Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Новата земя

Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя. Исайя 65:17

И видях ново небе и нова земя.

Иоан, Откровение 21:1

Исайя казва: понеже ето, нови небеса създавам и нова земя. В този стих Исайя говори за създаване на бъдещия свят. Иоан пък в Откровението казва: и видях ново Небе и нова Земя. Значи, той говори за създаването на света като свършен факт.

Небето и Земята са два полюса, които представляват великото в света. С тези два полюса започват всички алхимици. Ако човек не разбира великите закони на Небето и на Земята, той не може да бъде алхимик. Ако ученият не разбира какво нещо са Небето и Земята, той не може да бъде учен. Ако поетът не разбира какво нещо са Небето и Земята, той не може да бъде поет. Ако художникът не разбира какво нещо са Небето и Земята, той не може да бъде художник. Като казваме, че човек, който не разбира какво нещо са Небе и Земя, не може да бъде нито учен, нито поет, нито художник, ние подразбираме, че той не може да твори. Ние вземаме думите Земя и Небе в техния най-висок смисъл.

Много хора имат схващания, разбирания по известни въпроси като децата. Тия разбирания ние наричаме детински. В Библията например, се казва: и направи Господ човека по образ и подобие свое. Направи Господ света. Това е детинско разбиране. Хората могат да направят много неща. Например, те могат да направят някоя картина или някаква книга и т.н. Обаче, за Бога не може да се каже, че той прави нещата, както човек ги прави. Не може да се каже, че Господ е направил света, или че Господ е направил човека. Преди всичко, божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове се наричат светове на промени. В единия от тези светове се проявява закона на инволюцията, а в друг се проявява закона на еволюцията. Трите божествени свята, на любовта, на мъдростта и на истината, съществуват вечно. Те не се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отражават в божествения свят. В това има голяма красота. И наистина, красиво е когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но в същност музиката, поезията и изкуството не съществуват на Земята. Те са отражение на божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с божествения свят. Никой не може да влезе в божествения свят по някаква привелегия. Който иска да влезе в божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата, да бъде абсолютно съвършен и да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в божествения свят, не може да говори за слабости или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия и изкуство има по една вътрешна слабост, коята ние наричаме проказа. И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.

Ще преведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан. Един ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на неговото учение, излязъл от Иерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, той седнал да се почине под същата смоковница, където прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, го запитал: човече, защо плачеш? Погледни мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Хрисос веднага съблякал дрехите си и ги дал на прокажения, а сам той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, казал си прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Иерусалим между учениците си. Като го видяли с такива окъсани дрехи, те си казали: ето нашият Учител пак е срещнал някой беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсаните. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови, чисти дрехи и си казал: навярно този човек ще е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедните хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин той може би иска да се прочуе.

Питам: права ли е философията на този прокажен човек? Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро да им направите, те все ще му турят някаква качулка.

И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка. Аз вземам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката на пауна. Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат. Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.

Казвам: новото Небе и новата Земя, които се създават сега се отнасят до човека. Под думата Небе разбираме красивото, разумно начало в човека. В божествения свят са вложени опитностите на всички Вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в божествения свят, т.е. в света на новото Небе. И за новото Небе има велик ден, когато то се пременява, облича се с нови дрехи. Другите светове се променят, изменят, а новото Небе, т.е. божественото Небе само се проявява. Живо е това Небе! Праговете на новото Небе мислят по-правилно от най-видните философи на Земята. Прозорците на новото Небе съчиняват по-хубави съчинения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на божествения свят с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво от най-великите музиканти на Земята, може да си представите какви ще бъдат живите музиканти на новото Небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на Земята.

Някой казва: това са приказки от 1001 нощ. Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано, всичко, което няма тежест съставлява предмет на божествения свят. Когато някоя велика идея от божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но в същност още не е ангел. Казвате: тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отраженията на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.

Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи по трима души в група и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани и музикантите започват концерта като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група. Тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат четирите групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори. Едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Например, едната група запитва какъв е смисъла на страданията, а другата им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има млади и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляска. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и поезия. Съвременните артисти или свирят или пеят, а източните музиканти едновременно свирят и пеят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната. Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.

Питам: що е поезия, щое наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон и същевременно дава начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, на най-простият човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче човешкото аз, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, божествената математика. В човека живеят едновременно две същества. Едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променчиви свята, а другото същество е божественото начало в човека, наречено небе. За Земята, където се намират четирите свята, е казано: и Земята беше неустроена и пуста. Значи, тя трябваше да се устройва. За Небето не се казва, че трябва да се устройва. Земята беше неустроена и пуста и Духът Божи се носеше над нея. Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин? Като развива божественото начало в човека. Ако той слуша божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява. Единственото нещо, което ще остане в света, който виждаме около нас са Месецът, Звездите и Слънцето. Светлината, която иде от Слънцето докато стигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, където претърпява различни пречупвания. И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, където претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява силата си. За да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас, претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И да разберете тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това? Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до божествения свят и разберем какво представлява този свят. В това превръщане главно участие ще вземе волята.

Казвам: няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек Небето. То е запазило своя първичен образ. Да се изучава Небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно повдигне очите си към Небето да наблюдава звездите около 5-10-15 минути вдълбочено в себе си, всичките мъчнотии, които го очакват на другия ден, ще се разрешат по божествен начин. Щом изгрее Слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде ноща в живота? За да разберем божествения живот на Земята. Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Следователно, денят и нощта представляват алегории в живота. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Денят иде за хората, а нощта за Бога. Другояче казано, дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите за Бога, за необикновения живот. Щом изгрее Слънцето, всички хора тръгват на работа и никой за никого не мисли. Жена, мъж, деца, всеки се залавя за някаква работа. През деня всички хора се разпръсват като пилци, а вечер се прибират. Значи, хората се плашат от ноща и затова се прибират по домовете си. Обаче, нощта крие в себе си любовта, мъдростта, истината, изобщо всички опитности на живота. Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога. Хората мислят, че като дойде Бог, ще бъде ясно и светло. Казано е в Писанието, че когато Бог дойде на Земята, ще се явят големи бури и ветрове, ще станат големи наводнения и земетресения, цялата Земя ще се разтърси. Частиците на Земята, които от хиляди години не са виждали Бога, ще се разиграят, ще се разтърсят. Учените наричат тази игра на Земята земетресение. Реките ще започнат да плискат и да излизат от коритата си. Това учените наричат наводнение. Ще ви приведа един действителен случай, станал преди години с един от преподавателите по геометрия във Варненската гимназия. Той бил много нисък на ръст. Един ден при някакво тържество, на което присъствал той с учениците си, един ученик, който бил един път и половина по-висок от учителя, въодушевен от нещо от празника почнал да ръкопляска, да маха с ръце и да вика: ура, да живее България! Във въодушевлението си той не забелязал, че удрял силно върху главата на своя учител. Тъй удрял и ръкопляскал той около 5-10 минути. Най-после учителят го хванал за ръката и го попитал, какво има? Ура, да живее България! Нека живее България, но върху моята глава ли трябва да се стовари всичко? Извинете ме, господин учителю, без да забележа, без да искам направих тази голяма грешка. Учителят се засмял и му казал: няма нищо, но се пази, утре като те дигна на урок по геометрия, ако не знаеш урока си, по същия начин аз ще слагам ръцете върху твоята глава и ще викам: ура! Тъй щото, голямо тържество ще бъде, когато Бог дойде на Земята. Върху главите на хората ще има удари и сътресения, докато съзнанието им се пробуди.

Казано е в Писанието: Бог създаде Небето и Земята. Под думата Небе се разбира връзката, която съществува от една страна между Бога и нас, а от друга страна между всички души. На тази вътрешна връзка именно, се дължи законът на инволюцията и законът на еволюцията. Чрез тези два закона душите прогресират. Едно от качествата на Бога е, че той никога не се изменя, а душите постоянно се видоизменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят. Красиво е когато душата се мени. Когато се променя една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божественият живот непрекъснато се влива в душата. В това отношение инволюцията и еволюцията не са нищо друго, освен вливане и изливане на Божествения Дух в душата. Той трябва да се влива вътре и да се излива навън, за да може душата да придобие онова знание и онази любов, които са необхдими за развитието й. За да се пробуди човешката душа, нужни са й скърби и страдания. Дойде ли човек до тия скърби, той трябва да се радва, защото Бог ни посещава само вечер, т.е. във време на скърби и страдания. Вечер, когато излезем под открито Небе и наоколо ни е само мрак, тъмнина, но погледнем ли към Небето ще видим безброй звезди и безброй Слънца, които изпращат към нас своята светлина. Чрез тях само ние можем да познаем и разберем истинската поезия, истинската музика и красота в живота. И колкото по-често човек повдига погледа си към Небето, толкова по-лесно той ще се издигне над дребнавостите в живота.

Астролозите казват, че звездите разрешават въпроса на живота. И действително така е. Всяка звезда е разумен център, чрез който Господ говори на хората. Той им говори по хиляди начини. На човешки език им говори, а те са недоволни. Чрез Слънцето им говори, пак са недоволни. Хората са доволни от Слънцето само сутрин, най-много до обяд. След обяд вече те стават недоволни от него и започват да търсят дебела сянка да се скрият от лъчите му. Страх ги е от него,защото то ги боядисва, прави ги черни. Това показва, че и Слънцето е нещо недоволно от хората. Защо почерняват хората от Слънцето? Слънцето има едно особено свойство да извлича навън лошите мисли и желания на хората, вследствие на което те почерняват. Ако искате да познаете какъв е човек, поставете го на прякото влияние на Слънцето. Ако той почернее напълно, значи в неговите мисли и желания има нещо нездравословно. Ако пък никак не почернее и това не е добре. Туй показва, че този човек не е здрав и Слънцето не е в сила да го лекува. Все трябва да стане поне малко изгаряне на кожата. Обаче, има начин когато човек може да не почернява от Слънцето. Какъв е този начин? Да преобрази своите мисли и желания в добри. Някой казва: аз бих преобразил своите мисли и желания, ако се заема с изучаване на Небето, но за това ми е нужна зрителна тръба. В човешкия мозък има такава тръба и с нея човек може да наблюдава всички звезди, да види как живеят съществата там. Колко ще струва днес един голям телескоп, с който се наблюдават най-далечните звезди от Земята? Един съвременен математик като прави своите изчисления казва, че за наблюдение на най-отдалечените звезди от Земята се изисква телескоп с тръба дълга 25 километра. Представете си какъв трябва да бъде обективът на този телескоп! Да допуснем, че такъв телескоп се намери. След това ще трябва да се търсят хора, които да го местят от едно място на друго. Значи, около такъв телескоп ще бъдат ангажирани много хора. Що се отнася до телескопа в човешкия мозък, той има големина най-много 5 сантиметра и за това всеки лесно може да си служи с него.

Това са проекти за новото Небе и за новата Земя. Те показват каква е бъдещата култура, която иде вече в света. Когато говорим за бъдещия живот, ние разбираме живот, в който Бог се проявява най-много. Ние не говорим за такъв Господ, който се нуждае от нашите молитви. Нима майката се нуждае от молитвите на своето дете за да го нахрани? Първият ден ще й бъде приятно да го слуша как се моли, но после ще й дотегне и ще му каже: стига вече! Детето трябва да бъде разумно. Като погледне веднъж майка си да разбира какво иска тя да му каже. Много от съвременните хора постъпват като неразумните деца. Те отиват при Бога и постоянно викат: Господи, хляб нямаме, пари нямаме, грешни сме, прости ни! И като не получат, което искат, в тях се заражда недоволство. Не, ние трябва да бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер и всякога да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота. Дойде ли ви някое изпитание, излезте вън, погледнете към Небето и се зарадвайте, че на другия ден след изгрева на Слънцето всички ваши мъчнотии ще бъдат разрешени. Когато Христос се роди, на Небето се роди една светла звезда, която разреши един от важните въпроси. Тогава ангели слизаха от Небето и пак възлизаха нагоре като пееха: слава на Бога и мир на човеците. Обаче, хората заместиха тази светла звезда с кръст като на умрял човек.

Днес учените хора казват, че Слънцето представлява голяма огнена маса, в която има нажежени запалени газове като кислород, водород и ред други елементи. И тези твърдения са верни, но трябва да се знае, че кислородът и всички елементи, които се намират в Слънцето са живи и човек може да се разговаря с тях като с живи, разумни същества. Казва се, че температурата на Слънцето е около 5 милиона градуса. И пет, и десет, и сто милиона градуса да е температурата му, обаче влезе ли човек в този огън със своите лоши мисли, чувства и желания, всичко ще изгори и той ще се преобрази. Светлината и топлината на физическото Слънце не са божествени, но светлината и топлината на духовното Слънце са божествени. Всеки човек познава кога се явяват в него божествената светлина и топлина. Когато извършите едно възвишено дело, вие сте доволни от себе си. В този момент ви огрява божествената светлина. Кога човек прави добро? При какви случаи в живота си той може да прояви божественото? Когато е най-скърбен. Човек проявява най-големите си добродетели при най-големите скърби. Когато забогатее и стане щастлив, тогава той проявява най-малките си добродетели.

И видях ново Небе и нова Земя.

Небето подразбира човешкия дух, който трябва да проявява в свобода и полет нагоре. Земята подразбира човешката душа, която трябва да расте в знание и мъдрост. Сега ще приведа един пример за обяснение на вътрешното противоречие, което съществува в живота. Когато Господ създал света, който вече си заминава, изпратил на Земята един ангел, наречен Азраил, облечен в много хубава дреха, на която били написани всички най-красиви неща, които могат да се случат в живота на онези души, които вървят по божия път. Ангелът не знаел колко красива е била неговата дреха. Господ го изпратил при един от тогавашните царе, наречен Бетман Халвек, който имал една красива дъщеря наречена Мелита Лебил. Царят бил един от първостепенните адепти по онова време. Той направил на дъщеря си една хубава бяла дреха, с много краски и върху влаканцата на дрехата написал миналото на цялото човечество. Дъщеря му не знаела, че има нещо писано върху дрехата й. Той пазел дъщеря си затворена в един хубав парк и не позволявал на никого да се приближава към нея. Обаче, ангелът Азраил влязъл в градината и се отправил към царската дъщеря. Като го видяла тъй красив и хубаво облечен, тя се влюбила в него и му казала: твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята, хайде да ги разменим! Според правилото на ангелите да не отказват никому нищо, той веднага съблякъл дрехата си, дал я на царската дъщеря, а облякъл нейната. След това ангелът излязъл от градината и се върнал на Небето при другите ангели. Събрали се ангелите около него, искали да прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетат. Царят от своя страна, отишъл при дъщеря си и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха. Той започнал да се взира, да види какво е написано върху дрехата, но не могъл да чете. Видял нещо написано върху нея, което не може да се чете, както е чел старото. Тъй щото и днес на Земята не могат да четат написаното върху дрехата на царската дъщеря и на Небето не могат да четат написаното върху дрехата на ангела.

Казвам: ангелите не се занимават с човешките грехове и престъпления. Това нещо е съвършено скрито за тяхното съзнание. Ангелите не знаят какво нещо е грях или какво е престъпление. Те живеят в абсолютна чистота. Зародили се у някой ангел желание да разбере какво нещо е престъплението, той веднага иска да го опита и с това се опорочава. Въз основа на същия закон, когато у някой човек се зароди желание да разбере какво нещо е добродетелта, той веднага иска да я опита, да заживее в нея. Следователно, да пробудиш една душа, значи да предизвикаш в нея желанието да й се говори за божествения живот, за великото в света и тя иска да направи опит в това отношение. Направи ли човек и най-малкия опит в това направление, той ще го доведе до божественото в него.

Питам: как ще примирите противоречието, в което се намерили ангелите на Небето, както и царят, които не могли да четат написаното върху дрехата на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, с която ангелът се качил на Небето, станала причина да слезе с нея Христос на Земята, да разбере какво нещо е карма, да понесе кармата на човечеството, да изплати дълговете на хората и в замяна на тази дреха да даде своята, дрехата на новия живот. Той показа на хората начин, по който могат да примирят божествения живот с човешкия. Това е великата задача на всеки човек, да примири божественото в себе си с човешкото. Ето защо съвременните хора трябва да се научат да четат всичко, което е написано по тях. За тази цел трябва да слезе на Земята великият Учител, великият Дух и най-после сам Господ. Много неща са написани по човека. Има хиромантици, физиогномисти, френолози, които по някои общи черти на ръката, на лицето и на главата на човека могат да определят неговия характер, темперамент, както и неговите способности. Обаче, те не са още истински хиромантици, физиогномисти, нито френолози. Истинският хиромантик само по палеца на ръката може да прочете всичко за човека. В горната фаланга на палеца е изразен висшият, божественият живот на човека, а този живот включва всичко. Това не е алегория, а действителен факт. Затова именно, турците наместо да си служат с печат за удостоверяване на своята личност, те натопяват палеца си с мастило и го отпечатват върху документа. По чертите и извивките на този пръст може да се познае дали даден човек е лъжец или искрен, дали е поет или философ и т.н. Изобщо, по този пръст може да се познае целият характер на човека, но затова се изисква голямо умение и тънко разбиране. По лицето на човека пък се правят коментарии върху нещата. Например, вие харесвате тънките вежди на някого, или черните му очи или червените му устни. Зад тънките вежди, или зад черните очи или зад червените устни на човека се крие по-едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават по форма и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот. И затова, когато светията целува, човекът възкръсва, но когато грешникът целува, човекът умира. Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен. Когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак. Божественото ражда божествено, а човешкото човешко.

Казвате: да се обичаме! Любовта и обичта в новото Небе и новата Земя представляват велик закон, който осмисля нещата. Сегашната Земя е мъртва по причина на човешките грехове. Следователно, нашата Земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, където мине престъпникът, все ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: ако такъв един учител, влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: ние трябва да се осигурим, не ни трябват нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури? Като намери истината. Истината се заключава в красивото,в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота. Който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до вечния живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с Небето. Музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише, да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключът за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: аз не искам да свиря. Казвам: който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на Земята. Такъв човек не може да влезе в Царството божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и пее, ние не разбираме да стане музикант или певец като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на Земята. Те са извънредни таланти, които идат на Земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на Земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на Земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири и да работи със своя талант за облагородяване на човечеството. Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.

Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: когато слушах Камила Русо да свири “Сънят на живота”, в мене стана цял преврат. От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот. Това значи да свири човек с вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека. Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява.

Ще създам нова Земя и ново Небе.

Това значи: старата Земя и старото Небе ще заминат и Господ ще създаде в нас нова Земя и ново Небе, нов свят. Любовта ще бъде основа на този нов свят. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега любовта влиза в нова фаза и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи любовта. Не проучи ли любовта, той ще живее в старата Земя и в старото Небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот и вие вътрешно ще го разберете. Не го ли слушате с любов, той ще остане чужд за вас и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали. Тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.

Казвам: ние трябва да пожелаем да познаем Бога, който всеки момент ни се открива. У нас трябва да се събуди свещен трепет към него като към наш Баща и да вършим всичко заради него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно. Служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: колко да ям? Ако ядеш без любов, и малко и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов и малко да ядеш и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито препиване. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа. Когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че няма нещо по-велико и нещо по –красиво от тях. В този смисъл Бог е дал на човека богатство, красота и сила. Питам: какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за ублажаване. Обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: аз искам да живея. Ако живеете както праведният живее, разбирам. Ако живеете като грешник, вие сте за съжаление. В това отношение, да живее човек или да умира, като праведен, като душа готова на всякакви жертви за своя брат и не само в един момент на живота му, но през всички моменти. Това значи, че в душата на този човек цари великата божествена любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.

Казвам: тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота. Съвременните хора търсят начин за поправяне на света. Светът всякога може да се оправи. Как? Чрез закона на любовта. Каквато служба да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещенник, тури ли в живота си любовта като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо. Нямаш ли любов в себе си и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: животът няма смисъл, всичко е празна работа. Те изгубват всякаква вяра, и в науката и в живота, всичко се обезсмисля за тях.

Така е, без божията любов животът няма смисъл, няма никаква основа. Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на Земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на Земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате,. Наистина, душата живее в тялото на човека, заради нея ще обичате и човека. Душата има божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви. Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате всички останали. Обаче, на Земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл. Щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си и не можете да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на любовта, във вас се раждат ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: в който ден ядеш от дървото на познанието за доброто и злото, ти непременно ще умреш. Това значи: в който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно божията любов, ти ще влезеш във всички противоречия, където всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: защо идват хората на Земята? Знаят ли какво е написано на техните дрехи? Не знаят. Те промениха дрехите си и сега отново трябва да учат божествения език.

Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: не бой се, твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива именно скръбни души, които седят свързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот, с хора, с музика и с песни. На стари години обаче, престават хората, престават песните и хората казват: остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и на 120 години да сте, пак пейте и играйте. Такъв е божествения закон. Сега човек като остарее казва: когато бях млад играх и пях, но за моите години е срамно да пея и играя. Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пее сега. Ако той на млади години е пял и играл от любов, това е било от Бога. Ако сега на стари години пак пее и играе от любов и то е пак от Бога. Вие казвате: стар човек съм вече, какво ще кажат хората като видят че съм се разпял и разиграл? Съвременните хора остаряват от такива мисли. От думите и мнението на кои хора се безпокоите вие? От тези хора, които не разбират живота, нито на Земята, нито на Небето и са обезсмислили всичко, от тях ли се смущавате? Аз бих взел под внимание думите и мнението и на такъв човек, но най-напред ще го изпитам като му кажа: братко, дай ми 20,000 лева на заем! Каже ли ми, че иска полица, аз не приемам никакъв съвет от него. Ние не можем да приемем съветите на хора, които нямат вяра в нас. Който има вяра в нас, ние ще изслушаме неговите съвети и неговото мнение по известен въпрос. Такива са съществата от духовния свят. И сегашният свят е на мястото си, но само едно качество още му липсва за да се изправи. Ще кажете: кое е това качество? Питам: каква е разликата между мъртвия и живия човек? Мъртвият няма топлина. Внесете топлина в мъртвия човек и той ще възкръсне, ще почне да се движи и да говори. Що е топлината? Божествената любов. Следователно, душите се различават една от друга по степента на божествената любов, т.е. по степента на своята топлина. Значи, където божията любов цари, хората са живи.

И ще създам нова Земя и ново Небе.

Основата на новата Земя и новото Небе е любовта. Искате ли да придобиете тази любов, наблюдавайте Небето и отправяйте към Бога по една малка молитва. Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате Небето. Не вършете това по буква, но от любов. Погледнете към Небето и отправете към Бога една малка молитва от няколко думи само, но нека тя бъде пропита от любов. Кажете си: Господи, ние ти благодарим за хубавия живот, който си ни дал. Ние ти благодарим за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на любовта, която си внесъл в душите ни. Нека твоята светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа!

Беседа от Учителя, държана на 13.02.1927 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help