Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Раждането на свободата

За размишление през деня: „Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува“.

Значи, в нас трябва да се зароди желание и ние да живеем там, където Бог живее. Бог живее във вечната свобода и оттам постоянно изпраща своето благословение за повдигането на всички същества. В този смисъл Бог нищо не върши за себе си. Щом човек рече да върши нещо за себе си, той се ограничава. Следователно Бог, като работи за себе си, ограничава света, а Той сам е свободен. Когато човек иска да работи за себе си, трябва да работи за другите. Когато пък иска да се ограничи, другите трябва да работят заради него. Когато другите работят заради тебе, ти не си свободен. Вземете малкото дете, за което майката се грижи и работи. Вземе го, повие го в пелените, грижи се заради него. Тя казва: малко е това дете, нищо още не разбира. Повие го в пелените, върже му ръцете и краката – дисциплинирано е то, като войник. Един ден, когато детето стане свободно, започва да работи за майка си. То ходи, копае, носи грозде, круши от лозето – помага и. Тогава майката не го увива вече с пелени, не го връзва с повой.

Сега, като отнесете същия закон по отношение към вас, ще разберете какво значи да добиете свобода. Когато искаме другите да работят заради нас, тогава ще почувстваме какво нещо е ограничението. Някой казва: „Аз станах роб на хората“. Да, щом караш хората да работят заради тебе, ти сам се ограничаваш. Когато носят на ръце едно дете, пренасят го от едно място на друго, то е ограничено, не се движи със своите крака. Онзи вол, който оре през целия ден на нивата, не се движи доброволно, господарят му е с остен подир него. Значи, волът ще не ще, движи се, не е свободен. В този случай никой не работи за него, но и той сам не работи за себе си. Да оставим тези примери настрана, но трябва да знаете, че свободата се придобива само когато работим за Господа. Когато Бог работи заради нас, ние сме в едно естествено ограничение. Когато Бог работи, ние се учим. Когато работим за Бога, ние сме свободни. Тогава Той ни слуша, а щом ни слуша, ние се чувстваме свободни. Казвате: „Ако работя за Господа, кога ще работя за себе си? Ако работя за ближните си, кога ще работя за себе си?“ – Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления. И така, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който се намират всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви. Следователно, когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога. Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Това е човекът! Работите ли така, за в бъдеще вие ще дойдете до положението на един светещ ангел, и ако ви сложат на няколко билиона километра разстояние от земята, ще се виждате с телескоп, ще светите като слънце. Това е индивидуалност! А сега, като ви сложат на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост. Той ни подкрепя. Нали ще се учите? Нали искате да бъдете свободни? Как ще придобиете свободата си?

Ще ви прочета 6-та глава от Исай.

Исай е един от най-видните пророци на израилския народ, човек с просветен ум, на когото очите са били отворени. Той е живял приблизително 3000 години преди Христос. Вие, съвременните хора, които живеете вече 3000 години след Исай, нямате неговата опитност. Кой от вас е видял това, което Исай е видял? Той е видял всичко това само за назидание на тези, които ще четат след него. Не всеки, обаче, може да вижда. Сегашните ясновидци виждат само малки светли звездички, които блещукат в пространството. Някой път виждат насън, че яздят на кон, или че са в някоя лодка в морето, или че мечка ги гони, или че хвърчат, или че се крият в някоя къща, бягат от една стая в друга, или че се намират в някой храм, и като станат сутринта, казват: „Видях нещо особено!“ Това са обикновени работи. Кой не вижда такива неща насън? Под думата „сън“, ние разбираме всички ония състояния в живота, между които няма тясна връзка, които са разхвърляни. Те приличат на това, когато пътуваш през някои места, където теренът е така разхвърлян, че не знаеш откъде да минеш. Ученият човек, като минава покрай тези пластове, проучва ги и вижда какви са били те преди милиони години. Той знае кои са били причините да се разчупят тези пластове толкова много. Ученият е ясновидец. Той обикаля, изучава, прави своите заключения и после обяснява. За да станат учени съвременните хора, много време им трябва. Например, ученият геолог мисли цели 20–30 години върху някой въпрос, докато най-после, след 30 годишна усилена работа, в него се явява едно малко прозрение. Той започва да вижда в миналото, разбира как е станала тази работа и започва да пише книги.

Та и вие, като окултни ученици, не мислете, че е лесно да станете учени хора. Не мислете, че в една, две, или три години ще научите много нещо. Не, трябва ви най-малко 30-годишен усилен труд, за да напишете една малка книжка. Може да напишете много книги, както някои са писали по 40–50, някои дори по 80 тома, но това са обикновени романисти, чиито книги се забравят лесно. В сравнение с тези хора вие може да напишете само една малка книжка, но тази книга да ви следва. Има книги, които след като отидете в другия свят, не ви следват, но има и такива, които ви следват. Те остават и след вас, и вие ще се връщате да ги четете, да ги проверявате. Като видите, че някой човек чете вашата книга, ще се спрете при него да му обяснявате. Ще му кажете: „На еди-кое си място има една грешка. Там авторът друго нещо иска да каже“. Ще започнеш да му обясняваш. Ще кажеш: „Така трябва да разбираш“. Някой път четеш Исай, не го разбираш. Той дойде и започне да ти обяснява. Ти казваш: „Дойде един дух при мене, обясни ми някои неща“. Кой е този дух? – Исай. Днес Исай не е на небето, но по цели дни ходи из християнския свят. Той постоянно обикаля от църква в църква, от вярващ на вярващ, и като се върне, гледа доколко хората са го разбрали. После започва отново. На ден той посещава около 10, 20, 100 хиляди души. Питам: ако Господ ви постави на такава работа, как ще я свършите? Вие сега мислите, че като отидете на оня свят, ангелите ще ви посрещнат с финикови вейки, ще ви облекат с бели дрехи, ще ви сложат венци на главата, ще увековечат името ви и ще кажат: „Този идва от земята, той е ученик от окултната школа в България“. Възможно е, може да ви посрещнат така, но може и да не ви посрещнат. Как ще ви посрещнат, това е тяхна работа. Може така да ви посрещнат, да ви дадат такъв великолепен прием, какъвто никога в живота си не сте сънували, но може да ви дадат и такъв прием, че да го помните за вечни времена – да ви върнат назад. И едното, и другото е възможно. Какво може да стане, не знаем. Като говоря за възможности, това не се отнася до живота на душата, а до личния живот на човека, до сегашното съществуване.

Като говорим за човека, ние подразбираме всичките му съществувания откак е излязъл от Бога. Ние подразбираме целокупния човек: това, което е бил; това, което е, и това, което ще бъде. Досега вие сте завършили само една трета от целия си живот. То е вашето минало, което е било – и хубаво, и лошо. Това, което е сега, всеки ден го живеете. То съставлява втората трета от живота ви. И най-после, това, което ще бъде, то е неизвестно за вас, то е и най-важното. То е последната трета от живота ви. Затова, ще концентрирате всичката своя деятелност към това, което трябва да бъде. Какво трябва да бъде? – Това че вие трябва да бъдете свободни като души. И като намерите тази свобода, ще почувствате вътре в душата си, в сърцето си и в ума си такъв простор, такава широта, такъв изблик, че ще приличате на един велик извор. Няма да се стеснявате като сега, няма да се ограничавате едни други. Имаш малко любов и решаваш да се проявиш, изведнъж другарите ти казват: „Какво право имаш да обичаш еди-кого си?“ Ти още не си обикнал и веднага те ограничават. Някой целуне някого, казва, че го е целунал от обич. Не, не е вярно това. Любовта не дава само една целувка, тя дава живот. Затова онзи, който говори за любов, онзи, който люби, трябва да даде живот. Любовта е един непрекъснат акт на Божественото проявление. Целувката е само поздравление на живота. Да влезем в Бога, да живеем с Него и с Него да работим, това е Любовта. Ти не можеш да любиш, ако Бог не е с тебе. Ангелите любят, защото са с Бога. Аз като вляза между хората, лесно ще опитам всеки, който има любов в себе си. Ако аз казвам, че обичам някого, а като видя този човек, започвам да се питам, дали трябва да го обичам, дали трябва да го целуна, заслужава ли този човек това, или не, това вече не е любов. Какво ще ми разправяте вие за морала на хората? Аз зная какъв е моралът на хората, зная каква е тяхната любов. Ако човекът на Любовта те срещне и те целуне, какво може да произведе тази целувка върху тебе? Ако ти си цял покрит със скули, устата ти е крива, очите – също, сърцето ти е наранено, умът ти е изкривен, целувката на Любовта изчиства тялото ти, изправя изкривената ти уста, изкривените ти очи – също, излекува нараненото ти сърце, умът ти поставя на място. Кажете ми сега, тази целувка не е ли благословение? Като те целуне този човек, ти казваш: „Аз благославям този велик момент, в който човекът на Любовта ме срещна и ме целуна“. Само един път през живота ти ще те срещне този човек и ще остави в тебе велик идеал. Оттам нататък този човек няма да те срещне. Вие сега мислите, че Любовта се изразява в целувки. Не, тези целувки, които се дават много пъти, са обикновени. От тях нищо не остава. В небето не правят опити с целувки. В света е позволено да се целуне всеки човек само по един път. Ти ще кажеш: тогава какво трябва да правим? На земята има един милиард и половина хора, ти ще трябва да ги целунеш всички по един път. Както виждам, едва ще имаш време да ги целунеш по един път през целия си живот. Ако речеш да ги целуваш по два или по три пъти, няма да има време за всички. След като целунеш по веднъж всички хора по лицето на земята, само тогава ще имаш право да влезеш в небето. Ангелите тогава ще те посрещнат с венци, с букети и ще кажат: „Този е един от великите ученици, който като целуна хората, повдигна ги на едно стъпало по-високо“. Аз зная, че някои от вас са целували едно и също лице по стотина пъти. Някои сестри, като се срещат, постоянно се целуват, като гълъбчета: сутрин се целуват, на обяд се целуват и вечер се целуват. Някои сестри не обичат да ги целуват, казват: „Не искаме любовта ви“. Прави са тези сестри. Те казват: „Веднъж като ни целунеш, достатъчно е това. Я виж, вън чака друга сестра, дай на нея тази целувка! Тя се нуждае от нея“.

Сега, като ви говоря така, не подразбирайте физическия живот, но подразбирайте духа, вътрешния смисъл на нещата. То е важното. Като окултни ученици, така трябва да гледате на нещата. Това ще донесе свободата, която търсите, а то е великото и славното в живота. Ако разглеждате въпроса по този начин, щом дойдете в съприкосновение с всички възвишени братя и се свържете с тях, положението ви на земята ще се подобри. При мене идват много сестри и братя, едни се оплакват, че страдат от ишиас, други от зъб, трети от очи, четвърти от гръбнак – всички искат да ме срещнат, да им помогна. Ето какво трябва да направя: за всички болни ще определя само един час. Всички ще дойдат при мене наведнъж и аз ще им дам правила. Ще дигна ръката си и всичко ще се свърши. Нямам свободно време да се разправям с всеки едного поотделно. Дойде някоя сестра при мене, оплаква се, че е настинала. Аз няма да я питам къде е седяла, кой прозорец е бил отворен, дали наляво или надясно от нея, или пък какво е яла. Тя започва да ми разправя какви плодове е яла, къде е седяла и в това търси причината. Да, всяко нещо има и причина, но мене не ме интересува въпроса от това гледище, понеже работата ми е експедитивна. Тази работа вие ще я свършите. Който от вас иска, нека държи протокол, да пише как е дошла болестта, дали от простуда, дали от храната, или от какво и да е друго и да си определи диагнозата. От мое гледище, колкото братя и сестри има, ще дойдат при мене изведнъж, ще ги сложа на ситото, ще духна и ще видя колко ще останат на ситото и колко ще паднат долу. Всички, които оздравеят, ще останат на ситото, а болните ще паднат долу. Това ще стане за половин час. После, при второто пресяване ще видим колко ще останат на ситото и колко ще паднат долу. И така, като ги прекарам през 10 сита, всички ще оздравеят. Цялата тази работа ще ми отнеме цял ден, от изгряването на слънцето до залязването. Това е един от Божествените начини. Аз говоря фигуративно, от името на онзи велик Божествен закон, който работи в света. Тази фигура, преведена на обикновен език, изразява следното. Когато отиваш да молиш Бога за нещо, ще кажеш: „Господи, аз Те моля да ми помогнеш в това нещо“. Кажеш ли така, ще бъде. Няма защо да говориш на Господа надълго и нашироко. С три думи ще си кажеш искането. Ще кажеш: „Господи, бъди милостив към мене! Аз ще изпълня Твоята воля“. Кажеш ли така, каквото искаш, ще ти се даде. Мъдрост ли искаш, сила ли искаш, знание ли искаш – всичко ще имаш.

Изучавали ли сте живота на Исай? Знаете ли как е придобил той тази дарба? Исай не е от простосмъртните хора. Той беше една напреднала душа. Казвам: като ученици на окултната школа, вие трябва да вземете поука от характера на Исай. Когато изучавате характера му, ще разглеждате какви са неговите основни черти. Четете историята му и вижте как е изпълнявал всичко това, което Господ му е казвал. Колко години преди Христос е живял Исай? – Това ще намерите в библейския речник. Кога е придобил Исай своето прозрение? Какво е видял той? Писанието казва: „Ела и виж!“ Когато говоря за Любовта, аз подразбирам да видиш Господа. Исай е видял Бога. Да видиш Бога, то е голямо нещо, то е нещо епохално. Видението на Исай се отнася до вашата душа. То създава у вас вътрешен стимул за издигане, да работите, да създавате в себе си здрави убеждения. Онзи, който само един път е видял Господа, в неговата душа се отваря голяма дълбочина. Този човек вече е дълбоко замислен, от неговото лице излиза светлина и той започва да твори. Идея има вече този човек! Защото Господ не стои празен. Някои от съвременните хора мислят, че като се занимава човек с Господа и мисли за Него, ще оглупее. Много от религиозните хора оглупяват, но защо? – Религиозните хора оглупяват, понеже мислят, по колко кандила и свещи да запалят, с какви дрехи да бъдат облечени, бели или черни, кога трябва да постят, сряда или петък, с коя ръка трябва да дават милостиня, т.е. религиозните хора са особени, те са хора на формите, на обредите. Но те не са видели Господа! Религиозните хора са непостоянни, те са хора на буквата. Срещнеш един религиозен човек на улицата, види те, поздрави те. Срещнеш го на другия ден, не те поглежда. Някой ден те нагости, на другия ден те нахока, казва: „Ти не си бил така добър, както те мислех, втори път не трябва да влизаш в къщата ми. Аз угощавам само хора, които вярват в Бога, а на другите – лицето не искам да видя“. Те не разсъждават правилно. Защо търсят праведни, религиозни хора? Ако е да услужите някому, търсете големите грешници, тях угощавайте. И духовните не трябва да търсят праведните хора, а да търсят големите грешници, тях да угощават, на тях да помагат. И когато ги угощават, да не им говорят за грешките, но да им проповядват една положителна наука.

Та още в този живот, колкото години има да живеем на земята, нам предстои да свършим една важна работа. Аз върша моята работа, както я разбирам, искам и вие да вършите вашата работа. Да вършите вашата работа, значи да служите на Бога. Тогава само ще бъдете свободни. Тази е важната работа. Да бъдете свободни, зависи от това, дали служите на Бога. Когато човек служи и на другите, той е пак свободен. Разбира се, в придобиването на тази свобода има методи, начини, които се употребяват. Придобиването на свободата не е моментален процес, а е едно бавно, постепенно освобождаване. Бог е, който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие свободата. Като я придобие, трябва дълго време да работи за своето самоусъвършенстване, за да запази тази свобода. И ангелите, които паднаха, имаха свобода, но не знаеха как да я запазят. Като слязоха в материалния свят, те я изгубиха.

Вземете първата буква на думата свобода – буквата „С“, показва един процес. Под думата „свобода“ се разбира излизане от едно състояние на ограничение, т.е. преминаване от една по-гъста материя в по-рядка. Буквата „В“ означава процес подобен на този, който става с житното зърно. За да бъде зърното свободно, трябва да разпукне своята черупка. Буквата „О“ показва условията, при които житното зърно расте. Буквата „Б“ не означава нищо друго, освен процес на раздвояване, който става с житното зърно. То излиза от почвата, покълва. Тази буква определя посоката, към която се движи житното зърно след поникването си. Буквата „Д“ представлява силите, които действат в триъгълника. Тя показва още и ролята на светлината. Човек, който няма правилни възгледи за свободата, не може да бъде свободен. Всеки от вас не трябва да има само вътрешен импулс към свободата, но трябва да има и правилни схващания за нея – да разбира какво нещо е свободата. Няма същество в света, което не желае и не търси свободата. Направете следния опит. Накладете един голям огън и сложете близо до него един червей. Червеят започва да бяга. Той търси свобода. Значи и в него има съзнание за свобода.

Следователно, ние сме поставени в този си живот в известен кръг на неблагоприятни условия, като този червей, и се превиваме. Аз мога да помогна на този червей, като го повдигна с една сламка и го поставя далеч от огъня. Когато ние изпаднем в такива неблагоприятни условия на живота, търсим онези по-напреднали братя, които са завършили своето развитие, защото те могат да ни помогнат. Как? Като ни видят около този пламък, взимат една малка магическа пръчица, която всякога носят в джоба си, и с нея ни изнасят навън. Оставят ни на земята, далеч от огъня и казват: „Ще вървите в права посока, където няма такъв огън!“

Та всеки от вас трябва да има висок идеал. Свободата не може да се придобие без такъв идеал. Щом имате идеал, ще искате да бъдете свободен. Ще ви приведа едно голямо противоречие от живота, за да видите какво върши идеалът. Имате син или дъщеря, за които казвате: „Моите ангелчета!“ Дъщерята е много красива и синът е красив. Каквото каже майката, момиченцето изпълнява. Майката казва: „Маре, направи това!“ Маричка тича, на часа изпълнява всичко, каквото майка и каже. И Спасчо слуша майка си. Бащата и майката се хвалят, казват: „Като нашите деца няма други! Те са просто ангелчета!“ Растат тези деца, станат 15–16-годишни, не слушат вече. Маричка започва да мисли за други неща. Като ходила из града, тя открила един идеал и той завладял ума и – за него мисли вече. Майката казва: „Маричке, направи това нещо!“ – „Не, няма да го направя!“ Седи тази Маричка пред огледалото, прави си тоалета. „Иди за вода, Маричке!“ – „Не, заета съм, не искам! Открих си един идеал, искам да видя, дали ще ми хареса.“ Един ден, взела голяма книга в ръка, седнала някъде, чете. Идеалът и идва при нея, пита я: „Какво четеш?“ – „Чета една свещена книга.“ „Ще ми разправиш ли нещо от нея?“ Тя му отговаря много нежно, със страхопочитание: „Не мога, не зная.“ Докато тя счита този човек за свой идеал, нежно, любезно му отговаря, но един ден, като разбере, че той не бил нейният идеал, тя му отговаря троснато, сърдито: „Какво четеш?“ – пита я той. – „Не е твоя работа!“

Сега, понеже мислите, че сте минали тази опитност, преведете този контраст. Не, не само че не сте я минали, но едва сте я започнали. Няма да се простирам в обяснения, но казвам: аз изнасям този факт от вашия живот като един важен психологически момент. Твоята дъщеря с това подчертава, че иска свобода. Тя казва: „Мамо, аз ти благодаря за всички грижи, за всички добри условия, които досега ми даде, но аз търся вече своята свобода. В мен заработи друг закон! В мен заговори друго нещо, аз трябва да слушам себе си“. Но този, който е дошъл отвън и и говори, не е същият, който и говори отвътре. Тук е заблуждението. Друг и говори отвътре, а не този, който тя вижда отвън. Външният и идеал носи едно писъмце и казва: „Това писмо е от Баща ти, ще го прочетеш да видиш какво ти пише“. Тя взима писмото, усмихва се. Ето къде е лъжата. Великият Баща и великата Майка са горе. Там работят те, а говорят вътре в нея, но тя не може да разграничи вътрешния от външния глас и се заблуждава. Тя мисли, че той, като носи писмо от Бащата и Майката, вече и е близък роднина. Завежда го в дома си, обаче, в скоро време се оказва, че той не и е близък роднина, няма ни помен от роднинство и той не я обича. Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина. То е от вашите близки, то ви е брат, сестра, приятел. Такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете! Ние не можем да проявим в света това, което не съществува в нас. Та казвам: вашите деца не ви слушат, защото проявяват стремеж към свобода. Това става и с вас. Някой път вие променяте вашите възгледи, по причина на тези вътрешни промени, които стават във вас. Вие не можете да гледате при всички случаи еднакво на живота, затова именно трябва да се пазите, да не променяте своя идеал. Няма нищо по-страшно и по-разрушително от това, човек да мине своя идеал. Знаете ли какво е положението на човек без идеал? Знаете ли на какво прилича това? За да разберете това нещо, на вас, сестрите, ще приведа следният пример. Представете си, че сте взели под наем една хубава квартира и цял месец я нареждате: постилате килими, закачвате пердета, чистите столове и тъкмо сте се наредили, идва вашият възлюбен и казва: „Ще се местим от тази къща!“ Неприятно ви става, но няма какво да се прави, започвате да събирате всичко отново. Отивате в друга къща. Пак нареждате цял месец. Едва се нареждате, радостни сте, но един ден идва вашият възлюбен и ви казва: „И тук не ми харесва, ще се местим в друга квартира!“ Така продължавате цяла година, ходите от къща на къща. Представете си сега какво ще бъде вашето положение! Такова е положението на всеки човек, който мени своя идеал. Хубаво е, като намериш една къща, да живееш в нея най-малко 10 години. Това разбирам донякъде уреден живот. Онази сила, около която трябва да се групират всички останали сили, не трябва да се мени. Всички вие искате да се проявите, да се реализират вашите мисли и желания. Само този е правилният път, по който донякъде можете да осъществите това, което сега желаете.

Сега ще ви запитам: как ще приложите вие свободата? Понеже днес говорих за свободата и всички я желаете, трябва да приложим тази свобода! Всички имате тази възможност. Какво трябва да направите тази година, за да добиете свободата? Какво трябва да прави свободният човек?

Аз желая днес да направите следното нещо: да се разделите на малки групи, по 10, 20, 30 души, да разисквате върху свободата, да видим, колко неща искате да придобиете. Разисквайте върху закона на свободата, да намерите начин, по който тя може да се придобие. Вижте кой какви методи, какви мероприятия може да даде за приложение на свободата. Например, някои казват: „Да вземем да обработваме някоя нива, да се заемем с издаването на някой вестник, или някоя брошура и т.н.“ Някои сестри пък казват: „Да отворим един дом за сирачета, или някоя забавачница за деца, или някое ателие за шиене дрехи за бедните, или някоя братска гостилница“. Има още ред такива мероприятия за придобиване на свободата. Казвам: разпределете се на групи и разисквайте върху свободата, да видим до какви практически резултати може да достигнете. Имате на разположение цял ден – до вечерта. Ако не можете някъде да се разберете, стигнете до някое спречкване, спрете, помолете се и после пак разисквайте. Пак се спречкайте, помолете се, докато стигнете най-после до някакво разрешение. В случай, че се движите много бързо и се разгорещите, спрете се, налейте малко масло!

Ще дам едно малко упражнение на най-усърдните ученици. Казвам ви, обаче, да не започвате, ако не се наемете да го свършите. Всеки, който започва едно упражнение, колкото малко и да е то, ако не е в състояние да го свърши, да не започва. Започне ли, трябва да го свърши. Това упражнение се състои в следното: който от вас иска, нека посади в саксия 2–3 стръка домати и да ги полива, да види колко плод може да дадат. Ако се родят повече домати, може да направи една чорба за себе си, или пък, ако иска може да ги консервира, или може да повика някой свой приятел и да ги даде на него, или най-после, може да занесе тези домати на някоя бедна вдовица и да и каже: това е от моята градина, дар от Бога. Някой от вас пък може да посади в саксия 2–3 стръка бамя и нея да отглежда. Друг може да посади една зелка. Изобщо, може да си посадите, каквото пожелаете и към каквото имате разположение: син патладжан, картофи, пипер, чеснов лук и др. Направете си вие сами избора. С получения плод може да постъпите по един от горните случаи: или сами да си го изядете, или на други да го дадете. Този е опитът, който искам да направите през тази година. Които искат, могат да посадят 2–3 глави зимен чесън, от едрия, и като порасне, да го пазят за лек: за дезинфекция на устата, или за друга някоя болест. Чесновият лук има лечебни свойства.

И така, вие сами ще си направите избора – кой каквото иска. Ще се ръководите от онзи вътрешен закон, който работи у всички. Каквото си изберете, по този закон ще се ръководите. Чесънът ще упражни едно влияние, доматите – друго, бамите – трето и т.н. Този опит няма да ви отнеме много време. Той ще представлява едно развлечение за вас. Като станете сутрин, ще погледнете как расте, как се развива това, което сте посадили. Ще изучавате как расте зелето, как растат доматите и по този начин ще разрешите по една малка задача в живота си. Преди да сте достигнали някакви резултати, няма да разправяте никому нищо. След като посадите семето или стръковете, всеки от вас ще следи, ще си отбелязва, лесно ли растат, срещат ли съпротивленията и т.н. Ако срещат съпротивления, ще си отбелязвате на една книжка, след колко дни се е премахнало съпротивлението. Ако сте посадили семе, ще си отбележите кога е поникнало, кога е цъфнало, кога е завързало и кога е узряло. Сега, започнете разискванията си. До обяд имате един час и половина на разположение. Обменяйте мисли за свободата!

Понеделник, 9 ч. сутрин, 23 август 1926 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help