Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Предназначение

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

За следващия път пишете върху темата: “Предназначението на всяка разумна душа, която живее в света”.

Всяко нещо в света има известно предназначение. Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум. Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е. превръщане на енергията от едно състояние в друго.

Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите. Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна. Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек. Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят. Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.

Питам: тогава де седи силата на човека? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка. Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък. Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.

Съвременните хора говорят за външния живот. Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния. Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.

Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява. Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.

Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение. Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.

Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс. Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин. Това е алегория, която вие трябва да преведете.

Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата. Как постъпват с децата? – Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си. В това седи истинската наука.

Питам: каква опитност имате в това отношение? Как се освобождавате от лошите мисли и чувства? Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен. Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.

Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия. Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.

Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея. Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо? – Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство. Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.

Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава. Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно. Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане. Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха! Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова. Такива са дрехите на ангелите.

Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях. Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие. Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.

И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава? – Да приемат нещата с широко сърце.

Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай!” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва. Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.

Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.

Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи. Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син. Той трябва да е готов сам да отиде на работа.

Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец. В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси. Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.

И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава. Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота. На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.

Казвате: Писано е, че Бог е Любов. Какво нещо е Любовта? – Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете. Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога. Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.

И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре. Тогава и Любовта ще дойде у вас. Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разберат. Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”. Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.

Основната идея на тази лекция е следната: всички можете да бъдете свободни, да любите, да мислите, да работите.

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

Общ Окултен Клас, 12.01.1927 Сряда, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help