Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



И земята ще се изпълни със знание

Ще прочета 6 глава от Първо послание към Тимотея.

Това послание е писано при изключителни времена, при изключителни условия на Римската империя. Ако бих говорил върху някое положение върху съвременния живот, бих го озаглавил пробуждане на човешкото съзнание. Същата тази идея е прокарана и в Стария завет. Пророкът казва: и Земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. В Евангелието на Йоана Христос каза: аз дойдох да дам живот и да го имат преизобилно.

Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. Цялото творение, от единия край до другия, от началото и до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука, как да се живее. Бог учи хората как да живеят. Всички науки преподават и на най-малките животни как да живеят. Аз започвам от най-малките буболечици, пък и преди тия буболечици и след тия буболечици, до човека и до ангелите, във всяка наука Бог учи хората как трябва да живеят. Под думата ангели не разбирам служители в обикновен смисъл на думата, но разбирам същества, у които съзнанието се е тъй разширило, че те светят като слънце. Тяхното разбиране за живота е особено. Техният обществен строй е особен. Ако бихте посетили едно ангелско общество, ще намерите при тях друг ред и порядък, различен от този, който съществува на Земята. Съвременните хора или съвременната култура имат за ангелите такова понятие, каквото имат мравките за нас. Както и да си представяме ангелите, ние си ги представяме подобни на нас с тази разлика само, че имат някакви крилца. Крилцата обаче не са нещо особено, те са човешко изобретение. Ние си представяме ангелите като хора, но сме им махнали мустаците и брадата, турили сме им хубави лица, пълнички, добре охранени, нежнички като царски дъщери, на които служат 10 слугини и те нищо не пипат с ръцете си. Ръцете им са бели, чистички като че ли не ги е видяло това наше Слънце, което хапе и гори. Това палещо слънце хапе. То одира кожата на лицето и на ръцете ни, то прилича на нас. Като се излагаш от 2 до 10 дни направо на Слънцето, почерняваш. То дава нещо и взема нещо. Днес другояче се говори за Слънцето. То може да има друго разположение към нас. Да е приветливо във всички случаи, но понеже ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаем как да възприемаме слънчевите лъчи, затова то ни хапе и гори. Причината за това е, че около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, на нашите чувства и на нашите желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.

Та казвам: човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислят еднакво. Туй е вярно както по отношение на индивидите, тъй и по отношение на видовете животни, всички не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на обществата. Всички общества не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на народите. Всички народи не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на всички същества изобщо. Всички същества не мислят еднакво. Вземете пример с най-простото наблюдение. Вие виждате един мъж и една жена, но какво можете да кажете за тях? Ако един физиогномист погледне някой човек, той ще види това, което вие не виждате. Той ще може да опише и миналото на този човек. Ще види майка му, баща му, дядо му или прадядо му и ще може да каже как е живял този човек в миналото и т.н. А вие какво ще видите? Ще видите един човек с хубаво лице, със сини очи, с хубави устни, добре угоен човек и т.н. Но не това е човекът. Физиогномистът като го види ще може да опише какви са основните качества на този човек, какво се крие в него и т.н. Вземете после един френолог, той другояче ще опише човека. Ти можеш да кажеш за този човек, че има валчеста или продълговата глава, но един френолог ще види това, което ти не виждаш. Като дойдем до учените хора, които гледат под микроскоп и вие, които също може да погледнете под микроскопа, каква ще бъде разликата между вашето виждане и това на учения? Вие ще кажете: тук виждам една малка животинка. Ученият човек като погледне под микроскопа, ще каже: много неща има тук. Той ще види това, което ти не можеш и да си помислиш. Вземете онзи астроном, който гледа през някоя тръба. И ти можеш да погледнеш през тази тръба, но ще виждаш обикновени неща, а този астроном като погледне през тази тръба, ще види движението на тази планета и ще направи своите изчисления. Изобщо той ще види това, което ти не виждаш. И схващанията им за живота също се различават. Трябва да се пробуди съзнанието на човека, за да се разбере какво нещо е животът.

Вземете например думата любов, за която ние говорим толкова години. Макар, че любовта се е явила най-рано, тя е една сила, която е още непозната на човеците. Туй, което сега хората наричат любов, аз наричам проявление на човешките чувства. Човешките чувства имат специфични качества. Онова, което майката чувства към детето си, обикновеният човек никога не може да го чувства. То е специфично чувство. Това, което приятелят чувства към приятеля си, обикновения човек никога не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което слугата чувства към господаря си, обикновения човек не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което ученикът изпитва към учителя си и онова чувство, което учителят изпитва към ученика си, обикновения човек не може да почувства. То е специфично. Специфичност има в чувствата. Има специфична проява на чувствата. Ние мислим, че е лесно да се обичаме. Не, това е една наука. Който знае тази наука може да се постави в съответствуващи условия. Ако вие искате да посадите какво и да е семе, ако вие искате да отгледате някое благородно растение, трябва най-първо да проучите неговата почва, на каква почва то расте и се развива, да проучите специфичната топлина, при която то се развива, специфичната светлина, при която расте, и тогава да се отглежда това растение. Ако не спазите съответните условия вие можете да повредите целия зародиш. Чудни сме ние съвременните хора като говорим за любовта и мислим, че тя може да влезе в нас, както когато отваряме прозореца, за да влезе слънчева топлина и светлина. Да, действително любовта влиза, но има свой особен начин, по който влиза. Тя има свой специфичен начин за влизане. Питам тогава: кои са причините, по които загубваме любовта? Защо любовта изчезва? Защо животът изчезва? Днес виждаме един човек, който живее, но утре или след няколко дни той изчезва. Къде е отишъл? Ние казваме: той е отишъл на другия свят, при други специфични условия. Това са предположения още, но казваме: ние тук засягаме нашия живот. Онези от вас, които от толкова години се занимават с духовния живот, с онази велика наука за Бога, които са достигнали до известни познания за Бога, трябва ли да се спрат до там? Вие трябва да имате да имате онзи вечен импулс на малките деца. Трябва у вас да дойде онова разширение, което ще внесе истинска светлина. Това, което се казва в стиха, че Земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази Земя сме ние. Под дума Земя в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на Земята, и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникнат божиите закони. Съвременните хора говорят, че какъвто е малкия свят такъв е и големият, какъвто микрокосмоса, такъв е макрокосмоса. Макрокосмосът е външният свят, микрокосмосът е вътрешния свят. Малкият свят не е отражение, но има нещо подобно на големия свят. От неразбиране на живота, от непробуденото съзнание на хората се раждат всички противоречия в света. И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония. Сега, в съвременно общество, всички учени хора, във всички общественици, във всички религиозни хора има желание да се подобри света. Всички хора желаят това, от хиляди години те правят опити, един, два, три и повече, и всички тия опити са допринесли нещо за културата. Приготовление е това. И преди Христа, до идването му, имало такива приготовления, но когато Христос дойде, хората не бяха готови да възприемат този изобилен живот. Когато Христос дойде, хората можеха да издържат едва три години такъв живот и казаха: доста е вече! Питам: сега, след толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде той колко време ще го търпят хората? Казват: нека някой математик направи едно изчисление, да види, колко време хората биха могли да изтърпят Христа да живее между тях. Всеки от вас, който се занимава с висша математика, може да направи едно изчисление според закона на вероятностите. Пък и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христос дойде, ще можете ли изведнъж да го познаете, или не. Трябва да знаете, че всяко познание изисква наука. Вие може да кажете: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това с аргументи. Туй, което се доказва чрез аргументи то е по закона на вероятностите. За да познаеш Христа, трябва да го познаеш като Петра. Христос го запита: ти какво мислиш за мене? Ти си Син Божий- отговорил му Петър. Христос му каза: това плът и кръв не са ти го открили. Значи това, не си открил по пътя на човешкото знание. И Христос му каза: ти сега ще мълчиш, никому няма да казваш за това, докато аз си замина. След като си замина, ти можеш да говориш за твоята опитност. Знаете ли защо Петър трябвало да мълчи? Аз ще ви приведа един пример за разясняване мисълта си. Представете си, че вие сте син на много богат баща. По едно съчетание на обстоятелствата, баща ви е станал гарант на една фирма и така се е оплел, че след време всичкото му имущество е отишло подир тази фирма. И синът се оплел в тази фирма, за да покрие всичките дългове, за които бащата станал гарант. Така е, щом познават сина на този богат човек, и той ще се оплете. Затова се казва: мълчете, не казвайте, че баща ви е богат. Когато ние изгубим това, което очакваме, всякога можем да се разочароваме в своите идеи. Разочарованието иде от чисто физическия свят. Казваме: в това време, даже и Христовите ученици не можеха да се повдигнат, да разберат смисъла на Христовото учение. Те го разбраха след смъртта му, след страданията Христови. Тогава дойде пробуждане на съзнанието им. След Христа са изминали вече 2000 години. Две хиляди години, това са 2 божествени дни. От гледището на хората, 2000 години са много, но от становището на Бога, това са два божествени дни. И на третия ден Христос ще се върне. По какво ще се отличава сега идването на Христа в света, или казано на друг език: по какво ще се отличава идването, проявлението на Бога при сегашните условия? Специфично е сегашното проявление на Бога. Сегашното проявление ще бъде прославянето на синовете божии на Земята, или казано на съвременен език, то ще бъде побратимяването на всички хора. Туй е едно от качествата. Всички хора искат едно побратимяване в икономическо отношение. Уравновесяване на всички условия. Всички хора искат да се задоволят, всички хора искат да имат своя къща, да имат къде да живеят, а не както сега, да те хука този-онзи хазяин. Така е и с птиците. Чудни сме ние съвременните хора! Птиците са разрешили този въпрос. Всяка птица има свое гнездо. Тя предварително ще го направи и тогава ще снесе в него яйцата си. Когато хората предварително снасят яйцата си без да имат къща. И ако ние приложим в живота си закона на птиците, ще кажем: първо си направи къща, а после се жени. Сега хората се женят, без да имат къща. Ти нямаш никаква дупка и ще ходиш от къща в къща, та ще харосаш. Не е въпрос да се плодят хората, но въпросът е да се раждат хора в света. Не е въпросът да раждаме синове и дъщери, които да дойдат да се удоволстват в света, но да се раждат синове и дъщери, които да изпълняват волята божия, да почитат баща си и майка си и да работят разумно.

Казва се в Писанието, че Земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. Значи, нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече в нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение на страданията. В известна зона на бялата раса страданията са увеличени 100%. По времето на Христа страданията са били 50%, а в наше време са 100%. Тогава хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. И аз изваждам следното заключение: от 2000 години насам животът се е увеличил с 50% в страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим, щастие и радости. И мирът божий ще дойде на Земята.

Христос казва: аз дойдох за да имат живот. Това е обикновеното съзнание, което хората сега имат. Да го имат преизобилно. Това е събуждане на съзнанието. Защото когато човек има преизобилно, започва да мисли какво да прави. Всякога в преизобилието се ражда мисълта. И в любовта също се ражда мисълта. Аз не говоря за обикновената любов. Всички хора имат обикновена любов т.е. специфични чувствания, но любовта се отличава с едно специфично качество, а именно: когато божествената любов засегне човека, когато той я почувства, в него се заражда желание да се помири с всички хора и казва, че няма нужда да се мразим и да се сърдим. Но после, когато любовта изчезне, туй качество изчезва и той казва: няма защо да се помирявам, няма защо да бъда малодушен! Когато обаче у човека се прояви чувството на примирение, любовта е дошла в него и тогава той ще разбере какво значи да се примириш с всички хора. Не е лесно да се примириш с всички хора. Примирението е цяла наука. Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете аз ви обидих. Допуснете, че при вас ще дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най-после се решава да попроси нещо от някъде, да дойде при вас, а вие веднага започвате да му четете морал и му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие чувствате скръбта му. Разбира те, че не сте постъпили добре. Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но 9 пъти. При това не само 1 път през годината, но 9 години наред ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна. Това се отнася до външния начин, но другояче стои въпросът в съзнанието. Туй, което Христос е имал предвид за нешето съзнание, той е изрекъл в изречението: това, което не искате да правят вам, не правете и вие на другите. Или, туй, което искате да направят вам, правете го и вие! Всеки отива при Господа и се моли: Господи, туй да ми дадеш, онова да ми дадеш, да ме благословиш и т.н. Първо хората започват все с материални работи. Всички молитви започват все с материалното. Първоначално никой не отива да се моли за нещо духовно. Например, ако душата ти е пълна с любов и умът ти е пълен със знания, и ако си богат, ти няма да се молиш. Ще си кажеш: за какво да се моля на Господа? Но щом осиромашееш, щом децата ти се разболеят, щом дойдат страданията, ти веднага ще отидеш да се молиш специално за децата си, за пари, че да можеш да дадеш образование на децата си или пък ще се молиш да се подобри обкръжаващата среда. С това започва човек. Това състояние, в което човек се намира аз го наричам анормално състояние. Ние още не се намираме в същинските условия на живота. Ние се намираме при условия, които според източната философия се наричат закон на кармата. Значи, от хилядите години, които човек е прекарал на Земята, почвата, на която е живял толкова се е покварила, че ние сега трябва да употребим големи усилия, за да я подобрим. Тази почва се е видоизменила.

Как е започнал човек живота си преди хиляди години? Най-първо той е живял в една висока сфера и тогава неговото тяло е било друго. След години той е живял във въздуха. След много години и живял във водата, най-благоприятните условия, докато най-после го срещаме на твърдата почва. В разните среди човек придобива различни качества. В етера човек придобива едно качество. Във въздуха друго качество. Във водата трето качество и на твърдата почва четвърто качество. По този начин човек изминава един кръг. След това той наново ще живее във водата. Къде ще бъде тази вода вече? Тази вода няма да бъде тук в твърдата почва. Човек ще се превърне на риба и ще живее в астралния свят. Той ще живее там хиляди години, докато астралния свят, тази вода се оформи и превърне в твърда почва. Тогава човек отново ще започне да живее на твърдата почва, но вече в астралния свят, а не на твърдата почва на Земята. Под думата вода разбирам добрите условия. Човек не е запознат с тия по-добри условия, които се намират във водата. Питам: този, който твърди тия неща как ще ги докаже днес на съвременните учени хора? Съвременните учени хора искат да ни докажат, че човек някога е живял във водата. Някои вярват в това, а някои не вярват. Някои казват: тъй, както Бог е направил човека, той не може да живее в водата. Човекът живее в Бога. Хубаво, ние приемаме това. Окултистите, които слушат твърденията на съвременните хора, запитват: ако това, че човек живее в Бога е вярно, а Бог е една съвършена среда, как е възможно тогава този същият човек да живее един такъв изопачен живот? Значи, тяхното твърдение не е вярно. И Павел казва: всички ние се движим и живеем в Бога. Кои ние? Когато апостол Павел е казвал това нещо, под ние той е подразбирал, че всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, те живеят в Бога. Ако ние кажем, че и животните живеят и се движат в Бога, тъй както ние, тогава и резултатите трябва да бъдат еднакви.

Сега, тъй както започва живата природа в нея има друг един закон. С какво започва божествения живот? Аз ще направя едно сравнени, една аналогия като си послужа с някои примери от растителното царство. Ако вземете едно обикновено растение ще видите, че коренчетата в него се развиват съразмерно и то според тяхната големина. Ако вземете едно малко коренче, което е израсло 25 см на големина и го сравните с друго някое, което е израснало повече, какво ще видите. Ще забележите, че между тях има една съразмерност. Изобщо има една математическа съразмерност растежа на коренчетата и клончетата на което и да е растение. Едно малко клонче може да израстне до 5,10,15 см например. Добре, но ако туй малко клонче се намира на едно дърво, което е расло 10,15,20 години колко голямо може да стане? При обикновения живот това малко клонче може да израстне много малко, но ако вие вземете това малко клонче и го присадите на някое голямо дърво, то ще стане много голямо и ще може вече да се развива правилно и самостоятелно. Следователно, ако вземем когото и да е и го присадим при божествените условия, той ще може да се развива добре. Значи, разширение става в него. Тъй щото сега в живота става едно такова присаждане. Христос е казал, че който не напусне баща си и майка си и не тръгне подир него, той няма живот в себе си. Той е подразбирал именно закона на присаждането и за него е говорил. Онези, които не разбират присаждането ще кажат: ние не разбираме тия неща. Когато дойде онзи, който присажда, ще те пита: ти искаш ли да се откажеш от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си и да те присадя на тази дивачка? И ако кажеш, че си готов, той ще те клъцне и ти ще изпиташ една малка болка. Той ще те тури на тази присадка и дълго време ще боледуваш, но ще се свържеш с този живот, който не се диференцира. Животът, който дава условия аз наричам дивачка, непроявен божествен живот, който трябва да се прояви чрез нас и който има условия за проявяване. Ще те турят като присадка на тази дивачка.

Следователно, в това отношение, всеки трябва да се присади. И тук действа същият биологичен закон, както и в растенията. Ти ще седиш на тази дивачка, докато се измени твоето естество. Павел казва на едно място, че ти си едно маслинено дърво. Ти трябва да седиш на тази дивачка ред поколения, та като минава божествения живот през тебе, след време само ще станеш подобен на Бога, ще заприличаш на него. Един ден ти ще дойдеш при условия, при които плодовете като падат, ще могат да израстват отново. Тогава и корените и присадката няма да имат нужда от ново присаждане. Докато хората дойдат до тези условия, дълго време ще трябва да се присаждат. И тези страдания в света сега произтичат от този закон, че човешкото съзнание се присажда. Когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася или по право присажда едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. Като почувстваш тази скръб, това страдание, ще зараснеш отгоре на дивачката. Тогава ще дойдат дъжд и бури, условия, при които страданието започва да расте.

Казвате: всички ние очакваме Христа. Да, очакаме Христа, това е тъй естествено, както е естествено да очакваме Слънчето всяка сутрин. След като залезе Слънцето, какво настава? Имате ли ясна представа за движението на Слънцето? Как се движи Слънцето? Всички вие или поне повече от вас сте учили астрономия. Как се движи Слънцето? Струва ми се, че Слънцето като че ли прави своите обръщения от изток към запад. Но ако вие сте горе в пространството над Земята, ще видите, че Слънцето обикаля от север към юг, от северния полюс към южния. В нашето полушарие цялото движение става около половината Земя и всички звезди и Слънцето се завъртят все около една хоризонтална плоскост на движение. От гледището на Земята нам се вижда, като че ли Слънцето се движи около нея. Учените хора казват обаче, че Земята се върти. На какво се дължи това въртене? Това нещо окултистите обясняват като казват, че Земята е жива и в нея има едно живо съзнание, както у хората. Тя се обръща ту на едната си страна, ту на другата страна към Слънцето. Тя не се движи механически, но с едно вътрешно условие. Значи, този процес на движение става съзнателно в нея. И в това движение, с което тя се движи, ние някой път изгубваме този такт на движението на Земята. И щом изгубим този такт, в нас се заражда една вътрешна дисхармония. Съвременните учени хора забелязват това нещо и по цялата земна повърхност. Че става едно движение на твърдата почва на около 25-30 см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото дишане на земната повърхност. Ето защо в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на Земята, със специфичното движение на Слънцето, със специфичното движение на слънчевите лъчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по който могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло, вечерно време оставят физическото си тяло на Земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство, за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни и разположени духом и казват: много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха. Значи, той е останал под тази зона. В това седи истинската хигиена. Казвам: като си лягаш вечерно време, ще се освободиш от всички земни тревоги, които си имал през деня и тогава ще отидеш на разходка. Там ще подишаш чист въздух, ще се обновиш и като се върнеш в този рудник ще бъдеш бодър и весел, готов да работиш. Земята е този рудник. Аз наричам тази разходка излизане из този рудник, отиване горе на повърхността и после връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. В този случай спането представлява един метод за почивка. Туй е обикновен метод.

Та като казвам, че нашето съзнание трябва да бъде будно, да живеем хармоничен живот, това ще ни помогне да отиваме за 10-15 мин. На такава разходка и да се обновим, за да продължим успешно дневната си работа. Хората отиват на курорт, на разходка, но ако биха знаяли този начин за обновяване, те биха го използвали. Как именно? Ще отидеш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. А сега хората какво правят? Ще отидат на курорт, ще ядат, ще пият, ще се простудят и най-после ще кажат: не можахме да използваме курорта както трябва. В какво седи техния курорт? Само в ядене и пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всеки човек, за всеки индивид има специфична страна, определена от самата природа и ако ние пазим своето съзнание будно и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам царска, идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря и ще видите, че закона е много верен. Вие ще имате тази специфична храна. После направете опит да видите до какви размери са достигнали вашите мисли и чувства, изобщо вашето развитие. Може да направите следния опит, за да видите докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете например някое деликатно растение и вижте как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? Аурата ви е груба и то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. От тогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки.

Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни. Като наблюдавам как се прилагат тия методи, чудя се как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно примирение в резултатите. И в цялото човешко съзнание има такива пертурбации. Днес не може да намериш двама души, които да са в унисон. Те само привидно са в хармония, но като се срещнат наблюдават се един друг, разглеждат се от главата до петите, единия взема обратна позиция срещу другия. Няма преливане помежду им. Какво особено има в тази сериозна позиция? Не приличат ли на онези неприятели, всеки от които взема пушката си и се изправя срещу неприятеля си? Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение. Вземете например когато говорим истината или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен егоизъм позволява. Сега не си правете илюзии. Знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременно общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание, да се пробуди онова чувство, което ние наричаме алтруизъм, пробуждане на свръхсъзнанието или проявление на божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, ако тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разгласяване донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония. Дисхармонията между животните се ражда понякога само от нуждата им за храна. Когато вълкът търси своята прехрана по някой път може да нападне някоя овца.

Ще ви приведа един анекдот. Оплакала се овцата на кучето и му казала: много съм ти благодарна, че ни пазиш. Ние служим на хората даром, даваме вълната и млякото си даром, но децата ни, нашите роднини, нашите ближни всяка година изчезват и не се връщат. Кучето й отговорило: какво да правя, аз ви пазя, но по някой път господарят повиква някой от вас и ги праща в странство да се учат. Не зная, но досега нито една от нашите дъщери или синове не са се върнали. Както виждате аз ви пазя, но има някакъв закон. Кучето е закон. То варди от вълците, но от господаря не може да варди.

Казва пророкът: Земята ще бъде пълна със знания за Господа. Във всинца ви има божественото, но само дайте условия, за да се прояви то. Направете усилие да учите божествената наука. Тя трябва да се тури като основа в живота ви. Всеки човек трябва да направи едно усилие. И къде ще се яви Христос? Христос ще се яви там, където условията са най-добри. Трябва да знаете, че той най-първо ще посети най-добрите хора в света. Няма изключение в това. Най-после ще посети и най-лошите хора. Защото след смъртта си Христос посети първо Небето, добрите хора, а после посети и ада. Адът, това е най-долното място на Земята, то е непробуденото съзнание на хората. Аз дойдох, казва Христос, за да имат живот. Ние казваме: ами ако Христос дойде днес, какво ще донесе? Христос няма да дойде с празни ръце. Той няма да дойде сам. Едно време преди да дойде Христос на Земята, дойдоха ангелите, съобщиха, че Христос ще се роди и се върнаха назад на Небето. Те казаха: ние сега не можем да дойдем. И сега като дойде Христос и ангелите ще дойдат заедно с него и ще работят. Питам тогава: Христос ще дойде ли на Земята? Ще бъде ли разпнат втори път? Аз ви казвам: Христос няма да дойде на Земята. Той ще дойде в Земя, в която съзнанието на хората е пробудено. Днес някои казват, че Христос ще дойде. Други казват, че Христос е дошъл вече. Да, за всички онези, у които съзнанието е пробудено. Христос ще дойде, ще говори с тях и те ще слушат беседите и проповедите му. А за онези, у които съзнанието не е пробудено, Христос може би друг път ще дойде. Ония, които го чакаха 2000 години, за тях дойде Христос. За онези, които не го очакваха тогава, той ще дойде след други 2000 години. Те са пак същите ония преродени хора, които са живяли преди 2000 години. Идването на Христа, тъй както го очакват мнозина подразбира физическата страна. Под идването на Христа, ние подразбираме проявлението на любовта, на божествения принцип, което ще стане условие за развиване на човечеството. В човека има набрани енергии от 2000 години, които предизвикват известни подпушвания и ако не им се даде изход, ако човек не заеме своето място, ако тази фаза не мине, то ще стане такъв разгром, какъвто хората не са виждали досега, но казва се, че в божия път разгром не става. И казва апостол Павел: ще бъдат грабнати във въздуха. Под грабнати във въздуха, той подразбира процес на пропукване на съзнанието. Тогава всички учени хора ще си подадат ръка и ще създадат условия за проявяване на божествения принцип. И когато Христос дойде, всички хора трябва да го видят. Ако го видят само няколко души, ще има същия спор, както и сега. Идването на Христа е вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас. Това е същият закон. И тогава, между Бога и нас ще се образуват правилни отношения.

Та сега, великата наука, която трябва да изучавате седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието или как трябва да се култивира това съзнание. Ето въпросът, който предстои за разрешение от всички. И затова религиозните хора, като присъстват на някоя духовна проповед, като не разбират заспиват. Станат веднъж да се молят, станат втори път и най-после като не издържат казват: не си струва да се моли човек! Не, вие трябва да разбирате защо се молите. Ако човек Писанието и го преповтаря няколко пъти, той трябва да намери в него методи и начини, чрез които да работи. Мозък, това е почвата, чрез която той трябва да работи. Какво е разви всеки от вас? Любовта развил ли е? Чувствата си развил ли е? Своята интелигентност развил ли е? Музиката развил ли е? Изкуствата развил ли е? Има много работи, които човек трябва да развие в себе си.

Сега ние свъременните хора се плашим за здравето си и търсим лекари. Туй, което занем е следното: в човешкото тяло им специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са най-добри лекари и от най-отличните лекари на Земята. Ако ние се разболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. Те си имат лаборатария, където приготовляват своите медикаменти и с тях отлично заздравяват всяка рана. Това е закон! Ако човек има една рана и я предостави на тия клетки, те ще се съберат, ще направят своя превръзка и по този начин ще я излекуват. После има специфични клетки и за музиката. От двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. Те съставляват тия органи. Някой иска да стане музикант. Нека се остави на тия клетки. После искаш да помниш, да развиваш паметта си. Остави се на клетките на паметта. Те ще свършат тази работа. Помоли им се и им кажи: моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. Също така и за математиката има специфични клетки. За изкуствата има специфични клетки. За милосърдието има специфични клетки. За зрението има специфични клетки. За говора има специфични клетки. Човек е господар заобиколен с такива разумни клетки, които седят около него и казват: господарю, ти само ни дай твоите мнения и разпореждания. Каквото искаш ние ще направим, но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш. А сега събират се редица хора и казват някому: ти ще помниш добре, ще развиваш правилно паметта си. Не се помни така.

Ще се върнем към божественото. Бог, който е създал човека, добре го е създал. И тогава, като изучаваме математиката, ще изучаваме по друг начин. Като изучваме астрономията, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме биологията, физиологията и анатомията, ще ги изучаваме по друг начин. Всички науки ще изучаваме по начина, по който е устроен нашия мозък и по начина, по който нашите клетки схващат. Тогава казвате: Бог ще ни научи. Как, сега ли ще ви научи? Отдавна Бог е турил идеята да ни научи. Ние засега сме деца и още хиляди години ще минат докато ни научат. Тия малки клетки аз наричам ангелчета на смирението, които напущат своята благодат на Небето и дохождат на Земята, за да учат хората. После се връщат на Небето и казват: ние живяхме еди къде си, помагахме. Ако един романист ще заеме да опише човека, той ще напише най-хубавия роман за него. Някой ще каже, това са недоказани неща. Единствените неща, които са доказани в света, това са човешките престъпления. Навсякъде се доказват само човешките престъпления и разрушения. Никакви други доказателства нямаме. Някой казва: докажи това! Само престъпленията се доказани досега. Как ще докажете добродетелта? Паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания. И от миналата култура и от сегашната култура, навсякъде срещаме паметници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство. Това не е модерен строй. Това е едно преходно състояние, но божественото работи в цялата култура. Сега божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде по света има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на Земята и в другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бойте се, има добре хора на Земята, има добри хора и на Небето.

Та казвам: някой от вас сега седят на кръстопът и мислят, кое учение в света е право. Учението, което дава разширението на твоята душа, разширение на твоя ум и разширение на твоето сърце, то е божественото учение. Учението, което внася всеки ден този божествен нектар на живота, учението което внася в тебе този импулс да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е божественото учение. Ученито, при което не остаряваш, не губиш смисъла на живота, но всеки ден се подмладяваш, разбогатяваш и растеш, това е божественото учение. Някой път, когато някои от вас се безпокоят, дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не знаете какви са горе на Небето. Ще дойдат времена, когато хората ще живеят най-малко 120 години. В Писанието се казва, че хората, които се обичат Господ ще ги тури да живеят на Земята най-малко 120 години и когато се наситят на този живот целокупно ще напуснат Земята и ще се преселят горе на Небето. Докато са тук на Земята, ще си направят една колиба, ще ходят, ще обикалят света накъдето си искат докато се наситят. Това е животът. Смъртта за нас е само една възможност да се освободим от своите ограничаващи условия. По някой път човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира. Да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може божественото в него да му създаде за в бъдеще един отличен организъм, с който да служи на Бога. Казвам: сега е време да служим на Бога. Кога друг път можем на Бога? Сега е най-благоприятното време. Задавали ли сте си въпроса, кога можем да служим на Бога? Истинската философия седи в това като станеш сутрин да отправиш ума си към Бога, към този велик принцип и да си кажеш: днес ще обичам всичко заради Бога! Бог ще бъде за теб един обект и изобилието на живота ще се разлее наоколо ти. Направете този опит и ще видите, че ако Бог живее във вас, във вашия дом вие ще имате любов. Няма ли го Бог във вашия дом и лобов няма да имате. Ако Бог живее в един народ, мир е има в него. Ако Бог не живее в този народ, мир няма да има. И ако сега в България стават размирици, какво показва това? Че Бог не живее в този народ. Българският народ трябва да стане мек. Този народ с тази си грубост не може да се повдигне. Под думата мек не разбирам мекушав, но народ с едно благородно и отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче и го присъди на една дивачка, той ще стане народ. Но ако Бог не го присъди, от него нищо няма да стане. А сега че трябвало да се решават социални въпроси, че трябвало пари, това са второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари откъдето искате, но парите на повдигат наода. Размножението не повдига народа. Един народ може да се размножава или намалява, но ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура в него, от този народ нищо няма да стане. Ако обаче дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е можна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот.

Питам сега: от къде ще дойде спасението на България? Всички казват ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре. Казвам: 50 години от както България се е освободила и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче България спаси ли се досега? Положението й от ден на ден се влошава. И във Франция и навсякъде стават смени на управляващите. Сменяването означава снемане на превръзката на един болен, но не означава още онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват трябва да имат пробудено съзнание и такава широта, че каквото предприемат за народа си да е продиктувано от следния девиз: днес ще извършвам тази работа за Бога! Ако всички служещи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега. А сега какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят срещу кого как да постъпят. Тези – онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само православната църква. Та като изчезнат всички сектанти България ще прокопса ли? Когато изчезнат всички сектанти и България ще изчезне. Това да знаят всички! Когато разгониха боломилите из България, българският народ падна под турско робство цели 500 години. Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това? 2000 години робуваха. И Христос, който иде днес казва на съвременния свят: вложете любовта в света и секти няма да има. Щом вложите любовта в света, секстанството ще изчезне. Вложете любовта, вложете светлината! Дайте изобилие! От къде се раждат кражбите? От къде се ражда разврата? Чудни са съвременните хора! Ще избият 50 милиона хора и после ще кажат, че имало разврат. Как да няма разврат! Толкова мъже се избиват, а остават толкова хиляди жени, на които енергиите остават неизползвани. След всичко това разбира се, че ще има разврат и то полов разврат! Не само в Америка но това зло е във всички страни. И после социалистите ща кажат, че сектантите внесоха това зло в света. Не приятели, така не се разсъждава. Вие искате да подобрите този народ? Трябва да знаете как да турите ножа в корените. Там е злото. Ама сектантите имали грехове. Може те да имат грехове, това не е чудно, но другаде лежи злото. Кое е хубавото сега в света? Един народ, който има любов, той ще може да се развива правилно. Той ще се увеличава. Народ,който няма любов, той ще се смалява, такъв е законът. Къде е най-богатото растително царство? Там, където има светлина и топлина. Където има извори, там има дървета. Където няма тези условия, там няма тази растителност. Коя е причината, че в Сахара, където има толкова топлина и светлина, няма живот? Вода няма там. Било е време, когато в Сахара е царувала култура! Един ден, когато европейците започнат да изкопават Сахара, ще видят че там са заровени цели градове. Там е имало култура! Как е попаднала тази култура? Няма да разглеждам тези неща, но казвам: в миналото Египет извърши едно престъпление, с което плати с унищожението си. Онези, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. Кармически божественият закон работи. С каквато мярка мериш, такава ще ти се отмери. Ние знаем, че величието на който и да е народ, величието и на която и да е култура може да се запаси само тогава, когато този народ или тази култура се съобразята със законите на живата природа, когато вървят в унисон с божиите заповеди и повеления. Само тогава религията ще бъде религия. Само тогава науката ще бъде наука. Само тогава ще има истински обществен строй. Справедливост трябва да има навсякъде! Но ако един човек седи в къщи и се страхува, не зная какъв обществен строй е този? Внесете любовта навсякъде! Още сега при сегашните условя трябва да се внесе любовта. Всеки от вас може да се свърже с навидимия свят и да стане един фактор, да внесе любовта в света, да внесе подобрения в човечеството. Все може да направи един опит и да види, че може да подобри живота си. Ако можете да проповядвате така, това е най-доброто. Ние искаме да се проучат методите за превъзпитание на всеки човек поотделно и по този начин, да се подобри положението и на народа. Аз гледам, че у мнозина има много дарби, но те се ограничават в старото. Е тъй ще си умрат от скука и от недоволство. Цялото човечеството представлява едно условие на божественото дърво, на което може да расте. Ти не можеш да растеш без да обичаш човечеството. Божественото в света се крепи на човешкото, тъй както човешката глава е символ на цялото тяло и се крепи на него. Човешката глава, която е символ на божественто се крети на човешкто. Аз говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тяло. Здравата глава се крепи на здраво тяло.

Та казвам: божественото се крепи на човешкото. И когато ние имаме една клетка, която може да извърши волята Божия, имаме всичките блага, на които се крепи цялото човечество. И тогава всеки болен, който се разболее но върши волята божия, няма защо да търси лекари щом е в унисон с божиите закони. Ще отправи своята мисъл в Америка или другаде. Ще се свърже с всички добри по лицето на Земята и горе на Небето и ще оздравее. Да кажем, че някой човек е в лошо финансово положение. Тогава той ще отправи мисълта си към всички добри хора в България. Те ще възприемат мисълта му и ще му се притекат на помощ. Те ще кажат: да се отпуснат на еди кой си господин тия пари. Ако вие сте чиновник без работа, тия братя като разберат положението ви ще кажат: назначете този брат. Тия хора действат навсякъде по света. Това са сили, които действат. А сега някой като види друг, че страда казва: тъй трябва да бъде. Не, ще се подчините на тия сили, които действат за добро. Някой казва: няма какво, ще се приспособим към условията на живота. Не, смешно е това. Каквато и да е твоята длъжност, приспособи се към условията на любовта. И тогава, на онези хора, на които искаш да слугуваш, ще можеш едновременно със своята работа да се отзомеш и на тях. По този начин ще изпълниш волята божия и ще имаш божието блогословение..Сега има едно изопачаване на нещата, което седи в неразбиране дълбокия смисъл на живота.

Казва Христос: дойдох да им дам живот преизобилен. Това значи да ги научи как да живеят. И за бедните и за богати има условия. Благочестието е една придобивка. Онези от вас, които сте нещастни, които ста бедни, които имате малко знания, аз се обръщам към тях и според това учение ви облажавам. И тия от вас, които нямат това учение нека се съединят със своите братя, които са завършили развитието си, за да се подобри и техния живот.Те ще видят едно учение, което има най-първо физическо приложение, после духовно и най-после божествено приложение. Най-първо ще опитам истината във физическия свят, после в духовния свят и най-после в божествения свят. Това са три положения, в които човек може да провери истината. И тогава, според принципите на хиромантията, на френологията и на физиогномията, когато един знак съществува на три места в човека, а именно на ръката, на лицето и на главата, този знак има важно значение за него. Когато обаче един знак съществува само на ръката, а другаде го няма, той съставлява 1/3 от истината. Когато се намира на ръката и на лицето, той педставлява 2/3 от истината. И най-после, когато се намира на ръката, лицето и на главата, той представлява 3/3 от истината или цялат истина.Тъй щото и в природата е същото нещо.Когато нещата са реални във физическия свят, в духовния свят и в божествения свят, тогава има тясна връзка между тях. Такава връзка съществува между дробовете, стомаха и главата т.е такава връзка съществува между физическия, духовния и божествения свят. Това е философия! Когато говорим за физическото, ние разбираме ред усовия, които природата доказва. Всички минерали, извори, дървета и камъни в природата представляват методи, чрез които трябва да работим. Съвременната наука още не ги е приложила, пък и съвременните религиозни хора не са ги приложили още.

Съвременните религиозни хора разглеждат въпросите: в колко лица е Бог, колко хиляди години са изминали от как Христос е дошъл на Земята, колко души са се обърнали към Христа и т.н. Да съвременните християни са отлични. Много добре се бият. Много хубави аероплани имат, много отровни газове са открили и т.н. Не зная дали тия хора могат да се нарекат християни. Христос е употребил всички тия сили в друго направление. За в бъдеше ще има други начини за воюване. Хората от шестата раса, които ще дойдат след вас, знаете ли с какви средства ще си служат? Те ще приспиват хората. Цяла армия да се яви пред тях, те ще могат да я преспят. Те ще могат да преспят и цял народ. Какво могат да направят против тях? Не е ли по-добре да дойдат те при нас, да работим заедно с тях преди да ни преспят? Ще бъде смешно, когато неприятелите ни заобиколят и ни питат: ще се предадете ли или да ви заобиколим с картечен огън? Трябва да се предадете, защото иначе целият град ще отиде. Приспиването означава процес на съзнанието.

Казвам: Христос, който иде сега в света носи мир, светлина, свобода и разбирателство. Той иде да възкреси всички,които от памтивека са паднали и да даде нови условия на живота. Това е божественото.Всички вие, които слушате трябва да бъдете готови за новото и да учите другите. Сега всеки пита в какво вярвате. Тъй всеки ще пита и вас в какво вярвате?

Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами да го разрешите за себе си. В какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво искате да учите и каква свобода искате? Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разрешили ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие божественото. Няма нищо по-хубаво от това, човек да чувства своето положение като човек, да чувства своето достойнство като човек. Туй е състояние, което всеки човек може да има. Първото, което ще разбере, то е, че като човек той е едно мислещо същество, че има правилни схващания за живота и изпълнява волята божия, тъй както е писано в живата свещена книга.

Беседа държана от Учителя на 11.04.1926 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help