Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Забравената дума

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

Сега ще обясня отношението, което съществува между силите, законите и принципите в живата природа. Казвате за нещо: „Сила е това!“ Да, но сила без закон не може да се прояви. А закон без разумност не може да се приложи. Разумността пък има свой произход. В случая под думата „произход“ не се разбира начало на нещата.

Тук ще представя графически отношението между сила, закон и принцип (виж фигурата). Коя е причината, поради която линията A в началото на своето движение е вървяла нагоре, а после се е изкривила наляво и надясно, в A1 и A2? Такъв е пътят на движението на енергиите в едно дърво. Първоначално енергиите от корените на дървото вървят нагоре и държат клоните в същото положение. Колкото повече дървото расте и се развива, толкова повече клоните се изменят, докато най-после се навеждат надолу. Това се дължи на факта, че силите m2 са изменили движението си в разумния свят, вследствие на което са изменили и посоката на идеала си в своя живот. Може ли човек да има някакъв идеал на земята извън разумността? Като се говори за идеали, трябва да се знае, че идеалите на човека се раждат после, а не заедно с него. Може ли в главата на детето да се роди някакъв идеал, ако то няма майка и баща? Ако детето е без майка и баща, никакви идеи не могат да се родят в главата му. Вие казвате, че идеите съществуват в света, а при това отхвърляте майката и бащата като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно никакъв въпрос в света не може да се разреши без участието на тази причина. В този смисъл само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който няма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи.

И тъй, идеалът може да се изрази само при съществуването на известен закон. За да се приложи даден закон пък, изисква се известна сила. Когато се прилагат във физическия свят, силите носят свои последствия. Тази е причината, поради която при сегашните условия на земята хората живеят в свят на последствия. Също така и идеите на земята се раждат по закона на последствията. Нашият свят, светът на промените, се топи така, както и ледът се топи. Достатъчно е да дойде една топла вълна, за да се стопи ледът. Хората наричат това стопяване „смърт“, „остаряване“, а то не е нищо друго, освен трансформиране на материята. Това показва, че човек е попаднал в топла зона, вследствие на което се топи. Всъщност остаряване в природата няма. Силите, които взимат участие при известен творчески акт, при стопяване се оттеглят в по-висока сфера, вследствие на което на земята няма условия за тяхното проявяване. И тогава ние казваме, че е настъпил процес на остаряване. Условията за постижения са вложени в мозъка на човека, от който именно зависи бъдещото му развитие. Следователно, за да бъде човек здрав, разумен, богат, щастлив, това зависи от неговия мозък. Богатството на човека се крие в неговия мозък. Ако разумното начало в човека знае как да използва силите и заложбите на своя ум, той ще бъде в хармония с всички разумни, възвишени същества. Представете си, че при вас дойде един човек с някаква молба и вие го приемете любезно, усмихнато, с любов, този човек веднага ще се разположи към вас, ще иска да ви се отплати. С тази ваша постъпка вие печелите вече един приятел. Обаче ако се отнесете грубо, сурово, с пренебрежение към него, той веднага ще бъде готов да ви противопостави. Такова отношение към хората влошава и вашия, и техния живот. Казвате: „Коя е причината за нещастията в света?“ Нещастията на хората се дължат на техните превзети идеи, които никога не могат да се реализират. Първо, човек трябва да знае има ли сили в себе си, с които да реализира своите идеи; после, той трябва да проучи законите, при които тия сили могат да се проявят; най-после, той трябва да знае с каква разумност разполага при всеки даден случай. Разумността е написана на лицето на човека. Онези, които се занимават с изучаване на човешката физиономия, знаят къде точно се намира разумността на човешкото лице. По този въпрос има ред съчинения на френски, на немски, на английски език. Който се интересува от физиономията, той може да изучава тези съчинения, да прави наблюдения, да вади свои заключения. На първо място човек трябва да изучава своето лице, да намери чертата на разумността. В разумния човек погледът не е раздвоен. Раздвоеният поглед говори за някакво болезнено състояние в човека.

Ето защо, всеки трябва да внимава да не изпадне в такова състояние. Раздвояването на погледа зависи от проникването на две противоположни мисли в ума на човека. Казано е в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища“. Всеки трябва да се стреми да има строго определено, свещено убеждение. Той не трябва да мисли днес по един начин, утре – по друг начин. За всяко нещо човек може да мисли само по един разумен начин. Разумният начин на мислене е принципен начин. Принципът, по който може да се прояви живота, е един; обаче законите и силите, които действат в живота, са много. За пример, като дойдете до въпроса кой е създал живота, има само един отговор: „Бог е създал живота“. Казано е: „Аз съм пътят, истината и животът“. Значи има един принцип, едно начало: Бог е живот. Зададе ли си въпроса кой е създал Бога, човек вече се намира пред пропаст, в която неизбежно ще потъне. Който се е осмелил да борави с този въпрос, той е опитал дълбочината на тази пропаст.

Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Когато някой каже за нещо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трябва да се разрешат. Всеки трябва да поддържа името Божие и волята Божия в света! Вън от тия две неща всичко друго е преходно. Някой казва: „Аз имам особено мнение по този въпрос“. – Щом имаш особено мнение, кажи къде ще бъдеш след 10 години, какво ще бъде материалното ти положение, какви промени ще станат в космоса и т.н. Колкото и да искате да бъдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, в края на краищата вие ще се убедите, че сте зависими от цялото, от което съставяте една малка част. В този смисъл и трудът на учения е колективен, а не единичен. В света съществуват общества от учени хора. Това подразбира, че всеки учен гради своя труд върху колективния труд на много учени, които са работили хиляди години преди него върху същия въпрос. Много учени преди Нютон са наблюдавали падането на телата, обаче трябваше да дойде Нютон, да открие закона за земното притегляне, с който да обясни падането на телата. Мислите ли, че преди Бетховен не е имало музиканти-композитори? Достатъчно е да се върнете към предисторическите времена, да видите каква музика, какви композитори са съществували и тогава. Ако чуете симфониите на някои от тия музиканти, ще видите, че тези на Бетховен ще останат назад. Тяхната музика е била израз на възвишен свят, към който и до днес още хората се стремят. Изобщо, музиката е магическа сила. Тя има свои закони и принципи, с които си служи.

Сега, ако човек започне да се огъва надолу, както се огъват линиите A1 и A2 в чертежа, това показва излишък от непотребна материя в неговия организъм. Този човек се намира в обременено, в угнетено състояние на духа, което, според Луи Куне, се дължи на излишно количество утайки в организма му. В научно отношение причината за това огъване на човека се дължи на излишък от млечна и пикочна киселина в неговия организъм. Такъв човек е пълен, дебел, едва се движи и казва: „Не зная какво да правя“. – Ще постиш 5 дни, абсолютно нищо няма да ядеш. – „Ще отслабна.“ – Това, именно, е нужно за тебе. Товарът, който носиш, е голям, трябва да оставиш част от него настрана. Излишъците, както и недоимъкът в организма, правят човека нервен, болен. Тази нервност го прави сприхав, докачлив, лесно се обижда. Няма защо да се обиждате. Който е дошъл на земята, той има само една задача – да изпълни волята Божия. При това всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства (Л. Ч. – чертежа). Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията Любов (Б. Л.). Следователно от човешкия живот, от живота на личните чувства, човек постепенно отива към Божествените чувства, които са на върха на неговия живот, и оттам постепенно слиза към разумния живот (Р. Ж.), където започва да се изправя. Значи личните чувства в човека се балансират с разумността. Между личните чувства и разумността в човека всякога трябва да става правилна обмяна. Ако тази обмяна не става правилно, в психическия живот на човека настъпва дисхармония, в резултат на която се явяват известни подпушвания в неговия организъм. Тази обмяна става навсякъде в живота. Когато двама души се обичат или мразят, в първо време те взимат един от друг своите положителни или добри черти, а после – отрицателните или лошите си черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него.

Казвате: „Какво трябва да правим, за да се избавим от този закон?“ – Вие не можете да се избавите от този закон, но можете да се повдигнете в любовта си, да обичате Бога, т.е. да обичате Бога във всеки човек. Вие виждате, че някой човек е красив, добър, богат, щастлив, и го обичате. Защо? В този момент Бог се проявява в него. Следователно обичайте Бога навсякъде, където се проявява, за да започнете да приличате на Него.

Често съм наблюдавал отношенията между кучетата. Две кучета си играят приятелски; обаче ако на едното от тях се даде храна, то веднага се нахвърля върху другото и го прогонва далеч от себе си. Не се минава половин час, двете кучета отново си играят. Значи скарването и примиряването между кучетата става лесно. Когато хората се карат и сърдят помежду си, те мъчно се примиряват. Някога трябва да минат 10–20 години, за да се примирят. Кой постъпва по-право: кучетата или хората? Хората говорят за Божията Любов, но като дойде до приложението и, постъпват по своему. Не, щом се скарате с някой човек, обърнете се с молба към Бога като Любов, Той да оправи тази работа.

Сега, като ученици, от вас се изисква да произнасяте името Божие не със страх, но с благоговение, и всеки момент да сте готови да изпълните волята Божия. Всеки ден правете опити, да видите колко сте готови да служите на Бога. Ако някои от вас не сте в добри отношения помежду си, направете опит, не механичен, но съзнателен, да видите каква е любовта ви към Бога, доколко сте готови в Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие – Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас!“ Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда.

Обаче, който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния закон на живота – законът на Любовта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благородните желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представлява желязо, нагорещено до хиляда градуса. В тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение човек ще изпита дълбоко в душата си вътрешен мир и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще им помага, ще им посочва пътя, който води към необятния свят на Великата Божия Любов.

Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, намирам, че повечето от тях не са здрави. Когото срещнете, все се оплаква. Някой се оплаква от изкривяване на пръстите. Това се дължи на излишъци, утайки в организма, които предизвикват подпушване на артериите и вените. Това подпушване или циментиране на артериите и вените наричат „артерио-склероза“, болест, която постепенно свързва ръцете и краката на човека, докато му създаде по-големи усложнения. Щом забележи това изкривяване на пръстите, човек трябва да съзнае в себе си, че не е изпълнил волята Божия, не е разбрал Неговите закони. Тогава той трябва да пожелае да изправи живота си, да служи на Бога. Докато не живее според Божиите закони, човек ще страда не само от артерио-склероза, но ще се натъква на различни болести на сърцето, на черния дроб, на стомаха, на гърдите и т.н. Щом заболее някой от вас, нека се обърне към Бога, към разумните същества от невидимия свят и се помоли да му помогнат в изправяне на грешките. Ще кажете, че не знаете какви са грешките ви. Не, всеки човек знае своите грешки и трябва да се моли да му помогнат в изправянето им. Съмнението, подозрението, неверието, както и ред още отрицателни мисли и чувства са причина за разстройство на черния дроб в човека. За да подобри положението на черния си дроб, човек трябва да се моли усърдно, с будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се с Божието име, и земетресение да стане, къщите да се събарят около него, той трябва да остане спокоен, да не прекъсва връзката си с Бога. Такава молитва е в състояние да спаси човека от всички беди и напасти. Къщите ще се събарят около него, но главата му ще остане неповредена, косъм няма да падне от нея. Магическа сила е молитвата!

Когато изнасям грешките на хората и на вас, като на ученици, вие не трябва да правите същото. Защо? Защото това, което на Учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено. Учителят знае законите и ги изпълнява. За всяка дума, за всяка изнесена грешка аз плащам скъпо. Само богатият може да плаща.

Следователно Учителят, като богат, има право да посочва грешките на учениците си, за да ги изправя. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Само Любовта на Учителя към учениците е в състояние да плати за всяка изнесена грешка. Въпреки това Учителят трябва да се обърне към Бога с думите: „Господи, аз изнесох грешките на своите ученици, но с това познах Твоята доброта и милост“. Човек винаги трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, такава самота и студенина, каквато човек никога не е изпитвал в живота си. Той се моли, но около него се е образувал такъв похлупак, че с нищо не може да се пробие. Само молитвата е в сила да пробие този похлупак. Който се страхува, той ще остане под похлупака във вечен мрак. Каквото и да е положението ви, молете се на Бога. Знайте, че Той е по-силен и от най-големите злини и престъпления на хората.

Казвам: Страдате ли, радвате ли се, дръжте връзка с Бога, с възвишените и разумни същества. Много от страданията на хората са лични, но все пак са в сила да поставят човека в един похлупак, откъдето само молитвата ще го освободи. Щом излезе от този похлупак, в ума му ще светне, ще нахлуе нова светлина. Той ще бъде доволен, че е придобил ново разбиране на нещата. Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате. Той гледа благосклонно към всички хора. Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди, оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Ето защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правят съвременните хора? Когато някой баща е недоволен от сина си, той се отказва от него и го изпъжда от дома си. Когато свещеникът е недоволен от пасомите си, той ги морализира. Мнозина даже заличава от списъка на църковниците. Когато учителите са недоволни от някой ученик, те го изключват от училището. Обаче хората не се поправят нито с пъдене от домовете им, нито с изключване от църквите и училищата, нито пък с морализиране. Кой е истинският път за изправяне на хората?

Като говоря така, аз не засягам грешките ви индивидуално, но принципно, като обръщам внимание на това какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. За да има човек правилни отношения към Бога, религиозното чувство в него трябва да бъде добре развито. В българите това чувство не е добре развито, затова те трябва да работят върху себе си, да го развият. Как се познава дали религиозното чувство в някой човек е развито, или не?

Ако хвърлите поглед върху чертежа, ще видите криви линии m, които се срещат в живота на човека, но те трябва да се изправят. Това изкривяване прилича на пружина. То е свързано с известни земни течения. Изкривяването на тия линии показва отслабване на желанията. Желанията, както и мислите на човека, биват два вида: постижими и непостижими. Следователно за всеки даден случай човек трябва да знае кои желания са постижими и кои – не; кои мисли са постижими и кои – не. Той трябва да знае с кои сили може да работи и с кои – не; с кои закони може да оперира в живота си и с кои – не. Всеки човек има желание да бъде особен, да се отнасят хората с него внимателно. Това е естествено желание и лесно постижимо. Какво се изисква в този случай? Да оградят човека добре и отвреме-навреме да го поливат с малко водица. В това отношение човек е подобен на малко, нежно цвете. Следователно и той се нуждае от това, от което и цветето. Обаче съвременните хора са внимателни главно към тия, които са се проявили в нещо: били те поети, писатели, музиканти, художници, философи, учени, велики майки и т.н. Тези хора чувстват това внимание и се повдигат. В този смисъл обществото може да повдигне човека, но може и да го понижи. Колективният ум на хората може да вдъхнови човека, а може и да го понижи. Това се забелязва особено с вярващите, с хора, които са се отделили от общия път на живота. И тогава, за да не бъдат смачкани от колективната мисъл на хората, те трябва да бъдат свързани със силите и законите на живата природа и с тях да работят. Ако това не могат да направят, те трябва да се свържат направо с Божественото съзнание, да апелират към Бога, Той да ги подкрепи. Кое е по-добро за човека: да познава силите и законите на природата и да ги владее, или да познава Бога? Най-великото нещо за човека е да познава Бога.

Мнозина питат какво нещо е Любовта. Всички хора знаят какво е Любовта, но не могат да говорят за нея, нито да я обясняват, защото е свещено нещо. Бог е Любов. Тогава какво можете да говорите за Любовта? Някой казва, че бил влюбен, че сърцето му горяло. Това не е Любов. Щом се каже нещо за Божията Любов, щом се спомене името Божие, веднага в човека се събужда мисъл и всякакъв смях, всякакви шеги престават. При това положение той е готов на всякакви жертви. Всеки има такава опитност. Когато в дома ви дойде човек, когото обичате, вие го угощавате добре; ако е беден и няма дрехи, вие му давате от своите или му купувате нови. Каквото имате, вие сте готови да споделите с него. Обаче дойде ли в дома ви човек, когото не обичате, вие сте готови да затворите вратата си пред лицето му и да не го приемате. Казвате: „Ами ако този, когото обичаме, злоупотреби с нашата любов?“ В Любовта Божия злоупотреби не стават. Ако мислите, че онзи, когото обичате, е в състояние да злоупотреби с вас, това не е Любов. Давате ли нещо от Любов, дайте и не мислете повече. Вашата кесия всякога ще бъде пълна. Ако дадете някому 100 лева от Любов, в кесията ви пак ще има 100 лева. Откъде ще дойдат тези 100 лева? Някой ваш приятел ще ви ги даде. Който изпълнява волята Божия и дава, по същия закон и на него ще се даде.

Велика наука е Божията Любов! Когато Любовта започне да работи в човека, тя произвежда следните промени: първо, тя лекува човека; второ, тя го подмладява. Значи, ако някой човек е болен, Любовта ще го излекува; ако е стар, Любовта ще го подмлади. Не може да умре онзи, когото обичате. Когато майката обича децата си, те не умират. Ако умират децата, това показва, че майката не ги обича. Този закон е верен 100%, в него няма никакви изключения. Ако някой стане неврастеник, това показва, че има малко Любов; ако го боли корем – малко Любов има; ако го боли глава, стомах, гърди – малко Любов има. Любовта не признава никакви болести.

Сега, като говоря по този начин, това не значи, че трябва да се съмнявате в любовта си или да мислите, че Бог не се проявява и чрез вашите сърца. И вие имате Любов, Бог се проявява и чрез вас, но трябва да различавате Божията от човешката любов. При това трябва да знаете условията, при които Бог се проявява. Първото условие е абсолютна свобода. Грехът, престъпленията се дължат на факта, че хората не дават свобода на Бога в себе си да се прояви. Вие трябва да знаете, че сте органи, чрез които Бог трябва да се проявява.

Следователно, като органи на Бога, трябва ли вие да Му давате съвет как да постъпва? Бъдете на Негово разположение и каквото ви каже, това правете. Абсолютно послушание към Бога! Ако Той каже да напълните торбата си с хляб и да тръгнете с нея от къща в къща да раздавате, направете както ви казва. После, може да ви каже да върнете торбата си пълна – и това направете. Защо, за какво, не питайте. Каквито противоречия да минавате, не питайте защо Бог ви е поставил пред тях. Никой няма право да критикува Божиите заповеди и нареждания. Така са постъпвали всички пророци на миналото, всички ученици на Божествената Школа. Щом дойдете до волята Божия, там се изисква абсолютна вяра и абсолютно послушание.

Казвам: Който живее според закона на Любовта, той ще се домогне до истинската наука. Противоречията в живота не са нищо друго, освен енергиите, представени чрез линиите m2, които хората не знаят как да употребят. Например много хора са богати, но не знаят как да употребят богатството си; много хора са учени, но не знаят как да предадат знанието си; душите на много хора са пълни с Любов, но не знаят как да проявят Любовта си; много хора не знаят как да се ръкуват. Когато се ръкувате с човек, който има Любов в душата си, вие през целия си живот няма да забравите това ръкуване. Защо? Особено благоухание се отделя от ръката на този човек. Който се ръкува, той трябва да знае колко време да задържи ръката на човека. Когато пък ви погледне човек, който има Любов в душата си, вие ще изпитате пълно спокойствие и мир. Погледът на Любовта не смущава човека. Поглед, който смущава, е раздвоен и показва, че в ума на човека са влезли две противоположни мисли, или в сърцето му – две противоположни желания. Когато погледът на някоя мома или на някой момък е раздвоен, те не са доволни от своята любов, което показва, че в тяхното сърце са влезли две противоположни желания. За да бъде доволен от себе си, човек трябва вътрешно, пред Бога, да се изповяда, за да изправи своя поглед. Момък или мома, който от тях изпълни Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Не го ли изпълни, ще страда.

И тъй, кривите линии m2, във форма на плодове, представляват плодове на живота. Понякога тия плодове представляват материални, физически сили, а понякога чрез тях се проявяват законите, които управляват тези сили. В тези плодове са вложени възможностите за познаване на Бога. Обаче всичко това зависи от начина, по който ще се употреби този плод.

Различната употреба дава различни резултати. Например, ако употребявате плодовете на знанието за ваша слава, ще имате едни резултати; ако ги употребявате за Божията слава, ще имате други резултати. От това ще зависи какъв плод ще се създаде. Посоката на енергиите, възходяща или низходяща, определя качеството на плода. Следователно, който работи за себе си и употребява знанието за своя слава, той започва добре, свършва зле. Който работи за Божията слава, той започва с малко спънки, но към средата тръгва добре, а в края свършва още по-добре. Казано е в Писанието, че силата на такъв човек няма да изнемогне. Той няма да знае какво нещо е сиромашия, какво – болести, хули, гонения. Казвате: „Христос защо страда?“ – Христос беше гонен, преследван на земята само 3 години, а 2,000 години вече, откакто жъне плодовете на своята работа. Днес хиляди църкви са създадени в Негово име; 500 милиона хора Го следват и от всички краища на света Му се изпращат най-хубави, най-светли мисли и възвишени чувства. Днес Христос жъне плодовете на своето послушание. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца си“. Сега, ако и вие имате Божия Дух в себе си, ще бъдете едно с Христос. И тогава благото, което Той има, ще бъде и ваше благо. Затова и в Писанието е казано: „Който изпълнява волята Божия, той ще бъде сънаследник в Царството Божие“. Ако Христос се пожертва от Любов към Отца си, тогава и вие, които познавате Христос, ще постъпите по същия начин. Христос казва: „Както Отец ми ви е възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Значи щом Бог ни е възлюбил, и ние трябва да Го възлюбим. При това казано е още: „Възлюбете се един друг!“ Това не подразбира земната любов. Немислимо е хората да се възлюбят според законите на земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец.

И тъй, Любов към Бога и изпълнение на Неговата воля, това са първите неща, които човек трябва да има предвид в живота си. Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима. Следователно може да се вярва само на онзи, който люби. Както вяра без Любов не съществува, така и Любов без вяра не съществува. Щом имате вяра, непременно ще имате и надежда. Любовта, вярата и надеждата са неразривно свързани помежду си. Не отделяйте вярата от Любовта, нито надеждата от вярата! Където има надежда, там има и вяра; където има вяра, там има и Любов. Където има Любов, там всичко има.

Мнозина казват: „Няма нищо ново в света. Навсякъде чуваме да се говори все едно и също нещо“. – Не е така. Всеки ден се правят нови открития, които хората досега не са знаели. Например днес учените знаят, че обикновеният звук има най-много 35,000 трептения; обаче в последно време са открити още около 200–300,000 звукови трептения, наречени „глухи“, понеже не могат да се схващат с обикновено ухо. Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намери в свят, съвършено различен от физическия. Ако се спрете върху изговарянето на думата „любов“ от всички народи, ще забележите, че коренът на тази дума във всички езици е един и същ. Обаче ако можете да схващате глухите звукови вълни, ще видите, че всеки народ, както и всеки човек поотделно, изговарят тази дума съвършено различно. Външно, т.е. слушана с обикновено ухо, думата „любов“ изразява едно и също понятие в различните раси, в различните народи и хора, а дори и във всички животни, растения и минерали. Вътрешно обаче Любовта произвежда различно въздействие върху различните хора. Ако някоя млада мома, която не е развита нито в умствено, нито в сърдечно отношение, сложи на ръката си пръстен с хубав скъпоценен камък, няма да мине много време и този камък ще започне да губи блясъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако някоя млада мома, пълна с Любов, с Мъдрост, сложи на ръката си този пръстен, скъпоценният камък ще почне да възстановява цвета, блясъка си и ще придобие първоначалния си вид.

Ето защо, който може да възстанови блясъка на някой скъпоценен камък, той има право да го носи. Като знаят това, много бижутери в странство дават някои пръстени със скъпоценни камъни на млади моми, пълни с Любов, да ги носят временно, докато възстановят блясъка им. Това показва, че и камъкът разбира Любовта. Камъкът може да възстанови блясъка си само по закона на Любовта. Истинската дума, която определя понятието Любов, днес е забравена. Всички хора търсят тази дума, искат да си я спомнят, да я намерят. Щом си я спомнят, щом я намерят, с това заедно те ще намерят ключа на живота. Всички кабалисти, навремето още, както и днес, търсят този ключ. Защо? Защото само този ключ е в състояние да оправи обърканото кълбо. Животът на съвременните хора е това объркано кълбо. Достатъчно е един възел от него да се развърже, за да почне по-нататък да се оправят обърканите конци. Този ключ ще развърже първия възел, който хората от хиляди години насам се мъчат да развържат.

Свещена е думата на Любовта! Тя не може да се произнася. Досега и аз не съм произнесъл тази дума. Даже Христос не си е позволил да я произнесе пред хората. Когато е трябвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявал и заемал особено положение, особена поза. Един ден, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че съществува такава свещена дума, която някога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Поставете си за задача да мислите върху тази дума като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкресява. Магическа сила крие Любовта в себе си! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателните сили в положителни; тя повдига човека от земята към небето; тя може всичко да направи. За Любовта всичко е възможно. Казано е в Писанието: „В последния ден ще чуя гласа ти“. Този глас е гласът на Божията Любов. Който чуе този глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този глас, тази свещена дума. Само тази дума е в състояние да подмлади човека, да го възкреси, т.е. да го въведе от смърт в живот.

И тъй, нека всеки от вас, доброволно, в продължение на 10 дни, размишлява върху свещената дума на Любовта, която в магията е наречена „изгубената дума на човечеството“. Още първият човек е изгубил тази дума, с което започва падането на човечеството. Като забрави тази дума, Адам се видя принуден да напусне рая, а с това заедно изгуби ключа на живота, т.е. изгуби правия път. Който иска да се върне отново в рая, той трябва да си спомни забравената дума за Любовта. Усилията на съвременните култури към прогрес, към знание, към свобода се свеждат все към това, да се домогнат до свещената дума на Любовта, която крие всички тайни в света. Без тази дума светът няма никакъв смисъл. Без тази дума всичко е в пълно разединение. Без тази дума никакво разбиране между хората не може да съществува.

Казвате: „Ние трябва да се обичаме!“ – Добре е това, но трябва да знаете, че Любовта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бъдат изправни помежду си. Каква любов е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му до горе и т.н. Щом дойде ред до другите, ще сложите пред тях прости чинии, прости лъжици и вилици; след това ще им сипете от дъното на тенджерите, по-постно, по-малко, и след всичко това ще говорите за Любов. Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено в изобилие и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегват помежду си.

Казвате: „Не е дошло още времето за новото учение“. – Не, времето за новото учение е дошло. Ако искате да знаете, вие сте закъснели даже. Няма време вече за отлагане. Като казвам, че няма време за отлагане, това подразбира, че идва нова епоха, която изисква готови хора. Бъдете готови да ви изтръгнат като главни от огъня, които, веднъж запалени, продължават да горят и да светят. Достатъчно е веднъж да стъпи кракът ви в новата епоха, за да се ползвате от благата, които тя носи. Ученикът на новото учение трябва да има положителни възгледи за живота. За него думата „любов“ трябва да бъде свещена. Що се отнася до Бога, до ближните му, до неговата душа, до дома, до държавата, той трябва да има точно определени възгледи. И като дойдат страдания в неговия живот, той трябва непременно да се моли; молитвата му не трябва да се заключава само в изговаряне на думи, но да излиза дълбоко от душата му и да го свързва с Бога. Някой се оплаква от сиромашията си. Няма защо да се оплаква. Нека благодари на Бога, че е сиромах. Друг се оплаква, че нямал къща. Няма защо да съжалява за това. Ще дойде ден, когато Бог ще му даде по-хубава къща от тази, която той сам може да си направи. Ще дойдат някои да ви смущават, че откак сте тръгнали по Божия път, всичко сте изгубили. Не, който люби Бога, той нищо не е изгубил, но е спечелил. При това той е спечелил такова богатство, което никога не се губи. Затова и Христос казва: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват. Радвайте се, когато имената ви са записани на небето!“ Радвайте се, че името ви е записано на небето. Това показва, че Бог ви обича. Какво повече може да искате от това? Щом Бог ви обича, благодарете в душата си за тази Любов и така работете, че да изкажете своята благодарност към Него.

Казвам: Отсега нататък ще размишлявате върху забравената дума. Всеки ден ще си казвате: „Искам да изгладя всички спорове, всички недоразумения, които са възникнали между мене и Бога, както и между мене и ближните ми, и да върша волята Божия“. Ако някой брат или сестра ви обиди, кажете: „От днес аз съм решил да изпълнявам волята Божия. Не ме интересува кой какво е казал“. Тогава и братът или сестрата ще кажат: „И аз съм решил да върша волята Божия“. Щом и двете страни решат да вършат волята Божия, ангелите ще започнат да работят между тях. По този начин и противоречията в живота ще изчезнат. Това значи да влезе Любовта между хората. Където Любовта цари, там има знание, там има и светлина. Където Любовта живее, там всичко е възможно. Който иска да бъде ученик, той трябва да започне с това свещено име. Нека се стреми да го познае, да го намери, да си го спомни. Хората наричат това име „любов“, но всъщност любовта е само превод на тази дума. Скрита е тази дума, но трябва да се намери. Тя е ключ, без който не може да се живее. Щом намерите този ключ, и Бог ще се прояви във вас. Готови ли сте да приемете Бога още тази вечер? Ако тропне на сърцето ви, ще кажете: „Господи, не сме готови да Те приемем“. Защо не сте готови да Го приемете? Защото се страхувате да не умрете. Не, ако приемете Господа в себе си, вие ще умрете за злото, а ще оживеете за доброто.

Чертежът на стр. 133 представлява минаване на човека от един свят в друг, или трансформиране на енергиите. Всъщност в природата съществуват едни и същи сили. Хората ги делят на добри и лоши, на положителни и отрицателни, но човек трябва да знае как да разполага с тях. Един Божествен закон може да се употреби и за добро, и за зло, обаче принципът по никой начин не може да се употреби за зло. Законът и силата могат да се употребят и за добро, и за зло, но принципът може да се употреби само за добро – никога за зло. Следователно принципът проверява и законите, и силите. И според това, за какво и как сме употребявали законите и силите, ще носим техните последствия. Всеки ще жъне такива плодове, каквито е сял.

Първо, човек трябва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любов. В Любовта има една свещена воля, която всички хора трябва да изпълняват. Дойдат ли до тази воля, там има мисъл, но няма никакво разсъждение. Физическото разсъждение е пипане в духовния свят. Обаче в духовния свят не може да се ходи с пипане. Там е нужно знание и светлина, за да вижда човек къде ходи. Който се домогне до Любовта, той вижда вече нещата. В Любовта всяко знание е проверено. Щом влезе в света на Любовта, човек изпитва благата, които тя крие в себе си, и от изобилието на тия блага той изпраща на ближните си. Само Божията Любов носи изобилие в живота. Що се отнася до любовта на хората, там всичко е определено да се роди и да умре. В нея няма вечен живот. Обаче за Божията Любов е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да наследи живот вечен“. Няма сърце в света, което да не е изпитало Божията Любов. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни от себе си, изпълнени сме с радост и веселие, когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни от себе си и се натъкваме на ред отрицателни мисли и чувства. Няма човек в света, който да не е изпитал тия две състояния. Но като не знае причините, той им дава различни обяснения. Щом е така, всички хора трябва да се върнат към Бога, не физически, но духовно, в своето дълбоко вътрешно разбиране и приложение, в своето правилно служене. Христос казва: „Жетвата е голяма, но работниците са малко“. Помолете господаря на жетвата да изпрати своите работници, т.е. духа на Любовта, да свърши работата. Когато дойдат работниците, всички ще бъдат силни, да вършат волята Божия.

Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже те се намират на границата на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездите и луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят. Оправянето подразбира събличане старите дрехи на хората и обличането им в нови, в светли дрехи – дрехи на законност, на нов ред и порядък, на нов живот, на нова свобода. Това подразбира настъпване на нова епоха. Не се страхувайте от времената, които идват, но знайте, че само Любовта е в сила да победи злото.

И тъй, който има новото разбиране на Любовта, той едновременно ще бъде и майка, и баща, и брат, и сестра. Значи разбиранията на човека не зависят само от службите, които той изпълнява по форма. Разбиранията му зависят от Любовта, на която той служи. Само при това положение той може да бъде силен. За такъв човек няма нищо невъзможно. За човека на Любовта няма мъчнотии, няма изпитания. Някой казва: „Човек трябва да бъде смирен, да търпи, да бъде благ, да заема последно място“. – Хубаво е всичко това, но лесно не се постига. Не е лесно човек да трансформира едно свое състояние. За пример, обидят някого. Казват му да прости, да забрави всичко. – Лесно е да се каже, но колко време трябва да мине, докато човек прости, докато забрави обидата. Вън, в света, хората могат да се обиждат, но тук, в братството, никакви обиди не трябва да съществуват. Когато дойдете в братството, вие трябва да се чувствате, като че сте дошли на почивка, в хубава плодна градина, или като в дом между братя и сестри. Засега между вас аз зная само две тройки, които живеят по закона на Любовта. Като се намери още една тройка, и останалите ще заживеят по този закон. Имената на тия двойки няма да кажа, докато не откриете свещената дума на Любовта. Свещени работи има, за които не е време да се говори. Сега всички трябва да работите, да развивате в себе си кротост, смирение, въздържание, любов, вяра, търпение и т.н.

Казвате: „Воля нямаме, за да постигнем тия добродетели“. Не, всички имате воля, но трябва да проявите добрата, разумната си воля. Всяко дете има воля. Достатъчно е да пожелае нещо и веднага ще го постигне, но не трябва да имате такава воля. Вие не трябва да изисквате, да се налагате на Бога, но трябва да се молите Той да направи онова, което намира за добре. Това подразбираме волята на Любовта, т.е. изпълнение на волята Божия.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 27 април 1927 г. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help