Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Приех от Отца си

Тази заповед приех от Отца си. Иоана 10:18

Ще ви прочета 5-та глава от Посланието към римляните. Тя е една схоластическа глава, мъчна за разбиране. За нея се изисква повече мислене.

И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа/ 1 ст./ Туй е встъплението на апостол Павла. Той започва така, както когато някой влезе в някой дом и каже “добър ден”.

Защото когато ние още бяхме грешници, Христос умря за нас./8 ст./

Някои от вас може да запитат: защо трябва да умираме за другите? Аз ви запитвам според моята философия: защо трябва да умре някоя кокошка или някое агънце заради вас? Вие сами ще си направите заключението.

Защото се оправдахме чрез кръвта му/9 ст./

Онези, които не разбират този стих, ще се спрат върху този стих и ще го вземат в буквален смисъл. Под кръв всякога се разбира словото, не онова студено слово, но чистото слово, което изтича от човешката душа. Под думата душа ние взимаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие можете хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдание.

Грях обаче, не се счита, когато няма закон. /13 ст./

Значи, и преди да е имало закон, хората са сгрешавали, но те не са признавали греха, защото закон не е имало. От когато е дошъл законът, той смущава хората.

Тази заповед приех от Отца си.

Аз наричам тази заповед “заповед на единство”, заповед на съединително звено в разумния живот. Когато ние говорим за заповеди в живота, ние включваме съзнанието, в какъвто ограничен размер и да е. Всички живи същества, каквито и да са по форма, все имат някакви разбирания за специфичния живот, който те живеят. И до скоро време науката отказваше съзнанието на нисшите същества. Тя казва, че тия същества се ръководят в живота си само от инстинкти. Според науката инстинктът в света е нещо механическо. Обаче не е така. Ние виждаме, че тия малки животинки промислят за себе си тъй разумно, както и самия човек. Разбира се, тяхната разумност не е такава, каквато на човека.

Христос казва: тази заповед приех от Отца си. Тази заповед се отнася до единството в света и има един закон на раздробление, от който е произлязъл греха. Върху този закон апостол Павел прави своите философски разсъждения. Кое докара греха в света? Разклонението, раздроблението, различието във формите, различието в половете, различието в желанията на хората, различието в мислите и чувствата на хората. Всички стълкновения на тия сили докараха греха в света, нищо повече. Тъй щото, когато някои питат как е влязъл грехът в света, казвам: насадете една градина и ще видите как е влязъл греха в света. Онези деца, които минават за много почтени, щом минат покрай една градина насадена с хубави плодове, винаги ще се изкусят. Някое от тях като мине покрай плодовете, ще се поспре. Другото ще пожелае да си откъсне. Третото ще влезе в градината и ще си откъсне, а градинарят ще си каже: какво става? Кой научи тия деца да крадат? Той ги нарича крадци, но това е неговото специфично разбиране за кражбата. Добре, кое е по-хубаво сега, да има плодни дървета и да стават кражби или да няма плодни дървета и да не стават никакви кражби. Да има живот, но да има и смърт, или да няма живот и да няма смърт?

Вие казвате: ще се живее и ще се умре. Не, вие не разбирате какво нещо е смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо в света. Зад смъртта има нещо по-страшно и то толкова страшно, че и най-видният философ ще трепне от страх. Вие ще ми кажете: докажи ми това! Много наши идеалисти доказаха в участъците доколко техните идеи можаха да издържат. Защо ги биха? За идеите им. Покажете ми вашите идеи! Идеята, за която умирате, може да е реална, но може и да не е реална, не можете да я хванете в ръката си. Обаче, тя е реална. Единственото реално нещо в света, това са идеите. Има един свят, където идеите са толкова реални, колкото са реални и ябълките във физическия свят. В този свят хората се хранят с идеи, тъй както ние с ябълките. В този свят има идеи на милосърдието, идеи на правдата, идеи на добродетелта, идеи на любовта, идеи на истината и т.н. Там хората се хранят с идеите като с плодове. Ще кажете: и таз хубава! Това обаче, са ред разсъждения. Някои от вас могат да ми кажат: какво отношение имат тези идеи към нас? Питам: какво отношение има махането с ръка на диригента по отношение на оркестрантите? Махането на ръката изразява последователни тактове по отношение, на които музиката е нагласена. Тия тактове идват последователно един след друг, с което определят времетраенето на свиренето. Следователно, във всички неща в света има известни съотношения. Разумните хора се събират, създават си своя музика и си определят тактове. Казват, че онзи, който ще дирижира тази музика трябва да се води по правилата, по които тя е написана. Значи, в разумната природа има закони, които определят нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. Те определят посоката, към която трябва да се движим. Те определят времето, кога трябва да си лягаме и да ставаме. Те определят как трябва да се обличаме и т.н. Някои мислят, че когато казваме, че всичко в света е определено, това значи, че всичко става механически. Ами когато дойдохте на Земята, не намерихте ли всичко готово? Речта, граматиката например, с която си служите, не беше ли готова? Вие започнахте да изучавате наготово българския език и станахте българи. Или започвате да изучавате английски език и ставате англичани. Или започвате да изучавате френски език и ставате французи и т.н. Всичко това механически ли е? Под думата българин се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря. Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на мустаците си, на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му. Как трябва да бъдат устроени стомаха, дробовете, черепът му, мозъкът му? Всичко това като на тип е подробно определено. Като се каже англичанин или американец и за тях всичко това е точно определено. Не само това, но известна е културата на всеки едного като тип от преди хиляди години.

В това отношение народите на Земята представляват скачени съдове. Вие сте изучавали скачените съдове и знаете, че според законите на скачените съдове, като налеете течност в някои от тия съдове, тя се пренася и в другите съдове и се намира във всичките на еднаква височина. Следователно, когато една идея проникне в един народ, тя се пренася във всички други народи по закона на скачените съдове. Когато злото проникне в един народ, по същия закон прониква в другите народи. Когато злото проникне в бащата, прониква и в сина. Когато злото проникне в майката, прониква и в дъщерята. И онези велики добродетели, които минават през главата на някой добър човек, по същия закон минават през главата на всички останали хора. И когато някой ме запита, що е грехът, що е престъплението казвам: грехът и престъплението, това са неизползвани добродетели. Що е омразата? Неосъществена любов. Що е лъжата? Неизявена истина. Когато ти не искаш да кажеш истината, на нейно място непременно ще дойде лъжата. Когато не искаш да приемеш мъдростта, непременно невежеството ще те огради. Ако се откажеш от светлината, тъмнината непременно ще дойде. Тъмнината сама по себе си е една сила в света.

Та Христос казва: тази заповед приех от Отца си. Коя заповед? Великата заповед на онова вътрешно единство, на онова велико вътрешно разбиране на разумния живот. Всеки човек трябва да има една велика, разумна идея в себе си. Вземете някой човек с една велика идея в себе си и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място. Той е като маслото. В каквато вода да го пуснете, все изплува на повърхността. Не може да бъде другояче. Не само това, но ако един човек с велика идея оставите на дъното на ада, даже при най-големите тартори на дяволите, този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре. Той е като един пуснат кон, цяло страшилище е за тях. Ако един такъв човек се намери между дяволите, всички ще затреперят от страх.

Ще ви приведа един малък анекдот за да видите защо се плашат тарторите. Впоречем това не е анекдот, а една велика истина взета от ирландския живот. Намислили дяволите да вземат при себе си някой си ирландец, който минавал за голям грешник и да го оставят завинаги в ада. Обаче, преди това, една вечер този ирландец се напил и като се връща у дома си, случайно се препънал в нещо и паднал. Запитал се: коя ли ще е причината за гдето се препънах? Връща се няколко крачки назад и вижда един човек паднал на земята. Той си казва: никога досега в живота си не съм правил никакво добро. Нека поне тази вечер да направя едно малко добро. Взема този човек на ръце и го занася у дома си. Оказва се, че този човек бил един ангел. Ангелът му казва: понеже ти ми направи това голямо добро, поискай нещо от мене, с което да мога да ти се отблагодаря! Ангелът си помислил, че той непременно ще иска спасение. Ирландецът си помислил: да искам спасение, да вляза в Царството божие, не съм готов още за това, не ми е дошло времето. Да искам цар да стана, глава нямям за това. Да искам философ да стана, умът ми не е дошъл до там. Да искам богат човек да стана при този хал, в който се намирам, ще изхарча всичките си пари. Мислил, мислил и най-после казал: имам един гвоздей, на който си закачам обуща. Искам, който пипне този гвоздей освен мене, да залепне там и само аз да мога да го освободя. После имам един стол, на който сядам. Искам, който седне на този стол, да се залепи и само аз да мога да го отлепя. И най-после, имам в градината си една хубава ябълка и искам, който се опита да откъсне една ябълка без разрешение, ръката му да залепне там и само аз да мога да го освободя. Ангелът му казва: тъй да бъде! Когато дяволите чули, че този ирландец не иска никакво спасение, пращат един дявол от ада да го вземе. Явява се при него този дявол и му казва: нашият господар те вика да дойдеш. Той му отговаря: още не е време. Ами ти си изгубен човек и трябва да дойдеш. Хубаво, ще дойда, ето тук на гвоздея са закачени обущата ми, подай ми ги! Дяволът хваща обущата да му ги подаде, но не може да се откачи. Ирландецът взима една тояга и хубаво го набива. Пита го: втори път ще ме безпокоиш ли? Не, няма повече да те безпокоя, бъди уверен, само ме освободи да си ида. Връща се дяволът при своите другари и им разказва: който от вас отиде при ирландеца, пазете се от гвоздея. Дяволите обаче не са от тия същества, които лесно се обезсърчават. Пращат втори посланик при ирландеца, който му казва: слушай, ти няма да си играеш така с нас, хайде веднага тръгвай! Добре, заповядай малко да поседнеш на стола докато се приготвя. Дяволът сяда на стола, но не може да се отлепи, тъй здраво се залепил. Моля те пусни ме! Ти ще дохождаш ли без време да ме безпокоиш? Не, няма, само ме пусни! Връща се той при другарите си и им казва: ще се пазите от стола! Най-после други двама посланици се решили още един път да отидат, но вече с главния си тартор, който останал отвън на къщата и тъй силно изревал, че цялата се разклатила. Казал: излизай вече, твоите гвоздеи и твоите столове нищо не струват и не ни плашат. Той излязъл, впрегнал каруцата си и всички заедно тръгнали. Минава покрай ябълките в своята градина и казва: чакай да си откъсна няколко от тия ябълки! Или по-добре, ако искаш откъсни ми ти няколко. Тарторът посегнал към ябълките, но веднага ръката му останала там и не могла да се отлепи. Тогава ирландецът дава едно строго възпитание и на тартора като му казва: още един път ще пращаш ли твоите посланици да ме безпокоят? Няма. И наистина като се освободил тарторът казал на своите посланици: ще знаете, няма да безпокоите този човек! След време когато ирландецът умрял, главният тартор издал заповед до всички свои служители: ще затворите ада и няма да приемате вътре този човек! В този анекдот е скрита идеята, че в ада не може да се приеме никакъв човек с велика идея в себе си. Ако такъв човек помисли да влезе в ада, веднага затварят вратата за него.

Христос казва: тази заповед приех от Отца си, т.е. той приел онова вътрешно единство в живота. По какво се отличава това вътрешно единство? С хармония, с организиране на нашите мисли, чувства и действия. Съвременните хора искат да организират обществото. Ние сме израз на нашите идеи и ако не можем да организираме тях, как ще организираме външния свят. Може ли неучения човек да учи учените? Може ли слабият човек да води силните? Може ли болният човек да лекува здравите? Това са ред противоречия, резултат на различни разбирания. Такива неща в света не съществуват. Следователно, първото нещо е: човек трябва да организира мислите си. Какво трябва да организира в своите мисли? Вие трябва да знаете какви са съотношенията между една ваша мисъл и друга ваша мисъл. Например, един музикант знае кои тонове са хармоничи и кои не са хармонични в дадена гама и затова, когато съчинява една пиеса знае как да съчетава тоновете. По какъв начин ще съчетае той своите идеи? Да кажем, че вие сте музикант или свещеник, или военен, или търговец, или пък заемате каква да е друга служба. Всички тия служби са все почтени, но вие трябва да знаете как да ги изпълнявате. Това значи да умеете да съчетавате тоновете правилно, за да излиза една хармонична песен. От наше гледище всички служби са почтени, но и най-високата служба ако не се извърши както трябва е непочтена. В това отношение всички служби са на мястото си. Но кога? Когато човек изпълнява длъжността с дълбоко вътрешно съзнание на душата си. Вие казвате, че някои хора са несправедливи, но аз казвам, че тези хора не са несправедливи, но мислите и желанията им не са организирани. Обаче, има ред правила и ред закони, по които нашата мисъл и нашите желания могат да се организират. Вие не можете да бъдете добър търговец, ако не знаете как да организирате мисълта си. Вие не можете да бъдете добър лекар, ако не знаете как да организирате мисълта си. Вие не можете да бъдете добър адвокат, ако не знаете как да организирате мисълта си. Вие не можете да бъдете добър управляващ или какъв да е друг, ако не знаете как да организирате мисълта си. Никоя държава не може да се повдигне, ако не организира своята мисъл.

Казвам: не е достатъчно само да се вярва. В какво трябва да се вярва? Трябва да разбирате закона за сцеплението на идеите, защото и идеите имат свое сцепление и чувствата имат свое сцепление. Между тях има известно вътрешно преплитане. Ако взема да ви доказвам как е създаден човекът, трябва да имам ред картини, но това не е схоластическа беседа. Във връзка с това аз казвам, че когато правя своите изчисления, за мене числата от 1 до 20 имат свой вътрешен смисъл. Например, когато кажа 166 сантиметра, аз имам вече един нормално развит на височина българин. Когато кажа 45 сантиметра, разбирам широчината на гърдите му. Когато кажа 2 и половина или 3 и половина сантиметра, имам предвид широчината на неговия нос. Когато кажа 35 сантиметра, имам предвид неговото теме. Когато кажа 55-60 сантиметра, имам предвид окръжността на неговата глава. Когато кажа 14-15-16 сантиметра, имам предвид широчината на напречния разрез на главата му. Когато кажа 16 до 22 сантиметра, имам предвид диаметъра на главата му. Това са ред числа, които като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целия строеж на човека, силите, които са работили върху него и т.н. На основание на същия закон по дългобойното оръдие прави по-дълги линии, а по късото прави по-къси линии. Следователно, колкото едни линии са по-дълги, били те прави или кръгообразни, толкова и енергиите, които са работили върху тях са по-интензивни, по-интелигентни и по-разумни. От тук колкото един организъм е по-сложен и по-добре устроен, туй е признак за по-голяма разумност. Същото нещо ще забележите и по кожата на тялото, по квадратчетата по нея, по космите, по тяхната дължина и т.н. Всичко това определя разумността на човека. Защото колкото един човек е по-разумен, толкова и материята, с която работи е по-префинена и по-деликантна и колкото един човек е по-слаб по своята интелигентност, толкова и материята, с която работи е по-груба.

И така, хората като влязат в духовния, в идейния свят казват: ние имаме известна идея. Имаш известна идея, но имаш и известен страх да направиш едно добро заради нея. Каква идея е тази тогава? Великата идея не се страхува никога от правене на добро. Хората с велика идея никога не се страхуват от това, че ще осиромашеят. Хора с велика идея никога не се страхуват от това, че могат да оглупеят. Българите казват: направи добро, да намериш зло. Аз не зная откъде е произлязла тази поговорка. Когато някой ми каже, направи добро, за да намериш зло, аз подразбирам, че този човек е един лихвар, който дава пари с големи лихви. Тази философия съществува днес навсякъде. За това всички казват: направи добро, да намериш зло. Не е въпросът да не правиш добро, но като направиш добро тъй го направи, че да не ти плащат за него нищо. В доброто, което си направил не внасяй никакъв елемент на користолюбие. Учител си – служи на този народ без пари! Свещеник си – служи на този народ без пари! Казваш: ама как ще живея тогава? Щом искаш да ти се плати, значи ти не си българин. Тъй разбираме ние. Ако един народ е създаден идейно, ако всички хора, които го съставляваха бяха хора на една велика идея, между тях щеше да има това вътрешно единство. Те щяха да изкарат всичко на място и щяха да имат всичкото божие съдействие. Какво вижда Господ в българите? Нищо друго освен едно раздробление. Едната партия ще катурне другата. После двама ще се сборят и ще се върнат в дома си с наранени глави. Единият от тях ще каже: аз надвих! И другият ще каже същото. Турят си една идея и уж за нея се борят. Борят се тия двама пехливани, ту единият горе, ту другият горе и най-после единият казва: аз надвих! Пехливанджилък проявяват, но после и двамата умират. Аз казвам: това са пехливани, които умират. Ама те са реформатори! Умряха тези реформатори. Те се схоластици и спорят кое верую е по – правилно. В света има само едно правилно верую. Ако ти не можеш да живееш в живота на любовта, ако ти не можеш да ходиш в светлината на мъдростта, ако ти не можеш да възприемеш свободата на истината и да я приложиш в живота си, каква идея може да имаш.

Следователно, Христос подразбира, че тази заповед за единство трябва да се зароди във вашия ум и да се уверите, че работи в света могат да се поправят при едно условие: единство в нещата. Ние казваме, че съвременния религиозен, морален, разумен живот не е съвместим с обикновения живот. Така е. Любовта е несъвместима с омразата. Мъдростта не е съвместима с глупостта. Истината е несъвместима с лъжата. Това са противоположности. Истината е съвместима сама със себе си, мъдростта е съвместима сама със себе си и любовта е съвместима сама със себе си. Първото нещо, което ще забележите в човека на мъдростта е, че лицето му има една особена светлина. От всички хора, които мислят излиза една мека приятна светлина. От онези хора пък, у които живее божествената любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Където и да влезе такъв човек, носи мир за всички окръжаващи го. Всички същества даже и най-малките чувстват тази любов. Ако прилагате закона на любовта и можете да се концентрирате всички същества, даже и най-малките ще възприемат тази любов. Те могат да я почувстват така, както малките змийчета чувстват майка си, която се приближава при тях да ги храни. Те я чувстват тъй, както малките паячета чувстват своята майка. Те я чувстват тъй, както пиленцата чувстват приближаването на своята майка и тъй както децата чувстват приближаването и грижите на своята майка. Питам: кой е заставил всички тия същества, по-нисши и по-висши да се грижат за своите малки? Божествената любов.

Казва Христос: тази заповед приех от Отца си. Казвам: това е единството, към което ние се приближаваме. Щом човек живее в тази заповед, в това единство, няма повече какво да се съмнява. Навлезеш ли в закона на единството, ти ще разбираш нещата и от техните резултати, от техните последстия ще разбираш причините. Например всеки от вас може да направи един опит. В какво? В закона на единството. Всички вие имате толкова неприятности в живота си! Животът ви е пълен с физически, морални, сърдечни, умствени терзания, неприятности, безпокойствия и мъчнотии. Направете един опит. Ако направите един опит да възприемете това единство, за което ви говори Христос, веднага върху вас ще дойде една светлина, която ще окаже такова действие върху организма ви, каквото действие оказва чистият, свежият въздух върху човек, който е стоял дълго време затворен в стая с нечист, задушлив въздух. Тъй освежително действа единството върху човешкия организъм. Законът на единството показва пътя на човешкото избавление.

Та казвам: всички трябва да проповядваме законът на единството! Как ще го проповядваме? Вие трябва да знаете, че сте един орган от този божествен организъм, ще имате известна мисия, която колкото и малка да е, трябва да я изпълните. Вие трябва да изпълните своето предназначение! И ако сте верни на своето предназначение, този божествен организъм ще промисли за вас. В света никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Никой не греши за себе си и никой не прави добро за себе си. Всичко, което се прави в света е общо. Умираме ли, за Бога умираме. Живеем ли, за Бога живеем. Аз вземам думата Бог в най-тесен смисъл. Под думата Бог аз разбирам това, в което живеем и това, което се крие в нас. Всичко това едновременно ни повдига. Бога можете да познаете в най-големите страдания и мъчения. За да познае човек дали има Господ в света или няма, трябва да го оставят всички хора, да го оставят всички животни и всички дяволи и всички ангели. Да остане сам самичък и да няма на кого да уповава. Само тогава в дълбочината на душата си, той ще чуе онзи тих глас да му проговори. Той ще почувства дълбоко в душата си нещо нежно и топло, което го сгрява, оживява и вдъхновява. Само така човек може да разбере какво нещо е Бог. Когато всички млъкнат, Бог проговаря. Когато всички те изоставят, Бог те приема. Когато те заровят в гроба и налеят отгоре ти вода и вино и кажат, че от този човек нищо не остана, Господ дохожда при тебе и ти казва: не бой се, ако ме слушаш аз ще те извадя от това място.

Сега вие ще ме питате, всичко това възможно ли е? Опитайте и вижте! Аз ви говоря една истина, която съм опитал. Казвате: докажи! Това не е теория, това е опитано нещо. Аз казвам: това, което се доказва е лъжа, а това, което не се доказва е истина. Какво ще ви доказвам аз, че живея? Трябва ли да ви доказвам философски, че действително ви говоря тук и не сте в едно сънно състояние? Вие можете да мислите, че сте омагьосани, но аз ви казвам: докажете ми сега, говоря ли ви или не? Вие може да ми кажете, че се заблуждавате, или че сте будни, или че сънувате и т.н. Да, едно е вярно от всичко това, но кое именно е вярното? Вярно е, че 75% сте будни, а 25% че спите. Като казвам, че спите разбирам, че у вас има едно малко съмнение и затова казвате: нека този човек ни каже нещо по.съществено! Съществените неща и баба ми и дядо ми могат да докажат. Пък ако е за доказателство, да ви доказвам дали има Господ или не, това мога да ви докажа 10 пъти по-добре от най-видните проповедници и от най-видните философи. Но ако търсите някого, който може да намести ума ви, ако търсите някой, който може да намести сърцето ви, ако търсите някого, който може да намести волята ви, това съм аз! Вие ще кажете: големи претенции има този човек! Да, големи претенции имам, правя това нещо. Намествам умовете, сърцата и волята на хората. Ужасно страдание е да се измести ума на един човек! То е цяла лудост. От какво ще произтичат страданията на хората в света? Разместени са сърцата им. Ами още от какво произтичат страданията и разрушенията в света? Разместена е волята на хората. Това изкуство, да намествам умовете, сърцата и волята на хората не искам да задържа само за себе си, но искам да го предам и на вас, да ви покажа метода как да намествате умовете, сърцата и волята на хората. Аз давам няколко метода за самовъзпитание на хората, които не са сухи теории, но живи приложими методи, които съм извлякъл от самата природа и сега искам да ги трансформирам, да им предам една нова форма и да станат приложими в живота.

Питате: как може да се намести ума на човека? Казвам: не внасяй непотребни идеи в ума си! Как може да се намести сърцето на човека? Не внасяй непотребни желания в сърцето си! Как може да се намести волята на човека? Не предприемай работи, които са неосъществими. Някому дойде на ум да спаси българския народ! Не се заемай с тази идея! Едно време апостол Павел се беше заел да спасява евреите, но най-после каза: боя се да не изгубя и своето спасение. Христос му каза: не предприемай работа, която не е за тебе! Спасението на един народ или на един човек не става от човека. Спасението не е един механически процес. То не става с перо. То е работа само на Бога. Аз ви казвам една велика истина: ако има някой, който може да спасява, това е само Бог, този, който прониква навсякъде в света. Само Бог има този атрибут да спасява, а всички други, които идват в света, те са носители, те са органи на този велик божествен организъм. И когато аз казвам, че мога да намествам сърцата, умовете и волята на хората, то е защото работя с Бога. Аз не давам ум на Бога и не критикувам неговите дела, но разсъждавам заедно с него и казвам: всичко, което Бог е предвидил е разумно. Всички велики проповедници, всички велики свещеници, всички велики философи, всички велики писатели трябва да възприемат тази велика заповед на единство и да учат хората на тази велика истина. На коя истина? На тази истина, която намества умовете на хората. На тази истина, която намества сърцата на хората. На тази истина, която намества волята на хората. Щом се наместят умовете, сърцата и волята на хората, те ще се обединят. Защо спорят хората днес? Ако някой е велик, даровит музикант, нека дойде да свири! Всички ще се съберем да го слушаме и ще му дадем подтик. Ако някой е велик земеделец нека дойде да му дадем семе за сеене, а след това ще му изпратим всичкото си благословение. Ако някой е велик държавник, ще му кажем: изпълни длъжността си както трябва, ние сме с тебе! Кой каквато работа изпълнява, всички ще се съберем около него и ще му дадем подтик да я изпълни. Ако някой е майка или баща, също тъй ще му дадем всичкото си съдействие да изпълни своята длъжност, както трябва. Някой казва: майката и теле ражда и човек ражда. Не, това не е божествена философия. Знаете ли какво означава раждането? Само разумният човек, само човекът с една велика идея може да ражда, а другите донасят само недоносчета. Когато ние говорим, че човек трябва да се роди, когато говорим за брак между мъже и жени, ние разбираме съвсем друго нещо. Бракът подразбира една велика божествена идея, която може да се приложи само с един свещен трепет и то тогава, когато хората придобият това единство, когато мъжът и жената не гледат един на друг с пренебрежение. Друга картина трябва да изпъкне в умовете на хората. Да знаят, че са изпратени на Земята като спасители на човечеството, като творци на новото в света. Не е музикант онзи, който цяла нощ мисли за 7000-те лева, които му предстои да получи на концерта. В това свирене няма една велика идея. Всеки музикант трябва да знае, че свири за Господа, където и да отиде, в някое кафене или в някой локал или в някой салон. Той трябва да свири така, че всички, които го слушат да оставят чашите си, да забравят всичко дребнаво в света и да кажат: всички ние живеем за тази велика идея! Ще кажете: възможно ли е това? Възможно е. Аз съм правил опити със своята цигулка, но трябва настроение. Всякога човек не може да свири вдъхновено. За да свири добре, неговата душа трябва да влезе в цигулката. Не може ли душата на музиканта да влеззе в цигулката, ако не е добър музикант, той не може да свири хубаво. Влезе ли душата ти в пианото, ти можеш да свириш, влезе ли душата ти в перото, ти можеш да пишеш, влезе ли душата ти в прането, ти можеш да переш. Някоя жена казва, че знае да готви. Да, но от нейното готвене цялата къща се разболява. Това не е готвене. Само онази жена знае да готви, чието ядене никога не се забравя. Днес хората казват: да имаме жена, която да ни готви! Да, но как да ви готви, като Ева ли? Едно време нашата стара майка Ева или по право вашата стара майка Ева, аз не я признавам за моя майка, сготви първото ядене на мъжа си. С това ядене го изпъдиха от рая. Тя си позволи да внесе в това ядене един нов елемент, който не беше позволен от правилата на рая и с това ги изгониха от рая. Не мислете, че тогава в рая е имало малко хора. Според Писанието, в рая заедно с Адам и Ева е имало много хора. Всички хора тогава са живели в райската градина, но са били абсолютно чисти. Те били от висока ангелска култура. На Ева се доревнало да живее физическия живот, поради което заедно с Адам ги изпъдиха от рая. Другите хора останаха да живеят в райската градина и до днес. И когато говорим за Всемирното Бяло Братство, ние разбираме именно ония хора, които и до днес живеят в райската градина. Съвременната църква казва, че 9 чина от тия ангели са паднали. И когато останли само някои от тях, казали:Со страхом божий!” Не е така. Михаил един от тия, който и до днес живее в райската градина, казал: да застанем при Бога с любов за правата божия кауза и да покажем на целия свят, че има правда в света! От тогава падането спряло. От този момент Адам излязъл навън от рая заедно с Ева и много още грешници, които дошли да живеят на Земята.

Сега някои ще кажат, че това са хипотези, теории, недоказани истини. Казвам: може да не е вярно това, но и другото не е вярно. Вие казвате, че 9 ангелски чинове паднали. Питам ви: когато тия ангели падаха, вие бяхте ли там? Аз пък ви казвам, че когато падаше Адам, аз бях в рая. Ще кажете: ами какво търсиш тук? Дойдох да ви видя. Ами вие какво търсите тук? Това са само ред разсъждения. По тези въпроси има много хипотези, теории, но важното за вас е да живеете в единство. Господ ви пита сега: защо сте се събрали в този салон? Защо сте дошли да слушате? Христос е казал на времето си: ако не се отречете от себе си и не дигнете този кръст, няма да придобиете Царството божие. Аз пък ви казвам: ако не се облечете в любовта и не възприемете нейния живот, ако не възприемете светлината на мъдростта и не носите тази светлина пред себе си и ако не възприемете истината и не живеете в нейната свобода, не сте достойни за Царството божие. Някой казва: какво значи да се отрека от себе си? Да се отречеш от себе си, значи да възприемеш любовта. Какво значи да дигна своя кръст? Значи да възприемеш светлината на мъдростта. Какво значи да ме последваш? Значи да възприемеш свободата и да живееш в истината. В това има смисъл.

Сега всеки от вас иска да знае, в какво седи живота. Всички вие имате велико предназначение. Не е достатъчно да преживеете само около 50-60 години на Земята, да съберете малко пари, за да ви погребат и да си заминете. Такива хора аз наричам заровените деца в избата на природата. Ще дойде Господ при някое от тях и ще каже: извадете го! Но до това време вие дълго ще плачете, докато дойде някой ангел при вас и ще ви пита: какво правите? Понеже ангелът знае само да полива цветя, ще ви превърне в едно цвете, ще ви посади и ще ви полива. Вие ще се зарадвате, но още не сте спасени. Ще дйде някоя мома при вас, ще ви откъсне и ще се накити. После вие пак ще плачете. Ще дойде сега някой арахангел при вас и ще ви превърне в едно малко бръмбарче. Вие пак ще се зарадвате, но още не сте спасени. Ще дойде някой гарван и ще ви клъвне. Вие пак ще плачете, докато най-после дойде Гспод и ви превърне в човек, по образ и подобие свое. И вие пак ще се зарадвате. Колко години човек е плакал, страдал, докато е придобил днешната си форма! Затова, гледайте да не изгубите туй, което тъй трудно сте добили.- Някой казва: що ми трябва този живот! Не, този живот, който имаш е много ценен.

Та казвам: в тази велика заповед на единство трябва да дойдете до онова положение на самопознаване. Някои хора мислят, че са съвършени. Който е съвършен, не живее на Земята. Всички, които са дошли на Земята, те се доусъвършенстват. Ако някой каже, че е близо до съвършеството, разбирам, радвам се за това, но трябва да знае, че той още не е довършил курса на своето съвършенсто. Преди всичко човек трябва да има голямо смирение. Духовният човек трябва да бъде смирен! Когато той говори, неговата душа трябва да трепти от радост. Като вижда, че има страдания в света, той трябва да се радва, че може да работи за Бога. Когато виждам, че хората грешат, радвам се, че е дошло времето, когато Господ може да се изяви. Аз съм ви говорил много пъти за страданията и техния смисъл, сега няма пак да ви говоря, но казвам, има един велик закон, на който може да построите вашия живот, за да придобиете този вътрешен мир, тази вътрешна светилна и тази вътрешна свобода. Гордостта у човека, съзнанието му, че много знае, му пречи в живота. Докато човек не приеме великата истина в себе си, до тогава той е смъртен, живее в ограничение и няма достойнството на човек. Ако ти си един първокласен глупак, а мислиш, че знаеш много, утре ще те заведат в участъка, ще те набият и като излезеш от там, ще умреш сетен сиромах. Къде остава твоето знание? Ти ще кажеш: такъв е животът! Не, ако имаш истината, ще бъдеш свободен човек, търсен от всички. Ако имаш мъдрстта, ще носиш светлина за всички. Ако живееш един посредствен живот, без любов, твоят живот ще бъде живот на един вълк, на една мечка, на един паяк, на една трихина, на един скорпион и т.н. Питам тогава: какъв смисъл има този живот? Ако живееш в закона на любовта, това е животът на един ангел, на един светия, на един праведен човек.

Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам. Аз съм готов да им помогна, ако те повярват в Бога, а не в мене. Аз виждам, че те още не са си изучили урока, затова казвам: нека да поболедуват още, за да залюбят Бога. Ако някой иска първо да го излекувам и после да повярва в Бога, никога няма да го излекувам. Преди години дойде при мене един човек, иска да го лекувам. Казвам му: слушай приятелю, моите визити струват много скъпо. Колко искаш, 1000 лева? Не, повече! Колко тогава, 10000 лева? Повече! Ами 100000 лева? Повече! Готов ли си да дадеш всичкото си имане? Готов ли си да заложиш сърцето, ума и волята си и да служиш на Бога през целия си живот. Ако ти си готов на всичко това, ще те излекувам с една дума, но ако не устоиш на обещанието си, ще се схумиш и от тебе нищо няма да остане. Ние искаме хората да служат на великия идеал на любовта. Ние искаме хората да служат на великия идеал на мъдростта. Ние искаме хората да служат на великия идеал на истината. Ние искаме хората да служат на великия идеал на правдата. Ние искаме хората да служат на великия идеал на добродетелта и всички да бъдем велики музиканти и поети! И тогава като видиш един брат пред себе си, трябва да изпиташ едно трепетно чувство като че си пред Бога. А вие сега като се видите, хванете се за ръка и казвате: добре дошъл! След малко питате: кога ще си ходиш? Не, благородни сърца трябва да имат хората, сърца пълни с тази велика любов. Велики умове трябва имат хората! Всеки може да има този велик и свещен ум. Аз беседвах с вас миналата седмица за съвършенството, а сега ви проповядвам за вътрешното единство. Бъдете каквито искате, но се стремете към съвършенството, стремете се и към единството! В моите очи и вълкът по някой път се реформира. Аз съм виждал такива сцени, където вълкът като влезе в някоя кошара между овцете, погледне малко, позамисли се и казва: аз решавам от днес нататък да живея по-благороден живот! Човек не може ли да каже така? Може.

Ще ви приведа един пример, когато Араби-Шак бил повикан от руските князе на угощение. Един от руските князе го запитва: как ще ни обясните този стих от Евангелието, където се казва, че вълкът и агнето ще пасат заедно? Той им казва: вие сте вълците, а аз съм агнето. Ето сега вие ме храните! Значи стихът се изпълни. Това може да стане, когато хората живеят по закона на единството. Когато това единство действа в света, този стих ще бъде напълно приложим. Нека говорим всички искрено и чистосърдечно! Силата на една беседа не седи в онова вътрешно убеждение. Тя е нещо повече от убеждение. Силата й се съдържа в онази вътрешна светлина, в онзи вътрешен простор, в онова велико вътрешно самопожертване. Човек трябва да бъде един велик извор, който постоянно да извира. Човек трябва да бъде едно Слънце, което постоянно да пръска светлина. Човек трябва да съдържа в себе си, онази необятна широта и простор, в която всички сърца да се вместят. Когато някой ми говори за своята душа, аз разбирам цялата Вселена. Когато някой ми говори за божията мъдрост, аз разбирам всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва. Когато някой ми говори за божията истина, аз разбирам тази вътрешна свобода, която съществува между всички същества. Има светове, съществата на които са толкова напреднали, че постоянно отправят своите телескопи към Земята, радват се като гледат хората как се движат, радват се на тази малка планета Земя. Те се радват като гледат как хората се стремят нагоре и казват: ние ще им дадем подтик, ще им пратим своето благословение. Има много слънчеви и други системи, далеч от нас, които се интересуват за нас и за всички други същества на Земята. Например, Млечният път е една от тези системи. Вие ще кажете, че това са предположения. Да, за вас са предположения, но за мен са реалност. Един ден вие ще достигнете до степен да се съобщавате с тия планети и системи, тъй както сега хората се съобщават с Париж, Лондон и някои други места. Както днес хората разговарят едни с други на далечни разстояния, така и вие ще разговаряте със съществата от разните системи. Там има същества много по-разумни и с много по-висока култура, отколкото са тия на Земята. Вие ще кажете: да, в този случай животът действително има смисъл. Но сега вие още не сте готови, мозъкът ви няма туй устройство да издържа големи напрежения.

Сега, много от съвременните хора като заболеят, започват да виждат различни същества от невидимия свят, виждат много техни близки, заминали, които идват да ги вземат. Това обясняват с някакво разстройство в мозъчната система и казват: този човек е изгубил съзнание. Казвам: не, този човек се е оплел. В неговите идеи няма яснота. Същата опасност има за някои светски и религиозни хора, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в човека трябва да бъде свързано. Иначе, при такива блуждаещи мисли, с които те живеят, умът им може да изхвръкне. Когато дойдем до истинското здраве, всичко, което става с нас трябва да ни бъде ясно. Всички образи в съзнанието ни, трябва да бъдат отчетливи и разбрани. Когато виждаш нещо не е достатъчно само да го виждаш, но да го виждаш през очите на любовта, през очите на мъдростта и през очите на истината. Имаш ли тези три велики добродетели, няма никаква опасност от забъркване. Действаш ли обаче без тях, умът ти може да хвръкне. Светските хора сега страдат от безверие, а религиозните хора страдат от суеверие.

Аз ще направя едно уподобление: ако си млекопитающе и искаш да бъдеш свободен, краката ти трябва да бъдат дълги и здрави, за да бягаш. Ако си птица и искаш да бъдеш свободен, крилата ти трябва да бъдат здрави. Ако си човек и искаш да бъдеш свободен, трябва да бъдеш разумен. Следователно, бягането е за животните, хвъркането за птиците, а разумността за човека. Разумни трябва да бъдем в своето единство, за да придобием свободата си! Само по този начин ще я добием. Дълги години още ще я изучаваме. Мисълта, която ви оставям е: всеки от вас да вложи в себе си туй единство. То е като слънчевата светлина. Не се стремете да определяте какво нещо е Слънцето, а се ползвайте от светлината. Щом турите в ума си мисълта “ с вяра и единство”, този закон, тази заповед ще проработи във вас.

И тъй единство между всички хора, единство по любов, единство по мъдрост и единство по истина.

Беседа държана от Учителя на 28.02.1926 г. в гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help