Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Дава плод

Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то не дава плод.

Ще говоря върху стиха: ако житното зърно не падне или казано на съвременен език, ако житното зърно не се посее. Условията на живота са велик подтик за реализиране на разумния живот. Защото майката, която ражда има идея. Бащата, който съгражда дома, има идея. Писателят, който пише, има идея. Държавникът, който управлява, има идея. Войнът, който воюва, има идея. Каквато постъпка и в какавото направление да се извърши, зад нея всякога седи един малък подтик. Значи, човек трябва да има подтик. Не само подтик трябва да има, но трябва да разбира основните закони, върху които се гради разумния живот. Човек не трябва да има едно повърхностно разбиране на нещата. В това отношение, ако вземем индусите, според както изучават човешкото естество, те имат по-правилна философия от европейците. Наистина, те не са изучили толкова физическото тяло на човека, но са изучили духовните му тела, т.е неговите по-тънки тела. Тях те са изучили добри и за тях имат една вътрешна физиология и съобразно тази физиология, могат да извършат неща, които европейцие не могат. Те се занимават от хиляди години с тия въпроси, докато в нашата съвременна наука едва сега започват да изучават строежа на човешкото тяло по-подробно, отколкото до сега.

Христос прави едно сравнение и казва: ако житното зърно не падне на земята, не може да се размножава. Размножението е закон за разумния живот. Плодете се и се множете, казва Писанието. Само разумният човек може да се размножава, а неразумният човек само се дроби. Да дробиш попара, това не е разумен живот. Да чукаш камъни, това не е разумен живот. Да крадеш, това е друго нещо!

Ако житното зърно не падне. На какво? На добра почва подразбира Христос. То само остава и не дава плод. Следователно, всеки живот има свои специални условия на развитие. Забележете, всеки индус може да ви разправя за 7-те тела, които човек има, но при това всеки индус очаква някой велик учител да дойде и да му говори. Значи това знание нищо не ги ползва. Човешките тела прогресират епохално. В тях има известни творчески вълни, които ги подтикват, тъй както силите в природата подтикват пролетта да се прояви. Има вълни на физическото тяло, има вълни на астралното тяло, им вълни на умственото тяло, има вълни на причинното тяло. Значи, човек може да знае строежа на своето тяло, но това тяло има нужда от хранене. Ако не го храниш, това знание е на половина знание. Същото нещо се отнася и за умственото тяло, както и за другите тела. Човек не може всякога да се развива умствено. Този закон е верен и по отношение на индивидите, и по отношение на народите и по отношение на цялото човечество. Следователно, когато говорим за цялата епоха, разбираме, че в света иде нещо велико, което не е било досега. Ето защо човек трябва да се стреми да схване божественото, а не трябва да се спира върху формите. Мнозина се спират върху това, през коя чешма минавала водата. Въпросът не е в това, през коя чешма минава водата. Въпросът не е и в това, чрез коя църква, чрез кой народ ще дойде спасението в света. Всеки народ, който мисли, че е изпратен с мисия да спаси света, в дадения случай е една чешма. Обаче туй, което спасява света не са народите. Спасението иде от божественото начало. Бог спасява хората. Божественият Дух спасява хората. Любовта ги повдига, мъдростта ги съгражда, а истината ги освобождава. Тъй разбирам аз този въпрос.

Всички съвременни хора сега се бият само за свобода. Цялото общество днес иска свобода. Нали всички сте българи. Едно време българите се оплакваха от турците, които ги управляваха, че ги направиха роби. Добре, българите сега сами се управляват и са няколко сантиметра по-горе, но все още не са доволни. Ако отидете в Англия, ще видите, че англичаните не са доволни от английското управление. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците не са доволни от американското управление. Може да кажете, че англичаните са виновни. Не, донякъде само са виновни, защото и те не разбират напълно божествените закони, по които тряба да се управлява един народ. Когато някой народ иска свобода, знае ли защо я иска? Когато някой човек иска знание, знае ли защо го иска? Когато някоя мома иска красота, знае ли защо я иска. За едно разумно общество, красотата е благословение, но за едно неразумно общество, красотата е опасно нещо. Красотата на един момък е опасно нещо за харема. Чрез нея той може да подмами жените в харема. Та казвам: ние разумните хора трябва да разрешим живота правилно. Всеки за себе си трябва да разреши правилно този важен въпрос, защото освен него ние имаме материални въпроси, които засягат личността. Ние имаме още обществени отношения, които засягат нашите чувства. Ние имаме общочовешки отношения, които засягат нашия ум. И най-после ние имаме отношение към един възвишен свят т.е отношения, които се отнасят до Бога. Това са ред степени, ред иерархии нагоре в нашия живот. В този смисъл никой в света не може да бъде абсолютно свободен и да прави каквото иска. Ти, който в този момент можеш да подвижиш ръката си нагоре, знаеш ли през колко процеси е минало това разрешение, докато най-после реализираш това движение във физическия свят? Най-първо заповедта за движение на твоята ръка трябва да е излязла от Слънцето. Някой ще каже: смешно е да се говори, че за движението на ръката трябва да вземе участие и самото Слънце! Да, трябва да знаете, че за движението на ръката се дава заповед отгоре, от главната квартира, от Слънцето. Когато аз искам да дигна ръката си, трябва да запитам Слънцето мога ли да вдигна ръката си? И когато ми отговорят, че мога, аз я вдигам. Искам да изляза от къщи, питам: мога ли да изляза? И веднага ми отговарят: можеш да излезеш. Получа ли отговор, само тогава вземам шапката, бастуна си и излизам. Ако нямам разрешение от главната квартира, от Слънцето, не излизам. Ще кажат, че някоя жена не може да излезе из града, понеже мъжът й не разрешава. Не, Слънцето не й разрешава.

Та казвам: можем ли да изразим всичко онова, което става в нас? Защото домът и животът трябва да бъдат съградени на разумни начала. Ако искам да живея като човек трябва да зная за какво и защо живея. Ако живея в едно общество, трябва да зная защо живея, трябва да имам разумни отношения към него. И ако вярвам в Бога, трябва да имам разумни отношения към него. Някои хора имат правилни понятия, правилни схващания за Бога. Изобщо, тази велика идея прониква в основата на живота и ние някой път я наричаме човешки дух, или човешка душа, или човешки ум, или човешко сърце или човешка воля. Някой път я кръщават с името обществен морал или държава. Хиляди имена й дават, с хиляди имена я кръщават, но тя е една и съща сила, която действа в света. Тази сила е еднакво важна, както когато създава едно малко бръмбарче, така и когато създава човек. А ние според нашите схващания мислим, че когато природата създава едно малко бръмбарче, върши малка работа. Не, природата е същата и когато създава едно малко бръмбарче и когато създава един човек, само че бръмбарчето е предговор към създаването на човека. Някои питат: защо бръмбърът бръмчи? Той като хвърчи покрай ухото ти бръмчи и казва: слушай, за да живееш един щастлив живот, трябва да мислиш, а пък моят живот се обуславя само в моето бръмчене. Аз съм създаден да бръмча.

Христос казва: ако житното зрънце не падне. Да, туй житно зърно трябва да се посее. Някой път любовта може да бъде като почва. Вие изучавали ли сте какво нещо е почвата на любовта, от какви елементи е съставена тя? Някои градинари изучават например каква трябва да бъде почвата, в която ще виреят известни растения. Например, те изучават на каква почва вирея лозите, на каква ябълките, крушите, лимоните, портокалите, бананите и ред други плодни дървета и растения. Те проучват почвата, както и климатическите условия, при които виреят разните растеня. Казвам: пред нас седи една широка област за проучване. Ние трябва да изучаваме условията, които съществуват при двата полюса на Земята, а именно екваториалните условия, както и условията при студените северни места. Между тях ще изучаваме и условията при умерените пояси. Такива три вида условия има и в обикновения живот.

Мнозина поддържат, че ние трябва да вярваме в Бога и да му се молим. Добре. Да допуснем, че всички ние се молим на Бога, а не работим. Какво ще бъде положението на Земята? Ако разберем в буквален смисъл, че трябва постоянно да сме в молитва и речем всички, мъже и жени, кадето и да сме, било по улиците и по домовете си, да отправим погледа си нагоре към Бога и съзерцаваме, какъв смисъл щеше да има нашия живот? Да допуснем и другото положение, че по цели 12 часа на ден не се спираме, а само се движим от едно място на друго. Знаете ли какъв хаос, каква бъркотия щеше да има в света. Някой казва: с молитва само не става. Казвам: но и с движение само не става. Философията седи в това да разбирате какво значи движение и какво значи молитва. Когато разумният човек разбере великия закон на молитвата, той ще стане истински човек, той ще стане един от великите адепти. И когато човек разбере, какво нещо е разумното движение, той пак ще стане велик адепт. Да се мести човек от едно място на друго, това не е движение. Молитвата пък не подразбира, че ти трябва да се спреш на едно място и по цели часове да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш. Ти можеш да работиш и едновременно да се молиш. Работата не изключва молитвата. Ти можеш да копаеш и едновременно да се молиш. Някой казва: аз трябва да отида на църква. По добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е Слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това, да излезеш вечерно време и да погледнеш към всички запалени божии кандила? Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога? И какво по-хубаво нещо от това, да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял? Някой казва: Бог никой никога не е видял. Казвам: слепите никога не са виждали Бога, но които имат очи, те са го видяли. Казвате: Писанието казва, че Бог никой никога не е видял. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са виждали Бога, но всички хора, на които духовните очи са отворени са видяли Бога. И затова Христос е казал: чистосърдечните ще видят Бога. Виждането подразбира дълбоко знание.

Ето защо ние трябва да изучаваме Бога в неговото проявленние. Да се съгласяваме с неговата воля, с неговото съзнание и с неговата мъдрост. Ние трябва да изучаваме Бога, чрез един свят живот, чрез едно Царство, чрез един народ. Но освен едно обикновено общество, или един обикновен народ, или едно обикновено царство има и едно божествено общество и един божествен народ, където се събират всички общества, всички народи и всички царства. Така седи въпросът. Следователно, за да може едно дадено царство на Земята да благоденства, трябва да има законите на божественото царство в себе си. Същото нещо се отнася за всеки народ и за всяка религия. И в божествения свят има религия и там се служи на Бога. Аз питам всички ония правоверни, които казват че знаят как да вярват, знаят ли те как трябва да се молят? Виждали ли сте някой ангел как се моли? Аз съм виждал картините на някои художници, които представят как се моли някой ангел. Те го представляват паднал на колене, тъй както едно време учителите са туряли своите ученици на колене, когато не си знаят урока. Това обаче не е истинско художество, това не е молитва. Всеки, който рисува не е истински художник. Под молитва в духовния свят ние разбираме изучаване на божествения език. Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти изучаваш буквите, а после и първите слогове на божествения език. Ако не се молиш, никога няма да изучиш този език. Някой казва: защо трябва да се молиш? Защото само чрез молитвата ще научиш божествения език. Ако учителят ти те постави в положение да изучаваш този език, какво лошо има в това? Някой казва: ние знаем да се молим. Добре, кажете тогава какъв е първия слог на думата любов? Не зная. Значи, още не си започнал да учиш. Някой те бие и ти казваш: братко, моля ти се не ме бий? Той не обръща внимание и продължава да те бие. Туриш му в ръката 5000 лева и той престава да те бие. Като туриш злато в ръцете на хората, те вече не те бият. Питам: мъжът бие ли онази домакиня, която знае да точи хубави баници, която знае хубаво да готви, добре да нарежда и чисти къщата, да услужва на мъжа си по най-модерен начин. Кога мъжът бие жена си? Когато по цели дни ходи из махалата, не готви и не се прибира в къщи. Затова, когато се върне в дома си, той я кръщава. Това е особен начин на кръщение, който не е много приятен. С добрата домакиня не се постъпва така. Кой е добрият домакин? Който може да направи хубава къща на жена си и като влезе в къщи събува обувките си още отвън или ги изчиства, за да не внася кал и прах в стаите. Този домакин зачита труда на жена си. Той сваля още отвън прашното си палто и влиза вътре чист. В ръцете си носи зюмбюл пълне с провизии и около него се събират всичките му деца, радостни и весели. Не е добър онзи домакин, който се връща в дома си с празен с зюмбюл и още от вратата започва да дига шум, вика, кара се, защото няма нищо наготвено. Та казвам: ако обществения строй днес е такъв, това не е никакво разбиране на живота. В божествения свят не може да се живее така, но в човешкия може. В човешкия живот може да се бием, да се охулваме, да се одумване, както виждаме това да става от хиляди години насам. Какви ли не побоища, горенета, затваряния и какво ли не виждаме, но с това света оправи ли се? Колко бой са изяли досега жените в света, но с това внесе ли се подобрение? Пък и мъжете колко бой са яли по бойните полета, но поправиха ли се с това? Мъжът е биел, но и той е бит. Жената е дъщеря на Бога и онзи мъж, който си позволи да бие дъщерята на Бога, той му отнема краката, ръцете и т.н. Господ не позвалява да бият дъщерите му. Сега аз поддържам жените, наричам ги дъщери на Бога и затова те ще кажат, че това е така! Да, но има и синове божий. Ето защо, онези дъщери, които си позволяват да бият синовете божий, да му мислят! Ще видят те как се бият синовете божий! Еднакво трябва да почитате и дъщерята божия и синът божий. Ще почиташ тези два принципа, ще ги считаш като свой идеал, защото те са свещени. Значи, ако житното зърно не падне на земята т.е. в любовта и не разбере тези два велики принципа, че в света идват две вълни, то ще остане само. Когато Христос дойде, той носеше една вълна и онези народи, които приеха тази вълна се повдигнаха и благословиха. Всички народи, които не приеха тази вълна, сега бедстват.Тази вълна е накрая си вече. Приемете тази вълна и тя ще ви приеме. В света няма повторение на нещата. Всеки момент, всяка минута носи нещо ново. В божественото именно се крие вечната красота, вечното разнообразие, а в човешкото е вечното еднообразие, вечния недоимък и глад. В божественото има изобилие и в него няма гладни хора. Божественото подразбира ред и порядък на нещата.

И сега Христос се обръща към окръжаващите го, към своите ученици, които го разбират и казва: ако житното зърно не падне, само ще остане, но ако падне, ще даде плод. Ако падне, ще даде плод. Това подразбира,че когато аз се кача горе при Отца, ще привлека всички хора към себе си. Когато ние имаме в себе си принципа на любовта, ще привлечем всички хора към нас. Този принцип е един и същ навсякъде. Той действа еднакво в ангелите и в човека. Не смесвайте любовта с това, което хората наричат страсти. Някой казва: гори ми сърцето! Че сърцето ти гори, това не е любов. Някой казва: от много любов главата ми се замая, шашардисах се. Че главата ти се замаяла, това не е любов. Някой момък видял на улицата една мома, той се шашардисал и тя се шашардисала. Не, когато любовта влезе в сърцето ти, тя ще те научи да говориш много хубаво. Умът ти ще се отвори и ти няма да се шашардисваш. Когато искаш да поздравиш онзи, когото обичаш, няма да наведеш главата си до земята, но ще му отправиш един нежен поглед, за да познае, че ти носиш за него най-хубави мисли най-хубави чувства и пожелания.

Сега бих ви запитал: как са у вас синовете божии и дъщерите божии? Не огорчавайте в себе си Духът божий, с който сте запечатани! Какво трябва да подразбираме от този стих? Щом влезе човешкото в нас, ние веднага огорчаваме божественото. Умен човек ли е този, който заради човешкото жертва божественото? Не е умен. Любовта на Бога и човешката любов се различават по следното: божията любов включва в себе си всичко. За да бъде любовта ти съвършена, трябва едновременно да обичаш всички. Ти трябва да обичаш не само своите ближни, не само себе си, но всички същества по целия свят, за което съзнанието ти всеки момент трябва да бъде будно. Само тогава ти ще чувстваш една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще обрзува едно цяло и ти ще се разговоряш с това общо съзнание. Чрез това съзнание именно Бог ще ти проговори. И тъй, щом се слеем в едно общо съзнание, Бог ще проговори на всички. Бог ще говори само в една частица, а всички ще приемат говора му. Това нещо Бог може да направи, а човекът не може. Това значи съзнание. Ако любовта ти е човешка, ти ще се влюбиш в една жена и ще я обичаш ден до пладне. След това твоята любов ще се измени. Защо? Ти ще я любиш само докато е млада и красива, но щом изгуби младостта си и красотата си, няма да я любиш повече. Някой казва: аз ще те любя до гроба. Питам: дайте ми една статистика, да видя колко от тия обещания са запазени! Как ще ги опазиш? Аз уподобявам човешката любов на една малка вадичка, кото и от най-слабото слънце изчезва. Някой казва: моята вадичка ще остане и при най-горещото слънце. Да, но като изгрее и припече силното слънце, казвам: виж, от твоята вадичка вече и помен няма. Божията любов е велика река, която тече навсякъде, пои всички хора и всички живи същества. Тя е еднакво изобилна и при най-горещото слънце, както и при най-слабото. Слънцето разбира тази вода.

Та казвам: ние сега ще изучаваме човека. Ще кажете: ама аз имам особени разбирания за света. Радвам се на вашите особени разбирания, но казвам: аз пък имам божествени разбирания за света. Аз искам да разбера, какви са моите отношения в даден случай не само към Бога, но към всички същества. Онзи човек, който живее божествен живот като мине през някоя гора, ще знае какво да прави. Той ще полее най-малко 40-50 дървета, ще изчисти най-малко 10 запушени извори. На някои реки пък ще направи бродове. Това е разумният човек. Знаете ли какво нещо представляват тия извори? Това са изворите на всеки човек в света. Ако ти изчистиш един запушен, прашасал извор, откъде знаеш, може би този извор съответства на живота на някой държавник в обществото. Този човек като не знае начин да си помогне, чувствува живота си запушен, затруднен. Ако ти изчистиш извора на този човек, ще помогнеш да се просвети ума му. Нему не дохожда на ум да отиде горе на планината да изчисти своя извор. Къде е този извор? Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга някоя планина. Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка годна българите биха ходили да очистват Горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа, какво биха придобили те. Вие ще кажете: малко ли работи има да чистим, че ще трябва да се занимаваме и с тия неща? Аз доколокото виждам, работите на българите се оправят само наполвина. Доколкото е изчистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете на това езеро се стопяват, толкова ще се оправят и работите на българския народ. Казвам: обръщайте внимание на малките работи в живота!

Друго нещо, което забелязвам между духовните, между религиозните хора е това, че те се обиждат скоро поради това, че стават много чувствителни. Но духовният човек трябва да седи на своята висота и да знае, че думите омраза и обида в Небето не съществуват. Думата куче в ангелския свят не съществува. Аз правя превод на тази дума. Думата куче в ангелския свят означава приятел. Когато някой ти каже, че си куче в ангелския свят значи: ти си ми приятел. Думата куче и приятел са синоними. Ти можеш да биеш кучето по 20 пъти на ден, но то има една слабост, че лесно прощава. Ти го биеш, а то се прислонява при тебе и казва: при тебе ще дойда пак, няма да отида другаде. Кучето не носи никаква омраза и никаква обида към домашните си, към приятелите си и това е една отличителна страна у тях. За тази любов към господарите си, понякога то се хвърля на външните хора. Питам ви сега: как ще преведете думата куче в божествения свят? Аз няма да ви я превеждам. Казват за някого: той е цяло куче. Казвам: не, той е един добър приятел. Ако разбираме живота така, ние ще можем да приложим в него своето индивидуално разбиране. Всеки трябва да възприеме тази вълна, която иде сега в света. Някой иска да бъде писател и взема перото. Пише ли, пише, но този ден не му върви нищо, никакви рими не идват в ума му. Погледне написаното, сам не е доволен, нищо не излиза. Някой цигулар взема цигулката си да свири, но нищо не излиза. Казвам: този цигулар няма вдъхновение. Някой път жената шие, но нищо не излиза от това. Друг път готви в къщи, но и от това нищо не излиза. Някой път и работите на учителя не вървят. Соломон е казал: за всяко нещо в света има определено време. Това значи, че за всеки човек има една божествена вълна, която го подема. За това ти трябва да чакаш тази божествена вълна да те подеме и ти тогава ще свършиш работата си. Станеш ли сутрин не бързай веднага да отидеш на нивата си. Спри се да видиш дошла ли е тази божествена вълна, която ще те подеме и даде подтик за нивата. Някои казват: как е възможно да чакам някаква си вълна, когато толкова много работа ме чака! Казвам: представете си, че сте в някоя местност в Америка, която обикновено бива суха, но понякога, когато дойдат приливи и отливи на водите, случва се така, че тази местност се залива с вода, която достига на височина около 20-30 метра. Как ще пътувате през тази област. Нали ще трябва да чакате прилива на водата или да настане отлива? Може ли да вървите през времето когато има голям прилив? Ако има прилив няма да минаваш със своята кола, ще чакаш отлива. Тогава ще впрегнеш колата си и ще минеш на другата страна. Такива приливи и отливи стават и в човешката душа, в човешкия живот. Ако ти си човек, ще чакаш да настъпи отлива и тогава ще пътуваш. Ако си птица, има ли нужда да чакаш отлива? Не, ще прехвръкнеш и ще отидеш на другата страна. Значи, човек, който е ограничен на Земята и се занимава само с материални работи, ще чака отлива и тогава ще мине на другия бряг. А човекът, който живее в божествения свят прилича на птица, която може да мине на другия бряг и при най-неблагоприятните условия на живота.

Другата страна на житното зърно е тази, че то трябва да излезе от хамбара, да напусне своето спокойствие, да мине през процеса на разрушението, през процеса на страданията и след това вече да влезе в новия живот. Днес хората не разбират страданията. Страданията са предисловие за един вечен хармоничен живот. Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно божествено благо и че Божия Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. В тебе ще се развие една дарба, един талант. Ти може да си бил и най-простият човек, някакъв орач или говедар, но посети ли те Божествения Дух, от тебе все ще стане нещо. Това срещаме и в Писанието, дето се казва за Давида, който като го посетил Духа, от обикновен говедар станал пророк. Той сам казва: прост говедар ме взе Господ и пророк ме направи. Какво се подразбира в дадения случай под думата говедар? Говедар е най-простият човек, който се занимава с неразумни неща в света. Питам ви сега: кое е по-хубаво в света, да съграждаш къщи на хората, да възпитаваш децата им или да покажеш правия път на хората? Аз зная един предприемач в София, който поел направата почти на половината къщи в града. Но какво от това? От коя работа, обаче трябва да започнем? Ние трябва да започнем в живота си от закона на любовта, от него да изхождаме за всяка своя работа. Под думата Бог аз не разбирам, че трябва да вярваш в нещо. Да вярваш в нещо, това е процес на мисълта. Под думата закон на любовта аз разбирам среда, в която да можеш да растеш и да се развиваш. Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използваш всички нейни сокове. Само така ще разбереш първата степен на любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде мъдростта, ще се прояви любовта във втората фраза и ти ще почнеш да изучаваш външните отношения на света. Питам: колцина от вас знаят, дали има хора на Марс, дали изобщо има живот там или не? Астрономите са изчислили, че оста на нашата Земя е наклонена 23 градуса към Слънцето, а оста на Марса е наклонена на 24 градуса и според този закон условията на Марса са два пъти по-лоши от тия на Земята. Там хората са много войнствени. На Земята всеки мъж бие жена си един път през годината, а на Марса всеки мъж бие жена си 10 пъти през годината. На Марса стават много войни, най-малко хиляди войни през годината. Аз изваждам тия заключения въз основа наклона на оста на 24 градуса. Не ви говаря тия неща със сигурност. Още не съм ходил на Марса, да видя как живеят хората там, но предполагам да е така. Може да има нещо вярно, а може да има и някой преувеличени неща, това са вероятности. И действително, тия неща не са само предположения, но всички астролози доказват, че Марс указва едно ужасяющо влияние върху хората на Земята. Туй влияние само по себе си е зло, но във връзка с другите влияния в света, то е благо. Астрологията е съществувала като наука още от древността, от което време е била добре разработена и математически и геометрически. Всеки астролог може математически да изчисли, какъв ще бъде животът на една мома или на един момък, за кого ще се оженят, на каква служба ще бъде мъжът, например, калко деца ще родят, щастлив или нещастен живот ще прекарат, какъв приход ще имат през годината, колко пъти през годината ще боледуват, кой лекар ще ги лекува, каква операция ще им прави, към какво верую ще принадлежат, по какви науки ще свършат и т.н. Всички тия подробности и ред други един астролог може да ги изчисли по един математически начин. Питам: този астролог отде знае всичките тия неща? Той ги черпи от невидимия свят. Невидимият свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания, но за един ум, който е организиран по-добре, който вижда малко по-далеч, нищо не е скрито от неговия поглед. На Земята има същества, телата на които са по-ефирни, по-светещи от другите. Забелязвали ли сте, как някой път сте много по-леки отколкото в обикновено време и току се търколите на Земята. Казва си: изгубих равновесие. Не, това е, защото някое от тия по-ефирни същества е нахълтало в тебе и ти създава това състояние. Някога отиваш на някое планинско място или на някоя хубава поляна, но някое същество от невидимия свят е седнало на същото това място и се занимава. Ти се разположиш на това място, извадиш своята торба с хляба и лука и се готвиш да ядеш. Не се минава много време и те хваща главоболие или друго нещо, заболи те кръст, корем или друго нещо. Българите казват: уроки го хванали. Не, ти трябва да разбираш законите. Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не? Някой казва: аз мога да седна където искам. Не, ти можеш да седнеш само там, където има празно място. Чудни сте вие! Като отивате на театъра къде сядате? Сядате ли отгоре на някой лорд или друг някой господин, който вече е заел своето място? Можеш ли да седнеш на място, което е заето от някого? Не, квесторът на театъра веднага е те изхвърли навън. Някой път казвате: ние можем да вършим в природата, каквото искаме. Не, квестор има природата и ако ти си позволиш да правиш, каквото си искаш, тя ще те питне за ухото и ще ти даде първия урок, къде трябва да сядаш. Като се върнеш у дома си или кракът ще те заболи, или кръстът, или главата и т.н. Ти си седнал без позволение на едно свещено място и стъпил там, където не трябва. Някой казва: това е заблуждение. Нека бъде така! Ами когато влизате в някоя кръчма или в някое кафене да пиете кафе или чай, каква наука има в това? Това не е ли заблуждение? Ще ви приведа един пример за една млада госпожица, Зандавеска, както аз а наричам. Тя отива един ден при чичо си, богат банкер и още при влизането си вади кърпа и плаче, разказва му: чичо, аз и майка ми сега се намираме в голяма беднотия, моля ти се да ни помогнеш с колкото ти е възможно! Той изважда една сума от 10000 лева и й ги дава. Тя взима парите, благадари му и си излиза. След това намира приятелите си и отива с тях заедно в една сладкарница. Тя вече е засмяна, весела. Това е втората картина. Защо сега е весела и засмяна? Защото има богат чичо. Приятелите й казват: ти забогатя вече. Да, забогатях. Всички се радват, но тя си казва: със сълзи изкупих аз това нещо. Питам: защо при чичо си плачеше, а тук се смее? Пр чичо си плаче, за да произведе ефект на неговото сърце, да го умилостиви, а тук трябва да се радва, защото е богата. Според мен две женски сълзи струват милион, а чичото се е отървал с малко, той е платил само 10000 лева. Често, дойде някой при мене и заплаче. Казвам: чакай, недей плака, нямам толкова пари, ще ми направиш някоя беля. Аз чета сълзите: една, две, три…… Чакай, не плачи, не мога да откупя тия сълзи! Ама да си поизплача малко! Не, опасно е да се изплачеш в моята къща.

Сега, в шестата раса ще трябва да се създаде един свещен храм за сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва, сеят там дето трябва и не трябва. Ние изтощихме земята с това безразборно сеяне. От невидимия свят е определено, колко трябва да се сее и колко не. Не може да се насади всичката земя едновременно. Законът е следния: трябва са се насажда половината земя, а другата половина да бъде в почивка. И американците, които минават за умен народ, като не разбират този закон, изсякоха богати, хубави борови гори, за да засеят тия места, а с това изтощиха земята. Питам: коя е причината днес за тази голяма неврастения в Америка? Няма друга страна в света, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината за това е именно туй изсичане на боровите гори. Аз казвам на американците: в някои отношения сте умен народ, но в някои отношения не сте умни. Например, що се отнася до чистотата и други неща те са на първо място, но за други неща, те не са умни. Например, един американец ще отиде в някое кафене, ще изпие едно горещо кафе и веднага след него едно студено ледено. И какви са резултатите от тази им постъпка? Зъбите им са изпопадали. От тези резки промени зъбите им са развалени. Какво добро ще донесе свиването и разширяването на глечта на зъбите? Няма американец със здрави зъби. Изобщо природата не обича резките промени. И затова, сега всички учени американци са започнали да следят за тия работи и да упътват хората в правия път. Сега и в България изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Те искат да превърнат всички места в ниви. Оставете някои полета за пасбища. Това е разумното в света. Лакомията е един недъг за обществения, за разумния живот. Да ядем толкова, колкото трябва! Да градим толкова, колкото трябва! Ядем ли повече, от колкото трябва, градим ли повече, отколкото трябва, това е нещастие за съвременния свят.

Казва Христос: ако житното зърно не падне на почвата. Казвам: ако сме като това житно зърно, трябва да излезем от обикновения живот и да се посеем в условията на бъдещата нива. Това е животът на шестата раса. И тъй, ние трябва да излезем от обикновените условия на живота и да работим. Някои чакат да умрат и като дойдат отново, тогава да работят. Човек може да умре всеки момент, когато пожелае. Тази промяна може да стане съзнателно у него и той да я почувства. Значи, Христовите думи имат смисъл само за онези хора, които са разумни. Колко работи има, които трябва да проучим! Например, ние трябва да проучим строежа на нашето тяло, външно и вътрешно като едно общество, да проучим отношенията на нашите дробове към другите органи, да проучим разумните отношения на сърцето, понеже и то има разумни отношения, да проучим разумните отношения на стомаха, защото и той има разумни отношения и т.н. Вие считате, че стомахът ви не е разумен. Не, лъжете се, след като дадете сдъвканата храна на стомаха, вижте какво отлично нещо приготовлява! Такова нещо и най-вещия химик не може да направи. Стомахът върши отлична работа.

Вие ще ми цитирате Писанието, където се казва, че Бог ще унищожи човешкия търбух. Под търбух се разбира онова неразумно желание, което живее в човека и го кара само да яде и да пие, когато стомахът, разумното в човека, казва: слушай, аз работя за тебе, а ти ще работиш за Бога. Стомахът е бръмбърът, който бръмчи около тебе и ти казва: слушай, аз свърших своята работа, а ти ще свършиш разумната. Следователно, какво трябва да направим след всяко ядене? Какво трябва да направим след всяко заспиване? Какво трябва да направим след всяко ставане? Не трябва ли да се замислим защо учим? Защо ходим в църква? Да се молим на Бога. Хубаво, съгласен съм с вас, трябва да се молим на Бога, но кажете ми, каква е първата дума от учението на любовта според божествения език? Нали се молите на Бога? Кажете ми първата дума на любовта? Който патриарх или владика, или свещеник иска да каже първия слог на любовта, нека излезе да го каже. Бог ще го изслуша. Казва се в Писанието: ако пътищата на един човек са богоугодни, Бог ще го слуша. Аз не говоря само за пътя на владиката. Ако мислим така, ние сме в друго заблуждение. Всеки от нас трябва да бъде владика! Владика на какво? Да владее себе си.

Всеки от нас трябва да бъде свещеник, да свети, да служи безкористно на Бога. И когато всеки от нас стане свещеник, в пълния смисъл на думата, тогава и светът ще се оправи. И до тогава, докато ние имаме свещеници и проповедници и очакваме само на тях, светът няма да се оправи. Докато вие чакате само аз да ви проповядвам, а не работите, нищо няма да постигнете. Това са само временни отношения. Например, един цигулар ще дойде да ви свири, но онези, които разбират неговата музика и те трябва да дадат нещо от себе си. Онзи поет, който иска да пише трябва има среда, в която да се прояви. Сегашните лекари се занимават само с болните хора, но в това не е смисълът на лекуването. Майката се занимава с децата си, но само това не е предназначението на майката. Тя има по-висша служба, тя трябва да се занимава и със своята душа. Тази е нейната по-висока служба и предназначение. Тя трябва да внесе в душата си такива качества, че при всички изпитания на живота си да знае, как да се справя. Туй аз наричам геройство. Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш, не само привидно, външно, но и вътрешно. Аз мога да ви посоча ред английски дипломати, които външно имат отлично самообладание, но вътрешно нямат. Онзи, дипломат, който има вътрешно самообладание, трябва да бъде окултист, но не само на име, а да разбира причините и последствията на нещата и да постъпва съобразно тях.

Та казвам: всеки от нас трябва да бъде посят в земята като житното зърно. Вие може да бъдете посети на пътя и тогава вашата участ е зла, птици ще ви изкълват. Вие може да паднете между тръните, но те ще ви задушат. Вие може да паднете между камъните, дето ще израстнете, но корените ви ще изсъхнат, няма откъде да черпите сокове. Само онова житно зърно, което падне при благоприятни условия, на добрата почва, може да даде плод 30, 60 и 100. Това са трите условия на живота. Като съберем числата 3, 6 и 1 получава се 10, един цикъл от живота. Следователно, всеки от вас трябва да знае, на кое място да бъде посят. Всеки, който не е посят върху почвата на любовта, ще бъде или на пътя, или между тръните или на камъните. А всеки, който е посят на почвата на любовта, той ще даде или 30 и ще бъде велик човек, или 60 и пак ще бъде велик човек, или 100 и ще бъде трети велик човек. И тия хора ще имат правилни разбирания за живота. Ако ние можем да се разберем и да се споразумеем така, по този начин ще може да се образува само бъдещото общество. Нови училища трябва да се създадат и на сцената трябва да излязат само най-разумните хора. Нека излезе един астролог да изчисли и определи какво ще е бъдещето на България. Той може точно математически да изчисли през какви перипетии ще мине България. Туй, което България досега е минала, не е още нищо пред това, което има да минава. Този астролог може да определи какво ще бъде тогавашното влияние върху Земята, на Марс, Слънцето, Венера, Юпитер и другите по-отдалечени планети. Някои ще кажат тогава, че всичко това е играчка. Да, всичко, което ние не разбираме все е играчка. В миналото хората си играеха с пясъка, от който днес правят стъклото, но дойдоха разумните хора и го използваха за добро. Направиха от него стъклото. Хората на миналото си играеха със златния пясък, но дойдоха разумните хора и извлякоха от него златото. Направиха парите, които днес се търкалят из целия свят. Онези, които не разбират цената на парите ги туриха в касите си. Други пък разбиваха касите, но тия които разбраха цената на парите, отвориха касите и туриха парите в действие. Онези, които не разбират какво може да донесе знанието, напечатаха книги и ги туриха в библиотеките. А онези, които разбират цената на знанието, извадиха тия книги от библиотеките и с тях учат хората. Туй знание трябва да се напише в нашите умове, в нашиите сърца, в нашите души. По този начин ще се приложат божиите закони.

Та казвам: човешки, приятелски отношения ни трябват сега на Земята, но не само към себе си да бъдем внимателни, но и към всички останали. Приятелски, братски трябва да се отнасяме според онзи велик божествен живот. Това е искал да каже Христос с думите: ако житното зърно не падне на земята, само остава, но ако падне, то се размножава и дава блага на света. Казва се още: когато грешниците в света се увеличават, светът страда. Когато праведниците се увеличават, светът благува. Ние искаме щото житното зърно в света да се увеличава, а щом житното зърно се увеличи, това са праведните хора. Ние искаме като дойде тази вълна в света, всеки от вас да вземе толкова, колкото му трябва. Да не мислите, че втори път ще дойде тази вълна. Не, тя няма да дойде втори път. Тази вълна ще повдигне не само вас на една по-висока степен, но и всички животни, всички растения и минерали. Ония, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете: втора вълна няма да дойде, защото природата няма повторение на нещата. Ако останете за бъдещето, тогава условията ще бъдат по-тежки.

И тъй, аз ви желая да бъдете посадени в почвата на любовта като житното зърно и едни от вас да принесат плод 30, други 60, а трети 100.

Беседа държана от Учителя на 4 април 1926 година, гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help