Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Бъдете съвършени!

Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш небесни. Искайте, хлопайте и търсете!

Ще ви изнеса две положения за разбиране. В един стих от Евангелието се казва: бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш небесни! Второто положение се изразява в друг стих: искайте, хлопайте и търсете! Думата съвършенство представлява един незавършен акт, т.е. акт, който сам по себе си не може да се завърши. Съвършенството това е един вечен идеал не само на хората, но и на всички разумни същества. Той представлява външната страна. Идеалите са необходими в живота. Човек все таки трябва да се стреми към нещо, все трябва да има каква да е идея. От това гледище човек трябва да има една широка душа, т.е. той не трябва да бъде дребнав. Когато ние разискваме по някои обществени въпроси, или върху някои домашни въпроси, или върху някои духовни или морални въпроси, всякога има опасност да се породи някакво недоволство. Недоволството стои в дребнавостта или във вътрешната критика, или в критика на другите. Само критиката може да се превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство.

И тъй, ще имате предвид, че думата съвършенство означава един вътрешен последователен процес. Човек може да бъде съвършен в даден момент, но не може да бъде съвършен във всички моменти. Той може да бъде съвършен в своята специалност, а именно, той може да бъде съвършен като химик в своята лаборатория. Той може да бъде съвършен като богослов или като свещеник, или като проповедник. Той може да бъде съвършен като музикант. Той може да бъде съвършен като търговец и т.н. Някоя жена може да бъде съвършена като домакиня в дома си и т.н. Изобщо, човек може да бъде съвършен в своята специалност, каквато и да е тя. Като говорим за съвършенство, ние не подразбираме това съвършенство, за което хората говорят. Хората говорят за едно съвършенство, което не разбират. Казват за някого: ама той е съвършен. В какво? В обходата си, в характера си. Откъде знаете това? Че вие сте видели много малко нещо от този човек, видели сте само как се отнася външно, но вижте вътре какъв е, как се отнася със своите слуги. Той е съвършен отвън като дипломат, вие го виждате външно.

Та често в този смисъл и вие сте така съвършени. Има моменти, когато всеки от вас е съвършен. Съвършен е само за миг, но не и завинаги. Вие не можете завинаги да запазите това съвършенство. Благодарете, че не можете да го запазите завинаги! Защо? Ако вие можете да запазите туй състояние завинаги, не зная какво би станало с вас? Да мислим човека за съвършен и да не може да покаже това свое съвършенство, това е едно тежнение на човешкия дух. Под съвършенство аз разбирам простор, широта, най-голямата възможност, в която човек може да се прояви. Когато човек казва, че иска и може да се прояви, аз считам това като най-добра страна на живота. И наистина, само съвършения човек може да прояви любовта. Само съвършения човек може да прояви мъдростта. Само съвършения човек може да прояви истината. Само съвършения човек може да прояви правдата. Само съвършения човек може да прояви добродетелта.

Разбирайте съвършения човек в този смисъл, в какъвто аз го употребявам. Всички вие може да се проявите като съвършени, нищо не ви пречи. Никой от вас не може да се оправдае, че има нещо в живота, което му пречи, което го спира. Какво ви спира? Нищо. Че не може да направите това или онова, туй е една фикция. Това е едно самозаблуждение. Ако аз не мога да дигна 1000 кг на гърба си, това не показва моята слабост. Тези 1000 кг аз мога да ги дигна, но как? В продължение на известно време. По този начин аз ще мога да дигна не само 1000 кг, но и 10 000 кг, както и 100 000 кг па и милиони килограми. У човека обаче има едно тщеславие и той казва: чакай да видя, мога ли да вдигна 1000 кг изведнъж. И изведнъж мога да ги вдигна, но това е друг въпрос. Ако една мравка разглежда живота, тя ще го разглежда от свое становище. Някой ме пита: можеш ли да вдигнеш 1000 кг? Казвам: да, и 1000 кг и 10 милиона килограма мога да дигна изведнъж, но мравешки! Това вече е извъртане на въпроса. То е вече относителна сила.

Във втория стих се казва: искайте! Как трябва да се иска? Искането трябва да бъде разумно. Само разумният човек може да иска. Само разумният човек може да хлопа. Само разумният човек може да търси. Това са вътрешни положения на нещата, това са мярки. Човек трябва да се установи в какво трябва да вярва, към какво трябва да се стреми, какъв трябва да бъде неговия идеал? Той непременно трябва да се установи. Само тогава външният му живот може да стане красив. Сега някой може да каже: хлопам, но не ми отговарят. Казвам: така е, има условия в живота, когато може да хлопаш и да не ти отворят, а има условия в живота, когато при първото чукане ти отварят. Представете си, че аз отивам на гости някъде, където съм обещал да занеса една торба със звонкови монети. Ще ми отворят ли там? Да, там всички ме чакат. При първото похлопване още, веднага ми отварят и казват: той е! Но представете си, че аз отивам с един парабел някъде да обера някого. Как мислите, колко трябва да хлопам, за да ми отворят? Колкото и да тропам, доброволно няма да ми отворят. Следователно, ако вие искате невидимия свят да ви отвори, трябва да имате един вътрешен идеал. Идеите са, които дават вътрешен смисъл и красота на живота. Нашите шапки са направени съобразно нашите идеи. Нашите къщи са направени съобразно нашите идеи. Нашите училища са направени съобразно нашите идеи. Стоките в търговията са направени според нашите идеи. Нашите учители, нашите свещеници, всичко това е създадено съобразно нашите идеали. И след всичко това съвременните хора казват, че с идеали не се живее. Хлябът, който ядем сега, е създаден съобразно идеалите, с които живеем. Онзи орач, който оре земята също така има известни идеали. Даже и онази къртица, която рови земята има свои идеали. Онзи грънчар също тъй има известни идеали. Казват: само ние хората имаме идеали. Не, всички живи същества си имат идеали, само че идеалите им се различават.

Сега ние се спираме при човешките идеали и казваме: нека се даде възможност да се проявят всички разумни човешки идеали, които могат да дадат почва и условия на човешкото съзнание да се просвети, за да се дойде до онези истински идеали, които водят към постигане на божията любов. Щом се яви това съдържание в хората, тогава те ще имат един материал, от който ще се образуват разумните нишки, разумните връзки между тях. Не може да се образуват разумни вътрешни връзки между хората, докато не се създаде един висок идеал помежду им. Сегашните връзки между хората не почиват на много здрава основа. Следователно, ние имаме да работим още много. Не само връзките ви с другите хора не са здрави, но не са здрави още и връзките с невидимия свят, пък и връзките ви със самите вас не са още здрави. Някои ще кажат: здрави са нашите връзки, как не! Че вие още не сте се научили да пазите своя ум! Вие още не сте се научили да пазите своето сърце! Вие още не сте се научили да пазите своите дробове! Вие още не сте се научили да пазите своя стомах, своята храносмилателна система и т.н. Я вижте, какво означава това голямо количество лекари днес? Това показва, че съвременните хора са изгубили своя идеал, те са влязли в курника на грубия материализъм. Тъй наричам аз материализма днес.

И тъй, под думата съвършенство аз разбирам съвсем друго нещо. Представете си, че вие четете една книга като Библията, в която са изложени всички правила, методи и начини за разумно живеене във всяко отношение. Да допуснем, че съществува такава книга, в която са изложени истинските методи за правилно живеене. Всеки от вас ще може да намери цяр или правила за себе си в тази книга. Такава книга действително съществува в света, но дали вие я знаете, дали я признавате, това е един друг въпрос. Съществува такава книга, в която са изложени всички основни идейни правила как трябва да живее човек, в какво и да е отношение. Ти можеш да четеш тази съвършена книга, която се състои от хиляди и милиони листи и не мисли, че като обърнеш един лист от тази книга, цялата си я прочел. Ти казваш: аз чета тази книга. Казвам: много добре, но това още не показва, че си я прочел цялата. Питам едного: на кой лист четеш? На първия. Питам втори: на кой лист четеш? На втория. Питам трети: на кой лист четеш? На третия. Други питам: на кой лист четете вие? Те казват: на четвърти, на пети, на шести и т.н. Всички четат тази книга на съвършенството, но още не са съвършени. Тази книга аз наричам “Книга на разумния живот”. Щом я четеш, значи ти съзнаваш нещата. Имаш ли известни страдания, това показва, че ти съзнаваш своето несъвършенство и си недоволен от себе си. Всеки човек има един идеал. Какъв е идеалът на търговеца? Идеалът на търговеца е пари и стока. Какъв е идеалът на един адвокат? Идеалът на един адвокат е да разбира законите и правилата, да може да ги складира в своя ум, за което трябва да има отлична памет, а същевременно и да има повече клиенти. Какъв е идеалът на един лекар? Да има повече пациенти и колкото повече, толкова по-добре. При това той желае да бъде такъв лекар, че където влезе, да има една магическа пръчица, със силата на която да направи всичко изведнъж и всички да казват за него: този лекар има изкуство! Където влезе на всички помага. Какъв е идеалът на една шивачка? Ние като отидем при една шивачка, не искаме тя да се изправи пред нас и да ни се кланя, но искаме да ни скрои и ушие дрехата хубаво, а след това може да прави поклони, колкото иска. Не ушие ли дрехата добре, никакви поклони не помагат. Като отидем при един адвокат, какво искаме? Не искаме да ни прави поклони, а искаме да спечели нашето дело. Ако спечели, и ние и той можем да правим колкото искаме поклони, но ако изгубим делото, ще махнем с ръката си и ще кажем: знаем ние този адвокат, не го искаме повече. Онзи философ, който пише по някакъв въпрос, трябва да владее този материал, за да може да го изложи.

Та всички обикновени хора наричат великите хора “чукари”, тъй ги уподобяват. Те казват, че всеки велик човек е един чукар или един планински връх, повече или по-малко висок, който складира в себе си всичката благодат. Между тия чукари има долини и полета. Някои хора сега са по тия чукари, по тия високи планински върхове. Други остават незабелязани, понеже се намират по тия долини и полета. Питам: между тия чукари или между тия високи планински върхове и между тия долини и полета има ли някакво съотношение? Има разбира се. Представете си, че нашата Земя беше навсякъде валчеста, никъде нямаше тия чукари и високи планински върхове, какво щеше да бъде нейното положение? Земята щеше да бъде обиколена навсякъде с вода. Обаче, онези същества, които са създали Земята, както и онзи, който я създал са направили и високите и ниските места по нея. Като казвам онези, които са я създали и онзи, който я създал искам да употребя думите единство и множество като свойства на Бога. Това са две идеи, които аз свързвам, защото според мене единство има само в Бога и множество има само в Бога. Когато единството иска да прояви своята сила, то се проявява в множеството. И когато множеството иска да прояви своето сцепление или връзка, която съществува между него, то се проявява в единството, за да покаже, че източникът на всички същества е един и същ.

Защо хората са слаби и умират? Защото като се отделят от единството, от Бога, отричат го от себе си, а по този начин се отричат от себе си. При това като се отделят от единството, отричат и мнозинството и казват: с много не може да се живее. Тогава, според тях излиза следното: с един не можеш да живееш, с много също не можеш да живееш, остава да живееш само със себе си. Щом дойдеш до положението да живееш само със себе си, ти ще приличаш на една мокра кокошка. Всеки от вас, който живее сам и който отрича тия две идеи, той прилича на омокрена кокошка, нищо повече. И тогава никакъв идеал не можете да постигнете, никаква наука, никакво щастие. В какво седи хубавото и красивото в света? Той е един въпрос, който тепърва се разработва. Досега, както и в миналото, имаше много неща, които ви радваха, но сега като минавате в тази нова фаза на живота, какво може да ви радва? Сега може да ви радва само единството. Под единство аз разбирам да имаш онзи вътрешен възвишен живот, да имаш съприкосновение с едно разумно същество, на което основните качества да бъдат любов, мъдрост и истина. При това туй същество да бъде толкова разумно, че във всеки случай да ти бъде като другар, с когото можеш да споделиш известни идеи, известни мисли.

Съвършенството, към което се стреми всяка душа, учените хора го намират в човешкия строеж. Те искат да докажат, че човек е създаден чудно, а религиозните хора се спират върху този въпрос и често казват, че човек бил чудно и страшно създание. Че е чудно създание, тъй е, но че е страшно, с това не съм съгласен. Онзи, който е превеждал думата страх, не я употребил сполучливо. Страхът се появил, когато енергията в своите проявления е била чрезмерно силна. Значи, страхът се е появил или вследствие на голяма сила, на чрезмерна енергия или вследствие неизвестността на нещата. Аз пък бих казал, че човек е едно разумно и красиво създание. Всеки съвършен човек трябва да знае как е устроен неговия мозък, неговите уши, неговите очи и прочие. Аз не говоря за онези външни уши, но той трябва да знае как е устроен онзи вътрешен апарат за слушане, как е устроена говорителната система. Той трябва да проучи тази сложност на прояви. Сега ние минаваме покрай нещата, проучваме ги, но все отвън. Искаме по този начин да подобрим положението на обществата, да подобрим света, но трябва да се знае, че светът не може да се подобри отвън, а отвътре. Чудни са съвременните хора като искат да подобрят нещата отвън, по един механически начин. Чудно е, когато един механик иска да изобрети нещо изведнъж. Той дълго време мисли върху известна идея, върху известен принцип, докато най-после започват в ума му, да се търкалят онези малки колелца, онези части от машината, онези плоскости. Цели образи рисува той в ума си и едва след 20 години изнася своята идея навън. Идея има в този човек!

Сега и ние искаме да подобрим света. Този свят трябва да се подобри вътре в нас, във всеки поотделно, всеки за себе си да го пресъздаде. Или казано на друг език, той трябва да копира нещата. Съвършеният свят създава нещата, а нам предстои да ги копираме. Онзи механик, който изработил нещо, не го е копирал изведнъж. Той е мислил дълго време, изучавал я небесната механика и когато успял да копира в ума си известни идеи, когато най-после ги оформил напълно в себе си, тогава ги изнася на бял свят. Вие се лъжете ако мислите, че този механик сам е измислил тия неща. Питам ви: вашата механика откъде е знаела всичко това, с което днес разполага. Ами вие като не бяхте на Земята, с каква механика се движеше Земята? Вижте колко умно са устроени всички Слънчеви системи, които съществуват днес!

Казват за някого: този човек е отличен човек. Оставете вашата философия! Преди да съществуваше вашата философия, имаше друга една философия, която създаде всички Слънчеви системи. Днес всички умни хора, които живеят в курниците на грубия материализъм, страдат благодарение на този материализъм именно, понеже той със своя морал отричаше единството. На него се дължат всички страдания на съвременното човечество, чрез които днес си изкупуват греховете. Като казвам, че в света има материалисти, този упрек хвърлям навсякъде, защото материалисти има в църквите, и в домовете и между учените. Този груб материализъм съществува навсякъде. Между свещеници, проповедници и богослови има материалисти. Между майки и бащи има материалсти. Между учени и философи има също тъй големи материалисти. Аз не визирам само известен род хора, но казвам, че всеки човек, у когото няма възвишен идеал, чрез който да разбира какво нещо е единството, какво нещо е множеството, какво нещо е да обича своите ближни, идеалът на такъв човек е подобен на този на материалиста. Та ние сме дошли до едно положение да искаме да живеем на Земята. И право е, идеал е това. Аз уважавам всеки човек, който иска да живее. Животът е най-хубавия стремеж у човека и у всяко живо същество. Да искам да живея, това е съзнание. След като човек пожелае да живее, той ще дойде до ред други идеи, които пък ще го доведат до прекрасни, красиви положения в живота. Тогава аз казвам: какво трябва да направим, за да се живее разумно? За да живее човек разумно, трябва да знае как да черпи онези богатства, които съществуват в природата. Той трябва разумно да приеме своето богатство, откъдето е определен. Ето например българите сега ходят да хлопат в странство за пари. Те нямат пари и казват: между търговците е настанала голяма криза. Искат да направят един заем отвън, но хората не им вярват, не им дават. Това са финансови тънкости, които се спазват. Има нещо, поради което не им дават заем. Българите от ред години хлопат за пари. Добре, щом ние искаме да живеем, нека направим един заем от природата. Като говоря за природата, аз подразбирам едно общество. Под думата природа в моя ум всякога възниква една особена идея. Природата представлява една съвкупност от всички разумни същества. Те направляват целия сегашен Космос. Това аз наричам разумна природа. Деятелността на всички тия същества е така разпределена, че всяко същество знае, как да работи, какво да работи и по кое време да работи. Тези съвършени същества по някой път могат да направят някои малки погрешки, които науката нарича изключения, а аз наричам опущения. Тези същества макар и съвършени, има какво да учат, при това учене те могат да сгрешат нещо. Понеже и вие влизате в тази жива природа, по някой път тия съвършени същества турят и вас на работа, та като направите някоя погрешка, тя се отразява и върху тяхната дейност, защото всички представляваме помежду си скачени съдове. Тези същества са толкова деятелни, че каквото и да стане, каквато погрешка и да се направи, в края на краищата те я изправят. Те бързо изправят нещата с един магически жест. Тези погрешки идват по закона на свободата, понеже всички ние трябва да живеем в свободата. Знаете ли какво нещо е да живеем по закона на свободата? Да живееш по закона на свободата значи всеки момент да знаеш, какво трябва да правиш, да можеш математически да разпределиш, какви съществуващи мерки да вземеш за нещата. Представете си, какви тънки умове се изискват за това! Представете си, какви схващания имат те за нещата!

Да се върнем към въпроса, защо с тази философия ние ще отидем толкова далеч, ще се намерим като петел в кълчища, няма да можем да излезем навън. Сега вие ще кажете: ние искаме реалното в живота, хляб искаме! А колкото се отнася до това, че имало такива разумни същества, това ни най-малко не ни интересува. Да ето, аз ви казвам как трябва да се нахраните. Аз подлагам това учение на един свещен опит, който и вие трябва да направите. Това учение е един път, който аз ви соча. Този път не е лъжлив. Това учение не е една лъжлива философия, но то е едно идейно учение без погрешки. Вие можете да направите опити и да се уверите. Като казвам, че това учение е идейно, не мислете, че като направите първия опит и не сполучите сте се излъгали и да кажете: той само така проповядва, излъга ни той нас. Не приятели, ако един механик е учил при някой виден учител цели 20 години и след това нищо не може да направи, къде седи грешката? Къде е вината? В него самия. Той не е учил както трябва. Може да е някой механик, може да е някой пророк, но всички трябва да учат. Пророците са учили докато са дошли до тези знания. Често съвременните религиозни хора казват: Господ взел един говедар и го направил пророк. Турците имат следната поговорка за случая: и да видиш и да чуеш, пак не вярвай! Тъй било, ще вземат един човек от говедата и пророк ще го направят. Лесно става това! Але-пасе хоп! Не е така. Нещата в света стават разумно. Ние трябва да знаем законите за това. Този пророк преди да е станал такъв е бил способен човек. Учителите са го взели от говедата, но цели 20 години най-малко той е учил и след това той е станал пророк. Да станеш пророк не е тъй лесно. Това, че той бил взет направо от своя занаят на говедар, от едно най-долно положение, то е само едно насърчение. Какво лошо има в това, че някой бил говедар. Нищо лощо няма. Този пророк по погрешка е отишъл при говедата, затова Учителите са го извадили от това място като му казват: не ти е мястото тук. Тъй правят и с диаманта. Изравят го от земята, шлифоват го и го използват. Ценен е вече той. Опасността да бъде някой говедар седи в това, че говедата имат особено ниски вибрации. Техният живот е на особен ключ и с това влияят на своя говедар. В техния живот има едно ужасно противоречие и когато човек стане говедар, постепенно започва да се приспособява към вибрациите, към вълните на своите говеда и след 20 години той и говедата му започват да си приличат, този човек огрубява. Често той взима кривака си, че на едно от говедата счупва рогата, на друго от говедата счупва рогата и не иска да знае за нищо. И говедата започват да постъпват като него: виждаш едно животно ритнало друго, после второ, трето и т.н. Не само това, но и лицето на този говедар заприличва на говедата, ако той ги обича. Между каквито живееш, такъв ставаш казва пословицата.

Та в това отношение като живеете в това общество, трябва да се стремите да възприемете от него всичко това, което е възвишено и благородно и да го прилагате. А всичко онова от обществото, което е вредно за времето, туряйте настрана! Пазете се за самите вас! Аз наричам тия последните неща неприложими. Те са остатъци, те са атавизъм, опити на човешката мъдрост. Такива неща има и в науката, и в религията, и в обществения живот и в домашния живот. Затова ще се върнем към онова положение на нещата, което е вложено във вас. Всеки трябва да знае, че начините и методите за приложение се намират в самия него, а само за онези семена, които се намират вложени във вашата душа и във вашия организъм се изискват външни условия, които да спомогнат за тяхното израстване. За пример, вие слушате някой виден музикант, но трябва да знаете, че не е учителят му, който го е направил музикант. Той е музикант, благодарение на онези дарби, които са вложени в него. Учителят само подпомага. Всеки човек, който е музикант, челото му го издава за такъв. Степента на развитието на неговите музикални органи показва доколко той е музикант, доколко той може да твори или не, доколко той е един обикновен или един велик музикант. Това се определя от широчината на челото му, или от издадеността на музикалния му орган или пък от нишките и дължината на слуховите нерви. И ред още съчетания определят по-нататък неговата творческа способност и сила като музикант. Другаде виждаме някои хора, които искат да имат нежна, деликатна обхода към другите. Това е отлично чувство, но у всички хора не е еднакво развито.

Тогава, аз определям хората в това отношение на четири категории. Първо хора, на които животът се движи в кръг, кръгообразни типове. Второ хора, на които животът се движи в спирала, спиралообразни типове. Трето хора, на които животът е радиален, тъй както радиусите в една окръжност. И най-после четвъртата категория хора, на които животът се движи по начупени линии. Аз имам съвсем друго понятие от вашето за начупената и кривата линия. Когато казвам, че някой човек се движи по крива линия, аз подразбирам, че той при известни условия трябва да се огъне, тъй както Земята някъде се огъва, а на някои места е изпъкнала. Ако си един връх, ти ще се огънеш при известни условия и ще станеш малко валчест. В растенията има такова огъване. Някъде пък трябва да се пречупиш. Да се огънеш, аз разбирам да бъдеш перпендикулярен на своето движение, да измениш първата си посока. И наистина, ако не можеш да постигнеш известни идеи по един начин, ще вземеш точно перпендикулярно движение на първото, ще вземеш точно противоположно движение на първото, ще се движиш по обратна посока на тази, по която си вървял. И тогава казвам, мъжете трябва да се пречупват, а жените трябва да се огъват. Господарите трябва да се пречупват, а слугите трябва да се огъват. Учените и духовните хора трябва да вървят по спирална линия и да се проявяват радиоактивни, т.е. те трябва да имат светлина.

Сега, това изяснение е мъчно за разбиране. Това са форми, това са външни линии. Да се свърже една крива линия с един вътрешен душевен акт, това не е лесно за разбиране. Когато човек огрубява, лицето му става продълговато, тия криви линии се изгубват и се образуват прави и начупени линии. Тогава той е като една динамическа машина или като една бомба, готова да се пръсне. Когато седне на някой стол, постоянно се движи на него, върти се, няма никакво търпение. Постоянно бърза, уж някаква бърза идея има като някой американец. Не че има някаква идея, но тъй бърза човекът, няма търпение. Такъв човек трябва да използва тия сили. Той през където мине си отваря път. Ако си вземе билет или ако отиде в някоя бакалница за захар, ще пререди всички и пръв ще излезе. Където и да отиде той, било като адвокат или като свещеник, навсякъде ще прояви своето естество. Казват за него: много груб човек е този. Не, не е груб, но такова му е естеството. Той казва: аз нямам време да чакам. Изобщо, в това отношение англичаните казват за такива хора, че са марсианци, обичат да воюват. Тия хора искат да се проявят. Не е лошо това, но трябва да се знае, че в природата не съществува само един начин за проявление. При меките характери, туй което обединява, което примирява, което дава вътрешен смисъл е изразено в кривите линии. Тия криви линии придават известна красота на човешкото лице. Такива лица са приятни за гледане, създават известно вдъхновение. В устата им и в брадата им има нещо приятно. Челото и лицето им имат приятно строение, на лицето им играе приятна усмивка.

Няма да се спирам върху тия тънкости, но искам да ви обърна внимание на това, че има известни математически линии, които са разумни линии. Върху лицето на човека те представляват писмо. Например, честността у човека, не тази обикновена честност, а онази по-висша честност се изразява на челото му. Честният човек ти не можеш да накараш да си вземе думата назад. Каквото обещание даде, ще го изпълни. Българинът и той горкият обича да бъде точен, но неговият часовник е другояче направен. Той като обещае да отиде някъде, поне половин час ще закъснее. И като пристигне ще почне да се извинява и ще каже: моля, да ме извините, че закъснях, гости имах. Това, че имал гости не е извинение. Той трябва да им каже: добре дошли, да им се извини и да си излезе, но да остане точен на думата си. Англичанинът като обещае да направи нещо и гости да му дойдат, той се извинява като им казва: господа, ще ме извините, в толкова часа имам обещание да се срещна с едно лице, затова ще изляза. У нас обаче, ако речеш да се извиниш на гостите, те ще кажат: няма нищо, постойте малко тук, онзи нека ви почака. И българинът уж по часовник се води, но всякога закъснява, а после се извинява. Разумните същества, живата природа изобщо е много точна в своите действия. Разуните същества абсолютно не се извиняват. Те казват: всеки трябва да бъде точно навреме, нищо повече, нито по-късно, нито по-рано. Природата казва: ние не приемаме хора, които не чакат при вратата. Ние не приемаме хора, които закъсняват. Онези, които не чакат, толкова по-зле за тях. Колкото по-рано отиваш, толкова е по-добре, а колкото по-късно, толкоз по-зле за тебе.

Ние съвременните хора, сме от тези, които постоянно отлагат. И англичаните отлагат. Казвам: българите правят една погрешка външно, а англичаните вътрешно. Ще ви кажа къде я правят. Да допуснем, че аз съм дал обещание да направя някому едно добро, но не го направя навреме. Невидимият свят вече счита, че не съм устоял на думата си. Мислите ли, че Англия и Германия, които можеха да направят някои неща във време на войната, за да се избегнат тия кръвопролития и не ги направиха не са отговорни? Отговорни са. Разумните същества ги държат отговорни за това нещо. Ако направят това, което са обещали, добре. Ако не го направят, за тях е лошото. Тези свещеници, служители на Бога, както и папата в Рим можеха да направят много нещо за избягване на войната, но те си казаха: е, за благото на църквата. Да, имат си те своите съображения, но казвам, че благото на църквата седи по-долу от благото на Царството божие. Аз уважавам благото на всеки, но трябва да знаете един по-възвишен идеал. Той е благото на Царството божие и от това благо зависи щастието на всеки народ. Върви ли се по този идеал, ще бъде добре за всеки народ и за англичаните, и за германците и за американците. Това е една идея, която трябва да се вложи в умовете на всички верующи хора. Честният човек носи своя образ. Питат някого: честен ли си? Той казва: вижте ми главата, вижте ми ръцете. Вие ще му кажете: нека видим какво пишат вестниците за тебе! Не, има учени хора, хиромантици, които четат по ръцете. Има учени хора, физиономисти, които четат по лицето. Има учени хора, астролози, които четат по звездите. Казват някому: ама ти се криеш. Не, няма нищо в света скрито покрито. Скрито покрито има само за глупавите хора. За умните хора няма нищо скрито покрито. В тази свещена книга всичко е открито. В човешкото лице има написани квадрати и ред други неща, които обикновените физиогномисти не виждат. По лицето на човека има пори, известни линии, известна квадратура и всичко това си има смисъл. У някои хора ръцете са устроени по един начин, а у други по друг начин. Защо са така устроени? Съответствие има между всички линии, които определят характера на човека. Каквато е ръката, такъв е и стомахът. Каквато е ръката, такива са и дробовете, такива са и ушите и т.н. Всякога между частите на тялото има известно съответствие, което отговаря на известни качества в човека. Ако човекът е разумен и досетлив, на това отговаря устройството на частите на тялото му. Ако той е художник, музикант или поет или общественик, във всички части на тялото му има съответствие.

Всеки човек има особено устроен лоб. Всеки човек има особено лице. Всички хора се различават по своята проява и всеки човек като влезе в едно религиозно общество започва да мисли, как да прояви Христовото учение и как да го приложи? Как да приложим Христовото учение, че да подобрим обществото, да подобрим живота си? Христос на времето си не е дал всички обяснения за живота. Някои мислят, че Христос е разрешил всички въпроси. Не е така. Някои от пророците са казали много неща. Христос също, но има неща, които не са казани. Вярно е, че пророците са казали много работи, но за в бъдеще има да се кажат още хиляди неща, не всичко е казано. Казват: как да не е казано? Как, нима Свещената книга не съдържа всичко? Не е напечатано всичко в тази книга. Аз често правя възражения на правоверните, които казват, че Христос е казал всичко. Питам: имате ли всички речи на Христа? Нямаме ги. Имате ли всичко, което са казали пророците? Нямаме го. Имаме ли всичко това, което много умни, учени хора са казали? Къде се тия хиляди неща? Пазят се в хранилището на тази велика книга на живота. Няма умни неща казани в света, които да не са запазени. Има определени хора, писали, които каквото чуят, дори от вас казано, стига да им харесва, веднага го отбелязват, както правят тук моите стенографи. Един ден ще ти кажат: преди толкова и толкова години, ти направи това, каза това и т.н. Тъй щото, ако влезете в тази велика библиотека на живота, ще видите ред ваши съществувания от миналото, ще видите как сте живяли и как сте действали. Веднага целият ви сегашен живот ще стане ясен. Вие не вярвате в това, но то ще дойде. Един ден вие ще влезете в тази велика библиотека, но само от едно нещо ще ви предпазя: гледайте кандилниците ви и маслениците ви да бъдат пълни с масло, защото е казано, че комуто масленицата не е пълна, т.е. комуто глават не е пълна със знания, няма да бъде приет в Царството божие. Аз не считам за знание това, да бъдеш натоварен като камила. Това не е знание. Аз наричам знание, да знаеш къде има заровено богатство в земята и да се ползваш от него всеки момент, но разумно. Има хора в света, които знаят къде има заровено богатство, но те са много честни. Такъв човек си има една магическа пръчица, направена от мед. Той я взема в ръката си, държи я на това място, където предполага да има пари и наистина тази пръчица започва да се извива към тази страна, където са парите. Той познава на каква дълбочина в земята е златото, взема си злато колкото му е нужно и пак заравя откритото място. Вие ще кажете, че аз ви залъгвам. Това не е залъгалка, това е факт. Ето и учените хора започнаха с тези магически тояжки да намират къде има златни жили в земята.

Та казвам: всеки от вас трябва да има такава магическа тояжка! Неговият ум трябва да бъде пълен с това божествено знание. И когато една светла идея се лансира от някъде, възприемете я, откъдето и да е тя. Приемете я на радостно сърце. Не чакайте да добиете нищо голямо, пари или какво да е друго. Не гледайте материалистически на нещата. Радвайте се за вашите знания! Всяка сутрин като погледна към Слънцето, което изгрява, аз изпитвам голяма радост. Знаете ли какво богатство се крие в това Слънце? Може би първите лъчи на това Слънце да ви подтикнат към един възвишен живот и като се върнете в дома си, може би вашия живот ще се подобри.

Казва се в Писанието: бъдете съвършени! Ако вие бихте турили тази идея в ума си, като ставате всяка сутрин да казвате: аз ще бъда съвършен, това е идеалът на моя живот! Вие наистина ще успеете в това. Ама може да ви каже някой: ти си нервен човек, ти не живееш добре с жена си. Ти си кажи в ума: нищо, аз ще бъда съвършен! Ама ти не си изплатил още дълговете си. Знаеш ли какво мнение имат хората за тебе? Ти ще си кажеш: нищо, аз ще бъда съвършен! Ама ти не си добър музикант. Нищо, аз ще бъда съвършен! Ама ти не знаеш нищо, ти си прост. Нищо, аз ще бъда съвършен! Който повтаря често тия думи в себе си, те са една велика сила, която повдига. Ще бъдете съвършени се казва в Писанието, както е съвършен и Отец ваш небесен. Кой е съвършен? Господ до сега обезсърчил ли се е от вашите грехове? Господ досега обезсърчил ли се е от Земята? Не, той не се е обезсърчил от нищо. Изпраща ни светлина, изпраща ни звездите, изпраща ни Слънцето, приготвя храна за всички. Човек трябва да иска, но да иска разумно. Когато изискваме разумно, всеки е готов да ни го даде, да ни услужи. Разумният човек е способен човек. Когато някой учител по музика види онзи ученик, когото природата е надарила, който е работил в миналото, той веднага познава, че може да свири. И ако този учител има две цигулки и ученикът му поиска едната, той веднага му я дава. Защо? Защото неговото искане е разумно. Ако ученикът знае да рисува и учителят му разполага с четки и бои, с масла и с ред други принадлежности и ученикът поиска нещо от Учителя си, той веднага му казва: вземи! Защо? Защото неговото искане е разумно. На разумното, на красивото, на хубавото ние сме готови веднага да услужим. Мога да ви приведа ред такива примери, където хора с най-затворени сърца при едно разумно искане са в състояние да отворят сърцата си и да направят хиляди жертви. Така се отварят човешките сърца.

Та вие ще турите в себе си мисълта: аз ще бъда съвършен! Това е необходимо за вас, понеже в живота, в който живеете, ще се явят хиляди обезсърчения. Най-първо ще започнете да изучавата вашите деца. Не си правете илюзии за вашите деца. Не им туряйте дарби, каквито те нямат. Не очаквайте да се проявят другояче освен, каквито са. Вашите деца засега ще проявят точно такъв живот, какъвто им е даден. И вие самите не може да проявите друг живот, освен този, който ви е даден. За в бъдеще вашите деца ще бъдат други, също тъй и вие ще можете да проявите други качества. За сега вашият живот е само един лист от тази съвършена книга. Ще го прочетете и ще проявите това, което е написано на него. За в бъдеще ще бъдете друг някой лист. Следователно, вие ще изучавате себе си, ще изучавате и живота на вашите ближни. И с който човек влезете в съприкосновение, ще постъпите според учението за съвършенството. Изисква се от вас като срещнеш един разумен човек на пътя си, да обърнеш сърцето си към него и да си кажеш: благодаря, че срещнах този разумен човек. Като срещна на пътя си този човек, аз го познавам без да му кажа нито една дума. После като срещна едно плачещо същество казвам: аз съм с тебе. Вземам половината от неговите скърби и си заминавам. Това същество ще се зарадва и казва: срещнах един разумен човек, който има същите схващания за живота, каквито имам и аз. Това е любовта. Любовта не борави с много думи. Това същество плаче там. И аз без да искам изпитвам съжаление към него. Това е едно проявление на любовта. Това, че съм срещнал този човек е една привилегия за мен. Без да искам, без да правя някакво усилие моето сърце се разтваря и тази душа чувства любовта.

Та казвам: вие имате поне един случай в живота си да проявите вашето съвършенство. Съвършеният човек помага на другите. Вие казвате: аз не мога да помагам, аз не съм съвършен. Това е самоизмама. Когато някой казва, че не е съвършен питам: постъпваш ли съобразно волята божия? Несъвършен си, ако не постъпваш съобразно волята божия. Съвършен си, ако постъпваш съобразно волята божия. Писанието казва: бъдете съвършени! Там не се казва, че ти си съвършен. То не е едно съвършеното действие, а продължава и за в бъдеще. Ти сега само започни! Ама аз не съм съвършен. Вложиш ли тази мисъл в себе си, ти ще спреш правия развой на твоето сърце, на твоя ум и на твоята воля и в тебе ще се зароди едно объркано състояние. Ще усетиш главоболие, ревматизъм, бодеж в стомаха си и т.н. След едно такова отказване ще се явят при тебе на консулт десет лекари.

Всички съвременни хора страдат от отричане на идейния живот в себе си. Навсякъде казват: пари трябват! Хубаво, не съм против парите, но това е идея, която е израстнала в човека и съответства на онзи труд, който е излязъл от нас. Ние хората седим зад парите. Парите имат стойност за нас, понеже ние ги проектираме. Ако хората не дават цена на златото и то няма да бъде ценно и парите нямат да бъдат ценни. Следователно, парите това сме ние. Общественият живот, това сме ние. Религията и науката, това сме ние. Казват: ти вярваш ли в тази религия? Религията не съществува извън човека. Науката не съществува извън човека. Любовта не съществува извън човека. Мъдростта не съществува извън човека. Истината не съществува извън човека. Всички тия неща съществуват само у човека. Има някои неща материални отвън, които са емблеми.

Някои казва: аз вярвам в еди коя си религия. Вярвям в Христа. Христос и неговото учение са едно и също нещо. В мъртвият свят не съществува Христово учение. В живия, в разумния свят под “Христа” ние разбираме божественото, неизменното, идеалното, което означава единство и множество, което и в своето единство е едно и в своето множество е едно, няма различия в него. Ако едно от тия възвишени същества би слязло на Земята, то ще слезе като слуга. Ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голямо смирение има в тези същества! Ако пратят на изпит във вашия дом за една седмица само, то ще слезе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселост и след седмица ще изчезне като казва: аз имам работа, трябва да замина! В неговия ум има благородство! Като влезе във вашия дом ще ви остави мир и радост. Всички ще кажат: много добър е този слуга, дано остане за по дълго време да ни пошета.

Ние съвременните хора, които имаме аристократически, или обществени или религиозни, или научни, или философски идеи, като вървим по пътя за много хубави се представяме. Аз бих желал хората да се представят така, но и всяка една работа трябва да се извърши присърце. Казват хората за мен: той там омагьосва тия хора, омотава ги. Не, аз казвам на хората: бъдете съвършени! Омотавам хората в истината, а ги размотавам от лъжата. Омотавам хората в любовта, а ги размотавам от омразата. Омотавам хората в мъдростта, а ги размотавам от тяхната глупост и безумие. Туй върша аз, но да ми казват, че омотавам хората в лъжа, в безумие, в глупости, не приемам. Аз не съм от тези, които могат да внушат това. Аз зная истината. Всеки от вас трябва да бъде честен в себе си. Това е човещина. Честен трябва да бъде човек.

Има един идеал за мене: Господ живее в мене и аз живея в него. Като срещна хората, аз ги държа в сърцето си и аз живея в тях. Искам те да бъдат така, както и аз. Не е въпрос до стойка и до облекло, но до вътрешно разположение. Искам хората да бъдат разумни, щастливи, да имат всички блага сегашни и бъдещи, които и аз имам. Да имат всички възможности, които Бог ми е дал. Да имат културата не на хората, а на ония възвишени същества, защото само по този начин ще можем да минем в тази Земя, към която се стремим.

Та казвам на всеки от вас, че няма вече скрито покрито! Всеки от вас носи своето свидетелство. И за в бъдеще като дойде у дома ти един слуга, той няма да носи своето препоръчително писмо, но ще носи своето свидетелство и ще каже: ето, чети сега по моето лице! И ти ще четеш по лицето му, по очите му, по веждите му, по ръцете му и най-после ще кажеш: доволен съм от тебе. Препоръката, която ми представяш е добра. Ти можеш да останеш при мен, ето ти службата. Това е един начин, по който се съкращава времето. Тогава и той ще каже: чакай господарю, да видя дали аз ще мога да живея с тебе. Ако и той намери, че господарят е такъв какъвто трябва, ще каже: много благодаря, че намерих такъв господар.

Казвам: ние трябва да бъдем доблестни, да изповядваме погрешките си един на друг, да ги признаваме. Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин. Ще ме извините, ако има някой между вас на име Тричко или Марин. Цели 20 години прекарал Марин при дядо Тричко, но дядото бил много скържав, стиснат, та постоянно използвал Марина. Най-после Марин започва да краде. Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин взема една крина жито от него, утре друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо. И дядо Тричко обирал Марина като го използвал, но и Марин го обирал. Обаче, един ден Марин си купил едно Евангелие и започнал да чете. Тъй, както четял, казва си най-после: лошо направих аз, тъй не се живее. Един ден отива при дядо Тричко и му казва: слушай дядо Тричко, много зле постъпих аз по отношение на тебе. Аз от известно време взех да те обирам. Днес си пооткрадна жито от хамбара ти, утре друго нещо, но така не се живее. Това не е живот. Аз тръгнах вече в нов път и не искам да живея по старому! Дядо Тричко му казва: е, синко, ти не направи добре, но и аз знаеш ли колко ти изядох? Я вземи да прочетеш колко време си служил, колко ти се пада и колко си получил? Изважда кесията си и му заплаща всичко като му казва: за в бъдеще ще ми станеш син, ще бъдеш мой храненик. Такъв дядо Тричко и такъв Марин трябват на света. Това са идеали. Аз бих желал за в бъдеще в България да има такива дядо Тричковци и Мариновци.

Беседа държана от Учителя на 21.02.1926 г. в гр.София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help