Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ще оздравее

Рекоха учениците му: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Йоан 11:12

Ще оздравее. Само здравият човек е способен за работа. Ако е болен, той ще бъде на легло. Ако е умрял, той ще бъде в гроба. При истинското здраве става правилна обмяна между всички удове на организма. Съвременните хора трябва да разбират правилно философията на здравето. Те имат много атавистически възгледи за живота, вследствие на което търсят щастието там, където го няма. Някой момък се влюби в една болна мома и очаква да бъде щастлив с нея. Болната мома не може да го направи щастлив. Изобщо, тя никому не може да донесе щастие. Грешният, сиромахът и глупавият също така не могат да донесат щастие на никого. Питам: какво носи умрелият? Умрелият носи само миризма. Ами заспалият? Заспалият носи безгрижие.

Казвам: много момци се влюбват не само в болни моми, но те се влюбват и в парите. Обаче, парите са мъртви същества, мъртви моми, умрели от преди много милиони години насам и сега трябва да дойде някой да ги възкреси. Някой от сегашните хора са заспали, а други умрели и за тях трябва да дойде някой, да ги събуди и да ги възкреси. Те са подобни на змийските яйца. Тряба да възкръснат някои мъртви или заспали неща, но човек трябва да знае, кои неща да възкресява. Парите трябва ли да възкръсват? Покажете един човек в цялата история на живота, който като е възкресил парите, той сам да не е умрял! Който е възкресил парите, той рано или късно е бил убит от някого.

Сега, като говоря по този начин, аз имам предвид съвременната култура и цивилизация, на които съвременните хора са пълно отражение. Те нямат нещо свое изработено, но живеят с възгледи и разбирания от минали култури и цивилизации и затова ще ги чуете и днес още да казват: без пари, без злато не може да се живее. Ако това твърдение е право, дайте на хората няколко тона злато, отнемете всичкото жито от хамбарите им и вижте какви ще бъдат резултатите. Като съпоставите нещата правилно, ще видите, че златото служи само за обмяна, но не и като цел в живота. Само по този начин човек ще се увери, че в живота има известни идеи, които са така необходими, както и житното зърно. Обаче, има и такива идеи, които служат само за обмяна като златото. Те са мъртви идеи, т.е. идеи без живот.

Питам: какво се разбира под думата смърт? Под думата смърт се разбира недиференцирано състояние на материята. Ако човек приеме храна, която не е диференцирана т.е. в която не е вложен живот, тя ще му причини смърт. Дървото за познаване на доброто и злото, за което се говори в Битието, било недиференцирано, вследствие на което плодовете му носели смърт. По тази причина именно, Бог забранил на първите хора да ядат от плодовете на това дърво. Има отрови, от които само една капка е в състояние да предизвика моментална смърт на човека. Запример, достатъчно е да дойде някой при един религиозен човек, вярващ в Бога и да го отклони от този път, за да внесе в него най-силната отрова. Той може да му каже: слушай, никакъв Бог не съществува. Яж и пий и за нищо не се безпокой. Удари нашироко, да знаеш поне защо си живял. Няма по-силна отрова, по-страшна смърт за човека, ако някой успее да го отклони от Бога! Такъв човек изпада в хипнотично състояние: където отиде, той все парите държи в ума си и за нищо повече не мисли. Питам: кой създаде парите? Човекът. Започне ли човек да живее само за парите, за богатството, той търси вече лесния път. Който иска да живее правилно, той не трябва да става роб на парите, но стане техен господар. Такъв човек може да бъде богат и да разполага с пари, когато пожелае. Как ще стане богат? Като развие своята чувствителност, своята нервна система. Той ще вземе пръчицата си и с нея ще открие заровени пари. Ще ги разрови и ще разбогатее. Имали смисъл такъв човек да се моли на този или на онзи банкер за пари? Трябва ли такъв човек да се моли на светиите да му помогнат да разбогатее. Едно трябва да се знае, светиите пари не дават. Те сами нямат пари. Когато дойдоха при Христа да искат от него данък, какво направи той? Петър без да мисли много каза, че Христос ще плати данъка, защото и той ще подчинява на общия ред. Обаче, Христос го запита: Петре, в Царството божие кой плаща данък, синовете или поданиците. Значи синовете са свободни. За да не ги съблазним обаче, вземи мрежата си и я хвърли във водата. Първата риба, която хванеш, извади я от мрежата, отвори устата й и ще намериш вътре в нея един скъпоценен камък. Продай този камък и с получените пари плати данъка!

И тъй, в новата култура, в новите разбирания хората трябва да държат пътя на учените. Те трябва да се свържат с хората на експерименталната наука, а не само с тия на теорията. Ученият трябва да прави ред опити и изследвания, докато се добере до известни закони и правила. Истински ученият не очаква на никого. Той не моли на светиите да му помогнат. Работи усилено, прави своите изследвания, търси закони, общи изводи и казва: Бог е поставил известни закони в живота, които аз непременно трябва да изследвам и проуча. И той се моли, но неговата молитва представлява само допитване. Когато някой човек не може да разреши един въпрос, той се допитва до някого, как трябва да разреши този въпрос. Способният човек се задоволява само с едно малко загатване, по нататък той сам работи.

Сега например, като сте събрани тук мнозина могат да ви запитат защо се интересувате от новото учение? Наистина, всички заемате известно обществено положение, повечето от вас са женени, имате жена, деца, наредени сте, осигурени сте материално, защо ви е тогава новото учение? Вие имате старото учение, защо ви е новото? Когато хората си държат за старото, те се намират в положение подобно на това, в което се намират съвременните родители и деца. Някой баща има дъщеря, която много обича. Той е толкова привързан към нея, че по никой начин не желае тя да се ожени. Ако не беше нейн баща, той би се оженил за нея. Той я обича тайно в душата си. Майка, която има син и по същия начин обича сина си, за нищо не би се съгласила да го ожени за някоя мома. Ако не беше негова майка, тя би се оженила за него. Майката казва на сина си: синко, пази се от момите! Нали виждаш и аз се ожених, но нищо не придобих от женитбата. И бащата казва на дъщеря си: дъще не се жени, не ти трябва беля на главата! Тук имаш ядене и пиене, какво ти е нужно, защо трябва да напущаш нашия дом? Това са факти, които се срещат в живота. Обаче, това може да продължава до известно време. Докато бащата и майката са здрави, те не искат да женят децата си, но като остареят, като почнат ръцете и краката им да не държат, бащата вече казва на дъщеря си: няма какво, ти трябва да намериш някой момък, да го обикнеш и да помислиш за себе си. Бог е наредил така. Майката от своя страна казва на сина си: време е вече синко и ти да се задомиш. Намери някой добра мома, която да обикнеш и се оженете. Така е наредил Господ. Питам: какво се постига с такива женитби?

Същият закон се отнася и до вярванията на хората. Съвременните хора имат някои свещени вярвания, от които не искат да се откажат по никой начин. Обаче, понякога условията така се изменят, че и те самите се чудят какво стана, че приеха новите възгледи, за които никога даже не са помисляли. Запример, някой не обича даден човек и казва: кракът ми няма да стъпи в дома на този човек! Обаче, не се минава много време и някаква нужда от пари заставя този човек да отстъпи от първото си решение и да отиде в дома на онзи, когото не искал да види. Някой син се сърди на баща си и казва: не искам да ям! Докога няма да яде? Докато огладнее. Гладът е такава сила, че е в състояние да измени възгледите на хората.

Сега да се върнем към съществената мисъл от прочетения стих: ако е заспал, ще оздравее. Изобщо, спящите хора се разглеждат като такива, на които мислите и чувствата са разсеяни. Те водят почти обикновен живот и живеят само днес за днес, без да свързват миналото с настоящето и настоящето с бъдещето. Здрави хора се наричат тези, които живеят в настоящето, използват миналото, а имат предвид и бъдещето. Спящите хора са същевременно и болни хора, защото сънят е болезнено състояние за човека. Сънят не е естествено състояние. Ангелите например не спят и светиите не спят. Обаче, хората като болни спят. И затова те казват, че не може без сън. Да, докато човек е болен, той ще спи. Малките деца спят по 10-15 часа на ден, обаче, колкото повече растат, часовете на съня в тях намаляват. Старите хора спят малко, в изключителни случаи само спят много.

Казвам: някои хора се интересуват само от физическата страна на живота и признават за работа само физическата. Духовният живот не ги интересува. Те се интересуват главно от обикновения живот, който носи най-големите изпитания, старадания и мъчения. Питам: защо трябва да си създава човек ненужни страдания? Запример, някой не вярва в Бога, не вярва в разумните същества, в напредналите братя, които работят върху него и говори по техен адрес лоши дума. По този начин той си създава ненужни страдания. Казвам: всеки трябва да има предвид, че разумните, възвишените същества са добри, но когато хората се опълчватсрещу истината, тогава те са безпощадни и никому не прощават. Някой казва: съседът ми е сърдит. Питам: кой е виновен за това? Ако твоята дъщера слънчаса, Слънцето ли е виновно за това? Често хората се страхуват от слънчевите лъчи, да не почернеят. Какво лошо имат почерняването? Който чернее от Слънцето, трябва даже да се радва, защото това показва, че той е здрав човек. Ако човек не изгаря, не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав и затова Слънцето не може да му въздейства, не може да го лекува. Следователно, ако човек изгаря от Слънцето, той трябва да се радва, защото Слънцето може да го лекува. Има хора, които Слънцето не може да лекува. Между Слънцето и човека трабвя да става правилна обмяна. Чернотата, предизвикана от слънчевите лъчи показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма и впоследствие създава ред болезнени състояния. В духовния човек тази гъста материя излиза на повърхнината и той се чисти, а в обикновения човек тя остава вътре. Обикновените хора вътре са жестоки, а отвън меки и добри. Често хората си служат с израза” крокодилски сълзи”. Какво подразбира този израз? В един анекдот се разправя, че когато крокодилът иска да глътне жертвата си, той плаче върху нея, да я намокри, за да я глътне по-лесто. По същия начин постъпват и някои хора. Те плачат за някого не защото този човек е умрял, нито защото го обичат, но понеже искат да го изядат. Те плачат за да могат по-лесно да го глътнат. Казвате: това е жестоко. Питам: когато заколите едно агне и го сготвите, нали го намазвате отгоре с малсло? Защо го намазвате? Да го глътнете по лесно. После туряте отгоре малко лук, магданоз, това, онова, да стане по-вкусно. Казвам: злото не седи в това, че човек изял една овца или кокошка. То не е грях, нито престъпление, но то трябва да стане по любов. Ако една овца се влюби в човека, той непременно трябва да я изяде. Защо? Защото животът не е нещо обективно. Човек не може да даде живота си другиму, ако не влезе да живее в него. И Бог даде Сина си жертва заради нас. Казано е: ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Значи, ако обичаме Бога, ние трябва да ядем плътта му и да пием кръвта му. Това значи: ако обичаме Бога непременно трябва да абсорбираме словото му, което е неговата плът и тогава ще имаме живот в себе си. Обаче, мнозина разбират този стих буквално и казват, че не трябва да ядем месо. Да не ядем месо, това подразбира да не се удоволстваме. Да се удоволстваме, това подразбира да вършим грях, т.е. да ядем храна, за която организма не е готов. Ядем ли такава храна, тя служи като като отрова. Това пък е най-голямото зло, което можем да извършим със себе си. Месната храна съдържа най-силната отрова за човешкия организъм. Тя символизира дървото за познаване на доброто и злото. Ева внесе първото животно в райската градина и го закла. Бог каза на Адама: от всички животни и птици, които оставям в рая на твое разположение, нито едно няма да заколите. Ще късате само от плодовете на дърветата и с тях ще се храните. Обаче, един от чертите адепти влезе в рая и каза на Ева: ако ядете плътта на животното и пиете кръвта му, вие ще придобиете вечен живот. Въз основа на това, Христос каза, че човек е станал човекоубиец, т.е. той пръв е внесъл в живота убийството.

Следователно, жената първа внесе месоядството в света и сега за да изкупи този грях, тя е определена да ражда децата си с мъка и да ги кърми със собственото си мляко. Всички деца, които сега се раждат, представляват ония избити, заклани души в миналото. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Господ е наредил жените да раждат, но защо и за какво не знаете. Не е така. Както днес раждат и кърмят съвременните жени, това е за изкупуване на техните грехове. Вижте например, как се развиват растенията и дърветата. Вземете една семка, боднете я в земята и след време тя израства, започва самостоятелно да се развива. За нея майка не се грижи, нито я кърми, нито в пелени я повива, нито в корито я къпе. Тя само израства нагоре и дава плод.

Сега като се говори така на съвременните хора, някои от тях минават за учени и казват: и така може, но и по друг начин може. И Ева разсъждаваше така. Тя казваше: не мога ли да постъпя и по друг начин? Не съм ли господарка на себе си? Не мога ли да заколя това животно? Да, тя може да направи каквото пожелае, но в едно от своите прераждания ще се роди жена, ще се ожени, ще роди син нехранимайко, когото ще кърми със собственото си мляко. Нейният син е животното, което тя е заклала в едно от своите прераждания и сега е длъжна да му даде живот, да работи за неговото повдигане. Тези неща не са ясни за вас, но ако бяхте ясновидци щяхте да видите каква верига от минали проявления следва настоящия ви живот. Сега като не виждате това, нищо не знаете. Запример, вие не знаете защо сте събрани тук, къде сте били в миналото, къде сте се срещали, какви отношения сте имали и т.н. Казвате: сега сме братя и сестри, навярно и в миналото сме имали добри отношения. Какви сте били в миналото не се знае. Теоретически е така, но трябва да сте ясновидци за да видите и разберете всичко. За тази цел вие трябва да бъдете свободни, да разбирате отношенията между хората и правилно да ги използвате.

Най-първо човек трябва да подбира своята храна, тъй щото при процеса на храненето да създаде в себе си здрави и положителни възгледи за живота. Моята задача досега е била да внеса в умовете на хората поне един правилен възглед за любовта, нейните основни нови форми. Ако съвременните хора бяха разбрали любовта, престъпността между тях щеше да се намали, умът им щеше да се просвети, а сърцето им да се облагороди. Преди всичко, човек трябва знае, че няма здрава, положителна наука без любов. Няма дом и общество без любов. Любовта е вътрешна връзка в живота. Няма ли любов, вътрешната връзка ще почива върху свещения егоизъм. Обаче, там където егоизма цари всяка връзка се разкъсва. Ето защо, само любовта е в сила да създаде връзки. Мъдростта затяга тези връзки, а истината им дава свобода и ги реализира. През цялата вечност любовта е била и е единствената връзка, която се хвърля в морето, в света да лови риби. Какво ще правите с тези риби? Вие какво правите с рибите? Печете ги. Обаче, трябва да знаете как да печете. Ако пък имате едно семе трябва да знаете как да го посадите. После ще дойде мъдростта, за ви покаже в каква почва да го посадите. Най после ще дойде истината да обере плодовете. Следователно, чрез любовта, мъдростта и истината ще се дойде до вътрешния смисъл на живота. Забележете, че понякога у човека се явяват прояви, каквито има у месоядните животни. Ако обидите някой човек, той е готов да се нахвърли върху вас, с нож. Така постъпваха и англииските жени, суфражиските, които воюваха за правата си. Те носеха на шапките си големи игли и който се приближаваше до тях, го бодяха. Това принуди англииските държавници, да забранят на жените да носят такива игли на главите си. Те не искаха да им дадат права, но с това още повече ожесточиха жените си и ги заставиха да си послужат с разни средства в борбата за свободата.

Питам: откъде се яви това желание у човека да мушка своя неприятел с нож или с друго някакво оръжие? Не е ли по-добре, щом някой иска да се побори с неприятеля си, да се упражнява известно време за да развие силата си и да излезе срещу него на борба? Така поне физически ще се развие. Трябва ли брат брата да убива за нищо и никакво? Мушкането с нож е изкуство, което мъжете предлагат. Жените пък си служат с вързване с въже. Какво прави жената, когато иска да постигне нещо, за което мъжът не е съгласен? Тя ще приготви хубава баница, ще купи винце и ще го покани да яде и да пие. Той ще си хапне добре, ще си пийне и от действието на виното ще заспи. Като заспи, тя ще го завърже с едно здраво въже за краката и за ръцете и като се събуди, ще му се засмее и ще каже: сега ще се съгласиш ли да изпълниш това, което искам? Ако не се съгласи, тя ще започне да го налага по всички правила. Тогава, ще не ще той ще се съгласи да направи това, което тя иска.

Казвате: никакъв морал не е това. Питам: какъв морал е този, когато една майка цели 20 години е възпитавала сина си в религиозен дух, карала го е да ходи на черква, учила го е да вярва в Бога, да бъде честен и добър, но един ден той се влюбва в една мома и заради нея зарязва всичко. Той не се интересува вече от майка си и от баща си, на черква не ходи, към хората е невнимателен и т.н. Това от убеждение ли е? Не, той прави това от страх. Гледа да угоди на момата, за да не я изгуби. Когато затворят някого в участъка и го бият, за да се откаже от своите убеждения, питам: коя е причината загдето той се отказва от своите убеждения? Убеди ли се в друго нещо или се отказва от страх? Той се отказва от страх, за да не го бият повече. Често хората се отказват от своите свещени убеждения от страх, да не страдат.

Сегашният живот със своите мъчнотии и насилия е в състояние да разруши хубавото и красивото у човека. С това аз не искам да изнасям противоречията, които съществуват в живота, но говоря за атавистическите мисли и чувства, събрани от хиляди години насам в живота на човека. При дадени условия тези мисли и чувства се проявяват, развиват се и по този начин разрушават хубавото и възвишеното у човека. Запример, казват за някого, че откак се влюбил разбил живота си. Какво лошо има в това, че се е влюбил? Любовта трябва да бъде чиста и свята. Истинска любов аз наричам тази, при която момъкът, който се е влюбил в момата, даде пълна свобода на чувствата и на вярванията й и каже: Господ, в когото ти вярваш е свещен, както за тебе, така и за мене. Ако ти се откажеш от него заради мене, тогава и аз ще се откажа от тебе. Момата пък трябва да каже на своя възлюбен: заради мене ти не трябва да се отказваш от майка си и от баща си. Тази е идеалната любов между двама млади. Майката и бащата от своя страна трябва да кажат на двамата млади, че преди всичко те трябва да останат верни на идеала, който Бог е вложил в душите им. Не кажат ли така, няма идеализъм в живота. Ето защо, в живота се изисква вътрешна идейност, а не да се налагат хората един на друг според обстоятелствата. Само по този начин човек може да бъде здрав. Само по този начин ще има пълно разбиране между всички хора.

Съвременните хора трябва да бъдат много внимателни в думите, в езика си. Говори ли човек особено пред общество, той трябва да изпитва, да проверява думите си, да следи каква сила и значение влага в тях. Защо? Защото всяка дума може да се тълкува двояко. Говори ли човек лично, той трябва малко да говори. Всяка дума, която изговаря, той трябва предварително да я прецени през 9 решета и тогава да я пусне в обръщение. Забелязано е за пример, когато човек иска да каже нещо идейно, той тогава именно мълчи. Когато говори лично за себе си, много неща разправя. Когато човек изнася неща от своя личен живот, той може да създаде цял роман. Друг пък, когато разправя за себе си се увлича и най-после казва, че всичко това видял на сън. Казвам: това не е нито сън, нито ясновидство, но въображението му рисува тези картини. Той иска още да убеди хората, че отгоре му диктували тези неща. Който разбира законите, той знае откъде идат тези истории. Ще дойде някой да ми разправя, че донесъл тази вода от еди кой си извор. Казвам: аз съм открил тази вода и съм я опитвал много пъти. Трябва ли да ми разправяте това, което аз зная?

Казвам: любовта образува първата връзка. Тя дава топлина, началото на живота. Дойде ли любовта в човека, в него се явява мощ, сила и той казва: сега аз вече мога всичко да направя. Човекът на любовта е богат. Той не се нуждае от нищо. Какво е умора, упадък, той на знае. Любовта никога не отпада. Това е едно от нейните свещени качества. Колкото повече време минава, любовта все повече и повече се усилва. За любовта препятствие няма. Явят ли се някакви препятствия, тя ги преодолява. Любов, в която стават промени, показва, че почвата, теренът, върху който животът се гради е слаб. И тогава нищо друго не остава, освен да се изучат свойствата на твърдата материя. Аз съм изнесъл пред вас много неща, но има много още, които няма да изнеса, защото те са твърда храна. Днес всички знаят, че твърдата храна не е за децата. Тя е само за възмъжалите. Често се говори, че човек не трябва да се жени. Това е една твърда мисъл, която не е за деца. Тя се отнася само за съвършените. За несъвършените казвам: човек трябва да се жени, колкото пъти иска. Колко пъти трябва да се женя? Жени се 99 пъти по 9. Друг дойде и пита: колко пъти трябва да се женя? Ти ще се жениш още 85 пъти. На трети казвам: ти ще се жениш още 80 пъти. Най-после на четвърти казвам: ти ще се ожениш още веднъж.

Следователно, който се жени, той се учи от жена си. За да дойде човек до закона на съвършенството, той трябва да е минал през 99 професори. Жената не дохожда на Земята, за да готви на мъжа си, но тя се явява като негова професорка, да му държи лекции. Когато жената професор иска от мъжа си да й купи нещо, с това иска да му каже: ако ти не си способен да платиш за уроците си, аз няма да те уча. Може ли той да намаже колата с малко масло, всичко тръгва добре. Така е поставен днес въпросът за женитбата не само за българите, но и за всички хора на Земята. Разбере ли човек физическия живот, той ще разбере и духовния. Същото се отнася и до идеите. Човек трябва да има такава идея в живота си, която за нищо да не отстъпва. Запример, най-първо той трябва да обича Бога и да знае как да го обича. Някой казва: аз никога не съм виждал Бога, тогава как мога да го обичам? Питам: с виждане ли се проявява любовта? Чудно нещо! Ако трябва да виждате Бога, за да го обичате, какво ще кажете тогава за слепите хора. Всъщност има слепи хора, които любят Бога повече от онези, които виждат. В историята на човечеството има случаи, когато сляп човек люби повече от този, който вижда. Някой слепи познават любещите хора само с докосване до тях. Когато се докосвате до хората на любовта, те излъчват особена топлина, особени трептения, които човек никога не забравя. Между хората на любовта се създава вътрешна връзка. В душата на човека любовта представлява готова клада за запалване. Тя е огнище, на което са поставени дърва или въглища. Достатъчно е само да се докоснете до него със запалена клечка и огънят се запалва. При това, колкото времето минава, толкова повече огънят, любовта се разраства.

И тъй, при сегашните условия на живота, всички хора се нуждаят от здрави възгледи, с които да надраснат възгледите на съвременното общество. Младият трябва да люби и да знае защо люби. Който се жени, той трябва да знае защо се жени и да люби като женен човек т.е. като човек, който се е свързал вече в името на любовта. Който умира, той трябва да знае защо умира, той трябва да люби като умрял. Който заспива и той трябва да има любов. Будният пък, който седи около заспалият когото обича, трябва да знае кога да го събуди. Така направи и Христос като събуди Лазара. Казва се в Писанието за Христа, че той обичал Марта, обичал сестра й Мария, обичал и Лазара. Ако не го обичаше, щеше ли да го възкреси? Следователно, първото нещо необходимо за всички е да обичате Бога и той да ви обича. Бог обичаше Мария, Марта и брат им Лазар, защото и те го обичаха. Вие казвате, че ще възкръснете, а същевременно питате: обича ли ни Господ? Как ще ви възкреси, ако не ви обича? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да сте в положението на мома, която женят. Тя се запитва: обича ли ме този човек? Казвам: пипни ръката му и ще разбереш! Ако от неговата топлина се запалят дърветата на твоята клада, той те обича. Не те ли обича, ти ще умреш от студ. Твоят огън няма да се запали.

Значи, вие трябва да имате нови, свежи, правилни възгледи за любовта. Любовта носи физически, духовен и умствен живот. Изопачи ли се любовта, в човека се явяват ред отрицателни състояния. Тъй щото, упадъкът на човека се дължи на изопачаването на любовта. Затова именно, в новата култура, в новите вярвания, любовта трябва да се внесе като нова фаза на живота. Това може да се постигне при условие, да има човек пълно доверие към всеобемащата любов, към Бога. Обаче, животът на съвременните хора е пълен с подозрения. Защо трябва да подозира човек? Нека стане ясновидец, да проверява всичко. Човек трябва да вярва само в онова, което вижда. Поддава ли се човек само на онова, което чува, което му нашепват отвън, той ще има постоянни смущения в ума и сърцето си. Защо трябва човек да се смущава? На онзи, който се смущава, казвам: спри се, концентрирай ума си и провери всичко, което виждаш и възприемаш! Само по този вътрешен начин, човек може да се домогне до истината. Що се отнася до думите на този или на онзи, това нищо не значи. Питам: ти сам видя ли това нещо? Видях. С кои очи, с физическите или духовните? Да виждаш нещата с физическите си очи, това не е истинско виждане. Някой хванал ръката на някого, друг целунал някого, това още нищо не значи. Никой не знае вътрешните подтици или намерения в душата на човека. Вие не знаете още, когато момъкът целуне някоя мома, какво може да направи той с нея след 10-15 години. Вие трябва да бъдете физиономисти или френолози, за да познавате човека.

Един богат американец изпраща портрета на един млад момък до един знаменит американски физиономист със следната молба: моята дъщеря се е влюбила в този момък, искам да ми кажете след като видите нейния и неговия портрет ще могат ли тия двама души да водят един хармоничен живот и да се разбират помежду си. Физиономистът отговаря категорично: по никой начин вашата дъщеря не трябва да се ожени за този човек. Ако те се оженят, след две години той ще я убие. Той е престъпен тип. Дъщерята отказва на този момък и той се оженва за друга мома. След две години обаче, той убива жена си.

Сега и вие трябва да учите, да придобиете тази положителна наука и като вярвате да знаете защо вярвате и като обичате да знаете защо обичате. Освен това, каквото човек има, той трябва да го цени. Само по този начин между хората могат да се създадат правилни отношения. Ако и ние имаме същите отношения помежду си, каквито светът има, по какво се различаваме от тях? Всъщност само онзи, който живее в любовта и я прилага, той има един плюс в себе си. Човек може да не съзнава в какво седи този плюс, но той трябва да влезе дълбоко в живота, да проникне дълбоко в себе си и да оцени всичко каквото има. Човек трябва да се постави на големи противоречия, за да оцени това, което му е дадено. Понякога човек трябва всичко да изгуби, за да го оцени. Запример, някой казва: беден съм и нищо нямам, защо ми е това голо здраве? Във Варненско някъде, имало един млад и здрав момък, който се наричал Стоян. Той често казвал на майка си: мамо, здраве и сила имам, но съм беден! Защо ми е това здраве? Случило се така, че Стоян тежко заболял и три години боледувал. При това положение, той казал на майка си: мамо, нищо не искам, освен здраве. Ако ми помогне Господ за оздравея, ще ценя само здравето си. И с камъни да ме товарите, ще се радвам на здравето си и ще бъда доволен. За този Стоян се говори в българските народни песни.

Казвам: като знаем цената на здравето и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот пълен със светли мисли и чувства. Имаме ли това и с камъни да ни товари, ние ще бъдем радостни и доволни. Вземете запример живота на първите християни. Те бяха подлагани на мъки и на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеал – Христа. С това обаче, те спасиха живота на хиляди хора като ги обърнаха към Бога. Така е било и така ще бъде всякога за човек, който живее по Бога. Пътят на този човек е винаги отворен.

Мнозина се оплакват, че нямат пари. Един поп ми казваше: ти проповядваш хубаво, но нямаш пари, освен това и одежди нямаш. Като чета някоя молитва, аз веднага си турям епитрахил. Без епитрахил работата не върви. И ти трябва да четеш с епитрахил. Казвам: дядо попе и аз имам епитрахил. Изваждам от джоба си едно малко шишенце пълно с една особена течност и казвам: този е моя епитрахил. Достатъчно е като отида някъде да сипя само 3 капки от тази течност и всички изпитват от нейното благотворно действие. От тази течност болните оздравяват, страдащите се просветяват и недоволните се задоволяват. При това, никакво възнаграждение не искам от никого. Обаче, млечната баница ме чака. Свещеникът ме запита: можеш ли да ми кажеш каква е тази течност? Казвам: няма защо да я знаеш. Ти имаш епитрахил, с който си служиш. Ако искаш да придобиеш тази течност, ела с мене да ме придружаваш.

Сега да се върнем към основната мисъл. От всички се изискват трезви идеи. Ние не сме за аскетизма, но за правилните идеи. Ние не сме за вътрешните ограничения и за изтезанията, но за правилните, за идеалните отношения между хората. И ако човек търпи, ако люби, ако търси истината и славата божия, един ден той ще има свещен дял във всичко това. Ако е заспал, той ще се пробуди. В този смисъл, първото нещо, което ви пожелавам е да бъдете здрави в широк смисъл на думата. Само по този начин мога да се възстановят правилните отношения между хората. Без здраве нищо не се постига.

Следователно, за да постигнете това, което душата желае се изисква усилена работа. Вземете например, за да посветим 2 минути от времето си за работа за Господа, за възстановяване мира между всички хора, между всички общества и народи, трябваше ред приготовления. За приготовлението отиде повече време, отколкото за работата, която свършихме. Всеки трябва да знае, че красотата и смисълът на постиженията седят повече в приготовленията за тях, отколкото в самите постижения. Двете минути, които посветихме в работа за Бога, представляват идейното, което твори и създава. Приготовлението представлява обработване на идейното. То може да се обработва през целия ден. Разберете ли така живота, той ще стане лек и приятен. Ако определят цял час за молитва, всички ще се уплашат. Определят ли само 2 минути за молитва, както беше днес, те са като чистия въздух, като чистата вода и като твърдата почва, на която седим.

35-та беседа от Учителя, държана на 19 юни 1927 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help