Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Пътят на ученика

(продължение от част 1)

Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пъти думата „раб“. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика обаче ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.

Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.

Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал. Те трябва да изучават вътрешното ограничение. Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде. Това още не е разрешение на въпроса. Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.

Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот. Умирането на хората не разрешава човешкия живот. Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.

Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен, отвътре, а не само да ме утешаваш, отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам“. И той започва да говори сладко, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави.

Казвате: „Това е първата Любов“. Всички говорите за първата Любов, но никой от вас не я задържал. Някои от вас са опитали първата любов за една секунда; други са я опитали за пет секунди; трети за десет секунди, а малцина само са я опитали за 60 секунди. Проявената Любов е голяма величина. Да я опиташ само за 60 секунди, това е много нещо. Но понеже мащабът на физическия живот е много голям, не зная тогава какво ще ни ползва такава малка хапчица, донесена от една врана. Илия тогава не знаеше закона на смаляването, но като изпадна в тия ограничителни условия на живота, го научи. Когато враната му носеше малките хапчици хляб, той не беше вече голям човек, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото от тази храна даже му оставаше. Той казваше: „Господи, храната, която ми изпращаш, е в изобилие!“ Така Илия се смали и се задоволяваше с храната, която една врана можеше да изяде. Този закон е верен и по отношение на Бога. Някой път Бог дохожда до нас, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките. Малкото житно зърно, запример, съдържа всички условия за един велик живот. Така и вие съдържате всички условия за един велик живот. Де се крият те? – Във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух. Но за това се изисква време. Да бъдете ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква, за да разберете Любовта, Светлината, Мира и Радостта в една планета, а време Бог е дал, колкото искате. Времето е безконечно, то няма ни начало, ни край. И по отношение времето понякога Господ казва: „Ще почакаш малко!“ Умреш преждевременно, плачеш. Господ ти казва: „Ще почакаш малко, има време, пак ще те повикам. Тогава ще ти дам на разположение време, колкото искаш“. Ти казваш: „Господи, искам да живея 60 години, да продължа работата си!“ Той те пита: „Не искаш ли повече години? Хайде, аз ти давам още 20 години“. Никой от вас не е издържал до 120 години. В какво положение ще се намерите, ако вие сте на 120 години и се огледате сам на земята, немил-недраг за всички? Вашите другари заминали, новото поколение не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнат и казват: „Този старец защо ли не замине? Какво ще прави още на земята? Неговият ум не може да схваща новите времена“. Ще кажете: „Този старец поне опитности ще има“. Какви опитности?

Ще ви приведа един пример за дядо Стоян Пенджурски, който бил на 100 години. Той събира един ден децата наоколо си и започва: „Ех, деца, деца, знаете ли какви неща е научил дядо ви от живота? Знаете ли колко е патила главата ми? Едно време, като бях 20-годишен момък, ходих в Австрия да печеля, бях градинар. Един ден пишат ми от дома, че ме сгодили. Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи радостен и весел. Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница! – не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега?“ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво. Да не ви дава Господ такава опитност!“

Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски. Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това?“ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята!“ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.

Аз ви моля, ако между вас има някой Стоян, да не ми се сърди, че съм взел неговото име, защото каквото име и да взема, все ще го носи някой от вас. Аз говоря за дядо Стоян Пенджурски.

В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята. Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния. Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания!“ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“. Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.

Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден!“ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес. Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.

Сега аз искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш. Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.

В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода. Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра. Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем. Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.

Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек. Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек. Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.

Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат. Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? – Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи?“ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден!“ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“. Значи животът произтича от Любовта. Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.

Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“. Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?“ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!

Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“. Това е вътрешната връзка на ученика с Бога. Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот.

Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам и: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да и каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз?“ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин. Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел. Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.

Та казвам: Този хубав ден, който имаме днес, е за ученика. Той ни показва какъв е пътят на ученика. Както виждате, този път е велик.

Христос казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и ме последвай!“ И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате. Раздайте след това и новозаветния си живот. Най-после раздайте и живота на праведния, който е у вас, и след това идете при вашия Учител. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учител с разперена тога, с гердани на врата, със своето велико достойнство, Той ще знае как да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете друг път, малко по-късно. Засега в Школата няма място. Като дойдете идната година, ще се явите на конкурс, ще видим какви ще бъдат тогава условията за приемане“. И тъй, година след година ще ви отлагат, докато най-после старини дойдат и кажете: „Съжалявам, че не можах да вляза в училището!“ Но трябва да се влезе в училището. Най-хубавото нещо в живота е да влезете като ученик в Школата. Питате: „Кога, идната година ли?“ – Не, днес още. Даже не и следобяд. Не влезете ли сега, времето е вече изгубено. Сега, още този час, докато аз говоря. Престана ли да говоря, всичко се свършва. Свърша ли беседата си, може да хлопате, колкото искате, може да счупите всички врати – затворено е вече! Сега всички можете да влезете, но без багажа си. Спомнете си стиха, в който Христос казва: „По-скоро камила може да влезе през иглени уши, нежели богат в Царството Божие“.

Първото нещо, чрез което можем да успеем, е онзи вътрешен процес на освобождение, който става у нас. И всички трябва да се освободим! Как? – Като се слушаме, като си помагаме. Това индивидуализиране, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота. Днес има много хора, които под бремето на незнанието разрушават своя живот. Мъчно е, когато дойде някое голямо оскърбление на душата! Трябва да се помогне на такъв човек, било с блага дума, било с мил поглед. Някой път се намериш в парична криза, нямаш нито пет пари в джоба си. Все трябва да дойде някой богат човек да ги помогне. Друг някой забатачил, задлъжнял до уши и ми казва: „Поговори ми, много ми говори, насърчи ме. Постави се, най-после, в моето положение!“ Гледам го, той има една полица от 20,000 лева, която на еди-кой си срок трябва да изплати. Какво ще го ползват в случая моите думи, ако взема да му говоря: „Не бой се, Господ е велик. Той има на разположение много ангели, които ще дойдат да ти помогнат. Ето, на еди-кой си господин в Америка помогнаха по този и този начин и т.н.“ Обаче аз съкратявам своята реч. Взимам един чек от 20,000 лева, подписвам се, давам му го и казвам: „Ще отидеш в народната банка да изтеглиш тия пари!“ Той взима чека и излиза. Така въпросът е разрешен. Трябва да се даде нещо на света. Когато Бог говори, Той винаги дава.

И тъй, само в пътя на ученика ние можем да разрешим правилно живота. В другите три живота методите и начините са други. Едно заблуждение, от което трябва да се пазите, е следното: не мислете, че в Царството Божие може да се влезе чрез палене на свещи, чрез правене добрини, чрез подкупи и т.н. В Царството Божие с палене на свещи не може да се влезе; в Царството Божие с правене добрини не може да се влезе; в Царството Божие с подкупи не може да се влезе. Някой човек ви е учил на нещо и вие казвате: „Аз мога да се изплатя на този човек“. Как? – „Като му дам пари.“ Не, този Учител не взима нищо, той не работи за пари. Скъпи са уроците на този учител! Питам: Колко сме платили, за да дойдем в този свят? Ако се заемете да решите една математическа задача, да изчислите колко струват условията, при които живеем, ще видите, че за всеки едного от нас се харчат с милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запример, ако вие изгубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо? – Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система. Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване. Такъв човек вече от нищо не се интересува.

Това обаче не представлява никаква философия на живота. Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека. Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. „Аз съм Пътят.“ – Един е Пътят, но този Път има три разклонения. „Аз съм Истината.“ – За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна. „Аз съм Животът.“ – Един е Животът, и той изтича от Любовта.

Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби. Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват. Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.

Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини. Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха. Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как? – Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.

Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи! Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!“ – Да, много хубави са цитатите. Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.

Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте?“ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“. Така постъпва Любовта. Тя се отличава с вътрешно изобилие.

И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята. Превърнете всичко това в духовен смисъл. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.

Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни!“ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.

Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример. Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването и. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.

Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата! Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.

Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.

Сега, младостта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта. После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта. След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.

И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта. Какво значи поздравът? Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.

Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.

Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.

Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: „Учителят не знае ли всичко това?“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!“ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.

Бог царува на небето! Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот. Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.

Желая всички вие да започнете с Божествената Любов, сърцата и умовете ви да бъдат свободни. Божественият Дух и Божествената Любов да бъдат с вас, да бъдете през целия ден радостни и весели!




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help