Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Сгъване и пречупване

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление

Има едно положение, при което човек постоянно се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба или не го е опекла, свършила ли си е добре работата? Ако шивачката е ушила дрехите си през куп за грош, добре ли е свършила работата си? И ако вие чакате Ангелите да дойдат от Небето, та да ви вземат на ръце, да ви дадат китара и да ви наградят с венци на главите, готови ли ще бъдете за това положение? Желанието ви е отлично, но на човек, който не знае да свири, може ли да му се тури в ръцете китара, и на една глупава глава може ли да се турят венци? Разбирам глава, но разумна!

Сега аз ви говоря това според степента на вашето развитие. Когато пожелаете да тъчете и отидете най-напред при една учителка, владееща това изкуство, която ви обяснява как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате, че разбирате и тя ви оставя сами, но ако не сте се научили, ще плачете върху стана. Сега трябва да знаете, че Учителя няма да бъде постоянно между вас - един ден ще останете сами и тогава ще ви видим.

Има две неща, които са потребни за вас: мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръга, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля - какво трябва да се прави с волята ви? Да се пречупи. Но кога? Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи - това и за мъжете, и за жените е вярно. Ако една жена е тръгнала по кривия път, трябва да се прегъне правилно. Прегъването е преминаване от едно състояние в друго - само тогава има огъване, само при една огъната линия може да има Живот. Някой казва: „Аз не искам да се огъвам" - при обикновения живот няма огъване, но при преминаване от едно състояние към друго, от физическия към духовния Живот непременно трябва да има едно огъване, това е в реда на нещата. Ако Земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? Ако Земята беше останала валчеста като топка, нищо не би израснало на нея - щеше да бъде навсякъде равномерно покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея. Но Земята се огъна и образува долините, Земята се пречупи и образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини - така ще дадете условия за развитието на вашия Живот.

Думата пречупване и днес се схваща криво. Пречупване значи, когато вървиш точно в една посока, да вземеш посока, перпендикулярна на първото движение. Следователно това са качества или методи на самия Живот.

Мнозина от вас трябва да се огънете и то трябва да се огънете на място, където е необходимо, а не навсякъде. Трябва да се огънете хубаво на необходимото място, за да се образува там един континент. Трябва да се пречупите точно там, където може да се образува един планински връх, подобен на хималайските, и в този висок връх може да се зародят вашите идеи.

Тези изводи са такива, каквито и в Природата се срещат. Природата работи така и човек трябва да работи така. Очите ви какви са, изпъкнали или вдлъбнати? -Вдлъбнати. Значи, за да се създадат очите, е необходимо едно вдлъбване навътре. После, за да се създадат ушите, пак има едно вдлъбване. Ако вие кажете: „Аз не искам никакво вдлъбване", знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? Благодарение на това огъване се ражда и красотата. В носа има едно пречупване, а във веждите има едно прегъване.

Сега вие ще възприемете това в най-добър смисъл - да се огъва човек, да се пречупва човек, но на място! Има хора, които се огъват от всичко, но това е друг въпрос. Огъването е вземане на правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак, че човек може да издържи на всички напори. Острите неща всякога си пробиват път - вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане на друга посока.

Сега някои от вас трябва да вземат перпендикулярна посока на движение спрямо своите възгледи. Например вие сте вземали много решения, но я ми кажете кое решение сте изпълнили досега, кое решение сте турили в действие? Аз не казвам, че у вас няма никакъв стремеж. Когато се твърдят някои неща, човек трябва да се пречупи в добрия смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление спрямо своето първо положение или трябва да се движи в кръг, да извършва хармонични движения. Казано по-точно, човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг. Но това са научни термини, които трябва да се преведат.

Вземете думата разпуквам се - тази дума има и добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите, но когато житното зърно се разпукне, когато вашата заледена вода се разпукне, това е добрият смисъл на думата - нещата трябва по някой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание, а когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото, казвам: лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква! И когато Господ иска да изпита някой човек, Той го взема, постиска го и го опитва. Нали и вие понякога вземате някой непознат лист от растение и като го стиснете, виждате, че издава воня. Така понякога и от Невидимия свят ви разпукват и вие издавате благоухание, но като постоите малко, издавате воня - ето защо често трябва да ви постискат.

Да допуснем, че имате една семка. Ако тази семка се разпукне сама по себе си, туй разпукване ние наричаме разтваряне, разумно разпукване, но ако тя не се разпукне сама, ще могат ли слънчевите лъчи да влязат в нея? Следователно човек трябва често по този начин да разтваря душата си, а за да я разтвори, той трябва да се освободи от известни временни предубеждения. Временни предубеждения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има особен род предубеждения. Когато се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Когато се съберете в интимния си живот, за какво приказвате, за новини, нали? В туй отношение добре е човек да се интересува от новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този Път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които Природата си служи, за да може с най-малко труд да извърши повече работа и да му остане достатъчно време да се занимава с полезни неща в живота.

Всякога, когато ученикът дойде до определена фаза на развитие, той се излага на известни изпитания - излагат го вече на съзнателни изпитания. Така е в законите на Природата. Това и в живота е вярно: когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате - нито на бакалина, нито някъде по-далеч, но когато стане на петнадесет-шестнадесет години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде по-надалеч - защо? Защото разчитате на него. И като го пращате, навън ще има и вятър, и град, и дъжд, и бури, и неприятности, но това е в реда на нещата. Та сега вие сте станали малко по-възрастни и ще ви дойдат някои изпитания - ще ви изпратят на бакалницата, ще ви изпратят за дърва, ще ви изпратят вън от града и т.н. Ако отидете в Еленско например, ще видите, че жена, която носи повече дърва на гърба си, се счита за героиня. Обаче, ако някоя софиянка сложи дърва на гърба си, всички вестници биха проглушили с това - биха писали: „Такова чудо виждало ли се е - софийски дами да носят на гърба си дърва!" Питам необходимо ли е човек да носи на гърба си дърва? Не е необходимо - то е една нужда, която ние сме създали изкуствено.

В тази посока вие ще изучавате себе си, в тази посока вие ще изучавате своето състояние, в тази посока вие ще изучавате своето разположение, в тази посока вие ще изучавате и окръжаващите ви хора - всичко ще изучавате. Ще изучавате и времето.

Сега за десет дни ще ви дам следното упражнение: ще вземете една тетрадка и ще отбелязвате времето и вашите състояния сутрин, обед и вечер. Станеш сутрин, неразположен си - отбележи какво е времето; и на обед, според състоянието си, пак отбележи времето, вечер също. Десет дни ще продължи това упражнение, т.е. тридесет пъти. От него ще видим има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния или вашето неразположение и времето навън. Понякога, когато вие сте радостни, вън времето ще е облачно, а друг път, когато вие сте скръбни, времето ще е ясно. Друг път ще видите, че когато сте скръбни, и времето е скръбно, а когато сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случаи ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане, нали? Сутрин ще си отбележите така: „Имам тежко разположение на духа", по обед ще отбележите: „Ужасно съмнение ме обхвана", а вечер: „Голяма ревност ме обхвана." На другия ден сутринта ще пишете: „Ужасно малодушие", на обед: „Озлобление", вечерта: „Голямо отмъщение." На третия ден сутринта отбелязвате: „Силна вяра", на обед: „Голяма надежда", вечерта: „Голяма любов." По този начин ще пишете, а не по много. Ще отбелязвате часа и времето какво е - дали е облачно или ветровито, дали има Слънце, или не. Например ще пишете: „Слънцето тук-таме се показва"; ако пък го няма, ще пишете: „Напълно облачно или ветровито." Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после - времето отвън. Ще наченете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне. Но ще се оставите спокойни и просто ще хроникирате известни ваши състояния.

Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преживява. Често радостите, които имате, не са ваши. В Америка или в Англия например, когато някой господин е поканен на бал или на богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в магазин на някоя известна фирма и взема под наем костюм; ако му трябват украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и тъй ще се яви, а на другия ден облича пак своите стари дрехи. Така също и вие някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа: гледам някой се е разскачал и казвам: „Този от еди-коя си фирма е взел тази радост." После го гледам, че я върнал, казвам: „Втори път пак ще те поканят, пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран." Човек трябва да има свой костюм.

Едно нещо зная: духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема. Тъй зная аз, а какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост. Той добре понася страданията - може да плаче по двадесет пъти на ден, но вътрешно пак е радостен. Това е опитност: важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек външно. Радостта никога не се губи - тъй разбирам аз. И с Вярата е същото - може да дойдат отвън колебания, съмнения и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата и с Любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние, а как знаете вие, то е друг въпрос - тъй зная аз за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи - нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл отгоре и е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя - щом е свършил работата си, той все е придобил нещо. Загубата в едно отношение е печалба в друго отношение. Бог за наше добро ни праща на Земята временно да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво - тъй зная аз. Някой казва: „Защо слязох на Земята?" Екскурзия сте направили. Сега сте избрали ден, малко неподходящ за екскурзия, но все пак това е приятно нещо. След дъжда, след облаците все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците си: „Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате и радостта ви никой не може да отнеме."

По този начин вие ще работите практически, т.е. опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне, даже и Ангелите не могат да ви помогнат - и да искат не могат, защото всяко нещо става по закона на Абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека -добродетели в нас трябва да израснат.

Като ви говоря за онзи идеален свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности. Тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този Живот. А вие сега се радвате и казвате: „Колко е хубаво!" - да, това е залъгалка за децата, така им се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този Живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее от подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието.

Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не знаете да свирите? Там само слушатели ще бъдете. Може да искаш да свириш, но след като теглиш десет пъти лъка, капелмайсторът ще ти каже: „Бъди така добър да слушаш само!" И няма какво да се докачате, защото само онзи, който е способен, има право да свири. Когато дойдете до онзи свят, тъй ще бъде. - Ама имало Благодат. Благодат има за онзи начинаещ, който цял ден стърже на цигулката, но за виртуоза няма никаква Благодат - на него казват: „За теб Благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво, нищо повече!" Сега аз говоря за вас, които сте виртуози. За вас, които сте ученици, Благодат има колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права - той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права - той ще свири по правилата, по методите, които Учителят му дава. Като ученик, ще се подчиниш на дисциплината на училището: със съучениците си скандали няма да вдигаш, в клас няма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да се обличаш, както искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, защото там не се позволяват такива неща. Ще попитате не сте ли свободни? Никаква свобода няма, това трябва да се спазва в клас! Когато постите, това е признак, че сте ученици - въздържание трябва! Само ученикът пости.

Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати. Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците, защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив. Откакто светът е създаден досега нито един Ангел не е успял да се промъкне без да учи -всеки, който се е опитал, винаги е слизал долу на Земята. Това са правила за всички, няма никакво снизхождение и лицеприятие - законът е еднакъв и за млади, и за стари. За онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в онзи свят, еднакъв трябва да бъде законът. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този - не, там няма никакво лицеприятие. Когато влезете там, ще очакват от вас да бъдете чисти, а Чистотата е качество само на безсмъртните души. Това трябва да знаете - смъртен ли си, Чистота нямаш. Също и Разумността е качество само на безсмъртните души - смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, Правдата, Добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Когато човек стане безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но всички те ще бъдат различни.

Понякога на човек му става толкова тежко, че му иде да си вземе главата и да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува глава! Колко пъти сме ходили в гората, без да успеем да си излекуваме главата. Главата може да се лекува само когато Истината влезе да живее в човека.

Та сега ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега временния живот, не бъдете повърхностни, не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате приятел, който ви обича, но не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати - не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на Земята, той трябва да ви сочи Пътя нагоре - сочи ли ви Пътя, той ви обича; не ви ли сочи, той не ви обича, нищо повече. Ние разбираме Обичта като подтик към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме отклонява от Пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи Любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви - туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенстване, това е красивото. И когато разсъждавате, ще знаете, че всяка сестра, която може да ви подтикне напред, ви обича, а на всяка, която не може да ви подтикне, любовта не е още силна. Вие казвате: „Ама тя не ме обича" - това са временни и субективни схващания. В света има такава любов, при която аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е Любов, защото аз може да имам някакъв интерес. Ако отидете при някой съвременен учител американец и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ще ви посрещне добре, а бедния ученик ще изпъди, за да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казвам ви: не си губете времето с такъв учител.

И тъй, в продължение на тия десет дни, когато ставате сутрин, няма да бързате веднага да се измивате, но останете десет минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината. Вечер преди да си легнете спрете се пак за десет минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това. Отправете душата си нагоре към Невидимия свят, за да възприемете туй Великото, Божественото. Сутрин - десет минути, вечер - десет минути - в това седи благото на човешката душа, това е красивото, хубавото. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути, преживяни при хора. Тъй зная аз - милиони минути трябва да се живее при хората, за да придобиеш една минута при Бога. Не че хората са лоши, но това, което аз търся, го няма при тях. Те трябва да работят дълго време, за да могат да дадат това нещо. Това само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога - така съкращаваме времето си. В Писанието Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато скърбите дойдат върху вас; радвайте се и веселете се, когато вашият ум се смути; радвайте се и веселете се, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и веселете се, когато работите ви не вървят; радвайте се и веселете се, когато нямате къде да спите; радвайте се и веселете се, когато боси ходите; радвайте се и веселете се, когато сте гладни и т.н." И ако ние поставим един вътрешен закон, бихме казали: силен е онзи човек, който може да влада себе си. Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но се страхуваме кой ще свърши работата ни. Например питам ви колко часа трябват, за да изметете стаята си. Мен ми трябват само пет минути, за да измета четири стаи, десет-петнадесет минути ми трябват да сготвя вашето ядене, пет минути да се облека, една минута да се измия -колко общо стават? Седемнадесет минути. След туй, за да се оправя с децата вкъщи, ми трябват пет минути, пет минути за приемане на гости и т.н. Тъй щото, ще се съберат приблизително шестдесет минути, докато свърша всичката ваша работа, след което ще ми остане толкова свободно време.

Например при мен често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи четири-пет часа и да се разговаря с мен, но ми казва: „Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато идвах да ви питам, аз ги разреших; няма защо да си губите повече времето, като си поприказвахме четири-пет минути, всичко ми става ясно." Значи от Невидимия свят му ги обясняват. В противен случай аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след четири-пет часа той пак щеше да си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен.

Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо, но в къщата на един праведен човек прах не пада. Като дойде в къщата му, прахът остава във въздуха и като отвориш прозореца, излиза вън. Например един светия, когато стане сутрин, казва с устата си „пфу, пфу" и така изчиства стаята си - много хубаво я изчиства, с най-хубавата метла, и никакъв прах не остава в нея, всичко отива навън. Трудът ще се съкрати; в това, именно, седи бъдещата цивилизация - да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме. Действително, много работим сега; три часа на ден работа е достатъчна, а ние сега всички сме станали роби на труда. Друга работа трябва вече: по-малко физическа работа, а повече на ума и на сърцето.

Сега някой казва: „След като ходя в този Път, какво ще спечеля?" Ето какво ще спечелиш: за петнадесет минути ще сготвиш яденето, за петнадесет минути ще свършиш работата си в стаята, за пет минути ще се разправиш с гостите си и никога няма да бъдеш в лишение. Разбира се, това е в бъдеще. Ако живеете така, време ще спечелите. А сега вие готвите по четири часа на ден, два часа ви отнема метенето, три часа се разправяте с вашите гости, четири часа - с децата, два часа - за шиене и най-после жената казва: „Еди-коя си работа остана несвършена, за другия ден ще я отложа." Значи, освен че не е могла него ден да свърши работата си, но и на другия ден продължава. Дори цялата седмица като работи, пак нищо не може да свърши, а тази работа е само за двадесет и пет минути.

Вие не сте изучавали изкуството да правите хората доволни. Защо не умеете да заставите домашните си да бъдат доволни? Вие казвате: „Това само Господ може да го направи", но вие може да накарате вашите домашни да бъдат доволни. Сега няма да ви казвам как, това е най-голямото изкуство. Можете да направите и децата си, и мъжа си - всички доволни. Това е най-голямото изкуство, но няма да ви го кажа сега - не е трудна работа, но наука е това. Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че още от улицата ви виждам, че идвате раздразнени, а зная, че обичате розовото масло; влизате вътре, помирисвате, приятно ви става - веднага вашето настроение се изменя, нали така? Значи розовото масло спасява положението в този случай. Но това не е моето изкуство-казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие може да направите грешка и съвсем да загубите. Вие трябва да знаете какво обича този човек - розово масло ли, масло от теменужки ли, или друго някое. В Америка познавах един господин, който напусна жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мебелирала стаята в червен цвят; когато се върнал и видял това, той скъсал с нея. Човек трябва да изучава и себе си, и собствените си вкусове. Някой път искате да знаете и самите вие какво обичате, за да можете по-добре да си услужвате.

Аз наричам Обич дълбокото желание на душата -Божественото в човека. Под душа и дух аз разбирам Божествения човек, а под сърце и ум разбирам човешката страна на Живота. Дайте ход на вашата душа и дух, за да се развива всичко, каквото е скрито там - това е благото ви. А вашето сърце и вашия ум ги оставете сами да се развият, не се месете в тях. За да възпитаваш ума си, за да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания.

Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб - това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе Радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света - имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в теб. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони на Природата, тя е поставила така нещата. Някой казва: „С тия скърби ми дотегна вече!" - не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали Живот без скръб. Трябва да схващате Живота: дойде ли ви скръбта, нека се яви Радостта във вашата душа. Някой казва: „Ама аз много страдам!" - хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в теб! Като узреят тези хубави плодове в теб, те ще бъдат едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш.

Реплика: Каква е разликата между скръбта и мъчението?

Мъчението е за по-силните натури; скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скръбта добродетелите се развиват. Така седи Истината: душата скърби, а духът се мъчи. Когато Духът иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Хората са дали едно криво разбиране на понятието мъчение. Когато се казва мъка, може да се замести с думата усилие или с израза преодоляване на условията.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

18 февруари 1926 г., 16 ч., София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help