Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Нарядъ и упътвания (сѫбота)

Сѫбота

5 ч.с.

29 августъ.

Утринна молитва.

Лозинка за прѣзъ деня: „Блажени миротворцитѣ, защото синове Божии ще се нарекатъ.“

Днесъ ще имате за четиво: 22 глава отъ Матея; 7 глава отъ Марка; 17 глава отъ Лука; 1 глава отъ Иоана и 25 бесѣда: „Рѫката съблазнява“.

Сега у всички хора има склонность да обезличаватъ смисленото въ природата. Туй обезличаване произтича отъ стремежа да съкратятъ врѣмето, защото всички бързатъ. Изобщо, всички имате желание да съкратите онзи интервалъ, който природата е опрѣдѣлила. Запримѣръ, вземете дишането, то е бавенъ процесъ, който става ритмично. Колко вдишвания прави човѣкъ въ една минута? Отъ толкова врѣме вие дишате, не знаете ли, колко вдишвания правите въ минутата? – Срѣдно около 20 вдишвания. Понѣкога могатъ да се правятъ по-малко, а понѣкога повече вдишвания. Щомъ човѣкъ започне да диша по-бързо, въ бѣлитѣ му дробове има вече нѣкаква анормалность. Бързото дишане показва анормалность. То не позволява да става правилна обмѣна на въздуха въ организма, не става пълно окисляване, и вслѣдствие на това въздухътъ не може да свърши работата си. Всички охтичави хора дишатъ бързо. Значи, дишането трѣбва да бѫде ритмично. Човѣкъ може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нѣщата, безъ да ги изслѣдва правилно. Въ нормално развития човѣкъ мисъльта е трезва, той не бърза. Всѣка мисъль, която е права, е съгласна съ законитѣ на правилното дишане. Споредъ правилата на разумната природа, нѣщата не могатъ да бѫдатъ едноврѣменно прави и криви. Една линия може да бѫде права, или крива. Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ счупенитѣ линии.

Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трѣбва да движите краката си право напрѣдъ. Започнете ли да образувате съ краката си крива линия, вие сте анормални. Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му. Когато започнете да ставате нетърпѣливи, когато започнете да бързате въ вашитѣ заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тѣмъ подобни, на всички тия състояния съотвѣтствуватъ извѣстни външни движения. Когато човѣкъ става нетърпѣливъ, започва да се чеше, да си чопли ноктитѣ, да си рови косата, да си вдига и слага рѫцѣтѣ и т.н. Ако иска да си въздѣйствува, трѣбва да си концентрира всичкитѣ удове чрѣзъ силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човѣкъ не може да концентрира удоветѣ си, външната природа не го познава. Той не може да бѫде въ съгласие съ нея. Защо? Защото всѣки твой удъ е въ връзка съ нейнитѣ удове. Щомъ твоитѣ крака не се движатъ въ хармония съ нейнитѣ, веднага ще се роди дисхармония. Сега ще кажете: Господь ще оправи всичкитѣ работи. Но имайте прѣдъ видъ, че на Господь, Който е създалъ физическия свѣтъ, всичкитѣ Му дѣйствия, всичкитѣ Му движения сѫ хармонични. Нѣма никаква дисхармония въ каквото и да е Божие дѣйствие – нито въ Неговитѣ думи, нито въ Неговитѣ мисли, нито въ Неговитѣ чувства. Питамъ тогава: ако всички Божии движения и въ тритѣ свѣта на природата сѫ ритмични, отъ дѣ произтича дисхармонията въ вашитѣ движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е въ Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откѫснали отъ Бога; вие искате да Го замѣстите; вие искате да управлявате цѣлия свѣтъ, той да ходи по вашата мѣрка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта, да станете божества, да дѣйствувате, както Богъ дѣйствува. Хубаво, щомъ искате да станете нѣкакво божество, дѣйствувайте хармонично, както Богъ дѣйствува, а щомъ не дѣйствувате както Бога, Той ще ви прѣпятствува. Защо? – Природата нѣма да спре пѫтя си прѣдъ тебе. Ако ти искашъ да извадишъ релситѣ и, да развалишъ пѫтищата и, нѣма да успѣешъ, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, азъ толкова пѫти съмъ ви говорилъ за това, но кога дойде да изразите вашия животъ, азъ ви виждамъ, вие сте пакъ старитѣ български глави. По-упоритъ и по-своенравенъ човѣкъ отъ българина нѣма! Затова Господь му е далъ такава малка държава, която мяза на одрана разпъната волска кожа, безъ никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърдце. Земята имъ има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на какво мяза? Сега вие имате голѣмо мнѣние за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една отъ чертитѣ на българина е, че той започва много добрѣ, но най-послѣ сборътъ се свършва съ бой. Туй съмъ го наблюдавалъ. Българитѣ, като се събератъ, ще се напиятъ, ще се набиятъ и ще се разпръснатъ. Вие ще кажете, че нѣмате нищо общо съ това. Добрѣ, нека е така, но това, което съмъ забѣлѣзалъ, то е, че въ всички духовни движения въ България все има ританици за първенство. Нѣкои хора иматъ особено духовно схващане върху нѣщата. Че въ какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но въ какво? – Въ Любовьта. Покажи, че седишъ, по-горѣ отъ другитѣ въ Любовьта, въ Мѫдростьта, въ Истината, въ Правдата, въ Добродѣтельта, въ милосърдието и т.н. Въ хубавитѣ, въ великитѣ работи трѣбва да се различаваме! Нѣкой казва: азъ се различавамъ отъ другитѣ. Добрѣ, азъ бихъ желалъ въ това именно да се различава. Кога се различаватъ хората? Ако хората се различаватъ по нехармоничнитѣ си прояви, това не е сѫществено различие. Запримѣръ, нѣкой се гневи, казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ се гнѣвя много“. Че това не е голѣмо изкуство! Животнитѣ се гнѣвятъ много повече, отколкото хората. Хвани едно куче за опашката, всѣкога можешъ да го разгнѣвишъ. Хвани една пчела, една оса, и тя се гнѣви. И най-малкитѣ животни, и най-малкитѣ буболечки се гнѣвятъ. Навсѣкѫдѣ има гнѣвъ. Що е гнѣвътъ? – Неурегулирана енергия. Когато желанията у човѣка сѫ неурегулирани, ражда се гнѣвътъ. Отнемете хлѣба на нѣкое дѣте, и то ще се разгнѣви. Отнемете костьта отъ устата на едно куче, и то ще се разгнѣви. Идете при кошера на нѣкои пчели и се постарайте да имъ вземете меда, и тѣ ще се разгнѣвятъ. Значи, когато искашъ да отнемешъ нѣщо отъ нѣкого, той се гнѣви. Нѣкой казва: азъ се гнѣвя. Значи, ти си отъ тѣзи, които защищаватъ своето право – нищо повече! Тогава казвамъ: турете около себе си една диамантна стѣна, та онѣзи, които искатъ да взематъ вашето благо, да не успѣятъ. Христосъ казва: „Нищо не трѣбва да имате; или, ако имате, така трѣбва да го оградите, че никой да не може да го вземе“. Сега, не е въпросътъ да се гнѣвимъ, или да не се гнѣвимъ. Гнѣвътъ не е нищо друго, освѣнъ неправилно употрѣбена енергия. Като знаете това, ще трѣбва правилно да я урегулирвате. Тази енергия нека си сѫществува.

Днесъ ще ви държа послѣдната бесѣда отъ събора. Тия нѣща ви говоря въ връзка съ вашия животъ, съ вашите вѫтрѣшни изживѣвания. Вие трѣбва да бѫдете вѫтрѣшно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природнитѣ правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия нѣща ви сѫ необходими за придобиване на сила. Ако умътъ въ човѣка не се развива правилно, ако сърдцето въ човѣка не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бѫде нормаленъ човѣкъ въ пълната смисълъ на думата, той ще бѫде анормаленъ човѣкъ. Тия три нѣща сѫ необходими.

Сега, какво бѣше прѣдназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпѣние. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво бѣше? Тъй както го правите, вие изведнъжъ отсичате. Тъй, бързо отсича българинътъ. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и въ пѣснитѣ. Никога не бързайте! Съ бързане работа не става. Въ пѣснитѣ бързате, въ упражненията бързате, въ духовния животъ бързате и въ умирането бързате. Тъй както бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че въ живота не трѣбва да се бърза. Всичкитѣ нѣща трѣбва да се направятъ хубаво и на точно опрѣдѣлено за тѣхъ врѣме. Запримѣръ, дойдатъ ви нѣкой пѫть страдания! Не бързайте да се освободите отъ страданията! Научете урока си отъ тѣхъ. Често вие бързате, защото имате излишъкъ отъ енергия. Направете нѣкакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия.

За какво бѣха първото и второто гимнастически упражнения? Имаше дадени бѣлѣжки по тѣхъ. Прѣгледайте тия бѣлѣжки. Сега мнозина казватъ: безъ това може, безъ онова може. Да, човѣкъ може безъ всичко, но като може безъ всичко, най-послѣ умира. Упражнения не ни трѣбватъ, ядене не ни трѣбва, дишане не ни трѣбва, чувствуване не ни трѣбва, това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва и най-послѣ, какво ще остане отъ насъ? Не, ще започнемъ съ всичко разумно: разумни движения трѣбватъ, разумна мисъль трѣбва, разумни чувствувания трѣбватъ – всичкитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ въ разумната природа. Ще я слушаме! Ние не сме дошли да даваме съвѣти на Бога. Вие искате да му давате съвѣти. Не може! Нѣкой пѫть може да си дадемъ мнѣнието, Богъ ще ни изслуша, ще ни обясни, дали сме прави, или не, но да даваме съвѣтъ на Бога, не е позволено!

Сега, моята цѣль не е да ви правя забѣлѣжки, но ви обръщамъ внимание на факта, че между насъ и живата природа всѣкога трѣбва да има съгласие. Станете ли сутринь, между васъ и живата природа трѣбва да има съгласие. Туй трѣбва да бѫде за васъ единъ основенъ законъ. Запримѣръ, като станете сутринь и не ви върви въ работата, не сте разположени духомъ, какво трѣбва да направитѣ? – Първата работа, която ви прѣдстои, е да възстановите съгласието между васъ и живата природа. Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви.

Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния кракъ надѣсно. Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния кракъ при лѣвия! Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа.

Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния. Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ). Когато произнесете думата „свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.

Второ упражнение: поставете рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ нагорѣ. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръститѣ на рѫцѣтѣ си, като свивате и рѫцѣтѣ си до рамѣнѣтѣ, като че дигате нѣкаква тяжесть. Послѣ бавно протягане рѫцѣтѣ напрѣдъ и отваряне на пръститѣ. Когато свивате рѫцѣтѣ си, ще вдишвате дълбоко въздухъ; като протягате рѫцѣтѣ си напрѣдъ, ще издишвате.

Тѣзи упражнения сѫ прости, но сѫ много ефикасни. Тѣ сѫ за тониране. Азъ зная, какъ ще правите упражненията сутринь – ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си прѣдставяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа – приемате енергия отъ природата. Рѫцѣтѣ сѫ силови линии, по които протича живата енергия. Щомъ вѣрвашъ, ти свързвашъ рѫката си съ живата природа, и по всѣки пръстъ протича тази жива енергия. Ако не вѣрвашъ, нищо нѣма да дойде. Щомъ туришъ волята си въ дѣйствие, веднага тия токове ще потекатъ, ще потече тази енергия. Като се свържешъ съ Бога, Богъ ще подѣйствува да потече тази енергия. Кажешъ ли: нѣма какво да си махамъ рѫцѣтѣ – нищо нѣма да получишъ. Какъ ще се съобщавашъ съ Бога, съ живата природа, щомъ не вѣрвашъ? Защо ти е далъ Богъ рѫцѣ на физическото поле? Какво означаватъ рѫцѣтѣ въ духовния свѣтъ? – Въ духовно отношение, лѣвата рѫка означава страданията; дѣсната рѫка – радоститѣ. Слѣдователно, рѫцѣтѣ – това сѫ скърбитѣ и радоститѣ, това сѫ двѣтѣ рѫцѣ на сърдцето. Вие казвате: безъ скърбъ не може ли? – Може както може и безъ лѣвата рѫка, а само съ дѣсната. Щомъ имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, и чистота за тѣлото и клѣткитѣ! Чистота се изисква отъ всинца ви! Това е цѣла наука! Трѣбва да има тукъ една дъска, за да ви покажа, какъ се събира енергията въ човѣшката глава, но то ще остане за въ бѫдеще, когато бѫдете по-готови. Тогава ще се заемемъ съ изучаване набирането енергията въ човѣшкия мозъкъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е единъ акумулаторъ, който постоянно е свързанъ съ живата природа. Ето защо, трѣбва да държите ума и сърдцето си въ съгласие съ живата природа, за да бѫде обмѣната между васъ и нея правилна. Тогава външнитѣ ви работи, както и умственитѣ и сърдечнитѣ ви работи нѣма да се заплитатъ. Сега, ние сме дошли на земята да изпълнимъ не волята на хората, а волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трѣбва да вършатъ волята Божия. Въ извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова азъ опрѣдѣлямъ вашата сила. Доколкото вие сте съгласни съ Божия умъ, дотолкова ще бѫдете просвѣтени. Доколкото сте въ съгласие съ Божието сърдце, дотолкова ще бѫдете благородни. Това е сѫщественото вѫтрѣ въ живота. Най-хубавитѣ мисли сѫ Божиитѣ мисли. Най-хубавитѣ чувства сѫ Божиитѣ чувства. Най-хубавитѣ постѫпки сѫ Божиитѣ постѫпки. Тази постѫпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако азъ извадя единъ наполеонъ отъ джоба си, мой ли е този наполеонъ? Не, той е француски. Той има цѣна, понеже Франция седи задъ него. Ако азъ извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цѣна, понеже задъ нея седи Англия. Значи, тамъ е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво прѣдставлява то? Тази хартия има сила, защото задъ нея седи Англия. Ако единъ день Англия изчезне, тя нѣма да има цѣна. Та задъ всѣка мисъль седи Господь. Всѣка добра мисъль има сила до тогава, докато Богъ е задъ нея. Не е ли Богъ задъ нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учительтъ сега ни казва, вѣрно ли е? Хубаво, слънцето азъ ли го карамъ да изгрѣва, или то само по себе си изгрѣва? Изгрѣло ли е слънцето, или не? – Изгрѣло е. Добрѣ, ако азъ въ този моментъ ви кажа, че слънцето не е изгрѣло, не е ли изгрѣло дѣйствително? философитѣ могатъ да кажатъ, че не е изгрѣло, но това вѣрно ли е? Въздухътъ, който е разстланъ по небето, и който се движи изъ цѣлото пространство, ние ли го движимъ? Ние казваме, че въздѣйствуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздѣйствува върху насъ. Като виждашъ отгорѣ небето, да виждашъ лицето Божие. Като виждашъ, че слънцето е изгрѣло, да знаешъ, че Господь е запалилъ своя свѣтилникъ, и той свѣти. Тогава излѣзъ, посрѣщни го, благодари, че Господь е изнесълъ свѣтилника си. Пъкъ като излѣзатъ звѣздитѣ вечерно врѣме, като израстнатъ тия дървета, да знаешъ, че Богъ ги е направилъ само заради тебе. Зарадвай се, че Богъ е направилъ тия работи. И ако Богъ не бѣше посадилъ тия дървета да растатъ, нѣмаше да растатъ. Въ всичко човѣкъ трѣбва да вижда проявлението на Божия пръстъ. Говори ти нѣкой благо, разумно, считай, че Господь ти говори. Дойде нѣкой, нахука те. Считай, че дяволътъ ти говори. Подъ „дяволъ“ се разбира всѣки изопаченъ човѣкъ. Подъ „дяволъ“ се разбира още и всѣки духъ, който се оплелъ въ материята и не знае, какво говори, забъркалъ работитѣ, плещи налѣво-надѣсно. Значи, всѣкога, когато се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: Господь ми говори. Когато не се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: човѣкътъ ми говори – нищо повече. На човѣка кусуръ нѣма да хващате. Човѣкъ не е като Бога. Богъ е съвършенъ, човѣкъ сега се усъвършенствува. Та, рѣзко ще отличавате тия положения и въ васъ. Недоволенъ си, искашъ да се проявишъ, ще кажешъ: човѣкътъ говори въ менъ! Започвашъ да мислишъ, добрѣ си разположенъ, ще кажешъ: Господь говори въ менъ!

Така, въ човѣка има двѣ състояния, който трѣбва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнешъ да се сърдишъ, ще кажешъ: човѣкътъ е дошълъ въ мене! Нѣкой казва: кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание не е право? Значи, има нѣщо въ насъ, което опрѣдѣля нашитѣ хармонични и нехармонични постѫпки. Кое е туй, което познава, кога една моя постѫпка е права, или не? – То е разумниятъ Божественъ Духъ, Който живѣе въ насъ и ни учи. Божествениятъ Духъ казва: „Това, което правишъ, не е право“. Ти, като дѣте, упорствувашъ, но Той казва: „Не е право това, не го прави!“ Когато не Го слушашъ, Той те хваща така, както майката, която нѣкой пѫть хваща дѣтето си за ухото и го стиска. То вика, хапе я, но тя продължава да го стиска. То чувствува болка, вика, но майката е по-силна. Тя казва: „Не хапи, ще слушашъ туй, което ти кажа!“ Ако не слушашъ, ако упорствувашъ, Божиятъ Духъ нѣма да отстѫпи. Той е толкова силенъ, че хиляди години ще минатъ, ще те потапя долу, ще те изважда, ще те потапя, ще те изважда и ще каже: „Ще слушашъ ли?“ – Ще слушамъ. „Добрѣ, ще слушашъ хубаво туй, което азъ ти казвамъ. Тъй ще бѫде тази работа!“

И тъй, щомъ се убѣдите въ този пѫть, ще го провѣрите на опитъ. Щомъ постѫпите въ съгласие съ Духа, Който ви учи отвѫтрѣ, ще дойде миръ, ще дойде свѣтлина, ще бѫдете свѣжи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добрѣ ще излѣзе. Дойде ти на умъ да пишешъ, или да орешъ или да копаешъ – навсѣкѫдѣ ще успѣешъ.

Забѣлѣжка.

При изпълнението на наряда ще имате прѣдъ видъ,че на всѣки е дадено възможностьта, въ продължение на 52-тѣ недѣли прѣзъ годината да изпълни наряда така, че цѣлата работа, дадена за прѣзъ всѣки единъ день отъ седмицата да бѫде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможностьта въ единъ день да се изпълни цѣлия нарядъ, четивата отъ Евангелието и бесѣдата, опрѣдѣлени за този день, ще се четатъ въ различни понедѣлници, вторници, срѣди и т.н., когато разполагате съ врѣме и разположение по духъ. Отъ тукъ да подразбирате, че работата, прѣдвидена за единия понедѣлникъ, включва 52-та понедѣлника; единиятъ вторникъ – 52-та вторника и т.н.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help