Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Петте разумни

А от тях пет бяха разумни и пет безумни. Матея гл. 25

Изобщо обикновените хора имат смътни понятия и разбирания за наредбите на живата природа. Законите, които господстват в природите или методите, с които тя си служи се различават от методите, с които обикновените хора или даже съвременните учени хора се сплитат. Често съвременните учени хора се сплитат. Често съвременните учени хора казват за някого: той е в забавачница. Но както виждам аз, природата има една забавачница. Не виждам никакви университети в нея. В забавачницата на природата и най-високо учените хора и най- най – малките, най-дребните същества са заедно. Често и най-учените хора се качват и слизат тъй, както и най-малки същества. Че ученият човек представлява една от най-малките буболечици по отношение на великата природа, макар да се казва за него, че като човек има два крака и две ръце. Ние мислим, че имаме най-красивата форма, че имаме образ и подобие божие, но човекът на Земята днес няма образ и подобие божие, какъвто трябва да има. Един човек, който може да те обере, който може да те украде, който може да те изнасили, какъв човек е той? Един човек, който отначало ти е бил добър приятел, а после може да злослови против тебе, какъв приятел ти е той, какъв човек може да бъде? Никакъв човек не е той, никакъв приятел не ти е. Даваш ли му хляб, доволен е. Не му ли даваш хляб, не е доволен. И след всичко това казват, че това са хора, но те са тъй злопаметни, както и животните. Удари някое куче с един камък, то ще те помни с години. Значи и кучето иска да се отнесеш човешки с него. Аз не казвам, че хората не трябва да бъдат злопаметни, нека бъдат, но да са справедливи. Ако злословиш за един човек, злослови го, но както трябва според законите на справедливостта. Трябва да има правда в света. Човек не трябва да бъде мек, но трябва да бъде справедлив. От меката каша нищо не става. Разумният живот е живот на щастието. Всеки човек, който иска да бъде щастлив трябва да бъде разумен. Аз искам да ви обясня какво разбирам под думата разумен. Разумният човек разбира своето минало във всички детайли тъй, както математикът разбира всички правила, по които се работи в математиката. Ако не разбира всички правила, то когато почне да работи, той ще се натъкне на известни проблеми, които не ще може да реши.

Сега религиозните хора искат да влязат лесно в Царството божие, но в него не можеш да влезеш, ако не разбираш геометрия. В Царството божие не можеш да влезеш, ако не разбираш математика. В Царството божие не можеш да влезеш, ако не разбираш музика. В Царството божие не можеш да влезеш, ако не разбираш пеене, ако не си честен човек. В Царството божие не можеш да влезеш, ако не си справедлив. В Царството божие не можеш да влезеш, ако не си истинолюбив. В Царството божие не можеш да влезеш, ако не любиш. В Царството божие не можеш да влезеш, ако не си разумен, нищо повече! Там глупави хора не се приемат. Сега някои казват: ние сме умни хора. Да, умни трябва да бъдете, но не при един случай, но при всички случаи. Не е достатъчно да бъдеш само добър при един случай, защото при един случай всички хора са добри, но при всички случаи трябва да бъдеш абсолютно добър. Често хората оставят тезата, че само Госод е добър, а ние можем и да грешим. Аз не зная от кой кодекс извадиха това заключение, този закон, че хората могат да грешат. Значи, учениците, които учат музика за пример могат да свирят криво, могат неправилно да вземат тоновете. Учениците, които смятат могат и криво да смятат. Не, не е така. Ученикът трябва да бъде като учителя си! Синът трябва да бъде като баща си! Дъщерята трябва да бъде като майка си, нищо повече.

Та казвам: тази забавачница е най-добрата. Широка е тази забавачница! И учението в света е забавление, едно развлечение и да не мислим, че като се учим, ще научим нещо ново. Питам ви: когато слушате един концерт, какво придобивате. Ставате ли музиканти? Не, ще придобиете само едно приятно настроение на духа. След като сте смятали ред години, станали ли сте най-добрият математик? Какво сте придобили? Придобили сте навика да решавате мъчните задачи и затова като се изпречат известни мъчнотии в живота ви, ще можете да си послужите и с геометрията.

В съвременния живот има две крайности. Набожните хора казват: Господ всичко ще направи. Туй е вярно, но питам ви: Господ досега нищо ли не е направил? Други пък казват: ние всичко сами трябва да направим. И туй е вярно и тия хора са прави. Питам последните, които казват, че ние ще направим всичко: световете ние ли направихме? Тия слънца ние ли направихме? Земята ние ли направихме? Най-после аз запитвам, които не знаят и тия, които знаят: откъде и как дойдохте вие на Земята? По някой път се спирате върху това, какво е казал Мойсей. Трябва да знаете обаче, че всичко това е една голяма алегория. Аз ви питам, на кое пристанище се спря Земята, та вие дойдохте тук? Вие знаете как параходите спират на някои пристанища и после пак продължават пътя си. В това отношение Земята е един голяма параход, който пътува непрекъснато. От кое пристанище дойде човекът? Вие ще кажете: тия въпроси са лесни. Човек е излязъл от божията уста. Питам тогава: Господ има ли уста като хората? Какво трябва да се подразбира под думата уста? Казва се в Писанието: очите господни са върху праведните. Питам ви още: Господ има ли очи като хората? Аз ще оставя тия въпроси вие да ги разрешите. В старо време пророкът е казал: онзи, който направи очите, не вижда ли? Вижда, но Господ вижда без да има очи и говори без да има уста. Защо? Ще кажете: ами нашите уста се развалят. След като умрете, къде отиват вашите уста, я ми кажете? След като умрете, къде отиват вашите очи? По някой път ние сме смешни в своите заключения. Някога отправяме тръби към звездите и наблюдаваме, но питам: без тръба не можеш ли да виждаш? Ще кажете, че без тръба не може да се вижда. Да, не могат да се виждат звезди от величина 10-15 степен, но могат да се виждат звездите от величина 7-8 степен. Добре, но ако пред тази тръба поставите един сляп човек, той ще може ли да вижда? Не може. Значи, човек без тръба и с очи не може да вижда, но и слепият пред тръбата не може да вижда. Как ще разрешите тогава въпроса? Сега ние казваме, че без тръба звездите не могат да се виждат, обаче ние говорим, че и електричеството без жици не може да се предава.

В същност ние виждаме, че електричеството се предава и без жици през пространството. Самите вълни служат като жици. Съвременните учени астрономи правят изчисления, че за в бъдеще, за да се види най-близката вселена, трябвало да се направи един телескоп дълъг 25 километра. Можете ли да си представите, какъв трябва да бъде този обект, за да се види през този телескоп? Това са човешки чисто материалистични заключения. Човек може да вижда и без телескоп. Той може да си направи един телескоп от 1 см. дължина и 1 мм широчина и с този телескоп да вижда не една вселена, но и 10 вселени. Какво ще кажете на това отгоре?

Христос казва: петте девици били разумни, а петте били глупави. Глупави хора са ония, които са така свързани с материалния живот, че мислят всичкият живот е само тук на Земята. Те мислят, че всичкото щастие е само тук на Земята. Вярно е. Те казват: без къщи не може. Вярно е, че без къщи не може. Без хляб не може. Вярно е, че без хляб не може. Без вода не може. Вярно е, че без вода не може. Без обуща не може. Вярно е, че без обуща не може. Аз приемам всичко това, но казвам: при всички тия верни неща, онези, които имат къщи, не умират ли? Умират. Онези, които ядат, не умират ли? Умират. Онези, които имат парички, не умират ли? Умират. Онези, които имат шапки, не умират ли? Всички умират. Но и онези, които нямат къщи и те умират. Онези, които ходят боси и те умират. Всички онези буболечки, барбазунци, мушички също умират. Техните облекла са по-съвършени от нашите. Един барбазуняк като си тури веднъж една дреха, с нея умира, тя никога не овехтява. А човекът всяка година трябва да си прави по един костюм. Тогава каква е разликата? Всички същества, малки и големи, умират. Хората казват: ние поне като ядем и пием, това ще ни остане. Как ще ви остане?

Ще ви приведа един разказ от източните народи, на един от източните езици. В този разказ се говори за турския султан Махмуд, който бил един от умните царе в турската държава. По някога той обичал да се разхожда инкогнито из града, да обикаля навсякъде, да се вслушва в страданията и нуждите на хората, за да подобри положението им. Един ден, както се разхождал из града, спира се пред дюкяна на един търговец, който продавал вехтории на дребно. Той седял пред мангала си, греел се и си кзавал: запушено и запушено, не върви! Почудил се Махмуд, какво говори този човек, кое е запушено. Запитва го: какво има? Търговецът му отговорил: слушай, виждам те, че си учен и благороден човек, моля ти се изслушай ме, дано ми дадеш някои насталения, как да поправя живота си. Започва да разказва: преди две вечери сънувах, че отивам на Небето. Като влязох там, видях всичката слава и величие на рая. По едно време виждам една чешма, направена от мрамор, с километри дълга и с хиляди курни. Наблюдавам курните, виждам от някои тече изобилно вода, от някои едва капе, я някои съвършено пресъхнали, никаква вода не се излива. Запитва го Махмуд: какво означават тия курни? Пророкът, който ме развеждаше, ми каза, че това е животът на Земята. Всека от тия курни съответства на живота на всеки човек. И според това, колкото един човек е по-умен, толкова повече вода тече от неговата курна, а колкото е по-глупав, толкова по-малко вода тече от курната му. Тия курни, които съвсем не текат, те са на хора съвършено неразумни. Тогава, искам да видя, каква е моята курна! Пророкът ме заведе. Поглеждам, моята курна едва цицерика. Искам да я отпуша. Взимам една пръчка, пъхам я в гърлото на курната и бъркам в нея. Обаче, както бърках, пръчицата се счупи и остана в чучура, вследствие на което водата съвсем престана да тече. Идва след това пророкът и ми каза: който е недоволен на малкото, остава и без него – и изчезва. Събуждам се сутринта, отивам на работа. Какво забелязвам? До този ден все идваха хора в дюкяна ми, но от там нататък никой вече не влиза в дюкяна ми, съвсем се запуши. Кажи ми, как да си помогна, че децата ми ще умрат от глад!

Намислил Махмуд да му помогне по някакъв начин. Праща му с един от слугите си печена гъска, която отвътре напълнил с жълтици, та като я изядат, да намерят жълтиците. Като я получил, търговецът си рекъл: тази гъска не мяза на нашето положение, ами я да я продам, та да взема поне малко парици от нея. Продал я. След известно време Махмуд минава покрай дюкяна му и го вижда пак беден, пак запушен. Казва си: изпратих гъската, но го намирам на същото положение. Нищо пак ще му помогна. Праща му един плик банкноти. Той ги туря в старото си палто и там ги забравя. По едно време жена му взима старото палто и го продава на една циганка за едно сито. Минава втори път Махмуд покрай него и го вижда пак в същото положение. Той му казва: слушай, аз те виждам, че ти обичаш да лъжеш! Два пъти ти се притекох в помощ, а ти си все в същото положение. Търговецът тогава му разправил цялата история, как първият път продал гъската, как вторият път по незнание продала старото палто, в което били парите. Махмуд пожелал и трети път да му помогне. Той му дава своята тояга и му казва: ще захвърлиш тоягата така, че всичко което закачи е твое. Това място докъдето стигне тоягата всички дюкяни са твои. Той взел тоягата и така се засилил, че да обхване повече дюкяни. Но тоягата се отплеснала от ръката му и се закачила на едно дърво. Тогава Махмуд му казал: когато Господ не помага, тогава и царят не може да помогне. Колкото и да помагаш на един неразумен човек, все не можеш да внесеш истината в неговия ум. Най-първо ние съзнаваме, че нашия живот е запушен, че не ни върви. Но защо не ни върви, не си задаваме въпроса. Ние сме недоволни от малкото.

Та всичко в света започва все от тези малки величини. Всички търсят великите величини. Всички искат да бъдат велики, богати хора, музиканти, писатели, да блеснат в света. Питам: колко царе могат да царуват при днешните условия на Земята? Казвам: днес на Земята има място най-много за 10-15-20 царе. За колко първи писатели има място? За колко първи хора има място? Значи, голямото болшинство от хората са онези, които трябва да преминат през обикновения живот. Всички не могат да бъдат царе. Защо? Защото царете, това са най-умните хора на Земята. Под думата цар аз разбирам най-умния човек, който никога не греши, който трябва да знае своето минало, своето настояще и своето бъдеще, който разбира всички закони и ги прилага най-правилно. Тъй се е разбирало още от най-старо време думата цар. Тъй трябва да се разбира днес, тъй трябва да се разбира и в бъдеще. Царят трябва да бъде колективен човек, който да живее за благото на своите ближни. Той трябва да бъде като машинист, който да дава директива, направление в живота на всички хора. Животът на всички пътници е в дръжката, която той държи. Ако този машинист е пияница, човек, който всеки момент може да се напие, не зная колко пътници могат да достигнат до своето местоназначение или до своето предназначение.

Та казвам: сега ние се намираме в тази велика забавачница на живота и всекиму е дадено по нещо. Всеки трябва да е благодарен от своите малки дарби, които Бог му е дал, за да ги разработи. Всеки ден си има своя определена програма, която човек трябва да изпълни. А ние искаме да бъдем щастливи. Ние не сме дошли на Земята да служим на себе си и да се удоволстваме. Няма да мине дълго време и всички вие ще бъдете викани. Не само вие, но и всички млекопитаещи, всички мушици, дори и до най-малките същества, всички ще се викат по същия закон, да дадат отчет за делата си. Сега някои, които не разбират божия закон казват: човек може да върши каквото си иска. Не, престъпленията и на един паяк се записват. Престъпленията и кражбите на една мравка или на една пчела също се записват. Престъпленията на птиците, на всички същества в света се записват. Няма престъпление в света, последствията на което да могат да се избягват. Даже престъпленията и на растенията, на онези паразити, които се качват по другите растения, за да изсмукват соковете им се записват. Такъв е великият божи закон. Вие ще кажете: възможно ли е този закон да е толкова строг? Питам: прокопсали ли са всички ония същества, които са злоупотребили с божия закон? Някои от тях са се така изродили, че са станали бълхи, въшки и други паразити. Че е действително така виждаме от това, дето всяко същество, което не върви по божиите закони или по законите на природата постепенно се изражда, изменя своята форма. В света над паразитите живеят други паразити.

Онези, които изучават законите на природата виждат, че има паразити, които живеят на гърба на други същества. Над тях пък живеят други паразити и т.н. Питам: ние, които сме дошли сега на Земята към кои спадаме? Ако човек не живее един възвишен божествен живот, той е паразит на кожата на Земята. Един ден Земята ще се отвори, ще привлече този човек и ще му каже: слушай, понеже твоят господар не е доволен от тебе, ела при мен и аз ще ти дам първия урок, да знаеш, че не трябва да бъдеш паразит. Защото казано е в Писанието, че всички грешници ще изчезнат от лицето на Земята. Туй трябва да знаете! Всяка форма, която живее на гърба на другите, няма да остане. И всяка душа, която не се развива правилно ще спъне своята еволюция. Всеки ум, който не се развива правилно, ще спъне своята еволюция. Всяко сърце, което не се развива правило, ще спъне своята еволюция.

Сега като ви говоря така, някои от вас ще се уплашат и ще кажат: бре страшна работа било това! Не е въпросът да се страхуваме. Страхът не разрешава въпросите. Всичко седи в изпълнението на волята божия. Младоженекът ще дойде. Под думата младоженек, ние разбираме новият живот. При всяка сватба, която хората правят, винаги се отпразнува начеване на нов живот във фигуративен смисъл казано. Значи, животът започва с онова вътрешно подмладяване, а не с онези стари възгледи за нещата. Питам: ако в душата ви се зароди омраза, тя нещо ново ли е? Не, омразата е един остарял живот. Съмнението също е един остарял живот. Безверието е един остарял живот. Неправдата е един остарял живот. Лъжата е един остарял живот. Всички престъпления, с които съвременно общество се кичи са останки от един стар живот, в който даже и една лукова глава не може да се отгледа. Онези хора, които крепят съвременно общество, които крепят държавата, това са честните, справедливите и благородните хора, които жертват своя живот за благото на другите. Това произлиза от изблика на онзи вътрешен божествен живот, който се таи в дълбочината на техните души.

Миналата седмица ви говорих за щастието. Само разумният човек познава щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да бъдеш в хармония с Бога, трябва да го познаваш. Ако затвориш очите си и изложиш гърба си на Слънцето как ще го познаеш? По неговата топлина. Значи, дали виждаш Слънцето или не, ти веднага ще възприемеш известна вътрешна сила от него, която ще измени твоето настроение. Ако си отвориш очите, ти ще възприемеш най-прекрасните изгледи и твоето настроение ще се измени. Вън от това ти възприемаш други лъчи, други сили, които внасят в теб нов живот. Ако твоите крака са били схванати от ред години и започнеш да се печеш на Слънце няколко дни наред, веднага ще вземеш да ставаш по-бодър, а разположението ти ще стане по- радостно. Такова е състоянието на всеки човек, когато се обърне към Бога. Вие, които казвате, че познавате Бога, как ще ми отговорите на следния факт: възможно ли е да размътиш бистрата вода, която може да кара 20 воденични камъни? Не е възможно. Ако тази вода се размъти, какво означава това? Туй не е вода, която може да кара 20 камъни, а една малка вадичка, през която само мухите могат да преминават. Така хората си въобразяват, че са много нещо. Дайте си отчет на колко души сте направили добро, на колко души сте подобрили живота, колко души сте възкресили? Някой казва за някого: ама аз го научих. На какво сте го научили? Аз бих желал съвремнното общество да ми покаже своите резултати, но не привидните, а истинските резултати.

Ще ви разправя сега един митически разказ от времето на Бен-Адета, за когото съм ви разправял и друг път. В негово време за пръв път се явило злото в света. Този разумен цар, който същевременно бил и адепт, приложил в своето царство божествените закони според които кой каквото престъпление направи, престъплението ще му се изяви навън. Запример, ако един човек мине край някоя градина и без позволение прескочи оградата да краде ябълки, тази ябълка ще израстне в устата му. Кой какъвто плод открадне, същият плод ще израстне в устата му. И започнали в устата на хората да растат ябълки, круши, сливи, лози, смокини. И видял той всички хора в своето царство с отворени уста, а в устата им израстнали разни плодни дървета. Питам: ако този закон днес се приложеше навсякъде в света, колко българи щеше да има, на които устата им да са свободни от някое дърво. В това е нещастието на сегашния свят. Ние сме хора, които никога не благодарим и не сме доволни от това, което имаме. Аз не зная, може да има хора, които са доволни и благодарни, но често ние забравяме да благодарим, а това произлиза от прекъсване на съзнанието в човека. Съзнанието на всеки човек трябва да бъде много будно. Онзи, който иска да стане добър писател трябва да има будно съзнание. Онзи, който иска да стане добър музикант, трябва да има будно съзнание. Онзи, който иска да стане добър баща или добра майка трябва да има будно съзнание. На всинца ви съзнанието трябва да бъде будно!

Казвам: има сега ред ясновидци, които знаят например кога някой човек ще умре, но само това знаят. Има други ясновидци, които знаят кога ще се роди някой. Трети пък знаят, кога ще се разболее някой, а не знаят кога ще оздравее. Други пък знаят кога ще се излекуваш и как ще се излекуваш. Някои знаят кога човек ще изгуби ума си, кога ще полудее, а други знаят кога умът му ще се върне на мястото си. Питам: кое изкуство е по-хубаво? Да знаеш кога ще се разболееш и ще умреш, кога ще изгубиш ума си или как ще се излекуваш, кога умът ти ще се възстанови и т.н.? Разбира се, че второто изкуство е по-хубаво. Сега всички хора са все гадатели от първата категория. Те казват: сега съм религиозен, но след време няма да бъда такъв. И действително така става. Виждам някой човек, който се е молил на Бога цели 10 години и после туря точка на всичко това. Казва: не си струва да се моля повече, всичко е празна работа, съжалявам за гдето изгубих тези 10 години. Аз слушах изповедта на един свещеник, който служил цели 50 години в една църква и най-после казваше: съжалявам, че иждивих цели 50 години за това служение в църквата. Само повторения и преповторения на едни и същи неща, все кадене с кандилницата и нищо ново не научих. Втори път като ме прати Господ на Земята, поп не ставам. Ами какъв искаш да станеш? Искам да стана учител, да помагам на хората и да ги просвещавам, пък и аз сам да се просветя. Сега всички хора казват: не прави това, не прави онова, не лъжи, не кради. На това нещо всички сме майстори. В това да проповядваш да не се краде, да не се лъже няма никаква философия. Да не крадеш, това е старият живот. Да не лъжеш, това е старият живот. Да не мразиш, това е старият живот. С това всички започваме.

Христос казва: петте девици били разумни. Разумният човек не дава маслото си назаем. И аз се чудя на добродетелите на съвременните хора, които казват: ние помагаме на бедните. Не, това е лъжа. Ще дам аз съдраните си дрехи някому и ще мисля, че съм направил добро за Господа. Ще ви приведа един пример, който ми разказваше един стар православен българин. Той не вярваше в това, което аз вярвам, но ето какво ми разправяше. Отидох в един български манастир, където прекарах известно време. През времето, което престоях там, цървулите ми се скъсаха. Игуменът на манастира ми подари едни нови дрехи и едни нови цървули. Аз като се видях с нови цървули, подарих старите си цървули на един беден човек. След една неделя сънувам следния сън. Отивам на небето и виждам там сложена една голяма богата трепеза за ядене и пред всеки едного седи хубава нова чиния. Сядам и аз на трапезата и веднага пред мен вместо чиния се слагат моите стари цървули, които подарих на бедния човек. На всички насипаха в чиниите ядене, но при мене никой не се доближава. Запитвам едного от тия, които сипват яденето: защо не даде и на мене чиния? И аз съм гладен, нищо не съм ял. Той ми отговори: тук на Небето не даваме чинии, каквото си пратил от Земята в това ти сипваме. Ще кажете, че този разказ не е верен. Колкото се отнася за примера до Бен-Адета, аз отговарям. Колкото се отнася и до примера за цар Махмуда, също отговарям, но що се отнася до този последен разказ, той е цяла истина, факт е това. Казвам обаче: ако българите отидат на онзи свят, не знам в какво ще ядат. И тогава срещам хора, които казват: да бъдем морални! Аз съм срещал православни, които се отказват от православието, срещал съм теософи, които се отказват от теософията, срещал съм евангелисти, които се отазват от евангелизма, срещал съм окултисти, които се отказват от окултизма, но въпросът не седи в това. Питам: ти можеш ли да се откажеш от любовта? Ние не проповядваме едно учение на имане. Ние проповядваме едно учение на божията любов, ние проповядваме едно учение на божията мъдрост, ние проповядваме едно учение на божията истина. И като говорим за божията истина, не говорим напразно, факт е че с нас е Бог-нищо повече! Ние ще посеем семето, а Господ ще се заеме за това семе. Той ще определи, какво ще стане с него. Ще стане туй, което той е определил. И тъй става! Всички народи са като тесто в ръката на това разумно същество. Господ може да направи от всеки народ, каквото гърне иска. Българите мислят, че всички народи имат велики стремежи и могат да направят, каквото искат. Извадете тази идея от главата си и знайте, че всеки човек на Земята, колкото и да е красноречив, какъвто философ и да е, сам не може да направи нищо. В света само Бог е всесилен да направи онова, което ние искаме. И ако ние правим избор, кой човек говори Истината, ще бъдем на крив път. В разрешението на този въпрос няма противоречие. Всеки човек на когото умът е запалена свещ, няма какво да се съмняваме, той говори истината. Аз съм готов да отстъпя своята катедра на когото и да е, стига той да говори истината. Аз не държа за тази катедра, всеки може да се качи на нея и да говори. Всеки може да отвори гостилница, но да не готви с кокосово масло от преди 4-5 години, или пък със слънчогледово масло, изтискано педи няколко месеца, от което като ядете да повръщате. Не, всеки трябва да готви с чисто, прясно масло. Семето на слънчогледа трябва да се мели най-много един месец преди употребление, да не се образуват в него утайки, които биха разстройвали стомаха. Всички хора днес говорят все за моралния живот.

Казано е в Писанието: идете да си купите! От кого? Значи, това се отнася до петте неразумни девици, които са изостанали в своя живот. От какво са изостанали? От новия живот. Първите пет девици са влезли вече, а последните пет са изостанали, но и те могат да поумнеят. Който е в положението на тия глупави девици, трябва да се запретне да работи, за да поумнее. И в този човек има вложени способности, само че трябва да работи за тяхното развитие. Не трябва да се проповядва учението, че всички сме добри. Не е така, всички не сме добри, но всички можем да бъдем добри, от нашата воля зависи да бъдем добри. Някои казват: всички сме умни. Не, всички не сме умни, но всички можем да бъдем умни. Ти си умен, но само при дадени условия, а трябва да бъдеш умен при всички условия. Всички сме музиканти. Не, всички не сме музиканти, но можем да бъдем музиканти. Аз мога да проявя за себе си хубавото в музиката, стига да имам любов към нея. Питам: днес не се ли продава изкуството? Онова, което стимулира музикантите, не са ли парите? Дойде някой знаменит музикант да даде концерт с благотворителна цел, но му плащат скъпо и прескъпо. Казват, този музикант направи нещо за бедните. Похвално е това, но този човек аз не наричам още музикант. Красноречивият проповедник в Америка или в Англия, аз не наричам още истински проповедник, защото и на него пребогато заплащат. Питам: онези хора, които продават божественото слово с пари, могат ли да служат на Бога, както трябва? Такъв човек не се ли ограничава? Отива той да проповядва в някоя църква и там му казват: ние ти плащаме, затова ще проповядваш съобразно законите на църквата. Прави са тия хора. Никой, обаче, не му казва: ти ще проповядваш съобразно законите на Бога!

Христос казва: син человечески ще дойде на Земята. Когато дойде син человечески, той ще бъде справедлив. Неговото идване няма да бъде физическо, но ще бъде каквото е идването на светлината, която прониква отвътре. То ще бъде идване каквото е това на топлината, чиято магнетическа сила прониква отвътре. Аз съм ви казал, че един от признаците, по който ще се познае, че тази вълна приидва е увеличението на страданията. По това именно ще се познае, че новият живот иде. Това, което наричате днес живот още не е живот. Когато аз ви говоря да имате търпение да чакате, подразбирам да чакате този живият, Христос, който иде да ви освободи. Всички връзки, които държат днес вързани вашите сърца и умове ще изгорят, ще се развържат и вие ще се освободите. Как ще ми обясните следния факт, който съвременните учени хора не могат да разрешат. В Америка някой си млад, богат американец се оженва и тръгва със своята възлюбена да прекара за един месец своето сватбено пътешествие. Обаче с трена, с който те пътуват става едно сблъскване и младоженикът полудява. Завеждат го в една лудница, дето да прекарва като луд цели 16 години, а неговата възлюбена се връща сама у дома си. Един ден той намира вратата на лудницата отворена и хуква да бяга. Слугите от лудницата тичат след него да го гонят, но той пристига на гарата и там успява да се качи на един трен, готов за тръгване. Този трен обаче из пътя също се сблъсква с друг и от това сблъскване умът на този човек се намества. Значи една и съща причана произвежда два различни резултата. Едното сблъскаване измести ума от главата му, а другото сблъскване го намества. Мога да ви приведа ред такива факти, но казвам изобщо: ако ти не можеш да употребиш на време добродетелите, които Бог ти дава, непременно ще полудееш.

В София имаше един евангелист, който полудя. Защо? Самите евангелисти го подлудиха. Как? Този човек се занимаваше със спиритизъм и докато вярваше в него, той беше весел и радостен. Един ден някой от евангелистите се заема да го разубеждава от неговото верую и успява да стори това. Но от момента, в който той се разочарова от своето верую, той изгуби ума си и полудя. Питам: този евангелист намести ли ума на човека? Не, размести го. Ние благодарим за такова разместване. Такива случаи има навсякъде в живота. Ще вземеш да разубеждаваш един теософ от неговите разбирания. Не го разубеждавай, но приложи нещо ново към неговите разбирания! Няма какво да разубеждаваш един православен, но приложи нещо ново към неговите разбирания. Няма какво да разубеждаваш един евангелист, но приложи нещо ново към неговия евангелизъм. Не се старай също да разубеждаваш онези хора, които вярват в обществения живот, но съгради нещо ново в техния живот. Целият съвременен живот, тъй както е създаден, не е лош, но трябва да се съгради нещо ново върху него. Смисълът не е в това да съсипваш, да събаряш и отпосле да градиш. Природата не върши такова нещо. Тя не съсипва, не разрушава изведнъж, но постепенно гради новото, а старото само по себе си пада.

И тъй, петте разумни девици, които очакваха новия живот, младоженекът, влязоха в него. Питам сега: какъв е новия живот? В новият живот съмнението изчезва. Дотогава докато човек се съмнява, докато се оплаква от другите хора, той е в стария живот. Не си правете илюзии. Вие имате неща размесени и трябва да очистите живота си. Само тогава ще дойде щастието. Как започват живота си двама млади? Вземете например, какво казва младият човек на своята възлюбена преди да се оженят? Не мога без тебе, умирам! И започват те живота си. Първият ден те започват добре, вторият ден също, но един ден тя поглежда другиго, веднага идва съмнението и щастието изчезва. Питам: умен ли е този нейн другар? Не е умен. Същият закон можем да прекараме и за друг случай. Ако ти се съмняваш в своя приятел, щастието изчезва. Ако ученикът се усъмни в своя учител и ако учителят се усъмни в своя ученик, щастието също така изчезва. Ако майката се усъмни в своя син, щастието изчезва. Ако свещеникът се усъмни в своето паство, на какво ще прилича този народ? На какво ще прилича това общество? Най-после, ние се усъмняваме и в Бога и тогава идват всичките нещастия, всички полудявания в живота. Аз мога да ви кажа само едно: обърнете живота си към любовта! Живейте само един ден в любовта! Ако не можете един ден, живейте само един час! Ако не можете един час, поживейте поне една минута с Бога! Поживейте само една минута с любовта, отворете сърцата си! Поживейте с всички разумни същества в света, за да видите какво нещо е божествената светлина, да видите какво нещо е божествената любов. Това е само един момент и всеки може да го направи, но затова се изисква доблест. Ако речем да направим този опит, ще дойдат разни хора и ред окултисти и ще започват да ни казват: този опит не може да се направи без Учител, ще полудеете. Казвам: ти сега именно си луд, сега си в лудницата. И ако не излезеш от тази лудница и не се качиш на трена, за да избягаш, ти никога няма да се поправиш. Сега е времето. Излез от лудницата и се качи на този трен! Онези от вас, които имат нужното просветление, казвам ви, приложете това. Не мислете, че аз искам да руша вашите възгледи. Дръжте божествените възгледи и направете първия опит! Нима България не се нуждае от жители, на които да възложи живота си? Нима тя не се нуждае от добри патриоти? Аз наричам патриоти тия хора, които служат на народа си без пари. Тия, които служат с пари, това не са патриоти. Турчинът казва: с пари и в джендема влизам. Това е безморалие. И казвам: ако днес дойде Христос, колко души ще влязат с него в Царството божие? Половината от 10-те ще влязат, а именно петте разумни девици, петте неразумни няма да влязат. Питам: колко от обикновените граждани ще излязат от Царството божие. На колко хора в България душите са девствени. Девствен човек аз наричам този, за душата на когото няма никаква съблазън. Когато минаваш край отворените каси нищо да не те привлича. Когато минаваш край жените, твоите сестри, нищо да не те привлича. Това е въпрос на времето. Дойде при мене една сестра българка, оженила се за един благороден човек, учен, интелигентен, красив по външност и човек с богато на чувства сърце, от което блика живот и енергия. Породило се нещо в неговата душа, което тя не харесва, та иска съвет. От известно време той много се заглеждал в жените. Когато чуел да приказва някоя жена на пътя, той веднага отивал към прозореца. И така направил живота си нещастен. Питам тази сестра: ти можеш ли да избавиш мъжа си от тия жени? Половината свят е само жени и ако един мъж иска да избави жена си от съблазън, ще може ли? Половината свят е пълен с мъже. Казвам й: ето какъв съвет ще ти дам. Ти не обръщай внимание на това негово поведение, а си мисли, че когато той гледа някоя жена, това си ти. Зарадвай се, нали живееш в Господа? Ами от това, което вършиш какво ще излезе? Ще направиш живота си още по-нещастен. Ти ще препишеш по адрес на мъжа си ред грехове, които може да се верни, а може и да не са верни. Тя ме запита: да го напусна ли? Какво ще спечелиш, ако го напуснеш? Ти ще започнеш да го следиш като някой детектив и какво ще спечелиш от това следене?

Та ние социално сме поставени на известни големи изпити в живота. Всеки дом се нуждае от нещо. Аз не зная колко домове има в България или само в София, които да живеят в мир. Някой път като отправя вниманието си към хората, навсякъде чувствам само страдания и страдания, общи страдания и си мисля как да помогна на тия хора. Ще ви приведа един пример. Минава един господин по улицата и вижда едно малко момиченце сираче трепери от студ изпъдено, никъде никого няма. Той го взема в къщата си като хранениче. Но след една година това дете започва да бие неговото. Питам: защо това дете не е благодарно? Защо иска да бие другото? Нали този господин го взе от улицата. Този закон аз виждам навсякъде по света. Всички хора си отмъщават, но казвам: от тия лоши мисли, желания и чувства ще израстнат от устата ви дървета. Най-после мозъкът, сърцето, стомахът, белите дробове, нервите ви, всичко това ще атрофира и ще придобиете артериосклероза. Това е все резултат от нечисти мисли. Човек, който иска да живее чист живот трябва да изхвърли от ума всяка скверна мисъл, от сърцето си всяко скверно чувство и да тури като основа на живота си любовта. При един богат извор всеки ще може да пие, но ти си едно изворче, което едва цицирка, или ако и ти си един чучур, който не пуща никаква вода, кой ще дойде при тебе?

Сега, онези от вас, които искат да продължат живота си, трябва да живеят в закона на любовта, а някои казват: ние да умрем, та да се освободим от тежките условия на живот. Няма отърваване. Ако влезете в земята, там е още по-опасно. На онези, които не разбират законите казвам: не се лъжете да желаете смъртта, няма по-лошо от нея. Вие умирали ли сте, за да знаете какво нещо е смъртта? Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята? Съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4-5 години, да присъстваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и душата ти излезе свободна да продължи живота си при най-добри условия? Не е лесно да се прекара в този гроб! Теософите казват, че като умре човек, със смъртта се скъсвала нишката на живота. Не се скъсва нишката на живота. За праведните се скъсва, но за грешните не се скъсва. Запишете си това, та като влезете един ден при тия условия на живота, ще си припомните моите думи. Ако сте добри, ще дойдат посланици, ангели да ви вземат! Ако ли не, ще останете вътре в затвора. Вие не можете да разберете основния закон, че ако човек има нечисти мисли и желания, те ще го задържат на Земята. И сега, всяко морално учение, всяка религия има за цел да освободи човечеството от настоящето и бъдещето робство. А ние чакаме след като умрем да бъдем свободни. Не трябва да бъдете мъртви за доброто, а мъртви за греха.

Та казвам, тия десет девици се готвеха да посрещнат младоженека. И сега Христос чака тия девици. След като умрете и вие ще бъдете една от тия девици и тогава или ще влезете с младоженика или ще останете вън. И като дойдете да хлопате, той ще ви каже: не ви позволявам! Какво ще бъде положението ви тогава? Всеки човек, който отива за другия свят или бива приет или бива отхвърлен. Няма по-страшно нещо от това, човек да бъде изоставен от Бога. Ще кажете: това не е ли жестоко? Ами, че ако ние се съмняваме в божественото, тогава къде е живота? Ние, добрите хора, трябва да работим и да дадем пример на целия свят. Добрият човек не трябва да бъде мързелив. Във всички области на живота, той трябва да бъде образец. И в дома си, и в училището, и в обществото, неговото съзнание всякога трябва да бъде будно. Той трябва да служи за великата любов. Той трябва да служи на своята възлюбена или на своя възлюбен. Аз не считам, че тия възлюбени са на Земята. Те са вътре във всеки едного? Някой път виждате, че някой човек проявява божественото, а на другия ден го няма. Значи, този възлюбен идва и си отива. Благородното, възвишеното в човека се проявява, но в един съзнателен човек, то трябва всякога да присъства, да не го напуша. Гледате днес един ваш приятел, че се отнася с вас благородно, внимателно, но на другия ден ви обръща гръб. Значи, възлюбеният не живее на физическото поле. Той никога няма да си оцапа краката на Земята, да дойде да живее тука. Той не се подкупва с малко. Често вашите възлюбени се съблазняват от парите, друг път от лицата на хората. Тях всичко може да ги съблазни, но истинският ваш възлюбен само едно може да го съблазни: вашето сърце, вашият ум, вашата душа и вашият дух.

Беседа държана от Учителя на 28.03.1926 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help