Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Спасителни положения

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

Съвременните хора говорят за сила, за свобода на човешката воля. Питам: Докъде се простира силата и докъде свободата на човешката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава в това, да преодолява човек всички препятствия, за да постигне своите желания. Питам: Според вас кои неща са постижими и кои – непостижими? Съвременните хора вярват в невъзможните и непостижимите неща, а не вярват във възможните и постижимите. Представете си, че имате една кола с 4 колела и с 2 коня. Аз взимам тази кола като символ. Питам: За колко години тази кола може да ви се подчинява? Ако я държите в изправност, тази кола може да ви се подчинява 20–30 години; ако я употребявате много, ако всеки ден носите с нея пясък, тухли, тя ще ви служи най-много 1–2 години. Защо? Защото осите и ще се счупят, колелата и ще се развалят, конете ще отслабнат и т.н. Като се развали колата и като отслабнат конете, на кого ще заповядвате?

Сега, пренесете този закон по отношение на вашето тяло. Ако не държите тялото си в изправност, за колко години ще могат краката ви сигурно да стъпват, ръцете ви разумно да работят, ушите ви добре да чуват, очите ви ясно да виждат? Вие не се замисляте за това, но се занимавате с небето, с ангелите, искате да знаете как ще ви посрещнат на онзи свят. Знаете ли как са дошли ангелите до положението, в което днес се намират? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелите. Срещате един банкер и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много нещо бих направил!“ – Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете някакво нещастие – нищо повече. Ще започнете да се храните с печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите стомаха си в продължение на няколко години. Днес Бог ви е поставил в положението на сиромах, да се научите да ядете. Той ви казва: „Мазнини няма да ядете, защото те са причина на разни болести“. Понеже в миналото си не сте знаели как да се справяте с организма си, не сте могли да го управлявате, днес сте дошли на земята като беден човек, да живеете в лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали в правия път, намери се някой ваш дядо, който ви оставя два милиона лева наследство, но с това разваля Божия план. Вашият дядо не е постъпил добре. Той трябваше първо да се обърне към Бога, да попита какво е Неговото мнение по този въпрос, да ви остави ли наследство, или не.

Мнозина идват при мене, искат да им кажа нещо, да знаят какво да правят. Това, което искат те, е равносилно на два милиона наследство. Тогава аз запитвам Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Бог ми казва: „Този човек е прекарал няколко непорядъчни живота, той трябва да се залови на работа, да не разчита нито на баба и дядо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на съдбата му зависи изключително от него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побелее“. Казвате: „Тежки думи са тия“. По-добре да знае истината и да се стегне да работи ден и нощ, отколкото да се заблуждава. Трябва ли на онзи затворник, когото съдът е осъдил на смъртно наказание, да кажа, че ще го освободят, че ще го възнаградят с Георгиевски кръст, че ще бъде щастлив човек? Бесилка чака този човек, няма защо да го залъгвам. Ще му кажа: „Братко, остават ти само 10 часа да живееш. Приготви се, прекарай тия часове в молитва. Ти си извършил едно престъпление и трябваше навремето да мислиш. Сега не остава друго, освен да се молиш“.

Човек трябва да бъде искрен: каквото говори, да изпълнява, да живее в него. Щом говоря за Бога, аз Му служа, не върша моята воля, но Неговата. Няма човек в света, който като е работил за себе си, да се е повдигнал. На първо време този човек може да печели, но в края всичко ще изгуби. И на вас казвам: Бъдете внимателни, да не направите и вие същата грешка. В миналото сте живели и работили за себе си, гледайте и сега да не вървите по същия път. Новата култура иска хора, служители на Бога, които да работят разумно и с Любов. Не е достатъчно човек да бъде добродетелен. Добро без Любов нищо не струва. Какво добро е това, ако дадете на някой беден човек един лев? От всички добродетели Любовта е най-голяма. Без Любов нищо не може да се постигне. Аз не говоря за любовта на сегашните хора. Тя е остаряла вече. Тъй, както хората проявяват любовта си едни към други, тяхната любов е изживяла вече времето си. Всичко, което днес се проповядва, е старо учение. Хората са знаели тия неща отпреди хиляди години още. Знанията на съвременните хора са ограничени. Те се занимават с физическия, с материалния свят. Това обаче е стара наука, през която са минали и минералите, и растенията, и животните. Растенията знаят химия, математика по-добре от много учени. Стомахът ви разбира математиката по-добре от вас. Единственото ново нещо е това, което се говори в Откровението: „Господ твори ново небе и нова земя“. Ново небе и нова земя – подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят.

Сега ще кажете, че еди-кой си професор, еди-кой си учен казал така. Казвам: Добро е това, което учените са казали или открили, но това още не е истинска наука. Че еди-кой си учен създал някаква теория, тази теория още не е абсолютна. Че еди-кой си професор направил някакви изследвания, тези изследвания още не са последната дума на науката. Че еди-кой си лекар направил някаква операция, тази операция не е единственият начин за лекуване на дадената болест. Истински лекар е онзи, който може да намери някакво сигурно средство против трудно лечимите, или по-право неизлечимите днес болести: туберкулоза, проказа и тем подобни. Истински лекар е онзи, който може да намери сигурно средство против всички нещастия. Достатъчно е този лекар да бутне един ключ в организма на болния, за да оздравее той моментално. Това значи лекар, това разбирам истинска наука.

Има два начина за лекуване: стар и нов начин. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария начин, с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: Ако изпълняваш съветите ми, след 6 месеца ще имаш микроскопични резултати. Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от елексира на живота, за да оздравее моментално. Засега един от начините на лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо, да не преяждат. Какво казват учените по този въпрос? Те казват, че храната, която човек употребява, трябва да съдържа като главни елементи водород, кислород, азот, въглерод и други някои второстепенни. При това те определят в какво количество трябва да се взимат тия елементи. Вярно е, че организмът се нуждае от всички тези елементи, но едно е важно да се знае: Стомахът се нуждае от малко храна.

И тъй, от начина на храненето и от живота, който човек води, може да се определи колко години неговата кола, т.е. неговото тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на човека. Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отказват да му служат. Такъв човек се намира вече в зависимост от другите хора и често става играчка в техните ръце. Според новото учение на човека е определено да живее 120 години и до това време да си служи сам, да не се нуждае от ничия помощ. Човекът на новото учение не трябва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свят, той пак трябва да бъде здрав, да не е боледувал. Заминаването на човека за онзи свят трябва да бъде като заминаването му от един град в друг, или от една държава в друга. Днес някой заминава за онзи свят, след като е боледувал дълго време, след като са изхарчени за него 20–30,000 лева, и в края на краищата продължава да смущава близките си и от онзи свят. В такъв случай по-добре е било да не заминава, но да остане да живее още на земята.

Следователно на ония, които мислят да ни смущават от онзи свят, казваме: По-добре останете на земята, да си поживеете още, че тогава ще ви изпратим на онзи свят. На земята ще посещавате театри, концерти, балове – каквото пожелаете. Освен това ще имате хубави къщи, хубави дрехи, от всичко ще бъдете задоволени. Бог е създал света тъкмо за тези хора. Този свят не е създаден за праведните хора, но за грешните, да не смущават праведните, да не пречат на работата им. И наистина, на грешните хора са дадени много блага, да ядат и да пият, да не правят престъпления. Въпреки това на земята пак стават престъпления. Това се дължи на недоволството на грешните хора. Праведните, добрите хора на земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина. По-голямата част от хората на земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага – ядене, пиене, къщи, ниви, богатства, само да не вършат престъпления. Наистина, и това е култура, но култура на грешни хора, която е временна, а не вечна. Без тези блага, без тези удоволствия животът на земята щеше да бъде още по-лош, с повече нещастия. При това положение тия хора не могат да се обърнат към Бога. Те трябва да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им и тогава доброволно да потърсят Бога. Нека всеки се определи към кои спада – към светлите, или не.

Някой казва: „Чудно нещо, снощи свещта ми светеше, а тази вечер загасна“. Аз питам: Как е възможно една хубава свещ една вечер да свети, а на другата вечер да не свети? Оттук вадя следния закон: Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора. Животът на човека не е нищо друго, освен платно, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите. Човек не може да живее само за себе си. Защо? Защото животът е капитал, даден от Бога, част от който ще се използва за самия човек, а останалото – за общо употребяване. Горко на онзи, който задържа този капитал само за себе си! Напълнете своя хамбар, а излишъкът дайте на другите, и те да се ползват. Втори хамбар за себе си не градете! Един хамбар е достатъчен на човека. Дайте от изобилието си на бедните, на страдащите! Излишъкът не е за вас; той е предвиден за ония, които нямат. Който мисли да прави втори хамбар, нека знае, че добро не го чака. Един хамбар е нужен на човека! Учението, което ви проповядвам, можете да сложите в хамбара си, но остане ли излишък от него, раздайте го на сиромасите, на нуждаещите се. Ако намеря втори хамбар, аз ще ви държа отговорни – да знаете това. Достатъчно ви е да имате един хамбар пълен – втори хамбар не е позволено да имате. Казвате: „И ние сме съгласни с това; и ние искаме да живеем помежду си по Любов“. – По Любов могат да живеят само ония хора, които имат един хамбар, а не два.

И тъй, първото нещо, необходимо за всеки човек, е колата, т.е. тялото, да се подчинява на духа му. Човешкият живот се обуславя от законите, в които Бог го е поставил. Мислите ли тогава, че можете да бъдете свободни? Човек е свободен дотолкова, доколкото изпълнява тия закони, доколкото изпълнява волята Божия. Често хората мислят, че са прави в постъпките си, когато се ръководят от своите вътрешни разбирания. Обаче тук те трябва да бъдат много внимателни. Не всякога тяхното вътрешно разбиране е съгласно с Божиите закони. Знаете ли какво нещо е вътрешното разбиране? Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин, и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това“. Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радио се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава; иначе ще изпадне в грешки. Някой възприел една мисъл от Париж или от Лондон и бърза да се похвали, че получил някакво съобщение от невидимия свят. Друг пък казва, че получил някакво съобщение от жителите на Луната.

Питам: Как е получил това съобщение, когато днес нямаме радиоапарат до Луната? Или: Как е получил съобщение от невидимия свят? Божествените вълни се отличават с особени свойства: ако си болен и възприемаш една такава вълна, моментално ще оздравееш; ако умът ти е объркан, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си бил скръбен, тъжен, моментално ще цъфнеш като цвят, ще станеш бодър, весел, радостен. Това значи да си възприел Божествена мисъл. Ако направите някакво добро по човешки, всеки ще каже: „Имал повече, дал и на другите“. Ако направите едно добро по Божествен начин, всеки ще каже: „Благодарим на този човек, че е изпълнил волята Божия. Да бъде благословено името Божие!“ От Божественото добро всички се радват; от човешкото – само един се радва и то временно, за момента само. Някой казва: „Да дадем на този човек нещо, да му намажем колата“.

Питам: Кой човек, като е мазал колата си с катран, е останал здрав? С мазане работа не се върши. Да замазваш нещата, това е стара култура. Някой казва: „Да кажем на този човек една сладка дума, че да му мине“. – Това е мазане на колата с катран. Аз не съм против катрана, но той има място само в старата култура. В новата култура катран не се позволява. Катранът съдържа в себе си вредни за организма елементи. В старата култура кадене с тамян се позволява, но в новата – никакъв тамян не се позволява. Новата култура не позволява да се вадят никакви екстракти, никакви есенции от плодове. Всичко трябва да се употребява в естествен вид, както природата го е дала. Новата култура не позволява рязане на лозите. Сегашният живот е несъвместим с бъдещия. Не си правете илюзии, че можете да живеете по стар начин и да бъдете носители на новите идеи. Това, което днес научите и приложите, съставлява основа на бъдещето. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме. Когато дойде съвършеното, тогава ще познаем Бога, както сме и ние познати“.

Закон е: Краката ще ви се подчиняват дотогава, докато имате Любов към Бога. Ако Любовта ви към Бога престане, и краката ще се откажат да ви служат. Очите ще ви се подчиняват дотолкова, доколкото любите Бога. Умът и сърцето ще ви се подчиняват дотолкова, доколкото любите Бога. Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички светии, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на небето, едва ли тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога. Човек трябва да влезе в Любовта на Бога и да не се заблуждава от окръжаващата среда. Всеки човек говори това, което той знае; той прави това, което може и разбира. Обаче, когато дойдем до Божественото, там вече има друга мярка.

Сега, като наблюдавам вашия живот, виждам колко мъчно издържате изпитите си. Защо? Защото не се съобразявате с условията. Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола. Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си. – „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек“. Наистина, той слиза по наклон надолу и колата лесно върви, но по-нататък пътят става по-труден. Той не предвижда това и си пее: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пътят става равен и колата мъчно върви. Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трябва да снеме три четвърти от товара си. – „Къде да оставя този товар?“ – След тебе идват бедни хора с празни коли, те ще го натоварят. – „Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля?“ – Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, а то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека.

Казвам: Положението на този човек е подобно на онова, в което изпаднал един селянин от Варненско. Един ден този селянин отивал за Варна и карал пълна кола със слама. Среща го един човек и го пита: „Колко продаваш тази слама?“ – 100 лева. – Ето, вземи 100 лева. Изсипи сламата на земята и всеки да си върви по работата. Селянинът изсипал сламата и седнал пред нея. Другият го попитал: „Какво чакаш, нали ти дадох парите?“ – „Даде ми парите, ами сламата?“ – „Щом ти е платено за нея, няма какво повече да мислиш, върви си по пътя!“ Седи този човек и мисли какво ще стане със сламата. Има кой да се грижи за нея. Ти продължавай пътя си. И съвременните хора сега седят и мислят какво ще стане със сламата. Няма какво да мислят; има хора, които се грижат за нея. На вас не остава друго, освен да си гледате работата и да вървите напред.

Като ученици, вие трябва да избягвате еднообразието, защото еднообразието убива, а разнообразието оживява човека. Аз говоря за вътрешното разнообразие, а не за външното. Казвате: „Тогава трябва да се отречем от старата култура“. – Няма защо вие да се отричате, тя сама се е отрекла от себе си. Защо? Защото нейната кола е остаряла вече. Нова кола се изисква. Животът на сегашните хора е толкова опорочен, че невидимият свят трябва да се заеме съвършено да го пречисти, да го филтрира. Тогава утайките на този живот ще останат на филтъра и ще се изхвърлят вън, а чистата вода ще влезе в употреба. Мислите ли, че след това филтриране на живота ще останат в него жаби да крякат? Не, ще престанат вече жабешките песни.

Казвате: „Хората трябва да се женят, да се развиват, да вървят напред“. Чудни са хората в своите разбирания! Представете си, че водата попие в земята и навред настане суша. Какви женитби могат да стават? На земята няма да има жито, няма да има царевица, глад ще настане. При това положение кой ще се жени, кой ще ражда? Къде ще останат тогава булките и младоженците? Къде ще бъдат майките и бащите? Хората могат да се женят, но когато има изобилие в живота. Тогава те ще скачат и ще пеят, както жабите във водата. Щом пресъхне водата, ще наведат главите си и ще се молят: „Помени и нас, Господи!“ – Къде? – В новия живот. Всички ще се молите да ви помене Господ в новия живот, където водата изобилно тече и извира, където хлябът вечно расте и зрее. Така трябва да гледате на живота, а не да се борите. Хората не са създали света и няма защо те да го оправят. Божият свят е създаден за ония души, които от хиляди години насам са търсили и търсят Бога и живеят за Него. Божият свят е създаден за ония души, които светят. Ще дойде ден да се запалят и онези, които не светят. Камъкът може ли да свети? – Не може. Защо? Защото не са намерени онези условия, при които той може да се запали и да свети. Учените разполагат със средства и днес още да запалят камъка, но това запалване ще коства много по-скъпо, отколкото самият камък. Ще дойде ден, когато тия средства ще бъдат по-евтини, тогава и камъните ще светят. Следователно няма нужда тия камъни преждевременно да се запалят. Има хора, които, като камъните, днес не могат да светят. Те ще чакат своето време.

Сега, като говоря за света, аз имам предвид всички пробудени, съзнателни души. Под думата „съзнателни души“ не разбирам само хора, но и животни, и растения. Има растения, които вървят по пътя на праведните; има растения, които вървят по пътя на грешните. Същото може да се каже и за животните: има животни, които вървят по пътя на праведните; има животни, които вървят по пътя на грешните. Един комар ще ухапе човека и няма да помисли, че му причинява болка. И той си има философия, с която се оправдава. Той казва: „Какво от това, че съм взел малко човешка кръв? Човекът е богат, може да ми даде малко от своята кръв“. Казвате: „Всеки ще си получи своето“. И човекът, и комарът, щом вървят по пътя на грешните, ще бъдат наказани. Така е, но Духът казва на човека: „Не претоварвай колата си“.

Бъди доволен от това, което Бог ти е дал, колкото малко да е то. Малкото богатство с Любов е за предпочитане пред голямото богатство без Любов. Малкото знание с Любов е за предпочитане пред голямото знание без Любов и без приложение. Каква полза от твоята хубава поезия, ако няма кой да я чете и слуша? Каква полза от това, че си виден цигулар, когато твоите слушатели са глухи? Следователно красотата на живота се състои в това, човек да бъде в съгласие с по-напредналите от него същества: неговата мисъл да бъде в съгласие с мисълта на тия същества. Това значи хармония, музика в мисълта! Каква по-хубава музика от тази, твоята мисъл да бъде в хармония с мисълта на хиляди напреднали същества? Да мислиш и да разбираш правилно, това е най-хубавата музика, която съществува на физическия свят.

Музиката подразбира още проява на любовта във физическия свят. Когато хората са нещастни, това показва, че те не разбират законите на Любовта. Любовта включва законите за лекуване, за забогатяване на хората. Казвате: „Бог е Любов“. И обратното може да се каже: Любовта е Бог. Любовта пък носи живот. Животът носи светлина за човешката душа.

Като ви говоря по този начин, думите ми ще произведат различни резултати. На онези от вас, които са на камениста почва, думите ми ще образуват голям порой и те ще кажат: „Много неща се казаха, но нищо не остана в ума ни“. – Защо нищо не остана в умовете ви? Защото вие представлявате наклон, по който водата не може да се задържи. Онези, които са в долина, ще се удавят от моите думи. Те ще кажат: „От толкова говорене умовете ни се замотаха, без малко щяхме да се удавим“. Да, дълбока вода, дълбоко знание е това. За онези пък, които представляват добра почва, моите думи са семена, които ще се посадят, ще израстат, ще дадат добри плодове – ябълки, круши, сливи и др. Те ще кажат: „Разбрахме каквото ни се говори“. Аз бих желал вие да бъдете добрата почва, за да разберете всичко, каквото ви се говори, и да го приложите. Разбирайте нещата вътрешно, за да не се поддавате на лъжливи внушения. В старо време имало лъжливи пророци; и в сегашно време има такива. Човек трябва да разбира истината, да се пази от заблуждения. Тези лъжливи пророци могат да говорят на човека отвън и отвътре, но той трябва да бъде внимателен, да не се поддава. Например, някой ви говори отвътре: „Ти си много праведен човек. Ръцете ти са позлатени от добрини“. Не, този дух ви заблуждава. В живота си човек може да направи само едно добро. Едно добро, направено с Любов, струва повече от хиляди добрини, направени без Любов.

Ако е въпрос за добрините на света, нека светът прави своите добрини; обаче, когато се говори за доброто, което Любовта прави, ще знаете, че Любовта или много дава, или нищо не дава. Ако някой мисли, че Любовта трябва само да дава, той не разбира Закона. Може ли да се нарече безлюбие това, че майката и бащата отказват да купят на детето си нещо, което ще му причини ред страдания? Детето иска от баща си да му купи един голям револвер, да стреля. Разумният баща отказва да купи на детето си револвер, защото знае, че то веднага ще започне да стреля и който е близо до него, братя, сестри, всички ще пострадат. Бащата трябва да каже на детето си: „Синко, всичко мога да ти купя, но не и револвер“. Детето може да плаче, да вика, но бащата не трябва да изпълни желанието му. Питам: Може ли този отказ да се нарече акт на безлюбие? Ако някой каже, че сърцето на този баща е кораво, той се лъже. Меко е сърцето на този баща, той предвижда страданията, които револверът в детските ръце ще причини на близките нему братчета и сестричета. Ако сърцето на бащата беше жестоко, той щеше да задоволи желанието на детето си, без да мисли за лошите последствия. По същия начин много от вас искат да им се даде по един револвер. Казвам: Вие имате револвери, няма какво още да ви се дават. Нашата задача е да събираме оръжията ви, а не да ви даваме нови. Какво ще направите, ако имате още един револвер? Ще цъкате надясно-наляво. Не, достатъчно сте цъкали. Не мислете, че е лесно да цъка човек. Ти ще цъкаш, но и онзи, в когото куршумът попадне, ще цъка. Следователно, когато Любовта дава и когато не дава, резултатите са еднакво силни. В разумния живот даването и недаването са два метода, с които Любовта си служи. На вас не остава друго, освен да благодарите и за едното, и за другото.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви, е всички да имате едно свещено верую, един велик закон, които да ви ръководят. Това свещено верую трябва да включва в себе си подтик към първичната Любов, към първичната Мъдрост и към първичната Истина. Само при това положение, само при такова верую между хората може да съществува пълно единство. Иначе, ако всеки мисли, чувства и действа по своему, светът няма да се оправи. Които не вярват в това, те ще го опитат. Те ще видят, че по техния начин умрелите няма да възкръснат, нито живите ще придобият безсмъртие. Възкресението ще дойде само за онзи благочестив, свят човек, който цял живот е работил и се е молил, но не и за онзи, който никога не се е молил и само за себе си е работил. Който е внесъл част от капитала си в Божествената банка, той има какво да получи, но онзи, който нищо не е внесъл, нищо няма да получи. В небето никакви просяци не се приемат. Ако някой просяк се осмели да влезе в небето, веднага ще го изхвърлят вън. Там просия не се позволява. Там спор, подозрение не се позволява. Там никаква критика не се допуска. На земята тия неща могат да съществуват, но на небето – по никой начин.

Сега, всички се нуждаете от прави разбирания за живота, прави разбирания за Бога и за служенето на Бога. В това служене ще разберете великата воля Божия, която иска да обедини всички добри, праведни хора в изпълнението на една воля, една Любов, една Мъдрост, една Истина. Само при такова съзнание, при такова прозрение човек ще види на земята безброй красиви, светящи души и ще каже: „Радвам се, че има такива души на земята, които работят, помагат на по-малките от тях“. Грешните пък са пръснати по земята като изгорели главини, от които днес нищо не може да стане. Обаче не е въпросът за грешните. Важно е сега какво вие трябва да правите. Ще кажете: „Тогава да се откажем от живота“. – От кой живот? Ако е да се откажете от стария живот, пълен с грехове и заблуждения, прави сте. Но след като се откажете от стария, т.е. от грешния живот, трябва да приемете новия живот, който сега идва. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъж завинаги с него. Откажете се от стария живот и приемете новия! Откажете се от скръбта и приемете радостта! Откажете се от сиромашията, за да приемете богатството! Откажете се от невежеството, за да приемете знанието! Откажете се от слабостите, за да приемете Божията сила в себе си! Откажете се от външното, от привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на Любовта и разумността. Това е новото, което сега идва в света.

Казвате: „Какво да правим с настоящето?“ – Това, което днес преживявате, то са утайки от миналото. Това е слама, която трябва да продадете на онзи, който се нуждае от нея, и повече не мислете. Нали платиха за сламата ви? – „Не са ми платили.“ – На когото е платено за сламата, нека я свали от колата си и да продължи напред. На когото още не е платено, нека чака, докато дойде някой да я купи, но той непременно трябва да я изнесе на пазара. Щом се яви някой да я купи, продайте я и повече не питайте за нея, но кажете: „Да бъде благословено името Божие! Връщам се в село с двойна печалба: и сламата продадох, и новото придобих“. Тогава и онези, които купиха сламата ви, както и вие, които я продадохте, тръгнете напред в пътя! В кой път? В правия път. Докато дойдете до този път, вие ще минете през ред мъчения, изпитания, скърби и страдания.

Мнозина ще кажат: „Слава Богу, продадохме сламата, освободихме се от нея“. – Както разбирам нещата, виждам, че още не сте продали сламата си. Имайте търпение, ще я продадете, но кажете: какво разбрахте от това, което ви говорих досега? Аз зная какво сте разбрали, но питам само, като онзи умен дядо, който решил да купи къщата на своя съсед, но само за форма запитал синовете си: „Как мислите, да купим ли къщата на съседа?“ – „Да я купим.“ – „Добре, аз уредих вече този въпрос.“ И всички се радват, че дядото постъпил разумно, като взел мнението на синовете си. А дядото вече купил къщата. Казвате: „Друго нещо е да се чуят повече гласове, повече мнения“. – Според мене многото мнения не ползват. Една българска пословица казва: „Много баби, хилаво дете“. Какво са направили многото депутати в камарата? Какво са направили многото учени? Днес от много учени светът се е развалил. Защо? Защото всеки учен иска да мине неговата теория, неговото изследване. Един учен създава една теория, друг я опровергава. В края на краищата нищо не излиза. – „Ама моята теория е права.“ – Добре, нека твоята теория бъде права, достатъчно е работата да тръгне напред. Едно е важно: колата да върви. Какви теории ще теглят колата, това не е важно за вас. Старите теории представляват задните колела на колата; новите теории – предните колела. Тогава нека предните колела теглят колата, а задните да помагат. Обаче как е всъщност? Предните колела теглят напред, задните – назад. Значи имате две равни сили, които действат в две противоположни посоки. Резултатът на това движение е спиране на колата.

И сега много учени създават някакви теории и там спират. Защо? Чакат да дойдат някои да признаят тяхната ученост. Няма защо да чакат другите да ги признават. Те трябва да работят и да вървят напред. – „Ама не искам да мислят хората, че съм глупав човек.“ – Това с мислене само не става. Пътят, по който вървиш, ще покаже на хората какъв си. Отивате при един силен човек, искате да си кажете думата за него, дали е силен, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: „Силен човек е този!“ Силният лесно си пробива път. Слабият, обаче, оттук обиколи, оттам обиколи, този моли, онзи моли, да му отворят пътя. Божественият човек е силен, той сам отваря пътя си. Казвате: „Малко политика е нужна!“ – Никаква политика! Политиката е за слабохарактерните хора. Силните хора отварят пътя си сами, като борци. Това е метод за духовния живот. Щом при тебе дойде злото, т.е. дяволът, ти ще се бориш с него като юнак, ще гледаш да го повалиш на земята. Ако той те повали, за тебе ще бъде лошо – ще те тъпче на общо основание. Борили ли сте с дявола, да знаете как се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогата само на един дявол, за да внушите страх на всички дяволи. Те ще кажат: „Не закачайте този човек, той е силен, ще изкърти рогата на всинца ни“.

Казвам: „Такъв трябва да бъде ученикът!“ Той трябва да се отличава със смелост и решителност, да устоява на вътрешната борба, която става в него. Като дойде дяволът при него, той трябва да го хване за рогата и да го повали на земята. Като види дявола, малодушният ученик веднага капитулира и започва да се моли, но дяволът не отстъпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щом дойде дяволът, ученикът трябва да го хване за рогата и да му каже: „Слушай, ти трябва да знаеш, че пред тебе седи окултен ученик, който разбира законите като тебе. Ти ще се подчиниш в името на Бога, защото Той е по-силен от тебе“. След това ще му сложи юлар, ще го възседне и ще отиде с него на хаджилък. Където иска, там ще го разкарва. Като се върне от разходката, ще му каже: „Сега, бъди свободен и знай, че окултният ученик не се плаши от рогата ти“. Ако ученикът не се съобразява с Божиите закони, той ще бъде тъпкан от дявола. Дяволът може да разтърси човека така, че с години да помни това разтърсване.

Следователно смелост се изисква от ученика! Като дойдат страданията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога. Само така може да имате успех в живота, само така можете да се справите с мъчнотиите. Бог работи в нас и ние трябва да бъдем съработници с Него. Вие трябва да бъдете победители в борбата. Как и с какво ще победите? С Любов. Бог е Любов и Той побеждава с Любовта. Следователно приложете в живота си закона на Любовта, ако искате да имате успех.

Сега, да направим едно упражнение с движение и пеене на буквите „У“, „А“, „И“. Лявата ръка напред и малко наклонена, с дланта надолу. Дясната ръка се движи по лявата: започвате от рамото и слизате до китката, като пеете упражнението с буквата „У“. После, ръката слиза до китката, като пеете упражнението с буквата „А“. Най-после, ръката се качва от китката до лакътя и пеете буквата „И“. Разстоянието на ръката от рамото до лакътя представлява материалния, физическия свят, или стомаха. Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят – сърцето, а китката представлява умствения свят – умът. После, поставете дясната ръка напред, а лявата да се движи по нея. Правете това упражнение сутрин и вечер по 10 пъти, в продължение на една седмица. По този начин ще подобрите положението на стомаха, на гърдите и на мозъка си, ще се лекувате. Който пее, той е здрав човек. Който иска да бъде здрав, той трябва да пее: и като тъжен, и като скръбен, и като неразположен. Казано е: „Пейте и възхвалявайте Господа в душата си!“ В това се състои истинският живот, който носи радост и веселие за човешката душа.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 16 март 1927 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help