Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Мойсей и Христос

Защото ако бяхте вярвали в Мойсея, повярвали бихте в мене, понеже той на мене писа. Йоана 5:46

Има известни положения в живота, които трябва да се изяснят. Изясняването е също така процес в природата, както растението, развитието и ред други процеси. Всички предмети или всички същества, към които се движим, стават толкова по-ясни, колкото повече се приближаваме към тях. Колкото повече се отдалечаваме от тях, яснотата им се губи. Изясняването на нещата подразбира външната, материалната, видимата страна. Този процес е необходим за човека, понеже днес по разни външни и вътрешни причини, той не може да мисли и да чувства правилно, идеално. Извадете от него материалните неща и духовният му живот ще остане напълно неразбран. Представете си, че човек живее в един свят особено създаден, където той не се нуждае нито от стомах, нито от очи, уши, нос, език, не прави никакви грехове и престъпления. Как мислите, какво ще бъде положението на този човек?

Често съвременните хора задават следния философски въпрос: не може ли светът да бъде създаден по друг начин? Светът може да бъде създаден по хиляди начини, но въпросът е да се избере най-добрият начин и така да се създаде. Най-добрият начин, по който светът можа да се създаде е този, който имаме днес. Казвате: не можа ли човекът да има някаква друга форма, а не тази, която има днес? Може. Обаче най-хубавата форма, в която човек може да се прояви днес е тази, която ние познаваме вече. Всички форми, които са дадени за птиците и млекопитеющите, за растенията, за всички живи същества изобщо, са най-добрите за да могат да се проявят при сегашните условия на живота. Ние не можем да съдим за нещата само от наше гледище. Защо? Понеже много от разбиранията и схващанията на съвременните хора по разни въпроси са повърхностни. След стотици или хиляди години хората ще разберат тясната връзка, която съществува между живота на всички същества. Ако се разглеждат нещата и отношенията между тях само от външна страна, те изглеждат разхвърляни, независими едни от други. Например, между растенията и хората, както и между минералите и хората на пръв поглед не се забелязва никаква връзка, но всъщност такава съществува. Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения и нови теории. Те ще бъдат носители на новата, положителна божествена наука. Според тия нови теории учените ще доказват, че атомите се раждат и умират както хората. Йоните също така се раждат и умират както хората. Всичко това ще бъде обосновано и доказано точно, математически, с ред формули, с които си служи днес математиката.

Често като говоря в беседите си за учените хора и за науката, мнозина мислят, че аз отричам тяхната работа, не ги признавам и т.н. Който мисли така, той не ме е разбрал добре. Според мене, учените хора представляват планински върхове с различни височини. И като планински върхове те събират енергията от живата природа, от снеговете, от атмосферата, от светлината, от топлината, от ветровете и я изпращат в долините. Например, те изпращат енергията от снеговете в потоци жива вода, като напояват долините и развиват всякаква култура по тях. Планините дават направление на изворите. Следователно, в умствения свят учените хора представляват високи планински върхове, откъдето слиза божествената енергия. Те сами не създават тази енергия, събират я, задържат я в себе си и когато дойдат благоприятни условия, тя слиза надолу и напоява долините. Ние не искаме да освободим света от снега, както някои хора искат да освободят живота си от всякакви противоречия и да живеят като ангелите. Чудни са хората! Те били ли са при ангелите за да знаят как живеят? Ангелът живее добър, красив живот, защото е крайно разумно същество. Ангелът обръща внимание на такива малки неща, които и най-досетливият човек не може да забележи. В това отношение ангелите се отличават с висока култура. Ако постъпите в някой ангелски университет, вие нищо няма да разберете от тяхните теории. И те имат теории за създаване на света, за духа и материята, за разните светове и т.н. Техните теории, обаче, се различават от нашите. Понякога в ангелския университет засягат земния живот и научно разрешават въпроса, защо хората грешат, защо страдат и се мъчат и т.н. Между всички учени досега не се е срещнал нито един такъв, който да е обяснил истинските причини на злото в света. Обаче, има учени хора, които нищо не са писали по този въпрос, но знаят причините за злото в света и могат да ги обяснят. Онзи, който знае причините за произхода на злото, той ще знае и ще може как да го поправи. Всеки лекар, който може да обясни причините за развиване на някоя болест, той ще знае как да я лекува.

Мойсей за мене писа.

Мойсей е идея, която представлява видимото, материалното в света. Той представлява всички съвременни учени хора, целокупно взети, както и всички съвременни художници, музиканти, писатели и поети. Христос казва: ако вие не вярвате във всички ваши поети, художници, музиканти и учени хора, които са написали всичкото свое знание на книга, как ще вярвате в мене, който сега ви проповядвам нещо ново? С това Христос иска да каже, че всички тия хора подготвят пътя за Христа, та като им говори да го разбират. Някои казват: аз не вярвам в науката. За коя наука говори този човек? Ако той подразбира само външната страна на официалната наука, прав е да не й вярва. За тази страна на науката Писанието казва: буквата умъртвява. Всеки който се занимава с тази наука, той е опитал, че тя умъртвява. Ние говорим за външната страна на науката, за положителната, божествена наука, която е жива и възкресява човека.

Днес много ученици са по-учени от своите учители и много деца са по-учени от авторите на някои хубави стихотворения. Защо? Например някой автор напише едно хубаво стихотворение и след време го забрави, а едно малко дете като научи това стихотворение наизуст, дълго време го помни и може да го декламира. Децата имат силна памет и като научат нещо, не го забравят лесно. Извикайте някой виден поет и вижте дали помни това, което е написал. Някой ученици със силна памет запомнят всички формули по математика и при случай корегират своите учители. В този смисъл казвам, че някои деца са по-учени от своите учители. Днес знанието е механизирано, всеки може да го придобие. Истинско знание е това, което има приложение в целокупния живот, външно и вътрешно и може да преобразява човека. Ако е въпрос за такова знание, в това отношение плочите на фонографа също тъй могат да минат за учени. Ако изпеете една песен пред фунията на някой фонограф, тя ще се отбележи на неговата плоча с всичките си подробности. И ако пожелаете да се повторите ще я чуете безпогрешно. Ще може ли един съвременен музикант при първо слушане на песента да я повтори тъй както грамофона? Ами колко пъти трябва да се повтори песента на човек със слаби музикални способности? Най-малко 5-6 пъти и пак няма да я схване точно. И тъй, божественият принцип, който съществува във всички хора ги направлява към един общ закон. Учените хора не създават произволно своите закони, хипотези и теории, но под влиянието именно на този общ закон, който работи в тях по свой особен, специален път. Например, един художник минава през някоя хубава местност, наблюдава изгледите и веднага вниманието му се спира върху един от тях и го копира. Всички се възхищават от тази картина, похваляват го, но той ли е създател на самия оригинал? Не, художникът е създател на копието само, а създателят на оригинала е другаде. На същото основание казваме, че и ученият човек копира само една малка част от това, което той е могъл да види и да научи. За това именно и съвременните теории ни се виждат малко непълни, недоизяснени. Може ли художникът със своята четка да нарисува всичко, което съществува или което той сам е видял в природата? Той може да изнесе само някои малки подробности от това, което е наблюдавал. Съвременната фотография е по-голям художник от този с четката. Тя изнася повече подробности, защото има специални лещи, с които ги долавя. Голямо изкуство е да знае човек, как да изнася нещата.

Казвам: всички учени хора са учители на човечеството. Всички хора от своя страна са малки деца, които Бог приготовлява чрез тези учители. Всеки човек е едно малко дете, дошло на Земята да се учи. Докато е дете, той ще се занимава с детински работи. Казвате: за да разбере истината, човек минава през ред заблуждения. Няма заблуждения, но има фази на живота. Куклите, кончетата, с които децата си играят не са заблуждения. Това са реалности, това са уподобления. Нито кончетата на малките деца, нито конете, които възрастните хора яздят, могат да се нарекат заблуждения. Детето се разговаря със своето конче така, както се разговаря с баща си, когато го язди вместо кон. В ангелския свят има коне, с които можете да се разговаряте така, както с най-видните философи. Тия коне могат да решават сложни математически задачи, както и много от съвременните учени математици.

Мнозина от вас ще кажат: възможно ли е всичко това? Като казвам, че един кон в ангелския свят може да говори, може да решава сложни математически задачи, вам се вижда чудно това и не можете нито да го разберете, нито да го възприемете, защото си представяте неговата форма, а не неговата субстанция. Представете си двама велики художници, единият от които има четка, бои и всички необходими инструменти на разположение, а другият няма нищо и е принуден да рисува с пръсти. Питам: кой от двамата ще рисува по-добре? Разбира се този, който има на разположение всички инструменти.

Представете си също така двама велики виртуози цигулари, единият от които има най-хубавата цигулка Страдивариус, а другият има обикновена българска цигулка, скована от две прости дъски и един прост лък. Кой от двамата ще свири по-хубаво? Първият. Защо? Понеже вторият няма благоприятни условия за да прояви своя талант. На същото основание има много животни, които по своята интелигентност седят по-високо от много хора, но по нямане възможност да се проявят за дълго време те остават затворени в своята форма. Един учен твърди, че някой паяци могат да мислят като хората. С това свое твърдение той озадачава съвременните академици. Вследствие на това много учени във Франция започнаха да вярват, че паяците не само мислят, но за тази цел имат и някои технически приспособления. Условията, в които живеят паяците ги заставят да мислят. Ако турят някой човек в едно подземие и той ще започне да мисли, дали над него не съществува нещо по-хубаво. Ние, съвременните хора, сме заровени, намираме се на дъното на някой океан като сомове, а над нас отгоре има вода, има и суша. Там ние философстваме. Над тази суша се намира още една такава, върху която ангелите орат и сеят своето жито. Това е мисъл предадено в поетическа форма. Що е орането? Да ореш значи да си разумен. Да не ореш значи да си глупав. Разумният оре и сее, затова е богат и сит. Глупавият не оре и не сее, затова е сиромах и гладен.

Христос казва: ако бяхте вярвали в Мойсея, повярва ли бихте в мене, понеже той за мене писа. Съвременните културни хора не вярват на своите учени и учените хора не си вярват едни на други. Те постоянно се опровергават едни други. Един учен опровергава теорията на друг и създава своя теория, трети учен опровергава теорията на втория и т.н. Всяка нова теория не отрича старата, но я допълва. Нека децата учат, ние не отричаме техните стремежи! Нека учените създават все по-нови и нови теории, това е необходим път в развитието на науката. Нека поетите, философите, музикантите и религиозните хора, които са деца на учените, се качват по тия високи планински върхове, та като стигнат на най-високото място ще видят, че науката има своя вътрешна страна, скрита от погледа на обикновения човек. Във всеки човек има нещо скрито, което не е измислено от него. Съвременните хора не са в състояние още да разберат учения човек, който е посветил цели 20-30 години от своя живот в труд, усилие и постоянство, за да изнесе пред света един факт от живата природа. Цялата наука е съградена от безброй малки факти, малки скъпоценни камъчета. Ние наричаме учените хора трудолюбиви пчелички. Какво щеше да прави човечеството без тия трудолюбиви пчелички? Трябва да има учени хора! Трябва да има проповедници в света! Не е учен този, който преписва нещата. Не е учен този, който само изучава и преписва съчиненията на някой виден автор. Мнозина казват: учените хора ще развалят света. Вярна ли е тази мисъл? Не е вярна. Да учиш, да се стремиш да станеш учен, значи да се храниш. Тогава какво ще стане от човека, ако не се храни? Стомахът му ще се развали. Ако простият човек иска да разреши сложните проблеми на живота със своя ум, той непременно ще се повреди. Науката не може да се погълне изведнъж. Затова нещо се изискват ред години, докато мозъкът на човека се упражни и кали в сложните задачи. Той трябва да се възпитава и дисциплинира, за да могат да го занимават идеи съответно на неговото развитие. В това отношение науката създава отлични, красиви идеи. При това всяка наука трябва да намери своето приложение във физическия свят. Само тогава тя има смисъл.

Сега учените хора изучават бактериите, микроорганизмите, които причиняват вреда на човечеството. Обаче, задачата на науката е да изучава не само вредните микроби, но и тия които подобряват живота. В природата има такива микроби, от които ако се внесат само две в организма на човека, те са в състояние да го подобрят. В своята практика бъдещите лекари ще използват благородното влияние на тия микроби. Те знаят, че охтиката не е нищо друго, освен отслабване на човешкия матрикс, вследствие на което организмът се лишава от необходимата за него енергия. Следователно, ако в организмът на такъв човек се внесат само две такива микроби, те ще представляват един вид противотуберкулозен серум, който в 24 часа ще внесе оживление в болния. Микробите изобщо се размножават с магическа бързина и като попаднат в организма, ще му доставят необходимата прана. Те приемат праната отвън и после я предават на човешкия организъм. Вредните микроби пък са от друго естество. Те имат друг род вибрации и като попаднат в тялото на човека постепенно го изсушават. Те внасят в него особен род динамическа сила, подобра на електричеството във вид на малки топчици. Тия топчици като се разнасят из целия организъм предизвикват пропукване, малки експлозии между тъканите и в кръвоносните съдове. Някои хора казват: зле ми е нещо. Причината на това състояние се дължи именно на тия вредни микроби.

Та когато хората започват да стават нервни, трябва да знаят, че неприятелят е влязъл в тях със своите бомби, със своите оръжия и топове и предизвиква пукане, вътрешни експлозии. Войниците знаят какво нещо е пукане на бомбите, какво нещо са експлозиите. Учените хора на запад и на изток се занимават с микробите, искат да ги впрегнат в полезна работа. Ще дойде време когато те ще успеят в това, но то няма да стане по механически начин, а по начин напълно съобразен със законите на живата разумна природа.

И тъй, ще вярвате в Мойсея и във всичко онова, което учените хора са казали, защото те ще ви дадат подтик. Когато изучавате произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По този начин именно учените указват влияние върху всички хора. По същия начин, когато изучавате Христовото учение вие влизате във връзка с Христа. Когато изучавате живота на мъчениците и на пророците, вие се свързвате и със самите тях. Сега в света, във всеки човек съществува вътрешна борба, причините на която няма да обяснявам, но казвам, че тя е резултат на две велики състояния на човешката природа. Едното състояние е човешкото, а другото божественото. Когато човешкото състояние вземе надмощие, то указва силно влияние върху човека и той започва да вижда всичко наопаки. В него настава голяма тъмнина и мрак и цялата природа се обръща надолу с главата. За каквото и да се говори на този човек, за поезия, за музика, за изкуство, нищо не го радва. Такъв човек се нарича песимист. Песимизмът е излязъл от хаоса на живота. Обаче, природата има един важен закон, който тя спазва строго. В какво седи този закон? Природата не търпи безверници, нито болни, нито глупави хора. Всички тия хора тя е осъдила на смърт. Тя ще заличи всички противоречия, които израждат човешкия род. Според тази разумна природа бъдеще има само оптимистът, човекът на вярата; бъдеще има само човекът на любовта; бъдеще има само човекът на мъдростта, бъдеще има само човекът на истината; бъдеще има само човекът на правдата; бъдеще има само човекът на добродетелта. Всички останали хора са осъдени на смърт.

Някои питат” какво трябва да правим сега? Ще започнете с любовта. Ами после? Ще започнете с мъдростта. После? Ще се свържите с истината. Ние знаем тези работи. Как ги знаете? Като онзи учен, който демонстрирал пред учениците си свойствата на цимента и турил крака си в циментовата каша, та едва могъл после да го извади. Това не е правилно преподаване. За да покаже свойствата на цимента, този учен не трябваше да тури крака си в циментовата каша, а трябваше да постави в нея някой мъртъв предмет като дърво, камък или друго нещо. Той искал да преподаде урока си по-нагледно. Съвременните хора не правят ли същото? И те поставят главата си в такава циментова каша и не могат да я извадят. Те казват: ние трябва да вярваме в старото. Да вярва човек в старото, значи да тури главата си в цимента и да не може да я извади оттам. Това наука ли е? Под наука се разбира великата истина, която работи за общото благо на човечеството. Ако тази наука се проявява в даден народ, тя трябва да работи за благото на своя народ. Ако тази наука се проявява в религията, тя трябва да работи за благото на цялото човечество. В каквото и направление и да се проявява дадена наука, тя трябва да работи еднакво и за стари и за млади.

Сега около 20% от населението в България страдат от охтика. Тия хора нямат никакво бъдеще, затова наука им трябва. Казвате: ние ще се молим на Бога, да им помогне, да се излекуват. Не, наука трябва на тия хора! Те трябва да направят един решителен опит със себе си. В какво седи този опит? Питам тия болни, от които повечето младежи: готови ли са да посветят живота си за благото на човечеството? Те трябва да знаят, че има лек против туберкулозата. Срещате някой болен, който не смее да каже, че е такъв? Той прикрива състоянието си? Защо? Понеже съвременните хора са привикнали да икономисват истината. Те казват: “такъв е животът, все трябва да сметнеш някого, ако искаш да си пробиеш път. По същия начин постъпват и учените хора. Някой учен казва: аз така обвързах еди-кой си човек, поставих го на тясно, да ме познае!

Казвам: не е мъчно да поставиш човека на тясно. Например, двама души отиват заедно на гостилница. Единият от тях разчита на другия, надява се на него, той да плаща. Обаче, този човек като бръква в джоба си, нищо не намира. Другарят му веднага се смущава и изгубва доверие в него. Всеки човек, който се смущава от условията и губи доверие в своите близки, той не е учен. Само този човек може да се нарече учен, който като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: приятелю, колко искаш? Моята кесия слуша само мене-никого другиго. Така е, когато човек се нуждае от пари, той трябва да поиска да му дадат, но не сам да бърка в чужди джобове. Който иска ще му се даде.

Христос казва: “ако не вярвате в своите учени и в мене няма да вярвате.” Това се отнася до нашите времена, до работниците в съвременната наука.

Сега ще разкажа една малка приказка от българския живот за дядо Рашко Дизев. Ще кажете: какво ли ще се говори за този дядо Рашко Дизев? Когато бил млад, той ходил в чужбина на гурбетлик. Като прекарал там няколко години, спечелил доста пари и решил да се върне дома си. По природа той бил много любознателен, обичал да види и разбере всичко, което ставало около него. Като се връщал за дома си, минал през една гора и видял, че в гората десетина души турци копаели нещо. Той се отбил от пътя си, навлязъл в гората, да види какво правят тия хора там. Тия хора били разбойници, ходили на обир; донесли много крадени пари и сега търсили място, да ги заровят, никой да не знае, де са ги скрили. Дядо Рашко се заинтерисувал да разбере, какво се копае там. Приближил до тях и им заговорил на турски: добър ден, какво правите тук? Ще ти кажем, какво правим, отговорил главатарят. И твоята кръв ще остане тук. Тъй ли, защо? Какво зло съм ви направил? Ти видя, когато копаехме и ще ни предадеш на властта, а ние искаме да няма живи свидетели в нашата работа. Замислил се дядо Рашко и си казал: да ме пази Бог! Попаднах в клопката!- Слушайте, братя, аз нямам лошо намерение, честен човек съм. Връщам се т чужбина, дето бях на работа и отивам в селото си, дето ме чакат майка, баща, годеница.- Не, нищо не минава пред нас! В нашите очи ти си шпионин, който ще ни предаде на властта.- Чудно нещо! Каква беля ми дойде на главата. Пари имам, дом си имам, годеница имам. Отде ми дойде това нещо? Полюбопитствах само да видя, какво правят тия хора, и ето, какво ме сполете! Започнал да им се моли: за Бога, братя, моля ви се недейте ме погубва! Може някога да имате нужда от мене. Добре, няма да те заколим, но ще извадим очите ти, защото видя мястото, дето заровихме парите. Ако имаш очи, ти ще намериш това място и ще ни предадеш на властта.- Ето на, сега попаднах на друга беля! По същия начин много от съвременните хора се намират пред такава “туна беля”, както казват българите. Защо? От любопитство, искат да видят, какво се копае в гората. Как се избавил най-после дядо Рашко? Той казал на разбойниците: слушайте, аз не ви желая злото! Ако ме пуснете ще видите, че косъм няма да падне от главата ви. Аз съм щастлив човек. Готов съм да ходя с вас цели 2-3 месеца, да ме познаете и да разберете, че не съм лош човек и нямам лоши намерения против вас. Така бил арестуван дядо Рашко цели три месеца, докато най-после го освободили. Дълго време след това, дядо Рашко разказваше на своите познати и на децата си тази своя опитност. Казваше им: цели три месеца дядо ви Рашко ходи заедно с разбойниците. Защо? За да задоволя едно свое любопитство, да видя какви дупки копаят тия хора в гората.

Много от съвременните хора страдат от едно сляпо любопитство. Те се интересуват да знаят къде какво се върши. Защо трябва да се интерисуват? Разбойници ще срещнете в гората. Нека разбойниците си копаят, а вие минете и заминете покрай тях, не се интересувайте от работата им. Те не ви мислят злото, но в желанието си да спасят своя живот, ще пожертват вашия. Съвременните хора се намират в тази фаза на развитие, именно когато един народ жертва друг за своето спасение. Същото ще срещнете и между учените хора. Един учен жертва друг учен за да се спаси той. Защо става това? Защото личният егоизъм взема надмощие в живота на човека. Повечето хора днес са нещастни, защото излизат от рамките на истинския живот. И религиозният живот днес е излязъл от рамките на истинския път. Днес човек не познава себе си. Например, някой човек като преживее известно време с един добър човек, започва да мисли, че и той сам е добър. Това не е доброта. Добротата на човека се изпитва по отзивчивостта на неговото сърце и неговата душа към общите страдания, които го заобикалят. Отзивчивият човек като мине покрай някой беден, гладен човек, веднага почувства положението и му помага. Друг път мине покрай някой селянин, който бие вола си и веднага влиза в положението на вола. Обръща се към селянина и му казва:слушай приятелю, този вол е твой. Ако го изтезаваш и товариш толкова много, той утре не ще бъде годен вече за работа и от това нещо ти ще изгубиш повече, отколкото твоя вол. Разтовари го малко, за да може по-лесно да пренесе товара! Селянинът ще го разбере и ще смекчи малко страданията на своя вол. След това този човек вижда, че един ловджия гони заек. Спира го и му казва: слушай приятелю, не убивай този заек! Ако го убиеш, може би утре ще умре някое от твоите деца. Той се позамисля и оставя заека свободен, не го преследва повече. Този човек разбира езика на животните и на насекомите. Вижда паяк, хванал муха в паяжината си и му казва: остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианец! Ако паякът го разбере, веднага му се покорява. Скъсва нишката, в която мухата се е оплела и я освобождава. Ако не го разбере, казва му: какво да правя? И аз искам да се нахраня. От толкова време чакам да попадне нещо в мрежата ми. Нищо, остави мухата, аз ще ти дам нужната храна. Ако и при това положение паякът не се подчини, той скъсва паяжината му с тояжката си и освобождава мухата.

Казвам: само така може да се изпита отзивчивостта на човешката душа. Човек трябва да бъде чувствителен, отзивчив и състрадателен към нещастията на околните. В този дух именно трябва да се възпитава и младото поколение. Не е достатъчно само да изслушаш някого, но трябва да се вслушаш, да влезеш в положението му и да разбереш защо страда. Разбереш ли защо страда, ще можеш да му помогнеш. И затова казвам, малко говори, повече мълчи, малко се тревожи, повече мисли! За подкрепление на тия думи турците имат следната поговорка: където стигнеш, там вържи конеца! Това е отлична философия. Съвременните хора се тревожат много. Те искат да придобият много знания, да свършат четири факултета. За да свърши четири факултета, той трябва да живее 999 години. Защо му е нужен толкова дълъг живот? За да може да приложи знанието, което е добил от тия четири факултета. Какво виждаме днес в живота. Някой току що свършва по математика и веднага се записва в друг факултет. Такава наука, тъй набързо придобита не допринася много нещо за човека. Науката има смисъл, когато може да се използва и приложи разумно в целокупния живот на човека. Човек трябва постоянно да освежава своите знания. Мнозина от съвременните хора като придобият висше образование едновременно с това развиват и една лоша черта в характера си. Те започват да гледат на всички останали работи като на унизителни. Някой казва: аз свърших университет, не мога да работя вече на нивата, не съм способен вече за тази работа. Чудно нещо! Докато не беше свършил университета, тази работа му подобаваше, а сега като учен човек, намира, че тя не е достойна за него. Сега именно, като учен човек, той трябва да работи на нивата. Ще впрегне един модерен плуг с електричество, ще вземе книгата си в ръка, ще се качи на плуга, едновременно ще чете и ще оре земята.

Много религиозни хора разсъждават като тия съвременни учени. Те казват: ние трябва да се молим на Бога, не можем да работим на нивата. Кое пречи на религиозния човек да се качи на модерния плуг и да се помоли на Бога, да му благодари, че го е освободил от тежкия труд, да изтощава силите си? Той едновременно ще се моли на Бога и ще оре нивата си. Кой е казал, че човек може да се моли само в църква или у дома си? Що е молитвата? Молитвата е общение с Бога. Като дойдеш до известно противоречие, кажи: Господи, дай ми малко от твоята мъдрост и светлина, от твоята любов и топлина, да продължа живота си, да свърша работата, която си ми определил. Днес хората спорят, теоритизират, кой е на правата и кой е на кривата страна в живота. Всички хора са и на правата и на кривата страна.

Ще ви приведа един мистически разказ, който датира още от времето на Соломона. В този разказ се разправя за един велик адепт, живял по това време в пустинята. Той се наричал Шамат-Вен-Емсаф. В едно от своите минали съществувания той направил някакво престъпление, за което Учителят му го наказал по следния начин: пратил го на Земята да прекара един живот в големи лишения и ограничения и да се храни само с пръст. Идва при него един беден човек и го запитва: както виждам, ти си човек с мъдрост и знание. Защо не се храниш поне с плодове, ами ядеш пръст? В това седи моето най-голямо нещастие. Всичко имам, но въпреки това не ми е позволено да ям друго, освен пръст. Ще кажете: с какво трябва да се храним ние, съвременните хора, с месна или растителна храна? Казвам: в храните изобщо, особено в месната се забелязват много извержения на микроорганизми, които се развиват в тях. Голяма част от месото е пълно с такива извержения. Не е било досега случай, някой светия или адепт да се е хранил с месо, без да се е опетнил. Тия извержения се срещат и в растенията и в плодовете, но в минимално количество в сравнение с тия в месото. Повечето светии и адепти се хранели с плодове, при което са знаели начин да изтеглят хранителните сокове от тях. Всички същества, които са завършили своето развитие, употребяват храна по-ефирна и от плодовете. Това ги прави безсмъртни. Преди да яде от дървото за познаване доброто и злото, Ева беше безсмъртна, но след това стана смъртна. Яденето внесе смъртта в живота. По какъв начин? Чрез изверженията, които се отделят от микробите. След всичко това учените твърдят, че месото съдържало важни хранителни елементи за организма. Вярно е, че месото съдържа хранителни елементи за организма, но тия учени още не са казали цялата истина по този въпрос. Те не са говорили още за нечистотиите, за голямото количество извержения, които микробите отделят в разните храни. Някои казват: това са маловажни неща. Не са маловажни работи. Извержението на една микроба само е в състояние да умъртви и най-големия юнак. Те са силни отрови. Ако човек иска да живее чист и добър живот, той трябва да напусне месоядството по дълбоко вътрешно убеждение за вредата от тази храна и от морално убеждение да не отнема живот, който не може сам да създаде.

Сега да се върнем към адепта, на когото било казано от Учителя, че при него в пустинята ще дойде най-бедния човек в света, който ще му каже нещо, което той трябвало да изпълни. И наистина един ден този беден човек дохожда при адепта, който го завежда в своята градина и му предлага да си вземе плодове, каквито той желае. Бедният човек го запитва: ядеш ли от тия плодове? Адептът въздъхнал и отговорил, че му било забранено да яде плодове. Беднякът отговорил: ако оставиш тази градина, както и всичкото си богатство на мое разположение, аз ще те науча как да ядеш плодовете. Адептът се зарадвал, че в лицето на бедния човек видял своя наследник. Същото нещо става и с много съвременни хора. Те имат всичко на разположение, а при това умират. Къде са вашите дядо и баба, къде са вашите бащи и майки? Кой е ходил на онзи свят и се е върнал? Имате ли съзнание за онзи свят? Никой още не е ходил на онзи свят. Онзи свят не е материален, но духовен. Питам: ледената топка, която държим в ръката си била ли е горе в пространството? Не е била, но може да отиде. Как? Само по един начин, като се превърне в пара. Ще я поставя на огъня да се превърне в течност, а после в пара. В това отношение всеки материалист представлява такава ледена топка, която докато не се превърне първо в течност, а после в пара, не може да отиде на небето. Парите подразбират живота на чисти същества, където работят възвишени сили.

Много от съвременните хора казват: ние не искаме да станем на пара. Искате или не искате ще се превърнете на пара. В Писанието се казва: плът и кръв няма да наследят Царството божие. В хората има вътрешен страх да не изгубят живота си. Обаче, има един велик закон, който изпъжда навън всякакъв страх. Той е законът на любовта, който контролира нашето тяло. Един ден, когато станем господари на своето тяло, ние ще познаваме всички свои клетки и те ще ни познават и служат. Съвременните хора са анархисти. Те измъчват клетките на своите дробове, на стомаха си, на ума, на сърцето си, на цялото тяло. Тия клетки са живи душички, които някога ще образуват организма на едно велико братство, в което и вие ще живеете по любов с тях. Те ще могат да влизат и да излизат от този организъм, когато пожелаят. Организмът на такъв човек ще бъде съвършен и ще се подчинява на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Такъв човек може да се нарече разумен. Той разбира науката както трябва.

Питам: каква наука се изисква днес от хората? Такава наука, която може да контролира всички удове в човешкия организъм и да ги подчинява на божественото в човека. При тази наука човек ще може да отделя ръката от рамото си или краката от тялото си, да ги прати да се поразходят и после да се върнат на мястото си. Да извадиш едно от колелетата на автомобила си и да го заместиш с друго, това е наука! Докато науката не дойде до това положение, тя не може да се счита за истинска, положителна наука. Съвременният човек трябва да насочи своя ум, сърце и воля към постигане на тази наука. Само такъв човек може да се нарече волев. Не се ли стреми той към постигане на тази наука, всяко друго проявление на волята, ние наричаме своеволие. Някой казва: аз съм учен човек. Можеш ли да отделиш ръката от рамото си и после пак да я туриш на мястото й? Казваш: аз не разбирам от тия неща. Не ги разбираш, защото тия опити, да отделяш ръката или крака от тялото си имат преносно значение. Например, някой човек се съблазнява от кесията на богаташа. Какво трябва да направи? Да откачи ръката от рамото си, да я прати на разходка и като се върне отново да я прикачи. По този начин се избягва покушението. То значи: нито окото да види кесията, нито ръката да бръкне в нея. Човек да остане сляп и сакат пред тази съблазън. Така той ще се научи не само да не взема, но и да дава. Който не се е научил да дава, той още не е научил великата наука на живота. Да можеш да отделяш крак или ръка от тялото си, това значи да знаеш да даваш.

Ще кажете: това са заблуждения. Нашата цел не е да заблуждаваме хората, но да ги поставим в божия път. Всички хора на Земята са свързани и трябва да се обичат, понеже и Бог ги обича. Бог обича хората, понеже са функции от неговия организъм. Казвате: може ли Бог да ни обича така грешни, каквито сме и да дохожда при нас? Всеки може да се освободи от греха. Кога? Когато се научи да отделя ръката и крака от тялото си. Може ли човек без ръка и без крак да върши престъпление? Не може. Когато един човек тръгне да убива някого и след това реши в себе си да не го убива, ръката на този човек не е ли отделена от тялото му? Отделена е. Когато човек отиде да краде от касата на някой богаташ и веднага след това се откаже то желанието си, този човек не е ли отделил крака от тялото си? Отделил го е. Не схващайте нещата в техния буквален смисъл, но ги разгледайте като символ. По природа българинът е символист. Той рядко предава мислите си направо, в буквален смисъл, но повече в алегорична форма. Например, българите често употребяват в езика си следните изрази: този човек обича чашата. Аз лукова глава ли съм? Бяга като стрела. Светкавица човек. Ангел човек. Душа човек. Човек и половина. Питам: може ли да бъде човек лукова глава? Може ли да бъде светкавица или стрела? Може ли да бъде ангел или душа? Може ли да бъде човек и половина? Българинът разбира, че важните числа в живота са дробите. С това той иска да каже, че за да бъде човек добър, трябва да бъде човек и половина, да знае ирационалните числа, да знае правилно да дели. Дробите подразбират законът на даването. Където има дроби, там е доброто. Който знае да дроби, той знае и да сърба. Който не знае да дроби, той не знае да сърба. И затова, когато българинът каже за някого, че е човек и половина, той подразбира щедър, учен човек, който знае да дава. Когато каже за някого, че е човек на единицата, това значи, че при този човек няма дроби. Който иска да получи нещо, нека отиде при такъв човек, когото всички наричат човек и половина. Той знае да дава. Човекът на половинката знае дава, затова него търсете. Не търсете човекът на цялото, на единицата, той не знае да дава. Тъй се разбират българите помежду си.

Това, което спъва днес българите е тяхното вплитане в материята. Обаче, в тях има вътрешно желание да се освободят от материализма. Отличителна черта на българина е неговата подозрителност, мнителност, която го спъва в развитието му. Ако те улови веднъж в лъжа, не ти вярва вече, даже и светия да станеш. Затова у българите съществува пословицата: според наш Ивана намразих и свети Ивана. Тази пословица посочва една психологическа черта, дълбоко проникнала в българския бит.

Хората на новото учение, на новите идеи в света трябва да се стремят към истината, откъдето и да иде тя. Днешната научна истина ще бъде утре реална истина, приложена вече в живота. Науката, която сега се развива, за в бъдеще ще се приложи в живота. Затова хората трябва да се приготовляват да си служат с нейните методи и начини. Това зависи от веруюто на хората. Всеки човек трябва да има абсолютна, положителна вяра, която се съгражда само от опитностите на душата. Тази вяра подразбира знание. Истинското знание е вложено в човешката душа. Ще кажете: как ще дойде това знание? Чрез чистотата. Ако човек е чист и знанието ще дойде. Дойде ли знанието, човек не трябва да мисли, че е придобил всичко. Ако някой изпадне в заблуждение, че е придобил всичко, което му е нужно, той ще се намери в положението на електрическата лампа, която мисли, че светлината излиза от нея и може да разполага с нея, когато и където пожелае. Всъщност така ли е? Електрическата лампа свети само тогава, когато е свързана с жици, по които енергията се пренася. Прекъсне ли се енергията и светлината изчезва.

И тъй, когато някой казва, че има всичко в себе си това подразбира, че Бог живее в него и той живее в Бога. Хората живеят в него и той живее във всички хора. Значи, когато кажа, че имам всичко в себе си, подразбирам целокупния живот, изразен във всички живи съществва. Когато кажа, че мога да направя всичко, подразбирам, че аз и всички хора, които живееем в Бога, със своите познания можем да направим всичко. Следователно, цялото битие се изразява в съвкупността на малките работи. Ако запалим само една свещ, в невидимия свят тя ще причини много нещо, защото многото, изобилието винаги се ражда от малкото. В това отношение всеки човек представлява малка свещица, която прибавена към многото свещи, изваршва важна работа.

“Защото, ако бяхте повярвали в Мойсея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.” Казвам: съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: не съдете, да не бъдете съдени! Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин. Затова Христос казва: идете да проповядвате на целия свят! Който проповядва на другите и ги учи, той ще бъде спасен.

Мнозина християви питат: вярвате ли в проеличието на Бога? Те проповядват, че Бог е в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух.

Отец е емблема на мъдростта. Той е силният в света, който защитава всички същества.

Синът е истината. Синът е Христос. Да вярваме в Христа, значи да придобием свободата. Днес всички хора, всички народи търсят свободата. Който търси свободата, той обича Христа. Прави са хората, които търсят свободата. Що е свобода? Това, което включва правата на всички хора и ги учи да живеят братски помежду си, ние наричаме свобода. Учителят, ученикът, лекарят, свещеникът, държавникът, нека всеки седи на своето място, но всички единодушно трябва да разрешат икономическия въпрос. Този въпрос може да се разреши правилно само тогава, когато хората започнат да работят малко, а да придобиват много, да има голямо плодородие; след това благата да се разпределят справедливо между всички хора.

Духът, това е любовта. В Писанието се казва: плодът на Духа е любовта.

Повечето от съвременните хора живеят по Мойсеевия закон. Време е вече да се приложи Христовото учение, да се живее по закона на любовта. Мъжът и жената трябва да разрешат този въпрос индивидуално, всеки за себе си, а после всички заедно ще го разрешат за държавата. Тя трябва да се постави на такава висота, на каквато е поставена Божията държава-Царството божие. В държавата трябва да цари абсолютна истина и правда, за да могат всички нейни поданици да бъдат равноправни. Всеки гражданин трябва да има свобода, да прояви способностите и дарбите, които Бог е вложил в него. Всеки гражданин трябва да бъде идеален човек, за да създаде и идеална държава. Нека всеки човек търси в себе си вината за всички неуредици в света, за да може той сам да се изправи. Постъпва ли така, той ще стане идеален човек. Има идеални хора в света!

Питам: каква цел гонеше Христос с идването си на Земята? Той искаше да въдвори Царството божие на Земята. Можа ли Христос да постигне своята цел? Времето ще покаже. Някои казват: всичко, което са казали пророците се е сбъднало. Един ден ще кажат същото и за Христа. Неговото учение е за любовта. Когато любовта дойде в света, всичко ще се изправи. Ако говорите с любов, искрено и чистосърдечно на най-лошия и той ще ви разбере и обикне. Съвременните хора са умни, трезви: засегнете ли техните интереси, те се затварят пред вас; отнесете ли се братски с тях, те се отварят и споделят с вас своите трезви мисли и чувства. Днес учените хора приготовляват пътя за идване Царството божие на Земята. Всички хора пък са работници в този път. Много работници са нужни в този път! Хиляди и милиони хора трябва да се обединят в една велика обща идея, за да изчезне от всички вътрешното користолюбие, взаимното изнудване и да се създадат истински отношения на братство, на фамилии, основани на любовта. Постигне ли се това, Царството божие ще дойде на Земята. Ще кажете: това се отнася за далечното бъдеще. Не, ние сме вече в предверието на Царството божие. Христос е дошъл вече в света! Целият свят е обсаден с милиони войници от невидимия свят. И България специално е обсадена с кордон от 500 милиона такива войници. По колко войници се падат на всеки българин? Тия същества, които идат от невидимия свят са разумни; те искат да въдворят навсякъде ред и порядък, правда и законност. Те казват на съвременните хора: праведно ще съдите! Има правда в света! Правдата ще застави всички хора да живеят чист и свят живот. Тя ще им покаже, че никой няма право да отнима нито син, нито дъщерята, нито мъжа, нито жената на кого и да е. Трябва ли да има вдовици и сирачета в света? Трябва ли да има нещастници в света?

Питам българите: не трябва ли българското сърце да затупти, да покаже, че има ред и порядък, има истина и свобода, има правда и законност в света? Време е вече българските сърца да трепнат за всички страдащи, за всички бедни вдовици и сирачета. Ще кажете: добър е Господ, той ще се погрижи за всичко. Добър е Господ, но и българите трябва да бъдат добри. Не само един човек трябва да бъде добър, но всички хора трябва да бъдат добри.

Казвам: няма да минат 10 години и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на 10 години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената и в религията и в науката и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация. Съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения. Сега ако отиваш в една държава в друга, на десетина места ще те преглеждат да не носиш нещо. В хотел отидеш, все ще те подозират в нещо. Ако наблюдаваш вечерно време небето ще те проследят да не кроиш някакъв заговор. Ако имаш дълга коса ще те вземат за анархист или за комунист. Като ме слушате да говоря така някои ще кажат: този човек говори така, защото зад него има нещо друго. Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мене седи Господ, зад мене седи истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора. Често казвате: дошъл е един човек, който иска да заблуди народа ни. Никой не може да заблуди човека. Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде! Човек трябва да вярва в Христа и в Христовото учение, което е божествено т.е. учение на Бога. Бог иска да подигне всички хора и да ги освободи от страданията им. Какво донесоха Мойсей и Буда на света? И те като Христа донесоха божественото учение.

И тъй, вярвайте в божественото и го зачитайте във всички хора. Гледайте на всички с уважение и с почитание. Ако човек е стражар, метач или какъв да е, уважавайте го за божественото в него. Срещнете ли например някой стражар, който не изпълнява службата си добре, кажете му тихо и благо: братко, ти си поставен на висок пост. Внимавай да не станеш причина да се закачи на въжето някой човек, който не заслужава това! На банкера, който взема големи лихви кажете: братко, не вземай безразборно толкова големи лихви! Прави разлика между бедни и богати хора. Това обаче, не е чисто идейно, но засега този е изходният път за човечеството. Само по този начин могат да се създадат приятелски, братски отношения между хората.

Главната задача на хората е да придобият знания, да станат учени, да могат да отделят краката и ръцете от телата си и най-после да знаят начина, по който ще могат да внесат в организма си такива микроби, които носят нови жизнени сили, нов живот.

Казвам: важно за всинца ни е да вярваме в Христа!

Беседа от Учителя, държана на 7.11.1926 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help