Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Благо и леко

Защото моето иго е благо и моето бреме е леко. Матея 11:30

Ако всяко живо същество, което е дошло на Земята, мисли, че може да прекара живота си в щастие, без мъчнотии и страдания, то живее в илюзии, в самоизмама. Всяко живо същество, веднъж дошло на Земята трябва да знае, че най-важното нещо за него е да разбере същината на живота. Животът на Земята не може да бъде нито без иго, нито без бреме. Който търси лесния път, той очаква на другите хора, те да свършат неговата работа. Съвременните хора например, не са си задавали въпроса даром ли идват слънчевите лъчи на Земята или трябва да плащат за тях. Мнозина дори и не подозират, колко усилия, колко труд се полага за образуване на светлината, от която ние се ползваме днес. Мислите ли, че светът, който е тъй разумно създаден, трябва даром да се ползва от слънчевата светлина? Всяко нещо в живота трябва да се плаща, нищо не се дава даром. Природата е предвидила един грамаден бюджет за разходи, но същевременно тя е предвидила и един бюджет и за приходи, който трябва да се събере от тук от там във вид на данъци или доброволни пожертвования. Някои разумни същества имат строго определена задача да събират данъците от всички ония, които се ползват от благата на природата. Те събират данъците в определено време.

Мнозина мислят, че светлината, топлината и животът се дават даром на хората, затова нито животът си пазят както трябва, нито светлината ценят и използват правилно. За всичко, което природата тъй изобилно дава трябва да се плаща: за живота, за светлината и топлината, за въздуха, за водата и т.н. Животът е сила, вложена още от памти века в човешката душа. От 8000 години съществуват ред лъжливи теории, от които се вижда, че животът се дава даром, вследствие на което всеки може да живее, както той разбира. Тези теории са създадени от същества, които са останали назад в своето развитие. Днес тези същества се намират в мрак и тъмнина, тъй че в техен интерес е да държат и другите хора при същите условия. Много от съвременните научни теории, както и някои религиозни системи са създадени все от тия същества. И ако днес почти цялата Земя е покрита с кости от умрели хора, това пак се дължи на тия същества. Голяма част от катастрофите по Земята, които стават от 8000 години насам се дължат пак на тях.

Сега като говоря за 8000 години, аз нямам предвид нашите официални години, но говоря за научни години. Всяка научна година се състои от 25000 официалини години. Вие сами можете да изчислите на колко се равняват тия 8000 научни години. Може да се яви спор какви са тези научни години, но това не е важно. Целта на разумната природа е да разшири кръгозора на съвременния човек. Едни могат да вземат тези 8000 години в буквален смисъл, други в преносен смисъл, но и при първия и при втория случай истината остава една и съща.

Един американски професор, доктор Стронг, имал смелостта да разглежда въпроса за създаването на света в буквален смисъл. Той казвал, че Бог наистина е създал света в 6 дни, както се казва в Битието. Обаче, той заминал за онзи свят без да докаже на хората истинността на своето твърдение. Той нямал достатъчно данни за доказване на своята теория. Друг американски професор, председател на Бостонския университет твърдял, че първият човек не се явил в Мала Азия, но някъде на Северния полюс, където бил раят. Обаче и той не могъл да докаже своето твърдение, защото нямал положителни данни. Казвам, че и при едното и при другото твърдение, истината по тези въпроси остава незасегната. Един ден хората ще се доберат до нея, но сега само я напипват.

И тъй, много неща могат да се твърдят, но не могат да се докажат. Следователно, и Христовите думи: моето иго е благо и моето бреме е леко, могат само да се твърдят, но не и да се докажат. Те трябва да се преживеят. Забележете например, никой не иска да носи иго нито бреме, а при това хората имат иго, имат и бреме. Кой човек днес не е обременен? Кой човек днес няма иго? Ако някой има 100-200000 лева дълг, това не е ли иго, не е ли бреме? Който има такъв дълг, той вече се е ограничил, навел се е под неговата тежест. Дължиш някому една голяма сума. Той те дава под съд и те осъждат да изплатиш дълга си, а ти губиш своето достойнство. Това не е ли бреме? Ти свършваш университет, но още нямаш служба? Беден човек си, обръщаш се за подкрепа тук и там, но един твой познат те нагрубява, обижда те, казва ти някои горчиви думи и ти не можеш да възстановиш честта си. Защо? Защото нямаш средства да го дадеш под съд. Това не е ли бреме? Обаче, това са странични въпроси, само за изяснение. За човека е важно да разбира истинския смисъл на живота. За да го разбере, той трябва конкретно да разбере своите първични желания, които играят важна роля в живота му. За пример, някой човек има едно конкретно желание да учи, обаче, ако той е гладувал няколко дни не може да учи. Иска да се яви на изпит, не може, краката му не го държат, свят му се вие, губи съзнание. Следователно, първо човек трябва да задоволи нуждите на своя организъм, да се нахрани, а след това да задоволи своите второстепенни желания. Също така едно от първичните желания у човека е нуждата да диша. Ако не може да диша правилно, той всеки момент рискува да се задуши. Друга първична нужда у човека е стремежът му да мисли и то правилно да мисли.

Много от съвременните хора са изоставили своите първични желания и нужди и мислят за големи, за велики работи Те не се занимават с всекидневните си идеи и желания, но говорят за блага, за велики идеи, които не могат да се реализират дори след хиляди години. Преди всичко трябва да се знае, че онзи който е поставил конкретните желания и нужди в човека, той ги е преценил като важни и необходими. За пример, как може да мисли за велики идеи, ако той е гладен и ако не може правилно да диша и да мисли? Ето защо първо той трябва да изучи естеството на глада. Гладът е най-добрият учител и съветник на човека. По-добър съветник за човека от глада няма. По-добър професор за човека от чистия въздух няма. И най-после няма по-добър професор за човека от светлината. Само светлината може да научи човека да мисли правилно.

Сега като говоря за светлината, аз не разбирам отражението на светлината в очите. Когато човек казва, че вижда нещата, това не е нищо друго освен възприемане отражението на светлината. В този смисъл човек вижда много малко. Той възприема само няколко слънчеви лъчи, които влизат направо в очите му, получава няколко външни впечатления и казва, че вижда света. Това не е истинско виждане. За пример, ако аз кажа, че ви виждам и вие казвате, че ме виждате, това могат да бъдат само предположения. Или ако аз кажа, че ви чувам и вие казвате, че ме чувате и това могат да бъдат само предположения. Защо? Представете си, че пред вас е поставен грамофон, на който се свири или говори нещо. Вие можете ли да кажете, че виждате и чувате еди кой си певец или говорител? Не, гласът, който слушате да пее или да говори е само отражение от гласа на еди-кого си. Нима този човек е влязъл в грамофона?

Питам: ако е вярна теорията, че човек живее в тялото си, защо той постоянно се мени? Значи, у човека, както и на грамофона плочите всеки ден се менят, вследствие на което и той се мени. Днес туриш една плоча и мислиш по един начин. Утре туряш друга плоча и мислиш по друг начин. Днес свири плочата на баба ти, утре свири плочата на дядо ти и ти започваш да мислиш като тях. Около мозъка на човека има една игличка, като на тази грамофона, която като започне да се върти, докарва в движение цялата мозъчна система и той мисли вече според плочата, която е поставена в неговия мозък. Когато тази игличка спира движението си, в мозъка се забелязва едно спиралообразно движение, вследствие на което мисълта моментално спира. Тогава човек усеща виене на свят, губене на съзнание и той пада на земята. Щом движението на игличката се възстанови, човекът дохожда отново в съзнание.

Казвате: докажете това! Това не може да се доказва, то е твърдение. За в бъдеще може да се докаже, но засега не е възможно. Преди години вървях с един приятел из града и се разговаряхме. Аз му казвам: според моите изчисления Мусала е най-високия планински връх на Балканския полуостров. Той е по-висок даже и от Олимп. Той се засмя и ми отговори: има изчисление от учените, според които се знае, че Мусала не е най-високия връх, както ти казваш. Изчисленията на тези учени не са верни. Ще се увериш някога, че съм прав. Обаче, не се мина много време и някои германски учени направиха свои изчисления и доказаха, че връх Мусала е с 33 метра по-висок от Олимп. Преди години един виден български геолог минавал покрай Провадия и забелязал, че на някои места от земята излиза солена вода. Запитали го дали близо до това място има сол? Той казал, че имало само солена вода, но не и сол. Аз казах на тия хора, че на това място именно има толкова много сол, че всички българи могат да се осолят с нея. И наистина, след време учените доказаха, че на това място има голяма площ от сол, на около 30 метра дълбочина. Значи, всяко нещо, което се твърди с положителност, може да се докаже макар и след време. Това, което ние знаем няма защо да го доказваме. Къде се намира сол или къде се намира злато, това нещо ще дойде на своето време. Има хора, определени специално за тази работа, да покажат къде се намира сол, злато или други природни богатства. На един светия, на един благочестив човек не е определено да управлява или да урежда социалния строй на държавите. Това не е тяхна работа. Трябва ли да се доказва на един човек, който цял живот ял, пил и заборчлял, че не е на прав път? След като цял живот е ял и пил, той вече е достатъчно опитен сам да оправи работите си. Той знае вече кой е правият път. Трябва ли друг някой да оправя работите му? Който знае да яде и да пие, той знае и да плаща.

Често съвременните хора не успяват в своите работи, защото се месят в неща, които се явяват ни в клин, ни в ръкав в живота им. За пример те искат докажат дали човек е праведен и доколко е такъв. Този въпрос е неразрешим. Преди всичко човек, при разбиранията, които има днес, не може да бъде праведен на Земята. В света има само един праведен, той е Бог. В света има само един учен, той е Бог. Всички други са ученици, които се учат сега. В света има и гениални хора. Да се казва, че еди-кой се е гениален, това е човешко предположение. По какво се отличава гениалният човек? Гениалният човек в пълния смисъл на думата трябва да познава своите сили и способности, да разбира устройството на организма си и да пълен господар на своята съдба. Истински гениалният човек като създаде някаква научна теория, той трябва да я обясни и докаже на хората, да я направи приложима в живота. Да бъдеш гениален човек, това подразбира да започнеш нещата отново. Има гениални хора в света, но те идват и си заминават без да оставят гробове и паметници на Земята. Гениалнит човек няма гроб. Ако хората му направят гроб и ако те му издигнат паметник, това е друг въпрос. Обаче, той сам нито гроб, нито паметник оставя.

Христос казва: вземете моето иго, защото е благо и моето бреме, защото е леко. Съвременните хора търсят живот без иго и без бреме. Игото представлява ограниченията в живота. Мислите ли, че ако нямате никакво иго, никакво бреме животът ви ще бъде по-щастлив от сегашния? Игото, което съвременните хора имат, съответства на напрежението на силите, които действат в техния организъм. То е съобразено с идеите, които те имат. Колкото идеите са по-силни, толкова и тяхното иго е по-силно. Игото същевременно съотвества на чувствата у човека. Вследствие на това, който има по-силни мисли и чувства, той изпитва и по-големи противодействия. Всяко тяло, което се движи с по-голяма бързина изпитва по-голямо съпротивление. Щом е така, схващанията ви за живота трябва да бъдат поставени на съвсем друга основа от таза, на която сега живеете.

Сега ние няма да се спираме върху посредствените схващания за живота. Защо? Защото с тях нищо не може да се постигне. Има хора, които постоянно се безпокоят, тревожат, че могат да изгубят живота, щастието и благото си. Майката се безпокои да не изгуби детето си. Банкерът се безпокои да не изгуби капиталите си. Момъкът се безпокои да не изгуби възлюбената си. Учителят се безпокои да не изгуби учениците си. Ученикът се безпокои да не изгуби своето учение. Богатият се безпокои за своето богатство. Здравият се безпокои за своето здраве и т.н. Няма човек на Земята, който да не се безпокои за нещо. Обаче, тези тревоги, тези безпокойства не са реални. Защо? Понеже в живота, както и в природата нищо не се губи и нищо не се придобива. Като казваме, че нищо не може да се придобие, разбираме, че нищо не може да се създаде. И действително, за сега нови неща не могат да се създадат. Защо и за какво, няма да обяснявам. Едно е важно да знаете, че светът е вече на ликвидиране. Той почти е изминал кръга на своето развитие. Иде вече нова епоха, в която нови неща ще се създадат. За да може човек да създаде нещо ново, той трябва да бъде в хармония с целия Космос, с всички първични сили, които работят в света. Човекът трябва да има правилни схващания за Бога, да разбере неговата същина. Не е въпросът да се определи какво нещо е Бог, но той трябва да се разбере.

Някой пита: какво нещо е вечността? Вечността не може да се определи. Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявеният живот нищо не може да се каже, но за проявеният живот много нещо може да се каже. Обаче, ако сега се кажат много неща, те могат криво да се разберат. За пример, ако определя характера на човека по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: от къде знаете това нещо? Какво отношение има носът към моя характер? Носът има отношение към характера на човека. Дали той е широк или тесен, завит надолу като кука или гърбав, той има ако не абсолютно, то поне относително отношение. От носа се определя състоянието на дихателната система и обратно: когато дихателната система на човека е добре развита и носът е добре развит. За пример, когато дихателната система е добре развита, той диша правилно, вследствие на което мускулите на носа се упражняват повече, ноздрите се отварят широко и в края на краищата, носът се развива правилно. Когато пък дихателната система у човека е слаба, дишането става по-бавно, следствие на което носът се сплесква и ноздрите се свиват. Ако някой човек има повече желания, те се отразяват върху лицето му, главно върху устните му. Вследствие на многото желания, кръвта приижда към устните и те надебеляват. Според астрологията, хората с дебели устни и широки ноздри са известни като венерини типове. Като говоря за венерини типове, аз нямам предвид онази Венера, която се движи на Небето между звездите, но имам предвид друга Венера, която е на Земята. Тази Венера, която е на Земята е разумна. Тя създава дебелите устни и широките носове у хората. Тя създава желанието у хората, вследсвие на което в устните им приижда по-голямо количество кръв. После тя взема четка като художничка и размазва равномерно червената боя по усните им и по страните им. Ще кажете: какво отношение има между червените устни, червените страни и желанията на човека? Тази червенина е резултат на вътрешен процес, който става у човека.

Казвам: често хората изпадат в заблуждения. Като видят някоя мома с червени устни и страни, те мислят че този цвят е естествен и си правят ред заключения. Всъщност, тези моми сами са се червисали. Като виждат, че Венера не дохожда с четката си да ги поначерви, те купуват червена боя и сами правят устните и страните си, колкото желаят червени. Венера ги е научила на това изкуство. Някои хора обичат къдрави коси и ако богинята естествено не ги е накъдрила, те купуват за тази цел специални машинки и сами къдрят косите си. Те турят тия машинки вечер, та като станат сутрин, косите им да са накъдрени. Които имат естествено къдрави коси, тяхната работа е лесна. Питам: какво се крие зад червените устни и страни? Какво се крие зад къдравите коси? Обаче, човек трябва да различава краските. Има една естествена, приятна червенина на лицето и устните на човека, която изразява неговото здравословно състояние. Такъв човек по характер е слънчев тип, той е израз на живота. Тоновете на краските в слънчевите типове са приятни, чисти. Видите ли такива краски по лицето или по устните на някой човек, ще знаете, че Слънцето има правилно, хармонично влияние върху него. Тогава и отношенията на този човек към Слънцето са правилни. Такъв човек представлява здрава основа, върху която може да се работи. И затова, който иска да бъде гениален, той трябва да има правилни отношения към Слънцето. Щом има правилни отношения към Слънцето и Слънцето ще му въздейства. Слънцето има свой представител на Земята. Колко пъти вие сте срещали този представител, разговаряли сте с него, разправяли сте му за Слънцето, за астрологията, а той само се поусмихва. Вие даже не подозирате, че този с когото говорите е представител на Слънцето, който урежда всички работи на Земята. Сега, ако някой учен човек чуе да се говори за тези неща, ще каже, че това са заблуждения. Нима между всичи теории, които се преподават в университета няма заблуждения? Всяка теория съдържа в себе си известна истина, но също така съдържа известна доза лъжа. От мое гледище в живота има голямо преувеличаване на нещата. Ако турите под микроскоп едно малко същество и го увеличите 2000 пъти, нима това не е заблуждение? Нима това не е преувеличение? Като извадите това малко същество от микроскопа, вие го виждате вече другояче. По същия начин, хората говорят за неща, които не са виждали. Те говорят за любовта, но питам кой е виждал любовта? Ще кажете: любовта не се вижда, но се чувства. Не, любовта не може да се чувства. Това, което хората чувстват не е любов. Любовта може да се схване само с човешкия дух. Когато човек долови само един лъч от любовта, в него настава такъв мир, такова разширение, че той веднага разбира отношенията си към хората и става герой, не се страхува от нищо. Обаче, това състояние е моментно. Изгуби ли този лъч, той пак дохожда в своето първоначално състояние, става малодушен, плаши се, тревожи се, намира се вече в едно болезнено състояние.

И тъй, първото нещо, което се изисква от всички хора е да си уредят отношенията си с онзи, който ги обича. За сега всички искат все отвън да се прославят. Не уреждайте въпроса с хора, които не ви обичат и които не ви познават. Уреждайте отношенията си само с онзи, който ви обича. Кой е той? Слънцето. Тъй щото, първата задача на всеки е да уреди отношенията си със Слънцето. Щом уреди отношенията си със Слънцето, отношенията с останалите планети, Юпитер, Нептун, Марс, Сатурн, лесно ще се уредят. Не може ли човек да уреди отношенята си със Слънцето, с никоя друга планета не може да ги уреди. Следователно, всички криви схващания на хората, били религиозни или научни, се дължат все на техните криви отношения към Слънцето. И обратно, правите, хармоничните схващания на хората се дължат на правилните им отношения към Слънцето.

Сега ние не говорим за физическото Слънце, но за онова Слънце, което е проява на целокупния живот. Върху него е построен разумния, идеалния живот. Само по този начин вие можете да съградите вашия живот и вашето щастие. Това може да се докажете с ред примери от живота и развитието на растенията. Хора, които се занимават със земеделие, с градинарство са забелязали, че растения или плодни дървета, посадени на богата, хубава почва, винаги са давали най-добри резултати. Ако пък същите тия растения и дървета ги садят в бедна, хилава почва те са изсъхвали или са се развивали много слабо. Такива почви трябва непременно да се наторяват, за да дадат добри плодове.

Някой казва: аз мисля правилно. Питам: твоите отношения към Слънцето правилни ли са? Не са правилни, но това не е важно. Не, докато отношенията ти към Слънцето не са правилни, ти не можеш право да мислиш. Какво разбирате под правилни отношения към Слънцето? Ако имате правилни отношения към Слънцето, първото нещо, което ще констатирате в себе си е следното: вие ще престанете да се борите със себе си, ще се примирите напълно, ще имате правилни схващания за своите мисли и чувства, ще разбирате вашето минало и настояще и ще проникнете във вашето бъдеще. Това не показва, че човек ще живее в своето минало. Не, човек не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето си, но за всеки даден момент той трябва да разбира условията, в които е поставен неговия дух. Тези условия съставят за човека бреме, което той неизбежно трябва да носи. Ти си гладувал два, три дни, нямаш 5 пари в джоба си, но очакваш един твой приятел да дойде при теб и да ти помогне. Минава час, два, три от обещаното време, но той не дохожда. Отишъл някъде и забравил, че ти имаш нужда от него. Това не е ли иго? Това не е ли бреме?

И тъй, Христос, който добре разбирал човешкия живот, понеже иде от областта на разумния живот казва: вземете върху себе си моето иго и моето бреме и се учете от мене, защото съм кротък и смирен по дух. Това подразбира: аз имам долини, имам и високи върхове. Върху мене всичко расте: и грозде, и сливи, и круши, и ябълки, и царевица, и жито, всичко каквото потърсите за ядене, аз имам. Ако искате да знаете върху мене растат и всички научни теории. И наистина, всяка научна теория се развива по същия закон, както се развива краставицата, тиквата и т.н. Тя е посята върху човека като семенце и трябва да минат година, две, три, докато израсте и узрее това семенце, да стане голям плод. Например, някое семенце от тиква попадне на добра почва и тази тиква се развива добре, узрява скоро и хората казват: сладка е тази тиква! И теориите като тиквите са сладки или не. Има теории за самоотричането, под влиянието на които много хора се самоотричат, но някои от тях впоследствие съжаляват за своето самоотричане. За пример, много от българските опълченци казват: какво направихме ние? Ходихме да гоним Михала. Защо мислите, че сте ходили да гоните Михала? Защото каквото направихме, не го признават. Ние сме отхвърлени и пренебрегнати от младото поколение. Значи, те са очаквали да получат нещо за своята работа, да влязат в Царството божие. Така е, прави са те, но и Русия като дойде, положението не беше по-добро, пак не дойде Царството божие на Земята. Впрочем, положението беше малко по-добро, отколкото в турско време, но и тогава, пък и сега пак има бой. В турско време като влезеше турският ага в някоя българска къща и не му сложат кокошка на масата, имаше бой. Питам: сега не е ли същото? Сега няма ли бой? Едно време българите казваха: да ни избави Господ от турците! Сега няма ли пак бой? Влезете в някое християнско общество, където очаквате друг живот, други отношения и постъпки, но и там има бой. Следователно, и в турско време, и в по-новите времена на християнството, все има бой. И тогава хората се обезсърчават и казват: как може да се образува истинско религиозно общество? Истинско религиозно общество се образува само тогава, когато хората определят отношенията на сърцето си.

Сега може да запитате: когато майката бие детето си, права ли е? Някога е права, някога не е права. Когато детето иска да сучи, а майката го бие, права ли е тя? В някои отношения е права, в някои не е права. Какъв е законът на природата в такъв случай? Природата точно е определила по колко пъти на ден, майката трябва да кърми детето си. Обаче, детето като не разбира този закон, почти всеки час иска да сучи. Понякога майката излиза от търпение и набива детето си. Права ли е тогава? Права е. Тя може да му даде по 2-3 пъти на ден да сучи и то да се задоволи. Има майки много усърдни в това отношение. Щом детето заплаче, те веднага го кърмят. Понякога детето може да има някаква болка, но майката пак гледа по-скоро да го накърми като казва: хайде яж и мълчи! Това дете не е къпано няколко дена, усеща се неразположено, плаче, но майката за да се освободи от повече работа: яж, но само млъкни! С плача си детето казва: майко окъпи ме, не искам да ям! Майката му отговаря: по-лесно ми е да те нахраня, отколкото да те окъпя.

Казвам:от всички се изисква дълбоко разбиране, дълбоко проникване в нещата. Всеки човек има свое бреме, както и свое иго. И на всеки игото и бремето са тежки. Има моменти в живота на човека, когато той усеща игото и бремето си леки. Има моменти пък, когато ги усеща много тежки. Това са относителни неща. Разумният човек постепенно се освобождава от своето бреме и от своето иго, без обаче да ги стоварва на гърба на другите. В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено усамотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко кратунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си, на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът не пожелал вече да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер като си лягал все на гърба му лежал. Сутрин като ставал пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах на този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в кратунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той скоро се опил.В това време старецът го хванал за гушата и казал: дай и на мене от виното! Той му дал кратунката да пие. Старецът пил от виното докато се опил. След това отпуснал ръцете си от врата на своя другар и започнал да играе. Последният се възползвал от това положение и веднага свалил старецът на земята като си казал: втори път не пренасям никакъв старец от единия бряг на реката до другия. Не ми трябва такъв другар!

Питам: какво е отношението, каква е връзката между тези двама души и вас. Дойде някой при вас и ви казва: моля подпишете за мене една полица, станете ми поръчител за 1000 лева. Бъдете спокойни, ако ми станете поръчител, аз ще бъда внимателен към вас и в най-скоро време ще излатя дълга си. Обаче, минават година, две, три и този човек не мисли да плаща. Вие плащате за него, но си казвате: втори път не нося старец на гърба си. Подпишете ли някаква полица, вашият живот става нещастен, но и животът на стареца става нещастен. Аз съм против даването на пари на заем. Ако мислите, че със 100 или 200000 лева можете да подобрите живота си, вие сте на крив път. Парите не оправят живота на хората. Съвременните държави все вземат пари на заем, но по този начин и до днес никоя държава не е могла да оправи работите си. Коя е причината за това? Причината за това седи в обстоятелството, че отношенията на хората спрямо Вечния принцип не са прави. Вследствие на това, днес бедни и богати, прости и учени не разбират живота. Ако днешните сиромаси се поставят на мястото на богатите и те ще живеят като тях. Ако богатите заемат мястото на сиромасите, те ще станат идеалисти като тях. Обаче, това не е идея. Какво виждаме днес в живота? Всеки човек като осиромашее отива при Бога. Обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: не ми давай голямо богатство да не би да те забравя. Не ми давай голяма сиромашия, да не те излъжа. Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са две крайности, две ограничения. Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне. Щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне. Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Приведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат.

Питам: от това гледище, какво трябва да правим със живота, който ни е даден? С въздишки животът не може да се оправи. С кършене на ръце, с убийства, със затвори и с тям подобни, животът пак не може да се оправи. Животът може да се оправи само ако уредим отношенията към сърцето си. За да се уредят тези отношения, от хората се изисква изобилие. В мислите и чувствата на съвременните хора има известни подпушвания, които се изразяват по разни начини. До известна възраст човек има силна памет, чете, работи, занимава се. След някоя друга година той забелязва, че паметта му отслабва и вече престава да се интересува от науката. В такъв случай какво представлява ученият човек? Той представлява натоварено животно. Ако се снеме товарът на такъв учен, той престава да бъде учен, става обикновен човек. Тъй щото, ако човек е учен, само докато има силна памет, той не е истински учен. Докато има силна памет, той може да се ползва от всички научни теории. Изгуби ли паметта си, той губи и знанието си. Обаче, знание, което се губи не е истинско знание, не е истинска храна. Всяко знание трябва да се приложи!

Често вие говорите за планетите и за влиянието, което те оказват върху човека. Като говорите за Марс, за Венера или за друга някоя планета, питам: имате ли връзка с тях? Нещата важат за нас дотолкова, доколкото сме свързани с тях. На същото основание като се говори за пробудени души, ние пак разбираме тези, към които имаме известни отношения, известни връзки. Казано на обикновен или на религиозен език, ние разбираме следното: щом определим отношенията си към Бога или към вечната любов, ние се интересуваме вече от всичко онова, което Бог е създал. Ако обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. Каквото той направи, ние се радваме. Ако той е поет, ние се възхищаваме от неговите произведения. Ако е художник, ние пак се възхищаваме от неговите произведения, от неговите картини. Ако е цигулар, ние се интересуваме от неговата музика. Ако е облякъл нова дреха, ние пак се възхищаваме от нея. Ние харесваме всичко, каквото той направи. Само по този начин ние можем да се изучаваме. Защо? Понеже любовта внася в нас нов идеал, нов поглед за нещата, благодарение на които намираме, че в любимия ни човек и най-малките работи са красиви. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което той е създал и казваме: добър е Бог!. Ако не обичаме Бога и отношенията ни спрямо неговите създания не са прави. Тогава казваме, че хората са лицемери, лоши и т.н. При това положение ние отричаме красотата изобщо или красотата на отделните части.

Казвам: красиво нещо са човешките очи! Всъщност, кое е хубаво на човешките очи? Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява когато човек е в напълно нормално състояние. Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас радост, надежда, разширение, свобода. Човекът, у когото сте съзряли този лъч, може да не е учен, но той е в сила да събуди добрите състояния у хората. Когато този лъч излиза от очите на някой човек, тогава хора и животни имат пълно доверие в него. Няма ли този лъч, хората и животните бягат от човека. Казвате: еди-кой си е учен. Питам: има ли този лъч в очите си? Няма. Тогава той не е учен човек. Може да има знания, може да е натоварен с много багаж, но той не е истински учен.

Сега, под думата очи, аз разбирам прозорци на човешкия дух. Най-ценното нещо, което човек има, това са неговите очи. Като говоря за лъча, който излиза от очите на хората, аз нямам предвид неговия нисш ум, който представлява най-долното състояние на човека. Аз нямам предвид даже разумността, която е средното състояние на човека, но подразбирам висшата божествена мъдрост, която произтича от Духа. Следователно, аз имам предвид висшия ум на човека, който крие в себе си всички дарби и способности. Думата “ум” или “ом” е санскритска и означава висшето начало у човека. В този смисъл умът и духът са едно и също нещо.

Казвам: в това отношение, ако иска да бъде щастлив, човек трябва да се заеме с изучаване устройството на своя организъм. Истински духовните и религиозни хора знаят това нещо и те са се заели с разрешението на проблема за щастието, т.е. с изучаване на очите. Те гледат на очите като израз на любовта, която се крие в човека. Те разглеждат любовта като особен свят, свързан с най-възвишените същества, които живеят в Небето. На Земята обаче, любовта заема най-долно положение.

Втората стъпка след любовта е мъдростта. Обаче, вие не можете да се занимавете със самата мъдрост, но се занимавате със знанието. За пример, вие трябва да се занимавате с живота на растенията. Защо? Понеже много растения, както и много плодове ни служат за храна. Следователно, вие трябва да знаете какво влияние оказват те върху човешкия организъм. Ако ядете череши например, те оказват едно влияние. Ако ядете ябълки и круши, те оказват друго влияние. Ако ядете тикви, те оказват трето влияние и т.н. Изобщо всеки плод служи за проява на една или друга добродетел у човека. Разнообразието на добродетелите зависи от употребата като храна на различните растения и плодове. Човек сам по себе си не може да бъде добродетелен. Той може да възприеме добродетелите само от растителна храна. И за в бъдеще, когато хората се научат да се хранят правилно, те няма да употребяват само една храна, например само сливи или ябълки, но ще употребяват разнообразна храна. Христос е казал: ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Обаче, каквато и да е храна да употребява човек, той трябва да се храни така, че тази храна да даде плод в него, да се конкретизира. На същото основание всяко човешко желание и всяка човешка мисъл трябва да се конкретизират. Ако се конкретизират, те ще внесат нова насока в живота на човека, а в последствие ще дадат нов плод. И всеки човек отвън, който може да внесе у вас една нова мисъл, която да се конкретизира, той непременно трябва да ви обича. Не може да внесете в човека някаква нова мисъл, ако не го обичате.

Христос казва: вземете моето иго и моето бреме! Следователно, игото и бремето са необходими, за да се конкретизира любовта. Щом човек приема закона на любовта, той непременно ще се ограничи. Първото ограничение в света е внесено чрез любовта. Когато любовта дойде, тя казва: който иска да бъде мой ученик, той непременно трябва да се ограничи. Някой казва на приятеля си: аз те обичам. Щом ме обичаш, ще се ограничиш. И в Писанието е казано: надпреварвайте се да си давате почит и уважение! Покорявайте се един на друг! Ама някой бил учен и той ще спазва същия закон. Какво може да се очаква от едно религиозно общество, ако членовете му не се покоряват един на друг. Това покоряване на трябва да става по закон, но по съзнание, по свобода. Ако хората се покоряват по закона на любовта, питам ще има ли тогава някакво ограничение? Ако хората започнат да си налагат покорство един на друг по силата на някакви установени правила, това е вече механически закон. От 8000 години насам хората все проповядват, че светът трябва да се управлява с тояга. Казвам: направете един съзнателен опит в това отношение и ще видите, че тоягата има само разрушително влияние. Ако прекарате в някоя гора цели 20 години и водите чист и свят живот, а след това излезете от гората и набиете един грешник с тояга, той ще спечели нещо и ще се поправи, но вие ще изгубите и ще деградирате. Вие ще плащате неговите дългове, а той ще използва вашето богатство. Между тоягата и вас ще настане обмяна. Вашата енергия чрез тоягата ще премине в грешника.

И тъй, когато се казва, че не трябва да се свързвате със света, това подразбира, че не трябва да се прави връзка между богати и бедни. Разбирайте мисълта ми право. Преди всичко в отношенията на богати и бедни трябва да се създаде не външна привидна връзка, но трябва да се създаде истинска вътрешна връзка. Те да се считат равни помежду си като души излязли от Бога. Че богатите имали пари, а бедните нямали пари, това е друг въпрос. Парите не могат и не трябва да определят отношенията на хората. Ако богатите и бедните са свързани помежду си чрез любовта, това вече е достатъчно. Те ще разрешат въпроса. Богатият като има пари, той всякога ще може да нагости бедния. От своя страна бедният не трябва да изисква от богатия повече отколкото му е необходимо. Щом богатият нагости бедния, това е достатъчно. Бедният не трябва да пита: ами за утре? Любовта не мисли за утрешния ден. Днешният ден е в закона на любовта. Утрешният ден е извън любовта. Това, което сега преживяваме, то е в закона на любовта. В Писанието е казано: ние живеем и се движим в Бога. Тогава аз поставям на разглеждане следния въпрос: Щом Бог е любов и ние се движим и живеем в него, щом Бог е светлина и истина, как е възможно тогава, той да ни остави на произвола на съдбата? Това е абсолютно невъзможно! Ако някой учен е мислил дълго време върху създаване на Слънцето и звездите, както и върху създаването на света изобщо и е създал своя теория, най-после той трябва да отиде при Господа и да каже: Господи, аз имам своя теория за създаването на света, но ти който си го създал, корегирай моята теория и му покажи доколко тя е съгласна с истината. След това този учен трябва да остави тетрадката си на Господа и да си замине. Казвате: как ще го коригира Господ? Питам: вие оставяли ли сте тетрадката си на Господа да ви корегира?

Сега ще ви разкажа един случай, да видите как Господ може косвено да корегира хората. Двама англичани, млади хора, следвали Оксфордския университет. Те често се разговаряли върху задгробния живот като разсъждавали дали има друг свят или не. Един ден те се уговорили: ако наистина има друг свят, тогава този от тях, който по-рано замине, ще даде по някакъв начин доказателство на приятеля си, че има друг свят. След известно време един от двамата студенти заминал за онзи свят, а на Земята останал да живее Мориц, тъй се казвал другаря на заминалия. Мориц очаквал вече от другаря си някакво съобщение от онзи свят. За тази цел той правил разни сеанси по един или друг начин, но нито един от сеансите не му вдъхвал доверие. Най-после той прибегнал до следния случай: взел едно малко моливче и един бял чист лист и ги поставил между две плочи. На сутринта отишъл да види дали няма нещо написано на листчето и останал силно изненадан, като видял написано мотото, което само те помежду си знаели. Те предварително решили, това мото да напише онзи от тях, който по-рано замине за другия свят. Същевременно другарят на Мориц написал в това листче и следното: аз съм много добре, но още не ми е дадена работа.

Питам: Кой друг може да напише това нещо? Мнозина ще кажат, че това го е писал някой друг човек. И така може да се мисли, но важното е, че на плочата било написано мотото, което само Мориц и другаря му знаели. Съвременните хора се отличават с крайно отричане на реалността. Впрочем, аз не отказвам правото на хората да се съмняват и да се отнасят критически към нещата, в които те не са уверени, но казвам: има една вяра, която води хората към великата истина. Тъй щото, те трябва да се предпазват от лековерие, но да се стремят към абсолютната, към положителната вяра. Дойдат ли до тази вяра, тя ще отнеме тяхното иго и тяхното бреме. Забелязано е, че и богати и бедни, все се измъчват. Хората изобщо се чувстват изоставени. Те ту се залюбват, ту се разлюбват. Някой казва: влюбих се в еди - коя си мома. Казвам: скоро ще бъдеш разлюбен. Как тъй? Тя е благородна мома. Ще видиш, че тя скоро ще си намери друг. Защо? Законът между хората е такъв. Ако един ангел дойде на Земята, той ще възлюби всички хора и където мине, все ще направи връзка. Казвате: това е неморално! Моралът на Земята е безлюбие на Небето. Като слезе на Земята, ангелът ще се влюби във всички хора без да счита това за грях. Тогава и за хората казвам: не е лошо, не е престъпно това, че те се влюбват, но лошото е там, че искат да се обсебват, да се ограничават. Да се влюбиш в някого, това показва, че имаш сърце. Обаче, искаш ли да туриш гем върху сърцето на своя възлюбен, това вече е грях. Значи, опасността в любовта се явява тогава, когато човек иска да ограничи своя възлюбен, да го задържи за себе си. Бог, който е висш принцип и проява на любовта, той ни показва безграничната си любов към нас като ни оставя напълно свободни. И в тази свобода ние или вършим волята му или грешим. Той казва: постъпвайте както мислите, но един ден когато дойдете при мене, тогава аз ще ви дам съвет как трябва да се постъпва. Някой се чувства изоставен, измъчен и казва: защо Господ се отдалечава от мен? Защо не ми даде някакъв съвет? Казвам: преди още да се обърнеш към Бога, той като те види, че правиш нещо, което не е добро, казва: според моята любов не прави това, което си започнал! Обаче, ако имаш силно желание, направи го. Бог никога и никому не желае злото. Той винаги има предвид доброто, но оставя всяко същество да се проявява свободно. Бог никого не ограничава и никому не се налага.

Съвременните хора често разискват върху греха. Казвам: грехът може да бъде неразбран, а може да бъде и разбран. Ако грехът се разбере като вътрешна свобода, в която човек се проявява правилно или неправилно, тогава той ще помогне за изправянето на много погрешки между хората. Само в свободата може да се греши. Представете си един човек, на когото езикът или ръцете са парализирани. Може ли този човек да греши? Външно той не може да греши, защото с парализиран език не може да говори и с парализирани ръце не може да се бие. Такъв човек ще мине пред хората за светия. Аз бих желал да мине за светия само онзи човек, на когото езикът и ръцете са здрави. Следователно, ако някой може да контролира своите удове така, че да не върши никакво престъпление при здрав език и при здрави ръце, той е истински човек. Представете си, че аз искам да ви заставя да вярвате в нещо като мене и по този начин ви заблуждавам. Какво печелите от това? Ни най-малко не искам да ви заставям да вярвате в нещата, както аз вярвам. Онова, което ме е заставило да вярвам в нещо, то е специфичо за мене. Онова, което ви е заставило да вярвате в нещо, то е специфично за вас. Няма двама души в света, които да вярват еднакво или които да любят еднакво. Някой казва: моето сърце гори от любов. Друг казва: и моето сърце гори от любов. Обаче, едното горене се различава от другото. Като измерите температурата на любовта, ще видите, че един човек има 10 хиляди градуса топлина, друг има 20 хиляди градуса топлина, трети 50 хиляди градуса, четвърти 100 хиляди, пети един милион градуса и т.н. Следователно, температурата на любовта може да достигне до 2, 3, 4, 5, 10 и повече милиона градуси. Като отидете при един ангел или при някое възвишено същество, на което вибрациите са много силни, неговата любов ще има още по-висока температура. Обаче, любовта на едно възвишено същество е безлюбие за човека. За човека любов е това, което той конкретно може да почувства. Колкото повече се развива човек, толкова и неговата любов се разширява, същевременно и температурата и се увеличава. Ако някой желае повече, отколкото може да възприеме, това е лакомство.

Сега ще обясня друг закон. Взимате шише от 1 литър съдържание и отивате при една чешма или един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода, налята от самия извор, докато е на мястото си няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром и никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената на водата в това шише ще се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Аз разглеждам въпроса математически и казвам: а, а2, а3, а4, а5...а10. Значи величините а, а2, а3, а4, а5...а10 представляват различни положения или състояния, които непрекъснато се менят. И най-после, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворът е много далеч. Ако водата е евтина, казваме че изворът е близо. И когато срещна един човек, чиято любов е много скъпа, казвам: този човек е много далече от Бога. Или, когато срещна човек, който много цени своето знание, казвам: този човек е много далеч от Мъдростта. По същия начин човек може да бъде далеч от правдата, от истината, от добродетелта и т.н. Такъв е законът.Това са положения, твърдения, които по един или друг начин изясняват истината. И колкото повече се отдалечаваме от Бога, толкова повече придобиваме критически ум. Това е правило, което показва посока на движение. Разумният, ученият човек трябва да каже: аз ще се върна към първия извор, към източника на нещата. Там е крайният предел. Земята например, може да се отдалечи от Слънцето толкова много, че животът ни да не бъде такъв какъвто е сегашният. Ако Земята се отдалечи от Слънцето повече от сегашното си разстояние, тя няма да бъде Земя и всякакъв живот върху нея ще престане. Тя е Земя само при положението, в което сега се намира. И затова именно вашите личности, вашите индивиди, вашите души могат да живеят и да се развиват. Доколкото вие спазвате тази орбита, в която сега се движите, дотолкова имате условия за развитие. Туй е една широка научна област, за изучаването на която се изискват специфични условия. Сега, като се говори много, аз уподобявам многото говорене и резултатите от него на положението на бедни хора, които са гладували 3-4 дни и очакват от някъде да им се даде обяд, за да задоволят глада си. Колкото повече време минава, толкова гладът им ще се усилва. В Америка има църкви, които дават обяд на бедни, гладни хора, обаче условието да получат храна било следното: позволено е да се нахрани само този, който е слушал проповедта на пастора. Влизат тия гладни хора в църквата и през всичкото време, докато продължава проповедта, те само за яденето мислят и си казват: стига толкова проповед, ние знаем всичко това! Като ни говориш за божията любов, ние искаме да я опитаме реално. И наистина, по-добре би било първо тези бедни и гладни хора да се нахранят, а после да им се говори за божията любов. Така постъпва и Бог. Той първо ни нахранва, а после ни говори.

Христос казва: вземете моето иго и моето бреме. Как да се вземе игото и бремето на Христа? Доброволно трябва да се понесат. Те не могат да се налагат. И в действителност е така. Ако човек иска да бъде свободен, ако иска да се повдигне, ако иска да бъде щастлив, той непременно трябва да приеме това иго върху себе си. Ако пък търси живот без иго и без ограничения, той ще намери своето нещастие. Ограниченията не се налагат отвън. Това е аксиома. Преди всичко, ние сами налагаме ограниченията върху себе си. Бог не налага ограниченията. В невидимия свят ние сме били свободни, но желанието ни да дойдем на Земята да се учим ни налага вече известни ограничения. И след това да мислим, че Бог ни ограничава, измъчва или че той е определил нещата така или иначе, това говори за кривите схващания на хората за живота. Бог е определил едно нещо, а ние сме определили друго. И сега ние опитваме това, което някога сами сме си определили. Това, което Бог е определил, ние още не сме опитали. Има едно управление, което Бог е определил, но до него още не се е дошло. Когато хората приложат това управление, те трябва да имат възвишено съзнание, да управляват без писани закони. Всичко закони трябва да бъдат написани в човешкото сърце. Дали някой ще има свободна професия или ще бъде назначен от държавата, той трябва да знае законите, които Бог е написал в сърцето му. Той трябва да знае и своето предназначение. Тогава службите няма да се дават с указ от държавата, но всеки ще заеме доброволно службата си. Как ще разберете това нещо? Обаче, при сегашните разбирания на хората, това управление не може да се приложи. За пример, ако се каже, че съдиите трябва да дойдат доброволно, тогава всички ще се явят за съдии, всички ще искат да управляват. Ако е въпрос за свещеници, всички ще искат да проповядват, да говорят на хората и да ги убеждават. И най-после, ако дойде въпрос за министри в Българи и тук ще се явят много кандидати. Следователно, при сегашното разбиране на хората, при съвременния строй, сегашният ред на нещата е естествен, но не е идеален. Ако беше идеален, ние трябваше да бъдем щастливи, а всъщност не е така. Ако този строй беше идеален, всички хора щяха да имат право да пътуват по железниците. Така ли е сега? Днес, който има пари, само той има право да пътува, а който няма пари, няма право да пътува. При това таксите по железниците от ден на ден се увеличават. И ако съвременните хора първо чакат държавата да се оправи, а после те да се оправят, какво ще бъде тяхното положение? Обратното е вярно: първо трябва гражданите да се оправят, а после държавата. Държавата може да се оправи, когато между гражданите й има поне няколко напълно съзнателни държавници или министри, които абсолютно да убедени в своите идеи. Ако има поне няколко такива държавници или министри, те щяха да образуват една верига, едно ядро, около което щяха да се съберат още много съзнателни граждани, за да формират новите идеи. И затова именно, разумният, възвишеният свят, в който хората не вярват е решил да създаде такова ядро и да започне своята съзнателна работа. Предполага се, че до края на този век ще дойдат 8000 адепти, които ще се въплатят по всички краища на Земята и ще дадат нова насока на обществения, религиозния и семейния живот, както и на цялата култура. Всичко, което досега съществуваше ще се измени и ще се създаде нов правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Така те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Само по този начин светът може да се оправи. Как ще се разбере това? До тогава обаче, всички трябва да бъдете готови, да приемете игото на тези 8000 адепти. Това иго ще ви се наложи.

Като имал предвид това положение, Христос казал на учениците си: вземете моето иго и моето бреме! Аз не говоря за това иго, което е било преди 2000 години, но говоря за игото, което сега ще дойде. Питам: вие готови ли сте да приемете това иго? Искате или не, то ще ви се наложи. Някой от вас ще го приемат по закона на любовта, а други, които не са готови да го приемат по този закон, ще им се наложи. В Съединените щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от тях да бъде избран за Председател на републиката, след като единия от тях бъде избран, другият от тях му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва на неговия успех. Доколко всъщност се радва, това е друг въпрос, но важното е, че той спазва известни правила на учтивост. Последният знае, че след четири години, той ще има надежда да се кандидатира и да бъде избран за председател.

Мнозина запитват: кога ще се оправи светът? Светът ще се оправи, когато дойдат тези 8000 адепти. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, домовете си, мъжете си. Някоя жена казва: ако напусна мъжа си, аз ще бъда съвършено свободна. Мъжът пък казва: ако напусна жена си, аз ще бъда съвършено свободен. Като се напуснат мъжът и жената, те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен волът като напусне дома си или колкото е свободна кокошката като напусне курника си. Някоя жена напусне мъжа си, но утре я виждате с друг мъж. Някой мъж напусне жена си, но утре го виждате с друга жена. Някой казва: аз искам да служа на Бога. Той иска да служи на Бога, напуска службата си, но утре търси друга служба. Днес напусне градинарството, утре търси друга служба. Питам: какво е това напускане? Само разумният, само мъдрият човек, който е изпълнен с любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, може да бъде напълно свободен човек. Той трябва да постави добродетелта за основа на живота си, т.е. той трябва да постави слънчевата енергия за основа на живота си, за да бъде здрав във всяко отношение. Това, което съвременните хора наричат неврастения, неразположение на духа, не е нищо друго, освен състояния, които показват, че е дошло време за ликвидиране, за разплащане на греховете и на дълговете. Здравето на човека не трябва да е като на съвременните хора, но всяка клетка от неговия организъм трябва да е изтъкана от най-чиста, префинена материя, да не се разваля от никакви условия. Като погледнете очите на такъв човек, те не трябва да светят, но да бъдат като бисери, като скъпоценни камъни. В очите на човека трябва да се чете неговата интелигентност и да се вижда, че Бог говори чрез него. Като погледнете веждите на човека, трябва да съзнавате, че те представляват граница между божествения и човешкия живот. Който има хубави вежди, това показва, че този човек има правилни, красиви отношения към Бога. Който няма хубави вежди, значи отношенията между Бога и него не са правилни. Ако окапят веждите на човека, това показва, че неговата работа е свършена. Тъй щото, веждите са от голямо значение за човека. Те показват отношението, което съществува между видимия и невидимия свят. Всяка сутрин като ставате вие трябва да поглеждате нормални ли са веждите ви или не. Ако не са нормални, ще се молите на Бога да възстанови тази граница, т.е. веждите ви да бъдат правилни. Ако река да си послужа с тази азбука, каквато представляват веждите, ще се разкрият много неща. Във веждите се крие цяла наука, но сега за нея няма да говоря. Достатъчно е само да се погледнат веждите на човека, за да се познае какъв е той. Казвате: по какво се познава? По броя на космите на веждите, по формата и дължината, както и по основата им. Значи, веждите показват какъв е проявения живот на човека.

И тъй, всичко каквото човек представя отвън е израз на много неща, но това могат да четат само разумните и добрите хора и затова Христос е казал: няма нищо скрито и покрито! Всичко е изразено навън. Затова именно, човек трябва да бъде абсолютно чист. Днес нищо не може да се крие. Природата е толкова разумна, че е могла да напише всичко върху тялото на човека. Тя е писала върху лицето, върху главата, върху краката и най-после върху самото тяло. Казвате: как ще дойде Бог в света? Той ще дойде чрез космите на човека, чрез ръцете, чрез краката, чрез очите, ушите, носа и т.н. Ако някой иска да ме съди ще му кажа: по моето лице можете да четете. В него ще прочетете моето минало, моето настояще и ако сте по опитен можете да прочетете и моето бъдеще. Щом прочетете всичко, вие ще имате цялата истина. Няма какво повече да се говори, всяка дума по-нататък е излишна. Истината е написана върху моето тяло. Ако искате още да знаете, тогава ще ви разправя моите сполучливи и несполучливи опити. Всички неща в живота трябва да съдържат в себе си абсолютната истина. Обаче, това не трябва да се разправя на мъртви хора. Ако човек се изповядва, той трябва да се изповядва пред онези, които разбират живота, които са минали през същите мъчнотии. И Писанието казва: изповядвайте се! Пред кого? Пред по-напредналите братя. Съвременните хора страдат от един голям недостатък, че крият своите погрешки, но в края на краищата тези погрешки излизат на лице. Срещаш някой човек, тялото му мирише. На друг устата мирише, на трети носът мирише и т.н. И след всичко това, те казват: така сме родени. Всеки сам може да изправи погрешките си. Как? Като понесе Христовото бреме и иго. Кое е първото иго в света? Любовта. Кое е първото бреме в света? Мъдростта. Сега аз желая да се справите с това иго и с това бреме, както разбирате. Справите ли се с тях, ще имате божието благословение. И в бъдеще, когато дойде последният век от идването на осемте хиляди адепти, вие ще бъдете първите, които ще посрещнете вашите разумни и напреднали братя. За сега от всички се изисква да работят за спасението на човечеството.

Христос казва: моето иго е благо, моята любов е блага, моето бреме е леко и моята мъдрост е лека.

32-ра беседа от Учителя, държана на 29.05.1927 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help