Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Да не бъдете съдени

„Не съдете, да не бъдете съдени!“(Матей 7:1) Размишление

Преди да прочета стиха, върху който ще ви говоря, ще направя няколко встъпителни бележки. Днес е вторник, а вторник е ден за воюване. Изкуство е да знае човек как да воюва. Понеже вие още не сте силно въоръжени, допуснете поне друг да воюва заради вас. Най-добрият воин, това е Божият Дух, Светият Дух, Който носи всички блага. Приемете Той да воюва заради вас. Хората воюват всякога за свобода. И Божественият Дух, Който идва да работи в света, воюва за свободата на хората, а не за себе си. Затова вие бъдете тил в тази борба.

Сега, бъдете свободни! В това, което ще ви кажа, все ще има няколко изречения, които ще се отнасят лично до вас. Всеки да схване това, което е за него. В беседите ми няма да се спирате върху отрицателната страна, а върху положителната страна, върху това, което гради, което създава, което дава сила, мощ и укрепва вярата. Ако въпросът е за отрицателната страна, това нещо го има в света, има го и във вас. Вие сте преситени от тези неща. Бъдете вътрешно свободни, като новородени деца, на които умовете не са заплетени с физически възгледи, с изопачени понятия за живота. Бъдете като малките деца, които отиват на училище да се учат. И действително, днешният ден носи своята красота в себе си.

Та сега ще отворите умовете и сърцата си, ще ги поразширите малко повече, за да влезе колкото може повече светлина. Разширете ги така, както някой облачен ден отваряте широко прозорците, вдигате пердетата, за да влезе повече светлина. Аз казвам: хвърлете пердетата, за да влезе колкото може повече светлина!

Ще ви прочета 7 глава от Евангелието на Матей: „Не съдете, да не бъдете съдени! Защото, с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери“ – стихове 1 и 2.

„Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който проси, приема; който търси, намира, и който хлопа, ще му се отвори“ – стихове 7 и 8. Това са положения. Търсят, хлопат само положителните хора в обикновен смисъл на думата. Всеки, който е роден, той е възкръснал. Някои хора от църквата мислят, че само този е възкръснал, който е излязъл от гроба. Не, това е физическата страна на възкресението. Казано е за Христос, че Той е възкръснал от гроба.

„И така, ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри неща на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добрини на тези, които искат от Него“ – стих 11. Имайте предвид, че тази беседа не се отнася до вас. Христос е говорил на едно събрание, на което е имало фарисеи и садукеи, които искали да спорят. Той им казва: „Ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри неща на вашите деца, колко повече Отец ваш небесен!“ Сега вие ще кажете, че всеки, който не изпълнява волята Божия, е лукав. Но и лукавият знае как да послужи на себе си.

„И тогава ще им обявя: Аз никога не съм ви знаел; махнете се от мене вие, които създавате беззаконие!“ – стих 23. И сега, онези, които не разбират закона, ще ви кажат, че един лекар, който вади зъб от устата на един човек и го присажда в устата на друг, не прави чудеса. Как, не прави ли чудеса? – Прави чудеса. Онзи лекар, който поправя носа на един човек, като изважда парче кожа от гърба на друг някой, не прави ли чудо? – И той прави чудо, но парички взима за това чудо. За тази операция той ще получи около 20–30,000 лева. И след това лекарят ще каже: „Господи, аз поправих носа на този човек“. Господ ще каже: „Я изпъдете този навън, защото той, като направи носа на един, развали гърба на друг“. При такива добрини, при които се прави добро на един, а зло на друг, Господ казва: „Изпъдете този човек навън“. Това, обаче, не се отнася до онези, които работят безкористно.

„Защото ги учеше, както един, където има власт, а не както книжовниците“ – стих 29. Тук думата „власт“ не означава, че трябва да владее един човек, но се подразбира човек, който има знания и хвърля светлина на другите, за да разберат нещата по нов начин. Защото ние на кого се чудим? – На силния човек, на човека, който може да вдигне нещо тежко. На такъв човек всички се учудваме и казваме: „Голямо е това чудо!“

Сега ще пристъпим към един прост основен факт в живота. Той е следният. Представете си, че един земеделец загражда едно място около един декар пространство. В това място се намира целина, разни тревички, разни шубраци, дръвчета, глогове и т.н. Питам: каква ще бъде съдбата на това заградено място? Какво ще стане с него? Мислите ли, че тази трева, тези тръни, тези глогове ще се развият в това заградено място? Какво прави този земеделец? Той впряга плуга си и разорава цялата земя. После взима брадвата, търнокопа и изхвърля навън всички шубраци, глогове и тревички. След това, той взима онези железни търмъци, метне тревата върху тях и хайде навън. Тази трева, като остане навън, изсъхва. Цялата земя вече се превръща на чернило. Често някои от вас казват: „Почерни ми животът!“ Какво означава почерняването? Ако почернееш, това показва, че си заграден вече, ралото е минало по тебе и настъпва вторият процес – засаждането. Значи почерняване става във физическия живот, по отношение на онези блага, които сме имали. Когато поставиш човека в нови условия, той всякога почернява. Сложете една гражданка на нивата, която никога през живота си не е хващала мотика, чиито ръце са меки, нежни, и вижте най-малко след 1–2 часа копане, какво ще стане с ръцете и. – Тя ще има най-малко десетина пришки. Това не е само с ръцете и, но цяла се чувства уморена. Вечерта, преди да си легне, ще маже ръцете си, ще ги превързва. Има ли нещо лошо в това? – Няма. Тази гражданка не може да работи цял час на нивата. Тя трябваше да вземе мотиката и да покопае само 5–10 минути, и като се върне у дома си, пак ще каже: „Много време работих!“ Ако пък работи цял час, ще легне на гърба си и цял ден ще лежи. Аз говоря за префинените гражданки. Вземете пък една селянка, която през целия си живот е работила на нивата. Дайте и мотика в ръката и цял ден да работи, нищо няма да и стане, никаква пришка няма да и се яви.

Второто положение, при което ще се намери този земеделец, е следното: той е приготвил, разорал земята, изхвърлил навън цялата трева, всички глогове и шубраци, всички непотребни камъчета и превърнал цялата земя в хубав чернозем. Сега вече камъчетата в тази градина започват да се оплакват. Той дойде, започва да очертава лехите, посажда цветя, плодни дръвчета наоколо и най-после изгражда един нов извор. И няма да се мине 1–2 месеца, ще видите, че в тази градина вече има големи преобразования. Цялата градина добива друг вид. Да, но сега тези малки камъчета започват да се оплакват. Защо? – Този градинар събира всички тези малки камъчета на купове и ги изхвърля навън. Тези камъчета са се индивидуализирали и му казват: „Моля ти се, не ни изхвърляй навън! При тези условия ние ще станем на пръст, ще бъдем полезни“. Той им казва: „Не, аз нямам нужда от такива камъчета, за градината ми трябва само разработена черна пръст – никакви бодили, никакъв тросък – всичко това навън!“ Малките камъчета започват да протестират и казват: „Ние нямаме ли право на гражданство?“ – „Имате, но не тук в градината.“ Той ги слага на шосето да минават колите по тях. Тогава, като минава колата по тях, те се хвалят, казват: „Виждате ли, ние, юнаците, държим колата, тези вътре нищо не струват“. И наистина, колата, като минава по мека пръст, дрънка ли? – Не дрънка. Значи камъчетата дрънкат, а не колата. Камъчетата продължават по-нататък: „Така, трябва да знаете, че ние сме важните тук“.

Оттук ще направите следното заключение: има хора, които много дрънкат; има хора, които не дрънкат. И едните са на мястото си, и другите са на мястото си. По едните коли минават, а по другите цветя и плодни дървета растат. Тази е разликата. Следователно, ако искаме по-скоро да извървим един прав път, ще минем по камъчетата, защото по някой път опасно е да минаваме през меки места, т.е. през меки хора. Каруцата затъва през меките места и нищо не става. Ето защо, искаш ли по-скоро да минеш, през камъчетата ще минеш, но искаш ли хубаво грозде да ядеш, искаш ли хубаво жито да се роди, искаш ли хубави плодове да ядеш, при този чернозем ще отидеш – при меката пръст. И едните и другите са за похвала. Лошото е, когато хората не са на мястото си.

Аз считам, че всички, които ме слушате, сте от категорията на меките хора. Като ви говоря за тези камъчета, които стоят отвън и по които коли минават, трябва да ме разберете добре. Господ знае защо ги е поставил вън и вие няма да им се сърдите. През тях ще мине Божествената кола. А това, че много шум се вдига, се дължи на факта, че колата минава по твърди места. Това трябва да подразбирате от стиха: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Това значи: „Не правете своите заключения преждевременно!“ Някои правят своите заключения много прибързано, съдят се сами и казват: „От мене нищо няма да стане, майка ми е такава, баща ми е такъв, от мене човек няма да излезе!“ – Не съди прибързано, не говори глупави работи! Господ не те е пратил на земята да съдиш, да се произнасяш дали ще станеш човек или не. Като те е пратил на земята, Той е определил какво ще станеш, а ти трябва само да учиш. Ако си чернозем, трябва да знаеш, че при тебе ще дойде водата, житото, всички плодни дървета, всички хубави цветя и ти ще се разговаряш с тях. Всеки ден те ще ти донасят своите писма и ти ще бъдеш щастлив. Като работиш за тях, те ще ти оставят своите блага. Листата им ще бъдат твоята заплата – те са думите на живата природа. Когато листата окапят и започват да гният, те представляват за чернозема една хубава печатна книга.

Сега вие казвате: „Есен идва, листата окапват, изгниват“. Да, но техният първоначален вид ще се върне. Сега те ще се скрият в земята, но отново ще се явят. Това изгубване ли е? – Не, наслояване става. Това, което хората наричат наслояване, то е печатане на една велика книга. Хората не разбират тази жива книга на природата. „Нищо в света не се губи!“ Това, което е изгубено временно, то е напечатано вече в нашето съзнание. След него идва ново нещо. Природата казва: „Чети сега новото писмо!“ Ако вие сте получили 100 писма от баща си и след това получите едно ново, кое от тях ще прочетете най-напред: новото писмо ли, или ще извадите старите писма и тях ще започнете да четете едно по едно? Ще оставите ли новото писмо настрана? Не, ще прочетете последното, най-новото писмо от баща си. От всичките ви писма то е най-важно. Някои разказват, какво са говорили пророците преди хиляди години. Много хубави неща са говорили, но това са първите писма на нашия Баща. Това, което Христос е говорил преди 2000 години, това са вторите писма на нашия Баща. Това пък, което Христос сега говори, са сегашните, последните писма на нашия Баща. Не си правете илюзии! Не е важна само книгата, в която е написано писмото, но важното е духът, съдържанието, вътрешният смисъл на писмото. Това е, което може да остане у вас, това е, което може да разбирате. Не е важно само това, което ви се говори отвън, но важен е дълбокият смисъл, който е вложен в говоренето. За мене и външното е важно, но за вас, в дадения случай, външното е важно дотолкова, доколкото вие можете да разбирате светлината, която Божественият Дух хвърля във вашите умове и във вашите сърца, за да произведе във вас един вътрешен преврат, да създаде една вътрешна мощ, да ви даде едно ново направление – към Бога. Разбирате ли така нещата, вие вече се трансформирате, вие се преобразявате.

Казва Писанието: „С каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери“. Когато човек се съди, две положения го заставят да прави това. Например, когато той казва: „Аз не съм даровит човек, от мене човек няма да стане“, той не вярва в това, но по този начин той иска да провери, какво ще му кажат другите хора, да разбере какво мислят за него. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери.“ Като говориш обидно за себе си, ще познаеш кой те обича и кой не те обича. Онзи, който те обича, ще каже: „Не, братко, не е така, ти не си неспособен човек“. А онзи, който не те обича, ще каже: „Така е, глупав, прост човек си, аз се радвам, че признаваш своята простота“. Това подразбирам „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери“. Онези пък, които не те обичат, ще ти възмерят със същата мярка, с каквато ти мериш. Второто положение е, когато говориш добре за себе си. Казваш: „Аз съм добър човек“. Онези, които те обичат, ще кажат: „Право говориш, ние знаем отдавна, че ти си добър човек и се радваме, че казваш истината“. И те ще ти възмерят със същата мярка. Дали говорите за себе си, или за другите, всякога говорете добро. Не изнасяйте лошата страна на човека! По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Всеки човек има и добра и лоша страна. Изнеси неговата добра страна! Ще ви приведа сега друг един пример. В Америка един богат чифликчия купува едно голямо пространство земя, което било покрито отгоре само с камъни. Той дълги години го изучавал, за да види по какъв начин ще може да го обработи. Най-после открил, че нещо около 20 сантиметра под тези камъни се криел богат чернозем. Той изкопал няколко дупки, извадил всичките тези камъни, от които направил един хубав чифлик, а черноземът разработил. Следователно по същия начин във всеки човек има нещо хубаво, което е дълбоко заровено в него. Затова именно изнасям Христовите думи: „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Когато говорим за себе си, ще говорим така, както Бог ни е създал. Ще кажем: „Зная положително, че Бог е вложил в моя ум много хубави работи. Зная положително, че Бог е вложил в моето сърце много хубави работи. Зная положително, че Бог е вложил в моята душа и в моя дух велики работи. И сега, моето силно желание е да разработя всичко това, което Бог е вложил в мене, и да бъда верен на всички блага, които ми е дал“. Като говорим така на себе си, ще можем да говорим същото и на своите братя. Та когато някой път се казва, че трябва да бъдем заети със себе си, какво се подразбира? – Че трябва да изследваме онези неизследвани блага, онези неизчерпаеми богатства, които Бог е вложил в нас. И когато говорим за своите ближни, за своите братя и сестри, ще говорим за онези блага и способности, които Бог е вложил в техните умове и сърца. Това е красивото в света! Да бъдем запознати с човешката душа, да бъдем запознати с човешкия ум, да бъдем запознати с едно човешко сърце, това са най-красивите положения, които можем да придобием в живота си. това са най-хубавите екскурзии, които можем да направим навсякъде по света. Какво ни интересува месечината, ако не можем да намерим на нея едно разумно същество, едно разумно сърце, един разумен ум? Какво ни интересува едно грамадно светло тяло, което пламти като пещ и свети като слънце, ако няма на него нито едно разумно същество? Какво красиво има в слънцето, ако отидем там и не срещнем нито едно от неговите разумни същества, нито разберем тяхната култура, нито възприемем нещо от тяхната доброта, от техните знания и мъдрост? Но видим ли тези разумни същества на слънцето, разберем ли тяхната култура, придобием ли нещо от техните знания и мъдрост, това е най-хубавото нещо, защото като се върнем на земята, ще има какво да разправяме.

Следователно срещата ни с един човек, или с едно най-малко същество, каквото и да е то, всякога трябва да носи знание и мъдрост. Вземете например, каква наука има в нашите съвременни учени? Каква култура има в тях? У един учен човек, у един бактериолог, за пример, има наука, има ученост, знания, но благодарение на тези микроби, които той изучава. Някой учен биолог или ботаник става виден, знатен в света, благодарение на тези животни и растения, които изучава. В тези растения, в тези животни има нещо хубаво. И в тях има съзнание. Този учен ги е обобщил, изучил и с това е станал виден. Но извадете тези растения и животни от неговия ум и той ще стане обикновен човек. Извадете от ума на един виден ботаник всички латински имена на растения, извадете от ума му всички познания за тях, че еди-кое си растение има еди-какви си свойства, еди-какви си лечебни качества, ще видите, какво ще стане с този учен човек. Едно нещо знайте, че с колкото повече учени и добри хора сте запознати, толкова по-учени ще бъдете. Като срещнеш един човек, не го изучавай повърхностно и не бързай да кажеш, че той е говедо, но проучи неговите отличителни черти. Като ги проучиш, той ще ти проговори. Божественият Дух живее във всяка форма, която Бог е създал. Проучиш ли тази форма, тя ще повдигне твоето съзнание.

Та казвам: познанството, което имате помежду си, ще ви повдигне. Казвате: „Аз имам един приятел, когото много обичам“. Питам ви: кое е онова, което обичате в приятеля си? Ако някой ми каже, че много обича крушата, питам: кое е онова, което обичате в крушата? Той ще ми каже: „Обичам крушата, защото ражда много хубави плодове, подобен плод на крушата няма“. Да, това, че имаш една доброкачествена круша, е важно, но кое е отличителното и качество от другите плодове? Ами кое е основното качество на диаманта? Какво ще ми отговорите? – Че е най-твърдият минерал. Тогава питам ви: коя е основната черта на ума? – Светлината. Коя е основната черта на сърцето? – Топлината. Коя е основната черта на душата? – Основното свойство на душата е Любовта. Само душата скърби, само душата тъжи, само душата обича. И Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт“. Човек, който скърби, той обича. Защото Любовта на земята се познава с голямата скръб. Колкото повече скърби човек, толкова любовта му е по-силна. Ако човек се отчайва, той няма любов. Отчаянието е песен на особена гама. И скръбта е песен на особена гама. Когато вие скърбите, не считайте това нещо като противоречие. Скръбта е признак на развиващата се любов, а радостта е признак на проявената любов. Казвам: Божията Любов е венец на Неговото съвършенство и на Неговата пълнота. Онова, което Любовта е създала, то е израз на Божията пълнота. И тази пълнота ще ни радва не само сега, но и за всички времена.

И така, стремете се да се опознавате едни други, за да бъдете учени хора. Иначе ще останете много прости. Например, когато ви говоря, някои от вас са ми казвали: „Учителю, преди да беше казал една от мислите ти, аз я почувствах“. Да, след като кажа нещо, тогава казвате, че сте мислили точно като мене. Не, не говорите истината, не е вярно това. Това са неща неопределени. Ако е така, хайде още сега ми кажете каква мисъл има в този момент в ума ми. Онези от вас, които имат ясновидство, нека кажат точно, каква мисъл беше дошла в ума ми, но се спря на езика. Когато Йоан беше в Патмос и се пренесе на небето, видя чудно видение и взе перо да пише, но Духът му каза: „Спри тази работа, не пиши, не казвай това, което си видял!“ И наистина, не се знае, какво е видял Йоан. Ще ви представя тази истина в друг образ, в друга светлина, за да разберете защо Йоан не е трябвало да описва това видение. Представете си една майка, която приготовлява пелени за своето детенце, което още не се е родило. Тя няма търпение да дочака времето, когато ще се роди детенцето и, за да види дали тези пелени ще му приличат. Купува от пазара една кукла и я повива в пелените. Какво означава това? Всъщност тя увила ли е своето дете в тези пелени? – Не. Тогава, докато майката още не е родила детенцето си, нека държи тези пелени сгънати, да не повива куклите в тях. Да изкажеш Божествени, свещени мисли на хора, които не ги разбират, значи да увиваш мъртвите кукли в пелени. Някой казва: „Отвън хора чакат да им се каже нещо. Кажете им нещо!“ Казвам: оставете тези работи, не е време сега да се дават светите работи на тези, които не ги разбират. Тези хора там са мъртви кукли. Това дете го няма още. Този, който ще дойде при тебе, или този, когото трябва да родиш и да увиеш в тези пелени, ще носи една основна черта в себе си. Каква ще бъде тази черта? – В този човек ще говори Божественото. Той ще бъде като ученик, който казва на Учителя си: „Учителю, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще изпълня“. И наистина, каквото му кажеш, изпълнява. Този е човекът, на когото ще говориш Истината. Този е човекът, на когото ще говориш за великото, за Божественото в света. Но кога? – Само след като го опиташ. По същия закон ще опитвате и себе си. Тези ще бъде правило, по което ще се водите.

„Не съдете, да не бъдете съдени!“ Ще мислите, че Бог е вложил хубави, красиви неща във всеки един от вас. И когато Господ ви говори нещо, Той иска да ви опита. Какво трябва да Му кажете? Ако аз съм на вашето място, ще Му кажа: Господи, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще изпълня. След това ще дойде второто положение във вас и ще кажете: „Ами ако не мога да изпълня?“ Ако вие предприемете известна работа за Бога и не можете да я извършите, този, който идва след вас, ще ви помогне. Ако и той не може, тогава ще ви помогне вторият, който идва след него. Ако и той не може, ще дойде трети, четвърти, докато най-после дойде най-силния, той ще я свърши. Последният ще помогне на всички ви. Онзи, който е предприел една работа за Бога и не може да я извърши, или пък с грешки я върши, нека не се бои. В края на краищата, все ще има една придобивка, все ще има благословението на Бога, но да не се връща назад. Стига да е направил една крачка напред, да не се плаши. Върне ли се назад, обаче, той е изгубил всичко. Не може ли да свърши работата си, нека чака, ще дойде друг някой да му помогне. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Така е според Писанието. Ние не съдим добре за себе си, не съдим добре и за другите, защото не знаем какви са Божиите планове, не знаем какво Бог мисли да направи за нас. Мрачно се показва бъдещето на човечеството пред нашите очи. Но тази бъднина, от гледището на Бога, така, както Той я ръководи, е велика. Сега, коя мисъл остана у вас най-ясна? Разбрахте ли ме добре? Ако ме разберете добре, онези, които са музиканти, ще станат 10 пъти по-добри, по-способни музиканти. Ако ме разберете добре, онези, които са художници, ще станат 10 пъти по-добри художници. Ако ме разберете добре, онези, които говорят, ще станат 10 пъти по-добри говорители. Ако ме разберете добре, онези, които пишат, ще станат 10 пъти по-добри писатели. Ако ме разберете добре, онези, които шият, които месят хляб, които орат земята, ще станат 10 пъти по-добри, отколкото по-рано. Та във всички направления, каквото изкуство имате в света, ако ме разберете, ще станете най-малко 10 пъти по-добри, ще направите всичко по-хубаво, отколкото по-рано, и ще бъдете благодарни. Целта ни е да бъдем доволни от сегашния живот, който Бог ни е дал. Целта ни е да бъдем готови за новия живот, който е започнал. И трябва да го използваме. Ядката, основната мисъл в притчата, която казал Христос, се състои в това, че онзи, който разбере Неговите думи, аз го уподобявам на човек, който е поставил целия си живот на камък. Подразбирам, че той е съградил къщата си върху камък. Под „камък“ разбирам Божественото, разумното в човека. Онзи пък, който не е разбрал Неговите думи, поставя живота си на пясък. Пясъкът, това е лъжливото в живота. Ние, съвременните хора, се уповаваме на неща, които нямат никакво основание в живота.

Днес е вторник. Ще ви оставя целият ден да разисквате върху практическите методи, които може да приложите в своя живот през цялата година. Цялото свободно време, преди обяд и след обяд, и сестри, и братя, разисквайте върху най-важните методи, начини за работа в сегашния живот, във всичките области, с които имате съприкосновение.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Вторник, 10 ч. сутрин, 24 август 1926 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help