Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ще се наситят

Които гладуват и жадуват за правдата, те ще се наситят. Матея 5:6

Важна дума тук е думата гладуват. Всеки съвременен човек трябва да си зададе една основна задача, която сам да разреши. Например, в какво може човек да използва своя живот? Всички казват, че трябва да живеем. Съгласен съм с това, но животът не седи в ядене и пиене. Яденето и пиенето представляват само едно условие за поддържане равновесие в живота. Животът не седи и в ходене и лутане натук-натам. Животът не седи и в градене на къщи. Животът не седи и в учението, тъй както ние го разбираме. Животът не седи и в съграждане на домове. Животът не седи и в раждане на деца. Всички тия неща са полезни, но в тях не се крие същественото на живота.

Сега всички вие трябва да ме разбирате основно, пирципално, защото всичко онова, което се ражда, което се твори в съвременния свят се разрушава. Къде са всички ония хиляди поколения, които са били родени преди нас? Къде е нашият прадядо Адам? Ще кажете, че Адам е на онзи свят. Колко души вярват в това? Ако би се съставил един референдум, колцина души биха се произнесли, че вярват в Адама? Всички ще кажат, че това е един измислен мит, една легенда. Ще се запитат: възможно ли е да е съществувал такъв Адам? Възможно е. Трябва да знаете, обаче, че реалностите в света всякога допущат противоположности. Всяка реалност има и своя противоположност. Значи, реалностите не са всякога на едно и също място. Преди милиони години звездите са били на едно място, а сега са на друго място. Следователно, ако имаме една астрономическа таблица на звездите от преди милиони години, щяхме да видим, че сегашните звезди не са на същото място, на каквото са били и преди години. Те се преместили. Това става и със звезди от най-голяма величина. Туй показва, че всичко в света се движи. Та когато ние отричаме нещата, това значи, че предметите или идеята не е на същото място, но е отишла на друго място.

Съвременните учени хора са попаднали в известни илюзии. Има учени хора, наречени деца на науката, които си служат само със забавления. Те са учените хора на хипотезите и на теориите. Те са майстори да създават теории. Да вземем например, следната теория: да умножим две единици на живота с една десетмилионна част от единицата на кислорода. Сед това туй число да умножим с една десетмилионна част от тройната единица на водорода. Полученото да умножим с двумилионната част от четворната единица на въглерода. И най-после полученото да умножим с десетомилионната част на азота и с това да довършим задачата си. Какво разбрахте сега от тази теория? Какво придобихте от нея? Това са дълбоки математически задачи, но само за онези, които разбират нещата. Питам: човек може ли да си представи десетомилионната част от единицата на кислорода? Разбира се, тази единица съществува в природата, но преди всичко ние трябва да имаме известни органи, с които да възприемаме тия неща. Ние можем да допущаме нещата, но трябва и да ги проверяваме. Имаме ли развити всички органи, ние ще си служим правилно с тях. Съвременните учени хора на запад трябва да вземат опитностите на източните народи, които по един инволюционен път са слезли от космическия свят. Говори се, че съвременното човечество е слязло някъде от космическото пространство. Някои казват, че то е било някъде в Сатурна, после е било на Месечината и оттам е слязло на Земята. Обаче преди да дойде човекът на Земята, той е бил извън някаква Слънчева система. Казва се, че там някъде се е качило нашето Слънце, но и на това място няма да остане. Това са хипотези и теории на източните народи. Те имат ред доказателства за тия неща.

Днес учените хора имат ред методи, ред теории, чрез които си служат, обаче и техните теории търпят известни видоизменения. Когато хората са решили да изучават космоса, те са слезли на Земята. По-рано техните възгледи са били по-ясни, понеже са живели в по-рядка материя, но после, когато са слезли в по-гъстата материя, възгледите им се помрачили, те почти са изгубили половината от своето знание и по този начин са се оплели в една метафизическа каша, от която може да ги извади само някой разумен ангел. И техните велики Учители само ги гледат, мълчат си, нищо не им казват. Те знаят, че мъчно човекът може да се извади от такава каша. И сега, понеже човечеството се връща от този инволюционен път, отива към своята еволюция, то вменява се за задача, както на сегашната, тъй и на бъдещата култура да го извади от тази каша. Всички хораднес са се забатачили, както в живота, тъй и в научно отношение. Че са се забатачили, виждаме от това, че всяка култура, както на миналото, така и на настоящето не е донесла нищо друго, освен разрушения, немотия, смърт, болести и наказания. Във всяка култура днес, колкото и да е велика, срещаме само пъшкания и страдания. И нашата култура, макар и култура на християнството също тъй има пъшкания. Ако вашият слух беше развит, щяхте като по радио да чуете всички ония вопли, плачове и страдания, които се носят изпод Земята. Някои разказват за театрите, които са давали в Париж, в Лондон, в Берлин, в Ню Йорк или другаде някъде, разправят също тъй за добрите актьори, които играяли на сцената. И всички се трогват от техните роли, плачат. Казвам: други истински актьори има на друга една сцена. Те са около 200-300 000 на брой, те пъшкат и плачат на тази житейска сцена. Тия актьори, от които вие се възхищавате, са платени плащат им пребогато, а тия актьори, които аз зная, актьорите в живота са безплатни – те играят без пари. Такива актьори има и в Българи, и в София специално. Плачат те горките на сцената,без да им даде някой пет пари. Те са първокласни актьори, обаче от никого непризнати.

Питам: коя е причината, за която ние страдаме? Причината, за която страдаме днес е колективна. Всинца сме виновни. Защо? Понеже не вървим в съгласие с великата воля на Бога, не вървим в съгласие със законите на живата природа. Аз разглеждам Бога не тъй, както хората го разбират. Идеята, която съвременните хора имат за Бога, е една изопачена, квадратна лъжа. И всички съвременни владици, попове, хахамини, брамини, всички служители на Бога, един ден ще бъдат поставени на колене пред него. Бог ще уволни всички тия свои служители и най-малко 2000 години те ще изкупуват греховете си за тази лъжа. Те могат да правят днес, каквото искат, но иде съдба и за тях. Те ще видят, че има Правда в света! Божията правда е справедлива, тя не иде от мене. На всеки човек ще се отдаде това, което той заслужава.

И сега, когато съвременните хора говорят за великите принципи на живота, в техните умове изпъква идеята за национална религия, за национализъм. Да, наистина има център на национализма в главата на човека. Той е още тъй наречения център любов към дома, към земята, в която си се родил. Ще видите, че майките, и бащите, и вълците, и мечките, и лисиците, и птиците, всички обичат дома си, всички обичат своето гнездо. Идете при някой орел да вземете птичките му, да видите, как той ще се брани с клюна си. Значи природата е вложила във всяко същество чувството да се брани. Как трябва да се браним ние? В това отношение на правия път ли сме? Казват за някого: той е бездомник, той е безотечественик. За какво отечество се говори? В света има само едно отечество. Нашето истинско отечество е място на блаженство, място на онези благородни, велики души, които са го следвали. Те като са дошли на Земята, са свалили и своето отечество тук. Тъй щото, ние тук сме само колонисти. Питам тогава: какво отечество ще образуваме на Земята? Земята е една колония на истинското отечество. Ние знаем, къде е това отечество. Като ви говоря за него вие веднага ще искате да ви се докаже, къде е то. Аз ви говоря научно върху тази работа. Вие ще кажете: според нашите правила ние искаме да ни се докаже това. Прави сте да искате доказателства, затова и аз ще ви го докажа. Че наистина съществува това отечество, се вижда от обстоятелството, че вие, веднъж дошли тук като колонисти, носите тази идея в себе си и казвате: това е нашето отечество. Щом една идея не съществува в човека, тя не може изкуствено да се роди. Идеите съществуват предвечно. В едно агне не може да се роди инстинкта на вълка или инстинкта на мечката. В едно агне могат да се родят само инстинктите на овцата. Какви са те? Да пасе трева. В едно месоядно животно пък ще се зародят инстинктите, стремежите на месоядните животни изобщо. Какви са техните стремежи? Да ядат месо, да грабят. Обаче, защо вълкът яде месо, ще оставим този въпрос настрана. Вълкът не е виновен за това нещо. Ние, съвременните хора, имаме най-малко право да съдим вълците, мечките, орлите за техните престъпления. Най-големите престъпници в това отношение са човеците. Какво от това, че един вълк изял през годината една овца? Човекът изяжда през годината толкова много овце и отгоре на това узаконява своите престъпления. Казвам: само праведният трябва да съди. Слушал съм да говорят селяните от някое село: знаете ли, че снощи влязла една лисица в курника на Ивана и изяла най-хубавата кокошка? Тъй ли! Ами знаете ли, че снощи един вълк зграбчил от стадото на Стоян Драганов най-тлъстата овца? Как тъй? И всички се очудват, тревожат, обсъждат въпроса и току виж, цяла потеря тръгва да гони този вълк. Питам: къде оства православието? Къде остават свещените идеи на всички, които вярват в Бога и в троеличието му? Къде остава вашата любов към отечеството ви и към Бога? Как просвещавате този вълк? Като дойдете на власт вие го изтезавате тъй, както когато уловите една овца и я остригвате. Казвате: Господ е наредил така. Ако Господ беше наредил така, тогава този закон трябваше да бъде еднакъв за всички. Питам: птиците стрижат ли вълната на овцете? Правят ли от нея платове, които да продават или да се обличат с тях? Някога те оскубват по няколко косми от агънцата и от тях си правят гнездата, а не ги употребяват за дрехи. Техните дрехи са майсторски направени и боядисани с хас-боя, която не белее на никакво Слънце. Значи, тяхната мода е поставена от самата природа. Нашата мода от природата ли е турена? Не. Вие казвате: това е последна мода, дошла от Париж. Питам ви: когато дойде тази мода от Париж, вие съобразихте ли се с природата, взехте ли нейното съгласие? Вземете, например, преди десетина години жените носиха корсети, с тях се стягаха като оси. Преди това време те носиха някакви турнюри, нещо като седла. Така се продължи модата няколко години. Преди това пък дамите носиха рокли, тъй наречените молокови. Те бяха рокли, с някакви обръчи долу, за да стоят роклите разперени. С тези рокли жените не можеха да влизат в стаите. Те не биха могли да влязат в един салон като нашия. Такава дама, ако иска да влезе в някоя къща, трябва да остави обръча си вън и така да влезе. Днес ние се смеем на всичко това, но то е мода. Такива са нашите възгледи за живота. Нашите умствени възгледи представляват такива молокови и такива турнюри.

Сега, като ме слушате да говоря така, някой от вас ще каже: чакай да видим, какво ще говори този човек против държавата. Измежду вас се срещат дедективи, дошли да следят, какво ще се говори. Казвам: знайте, че и аз съм един дедектив, слязъл от невидимия свят в София. Като ви гледам как живеете, ще кажа на Господа: тия колонисти тук не вършат волята божия, не вършат волята на своето отечество. Ако се върши волята божия, законите трябва да бъдат еднакви за всички. Законът трябва да бъде еднакъв и за царе и за прости. Ние трябва да сме най-последни пред закона. И когато дойдем до свещения закон на правдата, всички трябва да имаме благоговение пред нея. Всяка погрешка е погрешка, от когото е да е направена тя. И простият като направи погрешка, и царят като направи погрешка, пред закона на правдата тя е все погрешка. Достойнството на човека седи в това, да поправи тази своя погрешка. В света и светията прави погрешки, и ангелите правят погрешки. Погрешките са възможни за всички. Само едно същество не прави погрешки. Това същество е Бог. Всички други същества правят погрешки. Туй произтича от закона на ограничението. Всяко същество, което се ограничава има възможност да прави погрешки. Някои погрешки стават несъзнателно,а някои се правят и нарочно, съзнателно.

Питам ви сега: като колонисти на Земята как трябва да устроите живота си? Ние сме подчинени на такива закони, които не можем да нарушим. И всяко нарушение на един естествен закон на Земята носи смърт. Има много народи, които са изтребени от лицето на Земята само по тази причина, че са нарушили естествените закони на природата. Геологически е доказано, че цели раси са изчезнали по същата причина. Няма какво да се спирам върху тия факти, те могат всеки момент да се проверят и докажат. Тия раси са изчезнали поради неспазване законите на природата. Според някои научни данни сегашната раса представлява смес от други две раси: едната раса се състояла от хора с дълги глави, а другата раса се състояла от хора къси, с малки глави. Хората от първата раса са били високи, с много стройни черепи, снажни, философи. И днес имаме хора от тази раса. Хората от втората раса са били ниски, с валчести глави и повече практични хора. От смешението на тези две раси са произлезли сегашните хора. Това са само теории, хипотези, които трябва да се докажат, защото учените хора на запад спорят върху истинността на тези данни. Значи, има нужда от още някои данни. Има ред други математически данни, с които обаче, не може да се доказват тия неща на съвременното човечество, понеже то не е в състояние да ги разбере.

Въпросът не седи в това, да имаме много знания, но да имаме правилни разбирания за живота. Истинският живот на хората седи в правилното разбиране на живота. Схващането на учените хора, че ние трябва да подчиним живата природа на себе си е криво. Напротив, ние трябва да изпълним законите на живата природа. И най-учените хора трябва да се приближават към нея с най-голямо страхопочитание. И всеки който не изпълнява законите й, тя го изпраща на онзи свят. Когато дойдем до положение да боравим съзнателно с нейните сили, например, с електричеството, както и с други някои по-тънки сили, ще видим, че те носят смърт. Един от най-учените хора, който се занимавал усърдно с физиката и химията и беше се домогнал до известни тайни, които мислеше да разкрие на човечеството, обаче, когато правеше своите опити, той забеляза, че шишетата с реактивите се местиха от едно място на друго. В тия шишета той държеше разни елементи, които употрябяваше при своите изследвания. С това нещо от невидимия свят искаха да му кажат, че не е време да съобщава тия свои открития на съвременното човечество. Те още не са готови да употребят на място тези блага и ще злоупотребят с тях, а с това той ще си навлече голямо зло. Някои казват: кажете ни истината, как да владеем силите на природата. Знаете ли какво бихте направили вие, ако владеяхте изкуствотот, което имаха египтяните да пренасят големи тяжести от 5-10-15-20 милиона килограми от едно място на друго без всякакво усилие? Ако някой обиди такъв човек, току-виж, че той задигнал 100 – 200 000 килограми тежест от София и почне да хвърля тия снаряди срещу този човек. Какво ще излезе от това? То ще бъде най-голямата, най-ужасната война. Такава война са имали боговете едно време, докато са разрушили всички, след което Господ ги задигна на онзи свят и им каза: докато не станете по-уравновесени няма да слезете на Земята. Боговете са много амбициозни. Само когато говорим за Бога, ние разбираме вече, че той се отличава с великодушие и благост. Той е всемилостив и всякога прощава. Щом някой се покае, той го прощава, но понеже тези богове са горди, той не ги прощава.

Някои искат да кажат, че Христос бил много учен, но никъде не се е учил. С това искат да изкарат, че той е от божествен произход. Така е, но Христос се е учил в много училища. Сам той казва: както Отец ме е учил. Неговата наука не е била като тази на нашите съвременни професори от университетите, които не знаят, от колко елемента е съставен физическия свят. Казвате: как да не се знае това? Нали имаме периодичната таблица на елементите от Менделеев, в която се вижда, от колко елемента е съставена материята? Да, но както знаете и в тази таблица има междини, т.е. празни пространства, които отговарят на неизвестни засега елементи. Този въпрос може да остане още за дълго време неуяснен. Христос ни е оставил много правила, по които ние можем да урегулираме нашия живот, защото живата материя има отношения към нашия живот. Ако вие изучавате теоретически свойствата на кислорода, това е едно нещо, ако изучавате неговото приложение в живота, това е друго нещо. Например, ако дишаш кислород в раздразнено състояние, той ще произведе един резултат в строежа на твоето тяло, но ако го дишаш по всички правила, той ще произведе друг резултат. Ако пък имаш тази велика любов към човечеството и бъдеш честен и справедлив човек и дишаш кислород, той ще произведе съвсем друг резултат. Аз казвам: в света има два велики принципа, които хората трябва да приложат в живота си, за да не бъдат обикновени, а гениални хора. Най-първо хората трябва да имат непоколебима любов към Бога, да го обичат, без да ги знае някой. И второ: всякаква лъжа от сърцата и умовете им да бъде абсолютно изключена. Ще кажете: може ли без лъжа? Може без лъжа. Лъжата трябва да остане вън от живота. Аз говоря за съзнанието на човека. В съзнанието начовека не трябва да се допуща абсолютно никаква лъжа- нито бяла, нито черна. Вън от живота всеки може да излъже. Питам някого: има ли петно на твоята дреха? Няма. Не, той трябва да каже, че недовижда нещата. Дрехата има петна, но той не ги вижда. Това вече е друг въпрос. Или, ако кажа някому, че дрехата му е много модна, красива, това не значи още, че по нея няма петна.

И тъй, аз говоря за лъжата в съзнанието на човека. Затова първото нещо, което предстои на човека е да се освободи от лъжата. Освободи ли се от лъжата, тогава ще потекат в неговия ум сили, които ще го направят силен и мощен да мисли. Единственото нещо, което сега спъва хората е лъжата. Даже някои учени хора, материалисти, казват, че вълкът и лисицата били по-умни от човека. Казвам: по-голям глупак от вълка няма и по-голям глупак от лисицата няма. Ако вие представлявате лисицата за по-умна отчовека, питам: какво търси нейната кожа по дрехите на хората? И ако вълкът е по умен от човека, какво търси и негвата кожа в складовете на хората? Както виждате, дерат кожата на вълка, дерат и кожата на лисицата. И всеки човек, комуто дерат кожата, учен човек ли е, умен човек ли е? Чудни са хората като казват за някого: този човек е много учен финансист, свиршил е два факулета. Да, учен човек е, но докато не е бил на власт, държавата имала на разположение 100 милиона, а щом дойде на власт, остават й само 50 милиона лева. Може ли да бъде учен този човек? Не, този финансист трябва да отиде на онзи свят и там да приложи финансиите си. И всяка майка трябва правилно да прилага финансиите си. У всяка майка има лъжливата идея, че като й се роди син, той трябва да бъде най-ученият, най-силният, най-знатният човек. Не, всяка майка трябва да пожелае, щото нейния син да бъде най-благородния, най-великодушния, най-мъдрия, да се застъпва за каузата на страдущите, на хората без пари в света. Туй е, което идейната майка трябва да желае.

По какво се различава идейната любов от материалната? В идейната любов има известни еротически образи, които развращават умовете на хората. Днес ти никъде не можеш да погледнеш в съвременния свят, без да не се разврати ума ти. Накъдето погледнеш, все ядене и пиене, навред бирени чаши. Другаде погледнеш, ще видиш някоя жена със своите гънки на лицето, с особеното й изражение, със своята особена хубост. Турците в този случай казват: благословение е да гледаш хубостта на такава жена. Те си имат на турски език специален израз, който мъчно може да се преведе на български език. Онези, които знаят турски език, нека го преведат на български на тия, които не знаят. Срещнете някоя мома, намирате я внимателна, красива и си казвате: хубава е тази мома, очите, устата й са хубави, устните й са червенички и т.н. Не е лошото в това, че се възхищавате, но лошото е в желанието, което се явява. И започва някой да се овъртва около нея. Желания има в този човек. Така и вълкът има желание да пипне овцата, че после да я изяде. И лисицата има желание да пипне най-хубавата кокошка и да я изяде. Някой човек погледне къщата на своя приятел, хареса я и веднага я пожелае. Казва: да имам и аз такава къща! Слушате че някой свири хубаво и вие казвате: да мога и аз да свиря така. Да, тия желания именно развращават хората. Идейното седи на това, когато излезеш вечерно време, да погледнеш на звездите, без да се породи у теб желание да ги пипнеш, нито да ги целунеш. Излезете ли денем да се попечете на Слънце, да не се породи у вас желание да целунете, нито да питнете Слънцето. Кажете си: много хубаво е това Слънце, приятно е да си попечеш гърба на него! Значи, идейни неща са тия, които са достояние на всички еднакво. Достатъчно е да си отворите очите и да погледнете към небето за да се зарадвате на Слъцето. Идейните работи са достояние на всички същества, а материалните са достояние на малцина. Днес парите не са достояние на всички хора, но възможно е някога да са достояние на всички хора. В света има приблизително един и половина милиард хора, а всичкото богатство възлиза приблизително на 100 милиарда злато. Можете ли да турите това богатство на едно място? Не, тези пари са един бюджет на природата. На Слъцето има един ангел, който управлява Земята и всяка година той прави своите изчисления, какъв бюджет може да се отпусне на Земята за това време. Този ангел, като прави своите сметки, всяка година определя по колко приход може да се отпусне било за Франция, било за Англия, било за Русия или пък за коя и да е от малките държавици. Отгоре се определя по колко литри дъжд да се изпрати на Земята, по колко ябълки, круши или други плодове да се родят за дадена година и т.н. Всичко това се нарежда отгоре. Вие ще кажете: Господ нарежда тия работи. Да, Господ ги нарежда, но той има свои слуги, чрез които си служи. Господ не е слуга на хората, да нарежда сам всички тия неща. Вие казвате: Господ ми изпрати това нещо. Да, Господ изпраща всичко отгоре. По същия начин Господ изпраща мисъл до някоя майка, да гледа едно дете. Ако го гледаш, добре ще бъде за тебе, ако не го гледаш, ще има наказание. Казват: след това, че майката била идеална. Не, тя гледа това дете от страх. Ще ме извините, но сегашните майки аз не считам за идеални. Сегашната майка е идеална в тесен смисъл на думата, но не и в широк смисъл. Още много трябва на сегашната майка, за да бъде идеална. Пък дъщерята и синът не са идеални. Днес и проповедниците и свещениците, и учителите не са идеални. Казвате за някои: те са идеални, гениални хора. Нека дойдат тия идеални, тия гениални хора да ги видим! Аз не отричам, че ги няма. Съществуват тия хора, но те се срещат рядко в света. Сега, например, навсякъде се втурнали дедективи да следят, да видят откъде получавам пари. Казват за мене: този човек навярно получава някакви средства от Америка, или от Русия, затова проповядва. Досега обаче, в нищо не са ме хванали. Питам: откъде минават тия пари, та никой не ги улавя? Казвам: едно нещо трябва да знаете: аз съм най-богатият човек в света, няма защо да чакам на Русия или на Америка. Какво ще търся в Русия? Аз зная, къде има заровени пари в България, няма защо да ходя другаде да ги търся. Като ми потрябват, ще отида да си разкопая от земята няколко наполеона и работата се свършва. Като лекувам хората, като проповядвам и ми потрябват пари, аз отида някъде, където зная, че има заровени пари и запитвам съществата, които ги пазят: ще ми позволите ли да си извадя няколко наполеона? Като ми позволят взимам си, колкото ми трябват. Казвате: това е само за замазване на очите. Ние говорим една велика, една идейна истина, за да се събудят хората. И когато аз проповядвам идейни неща на хората, те започват да се прозяват, да заспиват и казват: кажи ни нещо съществено. Кое е същественото нещо за вас? Дали България ще вземе Македония. За българите това нещо е съществено. Русите казват: какво ще стане с Далечния изток? Това е същественото за тях. Не е лошото там. Всеки народ може да има един стремеж, но тази борба, която се води между народите, трябва да бъде честна. Нека има една експанзивност у народите, но те трябва да се стремят правилно. Не е лошо, че българите искат Макдония, но главата им трябва да изтънее. Гърците казват, че черепът на българина бил дебел. Аз съм изследвал черепа на българина и съм намерил, че е много дебел. В религиозно отношение българинът е много слаб, затова страда толкова много. У него няма нищо свещено. Той е честен и справедлив, но дойде ли до почитание и уважение, там го няма. Аз ще ви докажа това. Вземете вестниците и вижте, какво пишат всеки ден. Те пишат празни работи. Какви ли не лоши работи пишат за този, за онзи. И много естествено е, че ще пишат такива неща. Човек не може да мисли другояче от това, както живее той сам. Както човек живее, тъй мисли и за другите. Казвам: засега още всички хора живеят в закона на греха. В света царува още свещения егоизъм. Всички хора търсят щастието там, където го няма. Че трябва да търсим щастието, съгласен съм. Че трябва да бъде силни, съгласен съм. Че трябва да бъдем умни, съгласен съм. Че един народ трябва да се развива национално, съгласен съм, но методите, начините и средствата, с които трябва да си служи, не са правилни. Човек не трябва да си служи с иезуитското правило, че целта оправдава средствата. Не, не е така. Насилието всякога ражда насилие. Любовта всякога ражда любов. Светлината всякога ражда светлина. Тя не излиза от тъмнината, но само се проявява в тъмнината.Тъмнината е само един фон за светлината. И разумността не излиза от глупостта. Глупостта е един фон, на който изпъква разумността. Разумните хора, в сравнение с другите са на една по-висока степен на развитие, отколкото обикновените. Всички хора имат ум, само че те се различават по своята интилигентност, по степента на техния ум.

Та казвам: ние трябва да подхранваме сегашния ум, който имаме. Ако вие не подхранвате вашия ум със светли, чисти мисли и ако не подхранвате вашето сърце с чисти и безкористни чувства, ще дойде ден, когато можете да попаднете под изкушение. Не е лошо това, но казвам: само силните хора се подлагат на изкушение. Само на силните хора се туря голям товар. Само силните хора са повикани да воюват. Силен трябва да бъде човек в умствено отношение, силен трябва да бъде и в морално отношение, силен трябва да бъде и във физическо отношение! Във всичко това трябва да има едно вътрешно съчетание, но на първо място умът на човека трябва да бъде силен и благороден.

Христос казва: блажени нищите духом. Умът на човека може да се развива и да расте извън материята. Затова човек не трябва да обременява своя ум. Ако искаш твоят ум да мисли правилно, не трябва да му туряш никаква тежест от материята. Туриш ли му един грам само, ти ще го осакатиш. Следователно не трябва да туряш в ума си никаква материя, която тежи. Можеш да му туриш само материя без тегло. Мислиш ли за материални неща, всяка подобна мисъл ще привлече съответни сили, които ще предизвикат язвестно давление върху тебе и с това ще се спре твоето развитие. В нашия мозък има известни центрове, посветени само за известни области на живота. Например, ти искаш да знаеш, какво ще бъде твоето бъдеще, за да знаеш как да подведеш работите си. Като знаеш всичко това, ти ще знаеш, какви сили да избереш. В твоя ум има специални способности, отредени за специални работи. Това са специални станции. Ти ще отидеш при една от тези станции, ще бутнеш там със звънчето, ще ти се обади някой ангел и ти ще му кажеш: моля високо уважаемия или виско почтения ангел, да ми каже какво трябва да правя. Ако си бутнал точно на определената станция, този ангел ще ти каже: трябва да бъдеш много мек, много благ, да не предизвикваш никого, да не нарушаваш правилата на живота на никой човек. Ти трябва да бъдеш най-мекият, най-благородия, най-идеалния човек, да бъдеш готов да услужваш на всички хора, за да услужват и на тебе.

Сега, според вашата философия, вие казвате: ако аз услужвам на всички хора, какво ще стане с мене? Един гениален човек може да услужи на всички хора изведнъж. Той не трябва да им услужва специално, но като услужва на едного, той едновременно помага на всички. Казвам: на еди-кое си място трябва вода. И като дойде водата, пусна я и така се помага на всички изведнъж. Трябва да се проповядва, че славата на един народ или на една държава зависи от добрите, от благородните хора в нея. Не е достатъчно само да се построи един паметник на добрите хора. Казвате: какви велики неща са писали Ботев, Левски! Какво са писали те? Какво искал да каже Ботев в едно свое стихотворение с думите” Не ти, Боже, който си на небесата, но ти Боже, който си в сърцата.” Той искал да каже следното: Господи, ти който си тъй високо на Небето, не те познавам, но ти, който живееш в мене, научи ме да позная онзи, Господ, който е горе на Небето. Тъй трябва да кажат и свещениците. Няма какво да цитирам по-нататък думите на Ботев. Следователно, ние първо познаваме онзи Бог, който е у нас, а после онзи, който е извън нас. Какво ще познаем най-първо у нас? Първо видимото, а после и невидимото. Защото има материални неща, невидими за нас. Ето защо ние можем да се домогнем до истинското познание на външния свят, който наричаме физически, само чрез вътрешната светлина. Вземете, например, съвременните астрономи, които със спектроскопа гадаят дали една звезда се приближва към Земята или се отдалечава. Как познават това? Чрез светлите линии в спектроскопа. При наблюдение, в спектроскопа се образуват известни светли и тъмни линии. Когато известна звезда се приближва към Земята, светлата линия става по-широка, а когато се отдалечава, тази светла линия става по-тясна. Въз основа на това ученият човек казва, че тази звезда се отдалечава или приближава към Земята. До там са дошли днес съвременните учени. Обаче в пространството има и друг уред, чрез който можем да си служим, за да видим, че има и други сили. Част от тази светлина, за която се говори е физическа. Значи, разумността като сила, не е в материята. Вземете например, онази фонографическа плоча, която говори. Тя, само по себе си, не е разумна, но разумността е извън нея. Тази плоча не чувства. Тя може да плаче, без да е плакала кога и да е. Тя може да говори, без да е говорила някога. Тя е ехо на човешката реч, която само се отразява в нея. Но има известна разуност в природата, която всеки от вас може да наблюдава. Тя е следната: ако се случи денем да сте мрачни, неразположени, а Небето е покрито с облаци, то като се качите на един висок планински върх и отправите ума ки към Бога или към всички по-напреднали от вас същества, след малко време ще забележите, че над вас някъде на север, или на запад, или на изток ще се отвори едно ясно място. Вие ще познаете, че това е отговор на вашата молитва. Тези от вас, които имат тази опитност, нека мълчат. Всеки, който говори за своята опитност е щестлавие. Ние искаме да разберем тази истина. Някой път това място се отваря и после скоро се затваря. За духовния човек като се отвори това място, той може да го запази през всичкото време на живота си. Не само това, но когато се приближаваш към един град, или към едно село, дето хората са чисти, ще видиш, че над колибите на тия хора, колкото и да са прости, Небето е отворено. Влезеш ли в някое село, където няма нито едно място на Небето отворено, ще знаеш, че хората в това село са обикновени. Туй, което е вярно за физическия свят, вярно е и за нашия ум. Ако ние не можем да разсеем тия облаци с нашата вяра, как ще определим правилно нашите отношения? Често ние казваме, че Бог ще промисли за нас. По кой начин ще промисли? Бог е промислил, ние трябва да приложим тия закони, които той е вложил в нас, които ни ги е поверил. Ние не трябва да излагаме Бога на изкушение. Ако аз към добър човек, не трябва да казвам: тъй както съм гладен, нека дойде някой ангел да ми донесе един хляб. Голяма щестлавие е от моя страна да искам да дойде един културен ангел от Небето да ме храни с хляб. Един от древните пророци, който беше богоугоден, в един подобен случай не получи храна с някои ангел, но Господ му изпрати в услуга една гарга. Вие ще кажете: ако си пророк, нека Господ ти изпрати пари. Някой казва: аз се помолих на Господа и той ми изпрати пари. Ние не можем да се хвалим с това. Когато някоя красива мома срещне един момък и го погледне, той веднага изважда един чек, подписва го и й го предлага, без да му се е молила тя, като й казва: на високо уважаемата или на високо почитаемата госпожица в знак на голяма признателност. Тя веднага туря този чек в ръката му като казва: господине, аз нямам нужда от пари. Има бедни хора, които се нуждаят от пари, дайте този чек на някои от тях. Аз съм привикнала да изкарвам прехраната си с честен труд, затова услужете на моите бедни сестри. Аз уважвавам такива хора. Ако един религиозен човек вземе тия пари, той ще направи една църква и след това двама свещеници ще започнат да с карат, кой от тях да служи на тази църква. Ако пък с тия пари съгради един университет, ще накара двама професори да се карат, кой от тях да преподава в този университет. Аз не съм против тия неща, но казвам: ако искаме да бъдем идейни хора, трябва да имаме висок морал. С този морал, който днес имате, не може да се отиде много далеч. Вие казвате: ние сме смъртни хора, затова трябва да помислим за себе си да си осигурим едно хубаво погребение. И след това казвате: ние трябва да бъдем добри. Да, още сега можете да бъдете добри. Казвате: това ще остане за някое друго прераждане. Не, още сега в това прераждане може да бъдете добри. Казвате: аз съм православен, не вярвам в прераждането. Хубаво, ти не вярваш в прераждането, но има една допирна точка, в която можем да се съгласим: ти и аз можем да живеем по Бога, без абсолютно никаква лъжа. Ти и аз можем да служим на Бога без пари. Дали съм православен или евангелист, дали съм окултист или теософ, това не е важно, все трябва да имаме едно име. Нека осветим нашето име! Аз ще кажа: ти си един отличен православен, ако можеш да служиш на Бога безкористно и абсолютно без лъжа. Ти си един отличен протестант, ако можеш да служиш на Бога безкористно и без всякаква лъжа. Няма какво сега да увеличаваме църквите, няма какво да увеличаваме членовете им. Колко на брой трябва да бъдат членовете на една църква? Те са записани. Тези хора, на които аз трябва да проповядвам са определени още от 8000 години и те ще дойдат. Те не са мои последователи, но последователи на Бога, на тази велика истина. И като приемат тази велика истина, те ще я проповядват. Някои питат: достъпно ли е вашето общество? Щом си определен от Бога, достъпно е. Ако не си определен, ще изпратиш прошение до Белите братя да те приемат.

Сега ще кажете: тези работи не са точно така. Прави сте. Който вижда нещата, мисли по един начин, който не ги вижда, мисли по друг начин. Който чува нещата, мисли по един начин, който не ги чува, мисли по друг начин. Който вкусва нещата, мисли по един начин, който не ги вкусва, мисли по друг начин. Който е опитал живота, мисли по един начин, който не го е опитал, мисли по друг начин. Някой казва: аз опитах живота. Какво от това? Видях, че в живота нищо не е реално. Казвам му: ако си разбрал това, нищо не си опитал.

Знаете ли на какво приличат съвременните хора? Отива един турчин при султана и му казва: аз изгубих всичко в живота си от ядене и пиене, крайно заборчлях, но всичко опитах и разбрах. Запитва го тогава султанът: кое е най-сладкото у кокошката? - Трътката. Браво, ти си опитал и разбрал живота. Като чул това нещо друг турчин, отива и той при султана и му казва, че всичко опитал и разбрал живота. Султанът го пита: кое е най-сладкото у бивола? –Задницата. Ударете на този 25 тояги, той не е опитал всичко в живота. Този турчин, обаче, като чул, че най-сладкото у кокошката е задницата, трътката, помислил си, че и у бивола най-сладкото ще бъде задницата. Не е така. Всеки човек, който е дошъл на Земята, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, като учен човек.

В миналата си беседа аз ви говорих, че човек трябва да проучи себе си, той трябва да проучи онова място, с което да се съобщава с Бога, с всички свои напреднали братя и с братството на правдата в света. Човек има разни центрове, чрез които може да се съобщава с тия по-висши светове. Ако човек може да развие живота си по този начин, той ще има един отличен живот. Той ще отвори клапите на миналото си и ще види как е живял. Той ще отвори клапите на бъдещето и ще види, какво го очаква и най-после ще отвори клапите на настоящето и ще знае как да върви. И той вече няма да ходи в тъмнина, с пипане, а ще ходи с виждане. Някои пита: ти вярваш ли? Не, аз виждам нещата. Вярата е принцип приложим само за онези неща, които още не съм опитал. Следователно, онази област, която още не съм опитал, аз поставям в областта на вярата, а онази област, която съм опитал, спада към областа на човешката интелигентност.

Христос казва: блажени нищите духом. Блажени миротворците, защото те ще наследят Земята. Това са все методи, които човек трябва да вложи в себе си. Най-първо човек трябва да вложи в себе си идеята, че трябва да бъде добър. То не трябва да бъде добър на добри дела, но добър по възприятия, за всяка нова идея в света, от каквато област и да е, дали физическо, умствено или духовно, неговата душа трябва да бъде отзивчива, че той да може да я възпреме и приложи в живота си. После той трябва да възприеме в себе си всички онези хубави форми, хубави образи, които не носят в себе си никакъв еротизъм. Например, ако аз извадя от джоба си една златна монета и ви я покажа, тя може да ви разврати. Или, ако ви покажа един скъпоценен камък и той може да ви разврати. Какво ще научите от този скъпоценен камък? Той не трябва да бъде отвън, а скрит във вас. Този скъпоценен камък трябва да бъде проводник на известна енергия. Следователно, ти трябва да туриш тази енергия в действие.

Сега например, нашят учен съвременен свят е започнал да се занимава с една стара наука, астрология. Според нея, животът има 12 зодии, а всяка зодия има свои качества скрити в живота. Тези 12 зодии не са нищо друго освен 12-те източници на живота. Следоватлено, за да се създаде човека, в него са влезли 12 източници, обаче, по причина на грехопадането, шест извори от тях са запушени, а са останали само шест.Значи, ние се развиваме само в сънно състояние, а в будно състояние, в будния си живот ние се излагаме на големи изкушения. Ти пращаш сина си на училище и той там се развращава. Вижте каква е днешната младеж! Казвате: ама те са млади!Да, но животът има свой израз. Аз не говоря за онази паталогическа болна любов, която се проявява като заболее известен център у човека. Щом даден център заболее и любовта става анормална. Любов ли е това у един мъж, щом той може да нападне всяка жена? Любов ли е у всеки човек, който може да се гвари с всичко, което е чисто и свещено? Любов ли е това да се говори само за устата или за тялото на една жена? Това е една извратена, една еротическа култура. Ние ще говорим за звездите, за целувките, но не за такива целувки, каквито ти може да дадеш. Когато се приближаваш при една душа, трябва да се приближаваш със свещен трепет, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И като я погледнеш в погледа ти да няма никаква лъжа. Като срещнеш кого и да е, ще се изправиш пред себе си и ще кажеш: Господи, помогни ми да се проявя тъй, както ти се проявяваш! И ако всички културни хора, които днес са на власт, ако всички учители и професори приемеха и въздигнеха в себе си това знание, знаете ли какъв културен народ щяхме да бъдем? Ако всички майки и бащи, ако всички свещеници приемеха това учение, какво поколение щяхме да имаме? А не като сега, всички се смеят и мислят, какви средства да намерят срещу сектантите. Не, за Бога няма сектанти в света.Че какво е Христовото учение тогава? Ако те са истински християни, нека ни покажат най-добрия си пример. Няма да презираме името Божие! Ние срещаме един българин евангелист, друг- православен. По какво се различават те? Само по името се различават. Обаче не е името, което прави човека, а човекът прави своето име. Ако онези, които са в православната църква живеят един възвишен и благороден живот, те ще въздигнат православната църква и ще я направят свята. И тогава ще се отворят стените на тази църква и няма да има вече кръстове, няма да има вече каменни църкви. Всеки човек ще е един кръст, който ще свети. Аз бих желал всички църкви да светнат така, че като има две църкви в един град, да няма нужда от електрическо осветление. Ние сме светлина, ние сме кръстове. Значи, ние имаме страдания. Всички онези народи, които са подложени на най-големи страдания, това са кръстовете на храма. Цяла Русия днес е само кръстове. Всички тия кръстове дойдоха върху живите хора. Не кръстове, но разумност и търпение трябва сега в света. Гледам един наш писател, Михайловски, излязъл да напада теософите и окултистите, че били безотечественици хора. Те били безотечественици, а той имал отечество. Защо трябва да се занимава с такива работи? Всеки човек, който не живее чист и свят живот, е безотечественик. Той трябва да люби народа си. Сега хората чрез насилие жертват всичко. Как няма да жертват? Закон има! Който не изпълни своя дълг към отечеството си, затвор има за него. Така е и в Русия, така е и в Англия и в Америка- навсякъде. Питам: в този патриотизъм има ли любов? Не, насилие има в него. Ние сме добри по необходимост.

Та сега, ако ние тъй просто си туряме имена, губим живота си в празни работи. Засега всички хора на Земята имаме една трудна задача да подобрим живота си. Той съдържа богат материал. Ние можем да превърнем в добри и най-лошите условия на живота си, при които се намираме. Беднотията, сиромашията е едно лошо условие за нашия живот, но ние можем да излезем от този живот. Даже и най-простият и най-некултурният човек може да стане един отличен професор. Даже и онзи човек, който има едно хилаво тяло, но разбира законите, може да подобри състоянието на своето тяло. Как? – като излезе да пече гърба си на Слънце и да съсредоточи ума си към всички добри хора на Земята, да изпълни мисълта си само с добри и благородни мисли, тогава няма да се минат и 20 дни и той ще получи един добър резултат. В това време тъй ще се свърже с добри хора на Земята и те ще му помогнат. Ще кажете: докажи това нещо! Тия неща не се доказват научно. Всички неща, които не се доказват научно са истинни, а онези неща, които се доказват научно, не са истинни. Аз мога да приведа ред примери от френската академия на науката от 19 век, където повече от теориите на това време бяха верни и истинни, но сега се доказа, че не са верни. Това, което е доказано научно не е вярно и истинно, само това, което животът е проверил е вярно и истинно. Ето ви една велика истина: постави гърба си на Слънце и печи! Не че Слънцето лекува, но разумният живот, който е вложен в него, разединява проказата у човека и тя след време изчезва. Христос как лекуваше? По същия закон. Той питаше: имаш ли вяра в разумното начало на живота? Имам. Той туря ръката си върху тази жива сила и проказата изчезва. Ще кажете: да, но това е било във времето на Христа. И сега е така. Все пак трябва някой да ви тури в контакт с тези живи сили на природата. Ако не дойде някой да те тури в контакт, ще лежиш дълго време в болницата, където ще дойдат лекарите със своите губерки, ще направят една инжекция, че втора, че трета, докато най-после настъпи парализа на гръбначния стълб и човекът отива на онзи свят. Казват после: дойде някаво усложнение. Тъй е и в науката. Защо един доктор да не може да приложи новите методи? Сга всички лекари казват за някоя болест: тази болест може да се излекува само с операция. Съгласен съм, че трябва операция, но кога? Да се прави операция на гнили места, разбирам, но да се прави операция на живо място, това не разбирам.

Аз има друго едно изкуство, то е следното: мога да взема една жива клетка, да я туря в желатин и после да я поставя под две стъкла, там да се размножава. След време ще извадя тази клетка, която вече се е превърнала в едно парченце жива кожа. С тази кожа мога да залепвам, което място искам. Тя ще може много лесно да прирасте към живото месо. Това е наука. Туй, да взема живо место от гърба, за да закърпя с него носа, това не е наука. Казвате: направиха операция на носа на еди-кого си. Да, направиха операция на носа му, но развалиха гърба му. Вярвате ли, че този нос ще мисли така, както и по рано? Не, дълго време трябва да се мине, докато той дойде до първоначалното си състояние. Нос, създаден от такава кожа в първо време се деградира. Аз мога да ви дам ред научни факти, с които да ви убедя в истиността на тези твърдения, но учените хора ще се обидят от това. Вие, които сте лекари, имате ли елексира на живота? Нямате го. Като го придобиете, ще можете да лекувате и ще бъдете истински лекари. Тогава всяка болест ще се подава на вашето лекуване, но този метод не е за грешните хора, а за най-учените хора. За тях е и елексирът на живота. Аз намирам, че грешните хора трябва да преминат през ред операции, докато научат урока си. Аз похвалявам лекарите в едно отношение, а именно в това, че научават хората да вярват. Дойде този учен лекар и казва на болния: ще вземаш от този прашец по три пъти на ден: сутрин в осем часа, на обяд в 12 часа и вечер в шест часа. И болният казва на жена си: пиши, жена! И жената пише всичко, което лекарят казва. Това е възпитание. Този човек се учи да вярва. После, пак дойде лекарят, пита: употреби ли това лекарство? Да. Сега ще предпиша друга рецепта. И предписва той нови лекарства. Така е за известни хора, но когато ти си минал през подобни изпитания, че дойде друга болест, като проказата – вече не минава с капки. Лекарят трябва да се махне и тогава ти ще концентрираш своя ум към Бога. Щом Бог простре ръцете си към тебе, от ръцете му ще потекат живи сили, от които проказата ще изчезне. За да стане това нещо в един народ, той трябва да събере хиляди души на едно място, да образува от тях една батерия, през която да премине този силен ток. Не мислете, че това нещо може да стане лесно. Изискват се най-малко 2000 години, за да се създаде една нова култура. За да се яви един велик Учител, трябва да се приготви култура, подходяща среда заради него. Той няма да дойде незван, но трябва да го викат, та като дойде, да намери готови хора, които да възприемат неговото учение материално, духовно и умствено.

Та казвам: понеже сега сте влезли в този път, трябва да правите опити. Запомнете следното нещо: излагайте гърба си на слънце! Неразположен ли си нещо, изложи гърба си на Слънце! Вие може да кажете: проповедта на този човек беше малко несвързана. Оставете това нещо настрана. То е индивидуално схващане. Нека остане у вас следното нещо свързано: ако сте неразположени, или нямате пари, или сте нещо болен, искате от приятеля си пари да се лекувате, но той не ви дава, тогава аз ще ви дам един чек, който веднага подписвам. Давам този чек на всинца ви даром. Той се състои в следното: излизайте всяка сутрин на Слънце, като излагате гърба си най напред към юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час, от 7-8 часа сутринта. Отправете ума си към Господа и кажете: Господи, просвети моя ум! Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мен! След това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете. Направете тоз опит за цяла година и като се срещнем след година, аз ще държа друга една беседа, в която ще има пред вид вашите опитности. Ще видите, че 99 % вашият опит ще бъде сполучлив. Ако не изпълните това нещо точно, вашият опит няма да бъде сполучлив. Ето този е чекът, който ви подписвам, с който искам да ви убедя, че в света има една разумна сила, която определя живота на всички същества. Тогава няма да казвате, че няма кой да се грижи за вас. Има кой да се грижи за вас, но тези същества не са на Земята, те са извън Земята. Един от еврейските пророци казва за Бога: написах ви на ръката си. Това е великата истина, която трябва да носите в себе си, за да бъдете културни хора, за да можете да се развивате, да можете да влезете във връзка с тези източници на живота, да знаете, каква ще бъде вашата съдба и да влезете във връзка с вашия духовен, материален и умствен живот. И всички ваши майки и бащи, всички ваши дъщери и синове, всички ваши учители да имат това велико блаженство, да бъдете здрави и весели, да бъдете носители на онази вечна светлина, в която Бог живее.

Беседа, държана от Учителя на 06.06.1926 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help