Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Мозъчни наслоявания

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

(Четоха се резюмета от темите: „Произход на сините, на черните очи“ и „Най-старото дърво в света“.)

(Чете се темата: „Мястото на сините и на черните очи“.)

Въпросът за сините и за черните очи не е тъй повърхностен, както си го представяте. За да се пише по този въпрос, човек трябва да се справи с това, което физиогномистите пишат. Вие казвате, че хора със сини очи са умни, а тези с черни очи са горещи натури. Това не е всякога така. В България рядко се срещат хора със сини очи. Трябва да се проучват цветовете на земята. За пример, кой цвят преодолява на земята? – Зеленият. Много от цветовете действат психически, вътрешно върху човека, вследствие на което едни хора обичат повече синия цвят, други – зеления, трети – червения и т.н. Турците особено обичат червения цвят. Ако турчинът не тури червен фес и червен пояс, той не е турчин. Освен това хората в разните си възрасти обичат различни цветове. В младини те обичат едни цветове, в средна възраст – други, а в старини – обикновено тъмни, черни цветове. Често в разположението си към цветовете хората вървят по традиция, а не по убеждение. Традициите играят важна роля не само в живота на отделния човек, но и в живота на народите. За пример, у българите съществува убеждението, че младите хора не трябва да си пущат бради. Когато човек стане възрастен, от 40–50–60 години нагоре, може вече да носи брада. И тогава, като видят човек с брада, те му отдават почит и уважение като на възрастен. Англичаните и американците, напротив, не отдават никакво почитание на хора с бради и мустаци. Между тях ще срещнете човек на 70 години, дядо, но с обръснати брада и мустаци. Те се бръснат от хигиеническа гледна точка. Някои хора пък бръснат мустаците си, а остават брадата си. Други пък си остават бакенбарди.

И тъй, въпросът за произхода на сините и на черните очи е особено важен. Цветът на сините очи не зависи от синия цвят, но интересен е неговият произход. Какви ще бъдат очите на детето, това в голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който слага цветовете на детето си. Ако в бременността си майката хареса някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива сини очи на своето дете. Обаче в повечето случаи наследствеността преодолява. И затова ще видите, че очите на детето по цвят са или като тези на майката, или на бащата, или на бабата, или на дядото. И тук традициите играят важна роля. Чрез кръстосване на расите могат да се създадат сини или черни очи. Дълбоките причини за произхода на цвета на очите не се знаят. Някои казват, че хората на север имат повече сини очи, а тези на юг – черни очи. Това обстоятелство още нищо не говори за произхода на цвета на очите. Защо? – Защото има хора на юг със сини очи, както има хора на север с черни очи.

Сега ще ви дам друга тема, малко философска: „Произход на расите и на цветовете в тях“. Значи ще пишете върху въпроса кога, как и при какви условия са се появили расите. По този въпрос има писано много. Ще прочетете нещо от това, което хората са писали, а после ще кажете и своето мнение. Най-мъчното нещо за съвременните хора е да се освободят от своите стари, минали навици. В съзнанието на човека са наслоени наследствени навици, които от време на време се пробуждат. За пример, как ще си обясните следния факт: срещате един човек, когото познавате обикновено за тих, кротък, но виждате, че в даден случай той проявява нещо особено в характера си. Вие се чудите какво е станало с този човек.

Казвам: Особените прояви в човека се дължат на известни наслоявания в неговото съзнание, които чакат само благоприятни условия, за да се проявят. Значи тези особености в характера или в темперамента на човека съществуват, но непроявени. Вземете например съмнението. То има далечен произход. Съмнението е съществувало от най-старите времена в низшите растения и животни, но и до днес се среща във всички растения и животни, както и в човека. Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние.

Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня. В резултат на този процес човек се усеща изморен, измъчен, като че е преминало някакво поражение. Това са бури в живота на хората, които имат своите добри и лоши последствия. След всичко това човек трябва дълго време да работи, за да възстанови равновесието на своя душевен живот. Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил великите закони на битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в 100 години. Това е плод на усилена, продължителна работа. Обаче това нещо може да се постигне и моментално, зависи дали човек е работил в миналото и сега е готов да събира плодовете на своите усилия. За мнозина от вас се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекат Божествените сили, които действат във вас.

Съвременните хора са дошли до една фаза, където всички трябва да работят за освобождение от своите навици. Задачата на човека в това отношение не се състои в изменение на тези навици, но в пълното освобождение от тях. За пример, всички имате опитността едновременно да ви занимават две чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче нещо извън тези две чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, преценявате и решавате. Зад всяко едно от тези две състояния пък стоят разумни същества, които работят върху вас: едни от тях ви помагат да се освободите от отрицателните чувства, а други съзнателно ви задържат в тях. И тъй, тези от вас, които са влезли в школата и работят съзнателно върху себе си, трябва отчасти, а не напълно, да се освободят от своите лоши навици. Ако искат напълно да се освободят, това значи да се откажат от сегашния си живот. Да се освободите отчасти от лошите си навици, това представлява велика наука в живота. Тази наука ще ви въведе към изучаване миналото, настоящето и бъдещето ви. Велико и красиво нещо е човек да има всякога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдат, той да не се подхлъзне, да не се поддаде и чист да си остане! Паднеш ли няколко пъти в живота, ти губиш вече вяра в себе си, обезсърчаваш се и започваш да се плашиш от новите изпитания на живота. При това положение на душата човек казва: „Аз нищо не мога да направя“. Кажеш ли така, това показва, че ти се считаш като отделен индивид, а не като част от цялото. Ако човек се убеди, че е във връзка с Великото, със съзнанието на Бога, тогава в границите, в които той живее, много неща ще бъдат възможни за него.

При сегашното развитие на човека, както и при устройството на неговото тяло, има известни органи, които не са развити, както трябва. Например ухото на човека не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшите трептения. Наистина, има музиканти, които могат да схващат тонове с трептения от 50–70,000 в секунда, но обикновените хора схващат тонове с трептения най-много до 32,000. Висшите трептения са недостъпни за тяхното ухо. Какъв щеше да бъде вашият живот, ако ухото ви беше тъй усъвършенствано, че можеше да схваща от 100,000–1,000,000 трептения? При такова развито ухо вие непременно щяхте да бъдете светия. Иначе щяхте да бъдете най-нещастният човек в света. Защо? – Защото такова ухо еднакво би схващало и най-хубавите, и най-лошите работи в живота.

Стремежът на съвременните хора е да развият в себе си голяма чувствителност, за да възприемат трептенията на висшия духовен свят. Обаче като спънка за постигане на този стремеж се явява техния краен материализъм. Онези от тях, които успяват да развият в себе си голяма чувствителност, се излагат на страдания, вследствие на материализма. Когато у човека се развие голяма чувствителност, двойникът му се разширява, често излиза вън от тялото. Ето защо на всички се препоръчва самообладание и будност на съзнанието, които да пазят двойника, да не излиза вън от тялото на човека. Не се ли пазите, отвън ще ви нанасят много рани, които ще ви създават големи страдания. За пример, погледнете някой човек накриво. Тези вълни падат под ъгъл, който причинява болка върху двойника на този човек, и той става недоволен и казва: „Защо ме погледна толкова лошо?“ Когато се доближавате до човек, на когото двойникът е излязъл вън от тялото, вие трябва да бъдете много внимателни с него, за да не му причините някаква вреда. Според съвременната наука всеки ден човек минава през три състояния, които отговарят на трите вида химически съединения. Например той може да бъде в съзнанието на висшите същества или като основа, или като киселина, или като сол.

Следователно тези разумни същества ще правят с човека различни опити. Ако те искат да знаят какви са свойствата ви като елементи, ще ви подлагат на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мъчения, страдания, но тези същества не искат да знаят за това. Те си правят научни опити и наблюдения. Те ви хващат със своите щипци, слагат ви в ретортата си и след като свършат опитите си, пущат ви на свобода. Аз не говоря за адептите на злото, но за адептите на доброто, за адептите на Бялото Братство. Понякога и ангелите правят такива опити с хората. Всеки за себе си трябва да знае като какво участва в опитите: дали като елемент, като киселина, като основа или като сол.

Много от съвременните хора се считат за господари на земята и говорят за свободата така, като че тяхната личност е напълно неприкосновена. Вземете, за пример, как постъпват хората с животните. Има ли закони за запазване живота на животните? Хората полагат ли някакви грижи за тях? Виждате, че някой убива една птичка, но минавате и заминавате покрай него, дума не казвате. Той убива птичката, захвърля я настрана и продължава пътя си, без да го държи някой отговорен за това убийство.

И тъй, когато искат да ви предадат някакви качества, каквито нямате, или пък когато искат да засилят някои качества у вас, ще ви превърнат или в киселина, или в основа, или в сол. Ако искат да ви предадат по-голяма активност, ще ви превърнат в киселина; ако искат да ви направят по-пасивни, ще ви превърнат в основа; ако искат да ви направят по-морални, по-устойчиви, ще ви превърнат в сол. Морални, въздържани, устойчиви хора са тези, в които преодоляват солите. И затова Христос казва: „Вие сте солта на земята; и ако солта обезсолее, тя се изхвърля навън“. Следователно всеки елемент, в края на краищата, трябва да влезе в състава на някоя сол, да смекчи или да видоизмени свойствата си. Докато човек е в състояние на елемент, той проявява само свои лични свойства. В това отношение всяка душа представлява известен елемент на Божественото съзнание. Питам тогава: Какъв елемент представлява всеки от вас по отношение на Божественото съзнание? Вие това не знаете.

Освен това човек трябва да знае с какви елементи и закони работи. Ако някой човек от детинство да зряла възраст е работил със закона на Любовта, трябва ли той, като остарее, да казва, че не съществува Любов в света или че Любовта е празна работа? Казва ли така човек, това подразбира, че той нищо не е спечелил в живота си. Трябва ли ученият човек, който е посветил целият си живот на науката, да казва, че науката е празна работа? Трябва ли общественикът, политикът, който е работил 20–30 години всред обществото, да отрича ползата от своята работа? В какво се състои тогава пълнотата на живота, ако Любовта, Мъдростта и Истината са празни работи? Под Истина се разбира само това, което човек носи със себе си и в младини, и в средна възраст, и в старини, и в този, и в онзи свят, и в тази, и в онази епоха, без то да се промени, без да изгуби нещо от своя смисъл. Човекът на Истината може да претърпява външни промени само, но дълбоко в душата си остава неизменен. Външните промени пък все повече обогатяват душата му с опитности и засилват духа му. Такъв човек е винаги млад по душа, чист по сърце и крепък по дух.

Сега всички трябва да се освободите от своите стари навици, стари мисли и чувства. Старото оставя наслоявания в мозъка, от които трябва да се освободите. Като говоря за тези неща, мнозина се мислят възрастни, стари и казват: „Това не се отнася до нас. Ние сме 50–60-годишни хора, нашето се свърши вече“. Който се мисли за стар, той не може да бъде ученик. Човек трябва да се освободи от заблуждението да се мисли стар. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива, това са мисли на вашите деди и прадеди. Под думата „стар човек“ се разбира изтрит човек. Щом е изтрит, той не може да се нарече човек. Да считаш, че една дреха е изтрита, това е възможно, но да считаш човека изтрит, това е крива идея, която трябва да расте и да се развива. В този смисъл човек не може да бъде стар. Стар, древен човек е този, който е разширил съзнанието си и придобил много знания и опитности. Млад човек е този, съзнанието на когото е едва напъпило.

Това са основни идеи, вложени от памтивека още в първоначалния език. На земята човек напъпва, но не може да узрее. За да узрее, той трябва да мине отвъд гроба, в духовния свят. Тук той навлиза във висшия свят, в будическото поле, където под влиянието на Божествената светлина завързва и узрява. След това ангелите откъсват плода, опитват го, а семето хвърлят на земята, където има условия за неговото покълване, растене, напъпване и цъфтене. Това наричаме въплътяване на човешката душа на земята във форма на човек. Значи сладостта на плода се опитва горе, а семето на плода се посажда на земята. И тъй, човек ще обикаля този кръг, ще слиза и ще се качва, докато разбере законите така, както ангелите ги разбират. Само по този начин той може да се освободи от кармическия закон. Дойде ли до това положение, човек излиза вече от фазата на дърво, което в един свят цъфти, в друг зрее, но ще бъде свободна душа. Така трябва да разбирате нещата и да се освободите от всички заблуждения, които ви спъват. Мнозина мислят, че като заминат за онзи свят, ангели ще ги вземат на ръце и ще ги занесат на небето, където ще им дадат най-големи почести и уважения. Тази идея е права само в едно отношение, а именно: вие ще влезете като растение в небето и, според разбиранията и развитието си, ще мислите, че сте много учен, много интелигентен.

Първото нещо, което се изисква от вас като от ученици, е да развивате съзнанието, да концентрирате мисълта си, за да можете да владеете всички свои прояви, всички свои мисли и чувства. Щом е така, пазете съзнанието си будно! Съзнанието на човека се локализира в предната част на мозъка, около очите. Физиолозите и анатомистите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва уловими с микроскоп бели нишки, като нерви, от особена материя, от особен род. Колкото по-тънки и по-многобройни са тези нишки, толкова и съзнанието на човека е по-силно развито. У всички хора от по-нисък уровен, както и у всички животни, има такива нишки, но те са по-малко на брой и по-тънки. Когато човек работи усилено върху себе си, той развива съзнанието си, а едновременно с това се развива и тази мрежа от нервни влакна, орган на съзнанието. Веднъж човек е дошъл на земята, той трябва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материал, необходим за съграждане на неговите удове. Когато Христос казва: „Събирайте богатства на земята“, Той подразбира усилията, които трябва да прави човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Този материал, който духът, душата, умът и сърцето на човека са събрали, се препраща в невидимия свят, където същества от висша йерархия го обработват. По този начин те преустройват човешкия ум и човешкото сърце. Така, именно, ние разбираме работата на невидимия свят върху човешкия ум и върху човешкото сърце. И оттук вадим заключението: Колкото повече материал, годен за работа, изпраща човек в невидимия свят, толкова повече разумните същества ще строят в неговия мозък; колкото по-малко материал изпраща човек в невидимия свят, толкова по-малко и разумните същества ще строят. В този смисъл всеки човек все трябва да складира малко от този материал.

Някой казва: „20 години вече как работя съзнателно“. Какво по-хубаво от това? Обаче ако ти работиш за себе си, ще имаш един резултат; ако работиш за ближния си, ще имаш друг резултат, и ако работиш за Бога, ще имаш трети резултат – зависи за кого работиш. От твоята работа на земята ще зависи колко и какъв материал ще изпратиш в невидимия свят. При съзнателната работа религиозното чувство на човека се развива и му служи като тил в живота. Тогава се хармонизират и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкав, по-пластичен.

Тъй щото една от задачите на ученика е да развие Божественото в себе си. Сега всички се оплакват едни от други, сърдят се, че еди-кой си не ги приел добре. Кой може да приема добре хората? – Само Божественият човек. Божественото съзнание у човека е в състояние да ви разбере, да ви приеме в себе си и да ви помогне. Ако отидете в дома на някой човек, който е приготвил топъл обяд, той ще ви приеме добре и ще ви нагости. Отидете ли в дома на някой човек, който нищо не е приготвил за обяд, той ще повдигне раменете си и ще ви се извини, че няма ядене. Затова у всинца ви трябва да дойде Божественото съзнание. Дойде ли Божественото у човека, той ще има вече правилни отношения с хората. Божественото съзнание придава мекота на сърцето и пластичност на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всеки трябва да обича поне един човек. При това никога не изнасяйте пред хората недъзите на този, когото обичате. Да се занимавате с недъзите на другите хора, това значи да предизвикате ред наслоявания във вашия мозък. Тези наслоявания приличат на драскулките, които правят малките деца, преди да ходят на училище. Те драскат върху хартия и питат майка си: „Мамо, хубаво ли е това, което написах?“ – „Да, хубаво е, прилича на някаква стара азбука.“ – Никаква стара азбука не е това. Туй е азбука на човешката глупост и на човешкото неверие.

Казвам: Всички прояви на човека трябва да бъдат стройни, хармонични и строго определени. Те трябва да се диктуват от Божественото в него, което предизвиква дълбока вътрешна радост. Това, което обединява хората, е Божественото Начало в тях. Някой казва: „Аз мога да уча и вън от школата, както и вън от дома си“. Не, вън от школата ти нищо не можеш да научиш. – „Тогава Господ ще ме научи.“ – Не говори така. Веднъж ти си дошъл на земята между хората, Бог те учи чрез майка ти, чрез баща ти, чрез сестра ти, чрез брата ти, чрез обществото, чрез народа, чрез небето, чрез бурите и ветровете и т.н. И най-после, след като научиш уроците от всички тия учители, ти ще чуеш и Божия глас. Това е Божественото, което ще заговори в тебе. Чуеш ли Божествения глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш. Това значи роден от Бога. Казано е: „Роденият от Бога грях не прави“. Някой казва: „Бог ми проговори“. Питам: Ако Бог ти е проговорил, ти новороди ли се? – „Не съм се новородил.“ – Тогава Бог не ти е проговорил. Може да са проговорили някоя възвишена душа или някой напреднал дух, адепт, или някой малък ангел, но не и Бог. Аз бих желал Бог да проговори на всички, но както не е станало някакво коренно преобразувание с вас, не се лъжете, Бог не ви е проговорил.

Казвате: „Еди-кой си човек не е Божествен“. – Ами ти Божествен ли си? По този въпрос може да се произнася само този, който има Божественото в себе си. Няма ли Божественото в себе си, каквото и да говори този човек, всичко това е предположение. То е все едно да срещнеш някой човек в тъмнината и да казваш, че очите му са сини или че носът му е дълъг. Каквото и да кажеш за този човек, всичко ще бъде предположения, гадания. Запалиш ли свещта, ти ще виждаш ясно. Ако човек няма светлина на съзнанието си, как може да разбира духовния свят? Сегашният ви живот е предисловие на велик, красив живот. Ще дойде ден, когато Божественото у човека ще се пробуди и той ще се новороди. За този ден всички трябва да се приготовлявате. Често се оплаквате, че хората говорят против вас. Радвайте се, когато говорят против вас. Всяка неправедна дума, казана срещу вас, е подтик за развиване на Божественото. То стои зад съзнанието на всички тези хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкресение“. И затова, докато майка ти и баща ти говорят, радвай се; докато брат ти и сестра ти говорят, радвай се; докато приятелите ти говорят, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне.

По какво познавате човека, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложен на големи промени: ту се радва, ту скърби. Станеш сутрин, скръбен си – радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взима – радвай се; речеш да ходиш, усещаш краката си слаби, не те държат – радвай се. Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш – пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва разумният човек. Той разбира своите състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всяко нещо си има свои причини. Има случаи, когато човек не знае защо идват радостите и скърбите. За пример, някой от нашите приятели дойде при нас радостен, весел и ние се настройваме радостно. Щом си отиде той, и радостта с него заедно излиза. Значи този човек се явява само като временен носител на радостта. Това положение може да се уподоби на следното: вие сте беден човек, с няколко деца. Дойде при вас един богаташ и казва: „Аз ще подаря за децата ви 100,000 лева, да ги изпратите в странство да учат“. Вие веднага се зарадвате. След 2–3 дена той пак иде при вас и ви казва: „Ще ме извините, не мога да ви дам обещаната сума, работите ми не вървят добре“. Вие веднага се наскърбявате. Защо трябва да скърбите? Преди всичко този човек никога не е могъл да ви даде нещо. Ако някой човек днес каже, че ви обича, а утре ви изменя, този човек никога не е обичал и не може да обича. Окултният ученик трябва да има устои, да издържа на думата си. Казвам: Ако искате да работите над себе си, вие трябва да имате положителни знания. До тези знания ще се доберете, когато изучавате новата психология, физиология, анатомия и ред още науки, които, обаче, при съзнанието, което имате днес, ще предизвикат в умовете ви известно стълкновение. Вие ще кажете: „Много от фактите на новите науки не са доказани. Те са въпроси на въображението и фантазията“. Колкото и да са фантастични за вас някои факти, те могат да се докажат, но доказването им подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажат тия факти, вие трябва да дойдете в съзнанието си на същия уровен, на който се намира и този, който ще ги доказва. В Божествения свят съществува закон за икономия на енергиите. Там не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човека да си играе със свещените си мисли и чувства. Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място. Гледате някой човек весел, радостен. Ако тази радост в него е някакво Божествено чувство, то трябва да отиде на мястото си. Отиде ли на своето място, този човек ще бъде благословен.

Писанието казва: „Словото няма да се върне на своето място, докато не принесе плод“. След колко време трябва да принесе своя плод, не е определено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи времето. Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до времето, може да се дава, колкото искаме: 100–200–300 и повече години нищо не са за нас; дойде ли до енергията, ние я теглим на везни до една стохилядна част от грама. Човек, който е изразходвал енергията си без сметка, той скоро остарява и казва: „Тежък е животът, остарях вече!“ Ние знаем как е остарял този човек. Той е изхарчил преждевременно енергията си и когато трябва да живее, той се намира вече пред фалит и затова умира. Така умират и стари, и млади. Не е въпросът човек да се самоизлъгва. Той трябва да знае как да иждивява време, а да пести енергия. Да пестиш Божествената енергия, това не подразбира, че трябва да бъдеш скъперник и да се страхуваш, но да я изразходваш на място, с широта в душата си и със съзнание, че живееш при Бога и Нему служиш. Казвате: „Ние не разбираме тези неща, не знаем как да пестим енергия и как да харчим време“. Когато съзнанието на човека не е будно, той не разбира нещата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира. Представете си, че вие спите, и дойде някой до ухото ви и ви пошепва: „Давам ви 100,000 лева“, или: „Подарявам ви една къща“. Вие веднага скачате, зарадвате се и благодарите. Защо станахте веднага? – Защото разбирате смисъла на тези думи. Когато съзнанието на човека не е будно за духовни, за възвишени неща, това показва, че белите нервни влакна в предната част на мозъка му не са достатъчно развити. Ето защо всички трябва да работите за пробуждане на съзнанието си.

Сега, вие, като не разбирате този закон, вадите неправилни заключения за хората и казвате: „Този човек е духовен, а онзи не е духовен“. Има един особен цвят, по който се познава кой човек е духовно развит, и кой не, т.е. у кого е развито Божественото съзнание и у кого не е. Този цвят е важен признак за различаване на духовния от светския човек. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите как много се мени. Често вие се оглеждате в огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно и вие виждате неща, които в друго време не виждате. Човек сам за себе си трябва да бъде обект за изучаване. Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това се състои красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно спокойствие и равновесие на духа и ще знае как Господ работи и създава световете, как работят и неговите по-напреднали братя.

Между съвременните хора, както и между учениците, се забелязва една черта – да критикуват. Не е лошо нещо критиката, но когато критикувате, трябва да бъдете справедливи. Да критикуваш, значи да направиш операция, абцес на човека. В такъв случай от вас се изисква да направите колкото е възможно по-малък абцес, и то на място. Видите ли, че някой човек има някъде по тялото си цирей, боднете цирея с игла, за да изтече от него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всеки да прави. Обаче не се позволява да оперирате здраво място. Тези операции оставете за света. Всеки може да носи по една островърха игла, с която да прави операции. Сега, като знаете какво нещо представлява критиката, пазете се да критикувате не на място.

Ще кажете: „Какво трябва да правим, за да развиваме съзнанието си?“ Дръжте в ума си красиви и възвишени образи и старайте се да им подражавате. Ако си музикант, дръж в ума си образа на някой велик виртуоз, като идеал, към който да се стремиш. Великият музикант, великият художник ще намерите в самата природа. Всички художници и музиканти, които срещате в живота, са толкова по-велики, колкото по-вещо, по-майсторски копират природата. Вън от нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислят, че музикантите сами създават своите произведения. Не, те са добри възприематели. Това, което създават, те са го чули или насън, или някъде в природата. Разликата между музикантите, художниците и обикновените хора се състои в това, че музикантите имат силно развито музикално чувство, с което възприемат това, което другите не могат; художниците пък виждат такива краски, каквито обикновените хора не виждат. Художникът вижда не само цветовете ясно, но той различава добре формите, ъглите на един порок от ъглите на една добродетел. Обикновеният човек не вижда всичко това. Като дойдем до окото на светията и на ангела, те дори виждат дефектите в духовното тяло на човека.

Ние, съвременните хора, сме обекти за проучаване от разумните същества, вследствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравките по отношение на нас, такова е и нашето положение към възвишените, напреднали същества. За пример, ние наблюдаваме как една мравка се бори да вземе трошицата хляб от друга мравка. Ние я бутнем настрана и взимаме трошицата хляб, за която се бори, даваме я на другата. Защо правим така? – Защото намираме, че първата мравка не постъпва право. По същия начин, когато и ние не постъпваме добре, същества от разумния свят ни наблюдават, бутнат ни, като ни казват: „Не е право това, което вършите“. Ние се сепнем, погледнем наоколо, не виждаме никого и казваме: „Никой няма около нас“. Пак продължим работата си. Съществата от разумния свят пак ни бутнат. Ние се спрем, замислим се, докато най-после съзнаем, че това, което вършим, не е право.

И тъй, всеки трябва да създаде в себе си висок идеал, към който да се стреми. Имате ли този идеал, няма да се запитвате защо невидимият свят постъпва с вас по един или по друг начин. Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто, и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вследствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко.

Упражнение: Всички прави! Ръце вдигнати нагоре, хубаво обтегнати, с допрени краища на пръстите. В това положение на ръцете бавно клякане и изправяне. Това упражнение се прави няколко пъти, през което време чрез волята силно ще владеете мускулите си. Ако не можете да владеете мускулите си, как ще владеете по-тънките сили? Правете това упражнение без пресилване на мускулите си.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 24 март 1926 г. в град София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help