Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Без наука няма сполука

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление

Ще взема един стих, който казва: „Без наука няма сполука." С други думи, сполуката зависи от науката. Въобще, съвременното човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари схващания и това е много естествено. Представете си кон, на когото е присъщ навикът да рита - той е присъщ на неговата култура, на неговото развитие и от хиляди години на миналото е служил като едно оръжие против неговите врагове, за да пази живота си. И не е нещо лошо от страна на коня да рита, това е едно средство да се брани. Но представете си съвременният кон, впрегнат в една каруца, който пак по същия начин иска да рита - нали ще бъде смешен? В този случай конят трябва да се отучи от навика си да рита. Понякога във всички хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия са вредни. Те не трябва съвсем да се изкоренят, но трябва да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие трябва да имате предвид вредната им страна - един вреден навик никога не принася полза; той е бил полезен някога, но сега не е полезен.

Казвате: „Без наука няма сполука." Може ли някой да стане турист, без да пътешества, без да ходи по високите места, може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири, може ли някой да стане певец, ако не се е учил на това? В каквото и да е изкуство той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора (не всички, но някои от тях) са мислели и мислят, че християнството може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложат. И не само трябва да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, с който природно е надарена тя, но ако не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гласа си, мислите ли, че тя за дълго време ще го запази хубав? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. Така е, но когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява и ние говорим за тези сърца именно.

Вие искате да вървите из Пътя и да прилагате вече, защото сърцата ви са обновени, но питам тези обновени сърца ще ги изложите ли на външната промяна? Пазене трябва - това вече е наука! Може някои да се чувстват слаби и да мислят, че друг някой трябва да се грижи за тях. Така например в ранната възраст на детето майката се грижи за него. Когато то е на една година, има нужда други да се грижат за него, но когато стане на пет, десет, двадесет години, то ще се грижи вече самт. В разумната Природа това го има - Бог така е дал, че във всеки един човек са вложени тия качества и той трябва да ги пази.

Другото условие изисква всеки човек да се намира постоянно на работа. Никой от вас не трябва да бъде в бездействие! Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той започва да се нервира - дайте му цигулката и той веднага ще стане весел. Вземете един учен човек, лишете го от труда му и той ще започне да се нервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще започне да се нервира. Всички трябва да работите! Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа." Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър в Англия или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам, че вашите условия, в които сега живеете, са хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз наблюдавам врабците: когато времето е лошо, те влизат в една дупка, после излизат, не могат да останат там. Влизат под керемидката на някой покрив, излизат, повикват другарчето си, влизат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място, където да се подслоним, тук ще прекараме!" Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко", а ние с какво трябва да се задоволяваме? Добрата черта на тия две врабчета, която ме радва, е тяхното доволство. Те, като намерят една дупчица, благодарят на Господа и казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът" - сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение, защото казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята." И техните ръководещи Ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те им благодарят.

При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде така приятен. Хората нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда - най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си един земеделец, който има четири-пет хиляди декара земя, но капка дъжд не е валял - той има всякакви плугове и приспособления, но земята е като камък твърда. Питам как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага, а тази влага в духовния живот всеки един трябва сам да я предизвика. Аз ще ви дам един пример: когато българите нямат огниво, те взимат две дървета, започват да ги трият и се минава час, два, три часа, докато те се сгорещят много и се образува огън. Та и вие като българите ще настоявате, ще търкате и може би час или два часа ще минат, докато произведете това състояние на огън. Произведете ли го, вие вече може да сготвите хубаво ядене на този огън може да си опечете хляб, може да си възварите и водица.

Сега ние ще приложим това в Живота, защото този същият закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света - ако цялото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана. Представете си лекар, който препоръчва на някой пълен човек да се къпе в морето - ако той седи целия ден в морето, какво ще стане с него? Достатъчно е да седи един месец по четири часа, за да изгуби и малкото здраве, което има. Ако трябва да прави морски бани, нека влиза във водата само за пет минути, достатъчни му са. Някой пита: „Не трябва ли да живеем в света?" Ще живеете в него само пет-десет минути. Под свят ние разбираме условията, т.е. водата.

Благоприятните условия понякога са приятни, а друг път не са. Допуснете сега, че имате възможност да ходите всяка вечер на представления, на концерти или на подобни такива - ако всяка вечер ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако познавате всички пиеси, ако знаете коя как се е изиграла, какво ще спечелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещавания на театри и концерти втръсва. Та сега и религиозният живот на хората е подобен и аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под религиозен живот подразбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А когато говорим за духовния Живот, той е същината на човека - всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява, но ако всичкото му внимание е погълнато от външната, обредната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите - щом съзнанието ви се напълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане, човек става недоволен от себе си. Човек расте на височина до определена възраст, когато растенето спира - растене и спиране се сменят във вас периодически. Застой ще има и този застой не е нищо друго, освен моментът, когато вашето растене спира и започва растенето на друго същество. През това време вие ще набирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето си. Вие искате всякога да сте радостни, да скачате, но това е невъзможно. Едно дете, след като скача десет часа най-много, заспива, скачането му престава, а щом се събуди, усеща едно отмаляване на краката.

Без наука няма сполука. Трябва да изучавате основните правила във вашия Живот и ще се стремите да бъдете доволни от малкото Знание, което имате. Това Знание да служи като една основа за нова придобивка, която можете да прилагате всеки ден. Всички искате да служите на Бога, но ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки ден може да се изпълни по хиляди начини. Човек може да служи на Бога като обработва своите мисли и облагородява своите чувства, калява своята воля, заздравява тялото си, пресъгражда го; след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Следователно първата фаза на всеки един Живот трябва да започва с обработване на човешките чувства.

Аз ви говоря за обработване, а не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богаташи, когато осиромашеят, не отиват да работят, а седят и се ровят в ума си за някой свой богат чичо с цел да му пишат да им изпрати малко помощ, или пък започват да се интересуват за старата си богата леля. Те ровят навсякъде в своите тефтери и очакват отнякъде да им дойде даром нещо, малцина обаче са тези, които сами могат да работят. Съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния път - отиват в църква, запалват една свещ, прекръстват се три пъти и после седят. Такъв човек три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване - сутрин ще отиде, на обед ще отиде и вечер ще отиде. Не е трудна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи може да се молиш, това е лесно, но кажат ли ти да отидеш в някой град, за да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен." Да, и тази работа е Божия работа - ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш!

Тогава пък се явява друго едно положение и ти казваш: „Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида!" Съществува един такъв пример: Йон, когато чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог каза на Анания: „Иди на тази улица, там има един човек, който се моли", последният отговори: „Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него." Тогава Бог му каза: „Не бой се, той се моли - иди при него, Аз ще ти кажа какво трябва да направиш!" Така човек се разговаря от страх да не попадне в такава една клопка.

Затова казвам: наука се изисква, без наука няма сполука! И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност - всички трябва да се стремите към това. Малката опитност, която имате, трябва да я използвате, да я прилагате. И трябва да различавате вашите състояния: много пъти могат да се промъкнат във вашето сърце и във вашия ум посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, могат да се промъкнат желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи над себе си - именно с това, което принадлежи на вашия Живот, започва самовъзпитанието. По някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще настъпи един период, в който ще започнете да изпитвате страх без никакви причини: като седиш вкъщи те обзема един вътрешен страх - защо е това? - Всички ще го претърпите. Друг път ще започнеш да мислиш, че сърцето ти ще спре, че ще умреш и няма да можеш да се приготвиш. Тия положения са все мисли на някой от външния свят.

Първото правило е: без наука сполука няма. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил. Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва и то е следното: между вас няма онази наука, т.е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще се съгласите, че я няма. Това не е лошо; когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят, нима всички познават нотите? Не, онзи капелмайстор ще ги учи на нотите и няма да се мине една година и между певците ще има хармония. Ние можем да създадем хармония! Когато човек иска да пее, той може да се научи да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи.

Това хармонизиране не е един външен процес и с думи не става. Можем да кажем: „Хайде да се хармонизираме", но от това нищо не излиза. В Невидимия свят има разни методи: Бог най-първо започва чрез съвет и внушение. Ако човек не иска да слуша, има и външни начини - ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т.н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят Волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, които чакат да дойде Божествената тояга, че тогава да влязат в правия път.

Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната Истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем Истината." Аз превеждам думата Истина: вие искате да бъдете свободни. Но за да дойде човек до Свободата, трябва да има Живот, трябва да има Светлина. Най-първо трябва да има Живот, след това - Светлина, Знание, а след знанието иде Свободата. След Свободата вие ще научите какво нещо е Истината. Казаха евреите на Христа: „Ние сме свободни", а Той отговори: „Всеки, който прави грях, е роб на греха, значи не е свободен." Щом човек греши, той не може да бъде свободен и следователно той ще бъде лишен от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната Радост на Духа. А Свободата е отношение с най-разумните Същества. Ако си в един модерен съвременен симфоничен оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, а всичко ще се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, за това и въпрос няма да става, а ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще разбере кое място да ти даде. Можеш ли да свириш хубаво, ще ти даде първото място; не свириш ли хубаво, на последното място ще те сложи. Тъй е в един оркестър, тъй е и между военните - най-силният взема първото място, най-слабият взема последното място. И в обществото е така, и в Невидимия свят е същото.

Онзи, който използва условията, които Бог му е дал, който е прогресирал и е добил познание, за него има сполука и Съществата в Невидимия свят имат много добро мнение за него. Като разгърнат Живота му и видят, че той е изправен във всяко отношение, те имат добро мнение за него. А за друг, който донякъде е бил изправен, но после е направил много черни точки, какво мнение могат да имат? Ще каже някой: „Искаме да поживеем малко, че после ще се поправим." Щом кажете, че може да се поправите, тези Същества отварят книгата на миналото и поглеждат дали в миналите ви съществувания има някой красив живот. Този живот те ще го вземат и ще го пренесат, за да създадат нещо красиво сега за вас. Като говоря за човешкото самовъзпитание, разбирам, че всичко красиво от миналото вие трябва сега да предизвикате в ума си. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли, за да се предизвикат хубавите, красиви чувства, с които да работи той занапред.

Сега аз не зная на какъв изпит трябва да ви поставя, за да видим колко сте хармонизирани вие, сестрите. Аз бих желал от всичко, каквото става и каквото се говори тук, нито думица да не излезе навън. До един месец никой нищо да не знае навън. Е, може ли да го направите? Вие ще кажете: „Можем да го направим", но после все ще изнесете нещо. Откъде излиза, откъде успява да проникне? Това, че обичате да говорите навън, не е лошо (то е един добър навик, защото така се предава културата), но мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, трябва да бъдеш внимателен, ще кажеш: „Няма ритници!" Някой път мълчанието е злато. Това не значи, че винаги трябва да се мълчи - щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили изкуството на говоренето. Има такива кореспонденти, особено в Америка ги има много. Там плащат големи възнаграждения на хора, за да събират новини и да се пълнят вестниците. Е, на какво мяза това? Ако аз ви дам една задача, вие ще я раздрънкате преди да сте я изпълнили. Аз нямам нищо против, след като я изпълните, тогава да я разправяте. А вие ще я раздрънкате наляво-надясно, след което тази задача няма да стане и вие ще търсите причината. Не че го правите от някоя зла воля. Аз ще ви помоля да мълчите, защото мисля, че сте вече израснали, че разбирате нещата.

У човека съществуват придобити навици. Например има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото. Лоши са тия навици и всеки трябва да се стреми да обуздае своите навици. Другите, които слушат този проповедник, се смеят, а той не се досеща, че си мърда рамото. Там е всичката слабост - много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравяме. Не, ти ще контролираш ръката си! Не е лошо това, че той си мърда рамото, но има случаи, когато ръката трябва да се подчинява на човешкото съзнание. Тя трябва да слуша, нищо повече - дисциплина трябва да има! Ами ако окото почне да прави каквото си иска, или пък лицето - знаете ли какви гримаси ще правите? Не, лицето трябва да слуша! Въобще, няма желание, което човек не може да реализира. В дадения случай всички неща могат да се контролират.

Сега ще ви дам едно упражнение, в което до следващото събрание трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега: всеки петък, т.е. четири пъти през този месец ще ставате точно в 4 ч. сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление, но дълбоко размишление. Ще се молите за благословение и за хармониране както за себе си, така и за малката група тук, с която да се хармонирате вътрешно. Цял един час ще бъдете в размишление и ще се молите. Ще знаете: точно в 4 ч. - на духовна работа!

Когато дойдете тук на идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, за да видим кои сте. Или пък искате да не ви знае никой? Защото ако се узнае тук, навсякъде ще се разпространи из София и всички ще научат - там е лошата страна на говоренето. Следователно втората част на задачата е мъчна - първата част е лесна, но щом дойдете до открито признание, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит: ще открия колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да си признавате вие. Следния път ще имаме смятане - аз ще получа от вас само числа и ще зная колко души не са изпълнили задачата си. Следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане.

Вътрешната хармония е необходима за развиване на човешкия ум и сърце. Тя е необходима за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От Невидимия свят са готови винаги да услужат, щом има хармония, но щом хората не са в съгласие, от Невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите ви никак не вървят, трябва да знаете, че в живота ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, Невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира, хубавият извор, хубавите местности всеки посещава; музикант, поет, художник - всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша. Ако ние говорим за нещо по Божественому, то има цена - Божественият живот, без разлика в кое да е същество, има цена. Когато говорим като хора, то е друго, но когато говорим по Бога, там има една особена Благодат. Желая всички да говорите по Божественому! Спрете се, кажете: „Туй, което аз говоря, по Бога ли го говоря, или по себе си?" И ако мълчите, пак се запитайте: „Когато мълча, по Божия Дух ли е, или е човешко?" Защото има мълчание по съображение. Казват, че и глупавият, като мълчи, минава за умен. Ако аз мълча, когато говори някой, това не е от незачитане, а аз отделям част от времето си за него. Когато друг говори, мен ме интересува неговата реч - това мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той. А друг, като седи, си движи ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си - това е човешката страна на мълчанието. Божественото търпение е слушане, то е най-красивото нещо. Ако се научите всички на умението да слушате, това е много. А в събранията ви това твърде малко е застъпено.

От друга страна, в човешкото говорене има една опасност: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на събрана вода, която изведнъж е пусната да тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там само когато сложиш стомната си под извора, чуваш гласа, а после Господ ти казва: „Вземи си стомната от извора, защото повече, колкото и да стоиш, нито капка няма да влезе вътре, вземи си стомната!" Колкото се е напълнило, достатъчно е за теб. Нещата са приятни, докато стимулират в нас желанието. Защото ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни и казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът!" А има други, които казват: „Кажи още, още говори!" Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам!" Това е Божественото: ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва.

Понякога имаш неразположение на духа, отпаднал си, унил си, като че си изоставен - ами че то е едно прекрасно състояние. Не че са те забравили, но Господ казва: „Не си научил урока." Страданията са път, за да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Те са едно красиво състояние на духа! Който е силен и който благодари, че страда, няма да се мине и един-два часа и изведнъж ще му просветне. Една славянка била скръбна, но като правила този опит, след два часа почнала да танцува. Така е и у децата. За да изразим своята радост, ние ще се разиграем. Ние мислим, че танцуването е едно грешно състояние. Не, но трябва да танцуваш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид игра пред израилския народ, а жена му се засрами и каза: „Как се е разиграл царят пред народа по такъв демократически начин!" Той играе, тя обаче осъжда неговата постъпка.

Сега, едно от правилата е, че тези тъжни и скръбни състояния на обезсърчения, които идват, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия понякога е следната: вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте в положението на онзи, който е заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите да видите какво е тяхното състояние - то с хиляди и милиони пъти е по ужасно, отколкото вашата самота в къщи. Заровеният седи в земята, чака, докато се освободи и след това всички духове се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите му. И тогава той се освобождава и казва: „Отидох вече!" Една последна нишка само остава и той се радва в душата си, че цялото тяло се е стопило и че се е освободил от него. Защото това физическо тяло, в което е човек, е един затвор. Следователно тия състояния, в които може да се намерите, да ви не плашат, а ще си кажете: „От моето състояние има и по-лошо." Туй да го знаете. Към красивото ще се стремите, а с другите лоши състояния ще регулирате вашето неразположение. Това е наука и тази наука прилагайте в Живота си!

Влезте в положението на подобните - старайте се тогава да създадете в себе си едно чувство на милосърдие. Не е лошо човек да се ожесточи, но се старайте да предизвикате, да събудите в себе си Божественото чувство на милосърдие. Защото иначе човек най-първо вреди на себе си, да оставим другата лоша страна. Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо за свое добро ще се обърнете и ще кажете: „Няма да причиня вреда на себе си!" Ожесточението е вредно за самия човек, защото се изгубват ония връзки между него и Бога. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката с Учителя си. Първото условие, за да може Бог да действа във вас чрез Любовта Си, е човешкото сърце да бъде милостиво и меко - никакво ожесточение! Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави - то е милосърдие. Само това е достатъчно, разбрахте ли?

Сега ще ви кажа още нещо за упражнението: ще ставате точно в 4 ч., ще се стремите да забравите всичко и на дълбоко размишление да се отдадете. След като разгледате вашия Живот, като пожелаете за себе си някакво Добро, като помислите как да подобрите вашия Живот, ще помислите и за всички добри хора по целия свят. В Америка, в Австралия навсякъде ще ги обиколите, ще се запознаете с най-добрите и най-учените хора в света, а после, ако ви остане време, ще се качите горе на Небето при Ангелите и там ще се постараете да се запознаете с тях. Така за един час ще си направите една хубава разходка, една отлична духовна разходка по цялата Земя и по Небето. Но не бива да заспите - когато идете на Небето, ще гледате да не останете там.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

21 януари 1926 г., 16 ч., София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help