Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Силните течения

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Чете се темата върху задачата, колко думи са изговорени в продължение на 3 часа и колко от тях са съществителни, прилагателни и глаголи.)

За следващия път ще изчислите колко от изговорените думи се отнасят към физическия, колко към духовния и колко към Божествения свят.

Като говорите за съществителните имена, трябва да знаете кога са произлезли. Те са най-нови, т.е. те са произлезли най-после, затова се считат деца в речта. Най-стари думи са съюзите. Значи съюзите са старците в речта. Следователно вие ще започнете от съществителните и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзите. Ще започнете от младото поколение и ще стигнете до старците. Като изброявате думите, интересно е да знаете колко от тях се отнасят към материалния свят и са свързани с ядене и пиене. По този начин ще определите какви течения преобладават от 9 до 12 часа. Ще забележите, че в това време можете да изпаднете в някакъв разговор, от който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промените разговора, пак не можете. Това показва, че в природата съществуват известни течения, които силно влияят върху човека. Обаче за човека е важна повече мисълта, отколкото говорът. Важно е каква мисъл го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротък. Кротостта е вътрешно, а не външно качество. Когато котката дебне мишка, тя не издава никакъв звук, даже дишането си притаява и седи със затворени очи, като светия, като че не се интересува от земни работи, но всъщност тя не е кротка. В дадения случай умът на котката е толкова съсредоточен към мишката, че нищо друго не съществува за нея. Тя седи пред дупката на мишката и с мисълта си я вика: „Излез, излез навън!“ Най-после мишката излиза от дупката си и котката я улавя. Ако 150 пъти викате упорития човек да дойде при вас, най-после той ще отстъпи. Така ще проверите доколко човек може да издържа в упоритостта си. Това е закон, който действа върху човека.

Сега, като наблюдаваме света с всички живи същества в него, виждаме, че той е построен върху известни разумни закони. И човешкият организъм е построен върху същите закони. Който разбира тия закони и ги спазва, той е здрав като канара. Който не разбира тия закони и не ги спазва, той е нежен, крехък като стъкло. Най-малкият ветрец го събаря. Кой е виновен за това положение? Майка дава на детето си хубава стъклена чаша да пие вода. Детето хваща чашата невнимателно и я изпуска на земята. То вижда чашата счупена и започва да плаче. Кой е виновен: майката или детето? – Майката е виновна. Тя трябваше да даде на детето си чаша, която не се чупи лесно, или поне такава чаша, която не струва скъпо. Ще кажете, може би, че детето е малко, а майката не е предвидила и ще ги оправдаете. – Лесно е да се извини човек, когато счупи една чаша, но как ще го извините, когато той поверява живота си на същества, които седят по-ниско от него? Как ще извините един човек, който употребява живота си за глупави работи? Аз се чудя на неразумността на съвременните хора. При това много от тия хора са с висше образование. Чудя се как нямат понятие от основните закони, които управляват живота! В това отношение тяхното знание остава неизползвано. Те носят това знание на гърба си като чужд товар, с който не могат да разполагат. Но чуждото всякога остава чуждо. Ако имате една огърлица от скъпоценни камъни, може ли тя да допринесе нещо за вашия характер? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човека. Следователно, ако поставите в ума си думи или мисли, дълбокия смисъл на които не разбирате, те ще бъдат тежест за вас, но не и благо. Колкото велики да са тия мисли, те не са ваши. На това основание казвам: Във всеки човек има нещо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навън, и той да се ползва от него, а също така и близките му. Това се дължи на обстоятелството, че понякога човек е заставен, въпреки своята воля, да върши това, което не желае. За пример, впрегнатият в колата кон ще вози и светията, и разбойника. Ето защо, когато хората правят добро или зло, това не става по тяхната воля, но под влиянието на камшика: когато вършат добро, някой светия ги е впрегнал и кара колата; когато вършат престъпления, някой разбойник ги е впрегнал и удря с камшика. В това отношение вие нямате никаква отговорност, но носите последствията на злото и доброто, което правите. Ножът, с който е извършено едно убийство, не е отговорен за убийството, но той ще носи неговите лоши последствия: ръжда ще разяде този нож. Казвате: „Защо са толкова строги законите?“ Законите са строги, защото съзнанието на съвременните хора не е будно, вследствие на което те не могат да влязат във връзка със съзнанията на висши разумни същества и от тях направо да се поучат. Тогава не остава друго, освен да изпитат строгостта на законите, за да се пробуди в тях висшето съзнание. Онзи, в когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумните закони. Той върви в съгласие с тях и ги прилага. Вие живеете в един несъзнателен свят и се чудите защо този свят е създаден така. Питам: Защо българите са недоволни от своите закони? Защо днес сте недоволни от тях? Защо не създадохте такива закони, които да превърнат България в цветна градина? Аз говоря за човешките закони, а не за законите на природата. Последните оставям настрана. Те нямат нищо общо с човешкото съзнание. Природата не се управлява от камари, подобни на човешките, нито по закони, създадени от хора. За пример, според човешките закони позволено е на ловджиите да убиват дивеч, на рибарите – да ловят риба, освен през времето, когато те се размножават. Ако съзнанието на рибите, на птиците и на млекопитаещите беше по-високо, те щяха да забележат, че от време на време смъртността в тях се увеличава. Те нищо не виждат, нищо не разбират, но едно след друго умират, без да ги питат, искат ли, или не искат. Ловецът гръмне, заекът се търколи, а другите зайци се разбягват. Те си казват: „Гръмна нещо, някоя птица отгоре падна, но какво гръмна, защо птицата падна, нищо не знаем“. Те не виждат даже, че заек някъде наблизо е паднал. Същият закон се отнася и до хората: гръмне нещо вън от тях и току-виж, паднала някоя дума отгоре им и те се търколили. Има думи, които действат върху човека убийствено. Една такава дума може да го търколи мъртъв на земята, или най-малко може да го подлуди. Често хората се шегуват помежду си съвсем не на място. За пример, някой човек спи. Вие се приближавате тихо до него и на краката му поставяте една малка книжка, която после запалвате. Този човек моментално се събужда и извиква. Той може да полудее от тази изненада. Самообладание се изисква от хората!

Казвам: Условията, при които живеете, изискват будно съзнание. Човек трябва да се тренира, да се самовъзпита. Той трябва да работи, да учи, да се домогне до законите на кабалата, до законите на висшата математика. Много хляб още трябва да ядете, за да дойдете до тези закони, а при това ще ядете хляб не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хляб. Висшата математика изключва употребата на лука, чесъна, праза, на различните пържени масла и т.н. Който иска да се занимава с висшата математика и да стане математик, в пълния смисъл на думата, той трябва да се храни с плодове, току що откъснати от дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всякакъв математик може да стане, но не и математик на живата математика, която преобразява човека. Ще кажете: „Къде са тия условия?“ Всеки може да си създаде тези условия. Наистина, в един ден той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, в един живот той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интензивно, в 10 години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цел необходимо е човек да живее съобразно законите на живата природа, да развива скритите сили и дарби в себе си. Неусетно той ще развие и своето вътрешно зрение, да вижда нещата ясно и да разбира дълбокия смисъл на живота.

Много ясновидци виждат светлина около себе си, около хората и разните предмети. Това още не е истинската светлина. Тази светлина е физическа, светлина на астралния свят, откъдето се вижда, че всеки свят има, също както и земята, няколко подразделения. Тази светлина се различава от духовната, която е жива светлина, неизменна и непреривна в своите трептения. Духовната светлина няма сенки. Тя прониква цялото пространство и всичко осветява. Пред нея няма нищо скрито-покрито. Сега, като ученици, от вас се иска работа. За всеки даден случай вие трябва да направите нещо, колкото малко да е то. Всеки ще работи според силите и възможностите си, но трябва да направи нещо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постъпка. Всяка разумна постъпка, всяко знание носят известни придобивки. Какво ви ползва хубавата бележка, ако нямате знание? Или защо трябва да ви обезсърчава слабата бележка, ако имате знание?

Представете си, че вие сте ученик в гимназията и учителят ви вдига на урок. Вие ставате от мястото си, отивате при учителя си, но нищо не знаете и започвате да плачете. Учителят ви погледне, съжали ви и ви пише добра бележка. Вие отивате на мястото си, нямате слаба бележка, но нищо не знаете, никакво знание не сте придобили. Може да се случи и обратното: знаете урока си, но учителят ви е нещо неразположен, няма търпение да ви изслуша. Вие се смутите и той веднага ви изпраща на мястото, като ви пише слаба бележка. Питам: Тази слаба бележка показва ли, че вие не знаете урока си? Не, слабата бележка, в дадения случай, говори за условията, при които ученикът е попаднал. Всъщност бележките служат само за поощрение на учениците.

Човек трябва да прави разграничаване. За пример, имаме 4 годишни времена, които съществено се различават едно от друго. Те представляват състояния, или промени в природата. Четирите годишни времена могат да се сведат главно към две промени: положителна и отрицателна, т.е. прилив и отлив. През пролетта се забелязва едно възходящо състояние – прилив, който през лятото се усилва. След това през есента настъпва отлив, който през зимата се усилва. Значи пролетта е начало на прилив, а зимата – край на отлив. Същите промени, същите състояния, на прилив и отлив, се забелязват и през деня: сутрин е пролет, на обяд – лято, след няколко часа – есен, а надвечер – зима. След залез слънце до зазоряване имате пак същите промени: докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината. Същият закон действа и в психическия живот на човека. Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото. Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата.

Ето защо, каквото става в природата, става и в човека. Сега, вие трябва да изучавате тези състояния, да ги имате предвид, ако искате да бъдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тези неща имат практическо приложение в живота. Ако нямат никакво приложение, какъв интерес представлява за вас знанието на четирите годишни времена, или смените в природата? Това знание има смисъл и значение за човека, когато се приложи в живота му. Тогава той ще разбере и промените, които стават в четирите свята, през които минава. Тогава човек ще разбере защо минава от един свят в друг. Когато в причинния свят настъпва зима, човек трябва да слезе на земята, във физическия свят, където е лято. Когато в дома на бащата настане зима, синът трябва да напусне този дом, защото там няма какво да яде. Когато на земята настъпи зима, той трябва да се качи в астралния свят, където е пролет. Там ще стане трансформиране на чувствата. За в бъдеще, когато на земята настане вечна зима, нейните енергии ще преминат в духовния свят, който така ще се организира, че ще стане годен за живеене на хората от физическия свят. Той ще бъде по-красив от физическия, с по-ефирна материя.

Казвам: Съвременният човек още не е готов за духовния свят. Задачата ви, като ученици, се свежда, именно, към това, да се приготвите за духовния свят. Животът на сегашните хора не е истински живот; той представлява живот на фалирали търговци. За да се уверите, че е така, поставете си като задача да отбелязвате колко дни в месеца сте добре разположени. После, извършете тази задача за цяла година, да видите през какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начин ще можете да си дадете отчет, какво представлявате днес, докъде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били няколко години в Америка и се връщате в България със 100,000 долара печалба. Пътувате и си мечтаете как ще пристигнете в България, как ще си купите къща, да си поживеете богато и спокойно. Обаче нападат ви крадци и взимат всичкото богатство, оставате без пет пари в джоба си, с празни мечти. Какво ще бъде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдат след това да ви говорят, че трябва да търпите, да понесете всичко с мир и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили в тия пари труд, енергия, свързани сте с тях, не ви е безразлично. Когато някой казва, че без пари не може да се живее, това показва, че този човек е вложил половината си живот в парите. Щом парите ги няма, и половината му живот отива с тях.

Един виден виолонист занесъл цигулката си при майстор, да я поправи добре, защото била пукната някъде. Майсторът взел един нож и го прекарал по цялата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било учудването му, когато видял, че виолонистът припаднал. Защо припаднал? При свирене виолонистът влагал своя двойник в цигулката си и когато майсторът минал с нож по нея, виолонистът усетил болка в двойника си, която му причинила припадък. Затова, именно, и в Писанието е казано: „Не се свързвайте!“ С какво? Не се свързвайте с временните, с преходните неща. Ако се свържете с къщата си и я изгубите, и животът си ще изгубите. Не се свързвайте с дрехите, с обувките, които носите. Ако се свържете с тях и ги обикнете, някой ще ги открадне, а след това вие ще страдате.

Казвате: „Това са суеверия, ние не вярваме в такива неща“. На онзи, който не вярва, казвам: Нека даде ризата си някому и да види, после, как ще се чувства. Най-малко 2–3 нощи след това няма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, няма да обяснявам, но всеки може да направи този опит. Закон е това. Всички разумни, напреднали същества знаят този закон и го прилагат. Като не знаете този закон, вие търсите лек начин за постигане на вашите идеали и като не ги постигнете, казвате: „Толкова години се моля, плача пред Бога, но нищо не ми се дава“. Защо? Работа, мисъл се иска. Нещата не стават лесно. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, където всички същества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трябва да правим добро, нямам предвид правене на добро, както всеки човек го разбира, но както Бог изисква. Всеки трябва да прави доброто според Божия закон. Не е добро онова, което се прави пред хората, те да кажат, че този човек е добър. То е все едно с чужда пита помен да правиш. Всеки трябва да изразява онова, което Бог е вложил в него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава човек не прави доброто, но Бог в него. Който мисли другояче, той сам ще се натъкне на известно противоречие в себе си. Днес лекарят отива при някой болен, дава му някакви лекарства и казва: „Плати сега!“ Като оздравее болният, лекарят казва: „Аз излекувах този болен“. Казвам: Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взима пари.

И тъй, първото условие в работата ви е самовладеенето, самообладанието. Самовладеенето не означава безчувственост. Ако самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството се състои в това, при най-голямата чувствителност човек да се владее. Минава някой човек през гората, почувства, че някаква засада има срещу него. Като чувствителен, той веднага взима друг път и избягва засадата. Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си, да не го засягат. И тогава, под ударите на тия лоши думи, той оставя само физическото си тяло, като мишена, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмива. Оттам лошите думи не го засягат. Обаче, ако някоя стрела попадне над мешанката, тогава положението става по-сериозно, засяга човека.

Сега и религиозните, и светските хора не издържат изпитите си. На какъвто изпит и да ги поставят, те пропадат. Невидимият свят изпитва днес всички хора. Особено силно се поддават хората на одумничество. Достатъчно е да се съберат 2–3 сестри на едно място, за да започнат да говорят за другите. Други пък, като се съберат на едно място, ще започнат да се сравняват помежду си, кои са по-напреднали. Това са детински работи. Някой мисли, че е напреднал, но утре го хване хрема или друга някаква болест и той не може да си помогне. Съберат се няколко сестри или братя около него, молят се, но не могат да му помогнат. Защо? Вяра се изисква! Гледам някоя майка, като се разболеят децата и, тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът и се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата, отвън и отвътре, могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. Казвате за някого, че е добър. – Добър е той, защото работите му вървят. Изкуство е да бъде човек добър, когато работите му не вървят. И светските хора са добри, когато са богати, здрави, от никого несмущавани. Някой се оплаквал, че откак тръгнал в правия път, всичко се обърнало наопаки, работите му останали назад. Едно трябва да знаете: който влезе в Божия път, той първо ще започне да оправя забърканите си работи. И след като оправи всичко, което е объркал, тогава, ако продължава да работи, ще види резултат. Тогава работите му ще тръгнат напред. Какво правят хората? Като заборчлеят, като изгубят богатството си, отиват при Бога, при своя Баща, да се нахранят малко, да си вземат някоя друга пара. Като забогатеят, пак отиват в света, където отново всичко изгубват. След това отново се връщат при Господа. Те ту отиват при Баща си, ту се отдалечават от Него, докато един ден съвършено обеднеят и казват: „Сиромаси сме, отникъде нищо нямаме“. – Не говорете така. Вие сте направили някаква грешка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щом видите някаква грешка в другите или в себе си, ще знаете, че тя е задача, която трябва да решите.

Казвам: Учете се от всичко, което става в света, било то добро или лошо. Хората в света нито са добри, нито са лоши. Има хора, били те религиозни или светски, които не могат да направят нито зло, нито добро. Мнозина говорят за свобода, искат да бъдат свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе някой една тенекия, да удря на нея и да мине покрай прозорците на някой болен? Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия. – „Не съм ли свободен да удрям тенекията?“ – Ти си свободен да правиш каквото искаш, но всяка неразумна постъпка не е вече свобода. Щом искаш да удряш тенекията, иди на разстояние два километра от къщата на болния, да не го смущаваш. Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. – Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека – мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще споменат това име. Не, Божието име е Свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете.

Следователно, търсите ли свобода, искате ли да се повдигнете, служете на Бога. Тогава ще бъдете и млади, и силни, и способни ученици. Старият казва: „Какъв бях едно време! Каква любов имах!“ Младият пък казва: „Изгубих любовта си, изгоря сърцето ми“. – Любов, която се губи, която гори сърцата на хората, не е истинска любов. Тази любов е свойствена на материята, а едно от състоянията на материята е твърдост. Според състоянията на материята тази любов може да доведе човека или до втвърдяване, или до разливане, или до изпаряване на чувствата му. Някой се оплаква, че не може да се моли, понеже нямал разположение. Не, ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Щом е въпрос за молитва, няма да чакате добро разположение на духа. Да се откажете от молитвата, значи да се откажете от дишането. То е все едно болният да каже, че не иска да диша. Той трябва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша! Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене; той трябва да яде по-малко и да избира храната си. Болестта му е дадена, именно, за възпитание на стомаха. Близките му се чудят какво да му дадат, да не умре от глад, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начин те ще претоварят стомаха му и ще влошат положението му. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечен на огън. На другия ден вместо ябълка дайте му една печена круша. Причината на всички болести, на всички недъзи, на всички несрети в живота на човека е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Отрицателните мисли и чувства са мухи, паразити, които оставят своите семена по главите ви. Не допускайте тези мисли и чувства да кацат по главите ви. Ако са успели вече да нахвърлят семената си, вие трябва да вземете гребен и да ги изчистите. Ако оставите паразитите да се въдят по главите ви, това е лош признак. Причината за много от болестите се крие във вашето подсъзнание. Те са остатъци от вашето минало, с което днес трябва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите с всички неправилности на вашето минало и така да вървите напред.

Един благочестив, добър свещеник ми разправяше една своя опитност, за силата на изкушението: „Бях си поставил за задача да водя редовен живот, никога да не ям след залез слънце. Едни мои познати ми изпратиха една кошница грозде, но слънцето беше залязло. Поглеждам към гроздето, не искам да ям, не искам да наруша задачата си. Легнах да спя, но кошницата с гроздето се върти в ума ми, не мога да спя. Станах от леглото си и започнах да чета „Отче наш“, „Верую во Единнаго“ и се успокоих малко. Легнах отново да спя, но ужас! – кошницата пак в ума ми. Поглеждам към часовника, часът е 10. Обръщам се надясно, наляво, не мога да заспя, не мога да се освободя от кошницата. Пак ставам: поглеждам, часът е 12. Приближих при кошницата, взех малко грозде и си легнах. Каква беше изненадата ми, когато кошницата отново изпъкна в ума ми. Най-после реших: ще стана, ще изям всичкото грозде, да се успокоя. Казано и свършено: изядох гроздето и си легнах, но на другия ден вече бях болен. Седя после и размишлявам: Чудно нещо! – толкова годишен човек съм станал, на другите давам ум, а се изкуших от една кошница грозде. Опасна била тази кошница! Мисля си: Опасна е, защото чрез нея дойде изкушението. Утре ще дойде друго изкушение, друго изпитание, което пак няма да издържа. Гледам кошницата, а нещо ми говори: „Защо ставаш толкова суеверен? Тук сега е нощ, а на другата страна на земята е ден, там слънцето още не е залязло. Стани от леглото и си хапни малко грозде! То е благословено от Бога“.

Казвам: Самовъзпитание е нужно на човека! Ако иска да яде грозде, той може да яде и среднощ, но трябва да се качи на своя самолет, да вземе със себе си кошницата с грозде и да стигне слънцето. Щом го стигне, свободно може да яде. Правило е: Човек трябва да яде след изгрев слънце и преди залез слънце. Преди изгряването на слънцето не е добре да се яде. При сегашните условия на живота това правило не може всякога да се спази, но който иска да живее редовно, той трябва винаги да го има предвид. Правете този опит в продължение на една година или на няколко месеца, да видите какви резултати ще придобиете. Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер. Как живеят съвременните хора? Раждат се, натъкват се на противоречия, блъскат се натук-натам, създават теории и хипотези, философстват и в края на краищата нищо не постигат. Идват до ред разочарования, които обезсмислят живота им. Според мене една теория или една хипотеза не е нищо друго, освен една перспектива на даден предмет, разгледан в едно положение. Утре, обаче, за същия предмет ще имате друго положение, друга перспектива. Значи една теория е вярна за дадени условия, за дадено положение. Когато условията и положението се изменят, с тях заедно се изменя и теорията. За пример, виждам един равностранен триъгълник, но след известно време, при нови условия, този триъгълник не е равностранен, силите в него се изменят. Триъгълникът не е тяло, той е част от дадено тяло.

Следователно, както тялото се изменя, така и неговите части се изменят. И състоянията на хората не са нищо друго, освен части от състоянията на други същества, със съзнания, различни от техните. Всяко настроение е част, отсечка от някое тяло; то може да бъде триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н. Това са символи. Например триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и другите фигури показват качества, положения на съзнанието. Това са живи, а не мъртви картини, които показват как нещата менят своята форма, своето място, като минават от физическия в астралния, от астралния в умствения, от умствения в причинния свят. Само по този начин човек ще има ясна представа за развиването на съзнанието и за неговата роля в живота на човека.

Едно трябва да направите, като ученици: Да се заемете с изучаването на лекциите от първата година още. Там има известни правила, закони, формули, които трябва да заучите добре. По този начин вие ще развиете в себе си известни центрове, които ще ви помогнат в живота. За пример, вие можете да имате приятел само когато сте развили в себе си центъра на приятелството. Вие можете да влезете в някое общество и да живеете с хората в това общество само ако сте развили центъра на общителността. Вие можете да обичате Бога само ако сте обработили своето сърце. В Бога, като цяло, като единица, се включват всички живи същества. Ако обичате Бога, в Него ще намерите и братята си, и сестрите си, и приятелите си, и обществата. На всяка наша проява, на всяко наше състояние отговаря известен център, който трябва да се развива. Това не са илюзии. Илюзии има само тогава, когато нещата не се развиват правилно. В илюзията нещата се усилват, увеличават се само, без да растат, без да се организират. За пример, сянката може ли да расте? Не, сянката се разтяга само, без да расте. Някой казва: „Слънцето изгрява“. – Слънцето никога не изгрява. Защо? Защото никога не залязва. Ако се качите високо в пространството, ще видите, че слънцето не се върти, както на нас се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу.

Казвам: Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на природата. Законите на разумната природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове. Йогите приличат на англичаните, които обичат да се качват по високите върхове, даже с риск за живота си. Всяка година загиват по планините или потъват в моретата десетки англичани, но те смело вървят към целта, която искат да постигнат. Англичанинът е горд, не отстъпва лесно. Той казва: „И животът ми да коства, аз ще постигна това, което желая“. – Хубава черта е тази. Българинът е като циганина, който казва: „И чергата изгарям, и чука продавам, но не се подчинявам“. Той е упорит, но не е твърд. Твърд човек е онзи, който с мисълта си може да се издигне в пространството, откъдето никой не може да го снеме. Каква твърдост е тази, да се държиш за земята? Утре земята ще се разклати и ти ще изгубиш твърдостта си. Твърдостта е висше качество. Твърд е онзи, който има пълно самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно равновесие. Той седи на някое място, където никой не го вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. Ученикът трябва да развива в себе си такава именно твърдост, а не упоритост. Само така той ще разбира природата и ще се ползва от нея. Иначе каквито богатства и да има, ще му се отнемат. Кой от вас не е опитал това? Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва. Къде отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме. Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелите. Физическата любов е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любов е постоянна; тя непрекъснато се увеличава, расте. Във физическата любов има разтягане, в духовната има живот, има растене.

Сега, като говоря по този начин, вие ще кажете: „На думи лесно се говори, но елате в нашето положение, да го опитате“. Аз пък ще кажа вие да дойдете на моето положение. Бил съм във вашето положение, няма защо пак да се връщам. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трябва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, към което трябва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдат – те са неизбежни. За да дойдете до разумния живот, необходими са страдания. Човек може да се разтревожи за нещо, но важно е да не се гневи. Не е въпросът да се разкайва, но той всякога трябва да държи съзнанието си будно. Това значи: Когато устата иска да каже нещо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очите искат да видят нещо, да попитат съзнанието, да гледат, или не; когато ушите искат да чуят нещо, да попитат съзнанието, да слушат, или не; когато ръката иска да се мръдне, да удари някого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човекът, т.е. съзнанието в човека, е отговорно за всички прояви на своите удове, то трябва да бъде будно, да държи всички свои слуги в респект.

Казвам: Сложете това правило в живота си и вижте доколко ще го изпълните. Когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите. В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал: „Учителю, кажи ми какво нещо е Любов към ближния“. – „Иди в света и след 3 години се върни при мене, да ти кажа какво нещо е Любов към ближния.“ Той отишъл в света, според както Учителят му го посъветвал. Но след 3 години се върнал при Него и казал: „Научих първия урок. Сега съм готов за втория“. Учителят му казал: „Сега почни оттам, откъдето си спрял“.

Сега, поставете си за задача, в продължение на един месец да не съдите никого – нито себе си, нито ближните си. Дойдете ли до положението да съдите някого, кажете: „Господи, на Тебе оставям да уредиш тази работа и да се произнесеш за нея“. Казвате: „Ние сме правили такъв опит“. – Едно нещо трябва да научите: начинът, по който да възлагате товара си на Господа. Велика наука е да може човек да уповава на Бога и да знае как да възлага товара си на Него! Значи за един месец ще направите опит, във всичките си изпитания да уповавате на Бога. Каквито изкушения, мъчнотии или страдания ви дойдат, уповавайте на Бога! Ако успеете в тази задача, работите ви ще се оправят. Ако не успеете, работите ви още повече ще се объркат. Работете всички с упование на Бога! Вие живеете в свят, в който се изисква голямо внимание и съсредоточеност.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 9 март 1927 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help