Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Не го приеха

“Светът го не позна.” Йоана 1:10,11

Във външната, т.е. във видимата, в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие. Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели. Истината дошла облечена много просто като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.

“Светът го не прие.” Това значи : истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо? Понеже беха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене пари и т.н. В човека едновременно действуват четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето. Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека. Обаче, какво нещо в същност е душата, няма да се спираме на този въпрос. Някои смесват проявите на сърцето с тази на душата и проявите на ума с тази на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.

Христос казва: “глава на словото е истината”. Значи истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснодостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: ние искаме да постигнем близките идеали.

Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането. Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впускат безогледно към всички удоволствия като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволствува и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги, главите им се напълват със знания и те се считат осигурени. За такъв човек казват: учен човек е този. По какво познават, че е учен. Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: отличен е този клас! Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: този човек е прост. Питам: как познахте, че този човек е прост? Главата му стърчи нагоре. Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? Празните класове. Питам: какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? Стърчаха, разбира се. Ето защо като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертвуването. Той казва: всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си. Какво може да направи узрелият, увисналият клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала? Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.

И тъй празните чували в света могат да работят, а пълните не могат. Какво ще кажете отгоре на това? Мнозина казват: учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света. Нямам нищо против тази философия, но казвам: ако, наистина, пълните глави т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространсто. Кой живот наричаме празен? Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: главата на човека трябва да бъде пълна. С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? С ум. Още? С душа. Още? С живот. Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли има празна глава. Защо? Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално. Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата. Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.

Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия. И затова като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли. Всяка дума трябва да включва в себе си само точно определено понятие. Когато кажете “гладен съм, жаден съм, болен съм, здрав съм” всички тия изрази трябва да изказват само едно определено понятие. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: синко, добре е да станеш владика. Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек?” Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По нататък разсъждават: в невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите. Казвам: истинският живот седи в невидимото. Някой казва: аз виждам, аз чувствам. Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко някъде вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот. С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.

Ще ви дам един пример да видите как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествени науки решили да си направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит. Вземат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна краката, а на трета телата им. От разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си да се произнесе към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, че такъв бръмбар в природата не съществува. Той е нещо измислено, сглобен от вас. По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразования в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: как ще се разреши този “хъмбък”? И в науката има такъв хъмбък. Навсякъде в живота има по един хъмбък, който хората сами са си сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате. Това е един хъмбък и нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй както го разрешават, те се натъкват на един хъмбък. Среща ме някой човек, който пие, всички го оправдават и казват: този порок се проявява при него по наследство. Той го е наследил от баща си и майка си. С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили и техния внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хъмбък. Той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е, че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил. Това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например, той знае какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и неговата воля. Когато човек се подава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи и сърди. Той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.

Преди създаването на света Земята беше неустроена и пуста. Всичко по нея беше в замръзнало състояние, навсякъде само ледове и снегове. Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън. Денят, в който Бог решил да създаде света, Слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли и цветята цъфнали. Първите риби почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата. Изваждали главите си на повърхността на водата и си казвали: какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно и да виждаме по-отблизо Слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна. Втори насекомите почувствали промяната и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот. Някаква външна причина е създала тази промяна. Най-после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитвали: каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? След това рибите изпратили една делегация до своя господар човека и започнали да му казват: хайде господарю стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете. Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация от насекомите и казва на човека: хайде господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си! Не съм се още наспал. Идва най-после при него и третата делегация от млекопитаещите и му казва: хайде господарю, стани вече! Тревите изникнаха, нов живот дойде! Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: дойде ли делегация при вас от рибите? Дойде ли делегация от насекомите? И най-после, дойде ли делегация от млекопитаещите? Преведете тия символи и вижте какъв смисъл се крие в тях!

Мнозина ще кажат: тия неща са отвлечени, далечни за постигане. Ние искаме неща близки до нашия живот. Ние искаме да си поживеем. Казвам: тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си. Христос е казал: всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби. Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всеки човек трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре и вън от себе си. Кога може човек да прогресира? Когато живее в хармония или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен? Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.

Светът го не позна.

Ние разглеждаме света, в който е дошла истината, в широк смисъл, във всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно. Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът в своята същина ще изчезне. Преди всичко светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности. Под свят в широк смисъл на думата се подразбират не само хората, но и всичко живо в своята целокупност.

В своите си дойде и своите му го не приеха.

Под своите си разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека. Значи, човек се движи между положения. Той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят. Значи, ние живеем между два свята, между субективния, малкия свят и между обективния, големия, великия божествен свят.

Следователно, когато истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си. Други на втория месец, някои на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.

Сега ние говорим за истината. Обаче, какво е вложила истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и на човешкото сърце. Без истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието на човека се явяват условия за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта според своите разбирания и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато любовта дойде между хората, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие. Те изгубват и своята любов. Къде отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната “ми” на неговата цигулка? Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла” той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. Може. Вие гледали ли сте с едно око, да знаете как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата, едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове. Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота казва: една уста ми трябва само. Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало има и край. И обратно, всяко нещо, което има край, има и начало. Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.

Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността. Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край. Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е накрая на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и любовта трябва да се съединят, нищо повече. Защо? Омразата към някого е любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омразата в сърцето на някой човек или в цяло общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен на любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот е в състояние да убие някого. Питам: ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: който иска да запази своя живот, той ще го изгуби. Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е? Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? И нея ще отрежат. Ако се зарази дясния крак и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека? Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от божествения организъм и ако за запазването на своя живот погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отразват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката и тя да се отстрани. Трябва да дойде такъв учен, който да знае от колко години се е появила причината за някаква болка и после да се заеме с отстраняването й. След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остане непокътнато. Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!

Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразни болести на съвременния век.” Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го и с ренгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: спомняш ли си преди 5-10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак. Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк и там видял един човек, на когото кракът бил току що счупен и силна струя кръв течела от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му именно с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болката като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал. Ако болката на крака му беше продължила дълго време, лекарите биха прибегнали до отрязване на крака.

По същия начин много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате например в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече за болен. Страдате, викате лекари и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи и да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от страданията на човечеството, от които той и до сега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живяли по този начин са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот. От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Какво се изисква за това? Да приемем истината. Приемем ли истината, тя ще изпълни своята задача. Когато истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, където забогатял. Като се почуствал вече стар, решил да се върне в родното си място при своите близки. Обаче най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: аз ходих в странство, където прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си. Ще видим, ще поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: много съжалявам драги ми, че не ще можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той има място за тебе. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия, че е останал беден човек, без никакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всеки едного от нас.

Като говорим за истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо от там ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: за Господа давам. Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи как да се жертват за Господа. Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да научи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват истината, а други я отричат. Питам: каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва истината? Това не е никаква логика. Друг някой казва: ние трябва да се научим да разсъждаваме! Как ще се научите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата? Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мене седи една картина, която представлява човешкия образ. Първо аз разглеждам какви са очите на този образ, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник. Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив. Колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв. Колкото картината е по-разхвърлена, толкова и художникът е по-разхвърлен. Обаче, природата не обича разхвърлените неща.

И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение. Затова именно това, което е било днес, утре няма да бъде, друго нещо ще имаме. Нещата всеки ден се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести. Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастие, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки. Той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи. Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена. Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.

Питам: в какво седи положителната философия на живота? Ако имаме три същества, едното от които живее на Месечината, другото на Слънцето и третото на Сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата Земя? Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата Земя, да познаят какво е нашето състояние или пък да познаят какви мисли ни интересуват или с какви въпроси се занимаваме? Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти, те мислят само за ядене и пиене и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се усилила значително и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае как да регулира червения цвят на лицето си, защото ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: този човек силно пожълтя или силно позеленя. Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.

В Писанието се казва, че истината дошла в света и светът не я приел. Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че истината дошла между своите си и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това като дойде истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на истината не може да бъде нито болен, нито беден – той се справя с всички трудност и мъчения. Човекът на истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне истината. Ще кажете: кой е достигнал до това състояние? Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? Никоя. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за истината, мъдростта, за знанието ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи спокойно под смоковницата си, несмущаван от никакви изкушения и борби, на каквито се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват без да се убиват, ще се заробват без да се лишават от свобода, ще се затварят, без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.

Днес културният свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога. Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога? Или как разбират те божественото начало в човека? Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: Господи, прсти им, те не знаят, какво правят! Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влияянието на Тагоре. Нека не се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма. Същото може са се каже и за всеки човек от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак при българина ще се върне. Онези, които не познават този закон, казват: жалко, ще се опропасти народа ни! Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението божия закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласна еврейския народ от едно мсто на друго по лицето на Земята за неизпълнение божия закон, но пак не изчезна. Защо? Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на Земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? Пази ги великият принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Мойсея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога. От хиляди години насем те спазват този закон най-внимателно. Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво като народ.

Казвам: и българите както всеки народ, лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и други. Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: този човек ще съсипе народа ни. И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии. Ако всички партии приложат божественото учение, те ще станат народ и половина. Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не въстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия може да помогне на своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: нека духовенството има грижата за това. Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: всички хора трябва да признаят нашата света църква! Нищо, нека хората подкрепят и църквата. Всички, които създадоха църквата бяха добри и умни хора. Светиите създадоха църквата. Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти и непорочни, които обичаха и човечеството и Бога и бяха готови да се жертват за него. Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с божиите закони.

И в своите си дойде, и своите му го не приеха.

Кого не приеха? Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат истината. Няма по-хубаво от това да се приемат повече вдовци, които никой не приема. Или колкото може повече сирачета, които никой не приема. Или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: няма ли Господ в света? Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят? Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! Мнозина питат: кое е същественото в живота? Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар ще развали десетки, стотици грънцар докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? Най-много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношение с хората. Заключението, което можем да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора. Когато имаме една идея, ние имаме само един приятел. Когато имаме две идеи, ние имаме отношение само към баща си и майка си или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношение към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: идеята за българския народ е много обширна. Колко души жители има България? Около 4-5 милиона. Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.

Едно време когато Бог създал света, той поставил Адама в рая, в божественото училище да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имената на всички животни, Бог извикал Адама да повтори пред него имената на животните, според както той ги нарекал. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: всички животни са по две, имат си другар, а аз съм самичък. Адам не разбрал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им. Своето име обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам и той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: как постъпи Адам със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване на доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя, дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всеки по отделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе и Адам ще направи погрешка, както Ева и тогава ще отидат още 8000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адам и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.

И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: до кога ще страдат хората? Докато се спасят. Казвам: иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е любов. То значи, когато Бог, т.е. любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на Земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на Небето, но на Земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на Небето. Казвате: страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! Питам: по какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха! Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът, това е възвишеният свят на любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторния свят.

В света дойде и светът го не позна. В своите си дойде и своите го не приеха. Настава фаза, когато светът трябва да го познае и своите му трябва да го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да потикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ и хората на този народ са го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава? Във всичко има изобилие и божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ- всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости- всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създаде всички животни, затова именно хората от петата раса живеят животински живот, бият се, карат се, убиват се, мразят се – вършат всичко това, което и животните вършат.

Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения. Когато кучето минало покрай Адама, той го запитал: ти запомни ли божия закон? Запомних го, написах го на зъбите си. Волът минал покрай Адама и той го запитал: ти запомни ли божия закон? Запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: ти запомни ли божия закон? Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: ти запомни ли божия закон? Да, запомних го, написах го на езика си. Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет, какво е останало от божия закон у тях! Едно трябва да знаят всички хора: божият закон не се пише нито на език, нито на зъби, нито на рога, нито на копито. Всички са написали там, дето не трябва.

Казвам: сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Времената, които сега преживявате са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на Земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на Земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви говоря не е ново, нито старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи. Има нещо посято в човека още от хиляди години. То е божественото, което чака времето си само, за да се пробуди. Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:

“Кажи ми твоите свещени думи, които някога си ми пял!

Тогаз божествена топлина се разля в мен и стопи снега и леда.

И изобилно потекоха водите, които напоиха и оросиха всичко в мен.

И от тогава почна всичко да расте и цъфти, да върже и да зрее.”

Божият дух е вложил всичко това в човека. И когато дойде божествената топлина, тя ще стопи снега и леда, ще потекат водите и всичко ще започне да расте и да цъфти, да вързва и да зрее.

Беседа от Учителя, държана на 28.11.1926 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help