Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ще ми изявиш

Ще ми изявиш пътя на живота.

Ще ви прочета 16 псалом-един от красивите псалми. Аз наричам красиви неща тия, които не умират, които във всички времена имат една и съща стойност.

Ще ми изявиш пътя на живота.

Аз бих направил малък превод на този стих. Той бил изказан преди 3000 години, когато псалмопевецът е очаквал да му се изяви живота. Сега можем да преведем стиха по следния начин: изявил си ми пътя на живота. За да имаме правилно разбиране на човека и да не се самозаблуждаваме, трябва да имаме три идеи предвид. Те са следните. Първо ние имаме физически живот. Обект на физическия живот е тялото, то е видимото, за което сега се грижим. До известна степен физическият живот е съществен и необходим за Земята. Следователно, без тяло човек не може да живее на физическия свят. Когато някой каже, че човек може да живее духовен живот на Земята без физически живот, това е несъвместимо. Както е невъзможно да живееш физически живот без тяло, така също е невъзможно да живееш духовен живот без физически. Тия, които не разбрат тази идея, казват, че само духовното е важно. Това е неразбиране на основната идея.

И тъй, обект на физическия живот е тялото. Това представлява 1/3 от истината. Но животът не седи само във физическото. Има още и тъй наречения духовен живот. Това е втората идея. Обект на духовния живот е душата. Спорният въпрос за сега е има ли душа или няма душа. Тези, които имат духовни очи, виждат душата, а които нямат духовни очи, т.е. на които очите още не са отворени, те не виждат душата и я отричат. Значи, обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е любовта. Някои хора казват, че нямат душа. И действително, право е, че някои хора нямат душа. Съвременният свят е пълен с физически, с интелигентни автомати. И аз виждам много хора в света без души. Те са като тренове без машинисти. Често в Америка пущат някои тренове без машинисти, правят експерименти с тях. Сега са направили и аероплани, които пущат нагоре в пространството без пилоти. Те са приспособени автоматически. Вътре в тях има някаква сила, която ги управлява.

Най-после, третата идея, че съществува и божествен живот. Обект на божествения живот е човешкият дух. Тъй щото духът, от гледището на физическия свят е невидим, но от гледището на божествения свят той е тъй обективен, както тялото в физическия свят и както душата в духовния свят. Вие можете да пипате тялото, но така обективни са и духът и душата на човека. Тези са три идеи, които трябва да имате в ума си. Дали ще ги възприемете, то е друг въпрос.Вие имате много теории за светлината, много теории за енергиите, за живота и т.н. Тогава имайте и тази теория, която аз ви давам сега, тя няма да ви попречи нищо. Ще знаете, че обект на физическия живот е тялото, обект на духовния живот е душата и обект на божествения живот е духът.

Сега ние ще се спрем върху физическия живот. Той е основата, откъдето трябва да започнем. Онзи, който не е разбрал смисъла на физическия живот, той не може да разбере и смисъла на духовния живот. Така вървят нещата. Ако има хора, които мислят, че без да разберат физическия живот, ще могат да разберат духовния живот, те се лъжат. Човек трябва да разбере физическия живот основно: и биологически, и геометрически, и астрологически, и математически и психологически. Като казвам, че човек трябва да разбере физическия живот, аз подразбирам, че той трябва да владее всички негови елементи. Това значи разбиране! Той трябва да знае кък да манипулира с елементите на този живот. Един човек разбира физическия живот само тогава, когато може да управлява своето физическо тяло- очите, ушите, стомаха, дробовете си и т.н. Човек, който не може да управлява своите органи, той не разбира физическия живот. Има хора, които не могат още да управляват дробовете си, затова и дробовете им заболяват; има хора, които не могат да управляват стомаха си, затова стомахът им заболява; има хора, които не могат да управляват краката си, затова краката им заболяват; има хора, които не могат да управляват гърба си, затова гърбът им заболява; има хора, които не могат да управляват очите,ушите и носа си, затова тези органи ги заболяват. И тогава имате вече лекарската наука, която идва да ви научи, как трябва да се справяте със себе си. Всички лекари са асистенти на живата природа. Те учат хората, как трябва да се живее. По някой път тия асистенти имат големи губерки, с които правят инжекции на хората. Те впръснат някакъв серум в кръвта на някой от учениците и той веднага се свестява. И тогава тия асистенти му казват: ако ти не се научиш да живееш съобразно законите на живата природа и да й служиш, ние ще дойдем при тебе със своите губерки. И сега съвременните хора постонно запитват: защо идват болестите? Това е един духовен въпрос. То е все едно да ме питате защо са турени камъни по релсите на железницата? Те са едно препятствие. Кой ги е турил? Турил ги е някой неразумен човек, а трябва да дойде някой разумен да ги отстрани. Ако имаме някакви препятствия, турени в пътя на живота си, трябва да знаем, че туй са камъни, турени от някого. Ние, обаче трябва да знаем, защо са турени и как да ги премахнем. Следователно, ако човек, който не разбира законите на природата, се наяде с мъчносмилаема, отровна храна, кой е причина за това? Или, ако някой човек е живял дълго време в стая, пълна със задушливи, отровни газове, вследствие на което гърдите му заболяват, кой е причина за това? Или, ако някой е чел само песимистически книги, вследствие на което неговият мозък се е напълнил все с такива отровни мисли, та изгубил смисъла на живота си, кой е причината за това? Всички тия автори, които определят смисъла на живота, разбрали ли са го в същност? Знаят ли те самите, какъв е смисълът на живота? За пример, често чувам някои да казват, какво е писал Шопенхауер за смисъла на живота. Вие разбрали ли сте, какво е знаял Шопенхауер. Толстой е писал до някъде под влиянието на Шопенхауера, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота.

Та казвам: за сега всички хора дават важност главно на физическия живот. Той е важен, но не е и същественият. Ако физичесският живот беше съществен, тогава не трябваше да умираме. Какво ще кажем, ако ние посветихме целия си живот само за другите хора? Например, какво щеше да бъде, ако майката посвети целия си живот само за дъщеря си, бащата само за сина си, учителят за учениците си и т.н.? Добре щеше да бъде, но в края на краищата всички тия хора умират. Какво ще кажем тогава? Казвате: природата е наредила така. Я ми кажете: разговаряли ли сте с природата? Ако влезете в къщата на един богат банкер, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое оправдание, казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете. Питам ви: тази мисъл права ли е? Възможно ли е банкерът да нареди да му се чупят съдовете? Той, който е събирал оттук оттам по 20-30 стотинки, ще издаде такива нареждания! Не, банкерът не може да нареди тия неща, а ние сами правим тия погрешки. Ние за свое оправдание казваме: природата е наредила така. Създадем си един лош навик, служиме му и после казваме, че природата го е създала. Казвам: природата не е създала този лош навик, но са го създали твоят дядо и прадядо преди толкова хиляди години. Онова, което природата е създала, то е само по себе си вечно, безсмъртно. Тъй е писано в божествената книга. Тъй е писано и в свещената книга, Библията, която ако четете, ще видите, че това, което Бог създава е вечно, а това, което хората създават, е смъртно. Това, което човек създава е смъртно, това, което ангелите създават е вечно, а това, което Бог създава е вечно и беззконечно. И ангелите създават много неща, но те са конечни. Кои неща са конечни? Ти следваш университет, ще прекараш там 4-5 години и ще излезеш. Конецът, краят създава делата.

И тъй, най-първо не трябва да разберем физическия живот. Най-важна роля във физическия живот играе човешкия мозък. Изобщо, съвременните учени хора изучават мозъка само от анатомическо и физиологическо гледище. Те не го изучават като едно динамо, като съвкупност от динамически сили, те го изучават като един акумулатор, в който природата е складирала разновидни сили. Досега френолозите са открили в човешкия мозък около 39-40 центрове, способности. Те се разграничили в тия центрове разните видове енергии на човешката душа и на човешкия дух. За пример, те са намерили, че човешката разумност се проявява в челото и затова от устройството на челото зависи и разумността на човека. В тази разумност, обаче се включват и ред други елементи. Всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво паметливи, всички хора не са еднакво идеални. Когато говорим за идеален човек, разбираме разумен човек. И твърдостта не е еднакво развита у всички хора. Художническите способности, музикалните способности са проявления на умствения живот у човека. Френолозите са така разпределили способностите, че като погледнеш на един човек, ти веднага моеш да познаеш, дали той е поет, или художник, или инженер, или правник, или съдия, или свещеник и т.н. Челото на човека напълно показва, какъв е той. Който може да чете по челото на човека, ще каже, кой човек какъв е. И действително, челата на всички свещеници са направени по един терк, също тъй и челата на правниците, на художниците, на музикантите, на писателите са направени по специален за тях терк, тъй както са определени и моделите от парижката мода. Във всички тия теркове има голямо разнообразие. И в проявлението на човешката разсъдливост като започнем от философите виждаме, че тяхната филосолска мисъл е създала отпред на челото два центра, които френологията нарича центрове на каузалност, на причинност или на български език наречени центрове на разсъдителност. От тези центрове се отделя особена енергия, но същевременно излизат и различни цветове.Когато философът е зает с някаква важна материална мисъл от тези центрове излиза една особена червена светлина и колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-светла, по-мека докато дойде до една мека, виолетова, а понякога жълта светлина. Значи, цветовета на мисълта минават целия слънчев спектър. Всички тия краски в цветовете показват степанта на човешката разсъдливост. И следователно, когато казват за някой човек, че е отличен философ, аз питам: в коя краска се движи той? Ако живее в червения цвят, той се движи в своя физически, материален живот; ако е в портокаления цвят, той се движи в обществения, в политическия живот, той вдига и сваля правителста; ако е в зеления цвят, той се движи в търговията, в банките и във всички осигурителни дружества. И най-после, когато започнете да виждате жълтия цвят, вие ще се натъкнете на хора, които влизат в духовния свят. Жълтият цвят ви показва, че вие имате вече духовни хора.

Та казвам: за в бъдеще ние ще имаме една наука, която ще разполага с толкова чувствителни пластинки, че ще могат да се фотографират всички краски на мисълта у човека. И тогава ще познаваме степента на човешката интелигентност. И действително, онези хора, които преждевременно заживеят духовен живот се разстройват. Енергията от тяхното тяло започва да изтича много бързо и неправилно, без да спира, вследствие на което по някой път цялото тяло пожълтява. Лекарите наричат това болезнено състояние жълтеница. Този човек вместо да води разумен духовен живот, той става жълтеничав, черният му дроб се разстройва, кръвообръщението му се покваря и тогава лекарите му казват: ти не си готов още за духовен живот, трябва да се върнеш малко назад. И наистина този човек трябва да се върне да повтори класа.

Сегашните хора имат особени схващания за живота и казват: човек трябва да се роди даровит! Да, всички хора са създадени даровити, потенциално състояние, но трябва да се развият. Аз разбирам, че те са даровити потенциално, но трябва да бъдат даровити кинетически. Някой казва: аз съм философ, даровит човек съм! Питам: писал ли си нещо? Не съм писал още, но мисля да пиша. Добре, като започнеш да пишеш, тогава ще станеш кинетически философ. В това отношение, за човека са важни две неща, с които ще си служи, а именно: неговият ум и неговата воля. Това са две най-висши сили, с които човек трябва да работи: волята, с която работи на физическия свят и разумността, с която работи в духовния свят. Ние можем да изразим тези две сили по геометрически начин. Те са равни на един ъгъл от 180 градуса. И тогава взимаме от геометрията следната теорема: сборът от вътрешните ъгли на триъгълника се равнява на два прави ъгли или на ъгъл от 180 градуса. Значи, тези сили са вътрешни и сумата им се равнява на два прави ъгли. Те вървят под диагонал. Ако вземете човека перпендикулярно, тогава лявата му страна, страната на ума представлява разумната, духовната му страна, а дясната, това е волевата страна на човека. Ето защо човек трябва да впрегне на работа и двете страни на своя мозък. Ако мозъкът на човека не е правилно развит, т.е. ако не е симетричен, този човек и във физическия свят и в духовния свят ще загазва в големи мъчнотии. Например, дойде му на ума някаква идея, рече да я приложи, но веднага се поколебае. Значи, неговата цел не върви по опрделения диагонал. Този диагонал е целта към Бога, кам божествения свят. Извън физическия свят има само една цел, понеже според схващанията на новото учение, извън нас има други разумни същества, с които ние сме свързани още тук на Земята. Преди нас са живели хиляди и милиони хора, които и досега живеят. Техните тела са изчезнали, но душите и духовете им живеят и днес. Като казвам, че те живеят подразбирам, че те ни въздействат от невидимия свят.

Псалмопевецът казва: ще ми изявиш пътя на живота. Как ще намерим този път в съвременната наука? Попитайте кой и да е поет, защо пише и вижте, какво ще ви отговори той. Попитайте кой е да е музикант защо свири. Попитайте коя и да е майка защо ражда. Попитайте кой и да е учител защо учи учениците. Попитайте кой и да е свещеник защо служи в църква. Нали всички тия хора все имат служене на великото, на божественото у нас. То осмисля живота. Да служим на Бога, значи да служим на безсмъртното, на вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни. А силата, това е благото, към което ние се стремим. Някой ще каже: и без сила можем. Да, и без сила можем, но да бъде човек инвалид цели 10-15 години и другите хора да го вдигат от едно място на друго, аз мисля, че това не е някаква голяма слава. Да бъде човек умствен инвалид и това не е голяма слава! Да бъде човек сърдечен инвалид и това не е голяма слава! Не, сила се изисква и в нашата воля, и в нашите чувства и нашите мисли! Разумна сила се изисква и в нашата мисъл, която трябва да приложим, за да опитаме нейния плод.

Сега някои ще запитат: защо този човек е отворил пред себе си свещената книга и чете от нея? Казвам: братя, тази свещена книга е животът на всички заминали хора, живели преди нас. В нея е вложена силата и опитността на техния живот и ние трябва да се ползуваме от тази опитност, както пък други ще се ползват от нашата опитност. Но между всички същества, които са живели и които сега живеят има една тясна, непреривна връзка на чувства и на обичаи. Тази връзка именно подтиква хората към дейност. Поетът пише не само за своя народ, поетът пише не само за своето отечество, поетът пише и за един по-висок свят. Този поет пише и за дърветата, и за Слънцето, и за хората. Питам: ако мислим, че Слънцето наистина е неразумно, тогава какъв смисъл има да се пише за едно Слънце, което не струва нито пет пари? Ако в Слънцето няма никаква идея, защо поетът го възпява? Аз наричам истински поет този, който ако възпее един умиращ кон, конят не умре, а душата му се възрадва и казва на поета: аз ти благоддаря много, че ти, като поет, ме възпя и за в бъдеще по някакъв начин ще ти се отплатя. Докато всички хора ме хокаха и биеха, ти ме възпя. Отворете Писанието, ще видите, че там взимат коня като емблема на просветения човешки ум.

Казва псалмопевецът: ще ми изявиш пътя на живота. Казвам: в нашите времена Бог е показал пътя на живота. Колцина от вас сега знаят за какво са родени? Това не е упрек, че не знаете, но у вас трябва да се събуди желание да знаете. Има много примери в живота, които показват, как се пробужда съзнанието у човека. Един от видните астрономи бил прост музикант на времето си, но отпосле му дават идеята да се занимава с математика и той впоследствие станал виден астроном. Ти може да си прост човек, но един малък стимул се изисква от тебе, за да се повдигнеш и то не пред хората, а пред себе си, пред Бога, да знаеш, че си човек, който може да използува условията. От ваше гледище ние сме изпратени от някъде да учим. Ако ви запитат, откъде сте изпратени, вие ще кажете, че не знаете. Ами знаете ли, кой е вашият господар? Господ. Да, но това е общо казано. Казвате: ама аз вярвам в Бога. Това е все едно да кажете, че вярвате в Слънцето. Слънцето занимава ли се с тебе! Слънцето говори ли с тебе? Не е говорило, но виждам го като изгрява и залязва. Слънцето не влиза специално в никоя къща. Слънцето не се разговаря специално с никого, но всеки, който излезе да се грее на Слънцето, все ще получи нещо от него. Колкото и да е малко едно същство, колкото и да е грешно, колкото и да е престъпно или най-после колкото един човек и да е светия, като излезе на Слънцето, все ще получи нещо от него. То не прави никаква разлика, на всички дава. Някой казва: аз познавам Бога. Не, да познаваш Бога, ще рече да знаеш негвото свещено име. И когато произнесеш това име, ти няма да бъдеш вече смъртен човек. Никога един смъртен човек не може да произнесе божието име! Само човекът, облечен в безсмъртието може да произнесе божието име. И когато го произнесе, в неговата душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влезе във връзка с всички живи разумни същества. Този човек ще бъде способен за всичко: той ще бъде и поет, и художник, и музикант и първокласен юнак. Такъв човек може да тури на гърба си цялата Земя и да я носи. Как? Като възприемем онази съвършена наука, към която се стреми всеки човек. Ако умът на човека стане толкова силен, че да се уравновеси със силите на Земята той туря Земята на гърба си и всичкото противодействие, което тя би му указала, изчезва. Защо? Когато две сили в противополжна посока, но с еднаква големина си противодействат, резултатът ще бъде равен на нула. Щом тия две равни сили си противодействат, те ще изгубят теглото си, т.е. теглото им ще бъде равно на нула. Следователно, когато казвам, че човек може да носи Земята на гърба си, подразбирам, че силата на неговия ум е равна на противодействието на Земята. На онзи човек, на когото силата на ума не е толкова голяма, гърбът му ще се пречупи от тежестта на Земята.

Сега аз ви изяснявам тия неща, защото за в бъдеще това ще представлява наука, която ще докаже всичко това. Засега това е само блян, подтик за човешкия ум, за да има какво да работи в света. Онези от вас, които са изгубили смисъла в живота, ще кажат: какво от това, че ще придобия такива знания? Какво от това, че ще стана богат? Казвам: човек все трябва да намери един начин или една идея, с която да се повдигне в света. Някоя млада мома се обезсърчи и казва: ще стана учена. Какво от това? Ще стана силна. Какво от това? Ще отида в другия свят. Какво от това? Всичко ми е все едно. Казвам: ами лошо ли ще ти бъде, ако имаш една красива млада душа, с която Господ може да те постави до себе си? Момата казва: да, този живот сега има смисъл. Значи, да живееш за Бога, в това има цел, има смисъл. Има смисъл в живота, който засяга душата на човека. Момата казва: тук има нов идеал, за който аз още не съм разсъждавала. Това е моята душа. Ако я намеря, моят живот ще има смисъл, но няма я, не съм я намерила още. Ако я намеря, готова съм да жертвам живота си за нея. Също тъй и за нас идеята за Бога включва в себе си великата душа, която ние търсим и която ще осмисли живота ни. Когато ти си тъжен, скърбен, изоставен от всички в живота си, в пълно отчаяние, паднал духом, гладен, жаден, на умиране, ако се намери някой да ти донесе малко хлебец и водица, да ти услужи, казвам: това е онази идеална душа, която ти търсиш и очакваш. Питам: има ли сега животът смисъл? Има. Писанието казва: никой не живее за себе си. И най-големото нещастие е там, когато помислим, че живеем за себе си. Всеки, който се опитвал да живее за себе си е свършвал катастрофално. Част, извън цялото няма никакъв смисъл. Ние, като част от цялото сме лъчи, които са излезли от великото. Какво е цялото, за това не можем да говорим. Ние не можем да говорим за великото, за Бога. Това е светотатство! Но аз казвам, ние сме лъчи, излезли от Бога. Тези лъчи вече са се оформили. Всеки човек има право да живее на Земята и затова съвременните хора се стараят да живеят смислен живот. Следователно, ние страдаме, понеже спъваме своята еволюция. Съвременните хора не знаят още, как да живеят. Че ние още се избиваме, водим войни. Войната е проказа за човечеството. Да отрежиш крака на един човек, това не е наука, да извадиш очите на един човек, това не е наука, да отрежеш бъбрека на един човек, това не е наука! Някои казват: човек може да живее и с един бъбрек. Ами защо природата е турила два бъбрека? Природата поставила толкова и толкова центрове в мозъка на човека, а учените след това ще казват, че човек може да живее и с по-малко центрове. Те казват, че човек може да живее и без сляпо черво. Природата го турила на своето място, а лекарите го режат, като казват, че и без него може да се живее. Най- после казват, че и без стомах може да се живее. Да, може и без стомах. Някои питат, колко трябва да се яде. Казвам: човек за да живее един нормален физически живот е потребен здрав и разумен стомах. Можеш да ядеш каквото обичаш, но по малко, никога няа да се пресищаш. Ще знаеш, че през целия си живот, около 70-80 години, ти ще можеш да ядеш и да пиеш. Защо тогава ще се пресищаш? Благодари на Бога, че ще можеш да ядеш и да пиеш, каквото пожелаеш: и ябълки ще ядеш, и череши, и готвено, а отгоре на това и винце ще пиеш, и всякакви друи ликьори – всичко ще можеш да ядеш и да пиеш! Но казвам: за всичко, каквото ядеш и пиеш ще плащаш.

Отива един беден турчин в една кебапчийница, сяда на една маса и казва на гостилничаря: дай една пражола! Дай малко винце! Яде, пие доволен е от всичко това! Дай още едно! Нахранва се добре, става, но няма с какво да плати. Гостилничарят започва да го налага. Турчинът вика: вай-вай-вай! Най-после излиза вън и си казва: поне сладичко беше, но и като ме налагаше, пак беше хубаво.

Та мнозина казват: да си поживеем. Казва: да, ти можеш да влезеш в тази гостилница, но живата природа ще ти даде един добър урок. Тя ще те наложи по всички правила и като излизаш, ще викаш: вай-вай-вай! Някой казва: аз се разболях. Не, това значи, че природата иска да плащаш. Щом ти се яде, ти можеш да влезеш в тази гостилница, но ще бъдеш много честен и ще кажеш на госилничаря: приятелю, искам да си хапна малко, но нямам в джоба си нито пет пари. Бъди тъй добър да ми услужиш. Честен трябва да бъдеш, да не лъжеш! Гостилничарят ще те погледне отгоре до долу, ще си помисли малко, но все ще ти даде нещо. Ако, обаче влезеш в тази гостилница и се представиш като някой барон, ще те набият, както природата знае да бие. Сегашните хора се представляват за много честни, казват: аз съм честен човек. Да, но като влезеш в гостилницата, честен ли си? Казвам: ако си честен, ще излезеш оттам честно и почтено, но ако не си честен, ще излезеш бит и без шапка на глава.

Сега, да се върна към мисълта си. Ще ми изявиш пътя на живота. Казвам: съвременната религия трябва да обърне младото поколение в правия път. Съвременната религия трябва да обърне науката в правия път. Някога между хората се говори за патриотизъм. Да любиш своето отечество, разбирам. Да любиш своята родина, разбирам. Но да се вържеш за своето отечество това не разбирам. Казвам: ако ние разбираме нещата така, ще видим, че в света има и други сили, с които можем да разполагаме. Питам: как може да се разреши спора между една овца и един вълк? Вълкът ще изяде овцата. Ами как ще се разреши спора между две овци? Трябва да има по-голямо пространство, повече паша. Вълкът вълк не дави. Та казвам: съвременните християни трябва да си определят ясно, какво нещо е патриотизмът. Да любиш отечеството си, разбирам. Да пазиш свещените закони на държавата, разбирам. Но кои закони? Онези закони, които включват физическия живот, духовния живот и божествения живот. Държавата трябва да зачита задълженията на всеки човек. Казвате: знаете ли какви са задълженията към държавата? Да, зная ги. Но държавата знае ли какви са задълженията й към мене? Това е общонародно право. Следователно, колкото право има държавата, толкова право имам и аз. Същите отношения ще съществуват и между две държави. Аз ще зачитам законите на държавата не тъй, както тя ги коментира, но тъй както аз ги разбирам. Защото законите на държавата са изобретени от хората. Ако нейните закони са божествени, аз ги зачитам, но ако не са божествени, още утре може да ме подкупи някой да извърша някое престъпление. Според законите на Бога аз мога да служа безкористно на своя народ, без да мисля, че утре отечеството трябва да ми направи един паметник за моите услуги. Дали ще ми направи паметник или няма да ми направи, това за мен не важи. За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си.

Псалмопевецът казва: ще ми изявиш пътя на живота. Има един вътрешен закон, който определя нещата. Той е следният: когато усещате в себе си голяма скръб, или голяма тъга или голяма тъмнина, това показва, че вие се движите в гъста материя или в един неразумен свят. Вие сте попаднали в една неблагоприятна среда. Двама души спорят има ли Господ или няма. Ние ли ще разрешим този въпрос? Не е важно, дали има Господ или няма. Аз казвам: приятелю, ти имаш живот и аз имам живот, ти имаш ум и аз имам ум, ти имаш очи и аз имам очи, ти имаш уши и аз имам уши. Ти на какво свириш? На цигулка. Аз пък свиря на чело. Хайде да вземем инструментите! Като засвирим, тогава ще разберем, че това е божественото, което се събужда. От свиренето зависи да се събуди божественото у нас. Някой човек мисли, но преди да се е научил да мисли, трябва да се учи да пее и да свири вътрешно. И за в бъдеще, когато ще възпитават младото поколение, първата работа е да внесат, както във възпитателите, тъй и във възпитаниците музика. Научете се да свирите на сцената, да получавате там букети, но като свирите, да се стимулират вътре във вас красиви чувства и желания.

Та когато някой ученик се умори от несгодите на живота, нека вземе цигулката и си посвири или нека си попее, за да трансформира всички свои тежки състояния. В това отношение музиката е помагало в живота на хората. Когато пеем и свирим, ние сме във връзка с по-напреднали същества от нас. Ако искаме да бъдем духовни, ако искаме да бъдем религиозни, ние трябва да пеем и да свирим. Аз срещам много религиозни хора, които не пеят и казват: само свещеникът или само певците в църквата трябва да пеят. Не е така. Всеки духовен човек трябва да пее. Всеки духовен човек трябва да разбира музиката и науката много добре. Той трябва да разбира хубаво анатомия, физиология, математика, геометрия. Той трябва да е свършил поне осем класа. Ако сега не е така, за в бъдеще ще е така. Ние трябва да се учим! И тогава се казва: ние трябва да познаваме Бога. Казвам: Бог е светлина, Бог е знание, Бог е мъдрост, Бог е истина, Бог е любов. Като влезем в Бога, ние ще се намерим в една велика наука. Любовта е велика наука. Да любиш, това е цяла наука. Ти можеш да любиш всеки човек по специален начин и ако знаеш този метод, ще можеш да образуваш връзка с този човек. Вижте как е в света! Там всички хора не се обичат по един и същ начин. Среща се човек, когото никой не обича, обаче намери се най-после един човек, който го обиква. Защо? Той е намерил метода, по който може да го обича. Цветята не се разтварят на месечината, а на Слънцето, понеже то ги разбира. Плодовете също тъй узряват на Слънцето. Този е правият метод. Все трябва да дадем нещо от себе си. А сега хората какво изучават? До сега те са изучавали и изучават науката да вземат.

Питам:защо имаме джобове? Какво показват днес скритите джобове у хората? Че не сме от много културните хора. Турете няколко банкноти в джобовете си и идете по треновете, да видите колко са културни софиянци. Това не е само в София, но и в Лондон, и в Париж, и в Берлин, и в Москва- навсякъде ще срещнете същото нещо. Казвате: ние сме много културни хора. Да, но не и за отворените джобове. Днес хората си правят повече вътрешни джобове. Питам: защо не ги туряте малко отзад или отпред, а точно под ръката? В това е спасението. Човек като понатисне малко с ръката, сигурен е, че парите са на мястото си. И после казвате: ние сме културни хора. Казвам: да, вие сте хора на вътрешните джобове. Питам ви: защо е така? Вие казвате: защото ние мислим да уредим нашия вътрешен живот. Не е така. Нашият вътрешен живот е уреден, условия за съществуване ни са дадени, но трябва да се тури само ред и поряък в нещата. Ако общественият живот се остави тъй, както Бог го е наредил, ще видите, какъв е той. Ето вземете сега Франция, Германия, Америка- навсякъде се издават закони. Питам: след като имате толкова американски закони, английски закони, германски закони, турски и ред други закони, от тия многобройни закони подобри ли се живота на хората? Те подобриха живота в едно отношение, а го влошиха в друго отношение – спряха развитието на божественото у хората. Всички тия закони, всички съвременни вярвания ни отдалечиха от Бога, обезвериха ни, та станахме крайни материалисти. Когато се обявиха войните, всички казаха: да станем силни! Не е така. Силен е само този народ, който люби. Силен е само този народ, който е разумен, който може да владее силите на природата. Вземете англичаните, запример. По какво се отличават те като народ. Англичаните се отличават по своята сила и разумност! Те имаха една стачка, в която взеха участие около 5 милиона хора. Същевременно стачниците и стражарите си играят на футбол. Питам: ако в България се обяви такава стачка, стачниците и стражарите ще играят ли на футбол? Това е култура! Тези хора си казаха: ние сме разумни. Трябва да разрешим този въпрос по един мирен начин. Нима ако настроим държавата срещу нас и дойдем до положение да се избиваме, ще спечелим ли нещо повече? Не. Е, тогава пет горе, пет долу все е полза. Те още не са разрешили въпроса оконччателно, но дойдоха поне до едно практическо полуразрешение. Туй показва, че английският ум е практичен. Туй трябва да послужи за добър пример на българите и на всички останали народи. Нека всяка разумна постъпка на кой и да е народ послужи за един добър пример! Нека вземем хубавото от англичанина, от американеца, от италиянеца, от китаеца, от руснака, от животните, от растенията- във всички има по нещо хубаво. И в животните има хубави работи. По някакъв начин трябва да добием хубавото и красивото в живота. Как ще го добием иначе!

И сега всички ние сме дошли до положението да съзнаваме, че в света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показва, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. Например, на Германия наложиха един дълг от 120 милиарда лева контрибуция. Тя цяла да се продаде, няма да може да го изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда. Обаче в победителите се зародиха други желания. Следователно, и победените и победителите губят еднакво. Въпросът не се разрешава така. На това, че един е победил, а друг остава победен, тази велика разумна сила гледа съвсем другояче. Ние не гледаме на работите по един анархистически начин. Тази рамумна сила дава право на всеки човек. Туй, което Бог е създал, ние нямаме право да го унищожаваме.

Та казвам сега: любовта е открита на християнските народи. Аз съжалявам, че днешната църква, както и тази в България специално, още не е приложила Христовото учение. Духовенството днес може да го приложи! Ако те сега не го приложат, ние ще го приложим. Младото поколение може да приложи любовта! Младите са пълни със сила, с любов, с разумност.

Сега ще ви приведа един пример, може да е анекдот, не зная доколко е верен, но това се е случило някъде из България. Един селски български чорбаджия праща сина си да следва учението си в близкия град. Синът се влюбва в една ученичка от VІІІ клас, гимназистка. И той бил осмокласник. Той казва веднъж на своята любима: баща ми е богат човек, изпраща ми доста пари, затова аз искам да ти направя един хубав подарък: ще дам да ти ушият хубава рокла и ще ти купя една много хубава шапка. Ученичката, неговата любима, му отговорила: слушай, от парите на баща ти аз не искам нищо, от тебе, от твои пари и труд, мога да приема нещо. Затова иди в някоя градина да работиш, копай и поливай цветята там, спечели и тогава ми направи, какъвто подарък искаш. Такива са моите вътрешни убеждения! Той постъпва като работник на едно здание, цял ден носи кермиди, пренася вар и цимент, иска да спечели пари за своята любима. Някои съселяни го виждат и казват на баща му: слушай, приятелю,ти си изпратил сина си да учи в града, а той ходи да работи по сградите, виждаме го прашен и кирлив. Вика го баща му в селото и го пита: синко, нали те пратих да се учиш? Синът не казва на баща си, че се влюбил, но му казва: татко, исках да направя един опит, да видя, ще мога ли да си изкарвам прехраната, сам, ако един ден остана без всякакви средства. Добре е, щом искаш да направиш такъв опит. По едно време го извиква директорът на гимназията, да го пита, защо работи това нещо. Преди 25 години е било срамно в България, ученик да се заеме с такава груба работа. Директорът го пита: не те ли е срам да пренасяш тухли и кермиди по зданията? Баща ти няма ли средства да те поддържа? Той казал същото нещо и на директора си. И наистина, този ученик работил цялото лято и спечелил пари, с които направил подаръка на своята възлюбена. След това го пита: искаш ли и аз да ти направя един подарък? Той й казва: ако е от баща ти и аз не искам, но ако е от тебе ще го приема. И тя била богатска дъщеря, но отива при едно семейство да работи като слугиня. Баща й я запитва: затова ли те пращам на училище, да ходиш да слугуваш? Не, татко, аз искам да направя опит, един ден, когато вие с мама не сте между живите, ще мога ли сама да си изкарвам прехраната? И тя работила цяла година и направила подаръка на своя любим. Така се обличат и двамата. Това е разбиране на живота според един нов идеал. Ето една благородна черта, проявена от тия двама млади!

Аз бих желал всички българи да следват примера на тия двама млади, на този осмокласник ученик и на тази осмокласница ученичка. Това трябва да бъде свещен идеал за всички! Ние трябва да внесем този идеал и в религията. Всичко трябва да мине през ума ни, всичко трябва да мине през сърцето ни, всичко трябва да мине през волята ни. И всичко, което можем да изработим, да бъде за Бога. За Бога трябва да работим без пари. И ако аз идвам тук, за да дам нещо, за да оставя нещо в този дом, то трябва да излезе от моя ум, сам да опитам мъчнотиите в живота. Не съжалявайте, че мъчнотии идват върху вас! Колкото са по-големи мъчнотиите в света, толкова повече ще се изпита нашата сила, за да станем всички герои за божествената любов. И когато нашият благ Баща, тъй наричам аз Бога, види,че ние постъпваме така, той ще благослови нашия път. Разправяше ми тия дни един млад момък следното нещо: аз постъпих на работа в едно предприятие. Работих идейно безкористно, за което не ми се плащаше нищо. Друг един приятел управляваше работата, а аз бях работникът. Наистина, дрехите ми се изпокъсаха, но в тази идейна работа спечелих един занаят.Този закон е верен навсякъде в природата, когато ние работим идейно, природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се повдигнем.

Та когато говорим за любовта, подразбирам този трояк живот у нас: физическия, духовния и божествения. Най-първо трябва да разберем много добре физическия живот, да разберем добре всички физически сили и д ги впрегнем на работа. Тогава и духовният живот ще стане за нас тъй реален, тъй ясен и съществен, както и физическият. И няма да спорим, има ли душа или няма. Когато някой ме пита, имам ли душа, ще му кажа: еле и пипни! Като работим по този начин, ще дойде ден, когато ще можем да пипаме и душата. Следователно, засега ние трябва да работим по един разумен физически начин. И Павел казва: първо физическото, после духовното.

И показал ни си пътя. Пътят ни вече е начертан. Сега, всички ние трябва да се стремим към великата божествена наука, която ще ни даде правилно разбиране на нещата. И всяка сутрин като ставате, ще се запитвате: какъв е моят ум днес? Каква светлина излиза от него? Аз гледам от главата на някой религозен човек излизат червени пламъци. Казвам: религията на този човек е още много физическа. Ако излиза портокален цвят, казвам: този човек е голем търговец.Ако излиза зелен цвят, казвам: този човек е голям материалист. Но ако видя, че от главата на някой човек излизат жълти пламъци, казвам: този човек е добър. Вие, които ме слушате като отидете дома си, попитайте се какъв цвят излиза от моята глава? Доколко е развито моето религиозно чувство? Когато човек се развива павилно, от лицето му излиза бяла, приятна светлина. Това показва, че душата на този човек е пробудена, и с него ще можеш лесно да се споразумяваш.

Та първото нещо: обект на физическия живот е тялото. И към него трябва да имаме всичкото почитание. Един ден нашето тяло ще се трансформира, ще се обнови.

Обект на духовния живот е душата.

Обект на божествения живот е духът.

Беседа, държана от Учителя на 16.05.1926 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help