Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Дойде глас

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено.

„Отче, прослави името Твое!“ Тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя“.(Йоан 12:28) Човек може да осмисли живота си само при едно обстойно проучване на живота в неговата широчина и дълбочина, както и в неговата вътрешна проява. Засега безсмислието в живота, както и всички противоречия, които се срещат в него, се дължат на индивидуалния живот. Следователно безпорядъкът във всяко общество се дължи на индивидите, които го образуват. Също тъй и безпорядъкът в цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват. И най-после, безпорядъкът в целия свят, изобщо, се дължи на човека. Значи индивидът, отделният човек, като мислещо същество, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия егоизъм.

Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко?“ Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, друг някой непременно ще трябва да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, които не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това нещо. Само цялото е свободно. Обаче пожелаем ли да дадем свобода на частите, цялото се ограничава. Временно цялото може да изчезне. По какъв начин? Представете си, че разделяте една ябълка на 12 равни части, които раздавате на 12 души. Тия хора взимат всеки своята част и се разотиват на 12 различни места. Питам: Де отиде цялото? – Цялото остана в зародиша, в семките на ябълката. Следователно цялото ще се посади в земята, ще се ограничи, ще се подложи на ред страдания, за да произведе отново своята форма. Какво стана с 12-те части, които се освободиха от цялото? Всяка част казва: „Като отида при този господин, той ще ме задържи за себе си“. Значи всяка част от ябълката се оженва за едно от тия разумни същества. Как постъпват възлюбените с тях? – Изяждат ги. Всеки един, като глътне своята възлюбена, казва: „Колко е сладичко това парченце! Приятно ще ми бъде, ако имам още едно такова“. За колко дни или месеци той ще си спомня за това парченце? Утре, като дойдат други парченца, които трябва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вън от себе си.

Казвам: Има един закон, според който всеки слуга, като влезе в своя господар, той или ще го изпъди, или ще го прати на работа. Тъй постъпва и циганинът. Той, като се ожени, ляга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни от къща в къща да събереш малко брашнице, да ми направиш една прясна пита“. Циганинът има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга в ръка и тръгва от къща в къща да проси. Някъде я залаят кучета, другаде я пораздърпат малко, но тя не се отчайва – върви напред. Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя циганин. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгоре на това циганинът ще я набие.

Аз взимам думата „циганин“ не като външна форма, каквато той представлява в живота, но като емблем на някакво специфично разбиране на живота. Казват за някого: „Този човек трябва да се набие, защото не е свършил работата си навреме“. Питате: „Защо трябва да се набие?“ Ами гвоздеите защо трябва да се набиват? – Да задържат нещо. Не забиеш ли гвоздея добре, не държи. Казвате: „Или гвоздеят е слаб, или не е добре забит“. Ако гвоздеят е слаб, каква е тази ваша философия, да вземете теслата и да го забивате? Щом е слаб и го забиваш, ти си направил вече една погрешка. Ти трябва да признаеш, че си направил погрешката, и да кажеш на гвоздея: „Моля ти се, бъди тъй добър да си излезеш, ти не си за това място“. Вие казвате, че гвоздеят бил виновен, че не държал добре. Гвоздеят бил виновен, а вие сте прави. Щом мислите така, и вашият ум не държи. Тогава ти взимаш друг, по-голям гвоздей, около 12 сантиметра дълъг, забиваш го с теслата, но и той не държи – изкривява се. Седиш, чудиш се защо и този гвоздей се изкривява. Казваш: „И той е слаб“. Има майстори, които изхабяват много гвоздеи, докато най-после забият един.

По същия начин, когато вие не можете да разрешите някоя мъчнотия в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: Всички мъчнотии в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса какво нещо е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Ти ще видиш този краен материализъм навсякъде. Навред ще чуваш думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли какво мога да направя „аз“? Знаеш ли какво съм направил „аз“?“ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност. Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.

Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?“ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“. Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.

Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд?“ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо и да черпят вода от нея. Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.

В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.

Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това!“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.

Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“. Тя иска Стоян да и слугува през целия и живот, и гласът му да чува.

От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките и да посадите. Скривате семките и, но забравяте да ги посадите. Третото положение: Дават ви една хубава книга. Вие я туряте в чантата си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от чантата и започвате да четете. Четете до едно място, усмихвате се. Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно и най-после затваряте книгата, туряте я в чантата си и тръгвате за дома си. Дето и да ходите, книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази книга? Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и скрива в чантата си. Какво ли има в тази книга?“ Момъкът представлява една свещена книга за момата и тя казва: „Моят Учител ми каза, че без тази книга аз не мога да отида на училището, без нея не мога да уча“. Така е. И в училището се казва: „Никой ученик не може да се запише в училището, ако няма тази свещена книга!“ То значи: Никой ученик не може да отиде на училище без Учителя си! И в Писанието е казано: „Никой мъж не може да отиде при Отца без жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца без мъжа си“.

Следователно свещената книга, това е Любовта. Тя съставлява необходимост и за твоя ум, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя дух. Без тази книга ти ще останеш прост, неук човек. Някой казва: „Аз съжалявам, че залюбих“. Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда, с желание семките и да се посадят, но се забравят, остават непосадени. Третата, истинската любов представлява книгата в джоба на ученика. След като отвори книгата, този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин – да наблюдава изгряването на слънцето, изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. Щом отвори книгата, учи, работи; щом я затвори, започва да размишлява. Всеки, който наблюдава какво прави този ученик, казва си: „Има нещо в тази книга“.

Същото нещо срещаме и в живота. Навсякъде виждаме прояви на Любовта. Това е вярно не само за човека, но и за растенията, и за животните, и за най-малките мухички и микроби. Във всички същества се забелязват прояви на любовта, както и у човека. Разликата е само в степента на любовта, до каква степен на развитие е достигнала тя. Ако наблюдавате една микроба под микроскоп, ще видите, че у нея има същите прояви на любовта, каквито има и у човека. Любовта подтиква човека към живот, към дейност. Срещате някоя мома, малко ленивичка, захласната, ходи замислена нагоре-надолу, не и се работи, не помага вкъщи на майка си, но намери ли Стояна, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква в отношенията си към всички. Коя е причината за тази промяна в нея? – Тя намери тази свещена книга, Стояна, взе да я отваря, да чете от нея и стана малко по-мекичка, по-благородна. Всички казват: „Облагороди се нашата Драганка“. Кой я облагороди? – Книгата Стоян.

Христос изказа втората фаза на Любовта в следния стих: „Аз съм живият хляб, и който ме яде, ще има живот вечен“. Да, но този хляб има семки, които трябва да посадиш. След като хората са яли толкова години наред този хляб, де са неговите семки? Знаете ли, че учениците на окултната Школа се държат отговорни за семките на всички изядени ябълки? Семенцата на изядените ябълки трябва да се посадят! Не само това, но учениците са отговорни, ако не преброяват колко семенца има ябълката, която те са изяли, ако не ги посадят, ако не знаят в каква почва да ги посадят и най-после, ако не знаят как да ги обработват. Ученикът трябва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мястото си като ученик. Сегашните хора, които мислят, че имат някакъв установен морал за живота, някаква положителна философия, като видят, че някой човек чете тази свещена книга, казват: „Млад и зелен е още този човек. Знаем ние тия луди-млади“. Значи този, който чете книгата на живота, той е луд и млад, а който не я чете, той е мъдрецът на живота.

В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Какво значи думата „дай“? Тя подразбира да си отвориш сърцето. Съвременните хора се плашат от думата „дай“. Тя подразбира закон на отваряне, на възприемане. Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си и после ще дадеш. Най-първо нивата се разтваря, приема семенцата в себе си, после се затваря и след време дава плод. Дървото най-първо се посажда в земята, дето започва да расте, да възприема, а после дава плод. Следователно, когато Господ казва „дай“, подразбираме, че Той е вложил нещо хубаво в нас, и ние трябва да дадем това, което излиза от хубавото: да дадем нещо от свещената книга на живота. Словото, което е написано на тази книга, не се свършва.

Когато ви говоря за живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се възстанови обич, любов, да се разбирате като живи Божествени книги, в които Бог е написал великите мъдрости на Битието. И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата свещена книга. Ако не се разбирате така, вие като се срещате, ще казвате един за друг: „Този е учен, онзи е прост“; „Този е богат, онзи е беден“. Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. Когато казваме, че някой човек е учен, разбираме, че неговата книга е с кожена подвързия, а отгоре със златни надписи. Когато казваме, че някой човек е прост, разбираме, че неговата книга е с проста подвързия, без златен надпис отгоре. Казвам: И двете книги са еднакво благородни, но не са еднакво облечени.

Христос казва: „Отче, прослави името Твое!“ Тогаз дойде глас от небето, който казваше: „И прославих, и пак ще прославя“.

И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния живот, ако нямате вътрешен подтик за възприемане на новите идеи, вие така ще си останете. Ако Драганка нямаше Стояна, тъй щеше да си отиде. Тя ще расте и порасне, докато най-после изсъхне и всичко се свършва с нея. Ето защо, знанието като дойде, ще осмисли живота. От това гледище, още от древността са изучавали ред науки, като астрологията, хиромантията, кабалистиката и други. Астрологията считат наука за формите на тази свещена книга на живота. Какво изразява планетата Венера? Във Венера са скрити всички методи и начини, чрез които Любовта може да се прояви във всички светове. В нея са скрити начини за проявление на Любовта към индивида, към ближните, изобщо, и най-после към Бога. Има ли човек тази любов, той ще има любов и към ближния си, и към себе си. Най-долно проявен венерин тип ще бъде този, който има любов само към себе си. Такива хора са крайни индивидуалисти, каквито са и всички месоядни животни. Вълкът, например, е краен индивидуалист. Той обикновено живее сам. Кога ще видите вълка да ходи в група с други вълци? Той обикновено не ходи групово, но зимно време, при много затруднени условия, при големи нужди, около 50–60 вълци се събират на групи и заедно отиват да си търсят храна.

Ще ви попитам: От еволюционно гледище, по какво се отличава вълка от овцата? Овцата има по-голяма интелигентност и по-голямо благородство в характера си от вълка. Във всички месоядни животни е силно развит центърът на разрушението. Главата на вълка е по-широка, а тази на овцата по-тясна, което показва, че овцата не е тъй енергична, както вълка, но е по-умна от него. В овцата се крие една магическа сила, с която се брани от неприятелите си. Вълкът никога не може да изяде някоя овца. Причината, поради която вълците ядат овците, се крие в самите овчари. Ако овчарят е добър, честен човек, не лъже, не краде, води чист живот, вълците не ядат овците му. Ако обаче овчарят е лош човек, краде, лъже, убива, води нечист живот, овците му се крадат и вълците ги ядат. Когато вълкът се приближава към някоя овца, тя го изгледа, тропне му с крак, и той се връща назад. Тя му казва: „Ти разбираш ли Божият закон? Скоро назад!“ Лошият овчар е Юда Искариотски, който сам предава овците си на вълка. Това е факт. Овцата по природа е много смела. Като дойде кучето до нея, тя и него погледне, тропне му с крак и му внушава да се върне назад. Казват, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вярно. Тя е мека и страхлива само когато я предадат. Иначе тя е смела, тропва с крак не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра – и тях връща назад. На какво се дължи това? В даден момент вибрациите на нейната воля са по-силни от тия на месоядните животни, и по този начин тя им въздейства. Вълкът яде само тия овци, които са се захласнали някъде и си хрупат тревицата. Те са материалистки. Такава овца не успява да тропне с крак на вълка и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служиш на Господа“. Тази овца няма време да се брани.

Казвам: Всички овци, които не служат на Господа, са материалистки, а всички духовни овци, като видят вълка, още отдалеч се приготовляват да му тропнат с крак. Тези овци предчувстват дохождането на вълка. Ако някой от вас е овчар, ще види как тези овци са на крак няколко часа преди дохождането на вълка – чакат го, готови са да му тропнат с крак. Материалистката овца седи спокойно, хрупа тревицата си, не подозира никаква опасност, а духовната овца пази стадото. Аз ви навеждам този пример, за да знаете какво трябва да правите с мъчнотиите в живота, какво трябва да правите с дявола. Дойде ли дяволът при теб, първо ще го изгледаш и после ще му тропнеш с крак. Казват, че дяволът бил голям, силен. Не, няма да се боиш от него, ще му тропнеш с крак. Речеш ли, че трябва първо да си свършиш работата, а после да се разправяш с него, той ще те хване за врата и ще те удуши. И след това какво ще се прави? Овчарят ще прати кучетата си да го гонят. И да те спасят от устата на вълка, белези ще останат по врата ти и на всички ще разправяш: „Знаете ли, че вълкът ме хвана за врата?“ Защо? Защото ти пасеше трева, когато вълкът дойде. Будни трябва да бъдете! Когато дяволът иде, няма да уреждате работите си с банките, но на Бога ще се молите. Молитвата, това са снаряженията на Бога, с тях Той ще прогони дявола. Ти ще се молиш на Бога, ще вдигнеш крака си, ще бъдеш готов и ще чакаш, като дойде дяволът, да му тропнеш с крак. Тъй приготвен, ти си въоръжен със съвременните манлихерови пушки. Ти ще насочиш тази пушка срещу неприятеля и ще цъкнеш с нея, както овцата тропа със своя крак.

Аз виждам сега, мнозина от по-възрастните, както и от по-младите ученици, казват: „Отде намери Учителят тези гимнастически упражнения? Отде намери тези задачи за миене с вода и тям подобни? Те не ни трябват, нека ни даде нещо друго“. Чудни сте вие! Я вижте какво правят съвременните войници! Те турят пушки на рамо, лягат на земята – стрелят, стават от земята – пак стрелят, упражняват се хората. Защо? – Като дойде вълкът, да бъдат готови. Я вижте онзи писар, взел перото, пише ли пише – упражнява се човекът. Защо? – Като дойде вълкът, да бъде готов. Дойде вълкът при него, иска да му подпише някоя полица. След това хваща дъщеря му, и като разбойник, завежда я в гората. Започва този човек да гони разбойника. Пуща срещу него своите снаряди дум-дум, 20–30,000 английски златни. Човекът е работил толкова години, именно за тия снаряди. Той туря тия снаряди в една торба, направя от тях една бомба и казва: „Ще турите тази бомба да експлодира срещу неприятеля. Неприятелят ще се уплаши, ще избяга, а вие ще хванете дъщеря ми и ще ми я доведете“. Питат: „Защо сте се учили да пишете?“ Някой твой приятел се обезсърчил, иска да се самоубие. Ти взимаш 20,000 от твоите дум-дум, туряш на рамо своята манлихерова пушка, отиваш при приятеля си, слагаш тия дум-дум пред него, даваш и пушката си и му казваш: „Заповядай, приятелю, не бой се!“ Той погледне, поусмихне се и ти благодари. Това правят куршумите дум-дум. Тъй се говори на съвременен език, но и дефактум е така. От вас се изисква главно да имате вътрешно разположение на духа. Бог изисква от всинца ни да изразим великата Божия Любов и да изпълним Божията воля.

Преди няколко години аз дадох на учениците едно упражнение, всеки сам да отиде вечерно време, след 12 часа, на Витоша. В първо време те счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: „За братя и за възрастни сестри е по-възможно, но за младите сестри това упражнение е невъзможно“. Аз им казах: Всеки ще тръгне от дома си концентриран, съсредоточен в мисълта си и никому нищо няма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици завършиха упражнението си сполучливо, с изключение на двама от тях, една сестра и един брат. Сестрата, като стигнала в село Драгалевци, спряла се пред една кръчма да пита откъде се отива за Витоша. Кръчмарят я проследил и поизплашил малко. Той беше вълкът, който излезе насреща и. Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има. Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога?“ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.

Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата. На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.

Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота и и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?“ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки. Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.

Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“. В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас. И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.

Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко. Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“. Какво харесва на това лице? – На него е написана чертата на справедливостта. На друго лице е написана честността. На трето лице – добротата. На четвърто – великодушието. Като погледна лицата на тия хора, от тях изтича нещо хубаво, което ме въодушевява и събужда у мен същите качества. На лицето у някои хора е написано черти на учтивост, услужливост, пъргавост, схватлив ум и т.н. У всеки човек има вложени известни добродетели, които ако знаем да четем, представляват и за нас известно благо.

Та казвам: Всички вие трябва да използвате свободното си време за изучаване лицето си, да видите какви велики неща е написал Бог, а не да казвате, че в лицата ви няма нищо особено. Ще намерите някой учител да ви запознае поне с основните черти на лицето. Най-първо се научете да различавате кои чела са красиви, кои носове, очи, уши и вежди са красиви. Кои са красиви очи, например? Красивите очи са ясни, с дълбок поглед. Лъчът на светлината, който излиза от тях, не е хоризонтален, но върви малко нагоре, образува се един малък ъгъл. Човек с такива очи е уравновесен. По очите на човека се съди за дълбочината и съдържанието му. Те са неговото небе. Ако това небе е ясно или мъгливо, виждаме какво се крие в самия човек. Христос казва: „Отче, прослави името Твое!“ Как ще се прослави Бог у нас? – Ако ние всички бъдем отражение на онази велика Мъдрост, която Бог е вложил още отначало в нас. Когато Бог създаде нашето око, чрез него Той изрази една велика идея. Външното око съответства на един вътрешен орган. В мозъка на човека има множество гънки, зад които седят известни чувства, сили и способности. Ученикът трябва да разбира силите, които се крият в него. Той трябва да проучава и разбира промените, които стават в него. Например, защо някой път човек говори меко, приятно, а някога грубо? Забележете, глухите хора обикновено говорят високо и грубо. Всеки човек, който говори високо и грубо, е глух. Човек, докато е млад, говори мекичко, нежничко, но щом остарее, започва да говори грубо. За такъв човек казвам: „Вашият Драганчо е оглушал малко“. Хора, у които слухът е силно развит, обикновено говорят тихо, меко. Вие трябва да проучавате тия неща, да се развивате, да дадете възможност на душите си да се проявят, да бъдете отзивчиви, да чувствате страданията на хората. Тогава, като видите един човек, ще познаете от какво има нужда той, ще познаете какъв е животът му. Казвате: „Опасно е да се познаваме“. Значи според вас да познаваш човека е опасно, а да не го познаваш е безопасно. Не, обратното е вярно: Да не познаваш човека е опасно, а да го познаваш е безопасно.

Ще ви задам следния въпрос: По какво се отличава Христос от другите хора? – Той пожертва живота си, за да прослави Бога в себе си. Христос казва: „Затова дойдох на този свят“. И днес Той учи своите ученици на земята на същия закон. Сега вие сте готови да идете при Христа с празни ръце, като последни бедняци, и да оставите имането си на другите хора. Питам ви: Как трябва да отиде овцата при своя господар? Трябва ли тя да изхвърли вълната си, да издои млякото си и тогава да се яви при своя господар, или трябва да ги занесе на него? Овцата трябва да отиде при господаря си с вълната си и с млякото си и да му каже: „Сега вече можеш да издоиш млякото ми и да острижеш вълната ми“. Това е приход, това е принос, това е жертва, която овцата трябва да принесе на своя господар. Ако тя отиде при него издоена и с остригана вълна, знаете ли какво тълкувание може да се даде на това нещо? Това подразбира веруюто на съвременните хора, според което те казват: „Младият човек не може да служи на Бога. Той първо трябва да си поживее малко, а като остарее, ще може да служи на Бога“. Това значи дяволът първо да издои млякото му и да остриже вълната, а след това да отиде при Бога. Защо? Защото дяволът го изхвърлил вече навън. Да, но тогава и Господ ще го изхвърли навън. Казвате: „На стари години се служи на Господа“. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на света. На млади години се служи на Господа! Бог не е Бог на грешните, но на разумните, на възлюбените Негови чада, които Той държи написани на дясната си ръка. И понеже Бог люби тия свои чада, заради тях помилва и грешните. Ако Бог съизволява към грешните, то е заради онези, които люби.

От това гледище всички съвременни науки трябва да претърпят едно коренно преобразувание. Всички науки трябва да имат едно разумно приложение в живота, иначе тяхното развитие е осъдено на смърт. Вземете, например, френологията. Тя претърпя едно поражение в Америка. Това поражение дойде по единствената причина, че тя не се приложи разумно в живота. Френологията се употреби за гадание, за печалба. Отиваш при някой френолог, искаш да ти каже нещо. Ти му плащаш предварително някаква сума и той туря ръцете си на главата ти, започва да я измерва. Щом парите се туриха на първо място, френологията се спря в своя прогрес и по-нататък не можа да отиде. С това се опорочи основата на тази наука. Не само френологията, но и всички съвременни науки дойдоха до едно място в своето развитие и там спряха. Днес хората очакват всичко от Бога и казват: „Бог ще ни научи“. Щом мислите така и вярвате, че Бог ще ви научи на всичко, казвам: В света съществува Божествена наука, която описва живота на душата, затова заемете се с изучаването и. Вие трябва да разбирате живота на душата си. Например, изучавали ли сте окото? Познавате ли кое око е красиво? Познавате ли кои вежди са красиви? В наблюденията и изследванията, които съм правил от толкова години, много рядко съм срещал хора с красиви очи, уши, вежди, носове, чела и лица. Красиви лица са тия, в които се крие известна идея – в тях има дълбочина. Красивите хора са образци в света. Те са живи модели. Тия хора мълчат, но други се вдъхновяват от тях. Те вдъхновяват поети и писатели. Красивите майки и бащи мълчат, но чрез мълчанието си вдъхновяват своите дъщери и синове. От мълчанието им се разбира следното: „Вземете това богатство, което ние сме събрали, и го изразете навън“.

Сега проповядват на хората да се обърнат към Бога. Ако ви изпратят да проповядвате между прости хора, отде ще започнете своята проповед? Как мислите, ще имате ли успех? Един английски проповедник бил изпратен да проповядва в остров Цайлон и след като проповядвал там цели 20 години по английски и американски начин, не успял да обърне към Бога нито един от местните жители. Той съжалявал много за този си неуспех и от скръб захвърля настрана всичките си документи – диплома си и доктората, с който завършил своето богословско образование. Един ден, силно натъжен, той се обръща към Бога с молба да му покаже причините на неуспеха в работата му. След това събира всички тия, на които проповядвал цели 20 години, и им казва: „Аз ви проповядвах толкова години, но не ви казах де се крие същността на Христовото учение. Христос казва: „Ако имаш две дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имаш пари, имоти, да ги разделиш с нуждаещите се“. Разправил им той как трябва да се постъпва с бедните. И какво става след това? Не се минава много време и последователите му започват един по един да идват у дома му и да разправят, че сега са доволни от него и харесват проповедта му. В скоро време, обаче, къщата му се изпразнила от тия посетители и той останал само по палтото и долните си дрехи. Те го обрали и след това престанали да ходят у дома му. Проповедникът се обръща отново към Бога и Го запитва: „Господи, има ли още нещо, което не съм изпълнил?“ Той бил готов да изпълни всичко, което Бог иска от него. От този пример се вижда как трябва да се служи на Бога. Не се минало и седмица, у неговите последователи настанало разкаяние и те си казали: „Този човек живя между нас 20 години. Ние не дадохме заради него нищо, не му направихме никакво добро, а отгоре на това го обрахме. Хайде да върнем всичко, което му взехме“. И започнали те един по един да връщат откраднатите вещи.

Сега важният въпрос не седи в това, дали ще върнат или не заграбените вещи, но във всинца ни трябва да има едно силно вътрешно желание да изпълним волята Божия тъй, както ние я разбираме, от дълбочината на нашата душа, а не както е писано в книгите. Всяко сторено нещо, всяка наука трябва да бъде за слава Божия. И тогава само чрез тази наука ние ще можем да внесем положителни знания за живота. Например, отива някой човек при един астролог и той му казва: „Тази година през месец март ще ти се случи еди-какво си нещастие, затова трябва да се пазиш“. По съчетанието на планетите през известно време астрологът може да предскаже, че еди-кой си параход ще потъне в морето, и по този начин ще предупреди някои хора да не пътуват през тези дни, а да отложат пътуването си за по-късно. Така беше предсказано на английския писател Стед да не пътува по никой начин с парахода Титаник, но той беше тръгнал и не искаше да се връща. Той не послуша, но намери дъното на океана. Това е наука! Химикът пък ще вземе част от потта на някого, ще я анализира и ще му каже: „В твоя организъм има излишък от киселини. Ти трябва да вземеш мерки да ги изхвърлиш навън, иначе работата ти е опасна. Ако в 4–5 месеца не ги изхвърлиш навън, ще опиташ техните последствия“. На това отгоре този химик ще ти даде и методи за освобождение от излишните киселини. Като дойде лекарят, той пък ще разгледа ноктите ти, защото на тях са написани всички болезнени състояния на човека. Той ще ти каже каква болест може да се появи в теб и ще ти даде методи срещу нея. Да предвиждаш нещата, да взимаш предварителни мерки срещу някоя болест, която още не се е появила, това разбирам наука.

Казвам: Когато човек съзнателно живее добър живот, това е пак за Славата Божия. Христос казва: „Вие сте храм Божий“. Питам: Ако ние сме храм Божий, този храм не трябва ли отвън да бъде добре измазан? Прозорците – очите на този храм – не трябва ли да бъдат добре измазани и чисти? Главният вход – устата на този храм – не трябва ли да бъде добре нареден и чист? Телефоните и техните слушалки – ушите – не трябва ли да бъдат в изправност? Завесите – клепачите на този храм – не трябва ли да бъдат в изправност? Ресниците – косите на този храм – не трябва ли да бъдат добре пригладени и чисти? В този храм всичко трябва да бъде на своето място! Някои казват: „Оголя, побеля главата ми!“ Какво подразбират тия думи? Няма да ви обяснявам тия неща, но казвам: Всичко в света трябва да бъде за Слава Божия!

Всички ние трябва да имаме един вътрешен импулс, вътрешен стимул, който да ни тласка напред. Без този стимул няма прогрес. Любовта, именно, е този импулс. Без Любовта вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да учите или за баща си, или за майка си, или за брата си, или за сестра си, или за приятеля си, или за Драганка, или за слугата си, или за господаря си – все трябва да учите за някого. Вие трябва да обичате поне едно разумно същество, за което да учите. Вие трябва да живеете освен за себе си, още и за другите. Да живеете за другите, значи да дадете подтик на Божията Любов във вас. Следователно, обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул у вас и вие ще дадете израз на душата си. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брат си, или вола, който ви работи на нивата, или някое цветенце в градината си, или, най-после, един камък. Има хора, които обичат пръстена си или друго свое украшение. Човек все трябва да обича някого!

Казвам: Любовта е великият стимул в живота. Обикнете ли някого, бъдете уверени, че Бог ще ви благослови за тази Любов. Променяте ли любовта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този човек, който мени любовта си. Това подразбира, че невидимият свят остава индиферентен към него. В Писанието се казва: „Онзи, който се отрича от Бога и не Го люби, и Бог го отхвърля от себе си“. Бог ви отхвърля, когато и вие Го отхвърляте. Казвате: „Какво да правим тогава?“ – Започнете да любите. Това е самата Истина. Вие искате Бог да дойде при вас и да ви се поклони. Не, Бог е Любов, Той е Създателят на всичко в света. Той се грижи за всички и казва: „Всеки от вас е поставен в положение да бъде като Мене“. Вие можете да бъдете чисти като Бога. Има начини за това.

Ще ви приведа един пример, който и друг път сте слушали. Когато водата дошла в света, облякла се в бяла, чиста рокличка, като снега. Видял я волът и се влюбил в нея. По едно време той оцапал рокличката и и тя се натъжила, взела да плаче, да се оплаква на Бога от вола. Бог изпратил слънцето да и помогне. То пекнало силно, стопило снега и водата отново, чиста и лека, се понесла във вид на пари горе в небесните висини. Така се изчистила нацапаната и рокличка. По същия начин и вашата рокличка може да се оцапа от някой вол, но трябва ли това да спре вашата любов? Не, Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума ума, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има любов, той е силен човек. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.

Защо идват мъчнотиите в живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще и кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй! Втори път не ни прекарвай през този път. Без тебе никъде вече не отиваме“.

Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел. Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?

Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую?“ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта.

И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо?“ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия. Животът, както и учението му, се определят именно по този закон. Той е мерилото.

Сега вие казвате: „Дали наистина е така?“ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата. Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл?“ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Действително, този телескоп съществува в света. Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.

Христос казва: „Така ме е Отец научил“. Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите? Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен. Вижте как си помагат сегашните учени хора. Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно. По този начин взаимно си дават директива, която им помага да се домогнат по-лесно до своите изобретения. По същия начин и духовните хора трябва да си помагат в своите изобретения. Задача на духовните хора, покрай другото, е да изучават живота. Що е животът? – Той е велика наука.

Та казвам: Всички трябва да се заемете да работите над себе си, да побеждавате мъчнотиите и взаимно да си помагате. Не се плашете от света, но борете се с него, докато победите. То значи: Работете върху себе си, докато победите вълка. Дойде ли вълкът, тропнете му с крак. Дойде ли една мъчнотия, приготви крака си и я чакай. Някой ще те пита: „Каква е тази поза, която си взел?“ – „Чакам да дойде вълкът, да му тропна с крак.“ Нека овцата ви служи за пример. Има задачи в живота, които се разрешават мъчно, но заемете се с тяхното разрешение. Не оставяйте в ума си неясни, неразбрани въпроси. Търсете връзката между всички неща. Като дойде у дома ви някой ваш брат, който е написал нещо хубаво, и пожелае да го прочете, зарадвайте се, изслушайте го внимателно, дайте му вашия съвет и върху двама ви ще дойде Божието благословение. Във всяко нещо трябва да бъдете коректни, внимателни. Пък ако намирате, че в работата на вашия брат липсва нещо, ще кажете: „Братко, напиши още нещо в произведението си, да го допълниш“. Този брат напечатал произведението си и никой не го чете. Кажете му: „Няма нищо, братко, ще му дойде времето. Ония, за които си написал тази работа, не са дошли още. Те са младото поколение, което ще чете твоите работи“. Когато Христос написа своята книга, колко души я четоха? Тогава имаше ли толкова готови души, колкото има днес? Готовите души ще дойдат отгоре, но трябва да има приготвени жилища на земята за тях. Вие приготвили ли сте за тия души жилища? Ако сте приготвили за тях жилища, вие сте разрешили вече важния въпрос. Когато във вашия дом дойде един от учениците, животът ви ще върви по мед и масло. След като отиде Яков при Лавана, какво стана с последния? – Той се благослови. Всяко място, на която стъпи кракът на един добър човек, се благославя. Щом в душата на човека се роди една велика мисъл, тя непременно ще донесе своето благословение. Същото може да се каже и за един дом, или за един народ. Всяка велика мисъл е жива. Тя не е нищо друго, освен живот. Тази велика мисъл се е облякла в една жива форма и ти нашепва: „Това прави, онова не прави“. Тя е един твой добър приятел, тя е светлина в живота ти, която ти казва: „Слушай думите ми и не бой се! Върви напред!“ Понякога тя може да ти говори отвън, понякога отвътре. Усъмниш ли се обаче в нея и допуснеш, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащаш основите на твоето верую. Усъмниш ли се, това показва, че ти вярваш на дявола повече, отколкото на Бога. Казвам ви: Вярвайте на дявола, но на Бога вярвайте повече. Обичайте дявола, но Бога обичайте повече. Страхувайте се от злото, но имайте любов повече към доброто. Ето една максима, която можете да приложите на първо време в живота си. Това значи да се прослави името Божие у нас. Вие трябва да възприемете Божията Любов още сега и да повярвате в Бога с всичката простота на душата си, за да дойде знанието върху вас. От днес всеки от вас трябва да почувства, че сърцето и умът му се разширяват. Това разширение може да бъде много малко, микроскопическо, но малкото се благославя.

След свършването на беседата ще се съберете на групи да прочетете и размишлявате върху 14 глава от Евангелието на Лука.

Ще ви дам следната тема за размишление през годината: „Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството“. Аз желая идния събор всички да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще разработи темата, без да копира чужди работи. Ще разглеждате всеки въпрос от гледището на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледището на старозаветния живот, после от гледището на новозаветния живот, след това от гледището на живота на праведния и най-после от гледището на живота на ученика. По същия начин, от гледището на тия четири вида живот, ще разгледате методите за възпитанието на обществото и на човечеството. Тъй щото, ще развиете темата по 12 начина, които представляват 12 астрологически зодии. Значи индивидът в пътя на своето самовъзпитание трябва да направи един кръг, да премине през 12 свята. Какво нещо е индивидът? – Той представлява отношение на частта към цялото, т.е. отношение на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението и спрямо цялото, а после какво е отношението и към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който обуславя нашите разбирания.

Ако вие прилагате методите, които ви давам, природата ще отвори вратите си и ще ви каже: „Заповядайте, аз ви познавам!“ Ако отидете при нея без това, което ви говоря, вие няма да чуете нейния глас, тя няма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камъните, и изворите, и дърветата, и цветята, и животните, и хората, всички ще ви проговорят. Защо? Защото ви познават. Това не е измислица, това е велика Истина. Аз правя извод от великото, което се крие в живота на тия малки същества. Великото ни заобикаля отвред.

Казвам: Вие сега не чувствате привилегиите, които ви се дават отгоре. Вие виждате хубавото небе, радвате се, смеете се, говорите си и казвате: „Дано и следната година бъде пак така!“ Но кой създаде всичко това? – вие не се замисляте. Вашето задължение беше това, да си вземете пари и да се качите на трена. Някои пък дойдоха пеш. Помнете, че Бог създаде тия благоприятни условия за всички през този събор. Един от братята дошъл пеш от Варна. Той пътувал цели два месеца, искал да опита дали ще може да издържи. Той се решил да тръгне на път, но нито кон да вземе, нито кола, нито на трен да се качва. По едно време усетил, че краката му се откъсват от умора и си казал: „Ех, да има сега един кон!“ Ето изкушението иде! Минава един каракачанин на кон и му казва: „Господине, защо си тръгнал пеш? Я се качи на коня, да си починеш!“ – „Не, не се качвам на кон. Само болните хора се качват на кон.“ Продължава по-нататък пътя си. След малко пак се усеща уморен. – „Да имам сега един билет за трен!“ Скоро и билет му се представя. – „Не, само болните хора пътуват с трен.“ И пак продължава пътя си, докато най-после след два месеца пристига в София. Той казва: „Наистина, много поизтеглих, но и хубави опитности придобих“.

Това е хубав пример за назидание на другите. Из пътя, де кой го срещне, все го запитват: „Защо ти, старият човек, си тръгнал пеш? Нямаше ли за тебе кон, кола или трен?“ – „Обичам България, искам да я пообиколя.“ – „Защо не стори това на млади години?“ – „Тогава нямах този ум.“ По едно време дохождат в него и вътрешни обезсърчения, вътрешни изкушения: „Ти си стар човек, защо си тръгнал пеш?“ – „Не съм стар.“ – „Ами защо не се качиш на кон?“ – „Болни се качват на кон, моите крака са здрави.“ Аз бих желал всички вие да бъдете тъй издържливи и с такова постоянство в живота си. Човек среща много мъчнотии, на които трябва да издържа.

Аз искам да проверите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за вас само теоретическо знание. Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас, да кажете: „Това е самата Истина“. Вие питате: „Колко време още има да се чака, докато придобием това знание?“ Ако вие мислите, както ви говоря, няма да бъдете обременени от нищо, душите ви ще бъдат радостни и весели, сърцата и умовете ви ще бъдат обновени и знанието, което очаквате, ще дойде отгоре. Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Бога“. На кои дава Бог? – На онези, които люби. Защо? Защото и те работят за Бога и от любов. На другите, които не Го любят и не работят за Него, парички трябват.

Ще ви приведа един пример да изясня мисълта си. Ние искахме да купим един хубав телескоп, но понеже в странство струват скъпо, един учен българин, свършил астрономия, обеща да ни направи такъв телескоп. Като заръчахме телескопа, ние мислехме, че в същата сметка ще влезе и огледалото на телескопа. Чакаме да ни го донесе. Обаче този българин излезе много практичен човек. Той казва: „Ако искате да си получите телескопа, ще донесете още 6,500 лева за огледалото. Ако донесете парите, ще го вземете, иначе не го давам“. Занесохме парите и тъй си взехме телескопа. Това е работа без любов. Той казва: „Вие искате да се забавлявате, да гледате небето, а аз имам нужда от пари, затова работя“. Казвате: „Този човек е малко ексцентричен“. Трябва да знаете следното нещо: Любовта не търпи никакви злоупотребления! Вие можете да злоупотребявате с нея, тя не се сърди, но ония, които злоупотребяват, създават в себе си лоши навици, които ги довеждат до смърт. Любовта търпи, но лошият навик ги изолирва от Любовта, прекъсва връзката, съобщенията им с Бога. Лошият навик е тиня, проказа в самия човек. Тогава защо ви е той? Връзката ви с Бога всякога трябва да бъде чиста, за да не се прекъсва.

Ето защо, като ставате сутрин, туряйте в ума си мисълта да бъдете в непреривна връзка с Бога. Аз имах един приятел, стар човек, който щом се намери пред някаква мъчнотия, започва да играе нещо като ръченица. Жена му го пита: „Защо играеш?“ – „Играя на мъчнотията.“ Казвате: „Тази работа не става с игра“. – И с игра става. Този човек играе, но в това време разумно размишлява върху мъчнотията. Идея има в това игране!

Често вие правите гимнастическите упражнения набързо, гледате на тях като на номер, който трябва да се изпълни. Те имат смисъл за вас и ще ви допринесат голяма полза, ако можете чрез тях да влезете в контакт с живата природа. Те са връзки, чрез които ще изкажете почитанието си към законите и правилата на природата. Някой казва: „Аз не искам да правя никакви гимнастики, никакви движения“. Питам: Като седнеш на стола, не се ли движиш надясно, наляво, нагоре, надолу? Като вървиш сред природата, не правиш ли различни движения? Докато стигнем до едно определено място, ние правим хиляди движения. Хубостта на живота седи в разумните движения. Откак си се родил, твоят живот е само движения. Живот без движение не може. Даже и индусите, и китайците, които могат да фиксират мисълта си, също правят много движения. По лицето на китаеца не можеш да уловиш някаква мисъл. Седи китаец спокойно в трамвая, с особена китайска дреха, с дългия си перчун, а срещу него седи американец и си мисли: „Големи консерватори са тия китайци! От толкова години са между нас, нищо американско не можаха да възприемат“. Китаецът си мисли: „И вие сте като нас!“ Казвам: Ние не трябва да имаме консерватизма на китаеца, който счита дългата си коса за гордост. Днес и жените почнаха да стрижат косите си. С това те искат да кажат: „Ние не искаме вече по китайски да ходим“. Казвам: Ако, след като се острижете, животът ви се подобри, започнете да мислите правилно, да пишете по-хубаво, да работите по-усърдно и станете по-енергични, остригването е на място. Но ако след остригването ви това подобрение не дойде, тогава вие преждевременно сте се остригали.

Сега вие няма да се сърдите, нито ще се обиждате – това са външни неща. Но всичките ни постъпки трябва да бъдат разумни. Всички трябва да бъдем чистосърдечни, великодушни, защото само по този начин ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини“. Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш, ще имаш. И тогава, като псалмопевецът, ще кажеш: „Когато видя Твоето лице, когато видя онази вечна красота, ще бъда напълно доволен от живота си“.

Аз желая да имате опитността на псалмопевеца, да имате опитността на думите: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Всички може да имате тази опитност.

Христос казва: „Отче, прослави Името си!“ Понеже Господ е решил да прослави името си в света, и ние ще Го прославим. Това е задачата ни в живота.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help