Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ще се изкоренят

„Всяко растение, което не е насадил Отец мой небесни, ще се изкорени.“(Матей 15:13) Този стих представлява живота в неговата отрицателна страна. Всички противоречия, които съществуват в живота, това са напътвания, за да се добие великата Истина. Всеки от вас, като се е родил на земята, трябва да добие Истината по обратен път. На земята не може да се каже Истината така, както е. На земята не може да ви дадат любов, каквато вие искате, нито пък знание, каквото вие очаквате. Всичко, което придобиете, ще дойде по обратен път. Знанието, което хората добиват, идва чрез ред опитности и страдания. Любовта, която изпитват, по някой път представлява такава опитност, че те казват: „Не струва човек да обича и да люби“. И там хората се разочароват. Тези хора пък, които се стремят да знаят много, и те в края на краищата казват: „И в много знание има големи терзания и скърби“. Тогава какъв е реалният, истинският смисъл на разумния живот? Аз бих казал следното: всяко растение, което Бог е насадил, ще расте, ще се развива, ще цъфти, плод ще даде – винаги ще има Божието благословение. Това е положителната страна на живота.

Защо Христос взима думата „растение“? Растението е емблема, символ на търпението в разумния живот. Без търпение животът прилича на дърво без корени. Някой път на съвременните хора, на религиозните, на учените и на държавниците им липсва търпение. Всички от тях се дават все накрая. Учен човек, след като учил цели 20 години, написва някоя голяма книга и в края на живота си казва на хората: „Всичко, което съм писал нищо не струва“. Значи, той се отрича от това, което е учил. И онази красива мома, която светът е уважавал, дарявал с цветя, с китки, на стари години и тя се отрича от своята младост и красота и казва: „Не струва човек да бъде красив“. Така говори и старата баба на младите моми: „Слушайте, не струва да бъдете красиви. Аз изпитах красотата, тя е толкова скъпа, че втори път, като се раждам, не искам да бъда красива“. Защо? – Излъгал я един момък, втори, трети, четвърти... Питам: животът на земята за такава любов ли е даден? И отговарям: не е даден за такава любов. Животът на земята за ядене ли е даден? – Не е за ядене. Животът на земята за политически партии ли е създаден? – Не. Животът на земята за народите ли е даден? – Не. Я ми кажете къде в Библията се споменава името англичанин, французин, германец, българин, сърбин и др.? На кои места ги споменава Господ? Ами къде останаха всички онези видни стари народи, египтяни, асирийци, вавилонци, на които имената се споменават в Библията? – Всички тези народи днес са изчезнали и други са ги заместили. Сега ще кажете, че те не са били толкова видни народи. Добре, англичаните, американците нали са виден народ, защо нищо не е писано за тях в Библията? Питам ви сега: кого трябва да слушаме ние? По пътя на кои от тези народи трябва да се движим? В какво се състои преимуществото на един народ? Или в какво се състои преимуществото на един индивид? Има философи, които твърдят, че един човек струва повече, отколкото един народ. Да, така е, но и обратното е вярно: един народ струва повече, отколкото един човек. Но кое е мощното в света? Вие трябва да знаете, че от едно семе са произлезли всички ябълки, и когато се завърши тяхната еволюция, те пак ще се съберат в същото семе. Един цял народ представлява един човек, развит в своята целокупна форма на земята. И цялото човечество, можем да кажем, също така представлява един велик човек, развит в своята целокупна форма. И ако ние вземем ангелите, те представляват човекът в своята най-висша форма. Най-после, ако вземем Бога, всичко излиза от Него. Цялата вселена не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог, сам по себе си, се развива. Които не разбират този закон, ще кажат: „И най-съвършеното същество ли се развива?“ Що е развитие? Всяка жена, като изтъче платното, не го ли развива? – Щом го свърши, тя го развива. Това развиване не е ли проявление на изтъканото платно? Същото е и с Бога, когато се развива. При развиването си Той се разкрива, изявява това, което е мислил, за да могат и другите същества да разберат Неговата мисъл, да я видят, а по някой път и да си купят от Неговия плат, да си направят нови дрешки. И горе има дюкяни, които продават платове.

Един автор, няма да кажа името му, има една странна теория за въплътяването на душите. Няма да ви я представя в научна форма, но ще ви я изложа така, че да бъде достъпна за вашия ум. Според него, всички човешки форми в невидимия свят са изложени на витрини, като хубави, красиви човешки дрешки. Душите на небето, като минават покрай витрините, спират се и гледат – много красиви са тези дрешки.

У всяка душа, като минава покрай витрините, се заражда желание да си купи една дрешка. Обаче правилото там е следното: щом някоя душа си избере една дрешка, трябва да я облече още в дюкяна, да види, дали и приляга. Но като се опита веднъж да облече една от тези дрешки, не може да я съблече вече. Колкото повече се мъчи да я съблече, толкова повече се впива в нея, докато най-после душата загубва съзнанието си и слиза долу на земята. Та всички вие, които ме слушате тук, сте ходили в Божествената витрина да си вземете по една дреха. И всеки от вас носи дрехата, която е купил от горе. Сега вие се оплаквате, защо Господ ви е пратил на земята. Не, вие сами ходихте да си купите дреха за земята и се облякохте в нея. Вие сами пожелахте да дойдете на един бал, на едно представление. И ето, сега сте на това представление. Какво лошо има в това? Както виждате, аз ви говоря на човешки език.

При сегашното положение, в което се намирате, не е достатъчно само да кажете, че трябва да вярвате в Бога. Ние сме преситени от вярвания. Аз слушам често да казват, че душата на българина страдала, защото не трябвало да се раздвоява, но да се остави на почивка. Питам: човешката душа може ли да се раздвоява? Раздвояването е процес на човешката мисъл. Когато влязат в човешкия ум две противоположни мисли, тогава става едно поляризиране, от единия полюс до другия. Това е лутане отляво надясно, слизане и качване, движение в кръг.

Съвременните философи считат засега най-съвършената форма движението в кръг. Но аз не говоря за тези определени кръгове, каквито има в геометрията. Що е кръг, как би определил един геометрик? Геометрикът казва: „Пространство, заградено с една крива линия, на която всичките точки на периферията стоят на еднакво разстояние от един център“. Но какво ни интересува нас, че всичките точки са на еднакво разстояние от центъра? Ние определяме кръга по следния начин: кръгът представлява всички възможности на човешкия живот, включени в кръга на неговото развитие и поставени на еднакво разстояние от центъра на човешкия дух. Следователно, каквато работа и да започнеш, ще имаш еднакви условия за постигане на резултати. Ако човек би разбрал кръга, каквото пожелаеше, щеше да го постигне. Ако иска да стане поет, или музикант, ще стане. Но той трябва да вложи в това желание цялата си душа. Внесе ли и най-малкото неверие в себе си, най-малкото колебание, не може да постигне нищо. Човек, който иска да бъде съвършен, трябва да носи една положителна мисъл в себе си. Вие питате има ли Господ или не. И започвате да доказвате така, както онзи циганин, когото попитали: „Има ли вода в тази долина, или не?“ Той казал: „Я има вода, я няма“. Казвам: оставете това положение! Евангелистите често казват: „Ако ние вярваме в Бога, а всъщност няма Господ, губим ли нещо? Пък ако има, пак не губим“. Как да няма загуба? Най-голямата загуба в света е, когато се увериш, че няма Господ. Щом Господ не съществува за тебе, ти изгубваш смисъла на живота си. Тогава аз казвам: отричането на Бога е най-силното доказателство, че Той съществува. Само реалното, само същественото може да се отрече. Само светлината може да се отрече. Само Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, Милосърдието може да се отричат. Питам: можеш ли да изпразниш кесията на бедния, който няма нищо в нея? Можеш, обаче, да изпразниш кесията и касата на богатия. Следователно, ако касата на един човек се изпразни, това показва, че той е богат. А каква е касата, която нито се пълни, нито се празни? Хора, на които касите нито се пълнят, нито се празнят, са мъртви хора. Какво може да се говори на мъртви хора? Сега, вие искате да бъдете добри, тихи. По-добри и по-тихи хора от мъртвите няма. И аз вчера ви казах, че като смесите яйцата и на най-вредните животни, никаква опасност няма. По-безопасно нещо от яйцата няма. Така че ако всички вие бяхте само неизлюпени яйца, какво щеше да стане? Вие ставате опасни, когато се излюпите. Тогава става индивидуализиране и всеки иска да се прояви. Не е лошото в това, но човек трябва да се проявява разумно. Как ще обясните следното противоречие? Когато великият майстор Страдивариус създаде своята цигулка и някой българин я вземе и отиде да свири с нея в кръчмата, цигулката ли е виновна за това? Страдивариус ли е виновен, или този българин? За пияните хора ли е направена тази цигулка? Не, този велик художник имаше идеята да създаде един инструмент, на който да свирят музикални души и да радват хората в света. Той не мислил за глупавите, за неразумните хора. И когато Господ създал света, Той имал предвид най-видните души – ангелите, светиите, праведните, разумните хора. Той имал предвид боговете, а не съвременните глупави хора, които се питат, защо Господ създаде света. Те нямат право да питат, както немите хора нямат право да говорят, както глухите хора нямат право да слушат и както слепите хора нямат право да виждат. Ето ви един контраст. Казвам сега и противното на това: всеки човек, който има очи, трябва да гледа; всеки човек, който има уши, трябва да слуша и всеки човек, който има език, трябва да говори. Това е положителната страна. Казват: „Ама не трябва да се живее така“. Как трябва да се живее? Често ни запитват: „Ама вие съгласни ли сте с църквата?“ Чудни са тези хора! С никакви църкви не искаме да свързваме съюз. Ние сме за Царството Божие. „Наближило е – казва Христос – Царството Божие.“ Ами че това е разумното. Църква може всеки да образува. Всеки човек е храм Божи. Всеки дом е църква. Всяко общество е църква. Всяка политическа партия е църква. Навсякъде в живота срещаме само църкви. Но всички тези църкви се ритат: и проповедници, и свещеници се ритат. Всички ние страдаме само от църкви. В Америка има толкова хиляди църкви. И ако отида в Америка, ще ме питат, към коя църква принадлежа. Ако не принадлежа към някоя от техните църкви, ще ме считат неверен. Да кажем, че има всичко 500 милиона християни и всеки християнин представлява от себе си една църква. Кажете ми, как тези хора ще примирят своите различни схващания? Или, ако тези хора имат един милион църкви, изчислете колко години ще ви трябват, докато преминете през всички? Ако стоите във всяка църква по един час, колко години ви трябват, докато посетите всички тези църкви? Това е материалната страна на въпроса. Някой казва: „Ти православен ли си?“ Казвам: в Библията нищо не пише за православието. „Ти евангелист ли си?“ И за евангелизма нищо не пише. Когато Господ направи света, православни нямаше, евангелисти нямаше, пък и евреи нямаше, и българи нямаше. После, като прати Господ хората в света, тръгнаха различни армии, с разни имена: българи, германци и др. Няма нищо от това. И всяка майка ще сложи име на детето си, но това име е благословено, когато детето е разумно. Когато детето е глупаво и Ангел да му сложат име, пак не струва. И Благо да му е името, детето пак не е благо. И Божидар да е името му, ако е глупаво, пак не е Божи дар, а Божия скръб.

„Всяко растение, което Отец мой не е насадил...“ Значи, има един човек, който не е създаден, не е оформен според ония максими, според ония принципи, които Бог е дал. Защото за всеки човек има образ, какъв трябва да бъде. Една отличителна черта на човека е следната: той, като господар на земята, трябва да влиза в положението на всички същества по-долу от него. Той трябва да влиза в положението на растенията, на най-дребните животни и да бъде във връзка със своите ближни. Отличителната черта на Бога е милосърдието. Бог, Който е толкова велик, Който има с какво да се занимава, е намерил в Своята мисъл време да се грижи и за хората. Попитали един турски дервиш: „Знаеш ли защо Господ създаде света?“ Той отговорил: „Когато Бог създаде целия свят, Той беше толкова сериозен, че пожелал да има едно малко развлечение. За тази цел създал човека. При тези големи, велики работи, с които се занимава Господ, Той слиза от време на време на земята да си почине, да се позанимава и с хората“. Ще кажете, че това не е научно обяснение. Да, така е, но питам ви: когато ние доказваме, че човекът произлязъл от един малък микроб, това научно ли е? Заблуждението е там именно, когато ние мислим, че от този малък микроб, под влиянието на различни външни условия, е станал човекът. В този микроб, в тази малка форма е бил скрит човекът. Да вземем по-нататък мнението на съвременните учени за еволюцията на родовете. Според тях, във всяка една форма се крият зародишите на всички по-висши и по-низши същества от нея, но тя ще може да възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама и по-нататък не може да отиде. Например, човекът, като дойде до своята форма, остава си там. Най-после и за ангелите ще кажем, че те се спират по-далеч, отколкото човека, но по-високо от себе си не могат да отидат. Е, какво ще бъде нашето бъдеще? Както философите развиват идеята за човека, те приемат, че човекът ще стане божество. Значи, човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на божество, облечено в сила и мощ. Така той ще стане орган на Божественото проявление. Тогава се заражда въпросът, защо Бог е създал света, защо е създал хората? Човеците са връзка между Бога и ангелите.

Следователно човек по устройството си трябва да прилича на Бога, но днес още не е като Него. И Писанието казва, че Бог направи човека по образ и подобие Свое. Това е дълбока философия. Ако започна да ви я доказвам, тя не може да се докаже. Тя трябва да бъде възприета, като ваш идеал, за да развиете в себе си всички онези скрити сили, които Бог още отначало е предопределил. Но тези сили трябва да се развият постепенно. Когато тези скрити сили се развиват във вашата душа, това, което не можете да разберете, което е далеч от вашия ум, ще ви стане ясно. Вземете един музикант, у когото са развити центровете на музиката, и го сравнете с един човек, у когото музикалните центрове не са развити. В черепите на тези двама души винаги се забелязва едно различие. Онзи, който е музикален, около слепите очи има една издаденост, а у немузикалния тази част на главата е тясна. Наблюдавайте главата на някой писател. У него е силно развито въображението. Значи в мозъка на всеки човек има известни органи, които са израз на силите, с които той работи. Хора, у които е силно развит органът на речта, очите им са особено устроени и задната част на мозъка им е също особено устроена. Тези, които не разбират тези неща, мислят, че главите на всички хора са еднакви. Не, има велико вътрешно разнообразие между хората, което трябва да се проучва. Каква е нашата цел на земята? Нашата цел е да се учим да обичаме, да разбираме Бога. Бога можем да разберем само когато Го любим. Всеки може да познае Бога, когато Го обича. Един учен човек е казал следните две неща: „За да познаем Бога, най-напред трябва да Го обичаме, а за да обичаме човека, най-напред трябва да го познаваме“. Затова истинското знание за Бога трябва да започне с Любовта. При познаването преди всичко трябва да влезе Любовта. Без Любов в този свят нищо не можете да постигнете. Аз не искам да ви натрапвам моята мисъл, защото, от мое гледище, няма нищо по-опасно в света от това човек да се пресити. За пример, ако се говори често върху това, да бъдем религиозни, да се молим на Бога, най-после хората ще кажат: „Дотегна ни да слушаме тези разговори! Не ни се слушат вече“. Един стар български свещеник ми споделяше своя опит.. Казваше ми: „Дотегна ми тамянът! Аз не вярвам в прераждането, но ако за в бъдеще Бог ме прати пак на земята, свещеник не искам да ставам. Това вечно кадене с тамян, това повторение на едни и същи молитви, това често ходене в църква, всичко това ми е дошло до гуша!“ Що е тамянът? Казват: „Да кадим!“ Що е кадешът? – Това е нашата мисъл. Що е огънят? – Това са нашите чувства. Ние трябва да запазим сърцето си. То е една емблема. Този свещен огън трябва да се сложи в сърцето и от него да излезе този Божествен нектар, този свещен мирис, това благоухание, та да почувства Господ, че ние действително носим тази кадилница на живота. Кое е кадилницата? Кой кади? – Духът. И всички ние все кадим. Няма човек, който да не кади. И сега, като не се разбира Божествения живот, свещениците само кадят. Аз питам: това кадене благоприятно ли е на Господ? Като говоря така, някои ще кажат: „Виждаш ли, той говори против православието“. Но в Библията никъде не пише за православието. Аз говоря само за началото, когато Господ е създал света. Това няма какво да ви обижда. Даже ако река да говоря за сегашните времена, въпросът е друг. За сегашния живот ние ще говорим след две хиляди години. Сега говорим само за изтъканото платно. Сегашното платно още не е изтъкано. За него ще говорим след 1000 години. Това платно е още навито на кросното. Платното на християнските народи още не е изтъкано. И Господ праща една нова раса да изтъче учението на Христос, учението на Бога за Любовта, Мъдростта, Истината, да покаже в какво се състои онази велика наука, да покаже по кой начин светът може да се преобрази. Не е изтъкано още платното на християнството. Какво ще ми разправяте за християнството и за това, какво е казал Христос? „Любете враговете си!“ Кой от вас люби враговете си? Че най-големият враг на жената е мъжът. При това, този враг е в къщата и. Най-големият враг на мъжа пък е жената. Питам те: любиш ли жена си? Ами кой е най-големият враг на майката? – Синът, дъщерята. Врагове на бащата са децата. Няма по-големи врагове от сина и дъщерята. Разбойници са те. Оберат бащата и майката по всички правила, при това и закон не ги хваща. И най-после казват на родителите си: „Хайде сега вие си вървете, да останем ние да ядем и да пием!“ Аз пък не ви говоря за сегашния живот.

„Всяко растение, което Отец ми не е посадил, ще се изкорени.“ Когато Бог направи първия човек, каза му да изучава птиците, рибите, животните и да наследи земята. А когато създаде втория човек, направи го градинар, каза му да обработва земята. Сегашните хора не са и от градинарите, те са от тези, които Господ облече в кожа и им каза: „Ще идете и ще орете земята! Много ще орете, малко ще получавате“. А на жените каза: „Вие пък ще зачевате и с много болежки ще раждате“. Защото такива жени, които се съблазняват от едно дърво, не могат да бъдат царски дъщери. Сегашните вдовици и жени се съблазняват от погледа на един мъж. Или ако те се съблазняват от малките драскулки, които той пише, и го считат велик поет, те не могат да се нарекат царски дъщери. Някой мъж свири много хубаво на цигулка и веднага жените се влюбват в него. Чакайте, той свири наистина, но и жили. Той пее, но после кожи дере. Нали това е факт? Някой ще каже за съвременните хора, че са много културни, но за тези съвременни хора целият невидим свят си е създал такова мнение, каквото сегашният културен свят има за българите. Невидимият свят има за човека такова мнение, каквото целият образован и културен свят в Европа, в Америка има за българите, българите считат навсякъде за диваци. Това да не ви обижда.

В Африка имало един добър гадател, който гледал на ръце. При него идвали и американци, и французи, и хора от всякакви народности, на които той по ръцете описвал техните добродетели и умствената им култура. Като отишъл някой си българин при него, той го погледнал и му казал: „Ти си от едно малко племе, но най-своенравно, най-упорито“. И описал страната му. Той искал да каже, че в това малко пространство, в тази малка държава, в която живее българинът, има скрити сили, но той още не е научил закона, как да отправя своя ум и своето сърце в права посока. И следователно всички негови сили засега се развиват динамически, разрушително. Българинът е преобилен с енергия, но му трябва мекота. Където и да се съберат двама българи, все ще спорят. Във Франция спорят, в Германия спорят, в България също спорят – навсякъде между тях има спор. Не е хубава тази черта. Питам, ако ние постоянно спорим, какво ще спечелим? Сега спорят и религиозните хора, кой ще се спаси и кой не. Откъде знаете това? Вие били ли сте съветници на Бога, да знаете кой ще се спаси? Тези, които спорят, не са създали човека. Господ го е създал. Ако има някой авторитет, който да знае кой ще бъде спасен, това е Господ. Ти отварял ли си архивата на Господа? Аз казвам, че след време от тебе ще стане най-видният човек. Вярваш ли в това? И когато срещна някой учен човек, казвам: виждаш ли това дърво? След време от него ще излезе отличен философ. Как? – Така е писано в Божествената книга. Ами от дървото може ли човек да стане? – Може. В този смисъл дървото не може да стане човек, но в него има възможности, които могат да го превърнат в човек. Христос, Който е разбирал дълбоко законите, в тази глава излага някои свои възгледи, като отправя умовете на своите ученици към мисълта: „Всяко растение, което Отец мой е насадил, ще расте, ще се развива и плод ще даде“. Тази мисъл трябва да е в ума ви, т.е. да знаете, че винаги сте под покровителството на Бога, а сега вие искате да ви защитава някой виден човек. По-видно същество от Бога няма. Най-разумният, най-благият, най-мъдрият, най-силният и най-великият, на когото всякога можем да разчитаме в този свят, е Бог. Сегашните хора описват бога недостъпен, че седи някъде в небето на един трон. Това е тяхно мнение. Аз бих предпочел мнението на апостол Павел, който казва: „Живеем и се движим вътре в Бога“. Аз бих предпочел онова тълкуване на Христос, където казва: „В дома на Отца много жилища има за всички ви“. Неговата мисъл е още по-широка. За всеки един от вас има място при Господа, където може да живее. Следователно ние можем да преобразим сегашния живот. Ако вие сте в пустинята и се измъчвате, няма вода никъде, какво ви е положението? Важното за вас в този момент е живата, изворната вода, за която Христос говори. Ако тази жива вода влезе у вас, вие ще бъдете в сила да превърнете сегашния си живот, да го направите най-напред красив за себе си.

Сега, всички вие, които ме слушате, както и да ме разбирате, запитайте се най-напред: съм ли аз едно растение, което Бог е насадил? И не си правете заключение, не казвайте, че не сте. Кажете в себе си следното: „Аз съм едно растение, което Бог е посадил, живея съобразно Неговата воля и ще дам такива плодове, каквито Той пожелае“. Когато един градинар посее една круша, нали тя ражда това, което той иска? Когато един писател пише със своето перо, което изпълнява неговата воля, ако това перо скърца, нали той го изважда и слага вместо него друго перо? Когато цигуларят започва да свири, нали той взима онази цигулка, която дава отзвук, израз на неговите чувства? Ако цигулката скърца и не дава чист, ясен тон, ако не отговаря на чувствата му, на неговия идеал, той купува друга цигулка. Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тези страдания.

Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате. В това отношение законът е верен: когато много страдания се натрупат, когато станат прекомерно много, Господ слиза от небето и взима всичките страдания. Само Той е всемъдър, всесилен. Той взима тежестите на хората и с това се обогатява. Същевременно Той обогатява и нас в своята Любов. Защото нашите грехове и нашите страдания са гориво за Божията Любов. Божията Любов не може да се прояви без нашите страдания и грехове. Нашите грехове са необходимият пясък, по който може да се движи Божествената кола. В Божественият свят пък трябва пясък. Затова са необходими нашите грехове, да дадат подем, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: „Тогава да грешим, да дадем повече пясък“. Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптора – неговият идеал, този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в божието Царство. Всички ще бъдете видни хора.

„Всяко растение, което Отец мой е насадил, ще израсне и плод ще даде.“ Това значи: всеки такъв човек ще има чест и слава през всичките векове. Той ще притежава Божията Мъдрост, Любов и Истина. Човекът, когото Бог е насадил, ще бъде виден човек, но трябва да схванете Бога правилно. Когато ви говоря за Бога, аз не говоря за Него, както Той се е разкривал преди милиони години, но говоря за Него така, както днес се разкрива. Когато аз стигна до Бога, там не разсъждавам, в мен има едно свещено чувство за Него. Казвам: всичко, каквото Бог върши, то е важно за мен. Аз казвам: Господи, велики са Твоите пътища! Не ги разбирам, но научи ме да ги разбирам! Дойде ми някое страдание, казвам: Господи, научи ме да издържам! Научи ме да разбера това страдание! Дойде някоя болест, казвам: Господи, много хубаво, на място си я пратил, но дай ми възможност да разбера езика на тази болест. И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към мене. Това е вярно само по отношение на Бога. Единственото същество, което може да ни даде знания, което може да осмисли нашия живот, това е Бог. Затова именно аз ви говоря за Бога. Когато Бог ви обикне, всички ще ви обикнат. Затова трябва да търсим Божията Любов. Ако искате света да ви обича, обикнете най-напред Бога. Той е във всички същества. Ако искате да имате доброто мнение на хората, да имате знания, обикнете Бога. А ония хора, които постоянно се оплакват, че светът бил долина на скръбта, идол на страдания, тях не считам за герои. Казвам: да, зная, че всичко това съществува в света, че има страдания, че има бедност, но зная, че в Божествения свят има и радост. Има невежество, но има и знания: има безлюбие, но има и Любов; има лъжа, но има и Истина; има тъмнина, но има и светлина; има смърт, но има и живот. Смъртта, това е отричане на живота – значи животът съществува. Лъжата, това е отричане на Истината – значи Истината съществува; невежеството, това е отричане на Мъдростта – значи Мъдростта съществува. Всички неща, които се отричат, съществуват. Като кажа някому: ти не си верен човек, разбирам положително – значи верен човек си. Щом някой човек ми каже, че лъжа, аз зная, че мога да говоря Истината. Щом някой човек ми каже, че нищо не разбирам, аз зная, че разбирам много работи. Щом започна да мисля, че не разбирам нищо, това показва, че в мене има философия, разграничавам нещата.

„Всяко растение, което Отец ми е насадил, ще се благослови.“ И така, аз желая това благословение да дойде върху всички, които съзнават. Желая тази година да бъдете насадени растения в градината на Бога. И който вкуси от вашите плодове, да хвали Бога. Нека бъде така, както Христос казва: „Така да просветнат вашите дела пред хората, че като ги видят, да прославят Бога“. Аз път казвам: така да се влюбят хората във вашите плодове, че като ги ядат, да благодарят на Бога, че е дал такива красиви дървета с такива сладки плодове!

В. И. Ч. Б. В. Б.!

Неделя, 8 ч. сутрин, 29 август 1926 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help