Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Дело съвършено

А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Яковово 1:4

Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, без съдържание и смисъл. Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешният смисъл на живото слово. Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко, без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бога, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер! Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!

Ние употребяваме думата пълководци в широк смисъл. Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай със силен, подобен на тебе, а не със слаб като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и затова им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколени от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само 4 поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че е достатъчно да се покаят за да станат чисти, свети хора. Други пък мислят, че като свършат някакъв факултет и като напишат едно –две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора. Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели по божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.

Сега ние говорим на научен език. Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странствуване на душите и на духовете. Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на Земята, духът изгубил своето съзнание за сила и мощ. Започва отново да гради, да съгражда, като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който довчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е наистина положението на този човек, но питам: може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува. Той не очаква от никого. Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, той сам ще го спаси.

Някои казват, че познават Бога, че познават себе си. В какво седи това познание? Пред всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия и музика са забавления за децата, обаче те представляват основа за бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещото развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете, пеленаче, да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си. То е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце, докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси. После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя. В същност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любеща душа, която му помага и го крепи в живота.

Казвам: ако нашето съзнание не се проникне от висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вътрешен процес. Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, той не би създал света. Под думата свят ние разбираме Слънцето, Месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, Слънцето само по себе си е създало света. Като се разсъждава така, явява се една загадка. Кой наистина е създал света и кому принадлежи той? За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.

Когато Господ създал Земята, явило се първото цвете, наречено Лотос. Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента, въздух, вода, огън и земя работили върху Лотоса, вследствие на което, когато той цъфнал явил се спор между четирите елемента кому принадлежи цветето? Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат спора за разрешение до невидимия свят, а оттам до Господа. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си. Дадох му добър прием като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообръщение. Въздухът казал: аз отгледах това цвете като нежна майка. Люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учител на това малко създание, учех го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината и казали: ние пък в своите малки стаички отоплявахме водата и земята и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: на кого наистина принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на Земята: понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му са твои. На водата казал: понеже ти напояваше цветето, всички капчици, които излизат от него са твои. После се обърнал към въздуха и му казал: когато цветето цъфти, ти ще вземаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата. И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма. Що се отнася до въпроса кому принадлежи цветето и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно и никому не принадлежи. При това Един е неговият създател. Както виждате, това е една загадка в живота.

И тъй, що е Лотосът? Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на Земята. Под думата Земя ние разбираме живата, разумната Земя, която ражда и която разсъждава. Когато говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата. Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият елексир, носител на великия живот.

Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос. И едните и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: тази ябълка от глога ли е произлязла? Не е, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Съкрушите ли тия присадки, вие ще имате истинските елементи или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си. На вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея ще бъдат разнородни. В такава среда именно, живеят всички напреднали същества.

Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека: първото състояние е свръхсъзнанието, второто подсъзнанието, третото съзнанието и четвъртото самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. От тук започва истинската наука. Под наука разбираме всичко онова, което божественият Дух от безброй векове насам до сега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на Земята. Подсъзнанието е образувало двете божествени форми, силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл, като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на Земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо за да се индивидуализира човекът, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга. Значи, нисшия и висшия живот т.е. животинският и божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на нисшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той самия. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и да се организира се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявил геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? Тук той се проявил в разни форми. Някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване на особени мастилнички с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите. Тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тия постижения са резултат на божествения Дух в пътя на слизането или на инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес, пътят на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: сега ще създам разумният човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път от самосъзнанието към свръхсъзнанието.

Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени и гениални. Това е божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен и се стреми към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е как ще я нарисува? Само външната й страна като художник или ще я изрази словесно като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си. Там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, на седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаването на светлината от една гама в друга. Те правят тия опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите ще разбере, че преминава през една гъста зона на Земята. След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина. Вземе ли да се връща назад, той пак ще премине през същата гъста среда.

Казвам: такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашния ще я премине и ще върви напред. Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.

И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство. Къде се крие причината на това? Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. За пример, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявава такъв, а не си дава отчет какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна и любезна със сватовете, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени едва изминали два три месеца, тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете: къде са тези светове? Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тия разумни същества взема своето рало, слиза на Земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш, изгубваш всичко. Това същество не иска да знае какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други сребърни, а на трети златни. И между тия същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едните от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от Черната ложа. За това именно, в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, той му даде Земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.

Казвате: кой е този невидим свят? Реален ли е той? Реален е, разбира се. Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? Ама очите му светят. Нима очите на човека, който люби трябва да светят? Така ли се изразява любовта? Но кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек когато обича, той прави избор. Той обича само онзи, от когото може да вземе нещо. Когато отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се покланя. Ако няма пари, той изчезва, не седи при него.

Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички. Питам: как придоби кукувицата този навик, да снася яйцата си в чужду гнезда? Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят вън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди защо намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: такава е волята божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесал вече във вашия полог своите кукувичи яйца. Не минава дълго време и този човек взема къщата и нивите ви. След всичко това той ще разправя: аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: добър и благочестив е този човек. Той прави големи добрини. Подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура. Това не е божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките с цветовете на дърветата и цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току що разцъфтялите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бога, но го среща друг и му казва: какво си се замислил, защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бога, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господа, да благодари за работата, която е свършил и да го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби и войниците се настройват. Кръвта им закипява в жилите. Те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания и плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама, гамата на мира, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си. Те забравят, че трябва да воюват. Забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика и от двете страни боят престава. Войниците от двата лагера изменят разбиранията си и казват: да спрем сраженията! Да се помирим! По този начин именно войната ще се избегне.

Мнозина като ме слушат, казват: това са бабини деветини. Питам: ами когато хората отиват на война и се убиват и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Аз разбирам човек да страда, но за какво? Да страда да спаси някого, а не до го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после, когато неприятелят му се съвземе, той му казва: слушай братко, има и друг начин за воюване освен този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да си вадим очите, да си режем ръцете и краката, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на любовта. Едно време хората са воювали с любовта, а сега воюват с разни оръжия. Съвременните семейства и жената и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд. Реже месото, приготовлява го, но в това време мъжът й каже нещо, скарват се и тя без да мисли много го мушне с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил. Друг път мъжът мушне жената с нож. Нашата цел не е да осъждаме личните отношени на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.

Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание и започва да бълнува. Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнанбул, който разправя, че виждал дядо си и баба си, които преди години са заминали но онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се и намират, че не е с всичкия си ум. Питам: къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станало нещо с него, но какво е станало не знаят и затова казват: полудял е нещо.Той казва на жена си: знаеш ли, че аз видях дядо си! Жена му казва: горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не минава 4-5 месеца, гледате, този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее хората пак се чудят как е оздравял? Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. За да оправдаят тази постъпка, те я наричат комисионна търговска сделка. Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.

Казвам: всички будни, съзнателни души, които любят Бога и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират. Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на Земята като кукувиче яйце. Той има далечен произход. Човек е дохождал много пъти на Земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура си заминава, новата изгрява. Сега изгрява новото Слънце. Значи, в света съществуват две Слънца. Едното Слънце е физическото, което виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва. Другото Слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: о, Слънце на нашия живот! Това Слънце именно е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското Слънце не е видимо. Защо умираме ние? Понеже постоянно гледаме на физическото Слънце. Топлината и светлината на физическото Слънце, както и всички явления, които стават в него произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит. Това е защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.

Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората. Религиозните хора казват: човек трябва да яде само хляб. И това още не е идея. Ако брашното, което се употребява е мляно преди 1 или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто и начин да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече, нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хлябът трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас поезия и музика. Под думите поезия, музика и наука се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно поет и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика. Накъде се завъртал микроба, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика. За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб. Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.

Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти? Съвременна музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек и приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши. Той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тевтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: по този начин не може да се живее. От днес аз обръщам нова страница в своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика. Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява любов, мир и благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: от днес турям нов ред и порядък в живота си!

Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи. Казвам: има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия, човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се е родил Христос например? В златна люлка и царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка и царският палат това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.

Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Търпение се изисква сега от всички съвременни хора. Като душа, човек има велико предназначение на Земята. Някой казва: всичко може да се постигне чрез молитвата. Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: всичко се постига чрез мисълта. Нима животът се заключава в мисълта? Трети казва: всичко се постига чрез науката. Нима животът се заключава в бактериологията, в изучаване на микробите, или в психологията, в изучаване душевните състояния на човека или пък в някой друг отрасъл на наука или пък най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: любов, мъдрост и истина. Любовта носи божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи божествената светлина и божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите, а любовта е толкова снизходителна, че е слязла на Земята да говори с хората, с най-нискостоящите същества. Понеже истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното Слънце, да седиш с хиляди години в небесата, да правиш добро без да знаят името ти, да бъдеш велик поет без да знаят името ти, други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо. Следователно, между всички души има вътрешна връзка.

Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод Сабад, а дъщеря му Сабуен. Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала две лица. Пред баща си се явявала с красиво лице, а когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би като я погледнат да направят някаква гримаса. Тя не знаела какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далеч из Тибетските планини, тя срещнала едни млад красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него за пръв път в живота си и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.

Питам: защо грешат съвременните хора? Защо те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бога, само тогава той ще придобие божественото в себе си. Само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстоя виждате, че той се молеше на Бога за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бога каза: досега аз бях само един разбойник и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам за какво трябва да живея. Два разбойника има в света. Единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христа. Той се молеше на Христа да помене и него в Царството божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? След това в ума на Толстоя се роди свещената идея да посвети живота си на Бога. От този момент нататък в живота на Толстоя стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстоя, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз говоря за външния живот на Толстоя, но за вътрешния. Аз не говоря за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романа “Война и мир”, но имам предвид една от неговите последни работи, романа “Възкресение”, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бога. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да приживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и досега още преживява руският народ се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж ще се завърши, но за това се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка християнка в Америка.

Една стара негърка християнка като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине. Всяка вечер се молела на Бога, да изпрати някой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък и живота й се обезсмислил. Един студент, който живеел близо до дома й чул един ден молитвата й и понеже бил весел и духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата и почукали. Кой там? Архангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да ти взема душата. Кажи му, че бабата я няма тук.

Казвам: докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва. Щом дойде архангел Михаил, този герой казва: кажете му, че когото търси го няма тук. Аз съм срещал много религиозни хора, на които като се каже, че Христос иде на Земята, те казват, че това не може да бъде, че не е дошло още времето на идването на Христа. Защо не е дошло още това време? Защото ако Христос дойде още днес на Земята, той ще попречи на интересите на духовенството, на търговците, на управляващите и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат. Търговски вземания и давания няма да има. Политически партии няма да има, всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си. Кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега погледнете в някой локал, на масите пълни чаши с вино, а при тях седят хора, пият и се разговарят: хубаво нещо е класическата музика! Какво свирят тия музиканти? Деветата симфония на Бетховена. Казвам: ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили и преобразили, та като свирят щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение всичката публика би напуснала кабаретата и би се замислила за нов, чист живот. А сега и кабаретната публика продължава своя живот и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актьор като слезе от сцената трябва да е въодушевен, подигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките и бащите. В живота на всеки едного ще има растене, подем нагоре. Това е резултат на божественото в човека, на любовта, която иде в света.

Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура, хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на Земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на Земята. Ще кажете: какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени и обновени. За това се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. Ние говорим за душите на хората, а не за тяхните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи. Душата и духът представляват истинското жилище на човека. Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа и мощен дух за да придобие качествата на търпението.

Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата й и казва: отвори ми! Не мога да ти отворя, защото не съм разположена. Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена. Тя си казва: аз искам да я посетя, да й направя добро, а отгоре на това тя не ме приема. По-голямо добро ще й направиш като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва да дойдеш до вратата на болния, само да се помолиш и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш. Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестрата си и вратата ще се отвори. При това като отивате при болен няма да му разправяте, че банка Гирдап или някоя друга банка пропаднала, да не се стресне за своите пари и да мисли, че те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място. Сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той си мисли за гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви. Не се минава много време и той отстъпва. Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости докато надделее.

Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време той сам за да се откаже от пиянството, но не могъл. Къде не ходил през това време, при владици, при свещеници да му четат, при баби да му баят. Нищо не помагало. Той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден покрай една кръчма, влязъл вътре и поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: досега ти беше господар, а аз слуга, отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар. След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студена вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалеч какво прави този човек. Той повторил 20-30 пъти същото. Вдигал чашата до устата и пак я оставял на масата без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал няколко дни наред. Все същия опит правил, докато най-после си казал: аз съм човек и мога да бъда господар на себе си, няма вече да пия!

Някой казва: аз имам известни слабости наследени от родителите ми. Човек може да надделее над всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия божи закон, съобразно великия божи план, който работи в нас. И тогава като срещнем някой човек да знаем, че у него работи Бог, както и у нас. За всички хора той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което иде в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия е предвидено и приготвено от Бога. Всички велики музиканти, поети, художници, учени работят за спасението на човечеството. Чрез тях невидимия свят ще повдигне хората.

Казвам: задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение. Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени. Ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни. Ако е въпрос за знание, ние имаме знания. Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест и кога ще оздравее. Освен това той ще може да предсказва кому къщата ще изгори, кому жената и децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването. Той вече не знае нищо особено и не помни какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън и те са пророкували както за тогавашните времена, така и за това, което ще става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 1927 – 1932 г. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласие между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тия времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци в Китай, в Япония, в Америка, в Ангили, във Франция, навсякъде и управляващите се вслушват в техните предсказания. Тия пророци казват: ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: ще въздам на всички според деянията им. Значи, всичко непотребно, всичко нечисто събрано от хиляди векове насам ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите божи закони, които управляват света.

И тъй, от нас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света. От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на божията любов, мъдрост и истина и да внесат между хората новата култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята! И затова старите да казват: ние ще се подмладим! Младите да казват: ние ще вършим волята божия! Слабите във вярата да казват: нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100 или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и на това, което ще стане. Ако вървите в божия път, ще се радвате. Не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка. Той веднага ще се отвори и оттам през една врата ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си и вратата отново ще се затвори. Питам: откакво се плаши, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко.Той пак ще тропне с пръчицата си и друга врата ще се отвори пред него. Той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере, който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: наистина възможно ли е всичко това? Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух са създали, се пазят в тайна. Те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало до сега се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на Земята, всички тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: ще помним ли това? Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно.

Казвам: докато дойде това време, за всички ви е неоходимо търпение. Само чрез търпение ще дочакате времето, когато всички души, които са готови да служат на Бога ще направят връзка с него и започнат война за победа над злото и възстановяване на доброто. Само по този начин божията любов, мъдрост и истина ще царуват в този свят.

Беседа от Учителя, държана на 30.01.1927 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help