Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Раздай го на сиромасите

Това като чу Исус рече му: още едно ти не достига, все що имаш продай и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето, та ме последвай. Марко 10:21

Истинският или разумният живот има свой вътрешен смисъл. Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, защото когато казваме, че животът има смисъл всъщност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас. Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи. Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества. Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствствата създават движение, подтик. Някой казва: аз нямам интерес към нищо. Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства. Той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение. Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека. Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота. И сега, всички учени доказват как се разширяват телата. Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват т.е. от изстудяване. И после как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че например водата прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? Защото цялата Вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че Слънцето било еди какво си тяло, че Сириус бил еди какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? Те мязат на един съвременен анатом, който взема човека и го раздробява на отделни части, като хвърля червата му на едно място, дробовете на друго място, сърцето на трето място и казва: това е човекът. Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: ние правим отделни скици. Те изваждат сърцето на човека и казват: чакай да видим какви са човешките чувства! После изваждат мозъка му и казват: сега пък нека видим какви са човешките мисли! Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? Все ще се спечели нещо, но не това към което те се стремят. Казват за някого: този човек трябва да се обуздае, той е див кон. Добре, може да е така, но по какво се отличава дивия от питомния кон? Казвам: ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивяли. Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: как тъй, ние сме културни хора! Казвам: не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, където хиляди хора бесят, където хиляди майки разплакват, където хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница. И кое е онова, което ще ни радва?

Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: дъще, тичай долу в мазата и донеси от там някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим! Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си и не виждат какво се прави навън. Казвам: оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят как Христос бил разпнат, как пострадал и т.н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт и всички бързат да отидат там да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне. Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на Земята. От това време насам се заговори за наследственост, за лоша съдба и т.н.

И тъй от хиляди години насам и сега учените хора създават своите теории по въпроса за сътворяването на света. Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център или радиират от този център към периферията на окръжността. По този начин учените хора обуславят своите теории с ред формули, например:че хикс квадрат е равно на еди каква си величина и т.н. Те изчисляват например как работят природните сили във време и пространство и след ред формули изваждат своите заключения като питат: разбрахте ли как е създаден светът? Казвам: ето сега и аз ще ви представя една формула. Взимам едно яйце и ви питам: това яйце здраво ли е? Здраво е. Добре, след 25 дена аз ще ви донеса това яйце да видите, че нищо не е останало от него като яйце, но погледнете ли вътре, ще видите, че там се крие едно живо същество. Казвате: Възможно ли е това? Елате да проверите! Аз ще туря тред вас едно яйце под някоя кокошка и след 25 дена елате пак тука, да видите, че от яйцето се подава главичката на едно малко пиленце. И след това ученият човек ще дойде при мене да ми разказва, как се създало това пиленце. Казвам му: не ми трябва това нещо. Как се е създало пиленцето, аз зная вече, но кажи ми по-нататък как да го храним.

Знаете ли, на какво още мязат някои от съвременните учени хора? На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец. Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му. Те казват: ние направихме изчисления и намерихме, че тук има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно. Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат. Този човек бил голям вагабонт! Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят, именно, с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна дълга рокля, че до земята се влачи. В нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля! Казвам: от ред години насам хората само търсят грешките си, а не търсят начини как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: ти какво направи до сега с твоето верую? Откажи се от него! Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли? Спаси ли някого досега? Не спасих. Ако ти можеше да спасяваш, децата нямаше да умират и хората нямаше да се лъжат.

И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света. Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре. Той още не е спасил света. Има спасение някъде, но то не е там, където хората го търсят. В материалния свят няма никакво спасение. Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят, могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият. Животът не седи само в материалните прояви. Той има и други страни за проучване.

Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик да се разговарят. Първият философ започва разговора: нашият господар е отличен човек. От как е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие, ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него. То е първото божество в света. Да, за мравите този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! Чифликчия е той. Някой казва: знаете ли какво верую имам? Какво верую имаш? Знаете ли какво учение имам? Какво учение имаш? Знаете ли какво знание имам? Какво знание имаш? Питам: можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символистически изрази. Например, той казва за някого: много тънко го преде този човек. Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: много дебело го преде този човек. Ако е лошо човек да преде тънко или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? Средно, нито дебело, нито тънко. Значи, българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: прекален светец и Богу не е драг. Като срещне някой голям грешник, той му казва: прекали го много. Но като срещне голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: и ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон за умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много можете да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно. Ако турите 2,3,4,5 бучки захар, също ще се разтворят. Турите ли обаче 20,30,40,50,60 или повече бучки захар, какво ще стане с тях? Няма да се разтворят и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движи свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли обаче повече желания едновременно в твоето сърце, ти не ще можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: учи! За всеки даден момент божествения закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.

Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие. Ще кажете, че човек не може да мисли без ум. Не, човек може да мисли без ум и може да чувства без сърце. Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога! Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога и минават през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са или да не са. Такава философия не съществува. Вземете например думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи като понятия се различават коренно. В моя ум понятието материя подразбира състояние на смърт и на живот. Това понятие означава мястото, където стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на телата и предметите. За да се прояви материята трябва да има форми. Когато някой каже думата субстанция, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат какво нещо е материя, какво субстанция и какво есенция. С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много ще кажеш: в материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много ще кажеш: субстанциален съм. Щом се разножаваш много ще кажеш: есенциален съм. Ако си поставен в материята, ще знаеш доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километри в секунда, но тя може да се движи и с бързина 100 милиона километри в минута. Науката доказала ли е това? Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина. Изчислено ли е точно с колко милиона километра може да се движи човешката мисъл в минута?

Сега ще направя една аналоги между човешката мисъл и яйцето. Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето. Казвам: едно време, когато пилето не беше излюпено между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега когато пилето е излюпено, между него и яйцето няма нищо общо. Като броите числата от 1 до 10 ще се запитате, как е произлязла двойката, тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения. Някому се ражда дете на име Светослав. Като стане на 1 година, бащата казва: детето ми е на 1 година. Наред с името му написват със светли букви единица. На втората година написват: наш Светослав е на две години. На третата година написват: наш Светослав е на три години. Най-после дохожда десетата година и родителите написват: наш Светослав е на 10 години. Какво означават числата от 1 до 10?

Питам: първата година произлязла ли е от числото едно? Двете години произлязли ли са от числото две. Трите години произлязли ли са от числото три? Четирите години произлязли ли са от числото четири? Петте години произлязли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица именно е създала света? Единицата не може да създаде света.Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на Земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Когато говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможност в света. Следователно, кажеш ли аз съм единица, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: еди кой си наш учен човек е доказл тия неща. Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече. Питам: едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха. Има ли математика, на която те да се подчиняват? Има разбира се, но тя е божествената математика. Водните капки сами по себе си са живи и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? Не, и в тях има движение и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата. Те работят, движат се под външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета. Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбераме един разуман живот, разумен процес, който става в цялата природа. Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата Вселена.

И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат. Доказването е упражнение. В съвременните университети си служат с ред формули. Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота. С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления. Някой казва: аз имам право верую. Ние не говорим против твое верую. Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.

За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума. Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро, трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: братко, днес когато имам в изобилие, волята божия е да ти дам част от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам. Утре не ще мога да ти дам нищо. Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: каквото даде дясната ръка, лявата да не знае. Какво означава този стих? Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната на лявата. Сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето. Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато го повика и каже: моля, почтеният слуга ума, да дойде в кухнята да свършим една работа на господаря си. Ще кажете: ама ние знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си започват любовни работи. Според вас това е възможно, но в дома на господаря и то в кухнята, любовни работи на стават. Любовни работи не стават и по гробищата. Често някоя мома отива на гроба на майка си и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: хората, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага ще каже: ето, давам половината от имането си! Какво подразбираме под това? Ако получава 200 лева, 100-те лева ще даде на своя близък. Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото. И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира. Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.

Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар под псевдоним Сеготин. Той се влюбва в някоя Мария Белковска. Този цигулар ходел всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години, той се върнал в града, където живеела неговата любима и започнал да обикаля около дома й. Едно време веселех тебе, но сега ще свиря на твоите деца, казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдел, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца като си мислел: такава е волята божия! Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала. Повикала го и му казала: дядо посвири малко на децата! Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е живота ми, нещастен съм и аз! Светът иска герои като този стар цигулар. Той и като млад и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои щеше да удари цигулката си в земята и да каже: не свиря повече! Кое е по-хубаво сега, да свириш или да не свириш? Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.

Казвам: вложете в себе си силното желание, да разберете живота във всички негови прояви. Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората. Науката трябва да има вътрешно приложение. Мнозина казват: ние трябва да се държим в старото, да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди. Казвам: не е въпросът да се създава нова религия. Светът няма нужда от нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази именно религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кандилници. В тази религия човек може да ходи облечен както иска, като последен просяк или като княз. В тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде и последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с добре дошъл, като техен добър брат. Едно е важно за хората от новата религия. Те трябва да бъдат чисти и светли като светлината. Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра и чиста като кристал. Всяка дупка в чучур ще се превърне. Хората ще се събират около тия чучури и песни ще им пеят.

Аз бих желал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек. Всеки се срамува да ходи скъсан. Не се срамувайте от това! Няма нищо лошо в скъсаните дрехи. Естествено нещо е да се късат дрехите. Като седи, като се движи човек нагоре и надолу и дрехите му ще се късат.

Христос казва: още едно ти не достига!

Кое е то? Любовта. В човешката любов обаче има срасване, страсти, тъй както два клона се срасват. Съвременните учени наричат това нещо присъждане. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки. Казвам: чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: науката и религията ще ни просветят. Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: това е учението, което аз проповядвам. Като казвам ”аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го, мога да кажа аз, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не могада употребя думата аз. Какво трябва да кажа тогава? Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено. Не е разалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.

Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея? Вие ще кажете: гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори! Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца! Защо де не говворя такива неща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл! Коя мисъл сте измътили и родили вие сами? Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас! Покажете ми едно пиле, което знае да говори!

И тъй, един млад мовек дойде при Христа и го запита: Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен? Какво означава вечният живот? Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено като господар, но Христос му каза:” Още едно ти не достига!” Какво е то? Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка и запита Христа: ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя каза на учениците си: “колко мъчно може да влезе богат в Царството божие!”

По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят. Има един закон, според който като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Гледам някое малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: върти ли се добре твоето пумпалче? Докато това дете си играе,аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно. Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът. Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртението й около един център се е образувало Слънцето. Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса. Първоначално Слънцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части, от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата Земя, Венера, Юпитер и други. Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях- всичко девет планети. Числото седем е строго число. То е съдията, който те закача на въжето без да мисли, че съществува Бог. Числото девет пък е търговецът, който те поставя пред ликвидационната маса. Как ще ликвидираш? С 25% лихва. Питам: вие, съвременните хора, като започнете ликвидацията си, с колко на сто ще ликвидирате?

Сега като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат. Моята цел не е тази, но казвам: в живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин като ставате трябва да почувствата в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по-топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче като приемете това ново учение, със ставането си още нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски като влезе в стаята на господарката си, да се очуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господрката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вседствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания.Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще градитухла след тухла в своето здание и ще може да влиза иизлиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.

Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога. Още в древността на един велик адепт, който се явил на Земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат –Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице. Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се повярят тайните на новата религия. За тази цел Бялото Братство й дало следната задача: ако може да живее във водата без да потъва, да се движи из въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почервенява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство. Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог? Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, което е проявено, ние наичаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. Ако понятието Бог подразбира природата, тогава той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога като безграничен ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща. Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото. Никой не се стреми към постижимото.

Като се разсъждава по този начин, онези които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа. Питам: може ли човек, който следва Христа да тръгне с празна торба? Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали досега и да напълниш торбата си с нови и велики идеи и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: този човек носи нови идеи. Радвайте се, че носи пълна торба заради вас. Ще кажете: ама какви са тези идеи? Това може да се провери в пет-десет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: ама този човек ни омагьоса! Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните учени хора на ХХ век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е божествена. Благородно е душата да бъде чиста. Благородно е всяка мисъл да дава път на божественото. Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече. Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма! Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат. Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си. Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода. А красивият момък е подобен на чист, планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора, англичани, французи, германци, българи и ред други народности са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота. Един ден отивах в гората да се самоубия, но по пътя ме срещна една красива мома, която ме погледна само без да ми каже нищо. От този момент в мене стана цял преврат. Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: има за какво да се живее в света! Втори път обаче не срещнах тази красива мома в живота си. Действително, от очите на красивата мома излизе нещо, което преобрази живота на този човек. Тя беше живата вода, водата на вечния живот!

Казвам: животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога. Казвате: човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори. Да оставим настрана тия неща! Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората. Те съществуват на Земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в божествения свят. Благодарение на тях се крепи живота. Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия. Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращата светлина и топлина? Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.

Мнозина питат: какво нещо е любовта? Любовта на Земята има две проявления. В сърцата се проявява човешката любов, а в душите божествената любов. Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огъня може да го обича. Кога? Когато го запали. После като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли, ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов. Божествената любов прилича на Слънцето. Кой пали Слънцето? Никой. Палиш го или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената любов иде независимо от това, дали имаме или нямаме грехове, дали имаме или нямаме слабости. Като дойде Господ, той няма да те пита грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: твоята торба празна ли е или не? Празна е. Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: твоето шише празно ли е? Празно е, Господи, устата ми е засъхнала. Дай да го напълня. Господ напълва шишето ти и ти казва: Иди сега да помагаш на другите! Той среща някой учен човек и го пита: какво правиш, написа ли своята теория? Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите. Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: вземи тази книжка, иди дома си и чети от нея. Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти. Проучвай новата религия и новата наука!

Мнозина ще кажат: къде това щастие, да ме срещне Господ и да ми тури такава книжка в джоба? Господ може да ви срещне, но кога? Когато можете да живеете във водата без да потъвате, да се движите из въздуха без да падате, да влизате и да излизате от огъня без да изгаряте, да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате. Христос казва: иди, продай имането ти, раздай го на сиромасите и ела та ме последвай! Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате дали е възможно всичко това или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: колко мъчно може да влезе в Царството божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздавате имането си, понеже не сте милионери, но казвам: колко мъчно може да влезе в Царството божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! Казвам: това не е всичкото, което те са казали преди 2000 години. Нито апостолите, нито Христос даже днес не са това, което са били преди 2000 години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, той би говорил съвсем другояче. Той казваше: много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях. Вие казвате: като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на Земята не сме могли да научим. Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас и ние искаме още да поживеем! Светът няма да се свърши. Вие ще живеете, ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: струва да се живее в новата наука и новата религия, в която божията любов царува!

Беседа от Учителя, държана на 17 октомврий 1926 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help