Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Една стъпка

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Четоха се свободните теми.)

В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е. със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз?“ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.

И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.

Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне!“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.

Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията.

Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.

Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове. Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.

Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи. Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.

Жлъчката се лекува с тона „ла“.

Питам: Как бихте изпели упражнението:

Божествена Любов ме озари.

Божествена Любов душа ми разшири

и изпълни сърцето ми с лъчи.

Из дълбоки глъбини,

повдигна духа ми във висини.

На крилете си благословени.

От Божия поглед озарени;

от Божия поглед озарени.

Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Душата и духът са гами, които лекуват. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 13 април 1927 г. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help