Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Сто пенязи

Но щом излезе този слуга, намери едного от служителите си, който му бе длъжен 100 пенязи, улови го та го давеше и казваше: плати ми това, що си ми длъжен. Матея 18:28

В прочетения стих важни са думите ”улови го”. Защо го улови? Защото имаше да му дава. Като се наблюдава докъде е достигнал съвременния културен свят, вижда се, че неговите морални устои са разколебани. Съвременният свят няма изработена мярка, с която да определя кое е право и кое не, кое е идеално и кое не. Вземете например, съвременните учени и философи говорят за идеал, но запитайте кого да е от тях, какво нещо е идеал и те не могат да отговарят положително. Някои от тях могат да ви кажат редица неразбрани неща относно идеала, но какво нещо в същност е самият идеал няма да засегнат. Попитайте ги какво нещо е любовта и за нея не могат да ви кажат нещо положително. Въпреки това, всички хора говорят за любовта. Всички казват, че трябва да се любим, но защо трябва да се любим и те не могат да отговорят. Някой казва: трябва да обичаме този човек, защото е красив. Не, красотата не може да служи като повод за любов. Други казват: този човек трябва да се обича, защото е богат. И богатството не може да служи като повод за любов. Еди-кой си човек е жизнерадостен и затова трябва да се обича. И това качество на човека не може да служи като повод за любов. Питам тогава: кое може да служи като повод за любов? В Писанието се казва за Бога: възлюбил си истината у човека. Следователно, човек не може да бъде обичан, ако истината не е в него. Значи, само истината може да послужи като повод за любов. Който може нека се опита да оспори това твърдение. Питам: може ли да се обича умряло куче, паяк или свиня? Тъй щото, когато се казва, че някой човек се обича за красотата, това е вярно, защото красотата е външен израз на истината. Мнозина разглеждат въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнение коренно се различава от мнението на съвременните учени. Истинската красота не развращава човека. Красота, която развращава човека и събужда алчност в него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любов не е красота.

Съвременните хора говорят за някакви идеали, че трябвало да се слезе при простата маса, при бедните, при страдащите хора и да се работи за тяхното повдигане. Това са говорили много философи и писатели като Толстой и други. Така говорят сега в България много видни мъже и жени като обясняват защо е необходимо да се работи всред простата маса. Питам: ако наистина бедните и страдащите хора са идеал за съвременното човечество, какво търсят хората из университетите, както и из домовете на изкуствата? Не е ли по-добре вместо някоя хубава картина да се изложи ралото на някой български земеделец, една биволска кола, един сноп жито, няколко връзки царевица или един остен и т.н? Обаче, същите тези хора идеализират простия народ в ума си, поставят го като идеал в своя живот, но същевременно го наричат маса, тълпа, простаци. Как е възможно от една страна да ги наричат маса, тълпа, а от друга страна да ги идеализират и считат за идеал в живота си? Какъв идеал може да бъде бедният човек? Тези хора, които поставят като идеал в живота си повдигането на бедните и на страдащите, мязат на онзи турчин, който по цял ден ходел с торбата си да обира гяурите. Където отивал по няколко пъти на ден се молел, четял всички молитви дадени от Мохамеда и пред всяка молитва си миел ръцете, но щом му паднело, не се спирал да обере някой гяурин. Като го запитвали как е възможно да се моли на Бога, да вярва в Мохамеда и същевременно да прави толкова обири, той казвал: да се моля на Бога, това е мой дълг, а да обирам гяурите, това е моя занаят. Той се стараел да примири дълга си към Бога със занаята си да обира главно гяурите.

Сега аз няма да се спирам върху въпроса за бедните и за страдащите, да цитирам как философите и поетите разглеждат същия въпрос, защото преди всичко в цялата европейска литература аз не съм срещал досега нито един философ или писател, който да е засегнал този въпрос обстойно и правилно. Където и да отидете, даже и в Индия и там върху този въпрос няма нищо положително и основно писано. Защо няма нищо положително по този въпрос? Защото още на времето си, когато е бил повдигнат, той е бил поверен на просветени хора. Само просветени хора на времето си са работили и познавали този свещен въпрос, вследствие на което те не са счели за нужно да го напишат на книга, но са го написали само в сърцето си. Който е написал този въпрос в сърцето си, той го е занесъл със себе си. Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите? Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършели своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказките от “1001 нощ” може да си представи. Тези същества имат възможност да достигнат до положението на божества, каквито умът на съвременните хора едва ли може да си представи. Тези божества, които са наели да помогат на своите бедни братя, са достигнали такива грамадни богатства, че са решили да слязат на Земята, да помагат на бедните и на страдащите хора и заедно с тях да се подвизават. И когато някой поет или певец възпява положението на бедните хора, всъщност те са израз на онези възвишени и напреднали в развитието си същества, които очакват с нетърпение момента на своето слизане на Земята между тези бедни хора, за да видят какво могат да научат от тях и в какво могат да им помогнат. Всеки народ има по 1 или по 2 от тези същества, изпратени на Земята да работят за бедните и страдащите. Колкото повече са тия същества между хората, толкова по-добре е за тях. Те работят главно за истински бедните, а не за онези бедни, които никому нищо не са дали, а само гледат как да забогатеят, да създадат положение, да излъжат този или онзи. Някои от тези бедни отиват в университета да учат, да разработят ума си повече, за да могат лесно да извъртват истината. След това ще казват, че тези хора били учени. Тъй щото, при това разбиране на хората, бедните днес не могат да бъдат техен идеал. Защо? Защото няма съвършени хора, които да работят за тяхното повдигане.

И тъй, всеки който иска да има идеал, трябва да стане съвършен. Който не е съвършен, не може да бъде обичан. Мъжете и жените трябва да изхвърлят от ума си лъжливата идея, че могат да се обичат без да бъдат съвършени. Докато човек не бъде съвършен, никой не може да го обича. Жената се оплаква, че мъжът й я оставил. Мъжът се оплаква, че жената го оставила. Майката се оплаква, че дъщеря й я оставила и т.н. Да, докато хората добият възвишен идеал, да жертват всичко, мъжът ще оставя жена си, а жената мъжа си. Майката дъшеря си, бащата ще оставя сина си, сина баща си, господарят ще оставя слугата си и слугата ще оставя господаря си. И след това ще проповядват на хората, че те трябва да обичат Отечеството си и да се жертват за него. Ние знаем защо хората обичат религията, науката или Бога. Какво значи човек да обича Бога? Да обичате Бога това подразбира, той да бъде идеал за вас и да сте готови при всички условия на живота си да жертвате всичко заради него. Някои има фиктивна идея за Бога и за да се увери в съществуването и да го обикне, той чете философията на Кант или на друг някакъв учен, да се убеди наистина, че Бог съществува. Че Бог съществува, това е факт, но не е истина. Че Слънцето грее, това е факт, но не е истина. Че вие живеете, това е факт, но не е истина. Че вие мислите, това е факт, но не е истина. Че вие се жените, това е факт, но не е истина. Че вие се изоставяте един друг, това е факт, но не е истина. Че умирате, че се раждате, това са факти, но не са истини. Следователно, където истината не присъства, там няма любов. Тогава може ли да се говори за любов там, където няма истина? Любовта е първият подтик към истината. Само истината може да люби. Любовта е първият лъч, първият подтик, който прониква в човешката душа. Щом любовта дойде, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа и човек става герой в света. Който люби, само той има истината в себе си, а който има истината, той може вече да бъде обичан. Същото нещо е в живота. Когато любим някого, ние му предаваме божествени качества като казваме, че той е благороден човек, че има такива и такива добродетели и т.н. Докато имаме тази истина в себе си и докато виждаме доброто в човека и го държим в ума си, ние го обичаме. Намерим ли обаче един малък дефект в него и любовта ни към него отслабва. Защо не признаем истината? Защо не обичаме човека такъв, какавто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него божественото. Бог е възлюбил истината в човека. Вследствие на това и в най-лошия човек, при всички времена и условия на неговия живот, все има нещо, което може да се обича. Ако истината не дойде и не обхване целия свят, тогава домовете, обществата и цялата Земя ще изчезнат. Изчезне ли всичко това, Земята ще представлава гробница на някакво минало, на някаква минала култура.

Мнозина казват: ние трябва да бъдем свободни! Казвам: колкото и да се сили човек, той не може да бъде свободен. Казвате: как е възможно това? Ще ви докажа. Представете си, че вие сядате пред трапезата да ядете. Какво е положението ви в този случай? Вие се намирате в положението на слуга, комуто господарят е дал 32 чука на разположение, зъбите, с които той трябва да начука на малки парченца всичко онова, което е на трапезата пред него. И той с помощта на тези чукове, трябва да натроши тези камъни, с които да павира улиците в своята държава. Той чука, чука докато свърши работата си и предаде на господаря си всичко, което е счукал. Ако господарят намери работата за добра, той ще я приеме, но ако намери, че не е добра, не е счукал както трябва, ще я повърне назад и ще каже: втори път да се научиш добре. Ако господарят е доволен от него, той ще му заплати с малка почивка. Почивтата представлява удоволствие в живота. Ако почивката не води към забрава, към унасяне, тя не е истинско удоволствие за човека.

Ще ви предам един малък разказ да видите, че почивка, която води към забрава, не разрешава въпросите на живота. Един пътник като минавал през пустинята, бил подгонен от голям и страшен бик. Като бягал и търсел място да се скрие от него, попаднал в един дълбок сух кладенец и там се приютил. По едно време той вижда в кладенеца близо до него една змия. С това положението му се влошило повече. Отгоре седял бика, а отдолу змията. Като се намерил при двете големи злини, най-после успял да се хване за една шубрака, на която забелязал малко мед, от който започнала да си поблизва. Така той се успокои малко, починал си и по този начин забравил, че отгоре седи бикът, а отдолу змията. Обаче забравянето не разрешава въпросите. Така и хората близват малко медец от щастието, но това е само близване. Отгоре пак ги чака бикът, а отдолу змията. Питам: къде е вашият идеал? Имали поне един човек, когото обичате както трябва. В своите изследвания из България аз не срещнах нито една фамилия, в която мъжът или жената да не са казали една лоша дума един за друг. Къде са техните идеали? Не само за мъже и жени мога да кажа това, но до сега още аз не съм срещал нито един свещеник или владика, който да вярва в Христа както трябва. Това може да се каже не само за българите, но и за чужденците. Нито в странство съм срещал истински хора, които да са последователни в своите идеи.

Някой казва: що е любов, що е истина? Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си и сърцето и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че в този човек има любов, има истина в себе си. Най-малкото смущение в сърцето на човека и най-малкото колебание в неговия ум показват, че той живее още в свещения егоизъм и мисли само за себе си. Значи, животът започва от онзи велик акт, да се осъзнае от човека истината. Животът, с който разполагат съвременните хора може лесно да им се отнеме, което показва, че той още не е техен. Този живот принадлежи на някое напреднало в развитието си същество и щом рече то да си замине, те изгубват този живот. Може да се направи изчисление, от преди колко милиона години е започнал вашия живот. Някога вие сте били мъртви, но някое от тези възвишени същества, които са завършили своето развитие, като минавали покрай вас са ви дали от изобилието на своя живот, с което са помогнали на вашата по-нататъшна еволюция. Казвате: кои са тези същества? Някога вие сте ги знаели, но после сте ги забравили и сте почнали да живеете по стария начин. И като не помните нищо от тези времена, вие пак наново запитвате какво нещо е истината. Истината е обект на любовта. Единственият обект без който никаква любов да се прояви, това е истината. Единственият обект, без който никаква светлина не може да се прояви, това е истината. Единственият обект, без който никаква свобода не може да се прояви, това е истината. И ако сегашните общества и народи търсят свобода без истината, те са самоизмамват. Свобода без истина не може да съществува. Кажете ми едно общество или един народ, който е имал свобода без истина. Някой ще каже, че Римската империя е имала свобода. Не, римските затвори и сега и на времето си са били пълни със затворници и с роби. Ако отидете сега в Америка, в Англия, във Франция, в Германия, както и в малката България, навсякъде ще намерите затворите пълни със затворници. Не само затворите, но и домовете са пълни със затворници.

Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки. Питам: не ви ли дотегна по театри и по концерти? Какво особено има в театрите? Ще отидете в един театър, където на сцената представят убийството на някой човек и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало някакво нещастие. Казвам: когато хорат видат на улицата да убиват човек като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а когато отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачите, в действителност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете от там, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят. Казвам: хиляди къщи да съградите, пак същите ще си останете. И първи места да заемете пак ще си останете същите. Външната обстановка не изменя положението на нещата. Това са само временни забавления. Някой станал владика, това е забавление за него. Друг станал проповедник, това е забавление за него. Трети станал поет, написал няколко стихотворения, това е забавление за него. Четвърти станал актьор и това е пак забавление. Истински поет е само онзи, който след като завърши своето развитие, слезе на Земята, за да напише само един стих, от който цялото човечество да се повдигне. Истински философ и учен е този, който след като завърши своето развитие, слезе на Земята, да напише само една мисъл, с която да подвижи цялото човечество напред. Доказателства трябва да имаме от онези хора, които можем да наречем поети, философи, учени, музиканти или художници в света. Ако нямате такива разбирания в живота си, вие ще се развивате бавно, постепенно, при което 5-10 години ще вярвате в Бога, а после ще се осъмните и ще мислите, че сте се измамили. Такъв живот е живот на самоизмама, живот на забавление. Казвам: сега вярванията на хората в Бога съдържат самоизмама. Сегашните религии съдържат самоизмама. Сегашната наука съдържа самоизмама. Това не са принципи, на които човек може да се опре. Съвременните хора нямат доблестта да кажат истината, вследствие на което виждаме всички тия нещастия и страдания в живота.

Сега ще поговоря малко върху координацията на човешките органи, мисли и чувства. Във всеки дом, във всяко общество, във всяка държава, във всяка религия или в наука трябва да има координация. Който иска да знае точното значение на думата координация, може да я намери в някой речник. Да се координират нещата, това подразбира да се хармонизират, да се подведат под онзи основен закон, при който всички органи могат взаимно да си помагат. Например, всички органи в човешкия организъм трябва така да се координират, че всеки поотделно да помага на другите като всеки от тях да изпълнява самостоятелно своята служба, без да се меси в работата на другите. Това е истинска наука! Науката на бъдещото човечество, която е наука на шестата раса ще започне именно със закона на координацията. Всеки орган в човека трябва да се координира със всички останали органи. За пример, ако някой човек заболее от разстройство на корема си, той напременно трябва да знае коя е причината на това разстройство. Щом човек заболее от някакво стомашно или коремно разстройство това се дължи на две противоположни чувства, които са се сблъскали в него. Тези две протовоположни чувства внасят нарушение в координацията на органите. Когато пък се яви нарушение в координацията на мускулите, тя се дължи на някакъв страх, който се явява в човека. За пример, някой се страхува как ще завърши живота си. Вследствие на този страх, в органите, които имат предназначение да извършват известна служба се явява едно лъжливо положение, че те не могат да извършат тази служба и постепенно отпадат. С тези мисли, с този страх, човек дава криво направление, крива посока на службата на своите мускули. По закона на координацията на човека е определено да изминава 2-3-5-10 километра път. Ако той се уплаши и не изпълнии това, което природата му е определила, няма да се мине дълго време и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. После природата е определила на човека да се храни с чиста и проста храна. Веднъж изпратила човека на Земята, тя е предвидила с каква храна трябва да се храни. Следователно, човек сам трябва да си избере храната, предвидена за него от самата природа. Не избере ли тази храна, не се ли подчини на законите на природата, тогава и другите органи в неговия организъм няма да се координират със стомаха му и ще настане нарушение в общия ход на организма. Освен това, определено е на човека по колко пъти трябва да диша в минута. Днес съвременните хора почти не дишат правилно и равномерно. Някой поемат въздух безразборно, дишат неравномерно, вследствие на което няма координация и между другите органи. И при яденето също така трябва да се спазват законите на разумната природа. Някои хора ядат много бързо, гледат да се нахранят час по скоро, за да продължат работата, която ги чака отвън. Вследствие на бързото ядене пак се нарушава координацията на органите. Когато човек яде, той не трябва да бърза. В яденето трябва да има известна пластичност. В дъвкането трябва да вземат участие всички мускули, за да има пълна координация и между тях. Няма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което пак ще се родят ред болезнени състояния.

Религиозните учители на миналото, за да възстановят тази координация, са давали на учениците си ред правила и методи, едни от които се отнасят до храненето, други до правилното дишане, трети до правилните отношения, както и до човешките мисли и чувства. Те са препоръчвали на учениците си молитвата, като метод за възстановяване на пълна хармония, пълна координация на органите. Преди всичко, когато човек започне да яде, той трябва да бъде напълно убеден да приеме ли храната, която му предлагат неговите близки или не. Той трябва да знае дали тази храна ще му се отрази добре върху организма. Ако някой човек още като тури първата хапка в устата каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде. Който пък иска да завърши добре храненето си, той трябва да вземе една топка хляб да я потопи в сол и да я глътне. Така той ще ликвидира с храненето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него по време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разстройство в мозъка. Недоволството внася лъжливи мисли и чувства в човека. Например, ако някой мъж е недоволен от яденето, което жена му е сготвила, той ще започне да мисли, че тя е нещо недоволна от него, че не е внимателна, не му обръща внимание, не се интересува и не мисли за него и т.н. Тези лъжливи мисли са вече на път да внесат разногласие и между вътрешните органи на този човек, което пък се отразява върху правилната им служба.

Следователно, първата работа, която се изисква от човека е да въдвори известна координация в своите мисли и чувства. Тази координация ще регулира правилната служба на неговите органи. Например, някой тръгва на път и иска да направи една екскурзия. Ако още при тръгването си започне да мисли, че ще се умори, или че няма да издържи дълъг път, по добре нека спре и да не продължава по-нататък пътя си. Ако направи само една крачка след като се разколебае, той ще си причини по-голяма вреда, отколкото ако би продължавал да ходи. Спре ли се да обмисли, че тази разходка му е необходима, че тя ще му принесе голяма полза, той ще координира своите вътрешни сили и ще може да продължи пътуването си. Ако някой каже, че има по-важна работа от екскурзията, по добре да не предприема никакво пътуване. Следователно, при самовъзпитанието си, всичко хора са длъжни, да координират деятелността на своите органи. Някои ще каже: как е възможно да се координират вътрешните органи? Възможно ли е да им се заповядва? Не е въпрос да се заповядва на органите, но може да им се говори разумно. Органите са създадени от живи клетки, на които може да се говори като на хора. Щом органите се убедят в това, в което им се говори, те започват взаимно да си помагат. Тази взаимна помощ създава координация на органите. Наруши ли координацията между клетките зараждат се разни болести, като разстройство на черния, на белия дроб и вследствие на това разстройство органите престават да си помагат едни на други. От различните разстройства в организма се явяват много отрови, много излишни вещества, каквато е например пикочната киселина. От тези излишъци в организма става втвърдяване на артериите, втвърдяване на мускулите и хората губят своята пластичност, своята подвижност. Това пък създава неправилности в кръвобообръщението, в дишането, докато най-после човек замине на онзи свят. И ние виждаме този същият човек втвърден, вцепенен, без всякакъв живот. Това ние наричаме смърт. Всички хора, които са заровени в земята се вцепеняват и се превръщат на сухи мрамори. Много мрамори са направени от живи хора. Даже най-хубавите мрамори са направени от най-видните философи на миналото.

Казвам: природата е създала човека върху разумна база. Той трябва да започне с видимото, със своето тяло. Докато човек не координира органите на своето тяло, всички негови усилия да въздейства върху чувствата и мислите си, ще отидат напразно. Човек може с ума си да координира своите органи, но ако умът му не е в състояние да извърши това, този човек е слаб. Затова той трябва да намери другиго, който да координира органите му. Затова обаче, от човека се изисква смирение. Придобие ли човек координация на своите органи, порите на тялото му ще се отворят и дишането ще стане правилно. Тогава в ума и сърцето на човека ще настане известна лекота и той ще схваща лесно онова, което природата му е предначертала. Често хората се безпокоят за неща, които не са в тяхна компетентност да разрешат. Например, те не могат да разрешат въпроса как ще живеят. Животът на хората ще се изрази така, както е определен. Това обаче, не е фатализъм. Чудни са съвременните хора като мислят, че те могат да изменят своя живот. Може ли котката да измени своя живот? Може ли вълкът да измени своя живот? Може ли овцата да измени своя живот? Може ли ябълката да измени своя живот? Може ли тигърът да измени своя живот? Може ли китаецът да дойде в Европа и да се приспособи към всички условия, при които европеецът живее? Или може европеецът да отиде в Китай и да живее, както китайците живеят? Може ли европеецът да се приспособи към условията, при които черните живеят? Не може. Нито мъжът може да се приспособи към условията на жената, нито жената може да се приспособи към условията на мъжа. Нито братът може да се приспособи към условията на сестрата, нито сестрата може да се приспособи към условията на брата. Казвате: който обича, той може да се приспособи. Който е разрешил този въпрос, той трябва така да обича сестра си например, че да е готов на всички жертви за нея. Той трябва да е готов да жертва и живота си за нея. Който обича хората, той трябва да е готов да жертва живота си за всички, а не само за едного. Някой казва: аз обичам сестра си и съм готов да се жертвам за нея. Ако наистина обича жена си и сестра си, той трябва да е готов да се жертва за всички жени, а не само за една жена. Ако една жена е готова да се жертва само за един мъж или ако един мъж е готов да се жертва само за една жена, това е губене на време. Така могат да постъпват само ония хора, които се занимават да изучават смисъл на вътрешния живот.

Казвате: тогава как може да се съгради домът? Ако един дом се съгражда върху истината, в него няма да има никаква измама и никаква лъжа. Тогава където и да изпратите вашите синове и дъщери, няма да се безпокоите за тях. Ако синът пише писмо на баща си искрено, чистосърдечно, в което се чете дълбочината на душата, ще се разбере, че той предава истината, както тя е поставена в неговата душа. Ако пък синът пише едно, а върши друго, лесно ще се познае, че истината отсъства от неговата душа. Съвременният свят е пълен с измами, а при това знаем, че той се нуждае от мекота. Мекотата е качество на любовта. За да обичаш някого, ти трябва да бъдеш мек. Мекотата пък ще внесе координиране на органите в тялото на човека. Има известни органи в човека, които са предназначени за изразяване на милосърдие. Други са предназначени за търпението, трети за вярата, четвърти за любовта и т.н. Всяко чувство в човека има специфични органи, чрез които се предава. Човек не може да прояви любовта си чрез своя стомах. Рече ли да прояви любовта си чрез стомаха си, той ще си създаде най-голямото нещастие. Съвременните хора създават нещастията си само чрез своята лакомия. Питам: какъв идеал може да има в яденето? Тогава някой ще възрази: тогава какъв смисъл има в глада? Гладът е сила, внесена от самата природа за продължение на живота. Яденето пък е фактор, който трябва да прави връзки, съединение между любовта и живота. Тъй щото, който яде, той трябва да знае, че прави връзка между любовта и живота. При яденето връзката първо е само физиологическа, а после и духовна. Това не е само идея, но действителен факт. Всеки, който се е опитвал да яде по този начин, той ще види, че в него умът се развива по един начин, а сърцето по друг начин. Следователно, който иска да бъде силен и мощен, той трябва да възстанови координацията на своите органи.

И тъй хора, у които няма координация на органите, или у които справедливотстта не е фактор в живота им, се намират в пълна дисхармония със себе си. Тази дисхармония се забелязва главно в пръстите на ръцете им, а също така и в ноктите им, които са изкривени, деформирани. Казвате: красива е тази жена! Когато се произнасяте за една жена, че е красива, вижте първо какви са пръстите и ноктите на ръцете й. Ако те са изкривени, в нея липсва координация на органите. Щом й липсва тази координация, тя не може да бъде красива. Освен това гънките, линиите на ръцете й отвътре трябва да бъдат правилни, добре съчетани. Когато се говори за красотата на една книга, тази красота изисква, щото книгата да бъде хубава по съдържание. Същото може да се каже и за човека, който в това отношение е написана книга. Колкото по-съдържателна е книгата, толкова и човека е по-красив. Цената на книгата седи в това, което тя съдържа. Моята ръка е дотолкава важна, доколкото има съдържание в нея. Вашата ръка е дотолкова важна, доколкото има координация в нея. Изгубили съдържанието си, тя вече се деформира и вместо да пренесе полза, тя причинява вреда на човека. Например, някога искате да направите едно добро, но изведнъж се изплашите от това и си дръпнете ръката назад. Или искате да дадете пари на някой беден, но като погледнете в кесията си виждате, че нямате дребни и казвате: нямам дребни, не мога да му помогна. Като нямате дребни, дайте му 100 лева, които имате в кесията си. Ами защо трябва да се помага на бедните? За координиране на вашите органи. Имате 10000 лева в джоба си, дайте ги на някой беден. Има смисъл да дадете тези пари на някой беден ако можете да координирате органите си. Ако можете да запазите божествената координация, това струва повече, отколкото ако дадете всичките си пари на бедни. Да обичате себе си, значи да обичате истината. Казвате: може ли човек да не мисли за себе си? Който мисли за себе си, той мисли и за смъртта. Покажете ми един човек, който като е мислил през целия си живот само за себе си да е останал като образец на щастлив човек за цялото човечество! Който мисли за себе си и който не мисли за себе си представляват два противоположни характера. И двамата обаче, са еднакво виновни. Преди всичко човек трябва да мисли за истината. Откато стане сутрин докато си легне вечер, през целия ден той трябва да мисли само за истината. Някой се оплаква, че никой не го обича. Казвам: докато този човек не обича истината, никой не може да го обича. Това значи: докато не държиш истината в ума си, никой не може да те обича. На такъв човек може да се даде много нещо. Може да го облекат, да му дадат пари, да му се четат най-хубави поезии, да го учат, но всичко това още не е любов. Любовта е великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден. Тя хвърля светлина в ума на човека. Който има любов в себе си, той вижда нещата.

Мнозина се интересуват да знаят, какво нещо е реалността. Някои считат,че условията в които живеят, представляват истинската реалност. Да се мисли така, това значи да се намирате в един свят пълен със задушливи газове, които неизбежно ще ви уморят. Такова нещо представляват мислите и чувствата на повечето от съвременните хора, вследствие на което ако не излязат от този свят, те неизбежно отиват към смърт. Каква реалност има тогава в този живот? Доколко хората живеят в съмнения в своите мисли и чувства, се вижда по следното: вървя с един господин, разговаряме се и изведнъж бъркам в джоба си, вадя нещо. Той веднага се усмихва, леко съмнение минава през ума му, че ще извадя някакъв кобур от джоба си. Аз веднага му подавам една малка ценна книжка и му казвам: заповядайте! Мисля си: това е кобурът, от който вие се плашите. Казвам: отношенията, които съществуват между хората трябва да водят към мисълта, че всеки човек е роден за нещо велико, а именно, той трябва да знае истината, той трябва да възстанови координацията на своите органи, за да се увери, че наистина като човек, той е създаден по образ и подобие божие. Тогава, като срещнете някого, ще видите, че в неговия ум, в неговото сърце има нещо особено, което го поставя в положението на истински човек. Често хората говорят за Бога, обаче, те не трябва само да говорят за Бога и да произнасят неговото име напразно. Добре е човек да произнесе божието име само един път в годината и като го произнесе, то да произведе известен резултат. Също така и за любовта трябва да се говори малко. Само един път в годината трябва да се произнесе името й и това да произведе някакъв ефект.

Питам: от какво произтичат страданията? Страданията произтичат от отсъствието на истината в живота. В живота има и любов, и мъдрост, и правда, но истината я няма. Обаче, където има правда има и безправие. Където има любов има и омраза. Където има живот, има и смърт. Когато един живот се прелива в друг, това става причина да се унищожи външната форма. Това състояние хората наричат смърт. Засега смъртта съществува на Земята като нещо необходимо, но един ден когато стане пълна координация между органите, тогава броят на хората, които се раждат ще бъде точно определен. Тогава ще се раждат само толкова хора, колкото са потребни. Ние нямаме нужда от много хора. Ако е въпрос да се раждат хилави хора, по-добре да не се раждат толкова много. Светът няма нужда от хилави хора. Животът е училище, в което малко хора могат да се родят, т.е. малко хора могат да се учат. Ако в света има малко болни, те ще влязат между здрави хора и ще оздравеят. Здравият човек може да ходи, но болният може ли да ходи със здравия? Здравият трябва да носи болния. Някой казва: без лъжа не може. Питам: здрав ли е този морал? Всъщност без истина не може, а без лъжа може. Казвате: без ядене не може. Не, без ядене може, а с ядене не може. Наистина, храната носи живот, но ако човек се координира, той може да приеме храната и по друг начин, а не само през устата си. Ако човек координира своите органи, той може да приеме храната и чрез въздуха и чрез светлината. Много хора се препоръчват за скромни. Казвам: не се препоръчвайте за скромни. Преди всичко с вашия обяд могат да се нахранят милиони пеперуди или най-малко с вашия обяд една пеперуда може да прекара цял живот. Кой е по-скромен тогава? След като сте яли и пили цял живот казвате: животът няма смисъл. Щом намирате, че животът няма смисъл, значи вие отричате и Бога, който е създал живота. Щом отричате Бога и казвате, че няма никаква координация в света, това показва, че вие считате себе си за първо божество. Ако това е вярно, тогава вие дайте правила, по който може и трябва да се живее. Казвате: няма правда в живота. Като казвате, че няма правда, кажете тогава вие, каква трябва да бъде правдата в живота?

Казвам: хората трябва да освободят ума си от всякакъв страх, за да бъдат готови да говорят истината. Аз не подразбирам грубата истина, но имам предвид онази истина, която освобождава човека. Някой казва: аз искам да кажа истината и да изповядам своите грехове. Да се изповяда човек, подразбирам да изповяда онзи първичен грях, който е причина за всички останали грехове, а не да изповяда онези грехове, които се явяват като последствие на първичния грях. За това, при възпитанието на хората в духовно отношение, първо се изисква координация на органите. Израждането на съвременната европейска култура се дължи именно, на това, че хората са изгубили съвършено координацията на органите си, вследствие на което се раждат ред болести. Съвременните учени и лекари са дошли до там, че казват: ако в развитието си хората вървят както досега, броят на нервните болести ще се увеличи толкова много, че светът ще се превърне в болница за нервно болни или на лудница. Аз превеждам: днес цяла Европа е изгубила координирането на своите органи, на своите мисли и чувства. Вземете например, какво представляват съвременните християнски народи, били те православни, протестанти или католици. Между тях няма никаква координация и за това дребнави въпроси, дребнави раздори или спорове стават причина за внасяне на омраза помежду им. Къде е истината, къде е любовта между тези хора? Нали те трябва да проповядват истината? Нали те трябва да покажат на света великия закон на любовта? Когато се казва “не убий” ние разбираме, че всеки който убива, той не обича истината. Истината изключва всякакво убийство. “Не убий” това подразбира да не се убива онази душа, в която е вложено красивото, хубавото. Никой няма право да спре такава душа от нейния път на развитие. Оставете всяка душа да се развива така, както Бог й е определил. Направете първото престъпление в това отношение, върху вас ще дойдат всички нещастия. И затова, който иска да върви в правия път, нека да се поощрява от живота на старите християни. Те са били доблестни. Претърпявали са големи мъчения и всичко са понасяли с достойнство. Те са умирали с доблест и саможертвеност. Съвременните християни обаче, които се явяват носители на истината, не могат да понесат и най-малката обида.

Често се казва за някои хора: тези хора са се заблудили, те вървят в кривия път. Казвам: покажете ми един философ, който да не се е заблудил. Не е въпросът само да напишем едно съчинение и да мислим, че много нещо сме направили, но от това съчинение трябва след време хората да се ползват. Ако аз направя една къща с няколко прозорци, за какво ще ми служат прозорците? Да влиза пред тях светлина. Следователно, ние сме прозорци, през които трябва да влиза светлина, за да можем да се ползваме от тази светлина, както ние така и нашите ближни. Ние не сме дошли на Земята само да ядем и да пием. Нашите органи са удове на Бога и затова трябва да координираме тия удове. Като казвам, че сме органи на Бога, разбирам, че сме органи на живата природа. Живата природа пък от своя страна обича координацията. Когато вие се координирате, живата природа ще ви заговори на свой език. Заговори ли ви живата природа, всички мъчения и всички страдания ще изчезнат в един миг, в една нощ или в един ден. Тъй щото, запитате ли кога ще дойде възкресението на душите, ще знаете, че то ще стане само тогава, когато те обикнат истината. Някой казва: аз много обичам приятеля си. Питам: вашият приятел има ли истината в себе си? Не зная това, но той много ме обича. Щом мислите, че толкова много ви обича, кажете му да продаде къщата си заради вас. Надали ще я продаде. Щом не е готов на такава жертва, той не ви обича както вие мислите. Не е въпрос да се налагате. Любовта не търпи никакво налагане. Когато една жена се ожени за един мъж и почне да му се налага, това да й купи или онова да й купи, любовта си заминава. Истината си заминава, мъдростта си заминава и те остават съвършено празни. Докато хората се женят по този начин, както днес, докато в женитбата и в отношенията между мъже и жени има насилие и несъгласие, това показва, че отсъства координация според законите на живата природа.

Първоначално Бог е казал: живейте според закона на любовта, която ще внесе живот между вас. Които живеят по този закон, само те могат да се нарекат женени. Хората трябва да живеят съвместен живот, без да се женят. Какво става днес? Мъжът като се ожени, още на другия ден вижда дефектите на жена си. Жената като се ожени, още на другия ден вижда дефектите на мъжа си. Това не е женитба. Това е поквара. Мойсей е казал на евреите: това, което вие наричате женитба, то е разкриване на голотата. Съвременните хора сами разкриват своята голота и после се ужасяват от това положение. Когато мъжът или жената се женят, в това отношение те трябва да имат истината и да разкрият тази истина пред себе си. Когато една жена се запознае с някой мъж, тя трябва да си каже истината. Нека каже: аз не познавам този човек. Познала съм едва една десета от него. Това обаче, което тя е познала, представя човешкото, но не и божественото в човека. Някой мъж пък казва: каквото и да мисли жена ми за мене, това не ме засяга. Ако мъжът мисли така, утре той ще каже същото и за Бога: каквото и да мисли Бог за мене, това не ме засяга. Не е така. Ако мнението на Бога за нас не ни засяга, ние ще умрем. Ако мнението на нашите ближни не ни засяга, ние пак ще умрем. Кои са нашите ближни? Нашите ближни са онези съвършени същества, които са завършили своето развитие на Земята. Ако нашите ближни не мислят добре за нас, ние ще умрем и няма да имаме кредит. Днес всеки човек мисли за кредит, всеки иска да го обичат. Питам: какво могат да си дадат двама болни хора? В Евангелието се казва, че длъжникът, на когото господарят простил дълговете, като срещнал един от своите длъжници, веднага го хванал за гушата и заповядал да го затворят.

Съвременните религиозни хора са се спряли при едно положение и постоянно запитват, кой има по-правилни вярвания? Кой е познал истината? Някои твърдят, че са познали истината. Питам: онези, които казват, че са познали истината, готови ли са да жертват живота си не само веднъж, но откак са се родили докато умрат, животът им да бъде жертвоприношение? Да служи човек на истината, това подразбира целият му живот да стане жертвоприношение. Той трябва да счита това нещо за привилегия, както свещеникът или владиката счита за привилегия положението си, да се облече в своите най-хубави дрехи, да влезе в олтара и да изпълни своята служба. Когато видя някой беден човек, аз се радвам, че той разкрива душата си и му казвам: ти не си беден, но не си се научил да живееш както трябва. Ама аз съм отчаян, обущата ми са скъсани. Не, аз виждам, че обущата ти са здрави, но ти на друго място си скъсан. Ама хората не ме зачитат. Много лесно могат да те зачитат. Достатъчно е да дам на твое име 200000 лева в банката и всички хора ще се произнесат за тебе, че си почтен човек. Не, парите не правят човека почтен. Има друго нещо в душата на човека, което го повдига в очите на хората. Това е обичта към истината. Когато говориш на човека, в душата му трябва да се зароди обич към истината и желание да не лъже нито себе си, нито ближните си, нито Бога.

И тъй, казва се в Писанието, че този човек, на когото господарят простил дълга, като излязъл от там, срещнал едного, който му дължал само 100 пенязи и му казал: плати ми дълга! Плати ми това, което ми дължиш! Този стих е свързан със закона на координирането. Този слуга, комуто господарят простил 10000 златни таланти, не бил в състояние да прости на своя дължник само 100 пенязи. Казвам: ако искате вие още днес можете да отворите нов лист. Мнозина казват: старата религия е вече проста работа. Старата наука е проста работа. Старият живот е проста работа. Всички стари неща са все прости работи. Питам тогава: коя е новата религия? Новата религия е религията на истината, религията на новия живот. Тази религия ще внесе свобода, светлина, знание и живот. Който има истината в себе си, и в чутурата да го турят, да го сгрухат, той пак ще стане. Човекът на истината не могат да го убият. Човекът на истината във вода не се дави. Човекът на истината огън не го хваща. И 100 пъти да го горят на кладата, той пак жив остава. Той се скрива, смалява се. Тъй щото, когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: какво нещо е смирението? То е закон на смаляване. Човек може толкова много да се смали, че никой да не го види. И после, той може да стане толкова голям, че всички да го видят, но да не могат да го уловят. Като видите такъв голям човек, да ви обхване страх и трепет, да не можете да се приближите при него. Смирението съдържа в себе си и милосърдие. Смиреният човек може да се смалява и да става невидим, но той може и да се увеличава, да стане толкова голям, че погледът на човека да не може да го обхване. Някой казва: много малък станах, много се смалих. Колко се смали? Като бръмбар стана ли? Ако си станал като бръмбарче ще трябва да станеш още по-малък като микроба. След това ще станеш още по-малък, като атом. И най-после ще станеш още по-малък като йон. Станеш ли като йон, ще можеш да влезеш в главата, в мозъка на някой учен и ще научиш всички тайни на природата. Ще научиш защо се смущаваш. После пък ще научиш изкуството да се увеличаваш, да ставаш голям. Някой казва: да мога да се увелича, че да бръкна в някоя каса. Щом бръкнеш в някоя каса, ти ще станеш видим и ще те уловят. Искам да науча истината. Щом научиш истината, ти ще се зарадваш. Някой студент казва: искам да свърша университет, но нямам средства. Който е намерил истината, той и средства ще намери да свърши не един, а четири факултета. И каквато длъжност пожелае после, той ще може да я вземе. Искам да стана министър. И това не е мъчно. Казвам: когато човек иска да стане министър или да заеме някаква почтена работа, която да повдигне неговото реноме, това значи да изпадне в смешно положение пред себе си. Да искате някаква почтена служба само за известно положение, то е равносилно да изпаднете на мястото на онзи българин, който свършил в Америка и отишъл при княз Батенберг да иска някаква добра служба. Този българин бил родом от Свищов. Князът го запитал: каква служба искате? Той имал предвид да го назначи за пръв министър. Искам да ме назначите директор на една от софийските гимназии. Тогава ще отидете при министъра на просвещението. Той се занимава с такива служби. Съвременните хора се намират в същото положение. Бог иска да ги назначи министри, а те искат да станат директори на някакви гимнизии, или градоначалници, или пристави, да носят по една звезда и да обръщат внимание на хората. И тогава Господ казва: ще отидете при министъра, той ще ви назначи на такава служба.

И сега, когато хората се запитват, има ли Господ или не, това подразбира, че те питат, има ли истина или не, може ли да се намери истината или не. Бог съществува само за онези хора, които вярват в истината. Които не вярват в истината, за тях Бог не съществува. Те сами за себе си са богове. Онзи, за когото има Бог, той има вяра, има и религия. Не е въпросът за формата на вярата и на религията. Важно е, че в каквато форма да признава религията, за него Бог съществува.

Често между хората се говори, че трябва да обичат държавата си, да зачитат обществения строй. Казвам: само този човек може да поддържа обществения строй и да обича държавата си, който има истината в себе си. Аз не говоря за човека на насилието. Когато имам истината в себе си и минавам покрай въоръжен стражар или войник, те веднага слагат оръжието си пред мене. Когато имам истината в себе си и минавам покрай затворите, вратите на затворите се отварят и затворниците се пущат навън. И като срещна някой затворник, аз го питам: за Бога ли страдаш или за себе си? Ако каже, че страда за Бога, аз му казвам: ти можеш да отидеш в затвора, да проповядваш на хората за Бога. Който каже, че страда за себе си, той носи ножа си нагоре. На този човек казвам: ти трябва да имаш в ума само една идея, идеята за Бога. Войникът, който върви след затворника въоръжен със своя нож, насочен нагоре, с това иска да му каже: ако ти влезеш в затвора, бъдеш така смел като мене, който сега те карам и ако твоя нож на истината бъде така остър и насочен нагоре, ти ще бъдеш ангел хранител между всички затворници. Като влезеш при своите братя в затвора, които са обезсърчени от човешки неправди, ти им кажи: иде ден на вашето освобождение! Всички затворници могат да излязат от затворите обаче, важно е за самите тях, дали ще могат да изпълнят волята божия. Още днес всички затворници могат да се освободят, но въпросът е дали като излязат от затвора, ще могат да изпълнят волята божия. Ако те не изпълнят волята божия, те могат повторно да сгрешат и тогава наказанието им може да се удвои, вместо 20 години да прекарат в затвора 40 години. Днес всички затворници струват на България милиони и ако тя би могла да ги пусне на свобода, какво по-добро от това? Те ще работят за нея, ще станат честни и почтени хора. Кога? Само ако са готови да изпълнят волята божия. Как могат тези хора да се обърнат? Религиозните хора казват: ние трябва да се обичаме. Досега и аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но от сега нататък оставям този въпрос настрана и казвам: хората трябва да обичат истината! Сега вече аз проповядвам любов, обич към истината. Това е кардиналният въпрос, който може да освободи хората от робство. Затова у всегиго трябва да се зароди желанието да даде всичко, а не даде само от изобилието на своята душа. Както онзи, който е раздал имането си на бедни, така трябва да постъпи всеки човек, който има обич към истината. Ние не искаме това от бедните, а от богатите. И онези от богатите, които искат да служат на истината, трябва да се върнат назад и да раздадат всичко каквото имат. Които не искат да се върнат, нека продължат пътя си, но поне да кажат това на онези, които остават да живеят на Земята, както и на онези, които искат да дойдат отново на Земята. Обич към истината, това е бъдещия идеал, към който всички трябва да се стремят.

Сега аз искам право да ме разбирате, да не би някои да кажат: много строга работа е тази. Значи, ние досега не сме вярвали в нищо! Не, в много неща сте вярвали, но не сте обичали истината така, че да сте били готови да пожертвате всичко за нея и то не само за един момент, но през целия си живот. При това, не трябва да обичате само тези, които са ви приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога да дадете своето благоволение на всички същества. И това трябва да направите не само за доброто на другите хора, но за координиране на своята душа, на своето тяло и да бъдете в съгласие с великато истина. Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае. Координирането представлява онази канализация, която трябва да се прекара в човешката душа, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. Без тази канализация човек може да се пукне. Щом се прекара тази канализация, тя ще даде път на божието благословение да тече в него. Опита ли се човек да спре тази божествена енергия, той ще подпуши всички пътища в себе си и стова ще наруши координацията на силите в организма.

Казвате: човек не трябва да люби. Вие още не сте любили. Човек не трябва да говори истината. Вие още не сте говорили истината. От опитността, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на границата между стария и новия живот. На първо място вие искате да бъдете здрави. На второ място вие искате да имате здрав ум и здраво сърце, за да можете да постигнете идеалите на вашия ум и сърце. За да постигнете всичко това, човек трябва има любов към истината. Имате ли любов към истината, вие ще можете да заемете и най-доброто положение. Тъй щото, искате ли да прокарате в живота си великата идея-любов към истината, вие трябва да имате любов към работата. В живота ще срещнете много граждани, които никак не работят. Същевременно ще срещнете много селяни, които работят извънредно много. И едното е престъпление и другото е престъпление. И онзи, който много работи се претеснява, както и онзи, който не работи. Обаче, природата изисква да се впрегне на работа само толкова енергия, колкото е необходима. При това, когато човек дава от себе си, той също така трябва да получи нещо. Трябва да става правилна обмяна. Казвам: човек трябва да води правилен религиозен живот или правилен духовен живот. Някой казва: смисълът на живота седи в това, да пожертва човек всичко. Така проповядват и владиците, и свещениците, и проповедниците. Кои владици, свещеници и проповедници говорят така? Така говорят и са говорили онези, които заминават и са заминали на онзи свят. Живите имат друго мнение. Като дойдат новите служители на Бога, те ще служат по-особен начин, а не като сегашните. Преди всичко те ще се обличат по съвсем друг начин. Облеклото на съвремените божии служители не е нищо друго, освен парадиране. Докато човек парадира с облеклото си, той не може да бъде истински божи служител. И забележете, когато човек започне да остарява, той започва и да се дегизира. Човек трябва да стане като малко дете. Вземете пример от Христа. Той не се обличаше с цел да парадира. Той носеше римска тога, а на краката си имаше обуща, подобни на сегашните сандали. Христос имаше ли корона на главата си? Нямаше. Аз не съм против короните, но истината трябва да бъде корона на главата на човека! Казвам: трябва да ме разбирате правилно! Някои казва: значи, старата религия трябва да се разруши. Питам: от 8000 години насам кой е причина за разрушение на религията? Някой отдавна е разрушил религията, но кой е той? Човекът, който говори истината и Слънцето, което грее не могат да рушат нещата. Те само ги разтопяват и когато нещата се топят, това не става по наша воля, но законът е такъв. Понеже много хора искат да придобият вътрешния смисъл на живота, питам: как ще се домогнат до това нещо? За пример, някои иска да напише нещо много хубаво, но не може. Друг иска да изсвири едно музикално парче много хубаво, но не може. Защо? Защото в целия живот, както и в природата, от хиляди години има преповторение на нещата. Вземете например, какво е казал Платон? От толкова хиляди години и досега се повтаря. Всички говорят за обективен свят, за субективен свят, за субстанция, за понятия и т.н. Казвам: животът не се заключава в понятията, но той се изразява чрез тях. Преди всичко, когато двама души се срещнат, те трябва да имат обща база за опознаване. Тази база осигурява правилните отношения, които се създават между тях. Отношенията между тях трябва да бъдат такива, както между окото и ухото. Как се запознават окото и ухото помежду си? Окото гледа, а ухото слуша. Следователно, между окото и ухото има известно координиране. Окото може да покаже посоката, откъдето иде гласът, а ухото може да схване какъв е гласът, който се чува. И затова, когато тези два органа могат да се координират, между тях има обич, любов. Не могат ли да се координират, никаква любов не може да съществува и между тях. В такъв случай, ако двама души могат да се координират, те ще могат и да се обичат.

Сега, като слушате да се говори по този начин, мнозина ще се натъкнат на едно противоречие. Обаче, които могат да схванат дълбокия смисъл на думите, те ще изпитат голяма радост. Например, говори се за самоотричане, за отказване от старото. Някои ще кажат: какво ще остане от нас, ако се откажем от старото? Питам: когато човек умре, не се ли отказва от всичко? Тогава, не е ли по-добре да се откаже човек доброволно от всичко старо още приживе, отколкото да чака смъртта и тогава иска не иска да се откаже? В това отношение Толстой беше ясновидец. Той предвиждаше, че този закон ще се наложи и затова предварително казваше на жена си: хайде да се откажем от всичко старо, да се откажем от богатството си. Жена му обаче, не се съгласяваше. Не мина много време, дойдоха болшевиките и наложиха този закон насила. Казвате: страшно нещо са болшевиките! Да, страшни са, но те са ангелите на смъртта, които дойдоха и без да питат някого взеха всичко до стотинка. Че били владици, попове или управляващи, те насила наложиха този закон. Казвате: кой ще ни избави от болшевиките? Само истината е в състояние да спаси човечеството от болшевиките, като внесе между тях законите на любовта, мъдростта, правдата, добродетелта, милосърдието, кротостта, въздържанието, търпението и т.н. Само истината може да освободи човека, никакви други илюзии не трябва да си правите. Дойдат ли болшевиките, те ще ви хванат за гушата и ще ви поставят в затворите. Обаче, истината ще освободи всички хора, ще ги избави от затворите и ще ги пусне на свобода.

И тъй, обект на любовта е истината. Човек не може да люби докато няма истина. Ако искате да любите и да ви любят, непременно трябва да имате истината в себе си. Който люби, той търси истината. Някой казва: аз любя. Значи, ти търсиш истината. Друг казва: защо не ме любиш? Защото нямаш истината в себе си. Казва се в Писанието: възлюбил е истината в човека. На друго място се казва: Бог толкова възлюби света, щото пожертва своя еднороден син, за да не погине всеки, който вярва в него. И от този стих се разбира пак същото. Истината у нас, която Бог е възлюбил, това е любовта. И тъй, повдигнете се, вложете истината в себе си и не бивайте вече роби на миналото, на вашите деди и прадеди. Стъпете на нозете си и кажете: от сега нататък аз ще търся само истината! Когато намерите истината, вие ще знаете вече да любите, но и вас ще любят. Тогава и животът ви ще се осмисли и ще се освободите от всички болести и недъзи на миналото. И когато говорите в името на истината, ще престанете да се занимавате с греховете на другите хора. Да се занимавате с греховете и престъпленията на хората в името на истината, това значи да се цапате. Какво могат да ви интересуват умрели хора? Нека умрелите почиват в гробовете си! Нека богатите почиват в своите богатства! Какво ще ме интересува това, че някой умрял? Или какво ще ме интересува това, че някой писал нещо невярно за мене? Нека той бъде доволен от това, което е писал. Който има истината в себе си, той се радва и на малките блага, които Бог му е дал.

Възлюбил е Бог истината в човека.

Това подразбира закона на координацията. За пример, заболеете от някаква болест. Първата работа е да намерите причината на тази болест. Като намерите причината на болестта, вие веднага ще се координирате и болестта ще изчезне. Някой ще каже: ами като се лекуваме сами какво ще правят лекарите? Няма какво да се грижите за лекарите. Вие ще постъпвате, както сега правят испанците. В Испания при лекарите не ходят само болни, но и здрави хора. Там болните хора не плащат на лекарите. Всеки здрав обаче, внася в една касичка по 2 лева за лекар. Като се съберат около стотина абонати, лекарят събира тия пари. Дойде ли пред касичката и види, че в нея няма нищо, той знае, че някой болен е дошъл да се лекува. Значи, докато сме здрави ще плащаме на лекарите за съвети да не заболяваме. Щом сме болни, няма да плащаме нищо на лекарите. Следователно, от тук виждаме, че добро може да прави само здравия човек. Болният човек не може да прави никакво добро. И затова само здравия човек може да плаща, а болният нищо не може да плаща на лекаря.

Сега аз ви поощрявам да плащате на лекаря си докато сте здрави. Щом сте болни нищо няма да плащате и ще се лекувате даром. Бъдещият ви идеал е да научите какво нещо е любовта. Човек не може да обича и не може да бъде силен, докато няма истината в себе си. Не си правете илюзии, че без истината можете да бъдете силни хора. Казвате за някого: този човек може да заповядва на духовете. Казвам: той не може да заповядва на органите си, че ще заповядва на духовете си! За да може човек да заповядва на духовете, той трябва да научи законите на материята и да знае как да я владее. Докато не научи законите на материята, не само, че не ще може да заповядва на духовете, но те ще си играят с него. Духовете са ни научили на всички отрицателни прояви, на всички лоши занятия: на омраза, на кражба, на тунеядство и т.н. Рече ли някой да работи, те веднага ще му кажат: няма какво да работиш, нека другите работят за тебе. Съвременните хора се възпитават от духовете. Когато дойдат до положение те да заповядват на духовете, в света вече ще дойде нова култура, културата на великата истина, която ще внесе свобода в живота. Тогава всички хора ще бъдат еднакво свободни. Училищата ще бъдат отворени за всички хора и ще им доставят нужното знание, което води към освобождение и просвета. Тогава всички хора ще придобият живота и ще знаят колко да живеят. Те ще живеят колкото искат и ще бъдат свободни да заминат, когато искат. Тази е новата религия, която ще дойде в бъдеще и по която ще може да живее всеки, който търси истината. Не казвам, че другите хора трябва да се мразят. Преди всичко омразата не разрешава въпроса. Любовта разрешава всички въпроси. Казано е: да възлюбиш ближния си, както себе си! Обаче, любовта чрез истината носи правилното разрешение на въпросите. И тогава, като обикнете някого, вие ще знаете защо го обичате. Обикнете ли някого, трябва да намерите в него една черта, на която напълно да разчитате. Нито той да си играе с вас, нито вие да си играете с него. Тази черта ще представлява истинската връзка помежду ви.

Сега аз ви говоря за науката за любовта, както и за науката на истината. Тази любов и тази истина, за която ви говоря, те не се проявяват от сега. Те са проявени от хиляди години насам. Сега ние трябва само да си ги припомним. Ако се обърнете към вашето минало и си спомните за любовта, за истината и ги приложите в живота си, вие ще придобиете нова светлина. Тогава всички хора ще се разберат. Ако не се приложи тази любов и тази истина, в живота на хората винаги ще има противоречия.

И тъй, не очаквайте светът да се оправи по механически начин. Няма какво да се оправя светът, той е оправен. Едно насърчение ще ви кажа: вие трябва и можете да се оправите. Смъртта никога няма да изчезне от живота, но насърчително за вас е, че вие можете да станете безсмъртни. Лъжата никога няма да изчезне от живота, но вие можете да намерите истината, която да ви направи свободни. Сиромашията никога няма да изчезне от живота, но вие можете да станете богати. Невежеството никога няма да изчезне от живота, но знанието може да бъде ваше достояние. Ето защо казвам: не примирявайте противоречията в живота, защото има сили вън от живота, които уреждат всички противоречия. Мравките не уреждат живота, но те могат да уредят своите мравуняци. Човек не може да се разпорежда със себе си, има други същества, които уреждат живота. Когато дойдат културните ангели в света, те правят с хората същото, каквото хората правят с дърветата. Те казват: еди кое си поле трябва да се окоси. Съберете 20000 левенти момъци и ги окосете като трябва! Казвате: колко са жестоки! Те са жестоки, а когато вие режете дърветата, това не е ли жестокост! Ще кажете, че това не е жестокост, а култура. Ако вашата дъщеря е в някое леко заведение и продава себе си, не е ли по-добре тия културни същества да я откъснат от тази среда и да я занесат в техния свят? Не е ли по-добре за един министър, който подписва смъртната присъда на 20 души да замине за другия свят между висшите същества, преди да е подписал тази присъда? По-добре е такива хора да се отрежат като дърветата от своята среда и да се занесат на по-добро място. Ние не искаме хората да умират, но да отиват в онзи свят да се учат.

И тъй, ние сме за разумния живот. Казвате: какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота седи в това, да се възлюби истината. Като възлюбите истината, тя ще отвори всички врати и ще ви направи свободни. Това е проста задача, в която всеки за себе си индивидуално ще разреши следните важни въпроси: ще живеете ли или ще умрете, богати ли ще бъдете или сиромаси, умни ли ще бъдете или прости. Разрешите ли тези въпроси, ще намерите и смисъла на живота.

Писанието казва: Бог е възлюбил истината в човека. Щом Бог е възлюбил истината у вас, тогава вие сте в положението на онзи блажен човек, на когото господарят прости дълга. Няма по-хубаво нещо за човека от това да възлюби истината. Аз желая сега Бог да възлюби истината, която е в душите ви, а вие да се радвате!

29-та неделна беседа от Учителя, държана на 8 май 1927 година в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help