Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Редът на числата

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

(Чете се темата: „Произход на сините и на черните очи“.)

Следващия път пишете върху темата: „Области, в които живеят хората със сините и с черните очи“.

Сега ще напишем на черната дъска числата от 1 до 10, но така, че да образуват само едно число, а именно: числото 1,234,567,890. Така наредени числата от 1 до 10, това представлява техния естествен ред. Колко пермутации могат да се образуват от тези числа? P(10)=1.2.3.4.5.6.7.8.9.10=3,628,800. Числото 3,628,800 показва възможностите, които съществуват при пермутиране на числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Ако променим местата на едно от тези числа, ще получим числото 1,324,567,890. Естествено ли е това разместване, трите да бъде пред двете? Ако вие имате да взимате тази сума, във ваша полза е да поставите тройката пред двойката, но ако имате да давате, не е във ваша полза. Тогава за предпочитане е двойката да бъде пред тройката.

Съвременните хора обичат да философстват и с това да намаляват своите погрешки. И затова ще видите, че някой, като написал тройката пред двойката, пита: „В какво се състои моята погрешка? Какво от това, че съм сложил двойката пред тройката?“ Ако погрешката е само като число, написано на хартия, тя не е голяма. Ще се заличи тройката и вместо нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрешка е в живота, в отношенията между хората, тя вече има своите по-големи или по-малки последствия. Представете си, че бащата в един дом предпочита сина си пред всички други и го слага веднага след себе си; това ще произведе голям скандал, голяма дисхармония в целия дом. Такъв е резултатът от поставяне на тройката пред двойката. Ако пък майката предпочита дъщерята пред сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това предпочитане на дъщерята пак ще произведе голяма дисхармония в дома. Такива пермутации на числата могат да стават и в духовните общества: да предпочитат едного повече пред другиго, да го считат по-духовен от останалите. В какво се заключава духовният живот? Духовният живот се изразява в изпълнение волята Божия.

Питам тогава: В какво се състои изпълнението на волята Божия, ако вие всеки ден отстъпвате от вашия идеал и, като малките деца, предпочитате ту това, ту онова? Днес всички спорове между хората произтичат от това, че всеки търси своето право. В какво се състои вашето право? В какво се състои правото, за което се застъпвате? Някой казва: „Еди-кой си не постъпва право с мене“. Как определяте вие правата постъпка? Права постъпка е, за пример, като пишеш числата, да ги нареждаш в техния естествен ред. Ако имаш да взимаш пари от някого и слагаш тройката пред двойката, ти не постъпваш право; ако имаш да даваш и слагаш двойката пред тройката, пак не постъпваш право. Числата, както и идеите в света, имат естествен ред, по който се развиват. Числата представляват живи единици, отношения между живи същества.

Какво означава, например, единицата? Тя означава известни сили, които действат в даден случай върху ума. Колкото по-интензивна е енергията, която нашият организъм съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интензивна е енергията, толкова по-вредна е тя. Следователно, когато в човека се повдигат бури, смущения, съмнения, това показва, че в неговия организъм има сили с малка интензивност. Понякога човек се настройва добре. Настроението е богатство, което зависи от другите хора. Когато се печем на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самите нас. Това разположение е дошло отвън. Щом престанем да се греем на слънцето, и доброто разположение изчезва.

Мнозина мислят, че имат зрели възгледи за живота и казват: „Ние имаме много опитности“. Никой не отрича вашите опитности, но питам: Какво можете да направите с вашите опитности? Можете ли сами да си направите един хляб, като започнете от посяването на житното зърно и свършите до готовия хляб? Можете ли, като пророк Елисей, от едно гърне с елей да напълните още много гърнета? Ако можете от малкото да правите много, това значи опитност. Някой казва: „За каквото и да се помоля на Бога, Той винаги ме слуша“. Добре, вземи едно гърне, в което има само 10 грама масло и помоли се на Бога да ти помогне, да напълниш цялото гърне с масло. Ако направиш това, значи Бог те е послушал. Питам: Колко от вас, които минават за духовни хора, имат подобна опитност? По този начин вие можете да се проверите докъде сте стигнали. Засега, както ви наблюдавам, вие сте разнебитена команда. Днес никой никого не почита, освен себе си. Обаче, който не почита другите хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вярно: Който не почита себе си, той не може да почита и другите.

Ние говорим за съзнателния живот, за съзнателните хора, които искат да служат на Бога. За да служи човек правилно на Бога, той трябва, като математик, да изчислява дали постъпките му са прави, или не. Когато човек вдигне единия си пръст нагоре и казва някому: „Аз ти казвам! Ти трябва да ме слушаш!“, това показва, че този човек започва с единицата, т.е. с 100,000,000 атоми, които се намират в този пръст. Като вдигне и двата си пръста нагоре, той ангажира в работа 200,000,000 атоми. Като вдигне и трите си пръста, той ангажира 300,000,000 атоми; като вдигне четирите си пръста – 400,000,000 атоми. И най-после, като вдигне и петте си пръста, той впряга на работа 500,000,000 атоми и казва: „Знаете ли какво мога да направя аз?“ Ако този човек не вярва в Бога и не изпълнява Неговата воля, той може с вдигането на двете си ръце да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вярва в Бога и изпълнява волята Му, с вдигането на двете си ръце той може да направи 1,234,567,890 добрини. Вдигнеш ли единия си пръст, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, мога да направя това и това“. Вдигнеш ли двата си пръста, ще кажеш: „Аз, който съм свързан с Бога, не мога да изневеря на себе си“. Вдигнеш ли трите пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, няма да изменя на себе си и на идеите, които Бог е вложил в мене“. Вдигнеш ли четирите пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, ще мисля и ще действам като Него“. И най-после, като вдигнеш и петте си пръста, ще кажеш: „Аз и всичко в мене, съвкупността на всички атоми в моя организъм, ще служим на Бога“. Това значи да напише човек последователно числата от 1 до 10.

Да допуснем, че напишете първата пермутация: 9876543210. Какво ще разберете от нея? Докато числата от 1 до 10 не оживяват във вас, вие мъчно ще схващате новите идеи, които идват в света и проникват във вашия ум. – Защо? Защото всяко число, като идея, има определена форма, определено съдържание и точно определен смисъл. За пример, идеята „Бог“ има определена форма. Тя същевременно представлява и определено число. За следващия път, според буквите, с които се пише думата „Бог“ на български език, определете числото, на което се равнява тази дума. Редът на буквите в думите не е произволен. Целият космос е създаден въз основа на известно съчетание от числа и идеи. Много години още ще минат, докато физиолозите и анатомистите се домогнат до идеята, какво нещо е човекът, как се движат енергиите из целия му организъм, как се зараждат идеите в него и т.н. Вследствие на това незнание и на голямото невежество на много от съвременните учени хора, те се осакатяват едни други. За пример, някой човек има изблик на чувства. Ако не знае как да се справи с тези чувства, той може да се осакати. Казвате: „И с духовния човек ли става това нещо?“ Дали вие сте духовен или светски човек, безразлично е това; има периоди в живота на човека, когато енергията в него се пробужда. Разликата, обаче, се състои в това, че духовният човек разполага с метода за превръщане на тази енергия от низша във висша. За такива случаи, именно, се казва в Писанието: „Възложете товара си на Господа!“ Това значи: Трудните задачи в живота си, които вие сами не можете да разрешите, оставете на Господа. Опитвате ли сами да ги решите, вие ще се подпушите. Оставете спокойно да минават енергиите на природата чрез вас. Не приприщвайте пътя им! Обърнете се към Бога. Той да ви покаже път за тяхното канализиране. Щом се канализират, вие ще можете разумно да ги използвате. Често някой човек се усеща изоставен от всички. Той страда, мъчи се и казва: „Свърши се моят живот!“ Това е едно низходящо състояние на енергиите в неговия мозък. Какво трябва да направи този човек? – Да се остави на Бога. Остави ли товара си на Бога, няма да мине много време и състоянието му ще се повдигне, връзката му с Бога ще се възстанови.

В света съществува Божествена разумност, която бди над всички, които се обръщат към нея и я призовават на помощ. Ето защо, всичко света е допуснато да става. И в този смисъл за разумния човек, който ходи в Божествения път, грешни неща няма. Защо? – Защото теченията на енергиите в неговия живот се сменят много правилно. За пример, енергията в неговия мозък се движи спиралообразно, като минава постепенно от едно в друго полушарие. Ако този човек не е страхлив, енергията протича спокойно от едното полушарие в другото, без той да изпитва някакви сътресения или неправилности. Когато човек има вяра в Бога, енергиите в него се трансформират правилно. Няма ли вяра в Бога, а разчита само на себе си, в него ще се явят известни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у вас, в чиито ръце са всички възможности. Дойдат ли човешкото и Божественото в стълкновение, тогава се зараждат ред страдания. Казвате: „Не може ли без страдания?“ Докато човек не изправи погрешките на своето минало, страданията са неизбежни за него. Само чрез страданията той може да изправи своя живот. Иначе смисълът на живота не е в страданията. Ние ще ви дадем методи, начини за издържане на страданията, за тяхното правилно използване. Днес повечето хора живеят в своето минало. Като прекарат този живот, те ще минат в настоящето си. Но за това се изисква търпение.

Казвам: Щастието на човека е в неговото настояще. Дойдете ли до настоящето, ще ви се покаже начин как да бъдете щастливи и да запазите това щастие. Тъй щото, говорим ли за миналото на човека, ние разбираме неговите нещастия и страдания. Говорим ли за настоящето, разбираме неговите радости и неговото щастие. Човек може да бъде щастлив сега, в настоящия момент, а Бог живее в настоящето. Значи в Бога, в Когото вярваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашите души. В Него няма противоречия, няма и скърби. Следователно, ако още този момент повярваме в Бога и изпълним волята Му, и душите ни ще се облагородят, ще се изпълнят със стремеж към възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика – всичко това ще бъде достъпно за нас. Ние ще се чувстваме мощни, ще разберем, че в нас има нещо велико, което разработва богатствата, които Бог ни е дал. По този начин ние ще разберем, че не работим за себе си и не живеем само за себе си. Павел казва: „Аз не живея сам“. Христос пък, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да изпълниш волята на Оногова, Който те е проводил, представлява велика и светла задача в живота на човека. Изпълнението на тази задача носи само радости и подем; неизпълнението носи само страдания и неуспехи. Като ви наблюдавам днес, виждам, че повечето от вас сте радостни. Друг път повечето биват скръбни. Изобщо, мнозина от вас минават за скръбни, за страдалчески души. Обаче малко хора съм срещал, даже и в цяла България, които да страдат за нещо велико, за нещо благородно. Да страдаш за великото, за красивото в света, това е тъй нареченото „морално страдание“. Срещам някой човек, който страда. Защо страда той? – Защото са засегнати личните му чувства. Той се озлобил, ожесточил, прилича на казан, който се намира под голямо напрежение и иска да се пръсне. Този човек се оплаква, че страдал много. Казвам: Ти приличаш на яйце, което ако не се сложи под квачката, само ще се пукне.

Аз искам всички, които ме слушат тази вечер, да слушат и разбират добре. Запомнете само няколко мисли, но ги приложете. Вие трябва да се освободите от заблужденията, които ви спъват на всяка крачка в живота. Мнозина ще кажат: „Защо ли ни се говори така?“ Аз ще представя мисълта си в конкретна форма. Да допуснем, че някой предприемач се наема да направи едно голямо здание, което ще струва около 35 милиона лева. Той иска да го направи по всички правила на техниката, но един от зидарите, по невнимание, отпуснал някъде, дал по-голям наклон на мрамора. Той поглежда към работата си, вижда, че наклонът е с един сантиметър по-голям, но казва: „Няма нищо, и така ще мине“. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щом види, че една от страните на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градеж и казва: „Тази страна трябва да се коригира; тя трябва да бъде абсолютно отвесна“. Наклони ли се малко, симетрията на цялото здание се разваля.

В това отношение и вашият организъм е такова здание, което Бог сам строи. Вие имате материала на разположение, а Бог е предприемачът на това здание. Това знание още не е окончателно завършено. Обаче вие седите около него, викате, вдигате шум, изявявате ред изисквания, като казвате: „Знаете ли кой съм аз?“ Кой сте вие? Бог ви е изпратил на земята, като ви е дал на разположение материал и пари за работниците – всичко 35 милиона лева. Вие трябва да надзиравате работниците, да се срещате често с инженера, да измервате линиите във вашето здание, да не би някоя от тях да се наклони с един сантиметър от отвесната линия. За да построите вашето здание правилно, вие трябва да бъдете в постоянна връзка с главния предприемач на постройката. Бог е главният предприемач, от Когото зависи успешното завършване на зданието.

Коя е вертикалната линия в човека? – Умът. Значи умът на човека трябва да бъде прав. Какво значи прав ум и право сърце? Вие ще кажете, че човек се движи по крива линия. Наистина, човек се движи по крива линия, но той сам не е крив. Това, че човек се движи по крива линия, не показва, че той трябва да бъде крив. Когато кажат някому, че е вълк, той става ли такъв? Когато на някое куче сложат благородно име, от това кучето става ли по-благородно, отколкото е в действителност? Значи думите не изменят характера на нещата. Тогава има ли смисъл човек да си служи с думи, които не оказват влияние върху нещата? Ние поддържаме правилото, че човек трябва да употребява такива думи в езика си, които да изразяват самата истина. За пример, когато кажем „злато“, ние подразбираме злато; когато кажем „киселина“, подразбираме киселина; когато кажем „сол“, подразбираме сол. Това показва, че всяка дума съдържа точно определена, конкретна идея в себе си. Тогава каква идея се крие зад думата „добро“? Кое число е на доброто?

И Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щом Бог работи, и ние работим над великото Божествено здание. При съграждането на това здание някой е сложил злато, друг – мед, трети – олово, четвърти – дърва и т.н. Обаче казано е, че работата на всеки човек ще се изпита чрез огън. Представете си, че аз съм човек без работа, минавам покрай вас и виждам, че вие градите нещо. Питам ви: „Братко, какво ще направите, ако аз разруша вашата материална сграда?“ Ще ми кажете: „Остави се, не се шегувай, тъкмо съм взел малко слама и калчица, да позакърпя къщата си“. – Добре, но знаете ли, че това място, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрез огън? Мине ли огън през това място, тогава и вие, и домът ви ще отидете.

Казвам: Взимайте думите ми в широк смисъл. Аз не говоря за същността на вашите добри желания, но понякога сте немарливи към себе си. И тогава казвате: „И без музика може, и без наука може, и без духовност може. Човек не трябва да бъде много духовен“. Питам: Каква е температурата на духовния човек? Преди всичко вие още не сте дошли до градусите на духовния човек, а казвате, че не трябва да бъдете духовни. Имайте търпение да дойдете до градусите на духовния човек, да изпитате благото на този човек, че тогава се произнасяйте дали трябва да бъдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човек, умът ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовният живот носи и радости, и скърби за човека, но в тези смени на състоянията се крият благата на живота. Който не може да издържи този живот, казва: „Я да му ударим малко нашироко; да поживеем щастлив живот“.

Казвам: не е все едно да сложиш шестицата пред петицата, или тройката пред двойката. Това са пермутации в живота. Също така не е все едно да преживяваш щастлив живот вместо нещастен. И това са пермутации. Като напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред, ще имате различни отношения. Числото 3, за пример, означава законите, на които се подчинява първичният син, т.е. Божественото, или аз-ът в човека. Числото 6 означава отношенията между духовете. Числото 9 показва законите, на които трябва да се подчинява човекът. Двойката представлява великия Божествен Дух, който създава. Петицата е майката на човека. Единицата е първият Божествен принцип, който създава всичко в света. Четворката представлява отношения между ангелите, а седмицата – между хората. Значи имате три категории числа: 3, 6 и 9; 2, 5 и 8; 1, 4 и 7.

По същия начин идеите и чувствата на хората трябва да преминат през три степени, през три категории. Имайте предвид следния закон: дойдете ли до Божественото в себе си, всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце ще изчезнат. Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализира; каквито препятствия и да срещате по пътя си, ще ги преодолявате. Дойдете ли до числото 4, в съзнанието ви ще се зародят две идеи: за и против; щом дойдете до числото 7, у вас ще се яви вътрешна борба, защо сте дошли на земята в тази гъста материя. Вие ще правите усилия да излезете от тази материя, но вашата задача не е в борбата, а в устояването срещу тези противоречия.

И тъй, помнете правилото: За вашите погрешки не считайте другите хора виновни! На физическия свят всеки човек е единица, едно съзнание. Той едновременно е свързан с още две съзнания: едното съзнание е в ангелския свят, а другото – в Божествения свят. Тези три съзнания са свързани в едно цяло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо, опитайте възможностите в първия кръг, във физическото съзнание. Ако тук не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането във втория кръг – в ангелското съзнание. Ако и тук не можете да успеете, опитайте всички възможности в третия кръг – в Божественото съзнание. Дойдете ли до последното съзнание, всяка работа се завършва правилно. В Божественото съзнание се разрешават и най-трудните задачи. Някой казва: „Тази задача е много трудна, не мога да я разреша“. Питам: Преди да кажеш, че не можеш да я разрешиш, опитал ли си възможностите на трите кръга?

Питам: Как могат да се възстановят между хората истински отношения? За да се създадат правилни отношения между хората, първото нещо е да има помежду им уважение и почитание. Срещнете ли един човек, гледайте с голямо уважение и почитание към всичко, което Бог е вложил в неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползвате от хубавото, което е вложено в него. Вие минавате покрай някой човек, погледнете го и казвате: „Какво знае той?“ Друг пък казва за вас: „Какво знае той?“ По този начин въпросите не се разрешават. Много от съвременните хора, като влизат в някои религиозни общества, наместо да се сплотяват, те се индивидуализират. Не е лошо да се индивидуализира човек, но това индивидуализиране не трябва да стигне до своите крайни предели. Как познавате, че някой човек е силно индивидуализиран? Френологически такъв човек се отличава със силно изпъкнало чело и с дебели вежди. За дявола казват, че имал толкова дебели вежди, та когато искал да види хората трябвало да повдига веждите си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трябва да дадете ход на Божественото във вас.

Казвате: „Как може да се постигне това нещо?“ – Чрез закона на жертвата. За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертвува поне една трета от своя живот за Господа. Работи ли 9 часа на ден, той трябва да пожертва 3 часа за Господа, т.е. за Божествения свят, 3 часа за ангелите – за ангелския свят, и 3 часа за себе си – за физическия свят. Какво правят съвременните хора? – Те работят само за себе си. Работи ли човек по този начин, той е изложен на хиляди нещастия и изпитания. 3 часа работи за Господа, през което време ще посветиш и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и на духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветяват. За тези 3 часа той свършва толкова работа, колкото никога друг път не е свършвал. Който работи за Бога, той изпитва вътрешно доволство в себе си.

Сега ще ви дам следното упражнение. Напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред и в продължение на 10 дена, каквато погрешка или каквото добро направите, поставете го на мястото на едно от десетте числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размествате тези числа, ще имате различни резултати. За пример, ако вземете числата 1234, 2134, 3214 и 4321, еднаква стойност ли имат и четирите? Ако тези числа са пари, кое от тях ще предпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото от тях; ако имате да взимате – най-голямото. Числата от 1 до 10 показват отношенията на Божественото към нас. Тъй щото, когато искате да разрешите някакъв въпрос, ще извикате на помощ числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Това показва, че в Бога има 1,234,567,890 методи, по които могат да се разрешат мъчнотиите в живота. За да изправите една погрешка в себе си, или за да свършите някоя работа, Духът ще види кой от тези методи ще съответства най-много и него ще приложи. Казвате: „Духът може да направи всичко“. Под думата „Дух“ ние разбираме Бога, т.е. Бог може да направи всичко, но за това се изисква време. Бог се отличава от хората по това, че когато работи, Той пести енергия, харчи време. Хората пък пестят време, харчат енергия. Ние харчим енергия, а пестим време, защото нямаме търпение; ние искаме в малко време много работа да свършим. Обаче това е невъзможно, защото, като хора, ние нямаме нито нужната интелигентност, нито необходимите знания, с каквито разполагат висшите същества от невидимия свят. Вследствие на тези неправилни действия, между хората се раждат ред противоречия, ред болезнени състояния. Всичко това се дължи на вътрешната дисхармония, която съществува в човека. Помнете следното положение: Школата е място на ред и порядък. Мнозина са влезли в Школата с цел да правят опити. Школата не е място на опити. Който иска да учи, той трябва да се отличава с чистота, справедливост, интелигентност и доброта. Носи ли тези качества в запас, той още повече ще ги увеличи в Школата. Ако се учи добре, ученикът ще мине в по-висока фаза на духовен, на Божествен живот. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между вас ще изчезнат, и ще се възстановят правилни отношения.

Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много от съвременните хора се приготовляват да влязат в тази раса. Аз бих желал и между вас да се явят работници в тази раса. Ако вие сега се мътите и се излюпите навреме, добре ще бъде и за вас, и за съществата от шестата раса, с които заедно ще работите; обаче, ако сега се мътите, но по някаква случайност не спазите срока за излюпването си и останете запъртъци, какво ще се ползва шестата раса от вас? Казват, че някъде в Америка имало вече типове от шестата раса. Какво по-хубаво за съвременния човек от това, да поддържа в себе си вътрешен стремеж към постигане идеалите на своята душа? Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост, като от вечен извор, да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно – винаги радостен. Бог, Който живее в душата на човека, никога не скърби. Бог допуска скръбта, но за Него тя не съществува. Той живее над всички противоречия, над всички страдания. За Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито и Той живее. Този е стремежът и на Божественото в човека.

Казвам: За постигането на всичко това се изискват нови методи. Какви са новите методи, с които трябва да си служите? Един от важните методи за работа е следният: Когато се натъкнете на известно противоречие, не търсете причината вън от себе си, но помислете защо се явява това противоречие и какво можете да научите от него. За пример, вървите по пътя и се спънете в някой камък. Къде е противоречието: в камъка, или у вас? – У вас, разбира се. Вие трябваше да бъдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всред пътя, да се наведете и да го преместите малко настрана. Минавате през някоя дълбока река и започвате да се давите. Къде е противоречието: в реката, или у вас? – Пак у вас. Вие трябваше да знаете закона за плуването на телата, да станете по-леки и да преплувате ръката безопасно. Гъската може ли да се удави? – Не може. Гъската е разрешила въпроса за плуването, а човек, с всичкото си знание и с голямата си интелигентност, като влезе във водата, се удавя. Дойдете ли до някоя дълбока река, кажете: „Аз искам да имам опитността и знанието на гъската“. Свържете ли се с нея, вие ще преплавате реката, без да се удавите.

И тъй, ползвайте се от опитностите, от знанията и от благата на всички същества, ако искате правилно да разрешите мъчнотиите на своя живот. За изяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. На един овчар умират две овци. Той не бърза да продаде кожите им, да спечели нещо, но ги одира и от кожите им направя два меха, които задържа за себе си. Където ходи, и меховете носи. Питат го: „За какво ти са нужни тези мехове?“ Той мълчи, никому нищо не отговаря. Един ден той се отзовава пред една дълбока река. Гледа натук-натам, никъде не вижда мост. Тогава той слага меховете под мишците си и спокойно преплува реката. Значи кожите на двете овци го спасиха. Питам: Каква е вашата интелигентност, ако, като този овчар, вие не можете да одерете кожите на вашите страдания и с тях да преплувате дълбоката река, пред която се намирате? Нима вашата интелигентност стои по-ниско от вашите страдания? И тъй, когато се запитвате защо идват страдания, ще знаете, че страданията на човека са изпратени, за да го спасят от някакво по-голямо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голямото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Когато невидимият свят иска да спаси човека от някаква глупост, която ще коства живота му, той му изпраща някакво страдание, за да се опомни. Обаче смисълът на живота не е в страданието. Смисълът на живота се заключава в постигане на вечното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието като идеал на човешката душа. Щом престана да говоря за страданията, ще започна да говоря за вътрешния смисъл на живота – за щастието. Истинската наука се състои в постигане на щастието.

Време е вече да пристъпим към разглеждане въпроса за щастието, да видим как се придобива и запазва, какви са неговите основи, как трябва да расте и да се развива. Казвате: „По кой начин може да се придобие щастието?“ Много начини има за постигане на щастието. Още от най-древните времена са казвали, че щастлив човек може да бъде този, който седи пред дверите на Мъдростта. Христос пък е казал: „Мир ви давам, моят мир ви оставям. Аз не ви давам, както светът ви дава, но когато Духът на Истината дойде у вас, Той ще ви научи на всичко, Той ще ви донесе щастието“. Докато не се научите като овчаря да одирате кожите на страданията и страданията да умрат за вас, както двете овци на овчаря, вие не можете да влезете в царството на щастието. След Петдесетницата Христовите ученици влязоха в съборището да се помолят, но бяха нападнати и бити. Обаче те се върнаха у дома си весели и радостни. Това показва, че те са разбирали в какво се състои истинското щастие.

Казвам: Като ученици, вие трябва да влезете във фазата на истинското щастие. Откажете се от това щастие, което се къса като паяжина. Никой не може да ви отнеме истинското щастие. Отделите ли се от Божията Любов, скръбта ще дойде и щастието ще изчезне. Свържете ли се с Любовта, ще дойде радостта, която ще донесе щастието. Господ казва: „Не бойте се, напред вървете, аз съм с вас!“ Казвате: „Възможно ли е Бог всякога да бъде с нас?“ – Възможно е. Псаломопевецът казва: „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди отдясно ти, но при тебе няма да се приближат“. Хиляди нещастия може да преминете, по трупове да вървите, но няма да ви се случи никакво зло. Бог ще заповяда на ангелите си на ръце да ви носят, да не би да препънете в камък ногата си. Кога ще бъде това? – Когато изпълнявате волята Божия.

И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трябва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. В света съществува само една воля – Божията. През всички времена и епохи, всички същества, всички хора, малки и големи, които са завършили своето развитие на земята, всякога са служили на тази свещена воля. Решите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между учениците се забелязва голямо непослушание. Обаче Божественият Дух изисква абсолютно послушание. Всеки от вас ще стане послушен, но важно е да стане такъв още сега, докато е на земята. Послушанието има смисъл още сега. Дойде ли после, когато заминете за другия свят, няма да ви ползва много. От всички се изисква доброволно послушание.

Мнозина от вас ще кажат: „Всичко, което ни се говори, е добро, но как да се справим с условията на живота?“ – Условията на живота са в ръцете на Бога. – „Как да разрешим мъчнотиите си?“ Мъчнотиите са в ръцете на Бога. – „Какво да правим с лошите хора?“ – И лошите хора са в ръцете на Бога. Каквото и да се случва в живота ви, всичко е в ръцете на Бога. Чрез тези неща Той ви изпитва и калява. Той всеки ден ви проверява дали изпълнявате волята Му, или не. Всички тези неща са привидни и преходни. Вие не трябва да се заблуждавате, както външните хора се заблуждават, но трябва да знаете, че Бог, тази висша интелигентност, царува навсякъде. И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. Казвате: „Кой ще промисли за нас?“ Бог е промислил за всички същества и на земята, и на небето. Когото и да срещне, Той го поглежда усмихнато и му казва: „Не бой се, напред върви!“ Кога се усмихва Бог? – Когато зачитате Неговата воля. Не я ли зачитате, около вас настава мрак и тъмнина, бури и гръмотевици. Не зачитате ли волята Божия, всички сили в природата ще се опълчат против вас и вие ще изпитате тежестта на целия ад върху себе си. Онези от учениците, които се мислят силни, ще кажат: „Ние искаме да направим връзка с Бога, да Му служим“. Казвам: Силните трябва да носят слабите. Учените трябва да носят невежите. Богатите трябва да носят бедните. Някои казват: „Искаме да ни се каже нещо ново“. Да кажеш нещо ново на хората, това значи да снемеш старите им дрехи и да ги облечеш с нови. Новите дрехи правят ли хората по-добри, отколкото когато са били със старите? И с нови дрехи да се облече човек, пак остарява. Това се отнася до физическия живот на човека. Влезе ли човек в Божествения живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж. Христос изказва тази идея със следния стих: „Аз съм живата вода и живият хляб“. В това отношение Той няма нужда от обнова. Христос е извор, който постоянно извира.

Сега, желая ви през тази година, която идва, да изпълните волята Божия, при каквито условия и да се намирате. Приложете това, което ви се говори. Благодарете и за най-малката радост, както и за най-голямата скръб, които ви сполетяват. Знайте, че Бог всичко ще превърне за ваше добро. Обърнете се към Бога с чисто сърце и кажете: „Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Това е великата задача, която всеки от вас трябва да реши. Реши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мъдрост, благородство, и животът му ще се осмисли.

Помнете следното: Не изменяйте естествения ред на нещата!

Когато наредите числата от 1 до 10 в техния естествен ред и ги приложите в живота си, вие ще разберете дълбокия смисъл на живота и отношенията между хората.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 17 март 1926 г. в град София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help