Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Стана плът

И словото стана плът. Иоан 1:34

Във всички области на съвременния културен век се забелязва едно вътрешно разширение в човешкото съзнание. Вследствие на това разширение у хората се заражда и недоволството. Вземете за пример, докато детето на някой баща е малко, той харчи малко пари за дрехи, но когато това дете започе да расте, става голям син, бащата казва: синко, мъчно се живее, ти растеш, ставаш голям и сега се харчат много пари за дрехи. Следователно, за да не се харчат толкова пари, човек трябва да расте по-малко. Та когато говорим за известни преобразования в обществото, ние разбираме един вътрешен органически процес, който налага това преобразование, това видоизменение на живота и то във всички посоки. Този процес видоизменя всичко в живота. Има хора, които вярват, че както са живели преди 2000 години, тъй ще живеят и днес. Те казват: истината е неизменяема. Да, истината е неизменяема, но тя не е още за хората. Питам ви тогава: какво отношение между истината и човешкия живот? Тази истина е само цел за човека. Тя е като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина една достига в умовете на някои хора, които мъчно могат да различат, кое е право и кое е криво. И затова днес хората се запитват: кое е право и кое е криво, кое е добро и кое е зло? Аз ще ви определя от новото гледище, какво нещо е добро и какво зло. Когато човек жертва висшето, божественото, за човешкото, за нисшето, това е зло. Когато пък жертва човешкото за божественото, за висшето, това е добро. Ако един учен човек вземе статуята на някой велик скулптор, на която са изобразени най-важните неща от преди 10000 години и я направи на прах, начупи я на дребни частици, която тури в една торба за спомен на бъдещото поколение питам добре ли е направил този учен? Казвате: в тази торба се намира свещения прах на еди коя си велика статуя. Къде е тази статуя обаче? Тя е изчезнала. Смисленото в тази статуя е изчезнало, този човек носи само нейния свещен прах. И така, ние носим торби пълни с прах. В тях носим костите на светиите и свещено ги пазим. Смисленото, възвишеното, свещеното не е в тия торби. То отдавна е изчезнало. Казвате: тук се намират костите на еди кой си светия. Казвам: да, в тази праха се намира праха на еди-кой си светия. Аз разделям хората в света на две категории. Едните са от категориите на хора, които по природа са родени да мислят право, а другата категория хора са родени да мислят криво. Сега да оставим настрана въпроса, защо едни мислят право, а други криво. Факт е, че едните мислят по един начин, а другите мислят по друг начин. На тия, които мислят криво каквото дадеш, те го счупват на прах, а каквото дадеш на другите, те съграждат от него нещо. Всеки разумен човек трябва да разбира тия два процеса, които съществуват в природата. Действително, всеки човек трябва да знае да чука, но кога и как? Той трябва да знае да чупи онези неща, които нямат съдържание и от този прахда образува нова амалгама. Да правиш от безсмисленото нещо смислено. Тъй, както днес от парцали правят хартия и както от недодяланите камъни, правят великолепни статуи, храмове и училища, това разбирам.

И тъй, словото стана плът.

Върху този стих и досега още има спор в християнския свят. Казва се в Писанието: плътта и кръвта няма да наследят Царството божие. Значи, Духът и плътта у човека са в борба. Думата плът има няколко значения, но по нямане на друга дума е употребена тази именно. Ако духът е в постоянна борба с плътта, питам защо разумното слово е станало плът. Защо е избрало именно формата на плътта. Под думата плът ние разбираме живи същества, които постоянно растат и се развиват, защото има и друга плът, която постоянно се разлага. Следователно, когато се говори, че духът е в борба с плътта се разбира онази плът, която се разлага. Тъй например, сегашната наша плът се разлага. Плътта на сегашните хора умира. И днес като се разболее няксй човек, скоро викат свещеници да им четат молитви, но ако вашето обоняние е силно развито, ще усетите да се отделя от тия хора нетърпима смрад. Това показва, че тия хора са се разложили. Те отдавна вече са умрели. Такъв човек постоянно се разлага и няма да мине дълго време и той ще умре. Вие казвате: човек е той. В този смисъл именно, се казва в Писанието, че грешните хора ще умрат. И всеки човек, който се разлага, който гние, постоянно се мъчи и казва, че нещо го мъчи отвътре. Как не ще се мъчиш разбира се. Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. Тогава ти казваш: аз съм свободен да мисля това или онова. Аз съм свободен да мисля, както искам. Не, човешката мисъл върви по един строго определен строго математически закон. Ти не можеш да мислиш както искаш и каквото искаш. Само глупавият човек може да мисли както иска. Разумният човек мисли само това, което е разумно. Глупавият човек казва: ама аз нали съм свободен? В какво седи свободата? Свободата на човека седи в това, в даден момент, в даден случай, да носиш толкова колкото ти е потребно, нито повече, нито по-малко. Ако вземеш повече, глупав си. Ако вземеш по-малко пак си глупав. В това отношение някой казва: аз не искам да ме морализират хората. Чудна работа! Какво нещо е морализирането? Морализирането всякога подразбира някакъв вътрешен интерес. Когато някои хора са заинтерисовани от нещо, те искат да морализират другите. Богатите хора морализират бедните, а бедните морализират богатите. Богатият казва на бедния: синко, има Господ и той вижда всичко. Той те вижда, когато поглеждаш парите в моята каса. Знаеш ли, че освен това има дяволи, които ще те хванат и със своите шишове ще те мушкат в ада? И той горкият, трепери. После, бедният минава покрай богатия и му казва: слушай, ти трябва да ми дадеш от твоето богатство заради Господа! Твоята каса е пълна. Не ми ли дадеш и за тебе ще има мушкане. Ти трябва да приложиш закона на любовта. Тъй, се морализират хората в съвременното общество. Питам: морал ли е това? Какъв морал? Морал на богатия. Морал ли е това? Какъв морал? Морал на бедния. Този морал, който съществува от хиляди години насам, можа ли да спаси света? Не можа. Когато богатите дойдат на власт, измъчват бедните и когато бедните дойдат на власт измъчват богатите. И след всичко това казват: светът ще се оправи. Кога? Когато богатите управляват. Тогава ще има и култура. Казвам: да, културата и всички нейни блага ще бъдат само за богатите. Други пък казват: когато бедните управляват тогава светът ще се оправи. Не, когато бедните дойдат на власт, тогава богатите ще осиромашеят, защото управниците ще бесят и колят по същия начин, както богатите, които са били преди тях. Същото положение ще цари. И бедните и богатите са управлявали, аз знам, какво могат да направят и едните и другите. Питате: ами тогава кой трябва да управлява? Засега има друго положение в света, то е в контрастите.

Ще приведа известни факти. Ако река да ви държа дъла философска беседа в един топъл, задушен ден, всички вие ще заспите под влиянието на натрупалия се въглероден двуокис във въздуха. Нека химиците ви кажат, какво влияние указва той върху мозъка на човека, както и върху дихателната система. Той е на мястото си. Когато въглеродният двуокис приспива скръбните хора, аз го похвалявам, но когато приспива праведните хора, аз го укорявам. Когато той приспива хора, които мразят, аз го похвалявам, но когато приспива хора, които обичат, аз го укорявам.

Сега някои ще кажат: ние не трябва да ядем много, не трябва да спим много. Каква философия има в това, да не ядеш много и да не ядеш малко; да не спиш много и да не спиш малко? Хората ядат малко и умират, ядат много и пак умират. Казвате: да не ядем много, но да не постим. Добре, ами онези, които не постят, не умират ли? Значи, същественото не е в това да не ядем много или да не ядем малко. Тогава какво трябва да правим? Ще ядеш толкова, колкото ти е математически определено или позволено, защото ако внесеш една милионна част от грама повече, отколкото природата предвижда, тя ще произведе окисляване, което ще докара отравяне на твоя организъм. Къде ще стане това отравяне? В твоя ум. Господ ти дал дъщеря или син, но ти не си доволен от тях и казваш: моята дъщеря или моят син не са толкова умни. Откъде знаеш, че твоята дъщеря или твоят син не са толкова умни? Казвате за някого: този човек не е толкова добър. Да, но вие туряте една своя максима и според нея определяте. Казвате: като богат, този човек е добър, но като сиромах, не е добър. Това, обаче не е морал.

Срещам по пътя си един господин, който натоварил своята кола с много скъпоценности и му казвам: господине, аз ти желая доброто, искаш ли да ме послушаш в нещо? Какво добро ми мислиш? Казвам му: на 200 километра оттук ще срещнеш един голям планински върх и за да го преминеш, трябва да свалиш част от своя товар, да облекчиш малко тяжестта на коня си, защото иначе колата ти ще се прекатури, едва ли ще можеш да преминеш този върх. Какво да правя с товари си? Половината от него хвърли, дай го на хора, които се нуждаят. Ти можеш да занесеш само едната половина. Той ми казва:: как, ти ме мислиш за глупав човек? Не, не те мисля за глупав, защото си умен човек, затова именно ти и говоря. Ако не ме послушаш, колата ти ще се разпръсне, понеже добичетата ти ще бъдат уморени. Това е за твое добро. Вие сте семеен човек, имате жена, деца, две хувави маси, два гардероба, два скрина, пълни с по 2 чифта хубави дрехи и рокли за жената, за вас, за децата, направени от най-финни английски платове, имате и много ризи и всякакви други дрехи, затова разтоварете малко вашата кола! Как? Хвърлете по едно от всичко! Колко гардероба имате? Два. Хвърлете единия! Колко скрина имате? Два. Хвърлете единия! Колко маси имате? Два. Хвърлете едната! Колко чижта дрехи имате? Два. Хвърлете единия! Защо? За да не изгубите всичко. И ние виждаме същият закон да действа навсякъде в природата. И всички сегашни нещастия в света произтичат от факта, че ние искаме да имаме много. Ние имаме ясен пример от един американски богаташ, най-богатият човек в света, Рокфелер. Как мислите, щастлив човек ли е бил той при всичкото си богатство? Не, той не е щастлив човек. Цели три години той се намирал в положението на добитъка, както нашият селянин храни добитъка си. Лекарите му забранили през това време всякаква друга храна, освен овесена чорба. Защо? Защото в ума на този човек седи мисълта за милиардите, които имал. Умът му се пригърбил от тяжестта на тези пари, вследствие на което се зародила болестта неврастения, тежка и почти неизлечима болест. Явяват се при него най-знаменитите лекари в света и кави ли не лекарства му препоръчват, но не могат да го излекуват. И каво казва най-после невидимия свят на Рокфелера да прави? Казва му да остави половината от богатството си. На кого? На онези, които се нуждаят от него. Аз взимам тази идея не в ограничен смисъл, защото, каквото и да говориш на сегашните хора, все материалното разбират. Засега светът има един материален колорит, но онова мощното, великото, което не умира в човека не е материялното. Под думата материалното, ние разбираме онова, което гние, което се разлага, което умира. Същото нещо разбираме и под думата плът. А онова пък, което е безсмъртно, ние наричаме или душа, или дух, или ум. Безсмъртното е, което расте и се развива у човека. Под мощното, силното в света разбираме словото. То става видимо, облича се в плътта, за да се организира.

И днес ние виждаме съвременната химия и физика да изучават материята, но това още не е истинското й изучаване. Че имало пясъчни зрънца, това още не е изучаване. Най-първо вие ще изучавате молекулното състояние на материята. Молекулите са живи единици. После ще изучавате атомното състояние на материята, атомите са живи единици. След това ще изучавате йоните. И те са живи. Най-после ще изучавате сабйоните, които също са живи единици. Обаче, ние още не сме дошли до онова финно етерно състояние на материята, с което се свършва границата на материалния свят. Това е една отделечена област, до която един ден ще стигнете. Какво е това състояние на материята, няма да го доказвам, но ония от вас, които имат будно съзнание, един ден ще проверят това нещо. Онези, които имат заспало състояние, ще преминат през тази област по същия начин, като някои пасажери, които преминават с експрес една хубава област, но заспиват. Питам ги: какво видяхте? Нищо. Защо? Защото заспахме. И българите често спят по треновете. Гледам някой човек пътува, но запушил цигара и уж гледа, но нищо не вижда. Той се замислил в това време, кой колко има да му дава. Този имал да му дава на еди-кое си число 5 000; онзи имал да му дава 10 000 лева и т.н. Ако пък някой е вестникар – репортьор, той току мисли, как да преувеличи някой факт та да предизвика по-голям интерес. Казват за някого: той е отличен писател-романист. Къде са онези класически романисти? Ако днес бих пресял всички романисти, не зная, колко истински романисти бих намерил. Лесно е да се намери един герой или една героиня, като тези в днешните романи. Ще намеря някое замислено лице, попаднало в едно хипнотическо състояние и ето един герой или една героиня. Казват за някого: той е много сприхав, много активен човек. Казвам: да, този човек знае само да чука камъни, да прави пясък. До сега аз не съм го видял да създаде една статуя или една хубава мисъл или едно красиво чувство. Той или пясък ще прави или друго нещо ще разваля. Казвате: този човек е много религиозен, по три пъти на ден се моли. Да, по три пъти на ден се моли, но лицето му е черно, никаква светлина не излиза от него. И като го погледнеш като че змия се свила в кесията му. Замолва го някой: господине, има да плащам една полица. Можеш ли да ми дадеш няколко лева на заем? Нямам свободно време, намери някой, който разполага с повече свободно време, той да ти услужи. Разправя се като анекдот примера за един американски богаташ, който след като чул една прекрасна неделна проповед, решил в себе си, като се върне дома си, да раздаде половината от богатството си на бедни хора. Затова, след проповедта той влязъл в своето подземие, където било скрито богатството му, но като го видял, веднага се спрял и се замислил: да давам ли или да не давам. Най-после си казал: хайде, няма какво да давам. След като решил това, желязната врата на неговото подземие се затворила и той останал там цели 20 дни, през което време от глад умрял. В последния си час написал на една бележка: бих дал половината от богатството си на този, който би могъл в този час да ми донесе едно парченце хлебец. И вие сега, като този богаташ, седите пред своята каса и казвате: да дам ли или да не дам? След като сте слушали една прекрасна проповед или една беседа, Духът или някой ангел дойде при вас и ви казва: раздайте половината от богатството си на другите, защото с този товар вашата кола не може да се изкачи на върха. Вие отивате във вашето подземие, където са богатствата ви и казвате: да дам ли или да не дам? Но веднага в ума ви изпъкват жената, децата, роднините ви и казвате: не му е сега времето. В този момент вратата на вашето подземие се затваря и всичко с вас е свършено. Тъй става не само с грешниците, но и с всички праведни. На едно място в Писанието се казва: онзи, който стои и гледа, да гледа да не падне.

И тъй Словото, което влиза във вас, аз наричам въплътяване във възходяща степен. И словото стана плът. Аз не разбирам това нещо само във физическия свят. Като разглеждам така въпроса, аз не виждам никакво растене в децата. В този смисъл, даже и у възрастния не виждам никакво растене. В повечето хора аз виждам само натрупване на материя. Казват за някого: лицето на този човек е тантуресто. В това лице аз виждам само натрупвания. Това не е никаква изработка, това не е лице, от което като го погледнеш, да диша живот, свежест. Онзи човек, у когото словото е въплътено в плътта, от него излиза благоухание. А от всички ония хора, у които словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма. Аз зная много мъже, които се отделят от своите жени поради това, че миришат. И жени има, които се отделят от мъжете си по същата причина. Затова нещо се дава развод навсякъде по света: и в Америка, и в Англия, и в България – навсякъде.

Та казвам: трябва да се стремите към истинския живот. Кой е истинският живот? В който словото божие става плът. Ние сега сме въплътени в плът. Каква е нашата цел на Земята тогава? Искаме да станем господари на природата. Не, най-първо ние трябва да станем господари на онези закони, чрез които животът се добива. В това отношение хората могат да си помагат едни на други. Ако хората вървят по новия път на живота, сиромашия в света няма да има и недоволство в света няма да има. Защо? Понеже нуждите им ще бъдат задоволени. Златото, богатството в света ще може да се привлича по същия начин, както се предават звуковите вълни по радиото. Едно време учените хора казваха, че звуковите вълни могат да се предават само по жици, обаче днес учените виждат, че те могат да се предават и без жици. Така и златото може да се пренася през въздуха. Онзи, който разбира тези закони, може да пренесе златото ти от едно място на друго и ти като отвориш касата си, ще видиш, че златото ти не е там. Вие ще кажете: как е възможно това? Аз ще ви попитам следното нещо: защо денем, след като сте доволни от нещо, вие се чувствате щастлив, богат, но след един час изгубвате всичко това? Вие казвате: аз имам едно богатство, което никой не може да вземе и което с нищо не може да се откупи. Питам ви: къде отиде вашето богатство? Как стана това, че тъй скоро сменихте вашето състояние? Къде е вашето щастие? Настава демагнетизиране, състоянието ви се трансформира, вашата каса се отваря и богатството ви изчезва. За една минута настава беднотията и вие казвате: животът няма смисъл, аз ще се убия. Не се минава и един час, касата ви отново се отваря, златото ви се възвръща и радостта ви отново се явява. Знаете ли какъв е законът, който трансформира живота? Вие казвате: Господ ще поправи всичко. Да, но Господ не действа отвън. Когато говорим, че Господ работи отвън, ние подразбираме ангелите и всички напреднали същества, които са завършили своето развитие, които са завършили своята еволюция. Тогава откъде действа Бог? Казвате: Духът действа отвътре. Щом Бог действа чрез своя Дух отвътре, тогава сам той къде се проявява? Той крепи всичко отвътре и отвън, но сам не взима участие в нищо. Ако ви кажа, че Господ не се интересува от това, дали сте богати или сиромаси. Вие ще кажете: тогава какво отношение имаме към Бога? В Бога има друга основна идея. За да бъде Бог понятен за вас, трябва да започнете с тази основна идея, а именно да намерите истинския живот, в който няма смърт. Следователно, вие трябва да започнете с новото. Когато станете разумни, ще влезете в едно ново училище, ще влезете във връзка с Бога. И само тогава ще можете да говорите за култура, за еманципация на мъже и на жени. Аз казвам - има два вида еманципация: еманципация на жените и еманципация на мъжете. И мъжът днес е тъй зависим, както и жената. Жените трябва да се еманципират от мъжете и мъжете трябва да се еманципират от жените. И мъжът днес е тъй зависим от жената и жената е зависима от мъжа. Какво значи да се еманципират? Да дойде между тях великото, божественото и те да се слеят в едно. Те не трябва да се мразят както става днес. Мъжете и жените са само външни форми. Те са двойки, излезли от Бога. Те са словото. Тези души не трябва да се самозаблуждават. Всяка душа не трябва да мисли, че се е родила, но трябва да знае, че се е въплътила на Земята. Не е достатъчно и да знае, че е слязла от Небето, защото тогава аз ще запитам тази душа да ми каже, какво има на Небето. Ако ти идеш от света на ангелите, какво ще кажеш за тях? Че и ангелите се развиват. В света съществува една вечна еволюция на съвършенство. Всичката култура на света е дошла от ангелите. По същия начин се развиват. Те когато идват на Земята, въплътяват това, което помнят от Небето. Когато четете Стария завет, срещате там, Господ да казва на Мойсея: гледай да направиш Скинията тъй, както си я видял горе. Но Мойсей не можа да направи Скинията тъй, както я видя. Под думата скиния ние разбираме друго нещо. Това подразбира да се създаде един дом, едно жилище за човешката душа. Под жилище разбирам живо тяло, в което да има място за всички, да има място и за Бога. Сега има ли място във вашето тяло за Бога? Вие казвате, че ходите на църква. Я ми кажете, на кое място е вашата църква? Вие ще ми кажете: нашата енорийска църква е на еди-кое си място. Нашият енорийски свещеник е еди – кой си. Не, той е един наемник. Това, което вие слушате да ви проповядвам, аз не наричам още проповед. За да се въплъти една моя проповед в плът и кръв, аз трябва да я прекарам през 10 степени още. Вие казвате: този човек съвсем ни обърка умовете. Ние знаехме, че трябва да обличаме добре децата си, да се храним добре и т.н., но сега какво трябва да правим? Моята проповед още не е разработена у вас. Сега като се върна у дома си, аз трябва да работя още върху вас, да прекарам тази моя проповед през 10 степени още. Да ви проповядвам, аз разбирам да ви дам нещо от себе си, а не да взема нещо от вас. И като се върнете дома си, да кажете: сега разбираме Бога! Тъй че това, което имате още не е проповед. Не е и проповед това, да наредя една мисъл с нейните точки, запетаи, двоеточия, дълги и къси изречения, периоди и т.н. Всички тия неща са красиви, но те представляват малки и големи спирки. Аз наричам периодите в речта малки и големи станции. Такава една голяма станция, един голям период е например Горна Оряховица. Там се спират много пътници, починат си малко, купят си нови билети и пак продължават пътуването си. Другите малки спирки са точки, запетаи, двоеточия. След ред такива малки и големи спирки се достига до Варна, където цялата глава е завършена. Тази глава се скачва в общата фигура.

И тъй, разумното слово трябва да се въплъти, да стане плът.

В миналата си беседа аз ви говорих за устройството на съвременното общество. Обаче, за да не изпаднете в крайност трябва да знете,че това нещо се доказва от учени хора, които са живели някога в Египет, в Персия, във Вавилон. Те знаят тия неща. От тези хора днес срещаме навсякъде по Европа, и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в България. Аз няма да ви доказвам всички тия неща. Ако вярвате, приемете ги като верни, ако не, приемете ги като приказка. Не казвам,че трябва насила да приемете това нещо, но ето всички вие сте чели много романи, където се разправя за някой, че силно се влюбил и вие вярвате. Приятно е, че вярвате. Гледате някой художник нарисувал една много хубава картина, която може да е вярна, а може и да не е вярна, но вие я изучавате, възхищавате се от нея. Както и да е, това не е важно, но казвам: и аз и вие обичаме истината, затова не искам да ви заблуждавам, но искам да ви накарам да възприметете истината. На Земята са живели не само тия учени хора, за които ви казах преди малко, но и вие сте живели, само че мнозина от вас, като сте минавали по тия места сте спали, та сега нищо не помните. И ако сега се пробудите, мнозина от вас ще проверят тази велика истина, че са живели някога на Земята. И това е великото и красивото у нас, че ние носим опитностите на хилядите векове в своята душа. И всички добродетели, всички способности, които днес имаме са резултат на минали животи. Тези опитности са складирани днес в човешката душа. Това е словото, което сега работи. Бог не работи само сега. Той е работил и в миналото, пък и в бъдеще ще има своето велико проявление.

Та казвам: у всички ви трябва да има велик стремеж да добиете разумния, истинския живот и словото да стане плът у вас. Нали всички искате да имате магическата тояжка? Казвате: какво ще се прави с тази сиромашия? Казвам: ще ви дам една тояжка и с нея ще си служите. Разправяше ми един познат следния пример, който аз ще ви предам в свои думи. Отива, един от сточните ученици при своя учител и му казва: учителю, много изпати главата ми! Моите съученици, па и всички хора около мен ме много мразят. От всички училища ме изключваха. Натеглих се вече в света. Дай ми нещо като мускали ли ще бъде, като дръвче ли ще бъде, та като го хвана да мога да постигна нещо. Учителят му отговорил: аз мога да ти дам една малка пръчица, но опасността е там, че тя има две края: единият е лош край, а другият – добър. Ако ти хванеш лошия край, положението ти ще стане 10 пъти по-лошо, отколкото е сега. Нищо, ти ми дай една такава пръчица, аз ще хвана добрия й край. Учителят му казал още две думи, които аз няма да ви кажа. Дал му пръчицата и му казал: ще гледаш съзнанието ти да е будно. Ученикът взел пръчицата и тръгнал по пътя си. По едно време срещнал един човек, който му направил голямо зло. Той веднага намислил да му отмъсти по някакъв начин и хванал лошия край на пръчицата, но паднал на земята. Той отива повторно при Учителя си и му казва: кой е добрият на пръчицата, за да хвана него. Тази пръчица не е за тебе, му казва Учителят. Тя не е за този човек, който не може да използва злото и доброто в света. Всеки човек, който не знае как да носи пръчицата не е маг. Той трябва да прегъне тази пръчица на колело и да знае кък да се движи в нея. Той трябва да застане в центъра на това колело, на този кръг и там да се движи. Според съвременната философия се казва, че в този кръг действува седмия принцип на излизане и влизане в кръга. Това са приливи и отливи в самия живот. Тия приливи и отливи се връщат много пъти към радиусите. Следователно, като дойде у вас една мисъл, трябва да знаете откъде иде тя, от периферията или от центъра на кръга. Често вие имате известни настроения, виждате един човек и казвате: този човек не ми харесва. Защо? Знаете ли, че този човек, когото вие не харесвате е много обичен на Бога? Бог гледа еднакво и този човек и на вас. Ако той е грешник, Бог гледа еднакво и на него, както и на светията. Като ви казвам така, вие ще кажете: щом Бог гледа еднакво и на праведния и на грешния, тогава защо да се стремим към съвършенство. Не, с това искам да кажа, че когато Господ иска да повдигне света, той праща праведни хора, а когато иска да накаже света, той праща грешни хора. Ако някой апаш хване един милионер за гушата и го обере, милионерът ще каже: какво право има този човек да ме изнасилва? Ами какво право имаш ти да изнасилваш другите? Тогава и ти не изнасилвай, за да не бъдеш изнасилван. Всичката философия на живота седи в следното: като ви дойде някое нещастие, всеки от вас да може да контролира ума си, да се проникне от онази дълбока вяра към Бога, да се зарадва и да знае, че това нещо е за добро. Дойде ти петнис тиф или друга някаква болест, при която температурата ти се повишава до 40 или до 41 градуса, да кажеш: не, аз зная че и при 41 градуса няма да умра! Ще кажете: да, но науката е констатирала, че човек при 42 градуса вече умира. Туй, което науката е доказала, още не е абсолютно вярно. Ако човек вярва, ще види, че има микроби, които и при 120, и при 200 градуса не умират. Този човешки организъм, който се разлага и гние при 42 градуса, той е едно развалено здание, за което се изисква малко нещо да рухне. Истинският човешки организъм трябва да прилича на онзи вековен дъб, който от никакви бури не се събаря, нито се разкъртва. Следователно, огънят не разрушава хората, но престъпленията ги разрушават. Казват за някого: този човек заболя от тежката болест. Температурата му се качи до 41 градуса, той не издържа и умря. Не, той не е умрял от огъня.

В Писанието се казва: живото слово се е въплътило.

И тъй, сегашното ни възпитание, за нашето благо и за всеки едного от нас това слово трябва да се въплъти. Всеки от вас още от днес може да започне нов живот. Като измени своя живот, с това ще измени и живота на своя народ, на своето общество и на своя дом, с което ще принесе благо и на цялото човечество. Когато Христос дойде на Земята, той видоизмени всичкото тогавашно течение и внесе в света нещо ново. Христос и до днес работи и продължава още да проповядва на хората. Той цели 2000 години вече откак проповядва. Днес само в Америка има 120 000 уста, в Англия има най-малко 72 000 уста, които проповядват все за Христа. Всички тия проповедници не проповядват тъй, както Христос иска, но той им казва: проповядвайте криво-ляво, както можете, докато дойдат хората на любовта, които ще носят магическата пръчица. Те ще внесат в живота първото правило. То е следното: когато дойдеш в дома ми, аз ще те поздравя с моята любов и ти ще ме поздравиш с твоята любов. В новата култура всеки ще има една определена стая за любещите, които като дойдат при него, той ще им даде най-хубавото легло, най-хубавия юрган и най-хубавите дрехи. Който дойде при него ще му каже: тези дрехи са за тебе. За всеки гост ще има и специално дърво с плодове. Ще каже: радвам се, че мога да ти предложа това дърво с плодове. И той ще отговори: радвам се и аз ти благодаря за тези плодове. По тях познавам, доколко съм обичан. Сега, обаче, кой от вас има специални дрехи, специални легла, специална храна и специални плодове за гостите, които го посещават? Само царете. Когато дойде новата култура, когато словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Къде може Христос днес да подслони своята глава? В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Божественото начало във всички времена се е проявявало според нуждите на човечеството като е водило човешката душа в правия път за разбиране на великата истина, която напредналите души търсят. Не е въпросът да поддържаме една или друга страна. Въпросът е всички да бъдем носители на великото божествено учение.

Когато ние говорим за новото учение, някои казват за себе си: ние сме социалисти. Питам: вие, социалистите, имате ли една стая в къщата си за вашите ближни? Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме. Ама аз съм демократ. Вие, демократите, имате ли една стая в къщата си за вашите ближни? Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме. Ние сме православни. Вие православните, имате ли една стая в къщата си за вашите ближни? За в бъдеще ще имаме. Ние сме комунисти. Вие, комунистите, имате ли една стая във вашата къща за ближните се? За в бъдеще ще имаме. Някои от вас само чакат да видят, какво ще кажа за комунистите, че да кажете: той говори за комунистите. За какви комунисти? За тия, които носят парабели ли? Или за комунистите, които носят живото слово? От кои комунисти сте вие, от белите ли, от червените ли, от сините ли, от кои изобщо? Хората се различават до известна степен едни от други, но трябва да преминат известни трансформации и в религиозно, и в политическо отношение. Ще приведа следният пример: когато евреите пътуваха през пустинята, те носеха своята Скиния, разделена на части. Всеки народ или всяко племе носеше по една от тия части. И когато ги запитваха из пътя, какво носят, те отговаряха, че носят Скинията. Когато всички тия племена се събираха, всяко племе слагаше своята част на едно определено място и по този начин съграждаха Скинията. По същия начин и всяка политическа партия носи по нещо божествено в себе си. Също тъй и всяка религия носи нещо хубаво в себе си. В православната църква, например има нещо хубаво, но тя не включва в себе си само хубавото. Обаче православните казват: само ние носим божественото в себе си. Не е така. И мохамеданите, и будистите и всички религиозни хора все носят по нещо хубаво в себе си. Обаче има разлика между тях. Някои носят нещо по-хубаво от другите, но все – таки никой още не носи в себе си изключително божественото. Когато обаче, Христос дойде на Земята или когато Бог дойде да живее на Земята, тогава всички хора ще се съберат на едно място и ще видят благото, което се сдържа у всеки едного и от това благо ще направят един великолепен храм, в който ще могат да се покланят на Бога в Дух и истина. И словото ще бъде у нас живо, въплътено слово.

Върху тази база сега вие можете да се лекувате. Срещам мнозина нови медици, които искат да изучават добре медицината и казват: нали трябва да лекуваме хората? Да, трябва да ги лекувате, но трябва да знаете, че лекуването им не седи само в това, да знаете устройството на тяхната костна и мускулна система. Аз нямам нищо против това, изучавайте костите, но знайте, че има живи кости, има и мъртви кости. Трябва да се изучава нервната система на човека в нейното здравословно, а не в нейното болезнено състояние. Изобщо, трябва да се изучават здравословните състояния у човека. Какво е здравословното състояние на едно дете и дали то е здраво, лесно може да се разбере. Как? Запример, дядото в някоя къща е болен, хилав, а при него спи внучето му. След известно време дядото се подобрява, а детето става хилаво. Или има случай, когато бащата на някое семейство е болен, почти на умиране, а детето здраво. Но от близкото съприкосновение настава обратния процес: бащата оздравява, а детето умира. Тогава бащата казва: Бог да прости моето дете! Аз оздравях, наистина, но то си замина. Има хора в света, които достатъчно е само да те погледнат и техният поглед да ти донесе някое голямо нещастие. Такива хора не носят нещо добро. И, ако ти си дърводелец, например, като те погледне такъв един човек, не се минава много време ръката ти се отсича. Такива хора като посетят дюкяна ти само един път цял месец след това никой не влиза в него. Казвате: какво се случи, че никой не ми влиза вече в дюкяна? Влязъл е някой от тия благообразните, от културните хора и е задигнал всичко от тебе.

За в бъдеще, когато искат да назначат някъде някой учител, аз бих дал следната максима: да се избере една комисия, която да следи, какъв резултат ще произведе явяването на назначения учител между децата. Без да знае тй, те ще го наблюдават три пъти във време на преподаването му. Тази комисия ще следи, какво желание ще се яви у децата му, когато излязат извън класната стая: дали те ще вземат да четат някоя книжка или ще започнат да играят и да се бият. Ако четат помежду си, значи този учител е на мястото си, но ако се бият, той е един обикновен учител. Всеки учител трябва да носи нещо свещено в ума си. А ние днес поверяваме своите деца безразборно на този или на онзи учител. Казвате: учител е този човек! Съвременните учители трябва да учат децата си, но как ще ги учат? Ако днес някой учител си позволи да изведе децата на Слънце, казват: този учител е идолопоклонец. Ако ги остави в класната стая да дишат праха, казват: това е според програмата на училището, занятията трябва да стават непременно в клас. Защо един учител да не може да изведе децата вън от училището на чист въздух за час или час и половина и там да си поиграят? Сегашните учители държат прозорците на класните стаи постоянно затворени, особено зимно време, да не би учениците им да изстинат. Че със затворени прозорци те ще изстинат по-скоро, отколкото с отворени. Ако един учител е добър, разумен, децата му не могат да заболеят. Ако път случайно заболеят, той ще ги излекува. Същото е и с майката и с бащата. Смъртта не е в състояние да вземе детето на онази майка, която има живото слово в себе си. Децата на всяка плът, която е в разрез с Духа ще умират и ще се раждат. Ако такъв човек обърне някого към Бога, той ще умре.

Та казвам: в приложението на това учение всеки трябва да бъде много искрен, да се опита докъде е достигнал в това си развитие. Как ще се опитате? Идете в някой дом, където хората са болни и ги запитайте само, дали са добре или не? Те ще ви кажат: децата ни са болни. Кажете им: добър е Господ, всичко ще мине благополучно. Идете след една седмица пак! Ако състоянието на болните се е подобрило, вие сте от добрите хора, но ако състоянието им се е влошило, вие не сте от светиите. Ако влезете в един дом, където хората не са в съгласие, а вие намалите поне на половина това несъгласие, туй показва, че в душата ви има една свещена идея. Тя трябва да съществува тайно в душата ви, за да можете да влияете на хората за добро. Сега всички хора се плашат от нас, но аз казвам: кажете ни, от толкова време вече, как хората в света само ядат и пият, в какво състояние се намират те? Подобри ли се животът им? Те не са ли в едно хипнотическо състояние? Когато хората се убиват помежду си, това не е ли пак едно хипнотическо състояние? Когато хората се мразят, това не е ли едно хипнотическо състояние? Всичко това е една хипноза. А когато вие събуждате хората, за да извършат волята Божия, не само на думи, но на дела, това не е ли един велик акт? Тогава защо ще се плашат хората от нас? И сега седнали хората да третират въпроса, дали Христос е спасил света и какво изобщо е напраавил за него? Христос и досега още не е спасил Земята. Той спаси само тия хора, които бяха при него. Питам ви: онези, които се бият спасени ли са? Спасените са при него. Казват, че на Земята щяло да стане второ пришествие. Няма какво да става второ пришествие. То отдавна е станало. Повече от век и половина откакто става второто пришествие, но не на Земята, а горе на Небето. И там, хората около Христа са спасени. Днес, обаче, очакват спасението на Земята, очакват Христа да дойде след 200-300 години. Това нещо е станало вече. И всеки от вас като умре, или ще възкръсне или ще остане на Земята да се ражда и преражда. И сега всички хора казват, че раят бил на Земята. Какъв рай има на Земята? Ще те затворят, ще пишат всички вестници за тебе, ще ти турят какви ли не епитети и след всичко това ще кажат, че в някакви си палатки там горе в градината се вършили най-лошите работи. Откъде знаят те това нещо? Присмял се хърбел на щърбел. По този случай турците казват: човек съди за нещата от себе си.

Съвременното общество не може да види нищо хубаво в нещата. Аз съм срещал добри хора и между младите, между старите, но кажат ли веднъж за някого, че е лош човек, лош става. Кажат ли за някого, че е добър човек, добър става. Среща ме един и ме запитва: ти знаеш ли какво пишат вестниците за тебе? Зная. Ами защо не им отговориш? Не съм толкова учен, за да им отговоря. В много неща можете да ме обвините, но в едно нещо не можете да ме обвините, а именно: досега още не съм подкупил пресата. И вестникарите са честни хора, пишат от убеждение. Ама от страна на други някои може да са подкупени. За другите не зная, но колкото се отнася до мен, честен съм в своите намерения. Вестникарите са най-благоразумните хора, отлични са те, много добре просвещават хората. Те са деветото колело на седмото или на осмото чудо. Каквото напишат, това става. Като вдигнат врява: война, война ще стане! И война става. Като вдигнат врява: мир, мир, ще стане! И мирът дохожда. Като вдигнат врява, че на еди – кого си трябва да се помогне и му се помага. Като вдигнат врява, че хората трябва да станат религиозни и те стават религиозни. Каквото кажат, става. Те имат магическа сила, служат си с едно масло от най-хубавата есенция, в която има златни примеси. Като се намаже перото им с това масло, то пише и много хубави работи написва. Отдалеч още благоухае това масло. Туй не се отнася само до вестникарите, защото и те са излезли от средата на хората.

Сега ние сме се отклонили от Бога, от разумния живот и продаваме най-възвишеното, най-благородното в себе си. Колко пъти досега ние сме продали най-хубавите си мисли и най-благородните си чувства. Някой казва: не може да се живее другояче. Та именно като греши ще умреш. Когато живееш честен живот, ти можеш да гладуваш и 10 дни, но пак ще издържиш, направете този опит. Гладувайте 10 дни и след това елате при мене. Като се подложите на този опит, чакайте да видите, дали няма да дойде някой при вас. Ако никой не дойде, аз ще бъда последният, който ще ви посети. Това е един велик закон, който работи в света, затова не се безпокойте, не се страхувайте. Младите казват: какво ще правим? Религия не ни трябва. Да, не ви трябва религия,която поробва душата, но ви трябва религия, която носи истината. Наука не ни трябва. Да, не ви трябва наука, която разваля умовете ви, но ви трябва наука, която носи мощ и сила. Трябва ви наука, която дава живот. Какъв млад е този, който се прегърбил, гръбнакът му се извил като буквата “S”? Младият човек трябва да бъде изправен като свещ. Като погледнеш някой млад човек да върви, да ти е приятно да го гледаш: да е строен, пъргав и пластичен. А тъй, видиш ли някой млад човек с наведена към земята глава, казвам: това не е млад човек. Младите казват: какво да правим, когато старите не ни приемат между тях? Защо трябва да ви приемат старите? Щом Господ ви е пратил на Земята, вие трябва да работите – нищо повече! Старите казват: ами ние какво трябва да правим? Вие, старите трябва да бъдете по-силни от младите. Ако младият вдига 100 кгр., старият трябва да вдига 200 кгр. А сега, младият вдига 10 кгр., а старият казва: помогни ми, дядовото гръбнакът ми не държи! Аз вдигам едва един килограм. И след всичко това такъв човек минава за мъдър, главата му била пълна със знания и опитности. Не, не е пълна главата на този човек. Всеки човек, който губи своята морална и духовна сила е един морален инвалид. Здраво трябва да погледнете и вие и съвременното общество на този въпрос. Вие казвате: ние знаем тези работи. Не, не ги знаете. В истинския живот аз зная само това, в което живея. Ако кажа, че зная, какво нещо е любовта, не съм прав. За даден момент аз зная от любовта дотолкова, доколкото живея в нея. Аз обаче, съм опитал любовта във всички нейни форми. Любов, която трае ден и половина не е любов. Това е празна работа. Някой казва: умъ ми се повреди от любов. Това не е любов вече. Онази любов, която прониква в душата на човека не разваля нито ума, нито сърцето му. Тя му дава мощ, светлина, сила и знание. Това е божествната любов. И ако тя дойде у вас, ще внесе истинския живот. Дойде ли у вас истинския живот ще внесе истинското знание Дойде ли у вас истинското знание, то ще отвори умовете ви и вие ще знаете основно няколко езика, но трябва да изучавате и ангелския език. За това, че някои от вас знаят френски, немски, италиянски, английски, даже и санскритски, аз ги похвалявам, но всички вие трябва да изучавате и ангелския език. Кой от вас е изучавал ангелския език? Първата буква на ангелския език започва с думата любов, но не тъй, както я знете на български език. В ангелския език гласните букви съставляват основните добродетели. Това, което представлява за нас принципи, в ангелската азбука съставлява гласните букви. Буквата “а”, буквата “о” в ангелския език, например, представляват известни добродетели. В ангелската азбука има повече гласни букви, отколкото в нашия език. Колко гласни букви в същност имат ангелите, няма да ви кажа. Те имат и повече съгласни. Ние, съвременните хора се стремим по възможност да опростотворим своя език. Днес всички езици са много бедни. Има много деликатни изрази, деликатни произношения, които не могат да се предадат със съвременните езици. И у птиците има особени произношения, които не могат да се предадат с нашите гласни и съгласни букви.

Та когато дойде разумното слово, една велика епоха ще се създаде и знанието, което очаквате ще дойде. Знанието, което е събрано от хилядите векове ще се даде на хората. Само тогава всички ще разберете, какво нещо е човешката душа. Знаете ли какво нещо е човешката душа? Само онзи, който има душа, може да носи в себе си всичките добродетели. Няма ли човек душа в себе си, безполезно е да му се говори за възвишен и духовен живот. Ще ви приведа следния пример. Представете си, че някой учен човек нагласи един фонограф да ви говори нещо. Чрез тази плоча могат да ви се дадат хиляди обещания. Питам: в същност какво може да направи тази плоча заради вас? Една такава игла може да ви обещае много нещо, но в състояние ли е да изпълни всичко това? Езикът на човека е една жива игла, подобна на тази от фонографа. Питам тогава: на какво прилачат всички ония хора, които обещават и не вършат нищо? Те са желязни игли на фонографите. Отлични са те за фонографите, много обещават, но нищо не вършат. В плочите на фоногарфите има голямо еднообразие, а в плочите, в които има живот има и вечно разнообразие, в тях са и всичките добродетели. Следователно, когато аз обещая да направя нещо то поне пред себе си, за успокоение на моя дух, трябва да го направя, трябва да го изпълня в най-малък размер.

И тъй, разумното слово трябва да се въплъти!

И Писанието казва: ето, аз хлопам! Ако дойде в дома ви един велик виртуоз, това няма ли да бъде велико благословение за вас? Вие ще чуете такава музика, каквато по никой друг начин не можете да чуете. Ако дойде в дома ви един велик художник, или един велик поет, който знае истината, или един велик философ, или един велик адепт, или един велик Учител, това са епохални неща за вас, това са красивите неща в живота ви. Ако в дома ви дойде един велик виртуоз да ви свири или ако в дома ви дойде един велик художник да ви покаже своята знаменита картина, това не е ли едно голямо благоволение за вас, което струва повече, отколкото ако бихте спечелили даже и 100 милиона лева? Питам: кое е по-хубаво, да спечелиш милиони или да чуеш песента на един велик виртуоз? И наистина, когато се обрънем към Бога и възприемем неговата любов, ние ще придобием неа-голямото благословение и за себе си и за другите. Или когато чуем гласа на един ангел, в ума на когото са складирани знанията на всичките векове, а на гърба му са турени всичките богатства на света, това не е ли друго голямо благословение за нас? Този ангел ще каже на Госода: Господи, там долу на Земята има една душа, която те обича от хиляди векове, искам да сляза малко при нея. Господ ще му разреши да слезе. И когато този ангел те посети, ти ще се зарадваш, ще се възродиш. Питам: такова едно посещение не струва ли повече от всички блага на Земята? Аз ви говоря за такава опитност, каквато всички може да имате. Вие можете да я проверите всеки ден и ще видите, че това е една велика истина. Ако живеете в тази велика истина, ще се развивате правилно. Ето защо вие трябва да се стремите към тази истина. Като ви говоря това нещо, не мислете, че аз не удобрявам вашия живот. Не, аз гледам на вас като на малки деца, които учат и казвам: мнго добре учите, но трябва да знаете, че след като сте издържали тази година изпита си отлично, догодина ви предстои друг изпит, на третатат година трети изпит и т. н. И след като издържите ред изпити, пред Бога вие пак няма да знаете нищо. Пред него ще се намирате всякога в същото положение. Питам: какво трябва да направите тогава? Трябва да знаете, че развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. По този начин ти ще реализираш това, за което душата ти копнее, което е скрито в нея. Някой казва: ще направя това и това, след като добия любовта. Не, важното е, какво можеш да направиш сега като я няма. Друг казва: ще направя еди – какво си, след като спечели много пари. Да, като спечелиш много пари, лесно е. Важното е, какво можеш да направиш в този момент още. Знаете ли на какво прилича вашето положение? Представете си, че вие отивате при един бакалин да купите нещо за 10 лева и му давате 100 лева, от които той трябва да върне 90 лева. Той започва да прави сметката: ето, давам ви 50 лева, обаче нищо не ви дава. Тази работа става само на думи. Давам ви още 20 лева. Колко стават? Всичко 70 лева. Ето ви още 20 лева! Дава ви тия 20 лева. Колко стават? Всичко 90 лева. И 10 лева струва покупката. Значи, всичко 100 лева. Така ли е? Така е, но бакалинът му връща в наличност само 20 лева. Уредихме ли сметката? Уредена е тя на думи. Човекът излиза от дюкяна, бърка в кесията си и намира там само 20 лева. Къде са останалите 70 лева? Ама аз предполагам, че ги върнах. Да но с предполагане работа не става. Ти трябва да върнеш тия пари. Та когато говориш за любовта, за мъдростта, за истината, за правдата, за добродетелта, ти трябва да си ги опитал във всички техни приложения в живота. Да си опитал справедливостта, тъй както тя съществува в живота, това значи, след като срещнеш онзи твой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето и да му кажеш: как си братко, забогатя ли? Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа. Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с правдата в живота!

Казва Иоан: и словото стана плът.

Благодарение на това слово, ние срещаме добри хора навсякъде в живота. Тези добри хора имат свой отпечатък. Те се срещат навсякъде по света, има ги и в България, само че не се проявяват. За сега в света са дошли онези хора, които аз уподобявам на малки деца. И наистина днес малките деца управляват и България. Отгоре казват: нека се упражняват тия деца. Обаче, наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма и в училищата, и в църквите и в обществения строй – навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една епоха, в която затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение, как се съдили едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учили едновремешните учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца, как са търгували едновремешните търговци и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура т.е. останки от културата на 20 век.

Сега, обаче, аз ви говоря за онова, което предстои да стане след 10 000 години. Дали сега ще бъде това нещо или след 10 000 години, то е едно и също нещо. Казано и свършено! Сега или след 10 000 години, това е същото. Тия 10 000 години за един ангел представляват една хилядна част от секундата. За един човек те представляват цели 10 000 години, е за една жаба представляват няколко милиарди години и т.н. Всичко това е нещо относително, но важното е словото да се въплъти в нас. Това е великото в света.

И тъй, отворете умовете си, отворете сърцата си, отворете душите си за разумното слово и бъдете мощни и силни да го възприемете. Когато словото стане плът у вас, всякакво разлагане ще изчезне от вас. Днес вашата плът се разлага, затова често се срещат хора, които миришат неприятно. От идната недяла бих желал поне десет души от вас да започнат да миришат хубаво, а след една година желая всички да замиришат хубаво и Господ да каже: виждам, че от тия хора може да стане всичко най-добро. По този начин само може да се обърне колелото на живота към добро. Това може да стане когато разумното слово се въплъти у нас и когато Бог дойде да живее у нас. Тогава ще дойде новата култура, тогава ще дойде възкресението, тогава ще пеем и ще свирим без страх. Тогава всеки ще седи под своята смокиня и ще яде по колкото пъти на ден иска, по 10, по 20 или по 100 пъти. Така корем няма да го боли, стомах няма да го боли, глава няма да го боли и той ще бъде най-честитият, най-великият човек в света. Слънцето на живота му никога няма да залязва. Тъй ще живеем в бъдеще. И след 10 000 години когато ме срещнете, ще кажете: словото, което ни проповядвахте в 20 век преди 10 000 години се сбъдна.

И тъй, поздравявам ви сега с 10 000 години!

Беседа, държана от Учителя на 13.06.1926 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help