Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Пробуждане съзнанието на ученика

Само съвършената Любов може да ни приближи към Бога.

Т.м.

Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните. Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.

Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?“ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте! Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.

Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падано от високо. С какво ще се бори ученикът? – С известни мъчнотии в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.

В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“. Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“. Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.

Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.

Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? – Ще работи. – Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина!“ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи!“ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елои, елои, лама савахтани“.

Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят. Това не е изоставяне, то е представление само. Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там. Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения. Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.

Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник. Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е? Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото? То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“. За всички ли е създадено мъчението? Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.

Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба!“ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!

Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания. Това не е задачата на ученето. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве. Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.

Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе!“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина!“ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!“ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.

„И видя Бог виделината, че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи“.

Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина!“ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица. Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи. Виделината и светлината носят в себе си топлина.

„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“. И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.

Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът?“ – „Замина си.“ – „Де замина?“ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли?“ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови!“

И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради нас.

„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате. Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.

„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.

За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина. Ще кажете: „Да бъде виделина!“ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите?“ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо?“ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина!“ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става. Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си. Инсталации могат да се строят само във физическия свят.

Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят?“ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу?“ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае. Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.

Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“. Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.

„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така. И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.

„И рече Бог: „Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна...“ И видя Бог, че беше добро. И благослови ги Бог и рече: „Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята“. И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път. Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят.

„И рече Бог: „Да направим человека по образу нашему, и по подобию нашему...“ И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию го създаде: мъжки и женски пол ги създаде. И благослови ги Бог и рече им: „Плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята...“ И стана вечер, и стана утро – ден шести.“

Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.

Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“. Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“. Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.

Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст. Защото и злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше?“ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?

Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда. Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат. Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.

Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той? – Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще и даде вода да пие, да се измие и т.н. Какво ще каже тази овца? – „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?

В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“. Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас? Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно? (– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът? (– „Не знаем.“)

Вие сте изучавали геометрия, нали? Кажете ми, тогава, какво нещо е квадратът? (– „Фигура, заградена с четири равни страни, които са две по две помежду си успоредни.“) Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни?Фиг. 1 Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2. Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!“ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене!“ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата. Те свързват майката и бащата. Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха. Това е философията на живота.

И тъй, що е квадратът? – Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот. Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).Фиг. 2 В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.

Фиг. 3Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.

Някой казва: „Аз искам да бъда добър човек“. Казвам: За да бъдеш добър човек, ти най-първо трябва да намериш сестра си, с която нямаш допирни точки, а после трябва да намериш майка си и баща си. Намериш ли ги, с тях заедно ще образуваш триъгълника, например триъгълникът ACB.Фиг. 4 Що е триъгълникът? – Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата. Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н. Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.

И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото и тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза. Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.

Някои хора казват: „Парици да имаме! В тях седи смисълът на живота“. Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи. Всички трябва да имате здраво тяло.

Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение?“ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина. Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно. Много учение не ни трябва“.

Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.

Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“. Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.

Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? – Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш!“ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.

Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.

И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни. Ученикът има много работа, има какво да работи. Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син? Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга!“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?

Та казвам: Щом вие се връщате към Бога, трябва да работите или като слуги, или като синове. Кое положение искате да заемете?

И тъй, животът на ученика е велик живот. Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее!“ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“. Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.

Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? – Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време. Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.

„Ето, хлопам на вратата ви“, казва Христос. Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.

Забележка. Днес ще прочетете 10 глава от Евангелието на Матея, да видите как ще я разберете при светлината, която имате тази сутрин.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help