Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ще се превърне в радост

(продължение от част 1)

Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг. Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той казва: „Да имах поне майчица!“ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да и кажеш: „Мамо!“ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко!“ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там. Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там. Хората казват тогава: „Има нещо кривичко в тази работа“.

Ще ви дам един пример, да видите как това „кривичко“ разваля всички работи. Няколко помаци се заели да правят една турска джамия. Правилото там било, през всичкото време, докато правят джамията, да не се употреби нито една българска дума. Тръгнали тия помаци из близката гора, да търсят дървета за строежа на джамията. Като търсили дървета из гората, говорели помежду си само на турски, казвали си: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“. Щом дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български. Ходжата като ги чувал, казвал им: „Опетнихте джамията, употребихте българската дума „кривичко“. Тръгвали отново да търсят дървета из гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена само заради българската дума „кривичко“. Казвам: Всичко хора започват работите си добре, но на върха излизат малко кривички. Значи всичките ни работи са като на помаците, на върха малко кривички, затова и до днес още не можем да направим джамията. Защо? Защото употребяваме българската дума „кривичко“. Не взимайте думата „кривичко“ в буквален смисъл.

Често слушам да казвате за някои: „Тия хора не могат да направят нищо“. Не говорете така. Кога хората не могат да направят нищо? – Когато не обичат. Запример, когато ти не обичаш някого, казваш: „Не мога да направя това“. Когато го обичаш, казваш: „Всичко мога да направя заради него!“ Когато не обичаш някого, посрещаш го от официалната врата, но когато го обичаш, и от прозореца излизаш да го посрещнеш. Значи за Любовта навсякъде има врати. Като ви говоря така, не взимайте думите ми лично за този и онзи, или за тази и онази. Вие може да имате някакъв спор помежду си, обаче не правете никакви сравнения, не казвайте, че тази или онази сестра не обича никого. Мислете принципиално върху въпроса, какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. Този е най-главният въпрос засега, решението на който от вас, именно, зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любов да разрешите вашите задачи в живота? Ако можете, кажете си: „Заради Божията Любов аз мога да уча, слуга мога да стана, без пари мога да работя, гладен мога да ходя, деца мога да отглеждам – всички задачи, които Бог ми е определил, с приятност мога да изпълня“. Като се върнете при Бога, ще видите как сте решили всички тия задачи.

Какви задачи имате да решавате? Например, споровете, които се явяват между вас, това са малки задачи. Някой ви е казал една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Няма обидни думи в света. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трябва да разсъждавате. Вие може да разсъждавате и по друг начин, да кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха, да правя пакости като нея“. Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата. Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и Радостта, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания?

Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си. Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите си да им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки, или някои техни неправилни прояви. Той казва, например, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвите си явно, пред другите хора, и ставали за посмешище и т.н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, с цел да се изправят тия погрешки, но какво излиза от този метод? – Всички изтъкнати погрешки на другите се нахвърлят върху самия него. В природата съществува следния закон: Когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще укажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще укаже влияние върху този, който работи с него. Но този човек изнасял верни факти, това нищо не значи – законът действа и в този случай. Защо? – Методът, по който този брат постъпва, е прав, но има нещо „кривичко“ на върха. Понякога и аз си служа с този метод, изнасям погрешките на някой ученик на всеослушание. После той ми казва: „Учителю, защо изнесохте погрешката ми публично, не можахте ли да ми я кажете лично?“ Казвам му: Слушай, аз имам голямо почитание и уважение към твоето ухо. Ако кажа погрешката ти направо, т.е. отблизо, гласът ми ще прозвучи тъй силно, че има опасност тъпанчето ти да се пукне. Обаче като изказвам погрешката публично, аз намалявам силата и, като взимам върху себе си половината от товара. В такъв случай предпочитам да страдам аз, отколкото вие. Важното е целта да се постигне.

Тъй щото, не мислете, че когато изнасям недъзите на хората, не взимам нищо от тях. Не, аз поемам половината от тях. Голямо внимание се изисква, когато се изнасят погрешките на хората. Съзнанието им трябва да бъде будно, иначе конците могат да се скъсат. Когато се изнасят чужди погрешки, това трябва да става с по възможност по-голяма благост и чистота, с по-голямо благородство от страна на този, който ги изнася. Друго нещо е по-важно: Изнасяйте погрешките на хората само тогава, когато Господ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно към брата си и ще му кажете: „Братко, изнасям твоята погрешка публично, защото Господ ми каза да направя така“. Аз предпочитам да извърша волята Божия и да вляза в стълкновение със света, отколкото да премълча и да вляза в стълкновение с Бога. Когато Павел изнасял известни погрешки на хората от свое име, той казвал: „Ще ме извините, аз говоря от свое име, Господ не ми е казал да сторя това“. Той знае, че ще понесе половината товар. Затова всеки, който попадне в този закон, ако не може да носи товара, лицето му потъмнява, той се обезсърчава и казва: „Защо се наех да говоря на тия хора, щом не ме разбраха?“ Хората пък, на които той говори, си казват: „Защо този човек ни напада така? Нали и ние искаме да служим на Бога?“

Аз искам по този начин да ви изнеса два метода, чрез които може да се въздейства на хората, когато искаме да изправим някои техни погрешки: или направо, лично на тях да ги казваме, или публично. Някой път от невидимия свят казват някому: „Изнеси погрешките на този човек и за последствията не мисли“. Та когато някой брат или някоя сестра изнасят каква и да е идея, вие ги изслушвайте внимателно, постарайте се да проникнете в тяхната мисъл, да видите какво се крие в нея. От ваше гледище вие знаете как седи въпросът, но ако погледнете от гледището на този, който ви говори, това ще хвърли нова светлина във вашите умове, и вие ще имате една придобивка. Тия, които говорят на хората, аз мога да уподобя на рибари, които хвърлят мрежата във водата, а тия, които ги слушат и възприемат, уподобявам на купувачите на тази риба. При това, известно е на всички, че рибарите, които ловят рибата, печелят по-малко от тия, които я продават. Онзи, който лови рибата, хвърля мрежата във водата, изважда я, пак я хвърля и това се продължава по цели 4–5 часа наред, цял се измокри и ще го видите, едва уловил няколко риби. И след това са недоволни от него, казват му: „Защо улови толкова малко риба? При това тази риба не струва!“ Не, не обезсърчавайте този човек! Кажете му: „Хубава е рибата, друг път повечко ще уловиш. Засега това е достатъчно“. Затова казвам и вас, като ученици: Насърчавайте ценните идеи, които възникват помежду ви. Поощрявайте се в знанията, а не се ограничавайте. Не казвайте, че не ви трябват знания! Знания са нужни за всинца ви, и за напредналите, и за по-слабите.

Този събор по своите идеи, по всичко, което става, е особен. Ние сме пред очите на Господа, имаме Неговото благословение, имаме подкрепата на всички братя в това дело по целия свят. Ние имаме подкрепата и на ангелите. Не мислете какво сте и кои сте. Ние имаме Божието благоволение, а то е хубавото. Някои казват: „Дали ще успее нашето дело?“ Това не влиза в нашата програма. Ние не повдигаме този въпрос. Дали ще успее делото, или не, по този въпрос не мислете. Дето е Бог, там е бъдещето. Казвате: „Кои ще дойдат при нас?“ Които трябва да дойдат, те са дошли вече. Ако дойдат всички хора, де ще се съберат? Представете си, че тук дойдат 20,000 души. Как ще се настанят? Тогава вие няма да можете да ме виждате. Физически много хора не могат да се съберат в такова малко пространство. Има друг начин, по който тия хора могат да се съберат и видят в едно малко пространство. Това е идейният начин.

Като говоря за себе си, аз разбирам идейно нещата. Понякога съм облечен в празничните си дрехи, понякога в простите си дрехи. Вие забелязвате това и казвате: „Днес Учителят е облечен с всекидневните си дрехи. Защо ли?“ Казвам: Такава е волята Божия. Господ ми казва: „Днес ще се облечеш с обикновените си дрехи и ще слезеш при тия хора да им говориш на техен език“. Друг ден Господ ми казва: „Ще напуснеш работата си сега, ще излезеш на пътя и там ще видиш два вола, впрегнати в кола. Те отдавна се молят. Ще се спреш при тях, ще ги помилваш малко по гърба и ще си заминеш“. Това е из моя интимен живот. Аз излизам на пътя, намирам воловете, помилвам ги и се каня да се връщам назад, когато господарят им ме изгледва учудено и ме запитва: „Какво правиш?“ Той е изненадан от тази постъпка спрямо воловете си, които всеки ден налага на общо основание. Аз изваждам три–четири златни монети от джоба си, давам му ги и казвам: Моля ти се, гледай воловете много добре! Те хубаво изпълняват службата си. Ако ме слушаш, и друг път ще ти дам няколко от тия монети. След това си заминавам. Воловете, като се върнат вечерта дома си, казват: „Днес мина покрай нас един човек, потупа ни, помилва ни малко по гърбовете и от този момент нашият господар омекна. До вчера ни биеше, мушкаше ни с остен, а от днес е мек, внимателен към нас. Не знаем коя е причината“. Аз зная коя е причината. Господ ми каза да оставя професорската си работа и да отида да помилвам тия два вола, а на господаря им да дам 3–4 златни монети. И като отида при този човек, няма да му разправям, че Господ ме пратил, но ще му говоря на научен език. Казвам му: Слушай, приятелю, твоите волове са от първокачествена порода, други като тях няма да намериш, затова добре ги храни, добре ги гледай. Те вършат работата си много усърдно. На воловете, след като ги помилвам, казвам: Не бойте се, имайте търпение, постоянно се молете! След една година положението ви ще се измени. И наистина, този човек намира отнякъде Евангелие, започва да го чете, става вегетарианец, захвърля остена, разбира, че не трябва да се измъчват животните, и след една година аз го виждам да оре на нивата с тия волове и тихо да им говори: „Ха, чоджум, ха братко, хайде да поорем малко!“ Като пооре с тях 3–4 часа, освобождава ги. Господарят и воловете започват вече да се разбират. Всеки има този господар в себе си.

Ще ви направя една аналогия сега. Аз съм решил вече да посетя вашите господари. Вас ще потупам по гърбовете, а на господарите ви ще дам по няколко звонкови монети, като им кажа: Бъдете туй добри да пазите вашите слуги. Те ви работят усърдно, подобни на тях няма да намерите. Какво ще кажете вие тогава? Че външните условия на живота се подобрили, че обществото започнало да гледа на вас с по-добро око и т.н. Сега мнозина от вас казват: „Учителю, не може ли да се измени това лошо мнение на обществото спрямо нас? Не може ли да се изменят техните възгледи по отношение нас? Те ни спъват с това. Трябва да се направи нещо! Докато не ни знаят от кои сме, изслушват ни, щом се научат от кои хора сме, резервират се вече“. Казвам: Има един начин, по който хората могат да ви слушат. Кой е този начин? Ако през тази година приложите Любовта, за която ви говоря, ако приложите Светлината, която иде отгоре и предавам през себе си, ако приемете и Мира, и Радостта, които идат отгоре, всички препятствия ще се стопят. И тогава ще говорите на хората тъй красноречиво, че всички ще ви слушат. За да премахнете препятствията в света, трябва да имате жив контакт с разумните сили в природата. Тия сили се предават само чрез контакт. Дойдете ли в контакт с тях, те ще потекат във вас, ще стопят всички ледове и снегове.

Та казвам: Противоречията във вашия ум трябва да изчезнат, да няма никаква натегнатост между вас. Някой казва: Хладно ми е сърцето. Аз нямам определен възглед за Бога. Казвам му: Бог е Любов. – „Но това е неопределен възглед за мен.“ – Тогава започни да обичаш майка си по новия начин! – „Обикнах я, но пак ми липсва нещо.“ – Обикни баща си! – „Обикнах и него, но пак ми липсва нещо.“ – Обикни брата си! – „Пак ми липсва нещо.“ – Обикни сестра си! – „Още нещо ми липсва.“ – Обикни слугата си, всички същества, обикни най-после и врага си! Щом обикне и най-последния, той казва: „Учителю, разбрах вече смисъла на Любовта“.

И тъй, на всеки, който не познава Любовта, казвам: Приложи Любовта в нейната пълнота! Докато в душата ти тече Божествената Радост, слез до най-големите дълбочини и ще познаеш, че Божията Любов е подействала там, и ти си изпълнил волята Божия. Само по този начин ще познаете смисъла на Любовта. Ако приложите Любовта, вратите на вашия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето, ще започне да влиза у вас по един естествен начин. Тогава вие ще се запознаете с проблемите на новия живот. В света днес има добродетелни, талантливи хора, които са слезли да работят с единствена цел, да запознаят хората с тия проблеми. Казвате: „Това е светска наука!“ Няма светска наука, има само една свещена наука, в която работят много учени, трудолюбиви хора, които изучават Божественото. Те, именно, ще отворят своите съкровищници и ще извадят пред света новото знание, новото разбиране, което имат.

Питам ви: Какво трябва да правят онези, на които умовете са празни, т.е. не съдържат нищо ново? Те ще постъпят по същия начин, както постъпват със своята кесия, в която има стари неща без никаква цена. Те хвърлят ли кесията си? – Не, изваждат всичко старо от нея, всичко онова, което няма цена, и я напълват с нещо ново, ценно. Когато казвам, че трябва да изпразните ума и сърцето си, подразбирам, че трябва да извадите навън всичко онова, което се е обезценило, трябва да изхвърлите навън всички стари идеи, понятия, схващания и разбирания за морала и да турите, да влеете в себе си Божественото, а то само по себе си ще се определи. Пуснете Любовта във вашия ум, и тя сама ще покаже своето естество! Вие само ще слушате. Когато майката роди детето, тя ли го учи да говори? – Не, тя му дава възможност само да се прояви. Най-първо детето почва да бъбли, издава някакви звукове и постепенно проговаря. Майката само го поправя. Има деца, на които езикът никак не се сплита, те лесно, ясно говорят. Адептите, като малки деца, не се нуждаят много от майките си да ги поправят. Те ще направят най-много 2–3 грешки при говоренето си, и скоро след това започват да говорят добре. Така и вие, като вложите Божественото в себе си, то ще обнови вашия живот.

Христос казва: „Жена, която ражда, на скръб е“. Всеки човек, който е дошъл на света, в скръб е, и за да влезе в Божествения свят, трябва да роди. Човек не може да роди в грешния свят, там има вечно помятане, вследствие на което се ражда скръбта. В света най-хубавите идеи се помятат. Кое е реализирано в света? Там храмове се развалят, училища се развалят, майки се развалят, деца се развалят, сестри се развалят, братя се развалят, слуги се развалят – всичко в света се разваля. Добре се започва там, но отпосле всичко се разваля и свършва зле.

Казвам: Ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъл, ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Вие може да влезете в този свят, но трябва да спазвате всички правила, които съществуват там. Старият живот, с всички негови привички, ще оставите настрана. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, ще каже: „Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен! Аз ще те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята воля“. В живота често ние сами си причиняваме нещастия, вреди. Как? Като изтъкваме греховете на хората. Нека благодарим в душата си за всяка скръб, която иде, и да кажем като псалмопевеца: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Кой го наскърби? – Майка му. Колко майки наскърбяват дъщерите си! Те им казват: „Де ходи днес? Ти трябва да седиш вкъщи! Я, снеми новите дрехи. Стига си ходила да играеш на хорото! Я вземи кърчага, та иди за вода!“ Зле ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си? – Не, тя има най-доброто желание, дъщеря и да бъде честна и почтена. Майката не е против това, дъщеря и да обича, но казва: „Ти трябва да обикнеш най-добрия, най-благородния момък, а не когото пръв срещнеш на пътя си“. Дъщерята мисли, че майка и иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“. Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта. Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как? Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов? – Няма. Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.

Ще ви приведа един подобен пример. Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него. Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам и: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам и: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе?“ Аз и казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот. Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н. Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.

Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича. Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света!“ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света?“ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така ще постигнете това, което желаете.

Тук, между вас, има орачи. Ако ме слушате и ходите по новия начин, като сеете десет декара земя, ще изкарате толкова плод, като че сте сели сто декара. Значи трудът ви ще се намали и ще ви остане свободно време за четене. Орачът е най-високият израз на старозаветния живот. Когато се роди Христос, кои дойдоха първи да Му се поклонят? Старозаветни ли дойдоха? – Не, овчарите дойдоха най-напред, а те са новозаветни. Новозаветните казват на своите овци: „Ние не искаме повече да ви мъчим, ще ви оставим да пасете свободно. Тъй ни учи Учителят. Ще ви пазим от вълци, но с условие да снимаме от време на време горната ви дреха и да издояваме млякото ви. Такъв е законът. Ние имаме деца, жени, трябва да ги храним. Ние сме реформирали вече живота си, няма да ви изтезаваме, но ще ни услужвате с вашата вълна и с вашето мляко“. Христос е казал: „Ако имаш две дрехи, дай горната на брата си“. В този стих това се разбира, да дадеш горната си дреха на своя господар. И тогава овцете казват: „Понеже нашият господар казва така, вземете вълната ни да се облечете и млякото ни да се нахраните“. Животът на овчаря представлява по-висока стадия от тази на орача.

Какво представлява живота на праведния? – Той е по-висша стадия от тази на овчаря. Аз го уподобих на готвач. Той не вика хората на угощение, но туря си бяла престилка, готви, нарежда чиниите на масата и усмихнато на всички казва: „Заповядайте!“ Богатите и разумните хора сами идват при него. Той им услужва, препоръчва се за служител на новото учение, но след като се наядат, пошепва на ухото им: „Слушайте, аз вълна не искам, мляко не искам, но отворете кесиите си, златото не ви трябва, аз го обирам. Вие ще оставите златото си в моята кесия“. Гостилничарят има работа с праведни, с разумни хора.

Аз ви давам тези идеи, за да разбирате вашите душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще анализирате вашите душевни състояния. Ще си кажете: „Днес аз съм орач, изпълнявам най-високото занятие от старозаветния живот. Днес съм овчар, изпълнявам най-благородното занятие на новозаветния живот, но още взимам млякото и вълната на овцете. Днес съм гостилничар, заемам най-високото положение от живота на праведния. Разговарям се с разумни хора, но взимам златото им“. Ние не сме още свободни хора. Най-после дохождаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот: орач ви е потребен, овчар ви е потребен, гостилничар ви е потребен. Ако искате да имате щастие у дома си, трябва да имате орач, трябва да имате овчар, трябва да имате гостилничар. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате и един ученик. Когато се съберат в дома ви орачът, овчарят, гостилничарят и ученикът, да се науча от всеки по нещо. Орачът ме научи нещо, овчарят ме научи нещо, праведният ме научи нещо, и сега ученикът ще ме научи на новото учение. Аз взимам „ученика“ във велик смисъл на думата. От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на небето да се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта. Той ще носи хубавите неща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите от него.

Някой казва: „Хубаво е да има човек посещението на Духа“. Казвам: Добре е да има човек в дома си на пансион един ученик, да го учи на Любовта. Понякога той ще има добрината да ви заведе в училището, да видите неговия Учител. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трябва да има някой ученик да ви заведе. Един ученик води друг ученик. Ученикът сам никога не може да отиде при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Казвате: „Има неща в нас, които Духът разработва. Затова Той ще ни заведе при нашия Учител и ще ни покаже пътя на спасението“. Кой е този Дух? – Христос. Кой е Христос? – Любовта, която работи с усърдие и с радост. Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви – те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързат много, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-после се отчаят и казват: „Тази работа не е за мен, аз съм много грешен човек“. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова, влезеш ли в духовния живот, не бързай, чакай да се подготвиш, да се калиш добре и тогава, като видиш лицето си, ще знаеш вече, какво се изисква от теб да работиш. Това е една велика Истина.

Вие се намирате в предверието на Новия живот. На вратата на всеки едного от вас може да похлопат още утре и да ви повикат. Аз не говоря за физическо влизане в Новия живот, не искам да умрете, че така да влезете, но казвам: Когато Господ похлопа на вашето съзнание, вие може да умрете и пак да живеете на земята. То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърт. Павел казва: „Аз умрях, и вече Христос живее в мене“. Той казва, че умрял, а го виждаме да ходи, да говори. Как е възможно онзи, който е умрял, да продължава да живее? Това показва, че Павел умря като съзнание, а Христос живее в него като Любов, като висше съзнание. Той чу гласа, който му казваше: „Савле, Савле, защо ме гониш?“ – „Кой си Ти, Господи?“ – „Аз съм Исус, стани и иди, дето ти кажа.“

Сега Господ и на вас казва: „Савле, Савле, защо ме гониш?“ Щом ние не проявяваме Божията Любов, това не е ли гонене на Господа? Казвате: „Не е дошло още времето за тази Любов“. Не, точно сега е времето и. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такива падения, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, но да я изявяват и прилагат в света, да подкрепят тия души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тия души и им помогнете!“ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат. Учат се, не могат да се утешат. Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!“ Казвате: „Нали са учени хора!“ Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, четат Библията, с голямо усърдие търсят великата Истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина.

Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със закона на Любовта, със закона на Светлината, със закона на Мира и със закона на Радостта, вие няма да разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание. И Библията да четете, пак няма да разберете дълбокия смисъл, който е вложен в нея. Днес Господ ви говори. Аз не искам да ви изпитвам какво бихте поискали от Него, но казвам: Когато Господ се яви при Соломона, който на времето си беше адепт, какво поиска той от Бога? – Знание и мъдрост. Той направи крив избор. Избра мъчния път и не можа да устои в него. Затова казвам ви: Не избирайте трудния път на Соломона, но изберете пътя на Любовта. Този път е път на страдания, на скърби в света, но дето има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е пътят на Светлината. Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният път – пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, цял свят може да обиколите, може да изучите всички школи на великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички ще имат само една определена Божествена идея, те не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка в живота, това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, той е път само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Той създаде един храм, но колко пъти трябваше да се събаря! Този храм показа, че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почиваше на здрава основа.

Та казвам: Колко пъти може да се събори и вашето здание! Това показва, че има Правда в света! Едно общество се събаря и пак се съгражда. Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят. Христос казва: „Аз съм съградил тази църква върху канара и вратите адови няма да я преодолеят“. Коя е тази канара? – Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас.

„Жена, която ражда, на скръб е, но като роди, скръбта и се превръща на радост, защото человек се е родил на света.“ Започнете да раждате с любов. Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне на радост. Ако раждате без любов, то ще умре. Законът е такъв. Животът се определя от Любовта. При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно. Бъдещето е на страната на страждущите. Две мнения по това няма. Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях. Те чувстват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества. Аз чувствам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи; моята душа се разтърсва, но зная причините на тия страдания. Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тях! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания.

Ето защо, всички велики Учители препоръчват на учениците си различни методи за придобиване на самообладание. Колко трудно е човек да се самовлада! И сега, понеже някои от вас сте заченали Божественото, аз ви преподавам учението на Любовта.

Някои от вас, като слушат беседите, схващат, като че аз отричам вашите усилия. Две сестри се разговарят: „От толкова години насам правим големи усилия, работим, искаме да станем ученици, а като че ли никакъв резултат нямаме, тъй изглежда от думите на Учителя!“ Аз виждам всичко това, то си е дало своите резултати, но разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря ви какъв трябва да бъде великият идеал на ученика. Това трябва да бъде стремеж, импулс в живота ви, но бъдете уверени, колкото малко и да направите, Бог ще го благослови. Не мислете, че Той ще пренебрегне малкото, което сте направили. Бог казва: „Ако някой човек даде само една чаша вода, комуто и да е, с любов, Аз ще го благословя“. Тъй щото, всяко нещо, което направите с любов, то е заради вас. Казвам: Ако вие мислите, чувствате и действате право, то е благо най-първо за самите вас и за вашите приятели и после за окръжаващите ви. Само така можете да бъдете носители на Божествения живот.

Та казвам: Ще дойдат отвън хора да ви изкушават, ще имат желание да ви станат учители. Те ще ви казват: „Знаете ли, че там, дето ходите да ви проповядват, се всява деление между народа?“ Не, деление не съществува в света. В света има развиване, разклонение, но не и деление. В биологията се казва, че клетката се размножава чрез деление. Не, в клетките не става никакво деление, а се извършва един вътрешен процес на разклоняване. Клетките растат и се размножават тъй, както корените, клонищата, цветовете и плодовете на едно дърво. И в живота няма деление, но има разклонение. Това са закони. Онези хора, които не разбират дълбокия смисъл на тия закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклонението. Делението произвежда смърт, а разклонението е процес на великия живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в закона на разклонението. По този начин Божественото приижда в живота.

И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията в живота. Понякога ви се вижда странно, защо виждате един и същ предмет в разни фази. Ще ви обясня това нещо по следния начин. Някой казва: „Аз видях сянката на еди-кое си дърво на изток“. Аз вадя заключение, че този човек е наблюдавал това дърво при залез слънце. Друг казва: „Сянката на това дърво, което наблюдавах, беше към запад“. Значи той го е наблюдавал при изгрев слънце. Първият, който наблюдава дървото при залез слънце, има по-малка светлина от този, който го наблюдава при изгрев слънце. Условията, обстановката на техните наблюдения е различна. След това се събират двамата и започват да спорят, накъде е сянката на това дърво, на изток, или на запад, и започват да вадят свои заключения. Следователно, когато някой човек греши, казвам: Сянката му е на изток. Когато някой човек прави добро, казвам: Сянката му е на запад. Питате ме: „Какво мнение имате за еди-кой си човек?“ Отговарям ви символически: Сянката на този човек е на запад. Вие вече разбирате, че той е добър човек, прави добро някому. За друг човек казвам, че сянката му е на изток. Вие разбирате, че той прави зло. Ако говорим за човека на Правдата, сянката му не може да бъде на изток, защото Правдата излиза от изток, отгоре, а сянката и ще бъде всякога надолу, дето е запад. Това са вътрешни разбирания на законите в живота. Когато човек страда, сянката му е към запад, когато се радва – към изток.

В миналото, когато държах беседи, след беседата ще дойде някой у дома да ме пита де е Господ. Аз му казвам: На радо сърце ще ти отговоря де е Господ, но сега е време за обяд, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахраним, а после ще говорим. Поканвам го на обяд у дома, нагостя го добре, дам му чашка винце, развесели се той и вече забравя да ме пита де е Господ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия ден пак дохожда да поговорим. Аз го поканвам пак на обяд, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува. Вие казвате: „Когато някой човек скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави тъгата си“. Не, това е криво разбиране. Ти ще дадеш чашка винце на възлюбения, на човека, когото обичаш. Това подразбира, че му даваш нещо от своята любов. Тази любов ще го повдигне, и той ще забрави своите страдания. С какво трябва да се напълни чашата му? – С онова словесно, златно вино, от което да забрави всички свои скърби и страдания. Облечи този човек, той е окъсан, гол. Божията Любов подразбира жертва.

Питам ви: Знаете ли изкуството да черпите? В София сега има много кръчмари, не зная колко са на брой. Ще благодаря на този, който ми каже тяхното число. Аз се радвам, че има толкова много кръчмари в София, защото ако един ден те се научат да черпят по новия начин, по-добри хора от тях няма да има.

„Жена, която ражда, на скръб е, но когато роди, забравя своята скръб.“ Вие сте в последната фаза на това раждане, затова ви е нужен мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя дух. Когато великият музикант твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато великият поет твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато някоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече са необходими тия благоприятни условия за нас, които трябва да родим великата мисъл! Какво е нужно, за да дойдат тия благоприятни условия? – Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху нас. Молитвата е връзка, и Любовта може да дойде в света само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не седи във външно четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в душата ни се явява светлина, мир и радост.

Някои казват, че религиозните хора се сковавали. Как няма да се сковават? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество без любов. Религия, която сковава, е религия без любов. Наука, която сковава, е наука без любов. Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов?“ Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.

Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си!“ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си. Вие, като ученици, трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих. Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите.

И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора наричат светии.

Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.

И сега аз искам всички вие на първо място да бъдете радостни, на второ място – да имате мир, на трето място – светлина и на четвърто място – любов. Любовта ви да бъде тил. Това е един естествен закон, който съществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на път с децата си? – Тя оставя децата да вървят напред. Децата вървят напред, а тя след тях. Значи радостта трябва да върви напред, а мирът, светлината и любовта трябва да вървят назад. Неразумните майки постъпват по обратен път: Те вървят напред, а оставят децата си да вървят след тях, да хленчат. Когато една майка остави детето си назад, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Аз желая вашите деца да вървят напред. Щом те са напред, вие сте ученици на новото учение. Щом те са назад, вие сте хора на старото учение.

„Жена, която ражда, на скръб е.“ Значи и вие ще имате малко скръб. Христос казва: „Сега имате скръб, но аз пак ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се превърне в радост“. Това състояние показва само един момент от духовното събуждане на човека. Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която придобиете, за през целия си живот. Не е достатъчно тази радост да я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги. Приемете ли радостта, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея. На всинца ви трябва сега едно вътрешно прозрение, да разбирате нещата. Някои хора от света трябва да се убеждават, но вас няма какво да убеждаваме. На вас казваме: Елате, вижте, опитайте! Пророците са казвали: „Както ни е Господ научил“. Христос казва: „Както ме е Отец научил“. На вас казвам: Както Той ви учи отвътре, така ще постъпвате. Ще постъпвате съобразно знанието, което имате, според това, което слушате, и според това, как Божият Дух ви учи отвътре. Любовта ще ви научи как да постъпвате. Бъдете уверени, че всичко ще се завърши по един Божествен начин. Бъдещето е на Бога.

Христос казва: „Всеки, който първом търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова търсете на първо място Радостта, после Мира, след това Светлината и най-после Любовта. Нека Любовта бъде тил в живота ви. Само по този начин вие ще можете да разрешите всички мъчнотии, които ви се представят. Те не се разрешават теоретически. Аз бих желал всички вие да разрешите тия неща свободно, без никакви външни давления, от страна на когото и да е. Ако видиш, че някой брат постъпва с някого по начин, какъвто ти не одобряваш, не го съветвай, не го изобличавай, но ти постъпи с него тъй, както намираш за правилно. Ще ви дам един конкретен пример. Идва при този ваш брат друг някой да му иска пари назаем. Той се отнася с него грубо и не му дава пари. Ти виждаш това нещо и не го одобряваш. Няма защо да съветваш брата си как трябва да постъпи, но ще се обърнеш внимателно към нуждаещия се и ще му кажеш: „Братко, извини, ти си изпратен до мене, сбъркал си адреса, не си отишъл на определеното място. Ето, заповядай тази сума, услужи си с нея!“ Постъпиш ли така, ти ще повдигнеш брата си в очите на другите. Благородство се изисква от всинца ви. Вие можете да изнасяте погрешките на хората, но в Божественото учение е правило да се постъпва с благородство и любов. Трябва ли ние, които сме във великото благословение, във Великия океан, да се смущаваме от малките нещастия, които ни сполетяват? Великият океан трябва ли да рони сълзи, че малката речица може да опетни брега му? Той ще се поусмихне и ще каже: „Всеки, който се влива в мене, утаява се и бистър става“. В моите води всички мътни реки се утаяват, всички философски системи се утаяват, всички религиозни системи се утаяват и остава само великото, Божественото. Хората ще познаят, че само Бог управлява света и само Неговите закони са вечни.

Следователно ще излезем смело пред света и ще кажем: „Ние сме длъжни най-първо да изпълним Божия закон, а след това ще изпълним и вашия закон. Ние трябва да бъдем верни на нашия закон. Искате ли да не изменяме на вашия закон, най-първо трябва да бъдем верни на нашия закон“. Някой път вие се плашите това, какво ще каже държавата. От коя държава се плашите? Вие се плашите от управниците. От кои управници се плашите? Чудни сте вие! Дойде един праведен човек в света, а някой замисля да излезе насреща му с револвер. Питам: Вие гърмели ли сте срещу човек, когото Бог е пратил на света? Можете ли да гърмите срещу светлината? Можете ли да направите дупка в океана? Докато аз съм във физическо тяло на земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един задушлив, един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото – Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите посланици“. Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро.

И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: „Този човек е самозванец“. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: „Как може това?“ Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, те са крадци и разбойници“. Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? – Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, който привлече толкова хора, от Бога е дошъл. Буда, Мохамед също тъй са дошли от Бога, Негови пратеници са те.

Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мене; не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че има готови хора, в този народ, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ има старозаветни, има новозаветни, има праведни хора, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ, дошъл съм за учениците – те ме интересуват. За праведните хора, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.

Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с Радостта, с Мира, със Светлината и с Любовта. Бъдещето е пред вас, ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще видите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света. Старозаветните подготвят пътя за новозаветните; новозаветните подготвят пътя за праведните; праведните подготвят пътя за учениците, а учениците подготвят пътя за идване Царството Божие на земята.

Тази е задачата на всинца ни – да подготвим този път. Учениците са ангажирани с тази трудна задача. Те ще срещнат много препятствия, но всички препятствия ще се разтопят като снеговете и ледовете. Това няма да стане в един ден, нито в два дни, нито в десет дни, нито в година, нито в две години, нито в сто години, това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време. Обаче това, за което ви говоря, за всеки едного поотделно, може да стане бързо и да пожъне плодовете му. Това, което за колективното изисква векове, за един човек отделно може да стане в един кратък период, тъй както един авиатор за няколко минути може да се издигне със своя аероплан високо във въздуха и да слезе долу на земята. И вие може да направите същото. Ние можем да ви дадем билет още за първия аероплан, да отидете горе и като се върнете, ще кажете: „Видяхме новото, което се строи“.

„Жена, която ражда, на скръб е, и като роди, забравя своята скръб.“

Аз желая всички вие да родите, и като родите, да забравите своята скръб, и скръбта ви да се превърне на радост – да носите Божията Радост винаги с вас!

Само Божията Любов носи пълния живот!




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help