Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Запалената свещ

И никой не запалва свещ да я тури на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светеното, които влизат.

Обикновените понятия в живота са изгубили своя смисъл по причина на онова растящо разширение на желания и мисли. Казано е в Евангелието, както и съвременната наука доказва, че животът не седи в многото, което човек има. Животът не седи нито в многото, нито в малкото. Животът не седи и в многото знание. Животът не седи и в многото любов, тъй както съвременните хора я разбират. Когато се говори за любовта, ние всякога включваме време и пространство.

Първото положение, което трябва да имате пред вид, е че човек не добива сам своето знание на Земята. Дали вие сте съгласни с това твърдение или не, то е друг въпрос. Аз ще ви обясня какво значи думата придобиване. Човек носи знанието със себе си, в той нареченото на научен език потенциално или зародишно състояние, а на Земята се дават само условия да се провери това знание. Земята е място, където се прилага или проверява нашето знание, за да можем да го усвоим. Това е един от вътрешните закони на битието.

Сега мнозина се спират и питат защо да е така? Не ровете корените, да видите, защо се спущат надолу, не сваляйте надолу и клонищата, да видите защо се качват нагоре, но изучавайте свойствата на корените и на клонищата. Не се занимавайте с философията защо корените се спущат надолу. Тази философия е за великите умове. Вие трябва да се занимавате повече с плода, който дървото дава. Най-после посейте семката, отгледайте дървото и се ползувайте от неговия плод като оставите на философите да се занимават с корените, с клонищата и с тайните на битието. Някои от вас не знаят нищо за плода, а питат, защо корените отиват надолу? Аз питам: защо някои хора лягат на гърба си когато спят? Не могат ли да спят с главата надолу? Или не можа ли природата да ги постави да спят в друго някое положение? Не може. Защо? Защото ако главата на човека се тури в положение към центъра на Цемята, всичката кръв ще отиде към мозъка, а това ще безпокои човека. В по-слабите натури кръвта ще нахлуе в мозъка, ще предизвика там едно наводнение и всичко ще помете. Понеже човешкият дух е разумен, за да се избави от големите наводнения, които стават в Космоса, той е поставил определен ред. Има ли някъде излишна вода, той е превидил извстни помпи, с които тя да се извлича. Някои ще кажат: ние разбираме тази работа. Не я разбирате. Това са символи. За разбиране на символите човек трябва да има отличен ум. Ние си служим повече с математически формули, със символи – едно говорим, друго разбираме. Символистическият език в природата е свойствен на човека, затова всеки го разбира. Когато започнем да изясняваме един символ физически, ние помрачаваме неговото вътрешно значение. Запример в Писанието се казва, че пиршеството на Господа щяло да стане в един миг. Какъв е този миг? Някои мислят, че този миг е много малко време. Не, в такъв един миг могат да станат много работи. Хората имат обичай да мигат. Ако вземете бухала запример, той постоянно държи очите си отворени, човекът пък постоянно мига. Защо природата е турила мигачите, тази деликатна кърпица на очите ни? Да бъдат чисти. Ако о(ите ни нямаха мигачи, прашната София би ги затворила. А тъй мигачите постоянно чистят очите. Мигането е чистене на очите. Мигаш ли това подразбира: очисти очите си и тогава гледай! С чисти очи трябва да гледаш нещата. На същото основание и в ума на човека има такива мигачи, които чистят мислите. Доброто е горния мигач, злото е долния мигач. Те ту се събират, докосват се, пак се отворят, отдалечата се – не се обичат. Но в даден случай и злото има интерес от окото и му казва: ти е за мен ще работиш, защото аз те чистя. И доброто му казва: и на мен ще служиш, защото и аз те чистя. Това са символи. Окото казва: не зная, какво да правя и двамата ми служат. Вие ще кажете: вярно ли е, че горният мигач е доброто, а долният мигач е злото? Това са наши понятия. За нас лоши неща са тия, които ни причиняват болка. А за всяко нещо, което ни причинява удоволствие, мислим, че е добро. Обаче, в природата съществуват ред условия, които показват, че видимото добро в някои отношения не принася добри плодове. В света съществува едно абсолютно добро, което е разумно. То не е настроение.

Да се повърем към стиха: никой не запалва свещ и не я туря в скришно място. Свещта е емлема на мислещия човек. Следователно, когато твоят ум се запали, ти няма да го туриш в услуга на материалния свят, няма да го обгърнеш с ниски желания, с ниски мисли, няма и да го изопачиш. Ще кажете: тогава каква полза ще ни принесе този ум? Ти ще го поставиш на най-високото място, да осветлява положението, в което живееш, защото животът на Земята е движение. Никой от вас не седи на едно място. Вие постоянно се движите. Условията, при които сте живели вчера, не са същите днес, а няма да бъдат същите и утре. Днес действат други условия. След като прекратя тази беседа, ние ще бъдем в пространаство с милиони километра далеч от предишното място. Нашата Земя постоянно се движи. Като се изменя мястото й в пространството, изменя се и нашето състояние. Защо е така? Земята като пътува из пространството, условията на това пространство се различават, вследствие на което и влиянията на тия условия върху нас се различават. Онези, които не са запознати с космическото влияние, мислят, че пространството е празно. Не е така. Ония философи, които изучават пространството, третират въпроса дали съществува пространство или не, дали съществува време или не съществува. Въпросът не седи в това, дали съществува време и пространство или не съществува. Както и да обясняват пространството, това понятие същствува в човешкия ум. Понятието за време също тъй съществува в човешкия ум. Вие не можете да разгадаете тяхната същина, но можете да ги разглеждате като понятия. В понятието пространство се включва материята. В понятието време се проектира нашия живот. Да оставим настрана въпроса за същината на времето и на прострнството. Няма нито един философ, който да е определил какво нещо е пространството и времето. Има нещо, близо до истината в техните обяснения, но в същност, какво нещо е пространството, какво нещо е времето само Бог знае. Само най-напредналите, само най-великите духове, които са завършили своето развитие, своята еволюция в Космоса, знаят какво нещо е време и пространство. Всички останали същества, които още не са завършили своето развитие имат детински възгледи по тези въпроси. Те казват за някого: еди – кой си свършил университет в Берлин, или в Лондон, или в Париж. Питам: какво знае този човек? Този човек, който е свършил четири факултета, утре заболее от най-простата енфлуенция и веднага вика лекар. Толкова знае този човек! Както виждате, сам не може да се лекува. Ти можеш да викаш лекар само при такава болест, която не можеш сам да лекуваш. И той ще бъде истински лекар.

И никой не запалва свещ да я тури на скритото място.

Аз разбирам какво ви интересува. Всички вие сте от тези, които искат с един замах да научат всичко. Вие искате като излезете вън да махнете само с ръка и веднага да дойде в стаята ви касата на някой банкер и да разполагате с парите му. Кой не желае това? Туй желание е вложено и в най-малките животинки. Запример, съвременните хора изучават хипнотизма, искат да си служат с него. Съвременните учени хора са намерили какво нещо е хипнотизма и са наблюдавали, че много растения, животни си служат с него. Змиите, запример и досега си служат с хипнотизъм. Те могат да привлекат своята жертва направо в устата им. И котките си служат с хипнотизма по отношение мишките. Котките отдавна знаят какво нещо е хипнотизъм. Знаете ли какво нещо е хипнотизмът? Той навсякъде се прилага.

Кой не си служи с хипнотизма? Цветята не хипнотизират ли пчелите? Всяко привличане не е ли хипнотизъм? Казват, че някой учен във Франция владеял изкуството да хипнотизирва. Казвам: този учен не владее това изкуство и толкова, колкото животните го знаят. Изобщо сегашните хипнотизатори малко знаят от това изкуство. Силите в природата, с които ние си служим днес са така нагласени, че имат и обратно действие. Има закон на равновесие. Ние не можем да злоупотребяваме с известни природни сили, защото всякога ще изпитваме и техните последствия. По същия начин има закон на мисълта, по който върви човешкия ум. Отлоните ли се от правата посока на човешката мисъл т.е. скриете ли запалената свещ вие ще имате лоши последствия. Кога една свещ се крие под шиник? Когато искаш да загладиш нещата, да си ги представиш в такава форма, в каквато не са. Ти знаеш, че това, което казват не е право, но въпреки това постъпваш другояче. Това ни навежда на един случай от живота, станал някъде в България, но в турско време още.

Двама турци се съдят. Единият от тях отива при съдията и му казва: господин съдия, вземи тази лира от мен и като ти кажа, че на лицето ми да гледаш и да си спомниш, че съм ти дал нещо. След това отива втория при него и му казва: господин съдия давам ти две лири, да гедаш и на двете ми лица. Кадията задържал парите и от единия и от другия. Той турил запалената свещ под шиник. Като се разглеждало делото, първият от подсъдимите му казва: господин съдия, гледай на лицето ми! Съдията му казва: много добре, но какво да правя с този с двете лица? Той разбрал, че вторият дал на съдията повече. Следователно, делото се разрешило в полза на онзи, който имал две лица. Сегашните хора са изгубили вяра в съдиите и казват няма право в света. Казвам: в света има едно божествено абсолютно право, в което няма изключение. Това право се прилага еднакво спрямо всички. Това, което сега виждаме е, че хората се съдят постоянно. Целият живот не е нищо друго, освен изправяне на погрешки. Вие страдате от болести. Децата ви се раждат болни. Вие изгубвате богатството си, имането си. Някой народ го постига катастрофа. Друг някой народ пък се заличава от лицето на Земята. Мислите ли, че всичко това е без причина? Всички ония народи, които са изчезнали от лицето на Земята са изгасили своя светилник. Тези пък, които се подлагат на изпитания, като българите, са турили светилника си под шиник. Има обаче друга опасност: свещта да не изгасне. Природата праща всички тия изпитания.

Сегашните хора се страхуват от мисълта, че ако вървят в правия път, ще умрат гладни. Не е вярно това. В историята няма нито един факт, дето някой човек, който е мислил право да е умрял гладен. Обаче всички хора, които не са мислили право, гладни са умрели. Най-учените хора са умрели гладни. Царе са умирали гладни. Князе, генерали са умирали гладни. Кой не е умрял гладен? Казвате: всички хора са умрели от глад. Това е факт. И млади и стари умират от глад, но човек умира от глад само тогава, когато неговия светилник угасне. Щом неговият светилник гори, той не може да умре. Има ред причини, по които хората умират. Светът, животът трябва да се изучи във всички негови прояви. Запример, задавали ли сте си въпроса, защо Господ създаде главата? Какво е предназначението на дробовете, какво е предназначението на стомаха, какво е предназначението на мозъка? За кого работи стомаха? На руски език коремът наричат живот. Някои наричат стомаха още и търбух. В същност службата на стомаха е съвсем друга от тази, която му определят. Сега службата му е изопачена и вследствие на това изопачаване се дължат всички лоши резултати в съвременното човечество. Каква е в същност службата на стомаха? Каква е тази на дробовете, на мозъка и т.н.? След всичко това ние говорим и за човешкото сърце. Ние имаме сърце, което движи кръвта, имаме и сърце, което чувства. Засега е важно функцията на мозъка. Там се проявява човешкия ум. През деветнадесетото столетие се състави цяла наука за изучаване на човешкия мозък. По отдавна се изучавало човешкото лице. През още по-делечното минало се изучавало и човешкото тяло: как е създадено то, какви са неговите функции и т.н. Там влиза астрологията, която показва какво е отношението на тялото към външния свят. Ако човек не изучава тази наука ще мисли, че връзките между него и външния свят са далечни, като че не съществуват. Не е така, обаче. Венера, например има влияние върху чувствата на човека. Марс има влияние върху войнственото настроение на човека. Сатурн има влияние върху силите на мисълта у човека. Юпитер има влияние върху благородството, върху интелектуалните чувства на човека. Меркурии има влияние върху ума на човека. Луната пък има влияние върху въображението, върху фантазията му. Земята върху какво указва влияние на човека? Най-голямо влияние върху човека указват обаче, Слънцето и Земята. Самият живота е така разпределен, че между химическите процеси, които стават в Земята и животът, който иде от Слънцето, става постоянно преплитане. И обратно между живота на Земята и химическите процеси, които стават на Слънцето, също тъй има известно преплитане. Та казвам: Христос е разбирал дълбоко природата и нейните закони.

Някои мислят, че Христос не е бил учен. Не, той е бил много учен човек. Ако Христос беше професор днес, той щеше да бъде най-видният професор в цялата съвременна култура. Не мислете, че онези велики Учители, онези велики адепти не разбират науката. Те я разбират много добре, те имат свои лаборатории, в които правят ред опити. Най-великите Учители имат методи, чрез които могат да отидат до Слънцето и да се върнат назад. Един адепт има положителни знания, той знае всичко, но мълчи, не говори нищо. Сегашната култура, която аз наричам култура на малките деца сега се занимава с въпроса, какво има на Слънцето. Те едва сега учат, колко елемента има там и какви са тия елементи. Те са направили малки опити и казват, че съвременната наука е много точна. Съвременните учени са направили ред изчисления, да определят какво е разстоянието на Земята от Слънцето. Доколко са точни техните изчисления, виждаме от това, че един математик изчислява с всичката точност на математиката и намира, че разстоянието на Земята от Слънцето е 92 милиона мили, а друг изчислява, че същото разстояние е 93 милиона мили. Каква точност е тази, ако в изчисленията на двамата математици има един милион мили разлика? Какво бих направил, ако бих се качил на един трен, който ще ме остави на разстояние един милион мили от Слънцето? Като дойдем до всички теории на съвременната математика ние виждаме нейната несъстоятелност. Не искам да критикувам науката, но казвам, че истинските учени хора, върху плещите на които се крепи науката, мълчат. Истинските адепти знаят точно разстоянието между Земята и Слънцето. В техните изчисления има само един сантиметър в разлика и като отидеш на Слънцето ще намериш, че действително има само един сантиметър в разлика. Това разстояние не ти позволява напълно да се допреш до Слънцето. Докоснеш ли се до него, ще произлезе някакъв взрив. Същото разстояние от един сантиметър съществува и между един и друг човек. Някой от вас искат да разрушат това разстояние и казват: да се съединим, да развалим тази граница! Всички скарвания, всички недоразумения между хората започват именно когато дойдат наблизо един до други. Докоснат ли се, между тях се явява взрив. Защо стават тия работи? Красивият момък, който е лишен от ум търси някоя красива мома, с която да се свърже. Но красивите моми са най-лошите домакини. Ако някой момък иска да му побелее главата, нека вземе красива жена. И обратното е вярно. Ако някоя мома иска да й побелее главата, нека вземе красив мъж. Да бъдеш красив по ум, по душа, по сърце, разбирам, но да бъдеш само външно красив, това е най-голямото нещастие. Душата на човека трябва да бъде благородна, мощна! Умът на човек също трябва да бъде чист и светъл! Всеки мъж трябва да схваща нуждите на своята другарка, да влиза напълно в нейното положение. И във всеки даден момент, когато той вижда, че тя се намира в затруднено положение, нека разглежда въпроса тъй, както би го разглеждал за себе си. Ако той е умен, нека се постави на нейното място. Същото нещо може да се каже и за жената. Не спазваме ли това, ние поставяме свещта под шиник. За да се постави свещта под шиник има ред условия.

Сега ние искаме да живеем. Право е това наше желание. Животът е потребен. Всеки млад човек иска да живее. Пък и старите искат да живеят. Има ред условия, обаче, които като изпълним, ние можем да живеем, колкото време искаме. Затова се изисква знание. Първото нещо от учениците на окултната наука се изисква абсолютно търпение. Търпението е съзнателен процес на ума. Сега хората нямат търпение. Бият някого, казват му: търпи! Това не е търпение, това е неволя. Търпението е качество само на свободния човек. Търпеливият човек не трябва да бъде външно безучастен към нещата. Търпеливият човек може да бъде министър. Търпеливият човек може да бъде философ. Майката също може да бъде търпелива. Великите хора трябва да бъдат търпеливи. Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота: да загубиш 200 000 лева и да вървиш като че бълха не те е ухапала. Ще ви приведа един символ, да видим как ще го изтълкувате. Представете си, че вашият брат е заминал за някъде и след десет години ви пише, че ще се върне. Вие сте забогатели през това време и започвате да се приготовлявате да посрещнете брата си. Но преди да дойде брат ви, вие изгубвате всичкото си имущество от 500 000 лева и оставате без нищо. Питам ви: ще можете ли в този случай да посрещнете брата си тъй радушни, както щяхте да го посрещнете, ако не бяхте изгубили тия пари? Ще кажете: беда е това! Ще ви приведа същия символ в друга форма. Представете си, че вашият брат попадне в една разбойническа банда. Вие обичате брата си като себе си. Пращате хора да ви кажат, че ще пуснат брата ви само ако при условие дадете за него 500 000 лева. Вие давате тия пари. И като дойде брат ви радвате се. Защо? Печалбата в дадения случай е вашият брат. Отидоха наистина 500 000 лева, но спасихте живота на брата си. Че сте дали 500 000 лева за живота на брат си, нищо не е това. Някои казват: България изгуби от такава една постъпка. Какво губи тя? Ако тия пари отидоха за откуп на нещо много ценно, тогава не са ли на мястото си? Кого откупвате? Колко българи има затворени заробени в невидимия свят. За тях професорите нищо не знаят. Знаете ли, че за тия затворници в другия свят българите трябва да платят 30 милиона лева в злато? Казвате: на България не вървят нещо работите. Затова именно на българите не им върви. Тия заробени българи трябва да се избавят. Как ще ги избавите, я ми кажете? Казва Христос: ще ги избавя. И наистина Христос ги избави. Питам, обаче: любовта Христова проявена ли е в България тъй, както Христос я проявява? Аз вземам Христа преди 2000 години, както вземам и българския народ начело с цялото духовенство като последователи на Христа и ви питам като външно, незаинтерисовано лице: българското духовенсто, както и българският народ приложили ли са Христовата любов? Идете в странство да видите, че когато искат да огорчат някого, наричат го българин. Идете в Германия, в Англия навсякъде благаринът има едно компрометиращо име, българите навсякъде минават за варварски народ. Навсякъде за българите имат много лошо мнение. Аз бих считал, че Христовата любов е приложена в България, ако из Бълграия нямаше никаква бесилка, ако не ставаше никакво убийство. Във войната, която англичаните водиха четири години имаше застреляни само около 3 500 души и екзекутирани около 250 души. Ами колко души имаше убити и колко екзекутирани във войната, която България водеше. Разправяха ми за един българин на фронта, който поради припадачна болест, от която страдал, отстъпил при едно стражение. Затова нещо, обаче, бил осъден на застрелване като го обвинили, че не искал да служи на своето отечество. Казват: тия неща не трябва да се изнасят, понеже разклащат народния морал. Тия неща не ги изнасям аз, те навсякъде се носят. Стабилността на един народ зависи от любовта, която той има в себе си. Един народ не може да се изправи с убийства. Стабилност трябва да има в него! В тази любов всеки трябва да желае доброто на целия български народ и целият български народ трябва да желае доброто на своите членове. Следователно когато отидеш в някое село, селяните трябва да те посрещнат, да те угостят. И когато дойде някой селянин в града и вие трябва да го посрещнете по същия начин, между вас да има надпреварване. Като дойдат шопите при вас, как ще ги посрещате? И вие като отидете при тях как ви посрещат? И това са все българи! Единният е гражданин – българин, другаят е земеделец – българин. Като ги срещнете, виждате ги всички разпределени на партии. При това, всички са правоверни, все за народа си милеят. За кой народ, за гражданите или за селяните? Едни милеят за гражданите, други за селяните. Разделението на партии не е лошо нещо, но нека този народ се учи. Онези, които са за гражданите нека учат гражданите на любов. Онези, които са за селяните, нека учат селяните на любов. Онези, които са за земеделците нека учат земеделците на любов. Онези, които са за военните, нека учат военните на любов. Онези, които са за професорите, нека учат професорите на любов. Онези, които са за майките, нека учат майките на любов. Бащите, братята, сестрите, нека всички проповядват любовта. Не говоря за сегашната любов. Един млад момък, българин въоръжен с два кобура във време ва въстанието казва на възлюбената си: Генке, виждаш ли тия турци, всички ще ги избия! Ела с мене, не се бой. Върви той с нея през Стара-планина, но по едно време изскача насреща им една мечка. Той остава Генка, покатерва се на един бук и казва: не бой се, аз оттук ще цъкам. Генка вижда своя герой горе на дървото и му казва: с цъкане отгоре работа не става. Аз считам герой онзи момък, който може да хване мечката за ушите и да каже: знаеш ли, че аз обичам тази мома? Знаеш ли, че аз имам вяра? Хайде да си вървиш! После я поглади малко и казва: върви си по работата, да не се караме! Ти трябва да знаеш, че аз обичам. Мечката ще го погледне и ще си каже: щом обичаш, повече въпрос не става. Това наричам аз геройство. Докато ти цъкнеш с чакмаклията пушка отгоре, твоята Генка десет пъти ще отиде. Ако си в Индия докато се обърнеш тигърът ще задигне твоята Генка и никой не ще може да я намери. Това са преносни неща.

Някой учител скъсал своя ученик или своята ученичка. Тя казва: няма да живея повече, ще се самоубия! И наистина като я скъсат, купува си отрова, да се отрови или се обесва или се самоубива. Колко ученици има, които са се отровили по този начин! Какъв морал има в това, да скъсаш един ученик? Ако той ще се самоубие, тури му три. Туриш ли му три и Господ ще ти тури три, ще те благослови. Някой път учителят не отстъпва, казва: нека се самоубие, аз не отстъпвам от своите убеждения. Като се самоубие, майката, бащата, братята, сестрите всички негови роднини скърбят. Тури му три, нека от тебе да замине тази единица. След това каже на този ученик: аз вярвам, че ти за в бъдеще ще се учиш по-добре, имам вяра в тебе. Дето ще се самоубие, тури му една тройка, да живее. Казвате: такъв е моралът на учителите. Морал било това да накараш един ученик да се самоубие! Има ученици, които като се намерят в трудно положение, набиват своите учители. Разправяха ми следния анекдот за един студент в университета, който заставил един от своите професори да му постави добра бележка. Този студент пропаднал на изпита при своя професор, затова влиза един ден в кабинета при него и му казва: аз учих, но пропаднах, затова искам от вас да ми поправите бележката. - Не мога да я поправя. Не може ли? Слушайте, или ще я поправите или ще изхвръкнете из прозореца навън! Ще поправите ли бележката? Моля, моля почакайте! И професорът поправя бележката, пише му пет. Студентът казва: още веднъж да не си игрете с мене. По нататък няма да ви разправям ццялата история. Убеждения има този професор, не иска да поправи бележката, но като дойде да изхвъркне от прозореца, туря му пет. Учителите трябва да постъпват с любов, а учениците да постъпват с почитание.

Тази свещ трябва да бъде запалена. Ако някои от моите беседи проникнат в една от гимназиите, целият учителски съвет ще се събере, да търсят начин, как да предпазят учениците да не се увличат в новото учение. Родителите им се оплаквали, че тези беседи разклащали умовете на техните деца. Казват, че тия беседи не са за младите. Ами за кого са? Аз ще ви докажа, че слънчевата светлина досега е причинила най-големите злини. Всички наводнения не стават ли от топлината и светлината? Всички болести не се ли дължат на топлината и на светлината? Смъртта не се ли дължи на топлината и светлината? Всички пожари не се ли дължат на Слънцето? Всички скарвания между мъже и жени не се ли дължат на Слънцето? Ако мъжат и жената живееха в тъмнина щяха ли да се карат? Нямаше. Слънцето виновно ли е за всичко това? – Не е виновно. Ние трябва да разбираме смисъла на тази светлина. Ако не знаем как да използваме светлината, тя ще донесе най-големите злини в живота ни, ако знаем как да я използваме, тя ще донесе най-големите благословения. Христос като се обръща към тези, които са живели преди 2000 години казва: човешкия ум, който Бог е турил не се поставя под шиник, но под широк простор, за да служи за благото на този народ, в който живее. И всички истински учени хора, които се занимават с науката са пратени от невидимия свят за благото на другите хора. Всеки човек е роден с известна склонност към нещо. Аз похвалявам учените хора в едно отношение, а именно: те иждивяват целия си живот в работа, без да им се плаща. Всеки учен човек, който иждивява 20 или 30 години за науката без да му плащат, той е идеалист. Един музикант, който посвещава целия си живот за музиката, или един скулптор или един художник, които посвещават целия си живот за изкуството, това са хората, които подтикват съвременното човечество напред. Следователно, всички трябва да работим даром, да се подчиним на божия закон. И когато тази свещ се запали в ума на когото и да е, този човек ще знае как да си служи със силите и със законите на природата. Един земеделец нямаше да обработва 100 декара земя, не му стигат 10 декара. Ако един китаец има четири декара земя, той се счита много богат. Един китаец може да изкара от четири декара земя толкова, колкото българинът от 50 декара. Ако имахме истинското знание, ние щяхме да знаем, как да съкращаваме своя труд. Съвременните ученици иждивяват много време за учене. Такава е нашата възпитателна система. Според мене, четири часа са достатъчни за учене: два часа преди обяд и два часа след обяд. Повече от времето трябва да бъде употребено за изучаване природата, всред самата нея, заедно с учителите. Например, ботаниката да се изучава между цветята. Ами къде трябва да се изучава религиозния живот? Не в църквата, а между бедните. Когато някои хора искат да се молят, не трябва да отиват в някоя църква, но да отидат при една бедна вдовица. Това е най-добрата църква. Това е най-добрата молитва. Ако искате да се молите, ще ви пратим при бедните сирачета, останали без баща и майка. Това е най-добрата църква. Вие сами ще бъдете свещеникът, ще се помолите и ще ги заведете при Господа. По този начин ще отправите най-добрата молитва. И тъй като ставате сутрин, ще се обличате в нови одежди и така ще влизате при тия сирачета да ви се радват. Какви одежди ще обличате? Живи одежди, от хлебец, от водица, от дрешки, от топливо, от знание, от добри думи. Това разбирам религия! Сегашната религия, каквато имаме в Америка, в Англия е била хубава, но за миналото, за в бъдеще тази религия не може да ни повдигне, защото е казано: този народ се приближава към мене с устата си, но сърцата им са далеч от мене. Вие тук сте се събрали да ви държа беседа, но трябва да знаете, че онова, което ще ви повдигне пред Бога, това са добрите решения, които ще приложите още днес. Всички вие сте богати, трябва да запалите вашите светилници, да вземете вашите ключове и да отворите касите си. Аз не искам да раздадете всичкото си имане, но дайте толкова, колкото сърцето ви позволява, по любов и си помислете, как бихте желали да постъпват другите спрямо вас, ако бяхте беден. Ако ние приложим всичко това по този начин, ще имаме най-великата наука. Когато в човешката душа се зародят добри желания, само тогава природата ще открие своите знания, своите тайни и ще започне да ни учи. Човек, който дава и нему се дава. Човек, който е щедър, за него сиромашия не съществува. Какво е сиромашия, той не знае. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Привличайте умните хора, не дружете с глупавите. Като се събереш с глупави хора, имай желание да хвърляш повече светлина, щото и те да станат умни. Като се събереш с лоши хора, гледай със своя добър живот да пробудиш съревнование в тях и те да бъдат добри. Ние трябва да бъдем чрезмерно ревностни, но как да работим? По любов, а не с насилие. Как постъпват в съвременните държави? Като се издаде един нов закон в Народното събрание, всички вестници го оповестяват, искат неговото приложение. Всички стражари следят за изпълнението му и тежко на онзи, който не го прилага. Това, обаче е насилие. Ако това приложение трябваше да дойде чрез насилие, какви резултати ще даде? Вие знаете последствията от насилието. Насилието ражда насилие. Защо той дойде беден и трябваше евреите да го гонят, да го хулят, а римските войници да го разпнат? В идването на Христа по този начин именно се крие спасението

Защо Христос не дойде със своите ангели да внесе страх и трепет и да се наложи? Защо той дойде беден и трябваше евреите да го гонят, да го хулят, а римските войници да го разпнат? В идването на Христа по този начин именно се крие спасението. В страданието е спасението на човечеството. Аз говоря за страдания, в които човек може да се радва. За съзнателните страдания Христос казва: за този час съм дошъл. Моите страдания ще станат причина милиони хора да се повдигнат и да се радват. Само при страданията могат да се родят бъдещите велики души. С това ще се добие импулс за великото в света. Ако Христос бе дошъл като цар, този вътрешен импулс не би се родил у хората. Всеки от вас, който иска да разбере страданията на Христа, непремнно трябва да добие вътрешно смирение. Писанието казва: Бог живее в душите на смирените. Вие трябва да разбирате смирението в неговата дълбочина и животворна сила. Да бъдеш смирен, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравя.

Христос казва: никой не запалва свещ и да я тури на скришно място. И вие запалете вашите свещи! И тогава, художник ли си, на тази свещ, на това Слънце рисувай! Нямате ли тази свещ, от вас нищо не може да излезе. Поет ли си, на тази свещ пиши! Проповедник ли си, на тази свещ проповядвай! Земеделец ли си, най-първо запали свеща и тогава иди да ореш. Отиваш и когато това Слънце не е изгряло, нищо няма да излезе. Аз говоря за вътрешната свещ, а не за външното Слънце. Запалването на тази свещ представлява един вътрешен процес у нас. Ние имаме лъжливи обективни схващания, мислим, че светлината е извън нас. Не, вътрешната светлина е повече, отколкото външната светлина. Казва Христос: вие сте светлина. Тази светлина, която иде от Слънцето е животът на онези същества, които светят. Те са светещи същества. От тия разумни същества произтича свелината в света. Там, където има светлина, има живот и разумност. Там, където няма светлина няма живот и разумност. За последното положение е казано в думите Христови: тази светлина е турена под шиник.

И тъй работете само при тази светлина, която Бог е вложил във вас. Понякога говорите за Слънцето. То е емблема. Това външно Слънце е отражение на друго Слънце, което е невидимо. Писанието казва, че за в бъдеще Бог ще ни бъде Слънце. Следователно, това Слънце изразява само силата божия, която се проектира чрез него. И в ума, който Бог е вложил в нас, трябва да вложим вяра. В този ум, в тази свещ, ние трябва да вярваме, пожеже е от Бога. Чрез него Бог ни се изявява. В кого ще вярваме, ако ние не вярваме на своя ум, ако ние вярваме в своите мисли, на своите чувства? Човек вярва на другите хора дотолкова, доколкото вярва на себе си. Трябва да придобие пълна вяра в себе си и на божественото. Възстанови ли тази вяра, той ще възстанови своите отношения към другите.

Първото нещо, ние трябва да придобием пълна вяра в божественото, което живее в нас.

Беседа, държана от Учителя на 4 юли 1926 г.в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help