Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Свещеният огън

„Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак.“(Йоан 10:17) Във всеки живот има един съществен въпрос. Когато казвам всеки живот, подразбирам живота на онези души, у които съзнанието е пробудено. Аз наричам пробудена душа тази, която съзнава не само дълга към себе си, както и дълга към своите ближни, но която съзнава и своя най-главен дълг – към Бога. Или да предам същата мисъл в друга форма. Пробудена душа наричам тази, в която силно живее желанието да обича Бога.

Съвременният живот, в който живеем, е изпълнен с известни недъзи, с известни противоречия, страдания, съмнения, злоба, омраза, но всичко това не е създадено сега. Това е външната страна на живота, външното му изявление, но това още не представлява вътрешната, скритата страна на живота. Когато вие обикаляте около някой селски хамбар и чувате, че вътре мишки църкат, какво показва това? – Това показва, че хамбарът е пълен с жито. В празен хамбар мишки църкат ли? – Не. Мишките църкат само в пълен хамбар. Когато минавате покрай някой кошер и чувате вътре движение, бръмчене, какво показва това? – Че в кошера има живот, пчели има в него. Когато виждате, че идва някоя голяма река и залива околността, а с това по някой път прави пакости на хората, какво показва това? – Че тази река има голям източник. Тя е благонадеждна.

Следователно това, което ние наричаме недъзи, в някои случаи представлява изблик на велик живот, но като не знаем как да употребим този живот, заражда се злото. Значи в едно отношение злото е неразумно употребяване на живота. Нека вземем най-простия случай в живота. Ако един човек препие или преяде повече, отколкото трябва, това е престъпление. Ако някой човек мисли повече, отколкото трябва, и по този начин иска бързо да разреши една от великите задачи, и това е престъпление от негова страна. Великите въпроси са последни въпроси, те никога няма да се разрешат. Ние трябва да започнем от разрешението на онези въпроси, които са най-близко до нас. Христос разреши един основен въпрос и каза защо Отец Го люби. Често и вие казвате, че трябва да имате любов към ближните си. Да, но за да обичаш ближните си, трябва да направиш една велика жертва, а за да направиш тази велика жертва, трябва да имаш велик идеал в себе си – трябва да познаваш Бога – източникът на нещата. Не е въпросът до външното отношение на нещата, т.е. до външната страна на Бога, колко Той е велик, но трябва да имаме една допирна точка с Божественото съзнание, да чувстваме Бога в Неговото проявление всеки ден. Казвал съм и друг път, Бог има специално отношение към всяка душа, към всеки разумен живот. По това именно се отличава Той. Бог не борави с един народ. Когато Той изпрати Моисей при Фараон, каза му: „Иди и кажи на Фараон, че аз съм Бог на Аврам, на Яков и на Исак“. Това бяха трима души, заминали вече. Питам: защо Бог не му каза, че е Бог на израилския народ, а му каза, че е Бог на Аврам, на Яков и на Исак? Къде беше Аврам? Къде беше Яков? Къде беше Исак? Аз ще ви задам следния въпрос: когато човек обича, къде ще сложи любовта си, на кое място? Ако сложите любовта в сърцето, то ще стане толкова горещо, че ще се произведе главоболие. Действително, ако Любовта влезе в сърцето, образува главоболие. Ако пък я сложите само в главата, тя ще произведе коремоболие.

Сега хората страдат от двете болести: от главоболие и от коремоболие. Казвам: сложете Любовта съразмерно и в главата, и в сърцето! Когато говоря за Любовта, подразбирам съвършенството на Бога, изявлението на Бога в Неговата пълнота, т.е. във всички Негови прояви. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не нашето външно величие. Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират, но Бог, Който вижда цялата вечност, вижда какво може да излезе от всяка душа. Вие може да гледате една душа, че е бедна, страдаща, без никакво външно величие, но Бог обръща специално внимание на тази душа.

Ще ви приведа един пример. Един от висшите духове веднъж видял, че Господ обръща голямо внимание на една душа на земята, всяка сутрин се обръща към нея, вслушва се, като Му говори. Той се заинтересувал силно, каква ли ще е тази душа, която заслужава Божието внимание. Той си помислил: „Тази душа трябва да е някоя светла, велика, щом Господ я обича така много, щом се занимава толкова много с нея“. Този ангел пожелал да види, коя е тази душа, да се запознае с нея. Той казал: „Господи, много ти се моля, голяма привилегия ще бъде за мен да ме пратиш да видя тази душа, с която Ти всяка сутрин говориш“. Господ се обърнал, погледнал го и нищо не му казал – пратил го на земята. И какво мислите? Завежда го в едно капище, където един беден човек, без никакво величие, се молел на Бога, като постоянно прегръщал един идол. Ангелът се почудил, как е възможно Бог да обръща такова внимание на този беден, на никого неизвестен човек. Да, но Бог вижда великото, което се крие дълбоко в тази душа. Вие ще кажете: „Какво голямо заблуждение, да прегръща човек един идол!“ Ами когато майката прегърне своето детенце и внесе всичката си надежда в него, не е ли същият този идол? Когато онзи християнин банкер прегърне своята каса, не е ли същият този идол? Той казва: „Парице, парице, всесилна царице!“ Ами когато онзи учен човек прегръща своята книга, не е ли същият този идол? Ами когато проповедникът прегърне Библията, не е ли същият този идол? Ами когато офицерът хваща своя нож, не е ли същият този идол? Ами когато един народ се бие със своите пушки и топове, не е ли същият този идол? Но Бог гледа много широко на нещата. Казвам: ако ние от наше гледище искаме да осъдим идолопоклонниците, ще изпаднем в същото противоречие, в каквото е изпаднал и този ангел. Когато един човек се бие за своето отечество и прави това заради Бога, а не за хората, за в бъдеще това ще се превърне в една велика добродетел. Сега вие се намирате в едно противоречие. Взимате глина и казвате: „Това е кал“. Вярно, кал е, но грънчарят, като вземе тази кал, пречиства я и прави от нея едно хубаво гърне. В Бога се крият вътрешните методи за пречистване на човешките души. Тези методи представляват Божествения огън, в който Бог постоянно ни слага. Този огън е Божествената Любов. И често между народа се чуват думите: „Той ме изгори“. Да, ако си дърво, ще изгориш, но ако си гърне, ще се опечеш и хубава форма от теб ще се извая. Следователно дървото трябва да гори при по-слаб физически огън от този, при който се пече гърнето. Как мислите вие, дърветата не се ли пекат? Всичките дървета, всичките плодове се пекат. Но онзи, който не знае как да употреби Божествения огън за дърветата, ще ги изгори. Огънят, който пече гърнетата, изгаря дърветата. Огънят, който пече дърветата, опропастява гърнетата. Това е философия. Ако ние вложим нашите мисли и чувства в нашата душа, ще видим, че те не се развиват при един и същ огън. За да бъдеш милостив, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш благоразумен, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш поет, или писател, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш музикант, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш художник, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш земеделец, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш баща или майка, каквото положение и да заемеш в този свят, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. Вие трябва да знаете какъв е огънят на майката, на бащата. Майката има специален огън. Бащата има специален огън. Детето има специален огън. Този огън произлиза от степента на съзнателната Божествена Любов, която се проявява в човека. Ако нямаш този свещен огън в себе си, нищо не можеш да постигнеш. Аз го наричам „свещеният огън“, който възкресява човешките души. Когато ние съзнаваме, че имаме този Божествен огън, от нас може да стане всичко.

Някой запитва: „Че всички ние поети ли ще станем?“ Аз желая поети да станете всички. Аз желая пророци да станете всички. Аз бих желал всички да бъдете като Христос, да кажете: „За това Отец ме люби, защото аз полагам душата си заради Него и мога да я взема“. Не можем ли всички ние да положим душата си за Бога и да Му служим? Не е в многото, в малкото се състои всичко, което можем да пожертваме. Онази бедна вдовица, която даде последната си пара, стори повече, отколкото богатият, който даде от своя излишък. Христос какво имаше в света? Имаше ли богатства? – Нямаше. Той имаше душа, която положи за Отца си. Той казваше за себе си: „Син человечески няма къде глава да подслони“. Имаше ли Той някакво влияние в света? – Нямаше никакво влияние. Навсякъде Го преследваха и Той се мъчеше да си пробие път със своето изкуство да лекува. Тук ходеше да лекува, там ходеше да лекува; тук говореше, там говореше, показваше на хората път към Бога. Той полагаше душата си. За кого? – Не за учените хора на своя век, не за религиозните хора на своя век, но за ония възвишени и прости души, които имаха свещен огън в душата си, които имаха смелостта да прегръщат този идол и да призовават Бога. Ние, които сме достигнали до това развитие, можем да кажем, че откакто светът е създаден, никога не е имало по-добри условия от сегашните за проявяването на Словото Божие и на човешките добродетели, за сближение на хората, за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. И ако ние днес страдаме, то е по причина на преизобилието, което имаме. Съвременните хора са станали толкова егоисти, че забравят всичко наоколо си. Това не се отнася само до светските хора, но и до религиозните, които служат на формата. Такава опасност има и за духовните хора.

Съвременните хора казват: „Как ще си нарушим спокойствието, мира, да се занимаваме с хората?“ Та от нас не се изисква да направим жертва по някакво външно принуждение! Тази жертва трябва да стане от онова велико вътрешно подбуждение, от Любов към Бога. Само така ще чуем Неговия глас. Питам ви: ако Бог изпрати един херувим, като пламтящ огън в своята слава, мислите ли, че съвременните религиозни и духовни хора биха изтраяли на този свещен огън? Ние имаме пример с Христовите ученици. Когато Христос беше горе на планината, дойдоха Моисей и Илия при Него, но учениците Му заспаха, не можеха да издържат този огън. Само Христос се разговаряше с тях. После те Му казаха: „Добре е да направим три шатри: една за Тебе, една за Илия и една за Мойсей“. Аз казвам: ние още сега можем да направим тези три шатри. Но какви шатри трябва да направим? Нека направим една шатра за Любовта, една шатра за Мъдростта и една шатра за Истината. Всички ние можем да живеем в тези шатри. Така че, ако за в бъдеще трябва да правим шатри, не трябва да бъдат за Илия, за Мойсей и за Христос, защото Илия е само един символ. Моисей е също един символ. Христос, така както Го представят, е символ на Любовта. Значи първата шатра, която трябва да се направи, е за Христос – за Любовта. Ако ние нямаме такава шатра, къде ще влезе Христос? Христос казва: „Ето, аз хлопам на вратата!“ Ако вие не отворите, как ще влезе Христос? Под шатра се подразбира това свещено място, този свещен огън, който отваря всяка душа за Бога. Каквото каже Господ, да го изпълним според методите и начините на днешните условия, до които сме достигнали.

Ние вярваме повече на външното внушение, отколкото на вътрешното. Ще ви кажа какво нещо е внушението. Например, вие сте тъжен. Отидете в някое общество, в което хората са весели. Заразявате се и вие и ставате весели. Това е външно внушение. Щом се отдалечите от това общество, вашата тъга отново ви обхваща. Тя се явява като един червей във вас. Това е внушението на злото. Друг случай: някой добър човек излиза от къщи весел, бодър, казва си: аз мога да повдигна целия свят. Отиде в някое покварено общество и веднага започва да чувства, като че е в ада. Целият ден е тъжен, неразположен, казва си: „Отидох, изгубен съм вече!“ Като се върне у дома си, влезе в стаята си, всичко това изчезва изведнъж и неговата радост пак се появява. Трябва да знаете, че това, което Бог е вложил във вас, никой не може да ви го отнеме! Оттук може да кажем същото и за онзи свещен огън, за онази свещена идея, която Бог е вложил в нас. Няма сила в света, която може да изгаси този огън, да отнеме тази идея. Когато изпаднете в изкушение, в противоречие, в съмнение, вярвайте в тази свещена идея, вярвайте в Бога. Знайте, че никой не може да изгаси вашия свещен огън, никой не може да ви отнеме това благо. Временно може да страдате, но тази скръб ще изчезне така, както зимният сняг и лед изчезват пред силното лятно слънце. Така ще изчезнат всички съвременни противоречия. Казвам: в света има един велик закон: човек сам за себе си не може да живее. За да се прояви Бог в каква да е форма, трябват условия. За всеки от вас има определени моменти, когато Господ му проговаря. Божият глас се отличава с едно особено качество, а именно, той е много тих. Ще ви приведа за потвърждение на тази мисъл един пример от Стария Завет. Илия, един от великите израилски пророци, който нищо не писа, който мислеше, че ще спаси израилския народ, избяга от една жена в пустинята, където прекара цели 40 дни в пост. Бог искаше да му даде едно възпитателно средство, да му покаже по какъв начин може да се поправи света. Илия мислеше, че като избие лъжливите пророци на Ахав, светът ще се оправи. И наистина, той ги изби, но най-после една жена го уплаши. Пророците отидоха, но после влязоха в Илия и той трябваше да отиде навътре в пустинята, там да прекара в пост и молитва. Казва се, че там най-напред се явила буря, но Бог не беше в бурята. След това се явил огън, от който гората се стоплила, но Бог не беше и в огъня. Най-после той чул един тих глас, не външен глас, но глас на душата. В този глас беше Бог. Тогава Илия закрил лицето си и Бог му проговорил. От тогава той разбрал вътрешния смисъл на живота.

Аз ще определя как действа този глас. Когато чуеш нежния, тихия глас на Бога, душата ти се отваря така, като че в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора. Вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде и с всички: и между ангелите, и между светиите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на този Божествен огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога. Такъв човек е красноречив, може да пее, да декламира, да прави разумни жертви и т.н. Каквото хване, може да го свърши най-хубаво. Обаче, дойде ли съмнението, всичко това изчезва. Божественото в нас проявява особено качество, а именно: Бог не обича да ни натрапва своята мисъл, но когато влага своите мисли в нас, то е за да види дали ще ги запазим. Често ние изгубваме тези мисли, тези чувства, тези идеи и след това чувстваме в себе си голяма скръб и тъга. Всички съвременни скърби и нещастия на хората се дължат на това, че са изгубили Божествените идеи. Когато майката изгуби своето дете, тя плаче. Защо? – Това дете е една Божествена форма, в която се е въплътила една Божествена идея. Когато изгубиш една добродетел, ти си изгубил една Божествена идея. Всеки човек, когато изгуби своята вътрешна свещена чистота на душата си, скърби. Защо? Защото е изгубил една Божествена идея, а без нея той лесно може да се опетни. Единственото нещо, което сега може да се каже на всички ви, е да направите последната жертва. Коя е тази жертва? Според новото учение, тази жертва е скрита в стиха, който Христос е казал: „Да положим душата си за Бога“. Ако можем да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, ние сме разрешили вече кардинално всички въпроси в тоя свят.

Питаше ме вчера един господин: „Какви са вашите отношения към политиката? Какъв ще бъде вашият политически живот?“ Казвам: ние не разрешаваме сега политическия въпрос, понеже ни предстои да разрешим един важен духовен въпрос. Политиката е плод на разумен духовен живот. Когато бъдем разумни и живеем един добър живот, тогава ще имаме и политика. Политиката означава свобода, а свобода имат само разумните хора. Разумни хора са тези, които имат Бога в душата си. Ако има някое същество всемъдро, разумно, това е Бог, Който е създал света. Едно от положенията, към които се стремят религиозните, духовните хора, е да станат свети, добри хора. Но като се стремят да станат добри, това показва, че те захващат една работа от края, от опашката. Не мислете, че ако хванете едно куче за опашката, сте разрешили някой важен въпрос. То може само да квичи, но като го пуснете, ще започне да лае и да хапе. То казва: „Господине, с какво право ми хващаш опашката? Какво искаш да кажеш с това?“ Опашката на кучето представлява неговия ум.

Та ние трябва да разрешаваме въпросите по закона на Любовта. Всеки от вас може да ги разреши за себе си. Когато пък не може да ги разреши единично, ще ги разреши колективно, с помощта на други. Как? Ако един цял народ се обърне към Бога, ще може ли да разреши своите трудни въпроси? – Ще може. Нека целият български народ каже: „Господи, ние можем да жертваме за Тебе всичко! Каквото кажеш, ще направим!“ А днес българите казват, че имало репарации, това-онова. Защо има репарации? Защото Господ Го няма. Защо има глупости? Защото Господ Го няма. Защо има коравосърдечие между хората? Защото Господ Го няма. Всичко, което тегне на хората, е защото Господ не е между тях. Ние искаме да разрешим един от великите проблеми в света без Бога. По някой път Той ни гледа, наблюдава ни какво вършим, поусмихне се и си отминава. Ние вдигаме, слагаме, но работите не вървят.

Сега съществуването за нас не е в отричане от света. Тези хора, които се отричат от света, се обличат в черно. Има в света много мъже и жени, които слагат черни дрехи. Защо? Майката умряла, дъщерята облякла черни дрехи. Мъжът умрял, жената облякла черни дрехи. Но често тази жена под това черно було друго нещо мисли. Тя си мисли за кой друг мъж да се ожени и си казва: „Любовта е само до гроба“. Като умре жената, мъжът прави същото. Не, любов, която трае само до гроба, е любов от картошки. Когато отидем в другия свят и там любовта трябва да ни следва. Любовта, която ни следва и зад гроба, тя е безсмъртна Любов. Ние, които сме дошли в този свят, трябва да изпълним волята Божия. За какво са призвани мъжът и жената? Аз съм ви казвал и друг път защо са призвани. Те са призвани да бъдат образец на Божията Любов. Жената, като погледне някой мъж, той трябва да затрепти, да почувства, че в душата и гори свещен огън. И онзи целомъдрен мъж, като срещне някоя жена, дори и най-развалената, трябва да предизвика в нейната душа свещен трепет. Само по този начин ние ще можем да се повдигнем. Във всеки мъж трябва да има желание да повдигне една паднала жена. И във всяка жена трябва да има велик импулс за повдигане, за спасение.

Често вие се спирате на някои лични въпроси. Те са важни, но трябва да разрешите най-важният въпрос. Казва Христос: „Там, където са събрани двама в мое име, каквото попросят от Отца ми, ще им се даде“. Вие сте слушали този стих много пъти, може и сега да го приложите, да опитате неговата сила. Заболее някоя бедна сестра, или някой беден брат измежду вас, ето случай да проверите стиха. Съберете се двама или трима братя, или сестри, помолете се, да видите, дали Христос е между вас. Ако Христос е между вас, сестрата веднага ще оздравее. Ако Христос не е между вас, няма да оздравее. Вие често се намирате в противоречие по отношение на този стих и изпадате в положението на онзи, който ходил да изгонва духовете в името на Христос. За него се говори в Деянията на апостолите. Казва се, че като дошъл духът, той му казал: „В името на Исуса Христа заповядвам ти да излезеш!“ Духът му отговорил: „Христос познавам, и Павел познавам, и Петър познавам, но ти кой си, не те познавам“. Отгоре на това го набил. Ако духът те набие, какво показва това? Вие сами ще си направите заключение. Някой ваш брат е болен, вие се събирате и казвате: „Хайде да се помолим на Господа!“ Молите се, но братът не оздравява, кесията му е празна, работите му не се уреждат.

Ще ви приведа примера за един от видните американски проповедници, Спържин, който и друг път съм привеждал. Спържин бил проповедник в една от най-богатите баптистки църкви. Една комисия от баптисти се явява при Спържин и му казва, че искат да съберат една голяма сума за някаква благотворителна цел. Казват му: „Да се помолим на Господа да ни помогне!“ Той им казва: „Слушайте, да не изкушаваме Господа! Ето, аз давам тази голяма сума за Господа. Ние сме, които щом искаме, сами можем да изпълним тази работа. Това е нашата молитва. А сега, да отидем при Бога, да се помолим и да Му благодарим, че ни е удостоил да изпълним Неговата воля“. И всички хора днес за пари се молят. Между евангелистите имаше един фонд за усилване на проповедническото дело в България. Искаха да съберат 1,000,000 лева за тази цел. Много добра идея, но и един милион да съберат, работата няма да върви; и два милиона да имат, пак няма да върви; и сто милиона да имат, пак няма да върви. Работите с пари не вървят. Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще помисли за него. Чудни са съвременните хора! Ако аз съм шивач и ушия някому дреха от Любов, той няма ли да ми плати нещо? – Все ще ми плати. Най-малкото аз ще имам неговото внимание и разположение. Ако аз съм един виден цигулар и свиря на хората от Любов, тези, които ме слушат, няма ли да се погрижат за мене? – Ще се погрижат. Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? От такива велики души се нуждае Бог. И ние се нуждаем от Божествения Дух. Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която вече хлопа на всяка врата: и на вратата на проповедници, и на вратата на спасители, и на вратата на бащи и на майки, и на вратата на слуги и на господари, и на вратата на всички съзнателни души. Христос днес хлопа на всички врати и пита: „Готови ли сте да извършите това, което аз едно време извърших?“

Ще ви обясня защо днес хората грешат. Отива една религиозна сестра при един министър и му казва: „Знаеш ли, Господ ме прати да ти кажа, че трябва да се съвземеш и да живееш по Бога!“ Той и казва: „Моля ти се, кажи ми какво да правя?“ – „Не зная, Господ чрез мен ти казва, че ти трябва да намериш пътя и да живееш така, както Христос иска.“ – „Добре, щом казваш, че си пратена от Бога, кажи ми нещо! Аз нищо не зная за Христос.“ – „Ще четеш Евангелието, защото в съдния ден ще даваш отговор пред Бога.“ И след това тази сестра отваря вратата и си излиза.

Ще ви приведа още един пример. Друга една сестра отива при една бедна вдовица в София, която три дни нищо не яла и се молила на Бога, дано и помогне някак. Тази сестра взела със себе си пълна торбичка с хляб и сиренце, млечице, плодове. Наклажда огън, стопля вода, измива децата и, облича им нови дрешки, които тя сама е донесла, изчиства къщата и и казва: „Хайде днес да имаме едно хубаво угощение! Отдавна не сте яли хубаво“. Започват всички да ядат, да пият топлото млечице и нищо не говорят за Христос. Тази бедна вдовица прегръща своята благодетелка и и казва: „Колко си добра! Радвам се, че Господ те доведе“. Тази бедна жена нищо не разбира от Евангелието, но в душата и се събужда нещо и тя казва: „Аз виждам Божията милост, видях как Господ отговори на моята молитва“. Кой от двата примера е по-добър? И единият е добър, и другият е добър. Това са различни методи на работа. Казвам: всички методи, които прилагаме са добри, но ще дадат добри резултати само тогава, когато вложим в тях Божествената свобода и когато са продиктувани от онзи свещен Божествен огън, който гори в душата ни. Само тогава ние ще имаме влияние върху себе си и върху света. Когато аз говоря, че ние трябва да оставим своите възгледи, аз разбирам ония временни възгледи, които имаме за Бога, и да схванем Бога като Любов; да почувстваме, че Бог желае доброто на всички разумни същества, желае повдигането на нашите души и затова нещо Той употребява всички свои усилия, всички възможности, които се крият в Него. През всички векове, които са се изминали досега, Бог не ни е забравил: всякога е изпращал някой да ни говори, не само отвън, но и отвътре. Той изпраща ангели да ни говорят. И не само това, но когато остане свободен, и Той сам ни посещава и ни казва няколко насърчителни думи. Те са най-хубавите думи, те са епохални моменти за нас. Когато Бог говори някому, той поет ще стане. Когато Бог говори някому, той музикант ще стане. Когато Бог говори някому, той държавник ще стане, не такъв, каквито са българските държавници, нещо особено ще бъде. Когато Бог говори на някой човек, той избавител ще стане. Ще освободи един народ, като Моисей, ще напише нова конституция. Когато Бог проговори за пръв път на Моисей, той избяга, но след това Го послуша и големи чудеса направи в Негово име. Той изведе израилския народ, но кога? – Само след като му проговори Господ. Когато Мойсей отиде при Фараон, той го запита: „Кой те прати тука?“ – „Прати ме Иехов, Бог на Аврам, на Исак и на Яков.“ Казва му Фараон: „Аз не познавам този Бог“. Фараон имаше друго понятие за Бога. Моисей му казва: „Аз ще ти покажа, че този Бог, Комуто служа и Когото познавам, е силен“. И започна се състезание между боговете на Египет. С кого? – С Христос, Кришна или Христос – един и същ е Той. Христос, това е проявеният Бог. Един е Той, Който се проявява във всички народи – Иехов. Всяко нещо, което носи живот и светлина в себе си, идва от Бога. И започна се състезание между боговете. Най-после Фараон повярва, че действително Бог е проговорил на Моисей. Когато дойдем в света, трябва, като Моисей, да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил.

Казвам: Господ може да ни проговори още днес. Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души. Вие сега имате повърхностни вярвания. Ако четете Сведенборг, ще видите, че неговият възглед за живота е приблизително верен, т.е. близо до Истината. Когато Христос е дошъл на земята, Той е бил придружен от хиляди ангели. Един добър човек никога не е сам. Той представлява сбор от хиляди добри души. Навсякъде, където и да ходим, щом Бог ни е проговорил, придружават ни много напреднали души. Те ни предават своите мисли и по този начин ставаме видни хора. Онзи поет, който пише, не е сам. Онзи лекар, който възкресява мъртвите, не е сам. Онзи художник, който рисува, не е сам. Ако аз мога да възкресявам мъртви, това е Божествена сила. Аз няма да се спирам да убеждавам хората върху този въпрос, но казвам: щом Бог действа, чрез Него всичко може да се направи. Та сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да придобиете това Божествено знание. В него се крият бъдещите перспективи, които стоят пред вас, бъдещите възможности за вашето повдигане. Не се бойте от никакво съмнение, от никакви противоречия! Противоречията ще дойдат, те са необходими за развитието ви. Колкото повече човек се повдига в живота, толкоз повече изпити ще дойдат, толкова по-силни страдания и скърби ще има. Една сестра ми казва: „Учителю, Ти ни говориш само за страдания, дотегна ни да слушаме“. Богати хора, според мене, са само скърбящите души. Онзи, който се радва, е много беден човек. Аз предпочитам една скърбяща душа пред сто радостни. Защо? Защото тя е богата, има какво да даде, касата и е пълна. Скърбящите души са богати, пълни с вяра, с надежда издържат на всичко, здрав гръбнак имат. И 10 пъти на ден да ги тъпчеш на земята, гледаш ги, пак станали. Такава една душа, като се дигне от земята, казва на дявола: „Каквото да ме правиш, колкото искаш да ме тъпчеш, аз пак ще стана!“ Така е. Казвам ви: това, че дяволът може да се качи на гърба ти, или да те качи на гърба си, да не те е страх. Този дявол качи Христос на гърба си и Го дигна на храма. След това дойде при Него да го изкушава, като Му казваше: „Хвърли се долу!“ Христос му даде един разумен отговор, каза му: „Това няма да направя. Ти ме качи горе, ти знаеш как да ме снемеш долу“. Дяволът може да ме вземе, да ме качи на гърба си – нищо от това. Като ме е взел, ще ме носи.

Ще ви приведа онзи пример за праведника и за дявола. След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в стомната, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси. Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от стомната. Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола да го разнася по целия свят. След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още?“ – „Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие! Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Как постъпвате вие днес? Като влезе в стомната ви дяволът, започвате да разказвате на всички: „Елате да видите, какво ми направи дявола!“ Това не е силен човек. Когато дяволът влезе в стомната ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре. Опасно е да подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата стомна.

Какво означава стихът: „Затова Отец ме люби, защото полагам душата си заради Него“. За да придобиете Божията Любов, трябва да положите душата си заради Него. От днес ние трябва да се решим да положим своята душа. За кого? – За славата Божия на земята. Така ще дадете пример и на другите, че в света може да се извърши това, което едно време са вършили пророците и светиите. Това, което те са вършили в древните времена и днес можем да извършим. Онези, у които съзнанието е будно, трябва да мислят върху този стих! Вие желаете Господ да ви проговори. Той ви е говорил, но съзнателно трябва да разберете Неговия глас. И като Го разберете, да задържите вътрешната си връзка с Него. Когато Бог ви проговори, всички ще се съберат около вас. Когато някой извор извира, нали всички идват при него? Цялата околност знае за него, защото той носи живот. Тревиците, мушиците, растенията, птиците, хората – цялата околност знае, че в еди-коя си долина извира един чист извор, с хубава кристална вода. Ако дойде Божествената топлина, Божествената светлина и Божественият живот във вас, всички наоколо ви ще знаят, че е дошъл един голям извор. Навред ще има зеленина – ще дойде и Божието благословение. Не само тези същества от земята, но и ангелите Божии като минават, ще го посетят, ще се разговарят с него. Бъдете ли такъв извор, всякога ще имате по едно писъмце, изпратено от невидимия свят. Знаете ли колко е хубаво човек да има едно писъмце, изпратено от невидимия свят! Тази е връзката, която ще ни свърже с Бога. И така, ние трябва да започнем с основната идея – Любов към Бога! Да възлюбим Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички. Така сплотени в Божията Любов, ще бъдем мощни като един човек. Не искайте всички индивидуално да се проявите. Когато се обединим в Бога, всички ще бъдем едно и всичко, което се отнася до проявите на другите, ще ни радва като наше, понеже всички ще бъдем едно цяло. Сега как живеят хората в света? – В пълно разединение. Това, което ние вършим тук, другите религиозни хора го считат противоречие. А това, което те вършат, ние считаме за противоречие. Не е така. Всичко, което се върши, трябва да бъде за Бога и всички заедно да се радваме. Всичко, което се върши в света, където и да е, по който начин и да се върши, стига да е от Любов към Бога, трябва да му се радваме.

„Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак.“

В. И. Ч. Б. В. Б.!

Петък, 9 ч. сутрин, 27 август 1926 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help