Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Двама синове

Някой си человек имаше двама синове. Матея 21:28

Защо този човек имаше двама, а не един син? Изобщо, човешкият живот започва с принципа на числото 2. Двойката представлява човека, изразен на физическия свят. Двамата синове представляват цялото човечество. От памтивека те се ширят по Земята. Единият все обещава да изпълни волята на баща си, но не я изпълнява. Другият пък отрича да изпълни, а после се разкайва и я изпълнява. Главното е, че този баща имал двама синове. Единият син представя творческият принцип в човешката душа. Този принцип твори. Другият син представя съграждащия принцип, т.е. принципа, който гради. Следователно, когато животът не се развива правилно, когато се явява някакво затягане в него, това се дължи на факта, че тези два принципа не действат едновременно.

Сега, ако някой от съвременните проповедници би говорил върху този стих, той би обърнал внимание главно върху послушанието. Обаче, когато Христос е изказал този стих, той е говорил още много неща, които не са писани в Евангелието. Проповедникът ще каже, че единият син послушал баща си, обещал да изпълни волята му, но не я изпълнил. Другият не послушал баща си, отрекъл се да изпълни волята му, но после се разкаял и я изпълнил. Той ще развие тази тема по всичките правила на хомелетиката, т.е. по всички правила на науката за проповядване. Според съвременните проповедници, който не е учил хомелетиката, той нищо не знае.

И тъй, тези две положения, на послушание и непослушание, съществуват в човека. Те са две мощни разположения, две мощни състояния присъсщи на човешкото съзнание. В този смисъл човешкото съзнание често се раздвоява. За такъв човек се говори и в Писанието: двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища. Значи, под думата двоеумен се разбира човек, който е раздвоен в съзнанието си. Какво лошо има в това, човек да бъде радвоен? Да се раздвои човек в съзнанието си, това подразбира да разпредели работата си. За пример, ако един учител преподава по музика и минава за добър музикант, той едновременно не може да преподава добре и рисуване. Следователно, един учител не може да преподава два предмета по един и същи начин. Ако по единия премет е специалист, другият предмет ще бъде по-слабо застъпен. Има предмети, които не си съответстват. Може ли например, учител по музика да преподава еднакво успешно и по земеделие или обратно учител по земеделие да преподава музика? Може ли той да оре и да свири еднакво добре? Орачът не може да бъде музикант. Овчарят обаче, може да бъде музикант. Той върви цял дено подир овцете, свири и пее. Аз употребявам думата овчар в преносен смисъл. В човека има мисли, които мязат на овцете. И ако той знае как да ги пасе, те ще му донесат големи богатства.

Съвременните хора имат материалстически разбирания за живота. Те очакват всички блага да им дойдат отвън и да капят пред тях като круши. Обаче, човек трябва да знае, че всички плодове, които капят от дърветата не са здрави. Всеки плод, който сам окапва, той или не е узрял или е червив. Зрял плод е този, който и вятърт да го брули пак не окапва, но чака да дойде господарят му и сам да го откъсне. Всички други плодове, които окапват от дървото, преди още да е дошъл господарят, са хилави. На същото основание всеки човек, който пада на земята от най-малкия ветрец и той е хилав. Някой казва: аз имам идеал, вярвам в Бога. В Бога вярва, но при най-малката буря на Земята се събаря. Питам: как е възможно, ти, този велик герой, който едно време седеше на дървото и разискваше, сега се търкаляш на земята? Аз говоря на научен език, не говоря по форма. Разбиране се изисква сега от хората. Днес едни хора се занимават с минералогия, други с ботаника, трети със зоология, четвърти с антропология и т.н. Питам обаче: какви са например дълбоките разбирания на минералога за скъпоценните камъни? Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че те се явяват в хубави кристални форми. Може ли този минералог да каже, коя е била интимната замисъл на природата, когато е образувала кристалите? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите. Те са се образували по силата на някакви външни механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: възможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че свинята, която яде окапалите плодове, знае кой е създал самите плодове. Свинята взема плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува кой го е създал, как го е създал и т.н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли, моята работа е само да ям. Питам: каква и била интимната мисъл на природата, когато е създала животните? И най-после каква и била интимната мисъл на прородата, когато е създала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живот. Ако те бяха разбрали какво нещо е ботаниката, зоологията и ред още науки, те биха избягнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата като е създала скъпоценните камъни ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на Земята. Тя излиза от орбитата на Земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.

Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през Слънчевата система. Има други категории комети, едни от които минават през Слънчевата система само по един път на 2000 години, или 3000 години, или 10000 години, или 100000 години, а някои минават само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения и допускания. За пример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост, или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.

Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат както искат, а сутринта като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва. През ноща те са били радостни, весели и богати, а на сутринта стават тъжни и бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случайността и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си, той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува или не съществува или пък, че някои неща съществуват на Земята, а други не съществуват. Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.

Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяне или проявяване на човешкото съзнание на Земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите. От тук ние си обясняваме, защо един хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т.н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек някога в миналото е бил баща на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била вашата майка или кой е бил вашия баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди кои си родители? Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът наследник на някой велик цар и каже: аз съм син на еди кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка или у някой баща съществува същият белег, както у някое дете, това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите на майката, такъв е и у сина. Порите на някои хора имат правилни геометрически фигури. Освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери. За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цел си служат със специални инструменти за това.

И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли колко ситно са написани тези научни факти? Знаете ли какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали? Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това, някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях. Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.

Сега ще направя едно сравнение. Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някои от съвременните азбуки, било тя българска или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл. Представете си обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен, да познаваме буквите по техните външни белези или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват някои от съвременните учени. От 8000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера. Едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина. Други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. И другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог е създал човека е обективна. Когато разумните хора поддържат теорията, че човек съм се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява именно чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Те ще кажат, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т.н.? Къде е правилността на тази теория? Ако наистина аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки да си пооткрадне. Онзи, който вярва, че човек сам се създал по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадло няколко плодни дървета, но след това чака на готово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука. Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.

Казват за някого: този човек разврати света. Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: в грях ме зачена майка ми. Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател или един свещеник или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставляват идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става и все за пари мисли и един ден, като види,че наближава краят на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек? Той не е имал никаква друга идея освен парите.

Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, които живеят в света на плоскостите. Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва. Той няма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, където има изкушения, където има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии. Там има само отношение между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката за събирането и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат и затова когато кажат за някого, че не разсъждава здраво, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус висок 10 метра и го поставете в света на плоскостите между същества, които имат съзнание на двете измерения. Вместо конус в тяхния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления, нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те съставят едно цяло. Ако прекарате една цев, която има цилиндрична форма в света на двете измерения, там ще се види само едни малък кръг, в началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове, червени, зелени, сини, виолетови и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си като става ту червен, ту син, ту зелен. Съществата от този свят ще кажат за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг да променя цветовете си. Не, кръгът не се изменя, това е илюзия на съзнанието.

Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и пред вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, създавате цяла фантасмагория в себе си, но не се минава 2-3 часа и всичко изчезва. Защо? Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2-3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене? Казвам: никакви дълбоки причини няма за това, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас. Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.

И тъй растенията живеят в едноизмерния свят. Каква разлика има между рибата и човека? Рибата се движи в плоскост. Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението и нагоре и надолу. В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на Земята. Задните перки на рибата съответстват на краката на човека, а предните на ръцете, с които той плува във въздуха. В това отношение по съзнание човекът е триизмерна риба. Коя е причината, поради която човек се е изправил на два крака и по този начин днес се различава толкова много от рибата? Това се дължи на неговото триизмерно съзнание. Когато е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само по дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При събирането съзнанието има две посоки на движението. Едната е към центъра на Земята, а другата е към центъра на Слънцето. Затова, когато човек постави в себе си този велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т.е по посока на своето възвишено аз, на своята възвишена душа. Другото движение ще бъде по посока на движение на Слънцето т.е към Бога. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води благороден и възвишен живот. В своето обикновено съзнание, хората имат само една посока на движение. Те се съобщават направо.

Съвременният човек едва сега е започнал да изучава закона на умножението. Умножението е закон на човешкото съзнание, закон на триизмерния свят. В света на плоскостите няма умножение. Умножение може да става само в триизмерния свят. Някой може да оспорват това положение, но то още нищо не значи. Да спори човек, това значи да мисли. Човек може да мисли по различни начини. Мнозина твърдят, че умножението може да се извършва и в двуизмерния свят, в света на илюзиите и на сенките. Например, спиш, сънуваш нещо хубаво, но като станеш сутринта нищо не остава от този хубав сън. Защо? Защото ти си бил в света на животните. Животните като седят, мислят за хубави, за приятни неща. Вълкът мисли за някоя овца, а лисицата за някоя кокошка. Обаче, това не е действителност, това е сън. От единия до другия край на живота си, те само сънуват. Аз не говоря за външния човек, нито за неговата форма, но имам предвид неговото съзнание. Човек е дотогава човек, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши. Не е ли будно съзнанието му, той престава да е човек. Следователно, докато човек е в съзнанието си, той може да се движи по права линия, по плоскост и по перпендикуляра на плоскостта. Значи, той може да се движи в три направления. Всички неразрешени въпроси се крият в умножението. Растенията дойдоха до заключение, че чрез събирането не могат да разрешат живота. Те могат да бъдат граници на разумния живот, но подобрението на живота не може да стане чрез тази граница. И животните дойдоха до заключение, че чрез изваждане, чрез света на плоскостта животът не може да се разреши. Оставите ли плоскостта за основа, върху която животът може да се разреши, вие ограничавате живота. Това ограничение е временно. И Бог се ограничава, но той всякога може да махне границите на това ограничение. Следователно, разумен човек е този, който сам може да премахне границите на своя живот.

И тъй, когато съвременните хора изработват известни закони, те сами себе си ограничават. Защо? Защото разглеждат въпроси на плоскостите. Ако мислят например, че всеки може да има Земя, те се лъжат. Ако мислят, че всеки, който проникне дълбоко в Земята и узнае нейните тайни ще бъде доволен, те пак се лъжат. И всички тайни да знае, човек пак ще бъде недоволен. В този смисъл се казва, че знанието не задоволява, защото то е от двуизмерния свят. То е същество, което има дължина и ширина, но няма дълбочина. По същия начин много религиозни хора, които вярват в едни праволинеен свят, мислят, че са създали свят, който не съществува другаде освен в техните умове. Вярно е, има идеи, които съществуват в ума само на един или на друг човек, но има идеи, които са общи за всички хора. И сега, когато се говори за божествени идеи, за разумни идеи и за разумни хора, ние подразбираме идеи и хора, които живеят в триизмерния свят. Когато се говори за ангелите, се подразбира за същества, които живеят в четириизмерния свят. Да се говори за триизмерното и четириизмерното съзнание, това е много лесно, но да се обяснят, да се разберат тези понятия и да започне човек да функционира според тях, това е особено вътрешно благо на човека.

Казвам: всички трябва да започнете с изучаване на камъните, на твърдата почва, за да имате поне една твърда опорна точка. Опорните точки са центрове, които не се движат. В света съществуват много такива опорни центрове. За да може човек да съгради нещо или да успее в нещо, той трябва да има най-малко 2 опорни точки, от които нито едно същество да не е в състояние да го измести. Първата опорна точка ние наричаме Бог. Евреите са наричали Бога ЙОХ-ХЕЙ-ВАЙ. Втората опорна точка е Духът. Едната опорна точка е горе в Космоса, а другата в човешкия живот, в човешката душа. Човекът пък е по средата между тези 2 точки. Благодарение на тези 2 основи той мисли. Животните нямат дълбока мисъл, благодарение на тяхното двуизмерно съзнание. За да може животното да мисли, не е достатъчно само да има съответните органи, но неговото съзнание трябва да се движи в триизмерния свят. Казват за някого: ние не можем да разберем този човек. За да може да го разберете, вие трябва да имате триизмерно или четириизмерно съзнание. Ако този човек говори за оране, за съдене на лук, на чесън, всеки ще го разбере, защото и животните отдавна знаят да орат. Например, къртът отдавна знае да прави тунели в земята. Защо прави тези тунели? За прехраната си. Защо човек прави тунели? За по-удобни съобщения, за по-лесно пренасяне на храните. Съвременните хора са културни, те са хора на яденето и пиенето. Една от важните задачи, която човечеството трябва да разреши по закона на умножението е въпросът за яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмерното съзнание, в света на щастието и благото, в света на ангелите. Дойде ли човек до този свят, той ще знае, как да постави законите и в своя свят.

Всички елементи, които съвременната химия познава са около 80 на брой. Обаче, старите алхимиците са разделили всички тогавашни елементи на четири категории: въздух, вода, огън и земя. Тези четири елементи са символи и показват различните видове материя, от която човек е направен. В тези елементи има съзнание, живот. Следователно, от това гледище ако човек привлече с мислите си известен род материя, той ще придобие съответни на материята състояния и настроения. Ако с мислите си той привлече твърда материя, в него ще стане известно втвърдяване. Често старите хора се безпокоят какво ще стане с тях на стари години, кой ще ги гледа, вследствие на което привличат към себе си твърдата материя и започват да се втвърдяват. Артериите им се втвърдяват и заболяват от артериосклероза. Тази болест се явява от безверие. Старите хора са големи безверници, а децата имат голяма вяра. Да обърнеш стар човек към Бога, това значи главата ти да побелее. Той казва: синко, ти ли ще ме учиш сега? Аз съм вече 80 годишен, голяма наука имам. Казвам: никаква наука няма този дядо. Само онзи дядо има опитност, който може още приживе да разреши въпроса има ли живот след смъртта или няма? Нека остави той настрана идеята за Бога, или идеята за душата, но да разреши въпроса може ли човек след смъртта на Земята, да продължава да живее. Тъй щото, като казваме, че човек след смъртта си пак живее, ние подразбираме, че той може да живее при известни условия. В това отношение само разумният човек може да живее, а глупавият всякога умира. Човек всеки ден умира. Кога? Когато изгуби съзнанието си. Чудни са съвременните хора, когато казват, че като умрат всичко се свършва. Не, това още не подразбира смърт. Да умре човек, това значи да се намери при най-неблагоприятни условия за развитие. По страшна смърт от тази няма. Това, че ще прекрати съзнанието на човека за земния живот, ние още не можем да го наречем смърт. Що се отнася до прекратяване на съзнанието, това е нещо възможно. Кой може да прекрати съзнанието на човека? Природата. Ако разумната природа е създала праволинейно съзнание, ако е създала съзнанието на плоскостите, ако е създала триизмерното съзнание и най-после, ако е създала съзнанието на тесаракта, т.е. четириизмерното съзнание, може ли някой да реагира срещу нейните закони и да се освободи от нейните обятия? Не може. Всичко можете да направите, но никой не може да се противопостави на нейния замисъл. Както вашите ръце, крака, очи или уши не могат да се освободят от вас, докато вие не ги отрежете или извадите от себе си, така и вие сами не можете да се освободите от връзките на природата, ако тя самата не ви откъсне от себе си. И хиляди цървули да скъсате от усилия, вие сами нищо не можете да направите.

Сега ще ви приведа един анекдот за дявола, който скъсал много цървули, докато най-после успял да изкуси един учен философ. Този виден философ бил изпратен от невидимия свят да подобри положението на света чрез разумност. Идва при него дявола и му казва: ти си най-умният, най-ученият човек, но ако ме послушаш и станеш мой асистент, ще ти дам един добър съвет, чрез който изведнъж ще наложиш волята си и светът моментално ще се подобри. За тази цел дяволът изнесъл своята идея пред философа и започнал да му я доказва с ред математически изчисления на рационалните числа. Философът го изслушал, убедил се, че е така, но в скоро време разбрал, че се излъгал. Обаче, дяволът успял да го докара до бесилката. В деня, когато трябвало да го бесят, дяволът дошъл пред бесилката и казал на философа: погледни в пространството и ми кажи какво виждаш там? Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули. Какво виждаш? Виждам три магарета натоварени със скъсани цървули. Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа до бесилката. Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света. След това дяволът дръпнал бримката на въжето и философът увиснал на него. Той дошъл втори път на Земята, но вече не се излъгал.

И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома. Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули. Със скъсани цървули не се придобива красивата мома. Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули. Както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си и да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпросът в това, да се спира човек какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа.

Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, Бог ви държи. За пример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, но не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят и то ви поема. Това същество ви помога и затуй вие го обиквате. Следователно, любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е стигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.

Някой момък обиква една мома и казва: тя е ангелско същество! Тя ще ме повдигне в по-висок свят и той коленичи пред нея. Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпросът в това, че момъкът е коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. За пример, в Индия има факири, които седят неподвижно, с ръце нагоре или надолу, като изтукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те ги обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога. Затова животните, които ги обикалят отправят молбата си към тях: молим ви, да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на Земята е много тежък.

Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно? Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да оправят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но не могат да оправят света. На първо време ножът се изостря, а после изхабява, точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън. Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже. Вашето точило, което се изглажда отвътре навън трябва да бъде смекчаващ закон. Следователно, що се отнася до здравето казвам: здравето зависи от съзнанието на човека. Не търсете здравето в силата! Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представлява определен свят, с определени хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен и от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, за да му помогнат. Не минава и половин час даже и помощта дохожда: хляб пристига, кола пристига. Този човек обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, светът бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят как да изправят съзнанието си. Те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията, на животните и затова трябва да изучат техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представлява конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешката тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи. Също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопните времена до днес. Значи, погледнато на човека с окото на ясновидеца, той представлява съвкуност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато се дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществуване. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие повдигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого защо да не му я кажете?

В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не съм виждал такъв човек да е минавал тук, той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. За пример, някоя идея иде от божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме от там хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: защо ми трябва тази идея? Тя не е за мене, нека други да я възприемат и прилагат. Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духовният живот представлява велика наука за изучаване. Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява в другите хора, ще се усъмни и в себе си.

Някой казва: аз не се съмнявам. Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как? Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест 100 килограма. Той започва да го дига от тук от там, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието може да дигне 100, 200, 300, 1000 и 100000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? Възможно. По този начин се държи и нашата Земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стане само на прах и пепел. Веднъж създадена Земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като стават започват да се молят на Бога. С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят! Научихте ли събирането, изваждането и умножението?

Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят. Някои казват: хайде да започнем градежа! Питам: в кой свят искате да градите, в едноизмерния, в двуизмерния или в триизмерния? Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.

Казва се, че някой баща имал двама синове. Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всеки ден иде у човека и го пита: какво правиш синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На Земята може да се стигне най-много до умножението и по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят именно Павел говори: има дом неръкотворен и ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят. Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават и които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колежи, за гимназиите. Те търсят старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не може да спаси света. Всъщност ние не отричаме успехите на досегашните времена. Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва. Някой казва: защо трябва да живея? Ще живееш за да разшириш съзнанието си и да научиш закона на умножението. За дарбите, които се крият в тебе, както и за благата, които ти се дават, ще благодариш на Бога, ще благодариш на цялото човечество, че разполагаш с условия да разрешиш великата задача на живота. И тогава, като човек пред теб ще се яви великата перспектива, която ще те въведе в следващата стъпка, в света на делението.

И когато Христос казва, че трябва да напуснем Земята, ние разбираме, че трябва да преминем в по-горен свят, в света на делението. Делението не съществува на Земята. Истинското богатство се заключава в човешките мисли и чувства. Истинското богатство се крие в човешката душа и в човешкия дух. От тези богатства човек трябва да се самоотрече и да ги раздаде на сиромасите. Това богатство е като богатството на земеделеца, който раздава всичко и се радва на своите богатства. Някой казва: аз ще раздам всичкото си богатство на сиромасите. Да, но парите умъртвяват. Дадеш ли някому пари, дай ги от дълбочината на душата си. Дадеш ли някому една книга, тази книга да не бъде обикновена, но да е свещена.

И тъй, иска ли човек да върви в духовния път, той не трябва да бърза и от нищо не трябва да се плаши. Някой се страхува да влезе в някоя от съвременните църкви. Не е въпросът да се влезе в една каменна църква. Църквата не е в зданието. Човек може да влезе в една и в друга църква и пак да остане верен на това, което Бог е вложил в душата му. Трябва ли човек като облече мантията на царската дъщеря, която е прокажена, да стане и той прокажен? Какво се проповядва в съвременните църкви? Да се вярва в Бога. Това верую поправя ли живота? Днес мъже и жени вярват в Бога, но съзнанието им е в едноизмерния свят. Някоя жена мечтае за кристали и иска от мъжа си да й купи пръстен с хубав камък. Той няма пет пари в джоба си, а тя иска пръстен с камък. Той няма пет пари в джоба си, а тя иска къща. Казвам: тази жена е малко дете, нека мъжът й купи пръстен, макар и със стъклен камък. Нека й направи къща. Къщата показва, че тази жена живее в двуизмерното съзнание. Къщата може да е от дъски, а за в бъдеще може да се направи и от мрамор. Изобщо, от научно гледище не трябва да се противодейства на съзнанието. Никой няма право да реагира срещу божествения ред на нещата.

Казвам: всички трябва да се насърчавате в работата си. Срещата един човек, който носи на гърба си чувал тежък 100 килограма. Не го питайте, защо се е нагърбил с такава тежест, нито го съветвайте да търси чужда помощ, но кажете: щом си взел такава тежест, ще го пренесеш полека, пък и за друг път ще можеш да правиш подобни опити. Който се обезсърчава, той е в двуизмерен свят. Някой се заеме за някаква велика работа, но скоро се обезсърчава и казва: сега ще отложа тази работа, но един ден, когато дойде Духът, той ще ме научи какво да правя. Този човек има механическо разбиране за Духа. Духът е машинистът на трена. Щом дойде, той запалва огъня и пуска тренът напред. Някой седи и чака да дойде Господ и да подкара неговия трен. Няма какво да очакваш на Господа, отвън някъде да дойде. Ти трябва да се вдълбочиш вътре в себе си, където Бог е вложил ум, сърце, воля, душа и дух, които всякога могат да ти помогнат. Само по този начин ти можеш да се освободиш от всички дисаги на живота. За пример, ти дължиш 100 000 лева на 20 души. Тези кредитори дохождат в дома ти, хлопат, викат и искат да им изплатиш дълга си. Трябва ли да им разправяш, че ти нямаш средства, че по цели нощи не спиш, че постоянно страдаш, че имаш задължения към майка си и баща си? Не, ти трябва да им кажеш: моля ви се, извинете му, сега не разполагам със средства, почакайте ме още малко и като се улесня, ще платя на всички ви и то не по 10 на сто, както сме се уговорили, а даже и по 20 на сто лихва. Кажеш ли така, Господ ще те чуе и ще ти помогне, защото си готов да изплатиш дълговете си.

Това е наука! По тази наука живеят всички разумни хора и я прилагат в живота си. Всеки човек може да приложи тази наука. Ще кажете: тя е отвлечена наука и не може да се приложи. Има наистина отвлечени науки, но тази, за която говоря е една от най-лесно приложимите науки в живота. За пример, някой има малки познания по математика и казва: с много смятане работа не става. Не е така. Божествената наука изисква хора с умове, които изведнъж да смятат, да знаят кои неща са прави и кои не, кои са добри и кои не. Дойде ли човек до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани в дома си да му гостува. Разумният човек още като стане сутрин, удари звънеца, покани доброто и злото, разговаря се с тях, нахрани ги добре и после ги изпрати да си вървят. Злото и доброто са два ангела, хубаво, богато облечени и мъчно могат да се различат един от друг. Разумният човек обаче, ги различава по миризмата им. Щом си отидат, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тези два ангела, те цял ден ще ви безпокоят. Ангелът на злото ще запали къщата ви от четирите страни. Затова е казано в Писанието: не противи се на злото! Тъй щото, поканете тези два принципа на гости в себе си, нагостете ги и не се мъчете да ги примирявате. Те са в отношения, подобно на отношението, което съществува между овцата и вълка. Ако сте адепт, който живее в четириизмерното съзнание, принципът на злото още от далеч ще ви познае, ще има всичкото почитание и уважение към вас, като към човек, който дълбоко мисли и разбира великите закони на живота и природата.

Някой си человек имал двама синове.

Сега аз желая като се върнете в дома си, да поканите у вас на гости двамата синове, онзи който обещал, че ще отиде на лозето и не изпълнил обещанието си и онзи, който се отказал да отиде, но се разкаял и свършил работата. Двамата синове представляват тия два ангела, на доброто и на злото. Злото всякога обещава и нищо не върши. Доброто никога не обещава, а всичко върши. Смешно е да отидете при един извор е да го питате: обещаваш ли да ми дадеш от твоята вода да пия? Той нищо няма да ти обещае, на ще ти даде. Ти можеш да почерпиш вода от него, колкото искаш. Когато казвам, че доброто не обещава, аз уподобявам доброто на извор, който постоянно тече. Злото пък уподобявам на пресъхнал извор, който едва прокапва, едва тече. Той помни, че някога е давал, но днес вече не може да дава нищо, не тече. Хората, които само обещават и не изпълняват приличат на щерни, пълни с дъждовна вода. Те лесно пресъхват и казват: сухо е това място, няма вода. Дойдете ли до това положение, вие трябва да имате магическата пръчка на Мойсея и като ударите с нея по канарите, да потече вода.

И тъй ставате ли сутрин рано, сложете хубав обяд за двамата синове. Тогава ще кажете на единия: синко, иди да работиш на нивата! Той ще обещае да иде, но няма да изпълни. Ще кажете и на втория: синко, иди да работиш на нивата! Той ще откаже, но после ще се разкае и ще свърши работата. Вечерта като се върне бащата у дома си, ще види обратните резултати. Каквито и да бъдат резултатите, не се смущавайте. Пак поканете двамата синове, нагостете ги добре и ги накарайте да работят. Тази е най-добрата философия, която можете да приложите във вашия живот. Ако постъпвате така в продължение на 1 година само, бъдете уверени, че най-малко 50% от вашите мъчнотии и несгоди ще се разрешат. Да разрешите 50% от вашите мъчнотии, това не е малко нещо. Само по този начин вие можете да бъдете бодри, свежи, радостни и със светли мисли за живота.

Беседа от Учителя, държана на 10.04.1927 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help