Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Светлият път на Знанието

(Псалом 133) Ще ви прочета „133-ти псалм“. Първата дума на този псалм е „алилуя“. Всеки от вас може да я тълкува, както иска. Тя е дума, която не може да се превежда. Вие сте достигнали до една фаза на вашето развитие, където трябва разбиране. Най-напред вие трябва да подхранвате и да държите в ума си положителни мисли, които са в съприкосновение с вашия физически живот. Физическият живот за вас е временен, той е едно преходно състояние. След това вие трябва да разпознавате духовните мисли, които са свързани със съзнанието на човека за понятието за добро и зло. Защото само онзи човек е духовен, който познава доброто и злото. Какво значи да бъдеш духовен? – Да бъдеш духовен, значи да познаваш доброто и злото и да знаеш в даден случай как да употребяваш доброто и как да се справяш със злото като сили в природата. Същевременно трябва да знаете, че злото е един принцип, една сила в природата, с която са свързани ред същества от низши култури, с един извратен ум, с едно извратено понятие за живота. Те считат, че каквото и да направят, всичко е право. И най-после, третото положение е да познавате Божественото във всяка душа и да Го подхранвате. Това е идеалът, към който ние се стремим, а именно: да дадем подтик на Божественото в нас, да Го развием, защото само то е в състояние да примири всички противоречия. За всеки човек има един Божествен, един свещен момент в живота му, когато трябва да се качи на високия връх на планината и там да се примири с всички противоречия в себе си и да познае Бога. Ако не се качи на този връх, той никога не ще може да се примири, никога не ще утихне. И на какво ще прилича този човек? – На едно бурно море, което постоянно се вълнува. Но щом се качи на този връх и погледне от тази височина, той веднага ще разреши временните въпроси, всичко в него ще утихне и ще се зароди един импулс да работи в живота.

Сега, това са три велики състояния, които трябва да разграничавате. Някой път вие смесвате вашите физически мисли и чувства с духовните, защото и физическите имат духовен колорит. Често изпадате в заблуждение, не можете да разграничите физическите прояви от духовните и по тези причини страдате. Но всички желаете хубавото, красивото в живота. Кой няма това желание? И у животните има понятие за красотата, и те обичат хубавото, но като нямат възможност за по-висш живот, те съсредоточават всичкото си внимание само към тялото. И котките, и птичките, и пеперудите обичат да се оглеждат, да гладят козината си, да пазят крилцата си, перцата си. Това съзнание се среща във всички животни. Те се стремят да имат красиво тяло, но нямат стремеж да имат красиво лице. Съзнанието им не е достигнало до там. Човекът пък се стреми да има красиво лице. Красивото лице е израз на един богат вътрешен живот. Тялото на човека също така трябва да бъде стройно, красиво, понеже е израз на една Божествена идея, която е работила с векове и още продължава да работи. Но засега човешкото тяло не представлява още завършен образ на Божественото. Днес човекът се е изродил, прилича на една стара баба, която някога, преди сто години, е била млада, хубава мома, но сега нищо не е останало от нейната красота, сгърбила се е тази баба. Къде е отишла нейната красота? Мозъкът и е атрофирал, носът и се е изкривил, костите и са се разкривили, мускулите отслабнали, всичко се е изменило в тази стара баба, дори мислите и са се изменили. Като не може да върви вече напред в живота, тя се спира и започва да прекарва през ума си миналия си живот. По цели дни се върти само около едни и същи мисли: като била млада, какви срещи имала, колко момци любила, колко угощения давала – припомня си всичко това с най-големи подробности. Тя преглежда живота си от единия край до другия, като на кинематограф. За нея това е хубаво, защото другояче животът и ще бъде скучен. Но за един човек, който иска да се развива, това не е полезно. И днес всички религиозни хора се натъкват именно на този атавизъм. Аз забелязвам тази опасност – да преживяват минали вярвания, свои минали състояния – у мнозина хора от новите течения, както на запад, така и на изток. Някой път, например, се заражда у вас едно изопачено желание и вие почвате да вярвате в постигането на това желание, за което по-напред нито сте си помисляли, нито сте вярвали. Тези вярвания аз уподобявам на следното. У българите има един обичай, след като са работили дълго време и са се изморили, като се върнат вечерно време вкъщи, пийнат си една чашка гроздова ракия и мислят, че ще получат от нея нови сили. Тази вяра в ракийката не е тяхна. Тя е останала от дядо им, от баба им, от ред поколения, които са мислили, че гроздовата предава сили. В ракията, обаче, няма никаква сила. Аз нямам нищо против гроздовата, но трябва да знаете, че в нея не се крие никаква сила. Щом вие мислите, че силата идва от гроздовата, какво ще правите, ако пътувате през някоя пустиня? Там ще разберете къде се крие силата.

Ще се спра върху следната основна мисъл: човек трябва да познава състоянията на мислите си, защото само по този начин ще може да се домогне до Божественото. Аз ще се постарая да ви дам правило за възстановяване на равновесието ви. Вие често губите равновесието си, някога по десет пъти на ден. Това спъва вашия духовен растеж. Вие трябва да си имате по едно малко огледало и да наблюдавате през тази година всички промени, които се явяват на лицето ви. В човека има три живота, три течения, които протичат едновременно през него. Те са колективни прояви на космоса. Едното минава през стомаха – то е физическият живот. Другото през дробовете, а третото през мозъка. И тогава специфично, всяко едно от тези течения има други три подразделения. Например, в самия стомах стават ред процеси. Като говоря за стомаха, аз не разбирам само едната му страна. Там има цяла мрежа от симпатическата нервна система, която служи при храносмилането. Та всяко течение е разделено на други три течения, които се посрещат, кръстосват. Ето защо, наблюдавайте какви състояния ви обхващат. Някой път у вас се заражда чувство на завист, не сте свободни, завиждате някому. Защо? Виждате някой по-хубаво, по-изящно облечен от вас, или пък срещнете някой духовно по-напреднал от вас. Какво трябва да направите? – Извадете огледалото си и забележете каква разлика има в изражението на очите, в цвета на лицето ви сега и по-напред. Това са тънкости на съзнанието. Ще видите, че лицето ви не е така красиво, не е така естествено, както е било по-преди.

След това състояние може да наблюдавате друго някое. Да кажем, че имате един приятел от детинство, с когото сте ходили на училище заедно, обичате се, сродни са душите ви. Един ден той дойде на гости у дома ви и вие се радвате много. Този ден за вас е пълен само с радост, целият свят ви се вижда светъл. Извадете пак огледалото си, забележете какъв е изразът на лицето ви сега в сравнение с предишния. Вие ще забележите голяма разлика. Който ви срещне сега, ще каже: „В това лице има нещо хубаво“. Значи в човека има една духовност, която може да се забележи и отвън. После, като замине вашият приятел, тази красота на лицето ви пак изчезва. Та ще знаете, че добрите и лошите приятели, които имате, те подготвят вашите добри условия. За да имате Бога в ума си, ние трябва да пазим и към Него същите отношения. Единственият наш приятел засега в света, това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме, това е Бог. Преди хиляди години още Той е поддържал всички велики хора: и пророците, и Христос, и мъчениците. Той поддържа всичките народи и досега. Навсякъде е Той. И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие, да схванем дълбоко в съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем като една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето. Тази сутрин, например, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? – Всички заедно направихте една колективна молитва и ви се отговори – освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо. То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справите с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек.

После, има и друго едно изкуство, което трябва да придобиете. Например, пеете една песен. Трябва да знаете как да я пеете, за да произведете нужния ефект. Сега, като ви слушах, вие изпяхте една от песните много хубаво, хареса ми, но като изпяхте втората песен, като че паднахте от друг някой свят. Представете си сега, ако всички, които сте тук, можете да дигнете гласа си, сопраните да вземат три октави и половина нагоре и басите да вземат три октави и половина по-ниско, да разширите гласовете си всичко седем октави, питам ви: знаете ли какво ще бъде изпълнението на една песен? С такъв хор вие бихте произвели цял фурор. Ако влезете с такъв хор в София, минете из главните улици и запеете, всички ще излязат да ви слушат, няма да остане нито един човек в дюкяна си. Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? – Великият живот, който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Това е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот. При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до еднообразие в нещата. Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост. Например, като четохте Библията през тази година, бяхте ли винаги точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: „Ще отложим четенето на наряда за утре“. Вие постоянно отлагате. Защо? Имате ли важни причини? – Нямате. Действително, аз намирам, че прочитането на Библията за една година, това е грамаден материал. Да се прочетат още и четири серии беседи, това става вече много. Това е работа за 10 години.

Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света, или проявлението на Христос. Животът на всички пророци, апостоли, то е все изявяване на Божествения живот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христос в най-широк смисъл, за това се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога. Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост – както майката постъпва с любов по отношение на детето си. Каква е майчината любов? – Майчината любов се изразява в изхранване на детето. Тогава как ще схванете любовта на учителя към ученика? Или пък, как ще представите любовта на приятел към приятеля си? Сега, всички вие не се интересувате от едни и същи неща. Например, това, от което майката се интересува, дъщерята не се интересува. По същия начин всички вие не можете да се интересувате еднакво от разните космически течения в природата, но все-така необходимо за всички ви е да мислите по малко върху тях. Вие сте свързани с тези течения и трябва да ги проучвате. Всеки човек, като стане сутрин, най-напред трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде благословение за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата през деня във физическия му живот. Трябва да се молите, за да може Бог да се прояви в трите свята: в умствения, в сърдечния и във физическия. Във физическо отношение човек не трябва да има пълно тяло, а здраво. Мускулите му да са стегнати, костите – здрави, та като ходи да ви е приятно да го гледате. Когато човек е здрав, походката му е особена. Забелязали ли сте как някой път ходите пъргаво, живо, като че хвърчите, а някой път сте тромави, клатите се насам-натам, мускулите ви заболяват, гърбът ви боли, слабините ви болят и вечерно време, като се върнете у дома, измивате си краката и казвате: „Разболях се от ходене!“ Всички ученици от новото учение трябва да бъдат по възможност здрави и силни. Не подразбирам, че трябва да бъдете пехливани, да се борите, но всеки трябва да бъде силен, здрав.

Кажете ми сега, какъв метод прилагате, когато сте разтревожени, когато изгубвате вашето равноверие? Как възстановявате равновесието си? Ще кажете: „Човек трябва да се моли!“ Да, право е, човек трябва да се моли, но представете си, че не може да се моли. Кой е естественият, верният метод, който прилагате тогава? Допуснете, че имате възпаление на ръката. Как ще я излекувате? Какъв метод ще употребите? Какво употребявате при възпаление? Компрес ли слагате? Когато пък имате боли в корема, как се лекувате? (– „С гореща вода, пост, чай.“) Стомашната болка може да се яви от чисто органически причини, от храна, от простуда, а някой път може да се яви от натрупване на излишни енергии в стомаха. По същия начин, когато се занимавате с духовни работи, когато изучавате Божествените пътища, и в този случай става натрупване на излишни енергии и се раждат известни опасни състояния. И ако вие не знаете как да се лекувате, ще се намерите в ужасно положение. За пример, духовният човек става прекомерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората. Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пускате двойника си да излиза навън. Там, където влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате.

После, друго опасно състояние, до което сега сте достигнали, е това, че сте станали крайно индивидуалисти. Мнозина от вас се оплакват, че няма връзка помежду им. Някой, например, споделя с един свой приятел положението си, казва му: „Пари нямам, затруднен съм материално“. Той му отговаря: „Нищо, Господ ще уреди тази работа!“ – и си отминава. Не се интересува от него. Всеки мисли само за себе си, а за другите остава Господ да се грижи. И най-после първият се обезсърчава и казва: „Никой не се интересува от моя живот“. Друг някой казва: „Коремът ме боли“. И на него отговарят: „Господ да ти помогне!“ Как трябва да влезем в положението на този, който се оплаква? Вземете например, за 4–5 дни тук направихме цяла къща. Ами ако работим стотина дни, колко къщи можем да направим? Ето защо, казвам: ако някой се нуждае от къща, а няма никаква възможност за това, ние можем да му я съградим. Някои от приятелите искат да направят добро, а не знаят какво добро трябва да направят. Ето един случай. Нека десетина зидари се заемат да направят една къща на някои от своите бедни приятели. Тогава какво ще излезе? – На този ще направят една къща, на онзи ще направят една къща и по този начин ще им помогнат. Ето, има много софиянци без къщи. Някои от тях имат места за къщи, но нямат средства за строежа на къщите си. Разбира се, това са странични въпроси, но..., които и съвременното общество разрешава. И в Англия, и в Америка, навсякъде разрешават същите въпроси. Всички хора се интересуват от това, как да си построят дом, да се подслонят. Но при условията, в които живеят днес, за всички няма тази възможност. В някоя бъдеща култура, за всички хора ще има условия и възможности, но сега за такава възможност не може да се говори. Дори ако всички духовни общества са благоразумни и пожелаят да разрешат този въпрос, пак не може. Това е един важен социален въпрос, който ние тук няма да разрешим. За вас е важно да има в София поне една къща с 10, 15, 20 легла, та като дойдат братя или сестри от провинцията, да има къде да се настанят. Ние можем да построим един такъв дом. Колко ще ни коства? Този е един многостранен въпрос наистина и аз казвам: на човека, който е пратен на земята, бъдещето му е точно определено. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори. Вие се натъквате на известни спънки, които са вън от Божествения план. Те ви отвличат, но вие трябва да знаете, че това, което е от Бога, е благословение за вас. Вие, обаче, като не разбирате това, натъквате се на ред трудности, които не крият нищо Божествено в себе си. Тези трудности не са определени за вас. Да кажем, че невидимият свят ми е определил да имам къща с две стаи и кухня, но аз не се съгласявам с този план, преустройвам го по своему и вдигам една къща от три етажа. Защо? – Искам да си подобря живота. Какво правя тогава? – Слагам няколко души квартиранти в къщата си, но Провидението нарежда така, че ми праща такива квартиранти, които не могат да плащат наема си и ми създават тревоги. Постига ли се сега планът предвиден от мене? – Ни най-малко не се постига. Нещо повече: между мен и квартирантите възникват постоянно спорове. Ако аз, за да получа наема си, трябва да ги дам под съд и постоянно да се карам с тях, питам: каква полза имам от тази къща? Ако живея с тези хора приятелски, по любов, разбирам да имам такива квартиранти. И ако внасят наема си един месец по-рано, и аз ще съм благодарен, и те. Но да не донасят наема навреме, само да викаме и да се караме, аз не разбирам какво благо може да ми донесе тази къща.

Друго положение, до което сте достигнали, е това, че у вас се заражда един критически ум. Човек, като влезе в духовния свят и добие известна светлина, започва да обръща прекомерно внимание на окръжаващите го хора и по този начин започва да се спъва в грешките на хората. Имайте предвид следното нещо: грешките на хората не са създадени сега. Причините на грешките са отдавна създадени, в друго някое съществуване, а сега идват последствията от тези грешки. От последствията, които виждате, ще се изправят причините на тези грешки. Ние днес ги виждаме, но те не са създадени сега. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни към грешките, но да се поучаваме от тях. Грешките на другите хора, това е тор за духовния човек. Той може много добре да се огледа в тях и да се поправи. Следил съм това и намирам, че този закон е много верен. Щом съдиш някого за нещо, непременно това ще ти дойде до главата. Турците казват: „Не се смей на съседа си, защото същото ще дойде и до твоята глава“.

Сега ние сме се събрали тук да служим на Бога. И трябва да гледаме на нещата така, както Бог гледа. Аз ви привеждам тези примери, защото всички трябва да се стремите да не смущавате Божественото съзнание. Бог е същество толкова благо, че малките работи не Го смущават, но ние трябва да бъдем внимателни, свято да пазим Неговото спокойствие. Като идем при Него, не трябва да плачем, трябва да се усмихнем само и Той, като ни погледне, ще разбере от какво имаме нужда. Той само ще ни погледне и ще ни даде, каквото искаме, но ще искаме разумни неща. Какво изразяват сълзите? Сълзите на духовния човек са пълни всякога с благодарност, а сълзите на светския човек са пълни със скръб; когато плаче той, чувства се унижен. Сега, като говоря за разумни и неразумни неща, ще ви кажа кои неща наричам разумни и кои – неразумни. Представете си, че ти вървиш по пътя и срещаш някъде в полето един хубав кон, който си пасе. Ти си казваш: „Хубав е този кон, може да се язди“. Той си пасе спокойно, но ти изваждаш торба със сено и започваш да го залъгваш, привличаш вниманието му. Той идва при тебе и ти веднага му слагаш юлар, качваш се на гърба му и хайде галоп! Питам: това, което си извършил, разумно ли е? Аз бих го считал за разумно само в този случай, ако конят те стигне и сам ти каже: „Братко, виждам, че си уморен, качи се на гърба ми и аз отивам нататък – на разстояние 4–5 километра оттук имам една работа. Затова мога да те понося дотам и после ще слезеш от гърба ми“. Това е пак един символ, преведете го. Често вие постъпвате така с някой ваш брат. Впрегнете го като кон, изисквате от него и казвате: „Ти трябва да направиш това!“ Нямаш ли страх от Бога? И ред други доказателства му привеждате. Казвате му: „Нали си в това учение, нали си наш брат, ти трябва да ми услужиш! Ако сега не ми помогнеш, кога друг път ще ми помогнеш?“ Питам: това свобода ли е? Ако той почне да ме убеждава така, значи и той, и аз сме светски хора. Това, което той ми нарежда, за да му услужа, аз сам трябва да го разбирам. Преди той да ми заговори за своите нужди, аз трябва да схващам от какво се нуждае и да зная мога ли да му помогна. Към това трябва да се стремите всички. Само така ще се зароди красивото в живота. Взаимна помощ е нужна. Трябва да си помагате! После, в Божествения план е предвидено: всеки да разбира, да знае къде трябва да помага и къде трябва да гледа как другите помагат. Някъде ние ще помагаме, а някъде ще гледаме как може да се помага. От ваше гледище, в какво се състои приложението на новото учение? Казвате: „Да бъдем добри!“ Хубаво, кое е второто положение? Какъв трябва да бъде човек след като е добър вече? – Доброто, което има, трябва да знае как да го употребява, не само за себе си, но и за обкръжаващите. Допуснете, че вие идвате при мен и ми разправяте едно свое състояние, разкривате ми интимния си живот. Ако след като ми разправите всичко, аз не мога да вляза в положението ви, не разбера живота ви, а си кажа: „Виж какви слабости имал този човек, за какъв го мислех аз, пък той бил съвсем друг!“ – мислите ли, че това е влизане в положението на един човек? Имаше ли смисъл той да ми се разкрива? Всички хора на земята са служители на невидимия свят, на духовете в този свят. Няма човек на земята, който да не е впрегнат. Имате известно желание, една мисъл – впрегнат сте. И след като извършите действието, вие се усещате ограничени. В малко случаи вие чувствате красотата на Божествените мисли. И така, не се страхувайте! Знайте, че Бог се проявява именно във вътрешната страна на живота. Той владее над всички мисли. Като знаем, че Бог царува над всичко в света и внася хармония в живота, ние ще пазим Божественото. Във всяка мисъл има една Божествена черта. Като бутнеш Божественото в нея, веднага тази мисъл ще се усмихне и ще ти бъде полезна. За пример, някои от вас имат хазяи. От френологическо гледище вашият хазяин по естество е човек, у когото алчността към парите е толкова развита, че той мисли само за пари. Ти отиваш в неговата къща, взимаш един етаж под наем. Той ти иска 5–6000 лева месечен наем. Ти не можеш да платиш толкова и си казваш: „Дано Господ смекчи малко сърцето му, да свали той нещо от наема!“ Но едно нещо се забелязва: колкото у теб се заражда желание да ти вземат по-малко наем, толкова повече твоят хазяин не отстъпва. Смешно положение! Как ще се справиш тогава? Ако аз бих бил при такъв хазяин, ето как бих се справил. Аз разглеждам въпроса от практическо гледище, в каквото положение сте вие, не от мое гледище. Аз имам едно изкуство, лекар съм, мога да лекувам, но още не съм признат от никого. Започвам да се моля на Бога да ми даде възможност да се проявя. И наистина, не се минава много време, дъщерята на моя хазяин заболява. Отивам при хазяина си и му казвам: „Дъщеря ти е смъртно болна, при това, както виждаш, никой лекар не може да и помогне. Съгласен ли си да ми отстъпиш от наема, да ти плащам 1000 лева месечно за една година, срещу което ще излекувам дъщеря ти?“ Той се съгласява. Направяме контракт за една година и въпросът се разрешава. Той устоява и аз устоявам – излекувам дъщеря му. Едва минава година, хазяинът пак повишава наема, иска 6–7000 лева месечно. Отново се виждам в чудо. Пак се обръщам към Бога, моля Го да ме извади от това затруднение. Не се минава дълго време, синът заболява. Хазяинът ме повиква да го лекувам. Аз се съгласявам, но с условие да намали наема на 1000 лева месечно. Той пак отстъпва. Излекувам сина му. Живея с този наем една година, но след този срок хазяинът пак повишава. За нарушение на контракта, сега жената на хазяина заболява. Аз и нея излекувам. На четвъртата година и той сам заболява. Най-после аз засягам неговото суеверие, казвам му: „Видиш ли, колкото пъти се опита да ми повишиш наема, все ще се разболее някой от дома ти. Първата година се разболя дъщеря ти. Помолих те да ми намалиш наема. Ти го намали, аз взех да я лекувам и тя оздравя. Втората година заболя сина ти. И него излекувах. Третата година се разболя жена ти и най-после ти сам заболя. Както виждаш, законът работи“. Хазяинът започва да мисли и си казва: „Значи, ако река да повиша наема, пак ще се разболее някой от дома ми“. Аз му казвам: ето какво, ще дойдем до едно средно число. Ти ще отстъпиш от това, което си определил, аз пък ще повиша с още 1000 лева месечно и двете страни да останем доволни, без да заболява някой. Практически ще уредим въпроса. Следователно, когато се зароди едно алчно чувство в човека, то може да се излекува с някакъв контраст. Така действа и самата природа. Тя винаги лекува с контрасти. Ето защо, Бог постоянно изпраща силни контрасти в живота ни. Страданията, които идват, не са нищо друго, освен да ни заставят да се откажем от някои наши незаконни желания, т.е. не да се откажем напълно от тях, но да ги трансформираме в законни, нормални желания.

И така, тази вътрешна връзка с Бога трябва да се създаде. У българина тази връзка е много слаба. Една от задачите на учениците от Всемирното Бяло Братство е да подигнат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно. Нас не ни интересува външната форма, но трябва да се произведе един вътрешен преврат, най-напред в нас, а после и вън от нас. И тогава, това духовно течение ще потече в целия български народ и ще стане едно общо повдигане на народа. Първото нещо е да направим едно скачване, една вътрешна връзка между Божествения свят и човешката душа. Тази връзка още не е заякнала у всички ви. Вземете, например, колко лесно се разколебава вярата ви! Някой път казвате: „Дали има Господ, или няма Господ?“ – съмнявате се. Това показва доколко връзката ви е слаба. Най-красивото, обаче, е да живеем в Бога. Той ще ни даде един вътрешен импулс за всичко. Като живее човек в Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява. Та казвам: псалмопевецът, който е писал „хвалете името на Бога“, е разбирал това нещо.

Сега, обстановката, при която се намираме – слънцето, което грее така силно отгоре ни – върху някои от вас въздейства добре, но върху някои от вас не се отразява добре, отвлича вашето внимание, докарва ви сън. Ето защо, необходимо е да се промени мястото, да се отиде някъде между боровете. Значи, като се промени мястото, променя се и състоянието на човека. Упражнение. Поставете ръцете си пред устата, като за молитва. Успокойте се, заемете положение, като че нищо не ви занимава. Духайте тихо в ръцете си, като когато искате да хванете това, което ще излезе из устата ви. (3 пъти.) Какво почувствахте в дадения момент? Зимно време, като ви изстинат ръцете, какво правите? – Духате ги, за да се стоплят. То не е нещо произволно. С това духане вие урегулирате вашите магнетически течения и топлината се връща в ръцете ви. Някой път вие сте неразположени духом, или пък ви е студено, треперите от студ. Какво правите в този случай? – Наклаждате огън и започвате да духате. Като се запали огънят, вниманието ви се привлича от него и вие започвате да се радвате. И колкото повече огънят се разпалва, толкова надеждата ви се повдига и неприятното разположение изчезва. Ето защо, когато човек духа в ръцете си, по същия закон урегулира до известна степен теченията в организма си. Той не може да поправи всичко, но все пак донякъде поне урегулира своите физически течения. Например, като направите една грешка, вие се разтревожвате, изстивате. Какво трябва да направите? – Направете това упражнение! Две сестри се скарват. Кажете си една на друга: „Сестра, ела да направим това упражнение!“ Разбира се, това е един много естествен метод, който всякога можете да използвате. Ръцете, това са едно динамо, това са двата тока на една батерия и от вас зависи как ще ги поставите, за да урегулирате теченията си. Ако държите ръцете си неправилно, отпуснато, вие всякога ще бъдете слаби. Пък ако искате да бъдете във връзка с разумните сили в природата, стегнете хубаво ръцете си. Но друго нещо има: сухите хора имат обикновено много стегнати ръце. Ще бъдете в едно средно положение. Ако искаш да бъдеш във връзка с едно земно течение, ще обтегнеш ръцете си, краката си, мускулите на цялото си тяло само за няколко секунди и веднага ще урегулираш теченията в себе си. Вие трябва да правите упражнения. Например, тези упражнения може да правите сутрин, за да привличате жизнените токове от слънцето към земята.

Сега, мнозина от нашите приятели, и от младите, и от старите, постоянно боледуват. Краката ги болят, коремът ги боли и ред други болести. Как се лекуват? – Пият топла вода, слагат квас, взимат очистително, но всичко това са само палеативни средства. Квасът е една палеативна мярка, млечният компрес – също. Това са добри методи, но временни. Трябва да знаете, че ако искате да бъдете здрави, сърцето ви, умът ви трябва да се отправят към Бога, към слънцето, към цялото мироздание – да не се отчайвате. Оттам ще дойде помощта ви. Тя може да дойде изведнъж, а може да се мине и ден, два, три и повече, но вие не се обезсърчавайте. И тогава ще почувствате една обнова в душата си.

Сега, аз не искам да ви давам примери от това, което става между вас – не е хубаво, не действа добре, но казвам: този закон е верен по отношение на здравето. Но непременно вие трябва да имате жива вяра в себе си. Ето какво ще искам от всички приятели тази година. Тези от приятелите, които боледуват от нещо през годината, ще направят един опит. Който от вас се разболее, няма да иска аз да го лекувам, но ще каже: „Внасям толкова лева за лекуването си“. Иначе вие ще дадете тези пари на лекари, които ще ви направят някаква операция и пак няма да ви излекуват. Ще имаме една каса за болни. Ще направим опит за една година само, но с условие да бъдете здрави. Който се разболее, ще каже: „Аз слагам толкова пари в тази каса!“ И ще ги сложи, а не само на думи. Ако оздравее, парите ще останат в касата; ако не оздравее, ще му ги върнем назад. Казвам: ще бъдете здрави! Този фонд ще наречем „фонд жертва“. Тези пари трябва да се дадат. Болестите идват, защото не се правят никакви жертви. Ще имаме една специална каса, една кутия за тези пари. Като се разболееш, ще сложиш болестта в кутията вътре. Парите, сложени вътре в кутията, представляват болестта. Досега толкова писма се пращаха в провинцията, как да се правят компресите, как да се лекува някоя болест, но ето, сега ви давам най-лесния начин. При това от парите на болните ще направим нещо особено. За ядене няма да ги употребим, къщи няма да правим от тях, но ще ги употребим за други цели. Да вземеш пари от болен човек и къща да правиш от тях, не върви. Тях може да употребим за издаване на книги, списания или за какво и да е друго нещо, което не засяга отблизо човешкия живот. Това ще бъде само един опит, който трябва да се изпълни доброволно от вас, а не по принуждение. Ние искаме да видим, колко пари можем да съберем от болните. Онзи, когото е хванала някоя болест и не го пуска, казвам: той трябва да пусне нещо в кутията и болестта ще си излезе от него.

Тази година няма да ви се даде наряд, както е било през другите години, но в началото на всеки месец ще се изпращат с писма до всички приятели четивата и размишленията за месеца. Трябва да се ангажират най-малко трима души, които да пращат тези писма до всички градове, където има наши приятели. От сега нататък вашият ум и вашето сърце трябва да работят повече. Нарежданията, които ще ви се изпращат за всеки месец, няма да се отнасят за всеки ден, но само за четири седмици, т.е. ще ви се даде работа, върху какво да размишлявате, само за четири дни в месеца. Работата ви ще бъде по възможност по-малко, за да бъдете свободни. И ще видим следващата година какъв ще бъде резултатът. Сутрин като станете, ще се молите за каквото искате и както искате. Ще бъдете свободни, всичко да става по свобода на духа. Най-напред, като станете сутрин, ще размишлявате, защото правилното е, като се събуди човек, да бъде в едно вътрешно съзерцание. За да има обща връзка помежду ви, ще ви се дадат специални теми за размишление. Защото, като проверявах, забелязах, че за мнозина възникнаха много големи сътресения, много големи противоречия. Защо? Много приятели взимат ангажименти, които не могат да изпълнят. То не е защото имат някакво лошо желание, но като не разбират закона, произвеждат противоположни вълни, които пораждат едно общо объркване. За по-големи резултати, вие ще се разпределите по закона на свободата на групи, на кръгове. Онези от вас, които постоянстват във всяка работа, ще образуват един вътрешен кръг, после втори, трети, четвърти, пети, шести и т.н., но ще гледате всеки да попадне в такъв кръг, в който може успешно да изпълни поетия ангажимент. Всеки да влезе в този кръг, където съответства с другите, т.е. да попадне в границите на тези братя и сестри, с които си хармонира. Не предприемайте неща, които не можете да изпълните. Ще работите по дух, а не по буквата на нещата.

Като ставам сутрин, отварям радио-телеграфа си, чувствам вашето разположение, проверявам мислите ви, изпитвам какво е вашето състояние: не ми се става от леглото, глава ме боли, неразположен съм. Казвам си: защо ще се моля сега? Толкова време съм се молил! Защо да чета сега Библията? Ред такива и подобни мисли и чувства минават покрай мене. Откъде идват те? – От Стара Загора, от Нова Загора, от София – от всички краища на България. Имам написан цял каталог от такива мисли. Това вие не разбирате, но аз виждам как стои тази работа в съзнанието ви. Наистина, трудно е да се служи на Бога, трудно е, когато човек дойде до положение да решава сериозни задачи. Затова казвам, че това е една работа, за която се изискват големи усилия. После, като се подвизаваме колективно, има и друга една опасност, а именно: общите добродетели можем да възприемем лесно, но и недъзите можем да си предадем лесно. Имам много такива примери. Ще ви кажа един от тях. Във варненско някъде, мъжът на една жена се разболява. Жена му казва: „Какво си станал такъв хилав, защо не се стегнеш?“ Той и казва: „Какво да правя, не мога“. Тя му се смее. Обаче, в скоро време неговото състояние се предава на жената. Мъжът оздравява, но жена му се разболява от същата болест. Тогава той и казва: „Ти защо си сега такава хилава?“ Та когато един оздравее, болестта ще дойде у другиго. Болезненото състояние у хората е като едно течение, което ходи, обикаля, постоянно циркулира между тях. То тръгва например, от София, отива в Стара Загора, после в Нова Загора и т.н., докато обиколи цяла България и после пак се връща назад. Не е лесно да изпъдиш болестта. Казва Христос: „Този род не излиза, освен с пост и молитва“. Пост и молитва – това е законът на жертвата. Човек трябва да жертва, но при това да бъде свързан с Бога, да живее в хармония с Него! Щом пожертваш всичко, това болезнено състояние веднага ще мине. Но вие не трябва да мислите, че сте свободни. Докато не се изправите напълно, все ще боледувате. Болестите са едно благословение, те са средство за урегулиране на силите в човешкия организъм. Те действат смекчително върху човешкия характер. Когато обаче дойдем до пълнотата на живота, всички болести ще изчезнат. За размишление през деня: „Любов безгранична, в която Бог живее“.

Мислете за тази Любов, за да се роди нещо ново от нея. Ще размишлявате върху 5-ти стих, 2-ра глава, II послание към Коринтяните: „Ако ли ме е някой оскърбил, не е оскърбил мене, но всички ви отчасти; да не отеготя повече“.

Казва се на едно място в Писанието: „Защото, както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христос се преумножават и утешенията в нас“. Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава. Защо са страданията Христови? Защото Христос иска да повдигне падналите души. Като влезе той във връзка с тези души, ние чувстваме техните страдания. Затова именно и ние страдаме. Това е от една страна, а от друга страна, Христос, като помага на падналите души, ние пък изпитваме страданията на Христос.

„Така, чрез Христос се преумножава и утешението наше.“

Неделя 4 ч. следобед, 22 август 1926 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help