Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Великиятъ законъ

А той отговори и рече: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. (Лука 10:27)

Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това. За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?

Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ. Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? – Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.

Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учитель? И това знае. Ами баща ти и майка ти кои сѫ? – Знае. Всичко знае това дѣте. Ако ви запитатъ, кой е баща ви, коя е майка ви, ще кажете: не зная. Ами дѣ отивате? – Не зная. Дошли сте тукъ на земята, какво ще учите? Не зная. Следъ като свършите земния си животъ, кѫдѣ ще отидете? – На онзи свѣтъ. Това положение не е само съ васъ, не е и съ философитѣ. Отъ хиляди години философитѣ въ своитѣ трактати разрѣшаватъ въпроситѣ: има ли Господь, нѣма ли Господь, има ли душа, нѣма ли душа, и най-послѣ, нѣкои отъ тѣхъ казватъ: нѣма Господь, нѣма душа. Всички въпроси се решаватъ много лесно. И пияницитѣ като се напиятъ, набиятъ се добрѣ и всичко се свършва. Не, съ това не се свършва всичко. На другата вечерь пакъ сѫщото, напиятъ се, набиятъ се и работата се свършва. На третата вечерь пакъ сѫщото. Казвамъ: да, свърши се само за тази вечерь, но не и за утрѣ. Вие казвате за нѣкой човѣкъ: свърши този човѣкъ, умрѣ. Да, свърши само врѣменно но не и за вѣчни врѣмена. Нищо въ природата не се губи. Вие питате: ами дѣ отиде този човѣкъ? Азъ питамъ: отдѣ е дошелъ? – Отдѣто е дошелъ, тамъ е и отишълъ. Кѫдѣ отива този човѣкъ? Законътъ е слѣдниятъ: нѣщата всѣкога отиватъ тамъ, отдѣто сѫ дошли. И всички нѣща, разумни или каквито и да сѫ, се връщатъ все къмъ Бога. Туй разумно начало, което е безъ край, безконечно, ние наричаме законъ за Любовьта.

Сега всички хора признаватъ, че по въпроса, какво нѣщо е животътъ, има споръ. Ние казваме, че нѣма никакъвъ споръ. Защо? Защото качествата на живота сѫ разумность, свѣтлина, топлина и др. Може ли да има споръ за живота при това положение? Щомъ има споръ животътъ не е разумен. Всички хора иматъ еднакви схващания за живота и всички го желаятъ. Всички признаватъ Любовьта и я желаятъ, но кога? – Докато сѫ млади, признаватъ любовьта; щомъ остареятъ, отричатъ я. Въ Любовьта има едно качество, то е слѣдното: когато обикнешъ единъ прѣдметъ, или едно лице, то придобива цѣнность. Защо? Защото ти можешъ да обичашъ само тия прѣдмети, които носятъ животъ въ себе си. А всѣко нѣщо, което носи животъ въ себе си, придобива цѣна. Щомъ го обикнешъ, ти се грижишъ за него, пазишъ го. Щомъ обикнешъ нѣкой свой приятель ти му пишешъ писма, говоришъ му все хубави работи. Щомъ го разлюбишъ, забравяшъ го. Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му потикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе.

Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ. Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?“ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ!“ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце? – Колкото цѣлата земя. Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.

И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари. Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!

Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ?“ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ.

Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?“ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?“ – Жито. „Дай ми малко отъ него!“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ?“ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.

И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ. Материализъмътъ, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Ако ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ?

Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съврѣменната религия сѫ изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа“ и го претълкували: „вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. А то с: да възлюбимъ Господа! Нѣкои ме питатъ: ти въ какво вѣрвашъ? Въ нищо не вѣрвамъ: че какъ тъй? Нищото е нѣщо. Питатъ ме: ти не вѣрвашъ ли въ Бога? Покажете ми кой е вашиятъ Господь, въ когото вие вѣрвате! Покажете ми пѫтя въ който вие вървитѣ! Казвате: ние вѣрваме въ този Господь, въ Когото вѣрваха майка ми, баща ми, дѣдо ми… Добрѣ, майка ти и баща ти изпълниха ли закона на този Господь, въ когото вѣрваха? Я отворете тевтеритѣ да видя, какво направихте вие за този Господь, въ когото вѣрвате? Има една интересна случка съ такива тевтери, станала нѣкѫдѣ изъ България. Единъ богатъ българинъ, търговецъ заболѣлъ сериозно и се прѣнесълъ врѣменно въ онзи свѣтъ. Като се събудилъ, първата му работа била да извика синоветѣ си и да имъ каже: „Синко, я ми донесете двата тевтера, въ които си държа смѣткитѣ!“ Донасятъ тевтеритѣ му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синоветѣ си и имъ казва: „Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по сѫдилищата слѣдъ смъртьта ми. Азъ ходихъ на онзи свѣтъ и видѣхъ кое е сѫщественото за насъ, искамъ да живѣя тъй, както Богъ иска“. Питамъ: дѣ сѫ вашитѣ тевтери? Вие казвате: ние нѣмаме тевтери. Азъ ще изнеса вашитѣ тевтери, да видите, какво сте писали въ тѣхъ. Вашата сѫсѣдка казала нѣщо за васъ. Скоро изваждате тевтера си и пишете. Еди кой си човѣкъ ви каже нѣщо обидно. Скоро написвате това нѣщо. И търговецътъ по сѫщия начинъ вади тевтера си и пише, кой колко маслини взелъ, кой колко захарь взелъ и т.н. Питамъ: каква разлика има между тази жена, този човѣкъ и търговецътъ, които записватъ всичко това въ своитѣ тевтери? Ами че и свещеникътъ има свой тевтеръ. Той казва: този човѣкъ не вѣрва въ Бога записва си. Да, но като отиде въ църквата да опѣва нѣкого, иска следъ това пари. Казватъ му: нѣмаме пари. Не, азъ безъ пари не опявамъ – и отбелѣзва въ тевтера си. Тогава нека да бѫдемъ послѣдователни въ великия животъ, въ великата Любовь, която разрѣшава основно въпроситѣ, която туря за основа на живота братството, не това братство, което сѫществува само день и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Единъ свещеникъ ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но азъ ще ти дамъ едно правило: като опѣвашъ, освѣнъ, че не трѣбва да взимашъ пари, но на всѣка бѣдна вдовица ще дадешъ нѣщо отъ джоба си. Послѣ, като отидешъ на сѫда да кълнешъ нѣкого, освѣнъ, че не трѣбва да направишъ това, но ще напълнишъ джоба си и ще дадешъ на тия, които се сѫдятъ, за да не се смразяватъ. Тогава вие ще кажете: ами дѣ ще му излѣзе краятъ? Краятъ ли? Имайте вѣра, че Господь не ви е поставилъ на земята да вършите тия нѣща, но да изпълните Неговата воля, както трѣбва. Да изчезнатъ тия лъжи отъ свѣта! Онзи, когото Богъ е поставилъ на извѣстна служба на земята, трѣбва да постѫпва другояче. Ще ми цитиратъ нѣколко стиха, че всѣка власть е отъ Бога дадена. Не, има нѣщо пропуснато въ този стихъ: „Всѣка праведна власть е отъ Бога дадена“. Че и болшевицитѣ въ Русия иматъ власть! Ще кажете, че вашата власть е отъ Бога а тѣхната не е. Не, законътъ е слѣдниятъ: всѣка праведна власть е отъ Бога дадена. Въ всѣка праведна власть влиза законътъ на Любовьта. Не е въпросътъ сѫдията непрѣменно да осѫди прѣстъпника. У турцитѣ имаше единъ добъръ законъ. Дойде обвиняемиятъ и сѫдията го пита: ти имашъ ли да давашъ на този човѣкъ? – Имамъ. Върни, каквото му дължишъ. Такова разрѣшение на спороветѣ по турския законъ е много добро. А сега отлагатъ дѣлото, мине година, двѣ, докато най-послѣ казватъ: дѣ е правото? – Нѣма никакво право. Казвамъ: това е само прѣминавание на врѣмето, а ние сме дошли тукъ на земята да разрѣшимъ единъ отъ важнитѣ въпроси. Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! – Тежко е, защото тежки тевтери имате. Ще изгорите тевтеритѣ си! Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини. Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ!“ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички. За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.

Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.

И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра! Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ. Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.

Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ. Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко!“ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ!“ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ! Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!

Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ. Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите. Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.

И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.

Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ? Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ. Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии? Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?

Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши! Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално. Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите. Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука. На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность.

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 11, октомврий 1925 г. въ гр. Русе.

(Послѣдна Бесѣда отъ VII серия).




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help