Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Вехтото премина

За то, ако е някой в Христа, той е създание ново. Вехтото премина, ето всичко стана ново. ІІ Коринтяном 5:17

Вехтото и новото по отношение на човека представя обширен и дълбок въпрос от биологическа важност. Ние употребяваме тук думата биология по нямане на друга по-подходяща дума. Биологията като наука се занимава с разрешение проблемата за живота, като се почне от живота на най-малките същества, съзнанието на които още не е пробудено и се стигне до човека, съзнанието на когото едва е започнало да се пробужда. В това отношение човек може да се разглежда като малка клетка, чието съзнание е започнало да се пробужда. Съвременният човек във формата, която днес виждаме, не е в състояние да дойде до ясна, абсолютна представа за живота. Защо? Защото той е заобиколен от ред предмети, от които придобива най-разнообразни впечатления. Тия многобройни впечатления пък препятстват за неговото право мислене. Даже видни писатели и философи днес нямат ясна представа за живота. Животът не е някаква физическа форма, която може да се изрази математически.

Да допуснем за пример, че някой човек изпадне в особено душевно състояние. Кой съвременен човек може да опише и обясни причината за това особено разположение или неразположение на духа и на душата? Гледате някой човек днес е весел, засмян, маха с ръце нагоре надолу като актьор, после взема перото и съчинява стихове, проповядва на хората, казва им: тъй трябва да се живее! Не се минава дълго време, гледате този човек изпаднал в някакво противоречие. Намира се пред едно изпитание и не знае вече какво да прави, забравя всичката си философия. Какво е станало с него? Коя е причината за тази промяна на състоянието му? Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва достойнството му като човек на новото учение. На другия ден пак пишат във вестниците, че писаното не се отнасяло за него, а за някой друг със същото име. Наистина не са един Драганов или Иванов в света и този човек отново се успокоява. Питам: какво лошо има в това, че някой с черно мастило написал нещо по адрес на твоето име във вестниците? Каква сила се крие в черното мастило, че може да произведе такава пертурбация в ума на човека? Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропускат важните моменти като казват: това са малки работи и те не заслужават нашето внимание. Казвам: малките работи обаче, са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да живеят нормален живот. Съвременните хора живеят повече със старите си разбирания и пъшкат под техния хомот. Грижат се как ще завършат живота си, старините си. Защо човек трябва да мисли за старините си? Днес никой не мисли за младините си, но все мислят за старините си, как ще ги прекарат, кой ще ги гледа на старини и т.н. Да мисли човек за старините си в смисъл, че има някому да дължи и трябва да изплати дълга си, разбирам. Да мисли човек за старините си в смисъл, че е грешен човек и трябва да изправи живота си, разбирам. Обаче, да мисли за старините си в смисъл, че е чиновник, работил е около 20 години и скоро ще се пенсионира, ще се осигури, ще води щастлив живот, това не разбирам. Покажете ми един чиновник, който след пенсионирането си води щастлив живот. Да мисли човек постоянно за пенсията си, дали ще се увеличи и с колко ще се увеличи като работи повече години, то е все едно да извади една скумрия от водата и да я тури на скарата да се пече на огъня. Тя ще цъцри на огъня и все една и съща песен ще пее. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират. Учителят иска да се пенсионира, свещеникът иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането, аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам, че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: започне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.

И тъй, не мислете за беднотията, защото тази идея е в сила да ви разруши. Не мислете и за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за богатството, нито за сиромашията. Сиромашията и богатството са две различни състояния. Сиромахът е разтоварено добиче, а богатият човек е натоварено добиче. Вземете например, какво може да се случи с някой знаменит милиардер, за богатството на когото всички говорят. Някой ден може да го настигне автомобил, да го удари в ребрата и едно от тях да се счупи. От натоварено добиче, той може да се превърне в разтоварено. Тъй щото, когато се говори за богатството и за величието на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговият ум и неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Когато часовникарят направи един часовник и тури всяка вилица и всяко колелце на своето място, в какво седи важността на часовника? В неговите части или в часовникаря, който го е направил? Следователно, всеки човек представлява един малък винт от общия велик организъм и той е почитан и уважаван докато е на мястото си. Ако е на мястото си, целият организъм върви правилно. Напусне ли мястото си, организмът престава да работи или неправилно работи. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца. Вижте какво става със земеделските рала, които не работят. Щом не се работи с тях, те ръждясват. В този смисъл пенсионерите са ръждясали рала. Най-голямото нещастие в света са пенсионерите. Значи, не трябва да има пенсионери в света. Писателят трябва да умре с перо в ръка. Ученикът трябва да умре с книга в ръка. Свещеникът трябва да умре с епатрахил на врата. Орачът трябва да умре с рало в ръка. Майката трябва да умре с детето си в ръка, да не се оставя децата й да я носят. Такива хора изисква бъдещето! Какво виждаме сега? Бащите гледат да се пенсионират, да си изкарат една малка пенсия и да легнат на гърба на синове и дъщери, на внучки и внучета. Горко на онзи баща, който очаква децата му да го гледат! Какъв е този баща, когото синът трябва да гледа? Това са болезнени явления в живота, а където има болести, там не може да има щастие. Това всички трябва да знаете! Следователно, болестите са само повод за вътрешна връзка между хората, да се примирят и да се опознаят.

Преди няколко дни дойде една госпожа при мене и се оплаква от сиромашията си, от тежкото положение в което се намира. Разправя, че живеела във влажна, тъмна стая, вследствие на което страда от ревматизъм и ме запита, какво да прави за да се излекува. Казвам й: преди всичко, както познавам нещата, причината за ревматизма не е влажната стая. Ако влагата беше причина за тази болест, тогава как ще си обясните заболяването на една богата госпожа софиянка, от същата болест, която живее на втория етаж при комфортна обстановка? И богатата госпожа дойде при мене и ми се оплаква от своя ревматизъм. И тя искаше да й се даде метод, начин да се лекува. Истината стои в това, че бедната и богатата госпожи не изпълняват божия закон. Всички болести в света са резултат на неизпълнение на божия закон. Следователно, двете жени са заболели от ставен ревматизъм вследствие на неизпълнение на божия закон. Ако болестта е предизвикана от влагата, тогава бедната жена трябва да се премести в суха, здравословна стая. Щом се премести в суха стая, ревматизмът трябва да изчезне. Така ли става в действителност? Както виждате, тук при две различни обстановки, при различни материални условия се явява една и съща болест. Следователно, причина за болестта не е влагата. Същото нещо виждаме и на фронта между войниците. Много войници лежат в един и същ окоп, обаче едни от тях се простудяват, а други не се простудяват. Защо едни се простудяват, а други не? Първите имат нечиста кръв, а вторите имат чиста кръв. Едни войниците се заразяват от холера, а други нищо не ги хваща. Защо? Защото кръвта на последните е чиста. Ще кажете, че влагата е причина за простудяването на войници, които са имали по- слаб организъм. Не, греховете на хората внасят отрова в кръвта им и с това стават причина за простуда, за зараза и т.н. Ето защо, за да се избегнат болестите и страданията трябва да се поддържа добрият живот. Мнозина мислят, че само Бог живее чист и свят живот, защото е съвършен и затова казват: ние сме слаби и не можем да живеем като Бога, но той ще уреди нашия живот. Казвам: както Бог живее, по същия начин и ние можем да се ръководим от неговите закони и да ги изпълняваме. Бог не се влияе от нашите разбирания, но като гледа нашите престъпления и грехове казва: не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от ставен ревматизъм. Не правете тези престъпления, понеже в стомаха ви ще се яви някакъв тумор. Не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от артериосклероза и ще остареете преждевременно. Заболее ли човек от артериосклероза, той започва да вика лекаря. Дойде един лекар, дойде втори, трети, всички го съветват какво трябва и какво не трябва да яде. Не, първото нещо: заболее ли човек от артериосклероза, ще яде по възможност малко проста, чиста храна. Той трябва да се храни с варено жито, с варен ориз като истински калугер.

В Нова Загора един стар човек на около 60 години заболя от корем. Боли го корема и нищо не може да яде. Чуди се какво да прави? Седи, мисли, говори си: е, Георги, Георги, цял живот яде прасенца, агънца, това, онова, но видя ли до какво положение дойде? Пита ме какво да прави сега? Казвам: ще започнеш да постиш и да ядеш по-малко. Всяка сутрин ще изпиваш по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода. След това ще излагаш корема си на Слънце, ще се печеш по два три часа на ден. Този човек изпълни каквото му казах и се подобри. Съвременните хора сами се тровят от храната, която употребяват. Някои казва: аз живея чист живот. Питам: чиста ли е кръвта ти? Не е чиста, но това няма нищо общо с чистия живот. Не, чистият живот подразбира чиста кръв. Следователно, искаш ли да живееш чист живот, абсолютно ще пречистиш кръвта си. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т.н. За пример, вие обичате някого, но щом той ви каже някоя обидна дума, веднага го намразявате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли какво внася омразата във вас? Тя е цяла отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, но не и на този, който мразите. Други хора пък се тровят от гордост. Те искат да се осигурят, да станат пенсионери и да прекарат щастлив живот.

Апостол Павел като разглежда старата култура казва: всичко старо, всичко вехто, трябва да премине. И съвременните хора искат да живеят според старата култура. Казвам: живеете ли по старата култура, в каквито къщи да живеете, както и да спите, както и да се храните ставният ревматизъм неизбежно ще дойде. Дойде ли ставният ревматизъм и смъртта ще дойде като естествено негово последствие. Казват, че някой учен открил в киселото мляко някакъв бацил, който продължавал живота. Аз пък зная едно особено мляко, което не само че продължава, но увековечава живота. В същност, киселото мляко може да продължи живота с 10, 20, 30 години, не повече. Според статистиката, няма човек в България, който да е живял повече от 150 години. При това малко българи са доживяли до 150 години, макар че са се хранили повече с кисело мляко. В Англия пък имало един англичанин, който живял повече от 250 години. Питам: този човек с кисело мляко ли се е хранил? Не е, той не е употребявал кисело мляко, но други са причините, които са продължили неговия живот. През неговия живот се сменили на престола 12 крале. Тъй щото, продължителността на живота у българите не се дължи на употребяването на кисело мляко. То е само едно съвпадение. Ако въпросът е за изстудяване на стомаха, когато човек има някакво възпаление, киселото мляко може да помогне, но що се отнася до продължението на живота от киселото мляко, това още не е доказано. От чисто биологическо и научно гледище, продължителността на живота зависи от развитието на една жлеза, която се намира зад ушите на човека. Ако тази жлеза не е развита, човек може 20 години наред да се храни с кисело мляко и пак няма да живее дълго време. Тогава и кокошки и агънца да яде пак няма да се продължи живота му. Развита ли е тази жлеза у него, той може да живее повече от 100 години. Това са мои наблюдения. По тази жлеза и по ред още признаци може да се предскаже на човека колко време ще живее. Казвате: как се определя това? Когато аз правех своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във Варна и му казах: след 2 години през еди кой си месец на еди кой си ден ти ще преминеш едно премеждие. Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще счупиш левия си крак. Той ми каза: ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това? От къде познаваш? Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие. И наистина, след 2 години стана това, което му бях предсказал. Казвате: как може да се гадаят тези работи? Това не е гадание, то е предсказание, което почива на чисто математически изчисления. Как се правят тези изчисления, сега няма да обяснявам, но казвам: аз мога да направя точни изчисления след колко време ще се свършат въглищата в машината на някой машинист и да му кажа, че след 150 километра например машината ще спре. Мога да определя точно и мястото, където машината ще спре. Машинистът казва: ти гадаеш по нещо. Гадая разбира се. Аз вземам предвид колко въглища има той на разположение, по колко се изгаря на час и колко път му предстои да измине. Като имам тези данни на разположение, аз правя своите изчисления и предсказвам какво може да стане.

И тъй, който иска да живее дълъг живот, той трябва да има някакъв запас. Остане ли да живее на някакво подаяние, да се моли на Бога да се продължи живота му, неговата работа е свършена. Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден от преди хиляди години от памтивека още. Има хора, които във физическо отношение са много деликатни и нежни. Достатъчно е да ги лъхне и най-малкия ветрец за да се простудят. Ако такъв човек стои при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минават 2-3 часа и той наистина се простудява. Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не настиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си. Те имат имунитет. Те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Настиването зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек и в каквото вярва, това става.

И тъй, първото нещо, което се изисква в неговия живот, това е неговата вяра. Неговата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в него е вечният живот. Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство, нито за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно, че трябва да учи. Който не вярва във вечния живот, той мисли за смъртта. Как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него, какъв надгробен камък ще му турят, какъв надпис ще поставят и т.н. Какво ще пишат хората за такъв човек? Те ще напишат: тук почива еди кой си пенсионер, който живя честно и почтено, получаваше по 6000 лева месечна заплата. Значи, той е коствал на държавата 72000 лева годишно. Казвам: не е въпроса за парите, но важно е какво ще занесе човек на онзи свят? Господ ще го попита: ти какво прави на Земята? Работих цели 30 години за своето Отечество, получавах 6000 месечна заплата и сега ида тук малко на разходка. Не, този човек е бракуван вече на Земята. Там не допущат, че той е жив и всички казват: Бог да прости този велик българин! Той пък от своя страна вижда, че е жив, препоръчва се навсякъде като добър и почтен човек, който е живял на Земята цели 45 години и работил за благото на своя дом и на своето Отечество. Значи, тук се явяват две различни положения. Хората мислят за него, че е умрял, а той се вижда жив. Обаче, от Небето му казват: ние не искаме мъртви хора. Ти ще се върнеш пак в България и ще убедиш българите, че си жив и като дойдеш повторно тук, ще ти дадем нужния прием. Ние приемаме само живи хора. Живи хора наричаме тези, които и на Земята и на Небето са живи. Сега ще преведа тези думи на ваш език. Всеки човек, който умира на Земята трябва отново да се върне там и да уреди всички недоразумения, които е имал с хората. Комуто каквото зло е направил ще го изправи. Трябва да се примири с всички хора и с всички животни и като няма вече с кого да се примирява ще остави всичкото си богатство. Освободен от всички задължения и връзки на Земята, той ще замине за Небето, ще влезе в новия живот, където ще получи лавров венец за добре изпълнената работа на Земята. Тогава всички ще кажат: ето един достоен гражданин на българската държава, когото Бог може да приеме при себе си. Това е новото, което иде сега в света. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но то е в настоящето. Едва сега човек ще започне да съзнава, че в света, който живее, той представлява богат предмет за проучване. Вие можете да проучвате и разните философи, които говорят за психологията на човека, но нито един философ още не е изучил човешкия мозък с всичките му подробности. Те разискват върху ума, сърцето и волята на човека, но това още не е човекът. Това са само някои от проявите на човека. Тъй щото, обществото в което живеете, противоречията, които срещате в живота си, добрите и лошите хора, всичко това трябва да бъде предмет за изучаване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. Затова се изисква работа, усилия. Вземете за пример рудокопачите, които търсят скъпоценни камъни в земята. Те знаят, че ще намерят някъде големи скъпоценни камъни и затова работят непрестанно, докато най-после развият в себе си тънко чувство, с което лесно намират леговището на тези богатства. Така трябва да работи всеки човек, ако иска в грубата материя да намери скъпоценните камъни. И наистина, ще срещнете хора на вид груби, но е достатъчно да ги пипнете на някое чувствително място и ще видите, че в тях се крият отлични качества. В лицето на такъв човек вие ще имате един добър, честен и почтен приятел, на когото напълно можете да разчитате. И обратно, ще срещнете хора културни, с образование, на които не може да се разчита. Направете опит да видите на колко от софийските граждани с висше образование, ако дадете 100000 лева на заем ще могат да ги върнат след 2 години според както сте се уговорили. Един богат американец направил такъв опит и видял, че парите му пропаднали. Само един човек се намерил, който признал дълга си върнал парите навреме. Мнозина от тях използвали теорията за прераждането и казали: ние нямаме никакви задължения към този човек. Той ни дължи от миналото и днес изплаща дълга си. Казвам: този човек нищо не ви дължи, защото той доброволно ви даде тези пари. Ако той ви дължеше, законът щеше да го хване. Едно трябва да се знае: човек, който живее в духа на новото учение, той няма никакви връзки, никакви вземания и давания. В този смисъл под нов човек разбирам онзи, който има само една връзка с Първичната причина. Тази връзка е направена още от създаването му. Следователно, когато човек се освободи от съдбата или от кармата си, според както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от памтивека и човек ще бъде напълно свободен. Съвременният човек не е свободен, защото върху тази първа връзка, той е направил още ред връзки, които са го ограничили и заробили. Бог е направил човека свободен и го пратил на Земята да учи. Обаче, вместо да учи, той започнал да се удоволства, да ходи на забавления, да странства, но като няма средства за това, от този банкер взема 10-15 хиляди лева, от онзи 10-15 хиляди лева, това залага, онова залага, докато най-после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че живота няма смисъл. Питам: кой постави човека в това положение? Бог или той сам със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем ви прави някаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка по залагането на своите ценни неща? Не, да залагаш нещата това не е наука.

Една млада мома, бедна, но много спретната и красива, отива при един граф със следната молба: Господине, от известно време майка ми е болна, аз искам да я лекувам, но нямам никакви средства. За това ви моля, дайте ми 20000 лева на заем, срещу които мога да заложа някаква скъпоценна вещ или след време да ги върна. Той й казал: аз не искам нищо да залагаш, но ще ми позволиш да те целуна или ти да ме целунеш. Тъй щото, едно от двете ще избереш: ако ми позволиш да те целуна ще ти дам 20000 лева. Ако пък ти ме целунеш ще ти дам пак 20000 лева. Питам: ако вие бяхте на мястото на тази мома какво щяхте да направите? Тази мома е била чиста. До това време тя нито е целувала някого, нито е била целувана. Тя се спряла за момент, започнала да размишлява в себе си, след което отговорила. Аз ще ви целуна. Тази мома разрешила въпроса правилно. Щом се отправила към него да го целуне, графът казал: няма нужда да ме целувате. Той разбрал, че тази мома има идея и е готова по-скоро да даде отколкото да вземе. Тя си помислила: понеже този граф ми дава пари и аз трябва да съм готова да дам нещо, да го целуна. Графът продължил: аз не искам да ви поставя на изкушение да ме целунете. Понеже разрешихте въпроса правилно, вземете тези 20000 лева и си услужете. Когато ви се яви нужда, пак елате при мене. Вие всякога ще имате моето съдействие. Това наричам аз човек на новото учение. Той бил разумен, не искал да съблазни тази душа, но пожелал да види как ще се прояви възвишеното и благородното в тази мома.

Същият закон действа и в света. Силните хора трябва да целунат, а слабите трябва да бъдат целувани. Грешникът трябва да бъде целуван, а праведният, който е завършил развитието си, трябва да целува. В този смисъл светлината не е нищо друго, освен енергия на възвишени, велики същества, която минава покрай хората, целува ги и си заминава със светкавична бързина. Значи, ние хората сме израсли само от целувки. Някой казва: аз целунах и се изцапах. Казвам: щом си се изцапал, ти не си светлина. Светлината, която се движи с бързина 300000 километра в секунда, минава покрай всички живи същества, целува ги и си заминава, пак тъй чиста и непокварена, както е дошла. Когато някой пита да целуне ли или да се остави да го целунат, казвам: ако си праведен човек, ти трябва да целунеш. Ако си грешен, тебе ще целунат. Обаче, този закон има обратно разбиране и тълкуване в света. Защо? Защото го разглеждат само външно. Аз не говоря за външните му прояви, но за вътрешните, като велик вътрешен закон, който действа на душите на хората и ги повдига.

И тъй, всички дарби и способности у човека могат да се развиват само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват, че един поет, художник, проповедник, учител, майка или баща може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича и да милее за неговия успех като за свой. Не може човек да се повдигне ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел, нито пък той може да ви бъде приятел. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас. Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение. Двама души могат да бъдат приятели само тогава, когато те не се използва. Те са свързани помежду си с взаимно почитание и любов и са готови да жертват живота си за великата идея, за благото на човечеството. Човечеството, това са свободните души. Тези приятели имат взаимна обич помежду си. Някои казват: хората на Земята крият своята любов. Така е на Земята, но казвам: скритите неща на Земята са открити за Небето. Когато един акт се извършва на Земята тайно от очите на хората, на Небето той е представен ясно като сцена, където ангелите го наблюдават и следят дали действащите лица играят ролите си правилно или не.

Днес всички съвременни хора говорят за Христовата любов, както и за своята любов към Христа. Апостол Павел казва, че всички сме свързани със съзнанието на Христа. Питам: ако наистина ние обичаме Христа и сме свързани с него, държим ли сметка как се отразяват върху него всички наши недоразумения, отмъщения, омраза, гняв, завист и ред още анормалности? Както мравките и комарите хапят нашите тела и предизвикват малки ранички, също така нашите отрицателни прояви предизвикват безброй такива ранички върху тялото на Христа. В този смисъл Христос и досега не е свободен от страдания. Всеки момент той трябва да прави грамадни усилия да се лекува и то от близките си. Когато се казва, че Христос дойде между своите и те не го приеха, не се подразбира светът, а се подразбира вярващите, които го очакваха и казваха: Господи, като дойдеш между нас, ние всичко ще направим заради тебе. Обаче, дойде Христос между тях и те взеха от него всичко, с което той разполагаше, разпнаха го и казаха: ние не можем така лесно да се подобрим, по еволюционен път ще подобрим живота си. Под думата еволюция аз разбирам развитие, което продължава цял живот. Истинското развитие подразбира разумно качване и слизане без падане. Представете си, че днес вие имате добро разположение на духа, но днес дойде някой, вземе от вас 20000 лева на заем и не ги върне. Вие веднага се сърдите, вдигате цял скандал, отказвате се от Христа и от Бога, защото някой ви излъгал. Какво е виновен тук Христос? С този скандал вие си причинявате по-голяма пакост, отколкото със загубата на тия 20000 лева. Не можете ли и вие като Йова да кажете: Бог дал, Бог взел. Ето защо, като хора вие трябва да обърнете внимание върху малките си погрешки, върху малките противоречия във вашия живот, които другите хора не виждат. Съвременните хора са в постоянно смущение, в постоянни тревоги. Защо? Защото между Бога и тях няма хармония. Например, някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гневи на хората, сърди се и мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната причина. Ама този човек искал да уреди живота си. Уреждането на живота е последна работа. По този начин, с пари, с богатства живота не се урежда. Нека той се помоли на Бога по следния начин, нека се обърне към Бога и каже: Господи, досега живях нередовен и неправилен живот, никога не съм говорил истината, баща си и майка си не почитах, с брат си и сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си и да вървя напред. Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между него и Бога не може да има никаква връзка. Той не може да се надява на божието благословение. Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота. Ще вземе някой да се хвали, че някого бил голям герой. Чудни са тези едновремешни герои!

Дядо Първан се хвалил, че някога на млади години е бил голям герой, прескачал трапове 10 метра широки. Казват му: щом си бил някога герой и сега трябва да си такъв. Хайде прескочи този трап! Засилва се той и хоп в трапа долу. Да, на младини не беше така, но ето какво прави старостта. Като се пооглежда насам натам и вижда, че няма никой наоколо него, той си казва тихичко: какъвто съм днес, такъв бях и на младини. Закон е: щедрият човек и на младини и на старини е щедър. Например, как може да познаете кое дете е щедро? Когато някоя майка даде на детето си една ябълка и то веднага я сподели със своето братче или със своето другарче, това дете е щедро. Не е ли готово да раздели ябълката си с някое близко нему дете, то не е щедро. Такова дете не само, че не е щедро, но често обича и да пооткрадва помалко. Причината за това се дължи на едно чувство, силно развито в човека, чувството на любостяжение. Центърът на това чувство се намира зад ушите.

Новото учение е потребно днес за всички хора, за да се създадат благоприятни условия, при които мозъчните центрове да се развиват нормално. За тази цел те трябва да приложат в живота си закона на любовта. Дойде ли любовта в човека, най-първо той трябва да си създаде идеал, образ към който да се стреми. После той трябва да развие здраво физическо тяло и най-после да създаде в себе си морален тип. Всеки човек трябва да има пред себе си тези няколко картини, които трябва да нарисува в своя живот. Сега какво правят хората? Те поставят в църквите образа на Свети Никола и на други някои светии, на които се кланят. Каква святост има в тези образи? От френологическо гледище художникът не е представил някаква святост в тези образи. Щом те не представят тези възвишени образи, какъв смисъл имат тогава? Ако бяха идеални светии, светът поне наполвина трябваше да се подобри. Старите гърци създадоха красиви форми, но тези образи бяха лишени от морален устой. И парижаните създадоха красива мода в облеклата, но тази мода беше лишена от истинската хигиена. За пример, колко трябва да бъде открит гръдния кош на жената? После, колко дълги трябва да бъдат ръкавите на роклите? Истинската красота в модите е тази, която има предвид естетиката и хигиената, които природата налага. Кръстът на човека, както и гърдите му трябва да бъдат добре запазени. Съвременните хора излагат именно тези части най-много. Срещате екскурзианти, на които коленете са съвършено открити. И тук има неправилност. Те излагат на резки атмосферни промени тъкмо тия части, които най-лесно се простудяват. И това са все културни хора, които говорят за наука и за хигиена. И след това същите тия хора казват: какъв смисъл има физическия живот или какъв смисъл има духовния живот? Топлината оказва влияние върху доброто разположение на човека. Човек не може да пише хубаво, нито да размишлява правилно, ако не му е топло. Движениянията на тялото трябва да бъдат така свободни, че всички органи в него да функционират правилно. За да се реформира днес българинът, той трябва да се откаже от овчите шапки. Едно време българинът е бил много упорит, затова е трябвало да носи калпаци от овча кожа за да стане по-мек. Това е била неговата философия. Понеже времената сега са други, той трябва да замести калпака от овча кожа със шапка от памук или от мека вълна, малко по рядко изтъкана, за да може въздухът да прониква през косата му. Освен това, българинът употребява навои на краката си. И тях трябва да намали малко, да не увива толкова много краката си, за да могат порите на краката му свободно да приемат въздух отвън. Ако отидете на някоя нива, където българинът оре, ще видите, че като дойде време за почивка, той не ляга на браздата, която е орал, но ще отиде под някоя круша и под сянката й ще заспи. После казва, че го хванали уроки. Казвам: ако не искаш да те хванат уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сянката на крушата. Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, а пий от стомна, която е седяла няколко часа на Слънце. Пиете ли студена вода съзнанието ви трябва да бъде будно. Много болести се раждат от бързото пиене на студена вода. Когато човек пие студена вода, той трябва да мисли и съзнанието му трябва да вземе пълно участие в сладчината на водата и в нейната температура. Бързате ли, когато пиете вода, вие ще изгубите после повече време, докато се излекувате последствията на водата, отколкото ако бяхте употребили 1-2 минути, докато изпиете водата.

Съвременните хора ядат, без да мислят. Пият вода, без да мислят. Лягат и стават, без да мислят. Стават пенсионери, без да мислят. Учени хора стават, без да мислят. Богати хора стават, без да мислят. И ще видите как някой свършил гимназия и не знае какво да прави. Преди години един младеж като свършва гимназия, започва да търси служба. Отива в едно, второ, в трето министерство, никъде не намира служба. Най-после се отчайва и му дохожда мисъл да се самоубие, но си казва: защо трябва да се самоубивам, това е безчестие от моя страна? Тогава той отива при един свой приятел и му казва: моля ти се, дай ми 200 лева на заем! Приятелят му дава 200 лева. Той си купува едно точило, на което туря в рамка дипломата си от гимназията и тръгва да точе ножове. След един месец той спечелва малко пари и изплаща дълга си за точилото. Срещат го по улиците някои от началниците на министерствата, където е ходил да търси служба и казват: как не го е срам този млад, учен човек да точи ножове! Не, герой е този човек! Той точи ножове, но не се самоубива. Това е човек от новото учение, който не се спъва от мъчнотиите на живота. Когата дойде някоя мъчнотия, тя натиска човека и го души. Мъчнотията не е мъртва, тя е живо нещо.

Днес всички християни казват: преди 2000 години Христос дойде на Земята да спаси света, но го разпнаха. Затова втори път трябва да дойде на Земята и да оправи света. И сега всички очакват Христа да слезе от Небето. Що е Небето? Небето представлява разумния живот, разумните закони, които трябва да се знаят. Разбира се, тези закони не могат всички да ги знаят, както не могат всички еднакво да разбират това, което сега ви говоря. Пък и аз не искам всички да ме разбират еднакво. Това, което ви говоря, мога да изнеса в строго научна форма, в научни формули, но те ще бъдат още по-трудни за разбиране. От всичко говорено има общи въпроси, които са еднакво понятни и полезни за всички. За пример, между един професор и едно малко дете може да се образува връзка. Ще кажете, възможно ли е това? Ако между една високопоставена дама, която гледа с презрение на нискостоящите около нея хора и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко може да съществува връзка между професора и детето. Богатите американки си водят по едно малко кученце вързано със синджир. Това е похвално. Това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни и да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения, да се обичат? Един ден Господ ще извика богатите хора и ще ги пита: как можахте вие богатите, да направите толкова нещо за вашите кученца, а нищо не можахте да направите за вашите бедни братя? На същото основание вие можете да се грижите за вашите бедни братя и сестри. Кога? Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. В Америка по едно време имаше друга мода. Дамите носеха на синджирче закачено живо жабче като игла. Гледаш, че нещо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин като излиза из града пак го закача на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества. Тази дама като погледне към жабчето му казва: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот.

Сега, принесете тези велики идеи във вашия ум. Дръжте в ума си на почетно място бедните, страдащите хора, туряйте ги на врата си вместо иглички, а вечер ги туряйте в паница с вода и хляб да се нахранят. На другия ден пак ги закачете на врата си. Ще видите, че няма да мине дълго време и бедните ще станат културни като вас. Следователно, още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони. Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек. Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено. После ти трябва да знаеш как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива. Трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите, като зеницата на очите.

Като наблюдавам как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те също така са невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душата на своите близки. Обаче, личността не е човекът. Личността, това е тялото на човека, физическият човек.

Първото нещо, което се изисква от човека е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си т.е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка с всички хора. Само по този начин във всички свои близки човекът ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, божественият живот е животът на душата, където всяко нещо се извършва на своето време. За това именно Соломон е казал: за всяко нещо има определено време. Има определено време за раждане. Има определено време за умиране. Човек може да се роди само на времето, което Бог му е определил. По същия закон човек умира, само когато му е определено. Ако знаеше законите, той би прескочил времето, което му е определено да умре. Случва се човек да дойде до една точка на замръзване в своя живот, където непременно трябва да умре. И в природата има известни места, където силите са в равновесие, в абсолютен покой. Ако човек попадне в едно от тия места, неговият пулс непременно ще спре. Разправяше един учител от Варненско подобна своя опитност, както вървял попаднал в едно от тия места на абсолютен покой и забелязал, че пулсът му започнал да спира. Един свещеник и други някои хора разрали, че с този човек става нещо и започнали да го разтъркват, да предизвикват изкуствено дишане, от което той се съживил. Ако тези хора не бяха му се притекли на помощ, той щял да умре. Той попаднал в мъртва зона. Така също и във всеки град и село има улици, през които мнозина не обичат да минават. Някой ще каже, че това е някакво самовнушение или суеверие от страна на тези хора. Това се дължи на трептенията на почвата в тия места. Трептенията не са хармонични, не съответстват на трептенията на минувачите. Щом забележите такова нещо, не минавайте през улици, трептенията на които не са хармонични с вашите. Същото нещо се забелязва при яденето и при спането. Има хора, които обичат едни храни, а други не обичат. После някои хора обичат да спят в една стая, а не обичат да спят в друга. Всичко това има свои дълбоки причини. За това не бързайте и добре обмисляйте нещата. Яжте храна, която обичате! Спете в стая, която обичате! Това са идеи, които трябва дълбоко да залегнат в ума ви. Като знаете това, не трябва да се плашите, но у вас трябва да се зароди силно желание да изпълните великата воля божия и да знаете, че светът е разумно създаден.

Често съм обръщал внимание на това, как трябва да ставате сутрин. Повечето хора скачат веднага от леглото си, без да размислят дали слизат от лявата или от дясната страна на леглото си. Ако някой стане сутрин от лявата страна от леглото си, през целия ден той ще има несполуки. Човек трябва да знае сутрин от лявата или от дясната страна на леглото си да слиза. Някога той може да слезе от лявата страна, а някога от дясната, затова не трябва да бърза. Мнозина като не разбират този закон казват: защо е неоходимо да се спазват тия правила при ставане сутрин? Ако човек не спазва тия правила, с това той нарушава равновесието в природата. Също така има правила и при спането. Важно е дали човек спи на дясната си страна или на лявата, дали на гърба или на корема си. Много майки не знаят на коя страна да поставят децата си да спят. Ако биха знаели как да поставят децата си да спят, те биха могли донякъде да урегулират техния живот.

Казвам: човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. За пример, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича желанията му трябва да бъдат чисти, кристални като диамант. Защо? Понеже има желания, които след като се изпълнят умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, трето, но като постигне тези желания те умират и най-после той казва: свърши се всичко! Не, човек всякога може да бъде млад, всякога може да живее, всякога може да люби. Преди всичко вие още не сте любили както трябва. Апостол Павел казва: обезумяхме от любовта Христова. Да, човек като се влюби, безумен става. Разправят за Мохамед ІІ, че като минавал през Балканския полуостров, той се влюбил в една гъркиня толкова много, че забравил задълженията си към войниците, вследствие на което те започнали да се бунтуват срещу него и го наричали обезумял. И днес още когато срещаме човек, който люби, ние го наричаме безумен. Ако същият човек убие десетина души, считат го за герой. Когато някой троши камъни, наричат го герой. Когато същият човек направи нещо хубаво, тогава не е герой. Каква е тази логика?

Истинският живот се заключава в творчеството. Това, което Бог е вложил в човека, трябва да се развива. Човек никога не трябва да се обезсърчава. Някой като се обезсърчи казва: едно време знаех повече, имах повече вяра, повече любов. Да се говори за едно време, това е старото време. А сега е новото време, за него говорете. Сега ще обичате, както светлината обича. Ще се движите с нейната бързина, ще минете, ще заминете без да кажете някому, че обичате. Който иска да знае нещо за любовта, той трябва да се движи с бързината на светлината. Ето как аз бих препоръчал на хората да се обичат. Млади момък и мома се обичат, но родителите им не се съгласяват да се оженят и те решават да забягнат в Америка. Не трябва да бягат в Америка. Аз ги съветвам да се повдигнат към Слънцето, да се отдалечат с милиони километри от Земята. Някой мъж взема жената на своя приятел и отива в някой хотел. И тях съветвам да се повдигнат към Слънцето, а не да се крият по хотелите. Ако влезете в божествения свят, там съществува следния закон: на Земята човек може да обича само едного. Обича ли повече, той върши престъпления. На Небето пък закона е обратен. Там човек трябва да обича всички. Обича ли само едного, той върши престъпления. Било е време, когато на Земята един мъж е имал много жени или една жена е имала по няколко мъже. Това са били култури, които днес вече са залязли. Това са били неестествени положения, вследствие на което тези култури са изчезнали. Законът на Земята в това отношение е следният: на един мъж една жена. Обаче, и това положение е преходно, временно. Съществата, които живеят на Небето нямат такива нужди, каквито имат хората на Земята. Затова там законите са различни от тези на Земята. Апостол Павел казва: на Небето нито мъж за жена отива, нито жена за мъж.

Сега истинският живот се заключава в това, да се образуват правилни отношения между братя и сестри, между господари и слуги, между мъже и жени, между приятели, между вярващи и всички хора да се научат да говорят истината. В погледа на онзи, който носи великата истина в себе си, няма абсолютно никаква лъжа. Когато се ръкуваш с някога, или когато целунеш някого, или когато кажеш нещо някому, във всичко това няма абсолютно никаква лъжа. Докато човек живее в старото, ще обича само едного. Щом влезе в новия живот, той ще обича всички, понеже те съставляват едно тяло. Дойдете ли до тази любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. При сегашните условия, както човек живее на Земята, всякога ще има скърби и страдания. Един заминал, друг се осакатил, трети се разболял и т.н. Пари може да имате, но щастие не очаквайте. Искате ли да бъдете щастливи, стремете се да приложите в живота си Христовото учение, да се свържите с Бога. Той да живее у вас, че където и да се намирате, всякога да чувате неговия тих глас, да ви говори и напътва. Работиш някъде по 8 часа на ден, но удари часовникът и Бог отвътре ти казва: спри! Чуеш ли гласа му, веднага спри, не завършвай работата си. Проповядваш някъде, но чуеш гласа му, който казва: спри! Послушай гласа му и спри, без да довършиш изречението си. Шиеш някаква дреха, но чуеш ли гласа му, спри, не довършвай работата си. Правиш къща, чуваш гласа на Бога, пак спри. Нека останат някои работи недовършени.

Ще приведа едни пример за потвърждение на последната мисъл. Преди повече от 20 години при Варненската мъжка гимназия имаше един учител грък, който строеше по това време втория етаж на къщата си. Една вечер сънува, че някой му казва да не довършва къщата си, защото ще умре. Той повярва на съня си и издигна нагоре една постройка, която приспособи за гълъбарник, а сам той остана да живее в първия етаж на къщата си. Другарите му се смееха, наричаха го суеверен и най-после след 12 години той се убеди да изпъди гълибите от къщата и да издигне втори етаж. Щом свърши етажа, той умря. Казвам: ако той искаше да бъде жив, не трябваше да изгонва гълъбите от къщата си. Имате ли една свещена идея в ума си, не я изгонвайте навън. Искате например да учите. Не изпъждайте тази свещена идея от ума, ако искате да живеете. Или искате да работите за своето здраве. Не казвайте, че това не може да се постигне и да отложите тази идея за друго време. Не отлагайте реализирането на вашите свещени идеи, нито ги изгонвайте вън от своя ум. Те представляват гълъбите, които трябва да живеят във вашата къща. И те могат да живеят във вашата къща и вие можете да си живеете. Това е новото учение. Ако оставите гълъбите да живеят във вашата къща, Господ на друго място ще съгради къща за вас.

Днес от всички съвременни хора се изисква разумно сърце, светъл ум и силна воля, за да могат да се насърчават. Само така човек може да се освободи от личния елемент в себе си. За пример, като ви говоря вие често мислите, че имам някого предвид. Да се мисли така, това е проява на личността. Ние не се интересуваме от грешките и престъпленията на хората. Ние имаме предвид винаги доброто у човека. Като срещна някой човек, колкото и лош да минава за другите, аз гледам да намеря в него една добра черта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази черта един ден ще се развие и ще победи лошото в него. Научете човека да се храни добре и той ще стане здрав. Научете го да мисли добре и той ще стане умен. Научете го да прави добро и той ще стане добър. Видите ли, че някой човек прави най-малкото добро, насърчете го и му дайте възможност да се проявява в правене на добро. Не убивайте идеите в себе си! Колкото и да са малки днес, те един ден ще се развият. Насърчавайте както в себе си, така и в другите и най-малките добри прояви. Бог е в малкото, в незабелязаното, в невъзможното. Някой казва: от мене човек няма да стане. Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви. Аз съм слаб, хилав човек. Именно в тази слабост Бог ще се прояви. Ако искате да знаете в силата седи в нещастието на човека. Едно време вие бяхте малки бръмбарчета, плачехте и се молете да станете големи сили. Ангелите ви казваха, че ще дойде време да станете големи, силни, да ви облекат в хубави дрехи. И наистина това време дойде. Вие станахте големи и силни същества, но пак сте недоволни, пак сте в положението на малки бръмбарчета. Ангелите по същия начин ви утешават, че ще ви извадят от тези условия и ще ви поставят в по-добри. Ще ви извадят като риба от някоя малка локва и ще ви турят в някое чисто кристално езеро, или ще ви турят като птици в някоя райска градина, или най после като човек ще ви поставят в някоя хубава къща, да се учите да свирите, да пеете и да рисувате. Всекиму ще дадат това, което желае. Така постъпва разумната природа. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Тогава всички хора ще бъдат радостни и весели.

Сега благодарете, че сте дошли до това положение. Старото преминава и новото иде. Всички ще бъдат млади и ще се движат с бързината на светлината. Дрехите ви ще бъдат от бяла коприна, а лицата ви свежи и без бръчки. Очите и ушите ще бъдат отворени, за да можете с очите да възприемате светлината, а с ушите да слушате правилно. Езикът ви ще бъде развързан, да предава разумното слово Божие.

Казвам: всичко това иде вече. Старото вече преминава и новото иде. Щом дойде новото, Земята ще се освободи от своя товар и отвсякъде ще се чуват най-хубавите песни. Концертите, театрите, нямат да бъдат като сегашните. Актьорите ще играят на сцената по съвсем нов начин. Съвременните актьори не представляват още последната дума на изкуството. Днес, в стария живот, всеки може да стане актьор. В новия живот напротив, само възвишените хора ще дават представления. Живи представления ще бъдат те и в тях ще се проявява великия закон на любовта.

Неделна беседа, държана от Учителя на 03.04.1927 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help