Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Малката мисия

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Сега ще напишем на дъската точка, права линия, квадрат и куб. Това са елементи, с които геометрията си служи на физическия свят. Казваме, че точката не заема никакво пространство. Тя представя света извън физическия. Точката е първото докосване на духа до материята. Когато слиза в материята, духът се изявява първо чрез точката. Правата линия се образува при разумното движение на точката. Тя има едно измерение – дължина. Когато съществата се движат по права линия, отношенията им са прости. Обикновено две същества образуват права линия, и то тогава, когато имат само една идея, към която се стремят. Следователно, иска ли да се освободи от тревоги и безпокойства, човек трябва да се върне в пътя на правата линия, дето има само една идея. За пример, някой иска да бъде учен човек и започва да се безпокои, дали ще стане знаменит, велик човек, как ще постигне това и т.н. След туй вече мисли за други учени, да се състезава с тях. При това положение той започва да се безпокои, да се съмнява в успеха си. Иска ли да се освободи от тия излишни безпокойства, той трябва да се върне в пътя на правата линия, дето съществува само една идея. Тази идея седи в това, че той иска да стане учен човек – нищо повече. Той иска само едно нещо: да стане учен. Какъв учен ще стане, не се интересува. Неговата работа е да учи. Какво ще постигне с тази ученост, той не иска да знае. Безпокои ли се за своята ученост, той изпада в противоречия и влиза в света на плоскостта, за пример, в квадрата.

Квадратът представя живота на две измерения. Животът в квадрата, т.е. на двете измерения, е подобен на този в течностите. Хора, които живеят в две измерения, нямат големи страдания, но и моралът им не е голям. Водата страда ли? Рибите, които живеят във водата, страдат, но водата няма страдания. Когато човек придобие в чувствата си повече влага, отколкото му трябва, той става хладнокръвен. За такъв човек казват, че има студено сърце. Когато сърцето на човека стане студено, казват, че той живее във водата, като риба. Каже ли някой, че не може да обича, той е риба в духовния свят. За да излезе от това състояние, той трябва да произведе топлина в организма си, да излезе от състоянието на риба и да се превърне на птица. Когато някой казва, че не обича, той не говори истината. Любовта съществува във всяко живо същество, и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче, посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания.

Следователно, когато човек казва, че страда, той не разбира закона. Сам по себе си човек не страда. Растението в човека е посадено с главата надолу, вследствие на което се движи в посока, диаметрално противоположна на неговото висше естество. Главата му, като на растението, е в посока, обратна на истинската. Тъй щото, страда ли, човек трябва да знае, че преживява своето инволюционно състояние. Щом се намери в това състояние, той трябва да търси начин да излезе от живота на плоскостта и да мине в живота на телата – в куба. Като страда, човек търси начин да изправи главата си, да влезе в живота на разумните същества. Щом изправи главата си, страданията му ще изчезнат. Това, което става в растителното царство, има отражение и в психическия живот на човека.

И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен. Някои казват, че не могат да изменят живота си. Които казват, че не могат да изменят живота си, те не говорят истината. Те не искат да правят усилия. Нима е определено на човека да живее като растение, или като животно? Мислите ли, че на човека е определено по цели дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? Срещате хора, които по цял ден мислят, как да се облекат, да се докарат според последната мода и така да се явят в обществото, да направят впечатление. Това не е истинският човек. Човекът е дошъл на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животните е позволено да се кичат, да показват своите краски и цветове, но задачата на човека не е нито растение да бъде, нито животно. Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които, като млекопитаещите, не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи, растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят.

Тъй щото, когато тялото на човека се е създавало, всички растения и животни са взели участие в него. Те имат свои представители в човешкото тяло. Клетките, които съставят човешкото тяло, имат различен произход, вследствие на което се нуждаят от различна храна. Някои клетки са от растителен произход, а други – от животински. Задачата на човека е да възпитава клетките на своето тяло, да помага за тяхното развитие. Когато дойде до положение да облагороди клетките на своя организъм, човек ще се домогне до ония храни, които могат да подържат живота му, без да отнема живота на по-нискостоящите от него. Често месната храна, или топлата, току-що одрана кожа на овцата или на овена, могат да лекуват човека, но тези лечебни средства излизат скъпи. Когато дойде до високо съзнание, човек няма да си служи с миналите, жестоки методи за лекуване, но ще се ползува от законите на живата природа. Той ще излезе от света на третото измерение и ще влезе в света на четвъртото измерение, в света на тесаракта. Ако едноизмерно или двуизмерно същество погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо? Защото човешкото съзнание се движи днес в третото измерение – в света на куба, който представя физическата страна на духовния свят. Влезе ли в този свят, човек може вече да говори за доброто, за любовта. Да обичаш някого, това значи, да го стоплиш, да му предадеш топлина. Както телата се разширяват от топлината, така се разширяват и от любовта. Когато обича, човек се разширява. Ако измери ръката си преди да обича и през времето, когато обича, човек ще забележи известна разлика. Когато обича, ръката му се разширява. Това разширяване е микроскопическо, но реално. Доброто пък внася доволство в човека. Когато прави добро, човек задоволява своя вътрешен глад. Когато се домогне до истината, човек се чувства свободен. Докато не е познал истината, той живее в ограничения. Значи, истината освобождава, доброто задоволява, а любовта – разширява.

Съвременният човек говори за доброто, за истината, за любовта, но още не е разбрал техния дълбок, вътрешен смисъл. Не е достатъчно да се говори само, но човек трябва да прилага нещата. Едва в последните години човек е започнал съзнателно да работи за развиване на своите морални чувства. Адам, за пример, нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити. Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. Човек трябва да се роди още веднъж, но вече духовно, за да може напълно да се изправи. Яков е наречен червей. Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости. Той работи известно време в пашкула, приготвя материя за своята мисъл, докато един ден изхвръкне навън като пеперуда. В това положение той става безвреден. Като мислещо същество, човек каца от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли. Затова казваме, че истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи, да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот: да изработи своите крилца, своята нова премяна.

Това е ставало с човека, но и днес още става. Ако проследите живота на великите хора, на великите Учители, вие виждате, че и те са минали през ред фази, докато стигнат до космическото съзнание. Събуди ли се веднъж Божественото, космическото съзнание в човека, той води възвишен, съзнателен живот. През каквито страдания да минава, той никога не се оплаква. Той разбира смисъла на страданията и гледа на тях като на нещо неизбежно. Какво ще кажете за Христа? Той мина през такива страдания, каквито нито един човек не е опитал. Въпреки това, Той понесе геройски тия страдания. Той сам носеше кръста си и, като дойде до едно място, хвърли го, не от слабост, но от съображения, които човечеството някога ще разбере. Дойдат ли страданията в живота ви, следвайте примера на Христа. Бъдете смели герои като Него, да научите урока, който ви се преподава чрез страданията. За да издържате на страданията, вложете в организма си повече вода. Търпеливите хора имат повече вода в организма си от нетърпеливите. Холериците са нетърпеливи, сприхави хора, вследствие на малко вода в организма си. В тях става силно горене. Ако имат повече вода, горенето ще бъде по-слабо.

За да бъде здрав, човек трябва да пази следните правила: краката и ръцете му да бъдат всякога топли; главата – хладна, едва топла, но по никой начин гореща. Усетите ли сгорещяване на главата, веднага трябва да вземете мерки. Това показва някакво болезнено състояние. Кожата на тялото трябва да бъде малко мазна. Ако е суха, груба, това показва коравина на чувствата. Изобщо, за да подържа организма си в здравословно състояние, човек трябва да се изучава, да следи своите мисли и чувства, да е готов всякога да се коригира.

Като ученици, работете съзнателно върху себе си, да направите връзка с разумния, Божествен свят. Знайте, че всеки от вас е дошъл на земята да изпълни някаква мисия. Колкото малка да е, щом я изпълни, тази мисия ще го подигне. За да изпълни мисията си добре, той трябва да дава ход на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, които минават през него. Работете, учете, четете, без да се стремите да минавате по пътя на всички велики хора. За пример, колкото и да желаете да следвате пътя на апостол Павла, няма да успеете. Речете ли да проповядвате като него, вие няма да имате същия резултат. Условията днес са съвсем други от тия във времето на апостол Павла. Подражавайте на добрите черти на всеки човек, а не на начина, по който той се е проявявал. Апостол Павел е бил смел и настойчив по отношение на своето убеждение. Същевременно той е бил разумен и съобразителен в постъпките си. Когато отиде в Атина в ареопага, той каза: Мъже атиняни, от многото храмове във вашия град, виждам, че вие сте религиозни хора. Един от храмовете ви е посветен на “Незнайния Бог”. Този Бог, именно, аз ви проповядвам.

Апостол Петър е доблестен. Той е готов да плаче, да се разкайва за направената погрешка. Отначало той влиза с нож в ръка да защищава Христа, но като видя, че не е този пътят към истината, хвърли ножа и избяга. Като видя легионите на римската войска, той се уплаши. Като го запита слугинята, дали и той е от учениците на Христа, пак се уплаши и отрече. Обаче, когато петелът пропя, съзнанието му се пробуди. Той си спомни думите на Христа, излезе вън и горко плака. До този момент той имаше упование на себе си. Петър казваше на Христа, че ако всички Го оставят, той всякога ще бъде с Него. Петър считаше себе си за камък, за основа на живота.

Какво трябва да научите от Йоана? Закона на самопожертването. Той не дойде до положение да се отрича, но остави дрехата си и гол избяга. Като учите закона на жертвата, вие трябва да сте готови да се отречете от всички материални блага и удоволствия. Човек трябва да е доволен от всичко, което му е дадено. Следователно, от Павел ще се учите на смелост, на разумност и съобразителност, от Петър – на смирение. Всеки момент трябва да бъдете готови да се разкайвате. Петър имаше будно съзнание. Щом чу, че петелът пропя, веднага съзна погрешката си. От Йоана ще изучавате закона на жертвата.

Казва се, че Йоан бил любимият ученик на Христа. Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го обичал? Все има нещо, за което Христос обичал Йоан. Сам Йоан обичал Христа. Той бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато с такива идеи, каквито другите не са изнесли. Останалите евангелисти са писали притчи, поговорки, които имат отношение повече към физическия свят, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Той е проникнал в психиката, в душата на човека. За пример, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието, говорят за разбирането, което той имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не Го използува. За Йоан се казва, че умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан бил хвърлен в горещо масло, но не изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан е бил посветен. За Павла се казва, че бил обезглавен. Изобщо, всички апостоли са загинали мъченически. Ако искате да бъдете ученици на новото учение, вие трябва да имате смелостта на Павла, смирението на Петра и чистотата и любовта на Йоана. Вътрешна смелост, смирение, чистота и любов, това са морални качества, които правят човека силен.

Като е дошъл на земята, човек трябва да учи. Светът е велико училище, в което се преподават ред уроци. Страданията и радостите са едни от уроците, които човек трябва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога, докато извади главата си от земята. С други думи казано: Да се обърне човек към Бога, това значи, да работи с методите на любовта, която внася топлина и живот в човека; да работи с методите на мъдростта, която внася светлина в човешкия ум; да работи с методите на истината, която внася свобода и простор в човешкия живот. Това са условия, при които човек може да изпълни всичко, което душата му желае. Който работи с тези три сили в света, той всякога побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, в края на краищата той ще излезе победител. Дръжте в ума си мисълта, че любовта подържа равномерната топлина, мъдростта – равномерната светлина, в която няма никаква сянка, никаква тъмнина, а истината внася в целия живот свобода и простор. Тя дава условия на човека да се прояви.

Сега, като млади, от вас се иска усилена, съзнателна работа. Не мислете, че трябва да остареете, за да следвате духовния път. Човек трябва да работи и като млад, и като стар. Дойдат ли изпитанията, ще дойдат и разочарованията, но човек трябва да работи, да не се обезсърчава. Чрез страданията вие ще придобивате опитности, които ще помогнат за вашето растене. Прилагайте силите на великите добродетели в себе си и не се смущавайте.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди!

Младежки Окултен Клас, 02.01.1927 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help