Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Което дава Живот

Духът е онова, което дава живот. Йоан 6:63

Ще поставим това изречение според сегашните схващания. Духът, това е основата, върху която всичко се гради. Върху тази основа могат да изникнат всички неща. За да се докажат някои идеи, все трябва да допуснем известни истини, известни факти. Само така можем да направим дадени идеи очевидни. Съществуването на духа, тъй както ние го разбираме, не може да се докаже по един материален начин. Човек има 5 сетива, 5 чувства, спътници в неговия живот, чрез които той се запознава с външната природа. И затова ние казваме: аз видях това нещо, чух го, помирисах го, вкусих го, опипах го. Питам ви: мислите ли, че това което сте видяли с очите си е нещо реално? Вечерно време на сън вие ходите по какви ли не места. Ставате царе, князе, правите какви ли не чудеса, но като станете сутринта виждате, че пак сте същия човек. Защо се занимавате с тия илюзии вечерно време? По какъв закон стават тия неща? Учените хора казват, че това са илюзии, че това са халюцинации. Да, но това не е научно обяснение. Що е илюзията, що е халюцинацията? Тези думи трябва да се изяснят в техния дълбок вътрешен смисъл. Казват за някого: той е вагабонт. Питам: какво лошо има в тази дума? Вагабонт е този човек, който ходи от едно място на друго. Българите казват вагабонт на този човек, който обича да пипа в джобовете на хората. Значението на тази дума не е лошо. Вземете после думата “шансонетка”. На френски език означава жена, която пее, а на български език думата означава лека жена. Виновна ли е за това думата, че са й предали такъв изопачен смисъл? Питам: кой е онзи закон, чрез който думите се изопачават и приемат съвсем друго значение от същинското? Защо се туря такъв изопачен смисъл на някои думи? Казват за някой човек, че е сектант. Какво лошо има в тази дума? Да си сектант, значи да си част от нещо цяло. Земята представлява един сектор от цялата Слънчева система. Слънцето е един сектор от целия Космос. Какво лошо има в това? Хората наричат сектант този човек, който обича да разрушава. Кажете ми тогава, има ли в света същество, което не обича да разрушава? Майките като минават за най-идеални и те разрушават децата си. Има котки, които изяждат малките си. Също тъй се срещат в природата животни, които изяждат малките на други животни, за да поддържат своите малки. И след всичко това казват: това е природа. Не, тъй както виждаме тия външни проявления, това още не е природа. Извадете всички тия противоречия, всички тия заблуждения от понятието природа. Това не е онази разумна жива природа, която ние познаваме. Когато някои хора искат да ме убедят, че всичко това, което сега става е природа, или най-малкото, че то става по законите на разумната природа, знаете ли на какво мога да уподобя аз тия твърдения? То е все едно, че ако някой човек събере около себе си 10000 дрипави, недоразвити деца да иска да ме убеди, че те са гениални, че могат да свирят добре. Не, тия деца не са гениални и днес не могат да свирят добре. Ама за в бъдеще ще излезе нещо голямо от тях. Тези деца днес не могат да свирят и засега от тях не може да излезе нищо. А какво може да стане от тях в бъдеще, това е друг въпрос. Нека да говорим на един разбран език.

И тъй, Духът е онова, което дава живот.

И след всичко това, съвременните хора наричат живот този, който е пълен с болести, със страдания и с какво ли още не. Не, да боледуваш, да си болен, това не е живот. Да губиш, това не е живот. Да си смахнат, това не е живот. Да се съмняваш, това не е живот. Да мразиш, това не е живот. Най-първо ние трябва да определим какво нещо е животът. Животът е определен строго математически. Онзи, който се интересува от живота, трябва да знае, че той е една строго определена математически величина. Истински живот е онзи, който изтича от Духа. Има живот, който не изтича от Духа.

Сега няма да се спирам върху онова обикновено понятие за живота, но казвам, че този живот, който произтича от Духа, това е великото разумно начало в света, към което всички хора се стремят. Човек трябва да бъде много разумен, за да разбере какво нещо е животът на Духа. Той трябва да бъде не само разумен, но и много гениален. Има хора с неоформени идеи, които едва се пробуждат от сън. Те са едва по на 2 години и казват, че Духът им говори. Духът е основата на живота. От него са произлязли всички малки духове, всички малки душици в света. Този Дух индусите наричат Брама. Окултистите го наричат Адам Кадмон. Евреите го наричат Иехова. Всички тия имена съдържат все една и съща идея. Това се отнася само до степента на разбирането. Духът е великото, възвишеното в живота. Съвременната наука под Дух подразбира това нещо, което прониква цялото пространство или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Ако имате от тази първична материя, от този първичен елексир на живота само една сто милионна част от милиграма, вие ще направите с нея чудеса. Но за да извършите чудеса, вие трябва да разбирате законите на тази първична материя, защото и тя от своя страна има своите закони. И когато човек изгубва живота си, той го изгубва по особени причини. Човек може да изгуби живота си. Всички вие сте изпитвали това нещо. Дойде ви някоя голяма радост и вие се чувствате като че сте на Небето, но тя трае само 1-2 секунди и след това я изгубвате. Когато имате тази радост, това показва, че вие сте в съприкосновение с Бога. Това обаче, се отнася до душата. Ние говорим за душите, но знаете ли какво нещо е душата? Каква форма има душата? Всяко нещо трябва да има своя форма и своя тежест. Видимите, проявените неща, трябва да имат своя форма. Значи, душата сама по себе не седи в известна форма, а формата е само нейно проявление.

За сега съвременната наука е достигнала до там, че е намерила толкова чувствителни везни, с които може да претегля една десетмилионна част от милиграма. В такъв случай учените хора си задават въпроса: каква е тежестта на един атом? Някои учени определят, че тежестта на един атом е около 326 квадралионна част от милиграма. Значи, като се турят към числото 326 двадесет и четири нули, ще се определи тежестта на един атом. Можете ли да си представите какво е това число? Представете си след това колко ще тежи душата? Тя ще съставлява още по-малка част от теглото на атома. Колко цифри, колко нули трябва да турим на това число, което определя тежестта на душата? Вие ще кажете: защо ни трябват тия числа? Чудни сте вие! Аз ще ви запитам: защо трябват на човека 2 очи? Не може ли той само с едно око? Защо му трябват 2 уши? Не може ли да бъде само с 1 ухо? Защо му трябва една уста? Не може ли да бъде с половин уста? Защо му трябват 5 пръста? Защо му трябват 2 крака, с една пета на всеки крак? Не може ли да има 4 крака? Не, човек и да иска да ходи с 4 крака, не може. Той ще ходи само на 2 крака. Значи, всичко това не е случайно. В природата има един строго определен закон, една строго определена причина, поради която човек може да има само 2 очи, само 2 уши или само 1 уста и т.н. Човекът като е дошъл сега на Земята реализира този строго определен план създаден от разумната природа. Човекът е частица от цялото и вследствие на това, съзнанието на всички хора на Земята, от първия човек още до всички сега съществуващи е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тия хора съставлява космическия човек. Всички заедно съставляват едно общество и един народ. Всички народи, които са съществували в миналото, които съществуват сега и които ще съществуват в бъдещето съставляват органи на един народ само, който някога ще се прояви. Когато великият космически човек се събуди и приведе в действие своите органи, тогава на сцената ще се яви само един народ, който може да е като френския, или като английския, или като американския, или като германския, или като японския, или като китайския и т.н. Значи, всеки народ представлява сбор от разумни същества, които може да са 100 милиона, или 200 милиона, а може и повече.

Та за да разберем вътрешната страна на живота си, ние трябва да изучаваме своето тяло. Единственото реално нещо, с което можем да се занимаваме, това е нашето тяло. Трябва да започнем от тялото си! Знаете ли колко усилия и труд е употребила природата, докато създаде вашите тела? Учените хора още не са установили това нещо. Досега аз не съм намерил нито една статистика, която да изчисли колко милиона живи клетки има в цялото човешкото тяло. За мозъка се знае, че в него има 3 билиона и 600 милиона клетки. В стомаха има приблизително 10 милиона клетки, но от колко милиона клетки е съставено цялото човешко тяло, това нещо учените хора още не са изчислили. За в бъдеще и това ще се изчисли. Питам: откъде е взет този материал за съграждане на човешкото тяло? Не е лесна работа да се създаде едно тяло. Като се изучава човешкото тяло се повдига въпроса за храната на човека. Как и с какво трябва да се храни човекът? Като говорим за храната, повдига се въпроса за месната и вегетарианската храна. Защо човек трябва да яде месна храна или защо трябва да яде вегетарианска храна? Това се основава на закона, че клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки като влязат в състава на човешкия организъм ще му предадат своите специфични свойства. Например, клетките на свинята са много егоистични. Те са големи аристократки. По-егоистични клетки от тия на свинята няма. Свинята не обича да работи. Тя си живее по своя кеф. Цял ден рови и яде. Ако се опитате да я хванете, тя започва тъй силно да вика, че ще я чуете на разстояние 2 километра. Ако хванете един вол, той няма да вика, гласът му няма да чуете. Действително, ако оберат един богаташ всички ще знаят за това, но ако оберат един бедняк, никой няма да знае. За богатия всички вестници ще пишат и това е хубаво.

Следователно, когато клетките на месната храна влязат в човешкия организъм, той трябва да употреби 10 пъти по-вече енергия, за да ги задържи в себе си, да ги постави в известен устой и да ги впрегне на работа. А колко могат да изработят такива клетки? Защо са нужни тия работници на човека, ако те му донасят едно, а завличат 10? Казват: да, това е свинско месо, вкусно е то! Да, свинско месо, което едно донася, а 10 отнася. Какво има в такава философия? Ще кажете: тогава какво трябва да ядем? Ще ядете такава храна, която ще донесе 10, а едно ще завлече. Коя е тази храна? За сега тя е растителната и плодната храна. Туй неестествено състояние, в което е попаднал целия културен свят се дължи на месната храна именно. Това е един чисто физиологически, един чисто биологически закон. Ако учените хора искат да спасят тази култура, трябва да започнат с храната. Новото поколение трябва да се създаде именно от тази финна материя, в която да не проникват никакви недъзи. Проследете какво е състоянието на охтичавите хора. Знаете ли тяхната психология? По-подозрителни и по-отмъстителни хора от охтичавите хора няма. Охтичавият човек е толкова отмъстителен, че когато умира иска заедно с него да умре целия свят. Това се дължи на астрални микроби, които влизат в него. Те искат да унищожат всичко наоколо си. Те са крайни егоисти. От какво се предизвиква това състояние у човека? То се дължи на неустойчивата материя в него. Зародишите на охтиката съществуват в пространството от хиляди години. Те са създадени още от грехопадението на човека и не умират. Щом попаднат в човешкия организъм, те отиват най-напред в човешкия мозък, после в дробовете му, после разстройват храносмилателната система, докато изцяло разстроят тялото му. И затова сегашните учени хора, които разбират добре тази наука, казват, че лекуването на човека трябва да започне най-първо от ума му. Ето защо не бързай да лекуваш един човек, докато не го научиш какво нещо е хигиена. Ако срещнеш един болен човек, бил той прост или учен, ще му кажеш да си купи една елементарна анатомия и физиология и да започне да изучава своите дробове, своето сърце, своя стомах, мозък и т.н. Като научи всичко това, ще му кажеш да не греши. Само така той ще те разбере, ще знае защо трябва да води един чист и свят живот. А сега, съвременните хора като са дошли в телата си, казват: аз ще ям и ще пия. Ще ядеш и ще пиеш, но после зле ще патиш. Всеки човек, който се е опитал само да яде и пие на Земята, природата го е изпратила в своя изправителен дом. Кой е изправителният й дом? Това са гробищата.

Писанието казва: Духът е онова, което дава живот.

Ако ние имахме истинско разбиране за живота, невидимия свят нямаше защо да праща велики Учители, които да учат света. Ако всеки е на мястото си, тогава каква нужда има от Учители, майки и бащи в света? Каква нужда има и от учени хора в света? Има нещо, което ни липсва. Следователно, туй, което майката може да даде, дъщерята не може да го даде. Това, което дъщерята може да го даде, майката не може да го даде. Каквото е отношението на майката към дъщерята, такова е отношението и на дъщерята към майката. Каквото е отношението на господаря към слугата, такова е отношението на слугата към господаря. Понеже има господари в света, има и слуги. Ако нямаше слуги и господари нямаше да има. Слугите са деца на господарите. Вие ще ми кажете, че някои господари много зле третират слугите си. Казвам ви: има много майки и бащи, които също тъй много зле третират своите деца. Всички майки не постъпват идеално със своите деца. Има идеални майки, но повечето са обикновени. И учителите в света съществуват по същата причина, понеже има ученици.

Та казвам: ще имате предвид всички противоположности, които съществуват в света. Ще имате предвид светлината. Ще имате предвид и топлината. Светът не може да се създаде без светлина и топлина. Светлината и топлината са двата полюса на битието. Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина. Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка. Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми. Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка. Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина. Когато фотографирате някой предмет, вие първо го излагате на светлина, а после го поставяте в тъмна стаичка, в камера обскура, за да не се изгуби от действието на светлите лъчи. Ако отворите на тази камера 4-5 дупки, какво ще създадете? Нищо. Образът напълно ще се изгуби. Значи, когато природата иска да фотографира нещо, отваря няколко отверстия, за да проникне светлината през тях, а после ги затваря, за да запази придобитите образи и впечатления. Очите на човека, това са двете отверстия на тази камера обскура, през които всичко трябва да се отпечати. Първо ще отвориш очите си, ще фотографираш и след това ще ги затвориш. Вие сега само фотографирате, още не изучавате нещата. Смешно е, когато един фотограф ходи цял ден да фотографира, а като се върне вечерно време в дома си, не промива тези ленти и ги оставя настрана. Не, той трябва да влезе в тъмната си стаичка и да ги промие. По същия начин и вие трябва да промивате вашите фотоленти, които сте събрали. Кажете ми как промивате вашите фотоленти? Ще кажете: и това още оставаше, да промиваме всички тия ленти! Природата казва: ще промиваш всичко, което си фотографирал! Ако не го промиеш, ще го изгубиш. Някой казва: тогава аз мога да не фотографирам, за да не промивам. Можеш, но ще се препъваш и ще падаш на земята. По добре с фотография, отколкото без фотография, защото във фотографията са образите на живота. Щом имате образите, после ще придобиете техния истински смисъл.

Казвам: в тази велика наука трябва да се изучава човешкото тяло. Всеки човек трябва да изучава своето истинско тяло. Аз не говоря за обикновеното му тяло, но за истинското тяло на човека, което не умира. Туй, което умира в човека, това е неговата плът. Казвате: ами тялото на човека не умира ли? Не умира, само плътта умира. Има нещо постоянно у човека. Той е истинското му тяло, което остава всякога едно и също.Някои учени казват, че истинското тяло на човека, неговата душа, тежи 33 грама. Тази голяма тежест, която човек има днес се дължи на странични налягания. Тежестта на човека не определя неговата интелигентност. Колкото е по-малко движението на частиците на едно тяло, толкова неговата тяжест е по-голяма. Съвременната наука казва, че когато движението на частиците в едно тяло се намалява, тежестта му се увеличава. Понеже частиците на душата трептят или се движат с голяма бързина, затова тя тежи само 33 грама. Ако вие намалите бързината на движението в душата наполовина, тежестта й се увеличава колкото тази на цялата Земя. Следователно, при сгрупирането частиците на телата на по-близки разстояния, тяхното движение се намалява, те увеличават своята тежест. Когато пък вътрешното движение на частиците се увеличава, телата стават по-леки. Ето защо в разумния живот се изисква бърза мисъл, както и бърза, но разумна смяна на чувствата.

И тъй, разумният живот, който изтича от Духа, се е проявявал много пъти в света, но тъй както светът днес се развива това показва, че цялата Слънчева система е навлязла в нова зона на Духа. Това навлизане е станало от 1914 година на 20-я век. По този начин Земята е навлязла в тази зона. Че действително Земята е навлязла в една нова зона, в една нова фаза на съчетание със Слънцето, това нещо ще се докаже най- много след 1-2 века от тогавашните учени хора. Понеже съществата на Слънцето са много по-напреднали от хората на Земята, това нещо указва известно влияние върху нашата Земя. Или с други думи казано: ние сме навлезли във връзка с една девствена материя и затова очакваме възкресение. Ето защо онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този жизнен елексир и ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляди години за новите условия, които ще дойдат в бъдеще. Този нов Дух индусите наричат Брама, окултистите го наричат Адам Кадмон, или големият космически човек, а евреите го наричат Иехова. Съвременните учени под думата Дух разбират неовитализма, т.е. живата природа. Туй, което се проявява от Духа, единият му полюс, е висшата ителигентност на човека, която засяга съвременните учени хора. Тази интелигентност се проявява в една малка част на човешкия образ. Тя се проявява именно в неговото чело, в неговото лице. Голата част на лицето у човека представлява разумния, благородния човек. По челото, по лицето, по скулите му ти познаваш, дали може да се разчита на един човек, или не, дали ще бъде той гениален, или обикновен човек. В окултната наука има известни правила, чрез които се изучава човешкото тяло. Вземете, например, ухото на човека е създадено по един начин, окото- по друг начин. Ухото показва през какви условия е минала нашата Земя в своето развитие. То представлява цялото битие. Очите също тъй показват условията, през които е минала нашата Земя в своето развитие. Очите или учшите не могат да се създадат на всяко време. Носът, ръцете, както и всички останали органи на човешкото тяло показват начинът, по който природата се е развивала. Те представляват особени книги на природата. Всичко това съставлява една обширна наука, която човек трябва да изучава, но за което трябва да има специално ръководство. Вие имате лица, но още не сте запознати с тях, не знаете стойността на вашите лица. Вие имате нос, но още не сте запознати с него. Казвате: аз имам нос. Да, имате нос, но не знаете, какъв тип е вашия нос, дали гръцки, римски или какъв друг. Вие имате чело и по него ред бръчки, но не знаете, какво е вашето чело, дали като на някой гениален човек или като на някой обикновен човек, защото бръчките по челото на гениалните хора са поставени по един геометрически начин, а тия на обикновените хора – по друг начин. Те са безразборно разхвърляни, както може безразборно да се набръчка един плат. Когато обличаме дрехите си в тях има особено набръчкване. Всичко това, което ви говоря за човешкото лице, са факти, които може да проучвате постоянно. Вие казвате: това са мъчни работи. Че вие още не сте започнали да учите, а търсите лесните работи. Лесните работи минаха. Колко време може да бозае едно детенце от майка си? Най-много 1-2 години. Най-после майката казва: ще отбия това дете, та ако ще нека плаче. И започва след това тя да му дава твърда храна. Вие някога казвате: добър е Господ. Мляко е това. Господ ще промисли за нас. Мляко е това. Но един ден това мляко ще се свърши и тогава и ти ще работиш и Господ ще работи. И Господ ще промишлява и ти ще промишляваш. Вие казвате: Духът ще ни научи. Да, Духът ще ни научи всичко, но и ние трябва да знаем как да учим.

Ние, съвременните хора, прекарваме по-голяма част от живота си в съмнения. Дойде ти една добра идея, но ти ще мислиш ден, два, три върху нея дали е права или не. Приемеш едно верую, но започваш да мислиш дали съществува Бог или не. Аз казвам: в света има само един Господ. Дръжте се за него! Всичко друго е измислица. Ама дали е истинския Бог? В истинския Господ има светлина, а във всички други богове има само сенки. Всички други богове само обещават и нищо не дават, когато истинският Бог дава всичко каквото обещае. От него излиза живота. Всички учени същества, които наричат богове, могат да станат само божества, нищо повече. Всеки силен човек, всеки учен човек може да стане адепт, може да стане божество, но не и Бог. Само един е Господ в света. Има учени хора в света, които могат да упражняват известно влияние върху другите хора. Те могат със своята мисъл да те спрат в пътя ти, могат да изменят направлението на твоята мисъл, могат да строшат и краката ти и т.н. Те са опасни хора. Но смисълът на знанието не е в лошото, което хората могат да си причинят едни други. Всяко знание трябва да се използува за благото на другите.

Христос казва: Духът е онова, което дава живот. Плътта нищо не ползува. Това той казва за учениците си. А на друго място той казва за обикновените хора: ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да имате живот в себе си. С това много хора се съблазниха. Като казва, че само Духът дава живот, как трябва да се свържем с Духа? Има само един начин, по който можем да се свържем с този Дух. Във всички времена са препоръчвали вярата като условие за придобиване на знания. Може ли ученикът да придобива знания, ако се съмнява в професора си. Да кажем, че някой виден професор преподава на ученика си нещо по математика, но той се съмнява и се пита: дали това е истинската математика? Ще научи ли нещо този ученик? Ако някой ученик се занимава с музика, но се съмнява в учителя си, какво ще научи? За в бъдеще ще дойдат гениални хора, които ще преподават математиката на гениалните хора. Засега срещаме учени хора, от които едни доказват едно нещо, други го отричат. Но аз съм чел и положителните и отрицателните твърдения и намирам, че и едните и другите мислят право. Вземете, например Бухнер, в душата си той е идеалист, но така изразява идеите си,че хората ги схващат материалистически. Че Христос е изказал пред своите слушатели една много материалистична идея. Той казва: ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми. Докато вегетарианството поддържа идеята да не се яде месо, Христос казва: мене ще ядете сега. С тази своя идея Христос се намира в стълкновение с вегетарианците. Ако ние вземем тази идея буквално, ще се намерим пред едно странно положение.

Казвам: в нашите мисли и чувства трябва едно пресяване. Аз не искам да внеса смут в душите ви, но казвам: дръжте това, което имате, но сега аз сея като един земеделец и след 4-5 години посятото от мен ще израстне. И тогава ако това, което израстне ви хареса, вземете го и го задръжте за себе си. Ако не ви хареса, дръжте старото, което имате. Ако посятото от мен ви хареса, то ще бъде за ваше лично благо. Ако пък го изровите преждевременно, то е ваша работа вече. Христос казва: трябва да внесем в душите си нови идеи. Сега всички се съмняват и казват: трябва да се държим в старото! Ако е да се държим в старото, защо дойде Христос на Земята? Старото е това, което се даде в рая. След старото дойде Мойсей, дойде и Христос. И сега се казва, че Христос щял да дойде втори път на Земята. Няма да дойде само Христос, но с него заедно ще дойдет много напреднали същества, много светии. Той няма да дойде тъй, както църквата разбира. Всеки ще възприеме Христа тъй, както може да го схване и разбере. Всеки според разбирането си. Често някои малки деца запитват майките си, когато им се роди братче или сестриче: мамо, откъде дойде това малко детенце? Е, мама, донесе го бабата от реката. Тъй им отговарят от благоприличие, защото ако започне да им се разправя вътрешната страна на въпроса, има опасност да не се събуди еротическата страна. Майката проповядва един морал, а в скритите заведения се проповядва друг морал. Значи, у нас трябва да има нещо свещено. Когато ние говорим разумни неща, аз зная, че разумното никога не може да произведе лоши влияния върху хората. Хубавото, красивото, духовното, божественото, в света всякога упражнява добро влияние. Еротическото в живота се събужда благодарение на плътта. Тя внася този елемент в живота.

У човека трябва да се събуди вътрешен стремеж. Всяка идея има известни звукове, с които може да се изрази. Вибрациите на всяка дума съответстват на известни ключове. Ти не можеш да направиш живота си щастлив, ако не знаеш ключа на щастието. Всички хора, които търсят щастието, търсят неговия ключ. Милосърдието също тъй има свой ключ. Любовта има свой ключ. Мъдростта има свой ключ. Истината има свой ключ. Правдата има свой ключ. Добродетелта има свой ключ. Като турите този ключ, ще можете да свирите. Махнете ключа в музиката и накарайте един музикант да свири. Махнете подразделянето в музиката на ноти и вижте каква музика ще излезе. Ето, имаме Паганини, един отличен цигулар, но го накарайте да изсвири нещо от Бетовен на една пукната дъска, на която са опънати 4 струни и вижте ще може ли да ви задоволи? Значи, всеки инструмент трябва да бъде направен по всички правила на музиката и природата. Физическите тела, които имаме представляват едно усилие на природата, на Духа. Всички мисли в тях, всички чувства, всички органи ги е поставил този Дух. Всички изкуства, както музиката и науката са внесени все от Духа, който още не се е проявил както трябва. Всичко това е импулс на Духа. Желанието на Духа е да внесе между хората истинска култура, да ги научи на великите божествени закони, за което той употребява големи усилия и създава велик импулст в човешката душа.

Питам: как трябва да постъпваме ние, съвременните хора? Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома? Мога ли да я накарам да яде заедно с мене? Не мога. Но щом веднъж я поканя, ще заповядам на моите слуги да й сложат малко от моя медец и тогава аз ще ям и тя ще яде. Мога ли да поканя една копринена буба на гости? Мога. Но щом я поканя, ще взема няколко черничеви листа за нея и ще й сложа да яде. Щом аз ям и тя ще яде. На другия ден ще поканя един слон у дома на гости, но не в стаята си, а в градината си. Ще заповядам да донесат за него 40-50 килограма ориз и той ще започне да яде със своя хобот, а аз на масата си ще ям своя ориз. Разбира се, той ще изяде много повече от мене. Мога ли да поканя една златна рибка на гости? Мога. Но ще я туря във вода и ще й дам няколко червейчета. Така ще я задоволя. Във всички тия неща трябва да бъдем разумни. Ако седна да ви разправям всичко това, вие ще кажете: какво е това учение? Това са символи. Има ред символи в твоята глава, едни от които приличат на пеперудки, други на червейчета, трети на слонове, четвърти на змийчета, пети на биволчета, шести на кравички, седми на паяци, осми на пъдпъдъци, на кокошки, на гълъбчета и т.н. Това са все идеи. Всички наши идеи са въплатени. Гълъбът например, представлява една свещена идея. И ако аз пазя своята идея в главата си, ще я пазя и отвън. Ако я пазя отвън, ще я пазя и отвътре. Ако аз унищожа една идея в главата си, ще дойде полудяването. Чудни са хората като казват, че външният свят нямал подобен израз на вътрешния. Външният свят е свещен израз на вътрешния, затова ще го пазиш свещено. Някои казва: защо да пазя този човек, защо да го почитам? Казвам: този твой брат е една свещена идея в тебе и ако не я пазиш, ти ще умреш. Бог е вложил този човек като идея в тебе, а външно той е само една форма. В този човек също тъй има една идея и когато обичаш този човек, ще обичаш и неговата идея.

Тъй щото, всички хора сме сплотени един с друг. Някой казва: аз не мога без Бога, но без хората мога. Не е вярно това. Ти не можеш без Бога, но и без хората не можеш. Чудни са хората, когато отричат това, което Бог е създал. Всички души, всички духове, всички хора са създадени от Бога и щом любиш Бога, ние ще любим и хората. Че къде е идеалният човек? Мислите ли, че като гледате прозорците на някой човек, там е и човекът? Някой момък като минава покрай прозорците на своята възлюбена, поглежда да я види, но някой път я няма. Горкият минава той сутрин, минава вечер, няма я там. Когато светят прозорците, тя е там. Някой път, обаче, прозорците не светят и той си въздъхне и казва: няма я пак! Не, тя е там, но гледа го от тъмната стая. Значи, прозорците и тя не са едно и също нещо. Ще кажете: прозорците, това са очите на човека. Ами ушите къкво нещо представляват? Те са слушалките. И те не представляват същинския човек. Някой път душата и духът може да са пред слушалките, а някой път може и да не са там. Душата има много състояния. Някога вие мислите, че сте в душата си, но не сте. Човек едновременно живее два живота. Денем живее по един начин, постоянно се тревожи за разни взимания-давания, а вечерно време влиза в друг свят, където си почива. Той е реален свят. В него нещата нито се губят, нито се създават, а само се видоизменят.

Та казвам: този велик Дух е онова, от което произтича живота. Най-първо човек трябва да повярва и да приеме този Дух. Казвате: има гениални хора в света. Геният не е нищо, пред което трябва да спрем. Геният е проявление на разумността. Разумността е проявление на великия Дух и ние можем да направим връзка с този дух само чрез живата вяра. Когато тази жива вяра дойде и човек повярва без никакво съмнение, той ще стане безсмъртен. Или, казано на окултен език, щом човек повярва чрез тази жива вяра, той ще има едно микроскопическо мускулче, в което ще носи само една капка от жизнения елексир, от който постоянно ще се подмладява. Всичките му бръчки, всичките му бели косми ще се изменят и той ще стане млад на 33 години. Ето защо като отидете на Небето, ще видите, че там всички хора си приличат, не могат да се различават. Само геният, само адептът може да различи качествата на един човек от качествата на друг. Иначе, всички жители на Небето по образ, по форма си приличат. Всички са млади, красиви. Хората в духовния свят нямат никакви дефекти. Казват, че в невидимия свят няма хора със сини очи, нито с черни, нито с кафяви, а очите им били на всички светли, но се различавали един от друг по степента на светлината. Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите им е по-мека. В Небето също тъй няма хора с черни коси, нито хора с руси коси. Косите на всички са светли и се различават един от друг по светлината, която излиза от тях. И за това, ако влезете неподготвени в този свят, ще се намерите в един чуден, непонятен за вас свят и ще кажете: не мога да живея в този свят. И за да се направи невидимия свят донякъде понятен за хората, които нямат голяма интелигентност, неговите вибрации трябва да се намалят и да се вижда чрез отражение. Благодарение на това, чрез вас се отразяват някои много напреднали същества наречени адепти. Значи, вие сте посланици, представители на някои от тия напреднали същества, без да знаете това нещо. Някой човек може да представлява Англия, друг Германия и т.н. Това не значи, че той включва в себе си този колективен народ, но само е негов представител. Някога у вас дойде една велика идея. Защо? Вие сте свързани с тази идея чрез някой висш представител и трябва да я реализирате на Земята. И някой път, колкото и да грешите, този висш Дух ви прощава, понеже той има нужда да слезе някога на Змята, а вие по този начин представлявате за него една малка станция, на която той може да спре. Но когато този дух реши сам да слезе на Земята, тогава той ти казва: тебе вече ще те уволня. Вие казвате: ами къде ще отида аз? Има определено място за вас. Има хора, които като умират, не знаят къде отиват. Те са в голяма тъмнина.

Та тази велика духовна наука ни разкрива пътя на живота. Земният живот и духовният живот са тясно свързани и затова благата на земния живот зависят от благата на духовния живот. Доколкото човек е свързан с Духа и живее без съмнения, без отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко и може да живее един идеен живот на Земята, без терзания и без да казва: откакто съм се родил не съм видял светъл ден. За един човек, който е свързан с Духа, животът представлява такова нещо, каквото представляват вълните за един голям океански параход. Той си върви напред, защото тези вълни не представляват за него нищо. Вълните се блъскат в него и се разбиват, но параходът продължава своя път. Всеки човек, който не е свързан с Духа, койте не разбира законите, ще се уплаши от тия вълни. Той казва: тази работа е много опасна, аз ще се самоубия. Че какво като се самоубиеш? Еди кой си искал да се отрови. Знае ли какво го чака като се отрови? Стражари го очакват на онзи свят. Как ще се разправи с тях? Има някои учени хора, които проповядват, че като умре човек, ще се освободи от всички спънки и ограничения на този свят. Да, действително ще се освободи, но как? Ако един българин направи някое престъпление в България и избяга в Англия, там законите няма да го преследват, но ако и в Англия направи някое престъпление, английските закони ще го хванат, а те пипат много здраво. Знаете ли какви са английските дедективи? В Англия има специални дедективи за хващане на крадци, на апаши. Там нямат обичай да водят дела, както в България, да затварят крадците, но постъпват по следния начин: ако се окаже, че някой богат лорд е обран и са му взели скъпоцености за около един милион стерлинги, дедективите веднага влизат в ролята си. Те наемат богати хотели, дето предполагат да се крие апаша и следят, дано го намерят между някои от пътниците. Достатъчно е да намерят някое загубено копче или друга някоя малка вещ на крадеца във време на кражбата у дома на лорда и те веднага я използват. Щом намерят притежателя на това копче, спират го и му казват: господине, в името на закона вие сте арестуван. Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите. Той му казва: ти си откраднал еди – какви си скъпоценности, затова веднага да ги донесеш. Не ги ли донесеш, ще бъдеш преследван по-нататък според английските закони. И така, въпросът се урежда по мирен начин.

Та казвам: и в невидимия свят има такива разумни същества, дедективи, които следят за всичко, което вие вършите. Те като ви уловят, казват ви: дай това, което си откраднал! Там хващат и за лъжа и после пак освобождават. Според морала, който имаме сега, казваме: не кради, не убива! Това е отрицателната страна на живота. Така е било в миналото, но бъдещата наука трябва да изучава закона на любовта. Питам: вие, които толкова хиляди години сте изучавали любовта, докъде сте дошли? Вие знаете, че има любов. В млади години я признавате, в стари години я отказвате. Днес един ваш приятел ви люби, на другия ден ви разлюбва. Един ден признавате любовта, на втория ден я отказвате. На третия ден пак я признавате, после отново я отказвате. Ако любовта в света е сила, която човек днес признава, утре отрича, това не е нищо друго, освен негови фантазии. Кагато любовта влезе в тялото ви, най-първо ще почувствате едно вътрешно разширение. Когато дойде любовта в тялото ви, направете следния опит: вземете един здрав копринен конец, който да не се разтяга и премерете в това време ръцете си, врата си, носа си, гъдите си, краката си - изобщо цялото си тяло. Направете около десетина такива точни измервания и ги отбележете. Един ден, когато изгубите любовта, измерете пак същите части и сравнете двете мерки. Непременно ще намерите една разлика, от която ще видите, че любовта е нещо реално. Когато човек става по-ителигентен, пак може да се забележи същото нещо. Дойде ли у вас една велика идея, премерете пак тялото си, ще намерите едно разширение. Изгубите ли тази велика идея, започне ли умът ви да отслабва, пак се премерете и вижте разликата в двете премервания. Когато една разумна сила влезе в човешкото тяло, тя всякога създава малко разширение. Следователно, с тия измервания ние можем да проверим, дали нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух са прогресирали. Милиони разумни души работят за нашето развитие и усъвършенстване. Както барометърът показва повдигане и спадане в налягането, така и всяка разумна сила като влиза и излиза от нашето тяло, показва известно повдигане и спадане в нашето състояние и развитие. Разумният човек трябва да познава всичко това. Вие погледнете ръката си и казвате: тук има нещо написано. Погледнете лицето си и казвате: хубаво е моето лице. Не е въпросът до хубостта, но важното е, какво е написано на вашето лице. Трябва да знаете, какви са вашите очи, какъв е вашия нос и т.н. Трябва точно да знаете какви вежди имате и защо са такива. По тези неща трябва да можете да четете своите мисли. Това е цяла азбука. Вие казвате: трябва да изпълним волята божия! Не, докато човек не научи своето тяло, той не може да знае как трябва да изпълни волята божия. Изпълнението волята божия седи в правилното уреждане на това малко владение, което Бог ни е дал. Ако човек не се заеме да уреди тялото си, ако той не се заеме да уреди мозъка си, дробовете си, стомаха си и ако не влезе във владение на цялото тяло и не стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля, Бог никога няма да благоволи към него и да му даде нещо по-велико. Стане ли пълен господар на себе си, Бог ще благоволи към него.

Сега ще дойдем до заключението: докато човек не стане господар на своето тяло, той не може да бъде гениален човек. Гениалният човек не може да има хилаво тяло. Аз казвам: плътта трябва да бъде хилава, а тялото трабвя да бъде стройно. Например, дойде някой, бутне те и ти избухваш. Това е плътта, а не тялото. Тялото е едно много хубаво конче, което като бутнеш, казва: тази работа ще се уреди много лесно. Ти си гладен, господарят ти казва: почакай малко, аз ще ти донеса малко храна. Донесе ти храна, ти си хапнеш, тогава и двамата мислите еднакво. Тялото е живо, разумност има в него. Някой казва: как ще се оправи тази работа? Тялото казва: не бой се, тази работа ще се оправи лесно. Аз не отделям тялото от плътта, но когато говоря за тялото, разбирам, че то представлява съвкупност от милиони разумни души. Всички тия души работят колективно а онази първична монада, която работи като царица, ние наричаме човек. Следователно, всички тия души казват: ти не се бой, стой настрана, ние ще уредим тази работа. И наистина, те имат теза сила. Като мислим така, ще видим, че у нас са вложени всички възможности. И докато нашето тяло е свързано с Духа, с всички разуни хора, докато тази връзка не е скъсана, Христос казва: каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Някои казват: Бог дава, ала в кошара не вкарва. То значи: само с молитва нещата не се уреждат. Не, ще се молиш и постоянно ще се молиш! Докато детето не се моли, майката не му дава нищо. Аз считам молитвата дишане на душата. Щом има дишане ще има и мисъл. Молитвата не седи в дигането на ръцете нагоре, но в дишането на душата. Както движението на кръвта помага за дишане на тялото, така и в дишането на душата става нейното пречистване и човек влиза в новия божествен живот. Някои питат: по колко пъти на ден трябва да се молим? През целия ден. Докато живееш, ще се молиш. Ама по колко пъти на ден трябва да се диша? Трябва да се диша през целия ден непрекъснато. Същото е и с мисълта. Ще мислиш през целия ден. Ще се молиш непрестанно. Писанието казва: който се моли непрестанно,той непрестанно мисли, а като мисли непрестанно, ще чувства непрестанно и ще действа непрестанно. Човек, който се моли, съзнателно или несъзнателно, той диша, защото молитвата означава дишане. Кръвобращението също не може без дишане.

Христос казва: Духът е онова, което дава живот. Този Дух някой път действува вътрешно, чрез нашата интуиция, а някой път външно. Той ни предупреждава чрез сънища, а някой път чрез наши приятели. Изобщо, той действува отвън или отвътре, но когато ние се повдигнем и започнем да го разбираме, тогава иде тъй нареченото първо посвещение. Духът говори вече на един отривист, разбран език, в който думите имат само едно значение. Той ще бъде като ваш приятел, който като ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: елате с мене, аз щи ви покажа пътя. След това ще ви заведе дома си, ще ви укаже всякаква помощ и тогава от душата ви ще изчезнат всички мъчнотии, всички съмнения и терзания и вие ще си излезете от там радостен и весел. Писанието казва: Духът ще ви научи на всичко. Това е един колективен Дух. Всички трябва да познавате този Дух и да го имате в душата си. Не мислете, че този Дух е съществувал само във времето на Христа. Не, той съществува и сега, ще съществува и за в бъдеще. Духът е изявлението на живия Господ. И ние търсим живот, търсим щастие, търсим блаженство, търсим култура, знание и богатство, но трябва да знаем, че всички тия неща можем да добием само от Духа. Само Духът е носител на всички тия блага. Той е носител на всички дарби, на всякакви таланти, на всички блага, на всякаква интелигентност и гениалност. И когато Духът дойде, тогава се раждат всички велики музиканти, всички велики писатели, поети, както и всички добри майки и бащи.

Аз взимам думата майка не в смисъл на европейската майка, но като емблем на любовта като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Туй разбирам аз под понятието майка и баща. И онзи, който има такива майка и баща, има онези необходими елементи, от които е съградено неговото разумно тяло. И тогава, всички тия разумни елементи, майка, баща, брат и сестра, съставляват нещо съществено от нас, част от частта ни, път от плътта ни, кост от костта ни. Щом съзнаем това, ние вече не можем да се отделяме един от друг и да казваме: този човек е някак си чужд за мене. Не е така. За онзи, който е разбрал закона, всичко е близко. Всички животни го познават, всички растения го познават, външно и вътрешно. Такъв човек няма да прилича на Дон Кихот, който отишъл да воюва срещу воденицата, която го метнала на другата страна и му показала че е по-силна от него. Така е постъпил и един православен човек от търновско, който казал: аз мога да направя всичко, каквото пожелая. Каквото кажа, става. Той среща един ден в гората един бик и му казва: заповядвам ти в името на Исуса Христа да се махнеш от пътя ми! Бикът го хваща, поваля го на земята и едва могли да го спасят. С това той иска да му каже: аз познавам Христа, но тебе не познавам. Така правите и вие. Хващате бика и казвате: в името на Исуса Христа! И в Писанието се разправя за десет души верующи, които искали да изпъдят духовете от един болен. Те казвали: в името на Исуса Христа ви заповядваме да излезете! Те им отговорили: ние позаваме Христа, познаваме Павла, но вие кои сте не ви познаваме. Няма вече познаване, а знание, положително знание трябва. Вие трябва да приложите в живота си това истинско знание. Вашето знание е на мястото си, но към него ще трябва да приложите един малък плюс. Това аз мога да докажа. Вашето старо знание е материалът, който трябва да гори, а новото знание, това е онази малка суха клечица, с която трябва да запалите огъня си. Достатъчно е да драснете тази клечица и огънят ви ще се разгори. Тя ще бъде само една малка подбудителна причина, за да се прояви огъня.

Та като дойде божественото у нас, то само ще даде този първичен подтик. И тогава, туй, което се е събрало у нас от хиляди векове, ще се разгори, а божественото ще влезе вътре и ще започне да го разработва. Само, тогава ще дойде и Духът. И казва апостол Павел: Всички няма да умрем, но ще се изменим. С това апостол Павел разбирал този важен закон, че всички ще станем гениални, красиви, млади все по на 33 години. Ние ще станем хора на разумността, на мъдростта. На Земята ще настане истинският живот и между нас няма да има вече хилави, болни хора. А сега хората постонно се разколебават. Един ден ще решат да служат на Бога, на другия ден се разколебават. Не, казано и свършено! Не е достатъчно само външно да се ретушираме, както това правят най-много във Франция.

Ще ви приведа един пример. Една стара баба 60 годишна успяла да излъже един млад момък, да се влюби в нея и после да се оженят. Тя нямала зъби в устата си, но си турила изкуствени, намазала лицето и ръцете си с масла и помади, и този момък се влюбва в нейната красота. Още първата вечер тя си хвърля зъбите и той като вижда такова чудовище при себе си, офейква. Ние мислим, че сме хванали новия живот, а това е старата баба със старите идеи, с изкуствените зъби – ретушираната баба. И като види човек това нещо, разбира се, че ще офейка. Онова, което Господ ни дава, не е тази стара ретуширана баба. То е онзи чист, ефирен живот. Когато Духът дойде човек ще почувства в себе си едно разширение. Той няма да снеме изведнъж старите си дрехи, но в него ще има светлина. Той ще носи мир и радост за душата си. Понеже сега сте в тази област, аз казвам: излезте сега на новия живот! Не говорете нищо. Всички бъдете любезни и като евреите събирайте манна! Не казвайте, че е много. Там е казано, колко трябва да се събере. Малко манна ви трябва в едно малко мускулче. Като си вземете една малко капчица от новия живот, тя ще бъде в състояние да ви подмлади. Тя ще послужи за цялото поколение, за вас и за децата ви.

Духът е онова, което носи разумното в новия живот. Той носи и живот, и щастие, и благо, и всичко онова, което ви трябва. Затова ви е необходима онази жива вяра, без съмнения, която да донесе божественото у вас.

Беседа, държана от Учителя на 30 май, 1926 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help