Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Психически анализи

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

Тема: „Произход на тъкачеството“. Кога е създадено тъкачеството и при какви условия?

Когато се говори за тъкачество, имаме предвид тънки и дебели нишки. Явява се въпрос: Защо някои тъкат тънки материи, а други – дебели? Защо съществуват тънки и дебели линии? Паякът, запример, тъче тънко. Паяжината му е направена от тънки нишки. Защо? – От икономична гледна точка. Тънкото предене е свързано с икономията в живота. Първите тъкачи в света са растенията. Те тъкат и разнищват. После се явил паякът като тъкач.

Наблюдавайте човека, да видите какви линии се срещат в него. Запример, носът на някои хора горе е тесен, образува тънка линия, а долу е широк, образува дебела линия. После виждаме разлика в поставянето на очите: някои очи са близо едно до друго, а други – надалеч. Онези, на които очите са близо едно до друго, обичат да се вглъбяват, да се занимават повече със себе си, отколкото с външния свят. Те приемат по-малко светлина и по-малко впечатления от външния свят. Онези, на които очите са отдалечени, приемат много впечатления от външния свят, поради което малко се занимават със себе си. Когато очите на човека са големи и широко отворени, това показва, че той се е родил вечер. Малките очи и не много отворени показват, че човек се е родил през деня, на светло. Добре е човек да прекарва повече на светлина, но да се пази от пресищане. Светлината храни и развива очите. Като приемат светлината те я пращат към мозъка, който се храни с нея и се развива добре. Щом мозъкът се храни добре, той действа добре и човек мисли правилно. Понеже очите възприемат светлината и хранят мозъка, трябва да ги пазите, да не отслабват. Очите отслабват от чрезмерна светлина, от страх, от отрицателни чувства и силни преживявания. Кога се страхува човек? Когато се свърже с някакъв обект от външния свят. Представете си, че сте се качили на един планински връх, висок около 5–6,000 метра. Вие поглеждате надолу и изпитвате ужас, да не паднете в пропастта. Мисълта за пропастта ви плаши. Не можете ли да бъдете като авиаторите, които летят във въздуха на голяма височина и не се страхуват, че могат да паднат? Самообладание се иска от ученика. Друг пък върви по планината, но се страхува от змия, да не подаде отнякъде главата си и да го ухапе. Змията не е по-силна от човека. Достатъчно е да отправите към нея мисълта си, за да я стреснете. Тя се страхува от човешкия поглед и бяга. Змията е опасна само когато я настъпите. Само тогава тя хапе. Имайте предвид, че в света съществува една разумност, която следи за всичко, поради което няма случайни и произволни неща. Вървите сам в гората, страхувате се да не излезе отнякъде разбойник да ви убие. Ако сте богат, донякъде имате основание да се страхувате; ако сте беден, няма защо да се страхувате.

Богатият може да се страхува от разбойници, а бедният – от вълци. Невежият се страхува, ако му дадат да развие една философска тема, но ученият не се страхува. Той има знания, може да развие темата. Това показва, че някога страхът е основателен, а някога – неоснователен. Страхът се дължи на сърцето, а не на ума. Той иде от астралния свят. Като се страхува и не може да си обясни причините за страха, човек започва да страда. Затова, именно, казваме, че и страданията идат от сърцето, т.е. от астралния свят. За да не се страхува без причини, човек трябва да анализира мислите си, да види къде се крие страха в тях и да го използва.

За да се освободи от страдания и нещастия, човек трябва да се откаже от ненужните си желания. Затова е казано да се отрече човек от желанията си. Аз добавям: От ненужните си желания. Някой желае да стане виден философ, да бъде известен на целия свят. Какво ще придобие с тази известност? Друг иска да бъде виден поет, всички хора да го познават, да се възхищават от поезията му. Какво ще придобие от тази известност? – Ще има по-големи страдания. За да стане някой виден, трябва да дойде един силен, разумен човек, пръв той да го признае и да го наложи на другите. Гърците се прочуха благодарение на римляните. Със своята силна воля римляните наложиха гръцката култура и философия и на други народи. Те приеха гръцката философия, гръцката култура, дадоха и малко практичен дух. Кои са отличителните черти на философията на Аристотел, на Платон и на Сократ?

Първото правило във философията на Сократа гласи: „Познай себе си!“ Това значи: „Познай доброто и злото в себе си“. Като го познаеш в себе си, ще го познаеш и в своите ближни. Само по този начин ти ще бъдеш свободен. Докато не познава себе си, човек е изложен на изпитания, на опасности и страх. Той се страхува и там, дето няма никаква опасност. Страхът в човека е дошъл от животните; там страхът е закон. Животното се подчинява на страха, защото предчувства, че го очаква някаква опасност. За човека не е така. Той има ум, може да мисли, да анализира нещата, да разбере има ли смисъл да се страхува от нещо, или не. Той има условия да изпитва, да прилага нещата и да придобива знания и опитности, освен по външен, още и по вътрешен път.

От вас се изисква съзнателна работа, да преодолявате мъчнотиите си, да се справяте с недоволството и страданията. Щом сте дошли на земята, не трябва да ги избягвате, но ще мислите, ще работите, ще търсите начини как да се справяте с тях. Страданията са дадени като условия за създаване на човешкия характер. Страхът също е необходим за човека. Чрез него той се калява, изработва нещо устойчиво в себе си. Казано е в Писанието: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“. Страх от Бога има само онзи, който е готов да изпълнява Божиите закони. В Писанието думата „страх“ е употребена в друг смисъл, а не в този, който обикновено се разбира. Не може човек да изпълнява Божиите закони от страх. Който е готов да изпълни великите закони на Битието, той е изпълнен с Любов, с благоговение към Бога.

Като ученици на живота, вие трябва да работите върху своите мисли, да ги анализирате. Преди да приемете една мисъл, анализирайте я, вижте какво съдържа тя, отде иде и какво иска от вас. Някои мисли понижават човека, а други го въздигат. Приемете и едните, и другите, без да се понижавате или възгордявате. Ако се възгордеете, ще паднете; ако се понижите, ще се повдигнете. Не е въпрос до понижаването, но до смирението, което ученикът трябва да постигне. Чрез смирението той расте, укрепва и се развива. По същия начин трябва да анализирате и чувствата си, да знаете от какво можете да се страхувате и от какво да не се страхувате.

Помнете: Никой не може да се избави от изпитания и страдания. Каквото и да правите, те ще ви следват. Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не и на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите. Дръжте в ума си тези мисли и смело вървете напред. Докато държите връзката си с Бога, с Неговите закони, никой не може да отнеме живота ви, да ви обере. Пред Божиите закони отстъпва и смъртта.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Лекция от Учителя, държана на 6 ноември 1927 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help