Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Справяне с мъчнотиите

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Съвременните хора търсят начини, как по-лесно да се справят с мъчнотиите си, но не им дохожда на ум да спрат вниманието си върху природата. Те трябва да изучават живата, разумна природа, да изучават нейните символи. Ако разбираха езика на природата, те биха избегнали много нещастия. Езикът на природата е език на символи. Тя говори на човека чрез символи. Ако види някъде посърнал цвят, с наведена чашка надолу, човек трябва да се спре пред него, да разбере, какво означава това. Ако и неговото състояние понижено, той ще намери нещо общо между себе си и цветето с увисналата чашка надолу. Той веднага ще потърси начин, да помогне на цветето. Ако разбере, че цветето се нуждае от влага, той веднага трябва да донесе вода да го полее. Щом го полее, цветето се освежава, подига чашката си нагоре и започва открито, с радост да гледа на Божия свят. Ако е разумен, човек ще разбере, че водата, като символ на живота, е в състояние да ободри всяко живо същество, да му даде тласък да върви напред. Следователно, когато се обезсърчи, разколебае, усъмни, човек трябва да внесе Божествения живот в себе си. Най-малката струя от този живот освежава, подига и насърчава човека. Затова на всеки човек се препоръчва да има абсолютна вяра в Божественото.

Като ученици, и на вас се казва, че трябва да имате вяра в Божественото. Живее ли с тази мисъл, ученикът трябва да знае, че като човек, с възможностите на човешкото в себе си, той ще има много разочарования и неуспехи. Обаче, даде ли ход на Божественото, той ще има големи възможности. А да изучава себе си, всяка сутрин той трябва да знае, какво му предстои да свърши през деня. И вечер, преди да си легне, трябва да си даде отчет, какво е реализирал от дневната си програма, как е работил, защо е успял да реализира някои свои планове, а други не е реализирал. Само по този начин той ще разбере, какво и колко на сто дават човешките методи и колко – Божествените. Като работи съзнателно върху себе си, ученикът ще се натъква на ред противоречия, които не трябва да го смущават. Противоречията са неизбежни, но той не трябва да се спира пред тях. Някои противоречия идат отвън, а други се зараждат вътре в него. Дойде ли до външните противоречия, той не трябва да се смущава, но да върви напред. От вътрешните противоречия, обаче, той трябва да се учи. За да напредва, ученикът трябва да има любов към знанието, което му се дава вън или вътре в него. Ако води добър, правилен физически живот, човек ще има добре развит стомах. Ако живее добре в духовния свят, гърдите му ще бъдат добре развити. И най-после, ако и в Божествения свят живее добре, той ще има добре устроена глава, и мозъкът му ще функционира правилно.

Като изучавате живота, виждате, че във всички живи същества има нещо общо, нещо еднообразно. В общия, в обикновения живот, растенията, животните и хората не се различават много. Първоначално, т.е. след поникване на растението, или след раждането на животното и на човека, всички се стремят към храна. Във всички живи същества е вложен стремеж да растат, да се развиват, вследствие на което си приличат. Те се намират в живота на еднообразието. Дойдат ли, обаче, до известно място, те започват да се разделят. Всяко живо същество поема своя път на стремеж, на разбиране, по което се отличава от другите. Тук се вижда голямото разнообразие на живота. Колкото по-разнообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божественото се изявява. Божественото внася разнообразието. Който търси разнообразие в човешкия живот, той изпада в ред грешки и заблуждения. Човешкият живот сам по себе си е еднообразен. Иска ли да живее в истинското разнообразие, човек трябва да влезе в Божествения живот. Ако живее по човешки начин, а търси разнообразие, човек е на крив път. Това значи, че той иска специални условия за себе си. Това е невъзможно. На всеки човек се дават условия, съответни на неговото развитие. На малкото дете се дават играчки, но по никой начин не можете да му дадете пособия, каквито давате на възрастния. На детето, което е влязло в първо отделение, давате възможност да работи най-много с числата от 1 до 20. Запознавате го с единицата, казвате 1 х 1 = 1, или 2 х 2, 2 + 2 = 4. Обаче, вие не му обяснявате, защо 1 х 1, или 1 : 1 дава все единица. Вие също не му обяснявате, защо 2 + 2 или 2 х 2 е все четири. Тези обяснения не се дават даже и на големите ученици.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате значението на числата, да можете разумно да се ползувате от тях. За пример, значението на числата едно и две по отделно се различават от значението им в комбинация едно с друго. Тъй щото, числата 12 и 21 имат различно значение, макар че са съставени от едни и същи числа. Единицата представя мъжкия принцип, а двойката – женския. В числото 12 синът се е родил по-напред от дъщерята. В числото 21 – обратно: дъщерята се е родила по-рано. Следователно, не е все едно, дали ще имате числото 12 или 21. Така наредени, числата създават различни отношения. Изобщо, всяко число е живо, съставено от разумни сили, които се проявяват по един или по друг начин, според силите, които носят в себе си. Ако напишете числото 12, същевременно то представя 12 зодии, шест положителни и шест отрицателни. Това показва, че енергиите постоянно се сменят. Това забелязваме и в хората. Някой път жената е с отрицателни енергии в себе си, а някой път мъжът. И обратно: някога жената става положителна, а някога – мъжът. Това зависи от факта, по каква линия върви човек – по мъжка или по женска. Задачата на ученика е да регулира своите енергии съобразно енергиите на природата. Дойде ли в съгласие с енергиите на разумната природа, човек е придобил известна хармония в себе си.

Да се стреми човек към придобиване на хармония, на красота, това е в реда на нещата. Ученикът трябва да се стреми към красивото в света. Красотата е необходима и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. Да бъде човек красиво облечен, това не значи, да следва модата. Модното облекло не е всякога красиво. Красива дреха е онази, гънките и линиите на която се съвпадат с тия на тялото. Като се движи човек, дрехата трябва да образува вълни. Обличането, сядането, движението на човека указва влияние върху проявите на неговия характер. Седне ли правилно, човек има разположение да слуша, да мисли, да наблюдава. Не седне ли правилно, той е неспокоен през всичкото време. Човек не подозира, че една добре скроена и ушита дреха може да укаже влияние върху разположението му. Обуща, които не прилягат добре на краката, внасят неразположение в човека. Те осакатяват не само краката, но и характера му.

И тъй, като ученици, вие не трябва да пренебрегвате тия неща. Не мислете, че е лесно човек да се справи със силите, които действат в природата, както и във всяко живо същество. Докоснете ли се до човек, чиито енергии са противоположни на вашите, вие ще нарушите своето разположение. И след това трябва да мине известно време, докато се справите с тия енергии. За пример, не е безразлично, кой човек ще ви шие дрехи. Избирайте си такъв шивач, чиито енергии да се съвпадат с вашите. С други думи казано, дружете с хора, с които си хармонирате. Ползувайте се от услугите на тия, с които сте в съгласие и единство. В това отношение птиците са разрешили този въпрос. За да преодолеят мъчнотиите в живота си, те са развили в себе си изкуството сами да си шият дрехи, сами да ги боядисват и подреждат. Човек трябва да внимава в избора на своя шивач, готвач, а също така и в избора на книги, които ще чете. Не е безразлично, от кой автор ще се ползува. Добре е да четете книгите на онзи автор, с когото сте нагласени в една гама. Дали тия книги ще бъдат научни, или чисто литературни, не е важно. От значение за човека е да чете такива книги, от които да се ползува. Какво ще го ползуват книги, които развиват неговата чувствителност, или неговата гордост и тщеславие? Такива книги са вредни. Като развива чувствителността си повече, отколкото трябва, човек увеличава и желанията си. Много желания може да има само онзи, който е дошъл до високо умствено и духовно развитие. При тези условия той може да реализира желанията си. Обаче, какво ще се ползува от многото си желания, ако няма възможност да ги реализира? Щом не може да реализира желанията си, човек е изложен на големи страдания. Който има много желания, той трябва да има и морален устой.

Следователно, от вас се иска да бъдете морално устойчиви. Този устой не се постига изведнъж. Учене, работа, усилия се искат от човека, за да придобие този устой. Светът, в който живеете, е една от великите школи на живота. Там човек расте и се развива. Всичко, което съвременните хора са придобили, е резултат на това велико училище. В света те са се радвали и страдали, те са падали и ставали, докато са дошли до известни опитности, до известна мъдрост, която ги предпазва от големите катастрофи в живота.

Когато изучавал френология, доктор Гал срещнал един стар човек, от славянско произхождение, който му казал: Ще ти открия едно свое постижение, резултат на мои наблюдения. Той му казал, как да различава борците петли от страхливите. На ония петли, които се отличават с голяма смелост, този център, който се намира зад ушите, е силно развит. Това откритие за петела дало възможност на доктор Гал да открие центъра на смелостта и разрушителността в човека.

Като се ползувате от своята опитност и от тази на своите ближни, вие трябва да изучавате себе си, да знаете, какви сили и възможности се крият във вас. Като се изучава, човек ще знае, има ли възможност да свърши дадена работа, която мисли да започне. Разумният познава силите и възможностите си, вследствие на което предприема само онова, което може успешно да свърши. Следователно, започвайте само онази работа, която можете да свършите. Не сте ли сигурни в резултата на работата, която предприемате, не я започвайте, докато не се приготвите за нея. Впущате ли се безразборно в големи работи, вие скоро ще се обезсърчите, ще изгубите вяра в себе си. Ето защо, човек трябва да започва първо с малки величини в живота си и постепенно да върви към големи. Искате ли да постигнете нещо ценно в живота си, намерете най-голямата дарба, която природата е вложила във вас, и работете върху нея. Всички останали сили и способности вложете в услуга на своята голяма дарба. Значи, човек трябва да работи главно в това направление, дето е най-силен. Мнозина не успяват в живота си, защото се предават на работа в тази област, дето са най-слаби. Те правят това от амбиция да постигнат нещо особено, с което да надминат ония, които са се проявили вече като майстори в дадена област. Така не се работи. Всяка работа, която се върши от лична амбиция, води към опропастяване на човека. Ще дойде ден, когато човек ще развие всички сили и дарби, които са вложени в него. За да постигне това, то трябва да започне от най-голямата дарба в себе си.

Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че му предстои да свърши една малка, но специфична работа. Тази работа не е за негово лично благо, но за благото на цялото, на общия живот. Това значи, че човек не живее за себе си. Колкото да работи човек за света, името му няма да бъде записано със златни букви. Работи ли за човешкото, човек никога няма да бъде възнаграден. Иска ли да бъде възнаграден, в смисъл, да изнесе работа, която да остане ценна за вековете, той трябва да работи за Бога, за Великото начало на живота. Името на този работник ще бъде написано със златни букви в книгата на вечния живот. Човек трябва да се вдъхновява от реалния свят, от него да черпи сили за земния живот. Само при това положение човек може да осмисли малките работи в своя живот. Няма ли това разбиране, тази връзка с реалния живот, той всякога ще се отегчава от малките величини. Голямо търпение и съзнание се иска от човека, да шие по цели дни с едва малка игла. Голямо усилие се иска от страна на лекаря, да преодолее себе си, да ходи от къща на къща да лекува болни. Болните са големи егоисти. Те очакват на лекаря, на ближните си повече, отколкото на себе си. Не получат ли това, което очакват, те остават недоволни.

Как трябва да постъпи лекарят с болните? Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат. Според тях, да мисли човек, че е здрав и може да бъде здрав, е лъжа. Според мене, колкото е лъжа, че човек не може да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен. Болести в света не съществуват. Обаче, причини за болести съществуват. Иска ли да се излекува от някаква болест, човек трябва да намери причината на заболяването. Махне ли причината, и болестта изчезва. Какво да се прави, когато пулсът на болния спре? Едно трябва да знаете: спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животът и съзнанието на човека продължават и след спирането на пулса. Мнозина са минали през тази опитност. Ще кажете, че човек трябва да говори истината. Само разумният, просветеният може да говори истината. Той може да каже на болния, на когото е определено да замине за другия свят: Братко, викат те в твоя дом. Приготви се да заминеш с радост, да занесеш на своите близки в невидимия свят всичко, което си спечелил на земята.

Като живее, човек трябва да бъде правдив в отношенията си, да е готов всякога да говори истината. Днес почти всички хора са развили известна чувствителност в себе си, вследствие на което не могат да бъдат лъгани. Днес нищо не може да се скрие. Особено чувствителни са болните хора. Като знаете това, свободно можете да им говорите истината. Не е нужно да казвате на болния, че ще умре. Всеки болен човек не е осъден на умиране. Дойде ли краят на живота му, той доброволно напуща земята и отива в другия свят. Умирането означава изпъждане на ученика от училището, а заминаването за другия свят подразбира доброволно напущане на училището. Обаче, изпъденият ученик от училището не може лесно да се върне, да продължи учението си, но доброволно напусналият, като има средства, отново може да се запише за редовен ученик.

Като ученици, вие трябва да съгласувате вашето лично и обществено разбиране на живота с онова вътрешно, дълбоко разбиране. Не е лесно да се справи човек със своя двойствен живот. Всеки човек живее, освен външен, още и вътрешен, затворен живот, окръжен със своите мисли, чувства и постъпки, с никого несподелени. В този свят той живее сам, със своите свещени мисли и желания. Като живее в своите мисли и желания, човек се стреми да ги реализира. Реализирането им се определя от външни и вътрешни благоприятни условия. От това, което майката и бащата са вложили в сина, зависи, какво той ще реализира. Ако майката е вложила стремеж към музиката, а бащата – стремеж към ядене и пиене, синът ще стане музикант, но със склонност да яде и пие. Такъв музикант скоро загубва способността си. Смисълът на живота не е в яденето. Яденето не е само физически, но и психически, т.е. духовен процес. Истинското ядене е духовен процес.

И тъй, искате ли да успявате в живота си, вие трябва да се освободите от старите си навици, наследени от деди и прадеди. Докато не е свободен от старите навици, човек често се сърди, гневи, без да знае причината за своето неразположение. Когато се огледа вътрешно, човек може да се освободи от своите недъзи; освободи ли се от недъзите си, той придобива вътрешен мир, самоувереност, устойчивост, упование в себе си, че може да се справи с мъчнотиите си. За да се справи лесно с мъчнотиите си, човек трябва да държи в ума си поне една свещена идея, като основа на живота си. Всяка велика идея освобождава човека от дребнавостите в живота. Той престава да търси слава от хората. Разумност се иска от човека. Разумността осмисля нещата. Като работи човек съзнателно и разумно върху себе си, и славолюбието е на място. Човек трябва да бъде определен в желанията си, да знае, на кои от тях да даде първо място. Силните желания определят бъдещето на човека. Когато видят силните желания на човека, разумните същества помагат за тяхното реализиране. Като е слизал на земята, човек е предвидил, какво трябва да свърши. За тази цел той има своя определена програма, която е подписал да изпълни. Не изпълни ли програмата си, той преждевременно заминава за другия свят.

Следователно, щом сте дошли на земята, вие трябва да се стремите да реализирате програмата на своя живот, като започнете първо с реализирането на силните си желания и постепенно отивате към слабите. Като изучавате себе си, вие трябва да си отговорите на въпроса, защо сте дошли на земята. Щом размишлявате известно време върху този въпрос, вие ще се домогнете до него. В ума ви ще проблесне една светла идея, която ще озари целия ви живот. Човек не е дошъл на земята да бъде щастлив, но да се учи. Щастието не може да живее на земята. То е идеал на бъдещето. И Мойсей се стремеше да види щастието на своя народ, но не можа. Исус Навин влезе в Обетованата земя, а Мойсей приготви условия за влизането. На същото основание човек трябва да приготви условия за придобиване на щастието. За да придобие щастието, човек трябва да развие в себе си голямо самообладание, стремеж към свобода, голяма любов и мъдрост и абсолютна справедливост. Съвестен трябва да бъде човек. Дойде ли до някаква крива проява в себе си, да е готов да се изправи. Няма ли готовност да се изправя, той развива своята индивидуалност. Когато стане чрезмерно индивидуалист, човек мъчно може да се разбира с хората. Съвременните хора са големи индивидуалисти, вследствие на което често се сблъскват помежду си. За да се разбират, хората трябва да се допълват в темпераментите си. За пример, сангвиникът се допълва добре с флегматика. Сангвиничният темперамент е въздухообразен, а флегматичният – воден. Холеричният темперамент съдържа повече въглерод, а нервният – повече кислород.

Сега, като говорим за елементите кислород и водород, от които се получава водата, ние приемаме тия елементи повече като проводници при образуване на водата, а не като нейни съставни елементи. Когато водата преобладава в човека, той има много влага в организма си. Такива хора са флегматици. Когато организмът е лишен от влага, човек страда от сухота. Този човек е нервен, сприхав, егоист. За да се освободи от егоизма си, той трябва да даде място на милосърдието в себе си. Милосърдието внася вода в човека, т.е. прави го мек. Често слушате някои да казват, че човек трябва да бъде положителен, твърд в постъпките и решенията си. Не, преди всичко човек се нуждае от мекота на характера си, а не от твърдост. Твърдият, положителният човек мисли, че е герой. Защо? Защото могъл да завърже противника си. Истински герой е онзи, който развързва ръцете на неприятеля си, дава му ножа в ръката и казва: Хайде, прояви се, както искаш. Мислите ли, че при това положение неприятелят му ще смее да го убие? Не, мекотата, милосърдието смекчават и най-големия престъпник. Следователно, истински герой е онзи, който побеждава и най-големите си мъчнотии. Той развързва ръцете и краката на мъчнотията си, дава й нож в ръка и казва: Мушкай, дето искаш! Като хване ножа в ръката си, мъчнотията погледне натук - натам и заминава. Пред смелия, пред разумния всички мъчнотии и страдания отстъпват. Като видят смел човек, и низшите същества бягат.

Упражнение.

В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоана по следния начин. Всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно, и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и пожелайте да го реализирате. През целия ден, при свободно време, мислете върху този стих.

Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползуват. Всичко в света се постига чрез упражнения. Дето да се намирате, вие трябва да правите упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения. Всяка идея – физическа, духовна или Божествена, може да се реализира само на физическия свят. За реализирането й са нужни ред упражнения. Всяка мисъл може да се предаде чрез говор, писмено или чрез мисъл. Да предавате мислите си на хората, за това се иска голяма сила. Човек трябва да е правил ред упражнения, да се концентрира, докато усили своята мисъл.

Като правите упражнението, спрете се върху стиха, който ви се е паднал, помислете известно време върху него, да видите, как го разбирате. И като ви стане ясен, пожелайте дълбоко в себе си да го реализирате, за да се ползувате от него, както вие сами, така и вашите ближни. Когато мисълта започне да работи у вас, веднага ще дойдат обратни резултати. Това да не ви смущава. Обратните реакции са признак на прави реакции. Не може да стане обратна реакция някъде, ако преди това не е станала права. Дето има действие, там има и противодействие. Не се обезсърчавайте от противодействията. Чрез тях човек се калява. Крадците нападат само богатите хора. Искате ли да бъдете свободни от тях, станете сиромаси. – Защо Господ допусна крадците в света? – Крадците съществуват, защото има богати хора. Ако нямаше богати хора, и крадци нямаше да съществуват. Ако не искат да осиромашават, от време на време богатите трябва да дават угощения на крадците, или да им правят подаръци. По този начин те ще отстранят от тях желанието да крадат. Някои мислят, че ако постъпват по такъв начин, ще развият мързела в крадците. Ами когато ги държат в затвор, там не ги ли хранят? Там не се ли учат на мързел?

И тъй, знайте, че всяко противодействие в човека се дължи на крадци и разбойници в самия него, които имат за цел да го оберат. Всеки човек има крадци и разбойници в себе си от разни категории. За да парализира техните желания, той трябва поне един път в седмицата да им дава по едно богато угощение. Ще питате, какво търсят тези крадци у вас. Те са същества от високо произхождение, които някога са се отклонили от правия път на разбиране и днес търсят лесен път. Щом са дошли у вас, те не са чужди. Вие имате нещо общо с тях, затова трябва да ги възпитавате. Вие трябва да им покажете правия път. Правият път е път към Бога. По-лек път и по-лесен живот от този не съществува. Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Като възпитавате себе си, едновременно възпитавате всички същества, по-долно стоящи от вас, които ви посещават от време на време. Те имат връзка с вас, заради което идат да вземат това, което им дължите. Като работите върху себе си, ще прилагате такива окултни методи, които са най-евтини и безопасни.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди!

Младежки Окултен Клас, 23.01.1927 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help