Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Неразрешеното

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

Размишление.

Четоха се темите: “По какво се отличава напредналият ученик?”

Сега ще напиша няколко равенства: 1=1; 2=1; 3=1; 4=1; 5=1; 6=1; 7=1; 8=1; 9=1. Какво разбирате от тия равенства? Представете си, че имате едно дете на една годишна възраст. Какви резултати ще има то през първата година на своя живот? Какви ще бъдат резултатите на неговия живот през втората, третата и най-после през деветата година? Детето е същото, но резултатите на неговия живот през тия девет години ще бъдат ли едни и същи?

Ще ви задам друг въпрос: времето и пространството ли определят живота или животът определя времето и пространството? Времето и пространството съществуват като нещо дадено на нашето съзнание. Това е субективно схващане. Времето и пространството обективно не съществуват. Те не могат да се хванат. Казват, че телата се вместват в пространството. По тези въпроси могат да се явят ред разсъждения. Представете си, че имате един център А и една светеща точка В. Ако завъртите точката В около центъра А, ще се образува един светъл кръг. Питам: точката В има ли големината на светлия кръг? Тя може ли да излезе вън от светлия кръг? Ако тази точка има живот в себе си, тя може да се продължи, да стане по-голяма, но ако няма живот в себе си, тя ще остане еднакво голяма. Какво показва този светъл кръг? Този светъл кръг показва, че е образуван от движението на една светла точка. По този начин се обяснява образуването на вселената. Вселената се е образувала от една точка, която няма никакво измерение, но като се е движила едновременно по всички направления, тя е образувала хиляди кръгове. Следователно вселената изглежда голяма, но сама за себе си тя няма никаква големина. Щом движението на тази точка спре, всичко се съсредоточава в нея и тогава казваме, че вселената е много малка, равна на точка. И като точка, тя няма никакво измерение. Докато точката се движи, вселената има измерения; щом престане да се движи, тя изгубва всички свои измерения.

Питам: като говоря по въпроса за вселената, каква полза ще имате от това? Туй са разсъждения, които могат да занимават само философите. Може да е така, може и да не е така. Като наблюдавате живота на сегашните хора, виждате, че човек се ражда, расте, развива се и като достигне до известен стадий, неговото развитие спира. Той се връща в обратния път на своя живот. Защо човек е създаден така? Защо трябва да се роди и после да умре? Ще кажете, че Волята Божия е била такава. Обаче кой от вас е бил при Бога, когато Той е създавал света, да знае, че Неговата Воля е била такава? Бог разговарял ли се е с вас, да знаете, че така е пожелал? Щом Бог не се е разговарял с вас, всеки може да отрече вашите твърдения. Мнозина казват, че са се разговаряли с Бога. Ако е вярно, нека докажат тази своя опитност. Как ще се докаже това нещо обективно? Евреите казват, че когато Мойсей се качил на планината, там се разговарял с Бога. Вярно ли е това или не? Ако е вярно, то може да се провери и сега. Ако Слънцето е изгряло преди хиляда години само веднъж, а след това вече не е изгрявало, ние не можем да докажем, че наистина то някога е изгряло. Абсолютната Реалност има това качество, че тя всякога може да се провери.

Тъй щото, когато човек не е проверил Реалността, това показва, че той не е в съгласие с нея. Значи неговото движение е по-слабо от движението на Реалността, вследствие на което тя остава непонятна за неговия ум. Например всички поддържат, че растенията растат. Питам: растенето движение ли е? Растенето е движение, но толкова бавно, че се изискват много години, за да се забележи. И растенията се движат от едно място на друго, както животните и хората, но за да забележите, че едно дърво се е преместило от едно място на друго, трябва да минат поне сто години. Ето защо на пръв поглед се вижда, като че растенията не се движат. Също така и почвата се движи. Например Стара Планина днес не е на същото място, дето е била преди две хиляди години. Някога тя е била към Карпатите, а сега отива към Средиземно море. Земята, слънцето, всички планети се движат. Всичко във вселената е в движение. Единственото същество, което не се движи, е Бог. Вън от Него всичко е в движение, но с различна степен на бързина.

Сега, като знаете тия неща, какво заключение, какъв извод ще направите? Какво заключение ще направите от това, че всичко се движи? Вие трябва да си кажете: щом земята, слънцето, всички планети, животни и растения се движат, менят местата си, тогава и нашите научни теории, нашите морални теории за живота ще се подвижат, ще се изменят. Вие трябва да благодарите, че всичко в света е подложено на промени. Някои казват, че днешният морал е същия, какъвто е бил в миналото. Не, не е така. Колкото малко и да се е изменил, все пак има разлика между морала на миналото и този на настоящето. Съвременните хора не знаят още какво нещо е истинският морал. Ако първите хора, които бяха в райската градина, знаеха какъв е Божественият закон, какъв морал се изисква, те не биха сгрешили. Те сгрешиха, понеже не разбраха Божия закон и гледаха на живота детински. Адам много пъти се е прераждал на земята и ще продължи да се преражда, докато разбере, научи и приложи Божия закон. Той е бил и владика, и цар, искал е да оправи света, но все не е успявал. И Ева също така се е прераждала много пъти, и още ще се преражда. И като царица е дохождала, мъчила се е да оправи света, но светът и до днес не е оправен. По този начин, както хората са работили в миналото, както и днес работят, светът не може да се поправи. Ще кажете: Как е възможно Адам да се преражда още, когато е създаден по образ и подобие Божие? Има два Адама. Първият Адам е бил създаден по образ и подобие Божие, а вторият е бил направен от пръст. Когато се казва, че Христос е втория Адам, трябва да се разбира, че Той е произлязъл от Първия, който е бил създаден по Образ и Подобие Божие.

Съвременните хора се натъкват на философски въпроси, които не могат да разрешат. В ума им се явяват ред задачи като тия на Адам, 2=1, 3=1, 4=1 и т.н. Въпреки това те се силят, искат да разрешат задачи, които не са по силите им. Например мнозина искат да се повдигнат, да станат велики хора. Защо искат да станат велики? И дърветата в гората искат да станат големи, високи. Всяко живо същество иска да стане голямо, високо, велико. Кога може едно дърво да стане голямо? Ако изсечете всичките дървета в гората и оставите само едно от тях свободно да расте и да се развива, то непременно ще стане голямо. Какво се ползва това дърво от своята големина? На кого ще се хвали със своята големина? Едно преимущество ще има: много птици ще могат да кацат върху него. Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацат върху него. Като е голямо, много гарги, много щъркели ще кацат на него и ще казват: Голямо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голямото дърво.

Следователно ако и вие сте големи, много птици ще кацат по вас. Не, основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа. Когато човек желае да стане голям, велик, преди всичко той трябва да разреши този въпрос за себе си. Той трябва да си каже: Аз искам да стана голям, велик за себе си. Човек расте, става голям и велик, когато разрешава три вида задачи: първо, той разрешава задачата на своето тяло- физическа задача; второ, той разрешава задачата на своята душа – духовна задача и най-после разрешава задачата на своя Дух – Божествена задача. Следователно когато човек се справи със своето тяло, със своето сърце и със своя ум, той може да каже, че е разрешил задачите и в трите свята. Ако човек е на умиране, но веднага стане от леглото си и каже: “Няма да умра, още 50 години ще живея!” – той е разрешил правилно една от своите задачи. Той може пак да легне, но винаги да поддържа в ума си идеята: Аз няма да умра, искам да живея, да свърша работата, за която съм дошъл на земята. Щом мисли така, той ще има добър резултат. Казвате, възможно ли е това? -За онзи, който разбира законите, всичко е възможно. За онзи, който не разбира законите, не е възможно.

Тъй щото задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си. Няма по-велика наука за човека от тази, да се справи със своя ум и със своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя изобщо? Царете днес са велики, утре ги свалят от това им величие. Ако хората днес те правят велик, а утре отнемат величието ти, това не е истинско величие. Ако днес имаш знание, но утре го изгубиш, това не е знание. Ако днес си разположен, но утре изгубиш разположението на Духа си, ти не си господар на положението си, ти не можеш да се наречеш велик. Велик човек е онзи, който помни своето детство от най-ранната си възраст. Кой от вас помни своето детинство още от първата, втората или третата си година? Някои деца запазват смътни спомени за своето детинство едва от четвъртата година нататък. Повечето деца помнят какво са прекарали през детския период на живота си от деветата година нагоре. През тази година те свършват трето отделение. Значи те са в низшия курс на университета.

Съвременните хора имат повърхностни схващания за живота. Обикновеният човек, който има материалистични възгледи за живота, казва: Аз тъй мисля за живота. Ученият казва: Природата е създала нещата. Религиозният казва: Бог е създал нещата. Не, по този начин животът не може да се обясни. Когато някой казва, че мисли тъй или иначе по даден въпрос, значи нещо го заставя да мисли така. Следователно той не е господар на положението си. Тогава ще излезе, че по един и същ въпрос човек мисли по един начин, Природата – по друг, а Бог – по трети начин. Преди всичко човек е Божие създание. Природата също е създадена от Бога. Ето защо нито Бог, нито природата, нито човекът могат да бъдат в противоречие със себе си. Когато някой казва, че мисли тъй или иначе, с това той нищо не разрешава. Какво е разрешил човек, като е мислил толкова години наред? Питам: кой е създал тялото, ума и сърцето на човека? Ще кажете, че Бог ги е създал. Ако кажете, че Бог ги е създал, за мене това е невъзможно, понеже още утре това тяло ще умре, този ум и това сърце ще престанат да функционират. Ако кажете, че Природата ги е създала, и това не е вярно. Ако кажете, че човек ги е създал, донякъде е вярно. Защо? Ако тялото на някой човек е слабо, хилаво, кой е виновен за това? Той ли създаде това хилаво тяло? Не, той го наследил от баща си. Бащата го наследил от своя баща и т.н. Значи тялото на този човек води началото си още от неговите деди и прадеди, всеки от които е внесъл по едно малко преобразование. Такова е положението на съвременния човек, дошъл на земята да живее, да се прояви. Когато умният човек слиза на земята, той ще си избере баща и майка, каквито желае; неговите родители ще бъдат добри, умни хора. Той ще бъде господар на положението си. Невежият обаче ще си избере такива родители, които ще му създадат ред страдания и нещастия на земята. Когато се казва, че Бог създал човека, това значи, че Той е създал Първия Човек и го е създал по Образ и Подобие Свое. Този Човек е безсмъртен. Всички Божии творения са безсмъртни, а човешките – смъртни.

Казвам, една от задачите на човека е да се освободи от заблужденията си. Колкото велик и да е човек, ако не се освободи от заблужденията си, в края на краищата той ще дойде до едно вътрешно разочарование. При това положение, каквото направи човек, все недоволен ще бъде. Дали ще бъдете художник, учен, писател или философ, все ще бъдете недоволни от положението си. Защо? – Все неразбрани ще останете. Вземете например положението на пророците от Стария Завет. Колко хора вярват днес в тяхното пророчество? Колко хора в миналото са вярвали в тях и колко са ги разбирали? Колко души познават философията на Хермес? Колко души познават гръцкия певец Орфей? Колко от вас например сте запознати с учението на Кришна? И най-после колко християни познават както трябва учението на Христос? Това, което днес християните проповядват, е сянка на онова, което на времето си Христос е проповядвал. Вземете например мисълта, която Христос е казал: “Без мене нищо не можете да направите”. Разбрана ли е тази мисъл? Днес всеки може да каже: Без мене нищо не можете да направите. Бащата казва на сина си: Синко, без мене нищо не можеш да направиш. Професорът казва на студента си: Без мене нищо не можеш да направиш. Мисълта, която Христос е изказал, има дълбок вътрешен смисъл. Така може да каже само оня, който се е подложил на вътрешна проверка, който се е изпитал. Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само от мистика. Това учение изисква вътрешно приложение, вътрешни опити. Когато мистикът приеме учението на Христа, той се натъква на ред изкушения, които имат за цел да го отклонят от правия път. Ще му обещават хиляди блага, само да го спрат в пътя му. В това отношение съвременната наука е подтик за човека, тя му дава импулс да върви напред. Обаче за онзи, който не може да я употреби на място, тя е спънка в живота му. Както чашата вино може да спре развитието на човека, така и за неразумния науката е спирачка в неговия път. Чашата вино за стомаха на стария човек е на място, но за стомаха на младия не е на място. Защо? – Защото стомахът на младия не се нуждае от укрепителни средства.

Питам: ако човек живее само девет години на земята, какво може да свърши? Или ако живее 90 години, какво може да свърши? Каква е задачата индивидуално на всеки човек? Всеки човек все трябва да има някакво съществено постижение в живота си. Следователно човек трябва да се домогне до своята специфична задача, да я реши правилно, за да има известно постижение, да знае, че е направил нещо.

Сега ако напиша, че 2=1, вярно ли е това равенство? Обаче ако напиша, че 365 дни се равняват на една година, това равенство е вярно. В такъв случай и 2=1, ако приемем, че числото 2 представя две полугодия. Значи две полугодия образуват една година. Питам: във втората си годишна възраст детето ще има ли тия условия, които е имало първата година? Първата годишна възраст на детето представлява основа, подтик на неговия живот. През втората годишна възраст детето има един малък плюс, то е израсло малко и съзнанието му се е разширило. На третата година детето вече може да ходи, а на четвъртата може да приказва. На петата година съзнанието на детето вече се прояснява, то започва да смята, да чете, да се разговаря по-разумно с майка си и баща си, с братята и сестрите си.

Аз взимам числата от едно до девет като най-важни. Останалите числа от девет нататък са повторение на първите. Който изучи отношението на тия числа към човека, той ще знае отношението и на останалите числа. Сегашните хора, даже и учените, не знаят значението на тия числа и отношението им към човека. Например учените хора не знаят какви са характерните черти на детето през първата, втората, третата до деветата година. Ако запитате някой баща, и той не може да ви каже отличителните черти в характера на своите деца през първите девет години на техния живот. Защо не знае? – Защото не е правил наблюдения. Всяка година от живота на човека има свои отличителни прояви, които от време на време се преповтарят. Някой баща казва: Моето дете е десетгодишно. По какво се познава, че това дете е на десет години? Ще кажете, че това знаете от сметката, която правите от деня на раждането му до последния момент. Не, всяка година си има свои характерни черти, по които трябва да съдите за годините на детето. Във физическия свят вие различавате нещата по тяхната големина. Казвате например една оканица, две оканици, три, четири и т.н. По какво ги различавате? – По големината им. Щом дойде до възрастта на човека, не познавате на колко години е. Ако бяхте наблюдавали разните възрасти на детето, щяхте да различавате кое дете на каква възраст е. Всяка година човек придобива нещо съществено, присъщо на дадената възраст. Ако не знае тия отличителни черти, човек може да изпадне в ред погрешки. Той ще се влияе от външните прояви на хората, а тия прояви не са нищо друго, освен украшения. Срещате млади моми и момци, накичени по главата с пера, цветя, панделки, с пръстени на ръцете, с огърлици на врата, но това не е човекът. Когато някой знае кой философ какво казал, и това не представя човека. Знание, което днес се придобива, утре се губи, не е истинско знание. Мислите ли, че ако турите на врата на един вол скъпа огърлица с диаманти, той ще се върне у дома си? Без тази огърлица волът е в безопасност; с огърлицата той е изложен на голяма опасност.

Тъй щото, ако е въпрос за знание, човек трябва да придобие такова знание, с което да разрешава най-трудните задачи в своя живот. Ако е въпрос за верую, човек трябва да има такова верую, което да го направлява в правия път. Някой казва, че истинското верую носи спокойствие. Питам: какво спокойствие трябва да търси човек? Преди всичко спокойствието подразбира известни условия. Какво е нужно, за да бъде човек спокоен? Казваме, че човек трябва да бъде търпелив. Обаче и търпението се нуждае от известни условия, от известна подкрепа. Който няма воля, той не може да бъде търпелив. Някои хора се раждат търпеливи, а други трябва да работят върху себе си, да добият търпение. Казвате още, че човек трябва да бъде милосърден. Питам: как се придобива милосърдието? Как мислите – сила, способност, чувство или качество е милосърдието? Защо именно милосърдието има отношение към слабите? Когато слабият страда или направи някаква погрешка, към него ние сме снизходителни, милосърдни; когато силният греши, към него сме строги, взискателни. Силният може да предизвика нашето милосърдие само когато го видим, че много страда. Също така и Любовта се проявява към слабите, а не към силните. Ако видите една голяма мечка или един слон, у вас се явява чувство на страх, на удивление към тях, но не и на Любов. Ако видите някое малко, слабо същество, у вас се явява по-скоро чувство на състрадание към него, отколкото чувство на Любов.

Когато се говори за Любов, за обич, съвременните хора казват, че те могат да обичат слабия, който може напълно да ги слуша, да им се подчинява. Това е особено психологическо състояние на човека, да иска да бъде зачитан, слушан от онзи, когото обича. Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви като всички хора. Да разбирате човека, това значи да имате първото условие за разговор, за връзка с него. Когато някой ви донесе един скъпоценен камък, обвит в няколко книги и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и, след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него дали е истински, или фалшив. Само при това положение можете да говорите за скъпоценния камък. Когато изучите и разберете този камък, истинската наука ще дойде.

Скъпоценният камък представя човешката душа, която трябва да освободите от обвивките, да я очистите от праха и така да я занесете на Небето, дето е нейното място. Човешката душа е жив камък, тя не служи само за украшение както скъпоценния камък. Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога. Човек е спокоен, когато има абсолютна вяра в Бога. Щом има такава вяра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умът му веднага да се изпълни със светли мисли. Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на Бога. Той подтиква човека към работа, към стремеж за знание и след това се оттегля. Бог не ни оставя да стоим на едно място. Щом забележи най-малкото недоволство или най-малката индиферентност в нас, Той веднага ни подтиква напред, постоянно ни дава подтик за работа. Някой казва: У мене се яви малък подтик към доброто. – Това е малкият пръст на Господа, с който Той те е бутнал. Ако се спреш за малко и кажеш, че това не струва или онова не струва, Господ веднага ще дойде при тебе, ще те бутне с малкия си пръст да не стоиш на едно място. Случва се с някои хора, Бог ги поставя в едно направление, те отиват в друго. Какво ще излезе най-после? – Бог ще постави тия хора в правия път, но ще ги остави да опитат това, което те желаят. Щом придобият известна опитност, те ще видят, че няма друг път, освен този, в който Бог ги направлява.

Едно трябва да знаете: всеки човек има своя орбита на движение, от която никой не може да го измести. Да се мисли другояче, това е крива философия. Земята, луната, слънцето, както и всички останали планети, имат свой определен път на движение, своя орбита. Никой никого не може да измести от неговия път, нито може да го засенчи. Някой казва: Аз искам да бъда комета, да съм свободен. – Да, но и на кометите пътят е определен. Има комети, които минават от една система в друга, правят връзка между тях. Тъй щото ако поддържате кривата философия, че някой може да ви извади от пътя ви, това показва, че вие сте в положението на падащите звезди, които нямат посока, нямат определен път на движение. Ако може някой да ви измести от вашия път, това показва, че вие нямате никаква тежест. Често хората изгубват знанието си, изгубват присъствието на Духа си. Това се дължи на мъчнотиите, на които се натъкват. Обаче каквото и да правят, мъчнотиите неизбежно ще дойдат. Запример вярващият може да срещне съпротивление на своите идеи отвън и вътре в себе си. Той може да срещне противоречия вън и вътре в себе си. Търговецът може да срещне съпротивление в търговията си, стоката му да не се продава. Някой изобретател може да срещне съпротивление в произведенията си, не му дават възможност да ги прокара в света. Писателят, поетът, ученият могат да срещнат ред съпротивления в своите работи.

Изобщо всички хора могат да се натъкнат на мъчнотии, на противоречия в живота си, но те трябва да преодолеят, да ги разрешат правилно. Като четете за живота на великите хора, ще видите през какви мъчнотии, през какви противоречия са преминали. Вземете например живота на Христос. Той дойде с велика мисия в света и на първо време Го посрещнаха с финикови вейки, но на третия ден Го разпнаха. От всички тия примери се потвърждават думите на гръцкия философ Солон, който е казал, че никой не може да бъде велик преди смъртта си. И наистина човек става велик след смъртта си. В мистичен смисъл това означава: когато човек се откаже от суетата на живота, от преходните желания на своята плът и се поддаде на стремежите на Духа си, само тогава той може да стане велик.

И тъй величието не е за този свят. Казано е в Писанието: “Образът на този свят прехожда”. Величието е за Небето. Истинско постижение е това, да работите усърдно на земята, за да може Невидимият свят да се заинтересува от вас и да ви помогне. Христос казва: “Не се радвайте, когато ви се подчиняват духовете, но радвайте се, когато имената ви са записани на Небето”. Какво значат думите “радвайте се, когато имената ви са записани на Небето”? Мнозина от вас следват това учение от девет години насам, но питам: какво е било тяхното верую или какви са били постиженията им в първата, втората, третата, до деветата година? Правили ли сте наблюдения в това отношение? Някои от вас показаха голямо усърдие през първата година; втората година усърдието им се намали; третата година стана още по-малко и сега, когато са в деветата година на своето подвизаване, светлината им е много слаба, почти като тази на някоя вощеница. Някои пък са вървяли точно обратно: те са започнали с малко усърдие, с малка светлина, но постепенно светлината им се увеличавала. И днес, когато се намират в деветата година, светлината им е доста голяма. Първите вървят от зенита към залеза, а вторите – от изгрева към зенита. Мистичният живот подразбира движение във възходяща посока, а не в низходяща. Ако любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска Любов; ако знанието, милосърдието не се увеличават, те не са истински. Във всички свои добродетели и способности човек трябва да расте, да се разширява.

Сега като говоря за проява на добродетелите и способностите на човека, аз нямам предвид неговите отрицателни състояния. Човек може да изпадне в обезсърчение, в отчаяние – това нищо не значи. Това е резултат на вътрешна борба в човека, на падане и ставане. Аз говоря за положителното в човека, в което взимат участие неговите сърце, ум, воля, душа и Дух. За да преодолее човек тия отрицателни състояния, препоръчват му самообладание. Всички окултни школи също говорят за самообладание. Някой казва: Аз трябва да се владея, да владам Духа си. Какво разбирате под думите владане на духа? Кой човек може да влада Духа си? – Духовният. Ако някой човек изгуби богатството си, знанието си и се обезсърчи, отчае, той не е духовен още. Обаче ако се зарадва, след като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовен човек. Този човек благодари на Бога за всичко, което е изгубил; той гледа на живота от мистичната страна, вижда, че може да живее и без това богатство и знание. От вътрешното разбиране на човека зависи какъв живот ще води той. Защо човек да не вярва, че може да живее и без къща, и без пари? Това верую не може да се предаде външно, по механически начин; то трябва да се придобие отвътре, да стане убеждение на човека, негова плът и кръв. Бедният казва: Бог е определил да бъда сиромах. Същевременно той е недоволен от сиромашията си. Неговото убеждение е само на думи. Друг казва: Човек трябва да се облича скромно, да не обръща внимание на хората с облеклото си. Този човек говори така, но се стеснява от дрехите си. Значи той още не се е убедил в това, което говори.

Как си представяте ангелите? Какви дрехи носят те? Мислите ли, че дрехите им са прости, скъсани? Ангелите са облечени с бели, широки дрехи, препасани с колан. Ако обикновен човек влезе между тях, той не би могъл да ги различи един от друг; те си приличат напълно. Ако сте живели дълго време с един ангел и после го видите между другите ангели, по никой начин не бихте го познали. Ангелите имат едно специфично качество; те не искат да изпъкват, вследствие на което външно запазват едно подобие, а вътрешно се различават. Вътрешно те живеят разнообразен живот, по който се различават. Човек трябва да бъде гениален, за да различи един ангел от друг. Животът на хората е точно обратен: външно има голямо разнообразие, а вътрешно има еднообразие. Когото и да срещнете, по вътрешен живот той прилича на другите хора, но ще го чуете да казва: Аз не съм като другите. Не, и той е като тях, но не се познава.

Казвам: човек трябва да се освободи от вътрешното еднообразие. Нещастията на хората се дължат именно на това еднообразие. За тази цел вие трябва да прилагате в живота си ред окултни закони, които да ви послужат при самовъзпитанието. Колцина от вас употребяват поне 10 – 15 минути от деня за упражнения? Даже и съществата от Невидимия свят правят упражнения. Колко повече тия упражнения са необходими за вас! Който не иска доброволно да прави тия упражнения, те все ще му се наложат по някакъв начин. Мъчнотиите, спънките, които хората имат, не са нищо друго, освен методи, чрез които тия упражнения се налагат. Като станете сутрин, благодарете на Бога за живота, който ви е дал. Щом излезете вън, благодарете, че слънцето изгрява, праща своята топлина и светлина. След това започнете работата на деня. Дали ще учите, дали ще копаете земята, обърнете се към Невидимия свят за помощ. Какво правите вие? Ставате сутрин и веднага започвате да работите и забравяте за Бога, за ангелите, за разумните същества. Какви са резултатите на такъв живот? – Неуспехи. Всеки камък на пътя ви не е нищо друго, освен спънки, препятствия. За да не се ударите в този камък, вие трябва да бъдете разумни, да намерите начин да го избегнете. За тази цел трябва да учите, да знаете, че през живота на всеки човек има години на радости, има години на скърби; има дни и часове на радости, има дни и часове на скърби. Това са смени на състояния, през които всеки човек неизбежно ще мине. Те идат периодически, по строго определени закони. Колкото и да си радостен, ти трябва да знаеш, че това състояние ще се смени, ще дойдат противоречията в живота. След тях пак ще дойдат радости. Това ще продължава дотогава, докато най-после дойде Онзи, с Когото си свързан. Той ще те освободи. Има неща, които ни са наложени и те трябва да се изживеят. Когато дойде на земята, Христос знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи от скръбта.

Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Христос имаше и физически страдания, което се разбира от стиховете: “Син Человечески няма де глава да подслони”. На друго място Той казва: “Скръбна ми е душата до смърт”. Христос беше облечен в плът, на която физическите страдания са присъщи, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го е изпратила на земята да извърши една велика работа. Същият закон се отнася и до вас. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзката с Бога да преодолявате. Вие можете да преодолеете! Христос изгуби ли нещо от това, което имаше в себе си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цел Той трябваше да дойде в света, между хората, да разработи и приложи своето учение. Ето защо и вие трябва да изучавате живота си. И от всички мъчнотии, които се явяват в живота ви, трябва да вадите поука. Доколкото съм проследил живота на писатели, поети, философи и учени, виждам, че най-видни от тях са ония, които най-много са страдали. Произведенията им почиват на живи опитности, минали през самите тях. Ако великите хора е трябвало да минат през ред страдания и мъчнотии, същото предстои и на учениците.

И тъй спрете се на равенствата, които написах в началото на лекцията, и размишлявайте върху тях. Сега ще ви дам едно упражнение за десет дни. Като ставате сутрин, правете опити да се върнете към своето детинство, от първата до десетата годишна възраст, и да видите с какво се е отличавала всяка от тия години на вашия живот. Като намерите отличителното качество на тия години, направете връзка между тях и сегашния си живот, да видите как сте работили и какви придобивки имате. Ако не можете да си припомните нещо от първата година на живота си, минете във втората, после в третата и т.н. Като дойдете до онази година, в която има известно пробуждане на съзнанието ви, продължавайте нагоре, докато дойдете до сегашния момент на вашия живот и направите връзка, да видите резултата на вашата работа. Това ще бъде едно хубаво упражнение.

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

Общ Окултен Клас, 15.12.1926 Сряда, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help