Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Кротките

Блажени кротките, защото те ще наследят Земята. Матея 5:5

Думите, които се употребяват в речта, имат едновременно външен израз, както и вътрешно съдържание и смисъл. Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни. Това виждаме в баснята “Петел и елмаз”. Един петел като ровил в бунището, намерил в него един елмаз, голям колкото кокоше яйце. Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък! Обаче, петелът не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари може да се купи жито, с което да се нахранят хиляди петли като него. Казвате: това се отнася до петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището.

Христос казва: кротките ще наследят Земята.

Какво се разбира под думите кротък и кротост? Кротостта е качество на сърцето, а не на ума. Следователно, когато чувствата на човека се намират под влиянието на разумното сърце, този човек е кротък. Кроткият човек никога не бърза. Като се казва, че кротките ще наследят Земята, това подразбира, че те ще живеят на Земята, колкото искат. Животът на съвременните хора не зависи от тях, вследствие на което ние казваме, че те не живеят на Земята, т.е. те са нейни временни жители. Хората приличат на мухи, които влизат в къщата на някой богат човек, защото искат да се обогатят. Те намират в къщата нещо сладко, кацват не него и си казват: хубава е тази книга, има какво да се чете! И в кратко време виждате тази книга покрита със студенти и с професори като в някакъв съвременен университет. Дойде ли господарят на тази къща и види тези неканени гости върху книгата, той ги улавя една по една и ги изхвърля навън. Питам: тия мухи успяха ли да завладеят къщата на богаташа? Щом богаташът влезе в къщата си, веднага ги изхвърля навън. Тия гости като излязат вън, отново започват да разискват, по кой начин да завладеят къщите на хората. По същия начин и хората кацват на Земята, но не се минава много време и смъртта идва със своите намазани със сладко книги, които поставя пред хората. Те веднага се налепяват на тия книги и смъртта ги изхвърля навън. Казват: не еди-кого си се роди дете. Казвам: хората още не се раждат. Днес те се намират в положението на мухите, които още не живеят съзнателен живот. Те се качват на мухоловките, където намират своята смърт.Тъй щото, съвременната култура свършва живота си на мухоловките.

Казвам: съвременните хора страдат, мъчат се, защото си поставят великата задача да завладеят Земята. Те трябва да се откажат от този стремеж. По какъв начин? Като се домогнат до бившия разумен живот. Те трябва да изучат законите на разумния живот и според тях да живеят. Значи, задачата на съвременните хора не се заключава в това, да завладеят Земята, но да изучат законите на разумния живот, за да живеят правилно на Земята. Ако сте каменар, който чука камъни, вие се нуждаете то голям чук, който като вдигате и слагате върху камъните да ги троши на по-малки парчета. Колкото и да е голям този чук, той е на мястото си. Философия има в него. И каменарят е на мястото си, защото знае как да чупи камъните. Обаче, ако сте философ и вземете един голям чук, с който да удряте върху някоя книга, този чук на мястото си ли е? Философът на мястото си ли е? Нито чукът е на мястото си, нито философът. За да се напише накаква философска мисъл, не се изисква чук, а едно малко леко перце. С това перце могат да пишат нежни, утешителни думи за сърцата.Питам: когато хората разрешават важни въпроси, с пера ли ги разрешават или с чукове? Когато в някой дом има спор за нещо, перото ли разрешава спора или чука? Когато между учители и ученици има спор или недоразумение, перото ли разрешава тия въпроси или чука? Когато между военните има спор и несъгласие, перото ли разрешава спора и несъгласията или чука? Когато между свещенинници, проповедници и владици има разногласие, перото ли разрешава разногласията или чука? На тези въпроси вие сами ще отговорите.

Кротките ще наследят Земята.

Ако искате да разберете дълбокия смисъл на думите, които Христос е вложил в този стих, вие трябва да оставите настрана вашите схващания и знания за живота. Същевременно трябва да се откажете от мисълта, че сте достигнали върха на знанието и няма какво повече да достигате. Който мисли, че е достигнал върха на знанието и няма повече какво да учи, той сам си приготвя нещастието.

Сега като максими в живота поставям следните положения: начало на божествения живот е духовният. Начало на духовния живот е религиозният. Начало на религиозния живот е материализмът. Начало на материализма е смъртта. Ако разгледаме тия положения в обратен ред, ще имаме следното: начало на смъртта е материализмът. Начало на материализмът е религията. Значи, материалистите са най-религиозните хора и по-религиозни хора от материалистите няма. Те се държат здраво за своите убеждения, готови са да умрат за тях, но не отстъпват. Кой богаташ не умира за своята каса? Кой чиновник от пощата като носи в чантата си 2-3 милиона лева, не е готов да го пребият на пътя с камъни, но да не даде парите? Той казва: само ако ме убиете можете да вземете парите. Какво показва това? Това е религиозно убеждение, за което той умира. Казвам: краят на духовния живот е религиозният. Значи, ако мислите, че сте много религиозен, вие сте в края на вашия духовен живот, т.е. намирате се в низходяща степен на вашето развитие. Тогава вие ставате религиозен човек. Що е религията? Религията е мъртва черупка, в която влизат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вървят във формите на нещата. Казвате: защо хората бягат от черквите? Преди всичко черквата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако черквата е необходимост за душата, питам: коя беше първата черква, в която се молеше Адам? Можете ли да кажете, дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Къде се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само един жив образ, на който се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше:Адаме, тук ли си? Той излизаше пред Бога и му се покланяше. Обаче, когато Адам сгреши Бог го извика за последен път, но той се скри от лицето му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: ти чуваш ли всяка сутрин гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която чуваш гласа на Бога, ти имаш религия. Нямаш ли такава райска градина, нямаш и религия. Когато хората изгубиха рая, те си направиха черква, за да се забавляват. Под думата църква се разбира общение на душата с Бога.

Съвременните хора изпадат в комично положение, когато някой изгуби баща си. Той туря портрета му на първо място и започва да се кланя на умрелия си баща като казва: благороден човек беше моя баща! Питам: къде се крие благородството на твоя умрял баща? Или изобщо, в какво се заключава благородството на умрелите хора или на хората, които умират? Казвате: справедлив човек беше моя баща, пълен с добродетели. Къде отидоха тия добродетели? Ако добродетелите могат да се стопят като лед, да се превърнат във вода и да отидат в черната земя, какви добродетели са те? Моят баща беше духовен човек. Да, твоят баща беше на края на своя духовен живот, накрая на своя религиозен живот, на края на своя материалистичен живот, вследствие на което той умря. Ако човек се ражда като ангел, той трябва да запази това свое състояние през целия си живот. Как може да запаза своето състояние? Чрез волята си, чрез своето сърце и чрез своя ум. Защо волята, сърцето и умът на човека, ако чрез тях той не може да запази състоянието си, с което се е родил, както и благата, които Бог му е дал в началото на неговия живот?

Мнозина ще запитат: как е създаден света? Как е създаден човека? Не е въпрос как е създаден човека, нито е въпрос как е създаден света, но за нас е важно, че светът съществува. Как е създаден света, това не знаят всички, но всички знаят, че светът съществува. Защо? Защото, когато Бог създаваше света, ние не бяхме при него. Съществуват ред теории на учени хора върху създаването на света, но нека дойде един от тия учени да ни покаже едно клише, останало от създаването на света. В първата глава на Битието се казва, че Бог направи Небето и Земята. Значи, той ги направи, не ги създаде. Това подразбира, че Бог ги направи видими. В този смисъл Земята не е мъртво тяло. Тя е живо тяло, върху кората на което живеем. Ако бихте погледнали Земята с очите на ясновидец, вие бихте я видели като красива жена, нашата майка, на която живеем ние хората и която често ни потупва, понеже не изпълняваме службата си както трябва. По отношении величината на Земята хората предствлява малки буболечици. Когато някоя от тия буболечици не слуша майката Земя, тя я чукне с единия си пръст и буболичицата отхвръква някаде далеч в пространството. След това останалите буболечици казват: еди коя си буболечица умряла. Защо умряла тази буболечица – човек? Защото била недоволна, че няма знания, богатство т.н. Земята казва: слушай синко: понеже си дошъл при мене да се учиш, ще живееш тук, докато израстнеш. След това ще те изпратя на Слънцето да се учиш. Слънцето е грамадно тяло, милион и половина пъти по-голямо от нашата майка Земята. Някой казва: голямо нещастие ме сполетя, но няма какво да се прави, тъй е писал Господ. Не, Господ никога не се занимава с нещастията на хората. Веднъж човек е дошъл на Земята и той трябва да знае, че тя е негова възпитателка. Тя казва: каквото ти е нужно в живота, от мен го искай. Аз ще ти дам и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но от тебе искам да учиш и да слушаш. Не учиш ли и не слушаш ли, моят пръст ще те чукне и ти ще умреш. Сега всички учени, философи проповедници, свещенници и владици умират, а хорат казват, че са отишли на онзи свят. Чудни са хората, които без да са ясновидци казват, че техните близки отишли на онзи свят. Да поддържат това твърдение е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша. Слепият, който не вижда нещата, трябва да каже: казаха ми, че моя познат отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже:видях своя познат да отива към Витоша.

Кротките ще наследят Земята.

Някой казва: аз от кротките ли съм? Ако беше от кротките, Земята щеше да бъде твое наследство. Пари имаш ли, касата ти пълна ли е? Не е пълна. Тогава не си от кротките. Разумност имаш ли? Нямам. Пак не си от кротките. Кроткият човек има всичко. Неговата градина е пълна с ябълки, с круши, с портокали, с лимони, с праскови и т.н. Земята е негово наследство и той разполага с нейните богатства. Някой казва: аз не се занимавам със земни работи. Аз се занимавам с поезия и пиша стихове. Казвам: съвременният поет първо съчинява, после пише в ума си и най-после превежда на книга. И наистина, виждаме някой поет седнал някъде, мъчи се, търси рими, съчинява и най-после преведе намисленото на книга. Значи, той превежда на книга, а не пише никаква поезия. Истинският поет е вътре в него. Казвате: еди-кой си музикант създал нещо, написал някакво велико произведение. Не, и този музикант не създава сам, но той само превежда. Истинският музикант е вътре в него. Той диктува, а другият отвън превежда. Казвате: този човек е много религиозен. Защо? По цял ден се моли на Бога, поклони прави, чете псалмите на Давида. Питам: колко свои псалми той прочете и написа? Това, което той прави е пак превеждане. Това са псалми на Давида, а не негови. Всяка сутрин вие трябва да съчинявате по един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не знае да се моли. Първата работа като станете сутрин е да съчините един малък псалом и да видите дали Бог ще го одобри. Ако Бог го одобри, ще го оставите в първоначалния си вид. Не го ли одобри, ще оставите той да го поправи и ще го запазите в този корегиран вид. Колко псалми съчинихте до сега? Великата божествена наука определя точно чертите на истинския поет, художник или музикант. Ако се вгледате в лицето или в челото на такъв поет, ще видите, че от лицето или от главата му излиза силна светлина и той започва да съчинява някое свое произведение.

Казвам: велико нещо е човешката душа! И след това хората още продължават да се запитват, съществува ли душа или не. Който пита съществува ли душа или не, това показва, че неговата душа е по-малка от самия него. Този човек трябва да остави този въпрос настрана и да не разисква върху него. Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памти – века, както и любовта, мъдростта и истината, трите начала на живота се крият именно в неговата душа. Тя е склад, хранилище на всички негови богатства. Всички трудни въпроси, които изникват пред човека, се решават пак от душата. Трябва ли тогава да запитвате, съществува ли душа или не? Който не вярва в съществуването на душата, той се намира в края на материализма и смъртта е негов дял. Какво става с този, който умира? Той изгубва всичко. След това хората започват да се успокояват с думите: ако има бъдещ живот и сме живели добре, ние печелим. Ако пък няма бъдещ живот нищо не губим. Казвам: ако има бъдещ живот и не си живял както трябва, ти губиш, понеже влизаш в живота на страданията. В този живот ти ще бъдеш глух, сляп, сакат и ням и ще се намираш във вечна тъмнина и постоянно мъчение. Ако влезеш в духовния свят глух, сляп, сакат и ням и не можеш да продължиш своето развитие, защо трябва да се излагаш на такова мъчение? Казвате: Бог не съществува. Това показва, че вие не вярвате в този Бог, когото сами сте създали. Началото от което сме излезли е Бог. Той ни дава подтик към великото и красивото, вследствие на което ние се стремим да бъдем разумни, свободни, учени и щастливи, т.е. хора с широки сърца и светли умове.

Питам: откъде и как се създават тия подтици у човека? Гледате човека като заспи, нищо няма в него, не се забелязва никакъв подтик. Когато спи той нищо не разбира. Къде е тогава истинският човек? Истинският човек никога не спи. Сънят представлява раздвояване на човешкото съзнание. Това показва, че между физическото и духовтото съзнание на човека няма връзка. Следователно, явленията от духовния свят не могат да се реализират на Земята и обратно,явленията на Земата не могат да се реализират в духовния свят. И затова, ако човек влезе неподготвен в духовния свят, той ще усети, че пада отнякъде. Такова е положението на земния човек, който мисли за себе си, че всичко знае. Питат го: откъде идеш? Не зная. Кой е твоят дядо или твоята баба отпреди 4 поколения? И това не знае. И колко нещо още не знае, а се заема с разискване върху въпроса, съществува ли Господ или не. При всичките ваши знания, щом ви сполети най-малкото нещастие веднага казвате: няма правда в света. Казвам: тъкмо това нещастие показва, че има правда в света.

Не мислете, че това, което ви говоря има нещо общо с вашия личен живот. Аз изнасям старите схващания на хората от хиляди години насам. Има едно схващане, което трябва да приемете, ако искате да се освободите от страданията в света. Освободите ли се от страданията и нещастията, вие едновременно с това ще се освободите и от много други неща, които спъват вашето развитие. Представете си, че вие сте беден човек и се нуждаете от пари. Казвате: без пари не може да се живее, без пари не може и да се работи. Така е. Без пари не може в този свят, обаче има един господар, на когого всички служат без пари и то доброволно. Кой е този господар? Това сте самите вие. Когато човек работи на себе си, иска ли за това пари? Не иска. Каквото ви накара този господа, вие с готовност работите. Копаете, орете, жънете и учите, всичко това правите доброволно и гледате да не ви изпъди. Каквото ви накара и каквото ви даде този господар от всичко сте доволни. Следователно, един ден, когато вашето съзнание се обедени с общото съзнание на всички хора и когато всеки човек започне да работи и за другите както за себе си, ще има ли тогава бедни хора в света? Няма да има. И ако у всеки сиромах има това благородство, че той никога да не помисли за касата на някой богаташ, няма ли да има разбиране и съгласие между хората? Всеки ще предпочита да води идеен живот и да работи добросъвестно, отколкото да обира чуждите каси. Идейният човек е взискателен към всичко. Той може да е беден, да няма обуща и шапка на главата си, но още отвън ще познаете, че той е човек с идея. Ако пък е богат, той ще се облече с най-хубави дрехи, с най-хубава шапка и всичко в него ще бъде изискано. Неговото облекло ще представлява контраст на модата, но ще бъде изискано. Това именно показва, че той е идеен. Идейният човек не си позволява да ходи със скъсани дрехи или със скъсани обуща. Дрехите му могат да бъдат стари, но няма да имат дупки. Явили се някаква дупка на дрехите му, той веднага взема мерки да я закърпи. Ако този човек няма шапка, той ще ходи гологлав, но никога със скъсана шапка.

Сега, като вървите от видимото към невидимото, питам: какви трябва да бъдете във вашия вътрешен живот? Често вие не обичате хората да ви безпокоят. Тъкмо за това ще дойде пред къщата ви някой просяк, ще похлопа на вратата ви и като му отворите, той ще ви говори около половин час като че ви проповядва. За да се освободите от него, вие ще му дадете нещо и ще си кажете: откъде се намери сега този просяк, да ми отнеме толкова време? Питам: и вие като този просяк не заставате ли с часове пред Господа да му разправяте за жена си, за децата си, за това-онова? Ако сте пък учен, който е написал някакво научно съчинение, което хората не преценяват както трябва, вие веднага отивате при Господа и започвате да му се оплаквате, че хората не ви разбират и не могат да ви оценят и т.н. Затова именно, Христос казва: кротките и разумните ще наследят Земята. Това не значи, че не трябва да пишете, да работите, но хубаво трябва да пишете. На поета трябва хубаво перце, а не чук. На шивача трябва хубава игла, а не чук. На музиканта трябва хубав инструмент, а не чук. За деликатните работи се изискват деликатни инструменти, а не чукове. Всеки човек ще оправи работата си с инструмент, който отговаря на неговите знания и способности. Шивачът ще оправи работите си с иглата. Поетът ще оправи работите си с перото. Музикантът ще оправи работата с лъка и цигулката. Земеделеццът ще оправи работите си с ралото и мотиката. Умните хора с какво ще оправят работите си? С иглата, с перото, с лъка и цигулката, с ралото и мотиката или с него друго? Всеки човек има нещо специфично за себе си, с което може да оправи работите си, но той трябва да знае как да управлява това нещо. Той управлява своя инструмент така, както вещият капелмайстор управлява с пръчицата си своите музиканти.

След Освобождението на България, един българин тръгнал да търси служба, но каквато намирал, все му се виждала трудна. Един ден като минавал покрай градската градина, видял един господин с пръчица в ръка да маха из въздуха и да управлява няколко музиканти. Като видял това нещо, той си казал: ето, намерих една лесна работа за мен. Като махам с тази пръчица, ще мога лесно да си изкарвам прехраната. Този човек не знае, че в махането на пръчицата има голямо изкуство. Ако той маха, а музикантите на го разбират, нищо няма да излезе. Всеки може да вземе пръчицата и да маха из въздуха, но той трябва да знае как да маха. Всеки може да вземе перото в ръка и да пише, но ако не знае как да пише, нищо няма да излезе.

Кротките ще наследят Земята.

Това значи: Земята ще бъде достояние на кротките. Защо? Защото кроткият човек знае законите, чрез които може да придобие вечния живот. За това хората трябва да изучават малките мистерии. Една от задачите на учениците е да изучават малките и големите мистерии в живота. Всеки човек е ученик, дошъл на Земята да учи. Всеки от вас има майка и баща в невидимия свят, които са ви изпратили на Земята да учите. Вие сте забравили вашите родители от невидимия свят, но като свършите земното училище, пак ще се върнете при тях. Там вие ще им разправяте, какво сте научили на Земята, а те отново ще ви изпратят тук да учите. Значи, ще има постоянно качване и слизане. В това отношение духовният свят е за напредналите души. Царството божие е за възрастните, за разумните хора, а Земята е забавачница за децата. Всички съвременни учени работят в тая забавачница, за да има с какво да се занимават. Отлична забавачница е Земята! Какво се учи и върху какво се говори в духовния и божествения свят, вие можете да съдите от живота на Земята. Ако на Земята се разисква върху толкова важни въпроси, какво остава тогава за духовния и за божествения свят?

В една от миналите беседи говорих, че на Земята отвреме навреме идват ангели, които правят изчисления върху разни въпроси. Например, те правят изчисления върху въпросите: колко милиона години са необходими, докато нашата Вселена дойде до своето пълно развитие? Колко милиона разумни същества трябва да работят през това време във Вселената? Нашата Вселена крие в себе си възможност за развитието на разумните същества. Един ден, когато те завършат своето развитие, ще се създаде нова Вселена. На същото основание, когато нашата Земя завърши своето развитие, тя заедно с разумните същества, които живеят на нея, ще дойде до божественото пристанище и там ще спре. Тук тя ще се отърси от всичкия си багаж, от всички свои деца и първа тя, а след нея разумните същества ще се явят пред Бога, да дадат отчет за извършената от тях работа. След това те ще получат нова работа.

Питам: къде ще бъде тогава Земята? Какво ще бъде вашето състояние? Казвате: какво ще бъде състоянието ни тогава не знаем. Какви ще бъдем, пак не знаем, но знаем, че досега сме стъпвали на Земята с краката си и от сега нататък ще стъпваме по същия начин. Че трябва да стъпвате на Земята с краката си, това е ваше специално схващане, но питам: птиците, рибите, микробите и ред още живи същества, които живеят по лицето на Земята, все с краката си ли стъпват? Кой е истинският начин за ходене, с крака или без крака? Ние трябва да дойдем до положението да ходим така, че краката ни едва да се докосват до Земята. Сега Земята се е превърнала на пустиня. Където стъпи човешки крак всичко под него изсъхва. В няколко годишния си живот на Земята всичко под нас е изсъхнало. Всички улици и всички шосета са покрити с прах. Шосетата на съвременните културни хора са покрити с толкова много прах, че техните учени умират от този прах. И след всичко това казват: отлични шосета имаме! Благодарение на автомобилите пък, хората се задушават от техните газове. Американците например, се видели в чудо какво да правят с тъй много наплодилите се автомобили в Чикаго. Представете си една улица дълга 10 километра, по дължината на която са наредени автомобили един до друг! Те са се наплодили като рибите във водата. Какво ще правят по-нататък? Тогава ще се усъвършенства аеропланното изкуство и хората ще летят с аероплани из въздуха. Значи, и в техническия живот всяко старо изобретение се замества с ново. Въпреки това, ние слушаме хората да казват, че старите вярвания трябва да се запазят, че старата религия трябва да се възстанови и т.н. Ако това трябва да бъде така, тогава нека възстановим първият ден от създаването на Земята, нека възстановим първоначалното състояние на Земята. Следователно, да искате възстановяване на старите неща, това е неразбиране на живота. В света съществува само един живот, божественият, а всички стари религии не са нищо друго, освен листа на този живот. Утре листата ще окапят и ще остане само дървото на живота. И духовният живот е временен, утре и той ще отлети. Само божественият живот е вечен. Значи, кротостта у човека представлява божественото, което ще наследи Земята. Следователно, кротостта, тази велика божествена проява живее у всеки човек. Както кротостта остава вечно на Земята, така и човек не трябва да бъде листно дърво, макар че това влиза в реда на еволюцията.

И тъй, кроткият човек трябва да води самостоятелен живот. Самостоятелен живот има само в узрелия плод, който съдържа в себе си всички възможности за развитие. В това отношение той се явява символ на живота. Дървото пък има способност да се индивидуализира. То символизира душата. Само тя има възможност да се прояви в своята абсолютна свобода. Казвате: защо човек трябва да бъде кротък? Ако човек не е кротък, той не може да постигне нищо. Аз не говоря за кротостта на овцата. Според мене овцата не е кротка. Мислите ли, че парализираният човек, който не прави никакви пакости е кротък? Мислите ли, че змийските яйца, които още не са излюпени са кротки? Излюпете ги и ще видите тяхната кротост. Същото може да се каже и за човека. Излюпете човека и ще видите, че той не е кротък. Има нещо лошо в него. Животът трябва да излюпи хората, да ги разтърси, за да им покаже какви са. Казвате: условията на живота са лоши. Условията на живота не са лоши, но съвременните хора са подобни на скъпоценните камъни, затова каквото и да правите със скъпоценните камъни, те пак си остават камъни макар и скъпоценни.

Казвате: как ще познаем кроткия човек? Ще ви дам един начин, по който ще можете да познавате кроткия човек. Той е следния. Ако лишите кроткия човек от условията на неговото развитие, от неговите права и го изпратите някъде из пространството, той ще се превърне във вода, която е в състояние да ви разруши. Водата руши даже и най-твърдите скали и канари. Ако и втори път го спъните, той ще се превърне в електричество, в динамически сили, които ще разрушат живота ви. Ако попречите трети път, той ще се превърне в огън и ще запали къщата ви. Сега, хората като не разбират този закон, щом видят че някой човек се провини в нещо, те веднага решават: хайде да обесим този човек или да го убием, да го изпратим по някакъв начин на онзи свят. Казвам:хората не се поправят нито с убийства, нито с обесване. Ние не можем да изменим великия божи закон, който казва: не убивай! Вие имате право да убиете човека само тогава, когато го извадите от неговата стара нехигиенична къща и го поставите в нова по-хигиенична къща от старата. Поставите ли го в нова къща, запалете старата! Така Бог прави с грешния човек. Той го изважда от неговото грешно състояние и го поставя в друго, по-благоприятно за неговото развитие. Следователно, и вие трябва да приложите в своите мисли и желания закона за смяната на състоянията, с които си служи Бог. Вие не можете изведнъж да премахнете едно лошо чувство, което се е породило в сърцето или една лоша мисъл, която се е породила в ума ви, без да обмислите начина и времето за тяхното премахване. Вие трябва да работите разумно, да решите трябва ли да ги премахнете и ако трябва, по какъв начин да направите това. В божествения свят съществува закон, който точно определя времето за реализиране на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не спазите ли времето, което този закон е определил, вие ще чакате друго време. Първото време е вече пропуснато. Божественият свят е свят на пълен ред и порядък. Като естествено последствие на този живот и разумните хора живеят в пълен ред и порядък.

Питам: каква е задачата ви днес? Задачата на днешния ден е да оживеете, да възкръснете, да намерите смисъла на истинския живот, да се освободите от задълженията си, да обикнете ближните си, да се помирите и простите с неприятелите си и да се заемете с правене на добро. Днешният ден не е определен за сказки, за концерти и за забавления. Някои казват: тази вечер съм определил да отида на концерт. Дошъл е един виден музикант. Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата й наоколо си, да извика след това няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре и започват да свирят. След свършване на концерта, публиката ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко свършва. Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила тяхното свирене. Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика или на пеене. Ако търсите истинския музикант или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две, три бедни вдовици да им посвири малко. Ако е поет, той ще вземе своите най-хубави произведения и ще им прочете нещо от тях. Ако е учен човек, той ще отиде да им поговори нещо по науката, което те не знаят и от което се интерисуват. Кроткият човек поне един ден от седмицата ще посвети за благото на своите ближни. Какво правят съвременните хора? Щом дойде неделя или някакъв празник, те излизат на разходка по-близо или по-далеч от града и се разговарят, спорят, критикуват, ту държавата, ту света, че не бил направен както трябва и т.н. Какво направиха европейците с Китай? Успяха ли да го изправят? Напротив, китайците се пробудиха и казаха: не искаме насилие над нас. Колкото и да сме миролюбив народ, не искаме европейците да ни заповядват! Япония се освободи, Турция се освободи и ние искаме да се освободим! Един народ от 400 милиона души не може да се подчини на европейците. Никакво насилие не търпим вече! Има ред постъпки на европейците, които не ги препоръчват. Аз не искам да изнасям тяхните постъпки, но казвам: това, с което европейците се хвалят не е никаква култура. Може ли да се оправи света с такава култура? Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните и у сиромасите ще се пробуди? Божественото съзнание у тях ще се пробуди и ще заговори. Време е вече да се живее разумно. Не се ли приеме разумният живот, катастрофите неизбежно ще дойдат. Разумното, божественото ще се наложи в света. Това ще стане не чрез разрушение, но чрез разумност и любов. Разумните същества идат вече в света и насаждат новите идеи. Аз бих желал всички млади, всички учени и философи, да дадат ход на новите идеи в света и да ги приложат поне в минимална степен. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Лъч след лъч ще иде, докато светлината на изгряващото Слънце се усили и освети всичко около себе си. Вярвайте в това и ще успеете.

Казвам: преди 2000 години дойде в света един велик Учител, когото хората приеха за Бог. Те направиха милиони църкви в негово име и продължават да му служат и до днес. Питам: колко свещеници и владици от тези, които служат на Христа могат да умрат за него? Ще кажете, че в Русия умряха много свещеници и владици за Христа. Те умряха насила, не по своя воля. Нима разбойниците и престъпниците в затвора умират за идея? Нима войниците на бойното поле умират за идея? Всички умират насила. Въпросът е колко свещеници и владици доброволно биха умряли за Христа? Или колко свещеници или владици биха прочели няколко молитви на бедни хора без пари? Сега, аз нямам предвид нито свещеници, нито владици, но казвам, че съботата и неделята са определени за правене на добро. Ако Бог ни хване в неизпълнение на неговия закон няма да остане косъм на главите ни, нито парче от дрехата ни. Всеки, който не изпълнява божия закон ще влезе в затвора и там ще се разправят с него по всички правила на изкуството. Ако ме питат защо този учен, този музикант, този поет, този художник или този свещеник страда толкова много, ще отговоря: той страда защото не е кротък и в неделен ден не прави добро. Колцина от вас сте готови да правите добро? Ще кажете: не знаем как да правим добро. Който има желание да прави добро, той всякога ще намери начин как да го направи.

Една мома казала на другарките си, че не знае да играе хора. Другарките не й вярвали и един ден се наговорили да се пошегуват с нея, да видат може ли да играе, да тропа на хорото или не. Те взели една нагорещена тенекия и я турили под краката й. Като стъпила на тенекията, младата мома започнала да скача, да тропа, да играе. Като я видели другарките й в това положение, те започнали да й се смеят и казали: както виждаш сама, ти знаеш да играеш. Кога знае да играе тази мома? Когато тенекията се нагорещи силно и тя трябва да стъпи на нея. Що е тропането? Какво представляват игрите? Игрите, с които хората се забавляват, са дошли случайно в света. В първо време хората не знаели да играят, нито да тропат на хоро. После при различни случаи в живота, те започнали да прилагат игрите. В българските хора например, въртенето става ту наляво, ту надясно. Въртенето при хората се основава на особен магнетически закон. Когато хорото се върти наляво например, от момите излизат особени магнетични струи. След това, когато хорото се обърне надясно, тези магнетични струи засягат момците и оказват известно влияние върху тях. Същото става и с момите. Когато хорото се върти надясно, от момците излизат особени струи. После, когато хорото се обърне наляво, тези струи засягат момите. Ако погледнете хорото с окото на ясновидеца, вие ще видите, че тези струи се отделят във вид на светлина. Когато светлите струи от момците засягат момите, сърцата им трепват. Когато светлите струи от момите засягат момците и техните сърца трепват. В този случай хорото има смисъл и за момите и за момците. Ако от едните и от другите не излизаха никакви светли струи, тропането нямаше да има никакъв смисъл. Тези струи са приятни и затова хорото се върти. Питат: защо хорото се върти ту наляво, ту надясно? За да излязат светлите струи от момите и да ги възприемат момците. После да излязат светлите струи от момците и да ги възприемат момите. Без тези струи хорото не би се въртяло.

Що е животът? Хоро. Някой казва: чудно нещо, видях на едно място поп да играе хоро. Какво от това? То е обикновено нещо. Нима при венчаването на хората свещеникът не играе хоро с младоженците? Той ги хваща за ръка и обикаля с тях, играе хоро. Казвам: лошото не е в това, че младоженците играят хоро, но защо престават да играят след като се оженят? Там е лошото. Какво по-хубаво от това, когато мъжът, жената или децата в един дом се разгневят нещо и се хванат на хоро да играят? Ако синът или дъщерята знае да свири на нещо, нека свири, а всички останали да се наловят на хорото и да играят. Няма по-добро нещо от това, да се върти хорото по домовете. Ще кажете, че това е срамно. Когато хората се карат или бият не било срамно, а да играят хоро било срамно. Няма по-голяма философия от тази да се играе хоро, но тази философия трябва да се прилага в живота. Тя дава начин и методи, как да се постъпва при един или друг случай в живота. Обаче, всички хора не могат да постъпват по един и същ начин. Хиляди и милиони начини има, по които хората постъпват. Всеки трябва да се ръководи от своя вътрешен стремеж на душата, който именно ще му определи начина за постъпване. Този начин ще отговаря на неговото развитие.

Кроткият ще наследи Земята.

Ако вие наследите Земята, ще бъдете богати със сила, със знание, с живот, с пари, ще разполагате с аероплани, с автомобили, където искате ще можете да отивате безпрепятствено. Кроткият може да постигне всички желания на своята душа, но не изведнъж, а постепенно. И без това той ще живее вечно на Земята. Следователно, в продължение на своя дълъг живот, ще има възможност да постигне всичко. Питам: знаете ли какво ще стане с вас, ако приложите веруюто, което имате? За пример, каква мисъл ви дойде тази сутрин в главата? Едно трябва да помните: каквато и мисъл да ви дойде на ума, тя крие в себе си нещо хубаво. Някои мисли са лоши по причина на това, че са окаляни, дълъг път са минали. Изчистите ли ги, във всяка от тия мисли ще намерите по един скъпоценен камък дълбоко някъде скрит. На това основание, вие трябва да изчистите всяка нечиста мисъл, която минава през ума ви. Смисълът на живота не се заключава в това, да избягвате лошите мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите от тях, но трябва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дете. Кроткият човек е силен, защото постъпва така.

И тъй, какво имал предвид Христос преди 2000 години, когато говорел на хората за блаженствата? Деветте блаженства, които той е дал представляват девет метода за работа. Тези методи се отнасят само за учениците и то за онези от тях, които искат да се запознаят с мистериите на света. Само тия ученици именно, трябва да изучават блаженствата. При това, те трябва да се научат да изговарят правилно думите в тия блаженства. Всяка дума произнесена правилно произвежда известен ефект. Например, ако произнесете думата кротък както трябва, колкото и да сте тъжен, тя ще бъде в сила да измени вашето състояние. Съвременните хора говорят и правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо? Защото те говорят без любов, правят добро без любов и т.н. Добрините, които правим с любов, представляват едни от хилядите начини, чрез които се проявява божията любов. За да се направи някое добро с любов, човек трябва да има вяра. Вярата е вътрешна връзка, която човек трябва да има ако иска любовта да му даде начини и методи, чрез които той да действа. Когато поетът или писателят напише нещо, той трябва да е уверен напълно в това, което е написал. При това, той сам трябва да е доволен от своята работа. Кое у човека се задоволява лесно? Божественото. Затова, живеете ли по новия начин, вие ще усетите в себе си присъствието на божественото, вследствие на което ще изпитате вътрешна радост. Тази радост показва, че и Бог е доволен от вас. Станете ли сутрин недоволни, това показва, че имате някакъв недостатък в себе си. Ако някой от вас като вегетарианец сънува, че убива някого с нож, това показва, че някаква нечиста мисъл го е вълнувала. Щом стане сутринта, той трябва да се освободи от тази мисъл. Друг сънува, че отива някъде да краде пари и разбива някаква каса. Такъв род сънища оставят у човека известно недоволство, което показва, че той не е от кротките хора. Добре е човек да бъде силен, но да не убива. Той не трябва да убива даже и на сън.

Сега ще ви приведа един пример за геройство. В една от миналите войни се срещат двама офицери от неприятелски лагери, единият французин, а другият англичанин. Единият от тях изважда револвера си срещу неприятеля и иска да го застреля. Вторият взема револвера от ръката му и го захвърля настрана. Първият изважда сабята си и иска с нея да го заколи. Вторият и този път успява да вземе сабята от ръката му, строшава я и я хвърля настрана. След това вторият офицер изважда своя револвер и го подава в ръката на неприятеля си като му казва: ето сега можеш да ме убиеш. Първият офицер седи неподвижен на мястото си и не взема револвера. Вторият изважда сабята си и му казва: ето и сабята ми, сега можеш да избереш едно от двете оръжия и да ме убиеш, с което искаш. Първият офицер и в този случай седи неподвижен на мястото си. Поглежда към револвера, поглежда към сабята и ги захвърля настрана. Това е един похвален пример за геройство. Питам: имате ли и вие тази смелост, като дойде неприятелят ви, да вземете неговия револвер и неговата сабя и да ги захвърлите настрана, а после да му предложите своите, с които да ви убие. По този начин именно, вторият офицер победил своя неприятел. От този момент нататък двамата офицери станали най-добри приятели. Вие знаете, че единият от тях е бил французин, а другият англичанин, но няма да ви кажа кой от тях как е постъпил. Желателно е да имаме такива офицери и войници, които по този начин да обезоръжават своите неприятели. Съвременните хора обаче, се насърчават в убийства, кой повече хора да убие. Това се отнася и до религиозните хора. Обаче, нека оставим всеки да си върви по своя път.

Казвам: ако схващате нещата по стария начин, вие можете цял живот да се молите, обаче, нещастията ще следват едно след друго. Искате ли да се освободите от страданията и нещастията в света, станете кротки. Като станете кротки, вие ще хванете ръката на неприятеля си и ще захвърлите настрана неговия револвер и неговата сабя. След това ще му дадете вашия револвер и вашата сабя за да ви убие. Вашият револвер и вашата сабя представляват Словото. Закон е: дадете ли вашето оръжие на противника си, той никога няма да ви убие. Никога противникът ви не може да ви убие с вашето собствено оръжие. В това седи силата на човека. Така направи и Христос. Той взе револвера на смъртта, после сабята на смъртта и ги захвърли настрана. Христос не беше от слабите хора. Като дойде до едно място, той захвърли кръста и каза: повече не нося този кръст, вие го носете! След това се изправи и каза: сега вече можете да ме заковете. Но и на кръста той не остана дълго време. Скоро и от там се освободи. Запечатаха гроба му, но и от там се освободи. Ангелът, който причини смъртта на Христа, взе душата му и я занесе в ада. И в ада Христос не остана дълго. С влизането си още, той размърда жителите на ада и им каза: хайде братя, излезте сега навън! Той тръгна напред и скоро време адът се изпразни. За да излязат по-скоро от там, жителите на ада изпочупиха вратите и прозорците, да не би някой да ги върне назад. От това време до сега адът отново се е напълнил и трябва отново да дойде Христос или друг подобен на него, да отвори вратите на ада и да пусне жителите му навън.

Кротките ще наследят Земята.

За да дойдете до това положение, от всички се изискват убеждения и устойчивост в убежденията. Казвате: лесно се говори, но мъчно се изпълнява. Не, аз говоря неща, които могат да се приложат в живота. Всичко благородно и възвишено, което правите, ще осмисли вашия живот. Осмисли ли се живота ви, тогава и болестите и сиромашията и страданията ви ще изчезнат, всичко ще се уреди. Казвате: може ли да се постигне това нещо в кратко време? Ако вие живеете правилно и разумно, това може да се постигне най-малко в продължение на 10 години. Най- дългият срок, който е даван е 30 години. Ако някой от вас живее чист и свят живот и в продължение на 30 години не реализира своите заветни цели, нека дойде при мен. Аз съм готов да му заплатя всички разноски, които е направил през това време. По-рано от този срок никого няма да приема. В Америка има правило за движението на трамваите, което гласи: ако някоя от трамвайните коли закъснее с 1 час от определеното време, на всеки пътник, който по това време се намира в трамвая се плаща по 1 долар. Американците изпълняват съвестно това правило, защото ценят времето. Затова аз казвам: ако вие работите съзнателно върху себе си и в продължение на 30 години не придобиете това, което е нужно за душата ви, аз съм готов да платя разноските за това време заедно с лихвите. Обаче, ако и вие не изпълните това, което се изисква от вас, тогава вие ще платите разноските заедно с лихвите им.

Кротките ще наследят Земята.

Сега аз желая на всички да наследите Земята. Желая още вашите добри мисли, чувства и желания да се реализират в най-скоро време.

Беседа от Учителя държана на 20.03.1927 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help