Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Отвън и отвътре

Един пчелар имал два кошера пчели, които били непримирими помежду си, постоянно се карали. Двете царици на тези кошери също така не могли да се помирят. Един ден пчеларят взима двата кошера, смесва пчелите и цариците им заедно, напръсква ги отгоре с брашно, за да не се познаят, и по този начин те престават да се карат.

Сега мнозина искат да знаят, защо идват страданията в света. Човек, сам по себе си, е едно същество крайно тщеславно и горделиво. Но при това той е лишен от Божествената Мъдрост, от която е създаден сегашният свят. Вие не си задавайте въпроса, защо Господ е направил така света, защото тогава аз ще ви запитам: ами вие, които мислите, че сте много умни, защо не уредите вашия живот? Вие искате Господ да уреди всичко заради вас. Хубаво е това, но казвам: ако Господ уреди света, Той ще го уреди за себе си. Представете си, че две малки деца решават две задачи с малки кубчета. Кое от двете деца ще може да се развие по-добре: това, което работи само с кубчетата, или това, което гледа как работи другото?

Та казвам: опитностите на миналите векове, това са опитите на всички онези души, които са живели през това време, т.е. опитностите на всички онези души, които днес са завършили своето развитие и са дошли сега в света като служители, като помощници на сегашната еволюция. За в бъдеще всеки от вас ще премине по известен определен път. Ако вие не минете този определен път, сами ще се спънете. Значи, определен, специален е пътят, който трябва да минете. Вие може да отлагате с хиляди години, но в края на краищата ще го минете. Някои може да ме запитат: как ще минем този път? Пеш ще минете този път – нито с каруца, нито с параход, нито с влак, нито с какво и да е друго нещо. Знаете ли, какво нещо е ходене пеш? – То е най-сигурното ходене. То е подобно на това, както един ангел хвърчи с крилата си нагоре из пространството. Той ни най-малко не търси билет, за да се качва на влак. Той има в себе си голяма сила. Движи се с бързина по-голяма от тази на светлината и с тази бързина преминава пътя си. Тази сила се крие в неговата воля. Само така може да пропътува грамадни пространства. Той не чака някой специален влак, нито някоя специална кола. Знанието му е толкова обширно, че където и да мине през пространството, знае как да си достави необходимата храна. Ще кажете: „Нима в пространството има храна?“ – Да, цялото пространство е пълно с храна и Бог е навсякъде из пространството. Казано е: „Бог е живот, и където е Той, там има всички условия за живот“.

Тази сутрин, преди откриването на събора, ви се даде една задача. От вчера още вие решавахте въпроса, като отидете в салона да слушате беседа, кой къде да седне; софиянци ли да бъдат на първите места в салона или провинциалистите. Провинциалистите казваха, че те трябва да седнат на първите места, понеже софиянци са постоянно тук, имат възможност често да слушат беседи, затова трябва да останат на последните места. За ония от тях пък, за които няма място в салона, да останат вън. Мислите ли, че едно такова разрешение на въпроса е в съгласие с Волята Божия? Този случай е един добър урок за вас. Ако прилагате този принцип колективно, разрешението на въпроса според него не е правилно, но ако го прилагате индивидуално и при това духовно, този принцип е много верен. На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал. Никога не мислете, че един човек има повече право, отколкото друг. Не, доколкото човек е разумен, аз говоря за разумността, която е свързана с Божията Мъдрост, дотолкова той има свобода и Божията Любов ще може да се всели в неговата душа. Щом Божията Любов се всели в душата му, той ще бъде богат и ще има всички условия за придобиване онова благо, което Бог му е дал. Може да кажете, че всички имате Любовта. Да, хубаво е това, но трябва да знаете, че Любовта е от един вечен произход, тя не може да живее между смъртните хора. Безсмъртното не може да живее в смъртното. Дотогава, докато грешите, Любовта не може да живее във вас. Защо? Защото всеки грях е смърт. Например, в даден момент един човек греши. Какво става с него? – Той умира. После извършва едно добро. Какво става в този случай с него? – Оживява. Така той постоянно умира – оживява, умира – оживява, минава през редица такива последователни процеси, докато най-после намери великия закон, с който урежда всички свои връзки, които го поставят в състояние на безсмъртие.

Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само Волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега мислихте само за себе си, а от сега нататък трябва да мислите само за Бога. Вашата мисъл за Бога е била толкова отвлечена, толкова слаба, вследствие на което не сте имали реални резултати. Най-хубавото, най-красивото, което трябва да желаете в света е, мисълта ви за Бога да бъде положителна и да обхваща цялото ви същество. Само в това ще намерите допирната си точка с Бога.

Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви пазеха отвън, нали и те, като вас, са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: „Идете да вардите онези хора там!“ И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато, обаче, на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: „Защо трябва да направим това?“ Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите, и после да действате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата. Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всички ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога, е да живеете добре, разумно.

В какво се състои добрият живот? Добрият живот не се състои в осъждането. Няма защо да се осъждате. Колкото и да мислите за миналите си грехове, за миналите си прегрешения, това няма да ви спаси. В момента, когато насочите своята мисъл към Бога и почнете да мислите за Него, само Нему да се уповавате, идва вашето спасение, идва и подобрението на вашия живот. Вие се покварявате по причина на това, че мислите за злото. Е така, сега ще се обърнете към Бога и ще започнете да мислите за Него. Аз и друг път съм ви казвал, не разрешавайте какво нещо е Бог в Неговото обширно проявление. Старайте се да разберете Бога за даден момент само в една допирна точка, в която Той ви докосва. Ако във всеки момент на вашия живот може да намерите и да разрешите тази точка, с която се допирате до Бога, както и до всички други същества, защото едновременно, при развитието си всяка душа ще дойде в съприкосновение с цялото битие, вие сте намерили вашето благо. Намерите ли вашето благо, вие ще забогатеете, а колкото сте по-богати, толкова повече се изисква от вас.

Та казвам: за да бъдете силни, за да можете да се проявите разумно, от вас се изисква прилежание. Беседите, които ще ви държа в този събор, ще бъдат много кратки, затова от вас се изисква пълна готовност за прилагане. За пример, постарайте се сега в събора да се освободите, да се изчистите от всички онези кисели утайки, които имате в себе си. Всеки от вас има такива кисели утайки. За да се очистите и да се почувствате свободни от тези киселини, които разяждат човешкия живот, съсредоточете ума си към Бога. Направете това заради Бога! За в бъдеще отношенията помежду ви трябва да бъдат любовни, защото животът се ражда чрез Любовта. Като ви говоря за Любовта, аз не разбирам само нейното временно проявление, но говоря за вечната Любов. Защото ако Любовта се явява и изчезва, тя донася много страдания. Например, ако някоя майка роди едно дете и то умре преждевременно, тя страда. Ако придобиеш една къща и я изгубиш, ти страдаш. Ако придобиеш един приятел и го изгубиш, ти страдаш. Какъв смисъл има една придобивка, която постоянно се губи? – Придобивката има само тогава смисъл, когато можеш разумно да използваш спечеленото, без да го загубваш.

Аз ще ви посоча малки практически положения, малки задачи в обикновения живот, за да опитате верността на малките правила. Освен тези малки правила има и по-големи, по-трудни, които вие не сте в състояние да изнесете, понеже във всяко правило има скрита природна енергия, която засяга вашите души. Устройството на вашия организъм днес не е в състояние да издържи напрежението на тези енергии. Например, ако се пренесете в един ангелски свят, вие ще се стопите. Защо? Защото при сегашното устройство на организма ви, вашата нервна система не е така силна, за да може да понася големи напрежения. Ако внесете едно малко кученце в една аудитория, където някой виден професор разрешава своите практически задачи, прави опити, това кученце или ще заспи, или ще започне да лае. Лаенето показва, че то иска да излезе навън. То изпитва едно голямо напрежение, понеже вибрациите на неговия ум и тези на хората са различни и в дадения случай то се измъчва. Затова и вие, като деца на Царството Божие, за да можете да издържите вибрациите на тази среда, през която се пренасят ангелските мисли, трябва да се калите. Ето защо, ангелските мисли се приспособяват към вашия уровен, за да станат достъпни за възприемане и приложение от вас. Казвам: всички вие трябва да съзнаете, че представлявате клетки на този велик, грамаден организъм. Вие искате да живеете в Бога, но и Бог трябва да живее във вас. И Той, като живее във вас, влиза като клетки във вашия организъм. Но вие трябва да се подчините на Неговия организъм, на Неговата воля. Подчините ли се, Духът постоянно ще влиза във вас и ще започне да ви направлява. Знанието и Мъдростта постепенно ще влизат във вашия ум и ще го просвещават.

Друго нещо: не искайте всички да знаете едни и същи неща! Няма по-лошо нещо от еднообразието. Вие всички трябва да се проявявате така, както разбирате живота. В това се състои красотата. Всеки от вас трябва да бъде едно особено цвете. Всички хора трябва да бъдат разнообразни!

Всички вие дойдохте не само да ме видите, не само да се срещнете, но и за да ви се открие Господ. И ако Той ви се открие, това е красивото. Да ни се открие Бог, в това се състои смисълът на живота. Представете си следното изяснение: излизаме вечерно време, гледаме звездите, възхищаваме се от тяхната светлина, но ако не дойде слънцето да внесе в нас живот, какво ни ползват тези звезди? Или ако влезем вечерно време в един модерен град, добре устроен, осветен с електрически лампички, ние пак ще се радваме, но ако не дойде слънцето да внесе живот в нас, какво ни ползва този хубав град? Следователно, ако Божията Любов не изгрее в душите ни, както слънцето изгрява всяка сутрин, животът ни няма смисъл. Та сега, първото нещо, което трябва да знаете, е, че Бог е на наша страна и да чувствате това. Нещата в света стават по два начина: или по човешки, или по Божествен начин. Когато стават по човешки начин, вие ще мислите, ще вземете под внимание всички методи, а когато стават по Божествен начин, вие ще изучавате всички Божествени методи, по които Бог работи.

Казвам: хубавото, красивото у вас е, като се срещнете двама, да се стремите да видите у всекиго една добра черта. Като срещнеш един брат или една сестра, намери у тях по една добра черта. Не гледай, какви са очите им, какъв е носът им, каква е устата им, но потърси една добра черта. Намериш ли една добра черта, ти си намерил доброто и в себе си и вашата среща има смисъл. Не намериш ли поне една добра черта, вашата среща няма смисъл. Намерете една добра черта даже и в най-лошата сестра или брат. В това е смисълът на живота. Това е хубавото, това е Божественото, чрез това може да дойде победата в света. И когато сме най-големи грешници, Бог пак намира нещо хубаво у нас. Апостол Павел казва: „Когато бяхме врагове на Бога, Той пак ни обичаше“. Значи Той виждаше нещо добро у нас, и като държеше това добро в ума си, чрез него ни спаси. И благодарение, че Бог изнесе пред лицето си нашите добри черти, Божият Дух днес постоянно работи у нас, осветява ума ни и по този начин злото отстъпва от нас. Така Бог спасява. И всички ние сме събрани тук по причина на Божията Любов. Ние не сме дошли на земята за вечни времена, а временно. Земята е една малка станция за това голямо Божествено здание. Всички светове се включват в това голямо Божествено здание. Вие едва сте въведени в преддверието на този велик живот, едва сега започвате да пъплите към него като малки деца. Вие се намирате в положението на човек, който е попаднал в някой шубрак. Той се навежда, пъпли с ръцете си, докато най-после се провре, излезе на широко, където може да пристъпва свободно. Сега, след като съм ви говорил толкова време за Любовта, не искам да видя, какво е вашето разбиране, но как я прилагате. Почувствахте ли тази сутрин за един момент поне, какво нещо е Любовта? Каквото сте почувствали, задръжте го за вас. На мене не обяснявайте, защото аз зная тези неща много добре. Не давайте място на никакво съмнение в душата си. Всяка душа, така както Бог я създал, е абсолютно свободна и никой не може да я заграби и владее. Да се заграби и владее тялото, това може, но да се заграби и владее душата – това е невъзможно. Душата на човека е свободна. Никой никого не може да застави да го обича. Вие можете да предизвикате Бога да ви обича, но кога? – Когато Го слушате и кажете дълбоко в себе си: „Господи, аз съм готов да изпълня Твоята воля и да слушам Твоя глас!“ Тогава Бог може да направи всичко заради тебе, но докато мислиш, че ти сам всичко можеш да направиш, Бог не е с тебе. Тогава ти виждаш, че нищо не можеш да направиш и Господ ти обръща гръб. Един ангел вижда, че някой човек страда, и казва: „Господи, тази душа страда много“. Бог пита: „Накъде е обърнато лицето и, към света, или към мене?“ – „Към света.“ Тогава Бог казва: „Тази душа не е още за мене, нека стои в света!“ Ти страдаш, плачеш, докато един ден се обърнеш към Бога. Тогава и Господ се обръща към тебе. Знаете ли къде е илюзията в живота? Щом обърнеш гърба си към Божественото огледало, тогава и твоят гръб се проектира, и Божието лице се проектира, и ти се виждаш в чудо: виждаш Божието лице, виждаш и своя гръб. Това показва, че твоят гръб е обърнат към Бога. Следователно всеки човек, който обръща гърба си към Бога, той се намира в голяма опасност. И Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си“. Значи, когато човек е в голяма опасност, тогава Господ е зад тила му, а дяволът пред очите му. Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате предвид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот. Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, така да речем, качества на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса. Един ангел не може да бъде едновременно абсолютно добър и абсолютно зъл. Който е добър, той всякога е добър. Който е зъл, той всякога е зъл. Който е тъмен, той всякога е тъмен. Средният път, по-лекият път, това са хората. В Бога злото и доброто се примиряват. В Бога няма никакво зло. Там настава вечен мир. Когато злото и доброто се явяват у хората, те си имат допирни точки. Някой път вие сте и лоши, и добри. Някога вие се разгневявате и веднага хуквате, искате да се проявите, но не се минава много време и вие се разкайвате. Вие обещавате по 20 пъти на ден, че няма да се гневите, и пак се разгневявате. Вие не създавате гнева, той идва сам по себе си. Ще имате предвид следния факт: животът в началото е в ръцете на лошите духове. Когато вие, жените, тъчете платното, нали знаете, че цялото платно е в долното кросно? В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно са лошите духове, а в горното кросно – добрите духове. Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно за този живот. Човек е совалката. Долните духове казват: „Наш е човекът“. Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, където са лошите духове, казва им: „Аз съм ваш“ – и те му отварят път. После дойде до другия край на платното, където са добрите духове, и им казва: „Аз съм с вас“. И така, човекът, като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове. Следователно всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове. Животът от 8000 години е все в ръцете на лошите духове, те го управляват. Затова ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас. Досега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но светът още не е освободен. И още 8000 години да воюваме, същият резултат ще има: свобода няма да има, а само разрушения и разрушения. Щом, обаче, ние станем сила и възприемем Божията Любов, ще имаме правилни разбирания за сегашния живот. Тогава и условията, при които живеем, ще се подобрят.

Сега, разбира се, аз зная, колко мъчно е човек да повярва в тази Истина. Представете си, че ви срещне един разбойник и сложи ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но ако след като сложи ножа до гърдите ви, вие се уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи с тази мисъл в себе си ти превърна този нож. В какво? – Този нож, това е Словото Божие. Словото, това е мечът, но онзи, който не разбира това Слово, употребява направо този меч, без да го трансформира. Онзи човек, който разбира Словото Божие, употребява този меч като своя духовна сила и с него се брани, с него се защитава. Ето на, виждаме войниците в света днес употребяват своята сила в пушки, в топове и хубаво правят, но питам: вие в какво трябва да упражнявате своята сила? Вие се намирате пред много неразрешени практически задачи. Например, мнозина от вас са болни, някои са сиромаси и то сиромаси в това отношение, че не вървят в правата посока на живота. Някой път са се обезсърчили, станали са индиферентни и в резултат на всичко това казват: „Животът няма смисъл“. Приложете вашата духовна сила! Че в какво се състои смисълът на живота?

Сега, през време на този събор, искам да направите следния опит: намерете някоя сестра или някой брат, които са се обезсърчили или изпаднали в меланхолия, и се опитайте да трансформирате тяхното състояние. Образувайте една група от 10–20–30 души, която да изпрати най-добри мисли и желания към този брат или към тази сестра, и проследете да видите какъв обрат ще произведат върху тях тези ваши мисли. Като се изредите един след друг да изпращате добри мисли, ще видите какъв обрат произвеждат те. Направете един такъв опит, да видите какво чудо върши човешката мисъл. Само по този начин ще се създаде между вас една вътрешна връзка. А сега ще се създават разни теории, ще идват разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всички Го очакват. Че какво е Христос? – Христос, това е Любовта в света. Има ли Любов между хората, има и Христос; няма ли Любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос. Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тези неща, няма и Христос. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга някаква форма. Ако е за форма, ето аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната. Не, под думата „Христос“ ние подразбираме цялото човечество, сложено в едно тяло. Това е физическата страна на Христос. Значи всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христос, съставляват физическата страна на Христос. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христос, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христос. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!

Та сега Бог ви пита: „Да ви изпратя ли откъдето сте дошли, или да ви задържа тук?“ Вие какво казвате? Молите Му се, нали? Тогава Бог казва: „Много хубаво, аз ще ви оставя сега тук“. Щом сме останали тук, трябва да се молим, да благодарим на Бога, че ни е събрал.

Сега аз желая, като ученици на тази велика окултна школа, да не изопачавате моите думи. Не се съмнявайте в моите думи! Бъдете уверени във всичко, което ви говоря, защото аз съм ви казвал и друг път, че ще дойдат други тълкуватели във вас – Божествени духове – които ще изяснят всичко, което ви казвам, но вие само не бързайте. Не мислете, че аз съм допуснал някоя погрешка; не ме коригирайте вие. Ако имам някоя погрешка, Бог ще я коригира и аз ще я зная много по-рано от вас. Вие може да я знаете след хиляди години, а аз ще я зная още сега. Моето желание сега е да бъдете абсолютно свободни, да имате една трезва мисъл. Аз искам да ви предпазя от една слабост, а именно: не искам да ме слагате толкова близо до очите си, че да не виждате нищо друго. Това не е хубаво. Вие ще ме сложите на такава дистанция пред очите си, че да бъдете свободни. И колкото от по-далеч ме виждате, толкова по-добре за вас. Спазвайте този закон и помежду си: не се приближавайте много един до друг! В близостта няма никаква красота. Вие мислите, че ако се приближите много, ще научите много неща. Приближаването трябва да става в много редки случаи. В това се състои красотата на живота. Че ако земята и слънцето се докосваха близо поне един път в годината, знаете ли какво щеше да стане? Вие сте благодарни, че земята и слънцето не се докосват, но земята само изпраща своята светлина, която приема от слънцето, а слънцето изпраща своя живот отгоре. Сега, като говоря за себе си, аз искам да обясня и вашия живот. Не слагайте живите предмети близо до вашия ум! Дръжте ги на известна дистанция! Не се съмнявайте в Бога – вярвайте в Него и не се бойте! Всичко онова, което Бог е допуснал в света, и добро, и зло, Той е предвидил. И от Негово гледище всичко е на мястото си, обаче ние трябва да знаем Божия закон и да Го изпълняваме абсолютно и то от Любов, а не от страх. И колкото повече обичате Бога, толкова по-големи противоречия ще се родят във вашите души. И колкото повече противоречия се раждат в душите ви, толкова сте по-близо до Бога. Това ще бъде до известно време, докато заживеете в Божията Любов, в Божията Мъдрост и в Божията Истина. То значи, докато Бог ви нагласи. Вземете пример от някой цигулар, който настройва цигулката си. Той обтяга струните, съгласно своя камертон, и когато дойде до известен предел, спира. Така и страданията във вашия живот ще дойдат до крайния си предел и ще спрат. Не се бойте, Бог няма да скъса струните на вашата цигулка! След като нагласи цигулката ви, т.е. вашата душа, Той ще започне да свири на нея, но по някой път, като минават Божиите пръсти по струните на вашата цигулка, на вашата душа, вие като не сте свикнали на тази музика, ще ви се види малко особена. Това са фигури на речта, но казвам: няма по-хубаво състояние от това, да добием Любовта. Това е благото в света. Като придобие човек Любовта, където и да се намира, той е мощен. Има ли Любовта в себе си, света ще победи. Затова ние трябва да призовем Божията Любов върху нас. Всеки от вас, като се върне у дома си, да прилича на запалена свещ, на запален огън, който да няма нужда от духане – без духане да гори. Аз искам, като ви запаля тази година, като се върнете по домовете си, да не изгасвате, да бъдете запалени свещи, които постоянно да горят. Пък и огнищата ви постоянно да горят.

Кажете ми сега: какво разбрахте от Библията и от беседите, прочитането на които ви бе дадено като задача през тази година? Някои от вас прочетоха цялата Библия, както и четирите серии, а някои не ги прочетоха. Нищо от това, това е задача, която трябва да изпълните в продължение на четири години. Значи, имате срок още три години. Ето защо, задачата, която ви се даде тази година, ще се продължи и за по-нататък. Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа. Най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адам, и във времето на Аврам, и във времето на Моисей, и във времето на Христос, и в сегашни времена, Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действа, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов. Бог е пълен с Любов.

Та казвам: аз съм ви говорил много пъти и пак ще ви кажа: необходимо е за всички ви подмладяване, възстановяване на човешките сили. Духовните хора не трябва да остаряват. Когато свършим работата си на земята, тогава пак ще се върнем при Бога и ще Му кажем: „Господи, научи ни сега на други работи, отвори ни пътя за по-нататък!“ Тогава пътят ни ще се отвори, ние ще бъдем свободни, ще повикаме нашите приятели и ще им кажем: „Отиваме си вече, заминаваме си за другия свят и оттам ще ви се обаждаме“. Разбира се, като отидем в онзи свят, ще се обаждаме. Някой казва: „Не, като отида в онзи свят, няма да се обръщам към света“. Да, няма какво да се обръщате към света, но ще се обърнете към своите приятели. Представете си, аз виждам, на някои от заминалите наши братя не им идва на ум да се обадят, но те трябва да пишат. Питам сега: по колко писма им пишете на ден? Някои от вас са писали и продължават да пишат по 4–5 писма на ден, а някои от вас – нито едно. Това не е упрек, но казвам, че за да пише човек, трябва да има какво да пише, трябва да може да пише.

Сега вие искате да знаете кой е начинът, кой е пътят, по който може да угодите на Бога. Аз ще ви кажа от себе си. Кого вие обичате в живота си? Нали вие обичате онзи, който е внимателен към вас, който ви слуша, когато му говорите? Като му говорите, той отваря очите и ушите си на четири и казва: „Я ми кажи нещо!“ Той е готов да ви изслуша напълно. Онзи пък, който не обръща внимание на думите ви, който не иска да ви слуша, и вие сте индиферентни към него. Същият закон е и по отношение на Бога. Приложете същите правила към Бога и Господ ще бъде внимателен към вас. Онзи, който ни слуша, и у нас се явява желание да го слушаме. Така е и с нас, като слушаме Бога. Тогава у Него се явява желание да ни слуша и казва: „Хайде, говори, аз те слушам“. У Бога се явява готовност да изпълни желанието ни. Тогава, каквото и да Му говориш, даже и криви неща, Той всичко превръща, всичко поправя. Той прави нещата красиви отвътре. Като ни изслуша, казва: „Много хубаво мислиш, иди сега и продължавай живота си!“ – и ние се радваме. По този начин и вие трябва да превръщате нещата. Казвам: в нашия живот трябва да има тази детинска простота, не подразбирам да бъдем глупави. Тази простота англичаните я наричат „свещена простота“. Българите я наричат „простодушие“, аз я наричам „невинност на душата“. Човек трябва да бъде толкова чистосърдечен, че на всичко да вярва като дете. Сега искам да бъдете свободни. Днес ще прекараме добре. Както виждате, днешната програма разрешихме добре: станахме рано сутринта, в 4 часа; в 8 часа отидохме в салона, софиянци останаха отвън. И действително, отвън бяха те, както решихме, а привилегированите само бяха вътре.

Ще ви прочета следните два стиха: Псалм 107, стих 33: „Той променя реки в пустиня и водни извори в суша; плодоносната земя в солена, заради нечестието на жителите и. Променя пустинята във водни езера и сухата земя във водни езера“. Псалм 110, стих 3: „Твоите люде ще са усърдни в деня на силата си, с великолепие свято“.

Тази година ви пожелавам: Да се разрешат голяма част от противоречията на вашето сърце! Да се осветлят голяма част от противоречията на вашите мисли! И да се изпълнят много непостигнати ваши желания!

Неделя, 11 ч. сутрин, 22 август, 1926 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help