Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Нарядъ и упътвания (четвъртъкъ)

Четвъртъкъ

5 ч.с.

27 августъ.

Утринна молитва.

Лозинка за прѣзъ деня: „Царството Божие не е въ слово, но въ сила“.(1-во Послание къ Коринтяномъ, 4 гл., 20 ст.) Чрѣзъ Неговия Духъ да се утвърдите крѣпко въ вѫтрѣшния човѣкъ.

Днесъ за четиво ще имате: 4 гл. отъ Матея; 1 гл. отъ Лука; 7 гл. отъ Марка; 2 гл. отъ Иоана. Да се прочете 23-та бесѣда: „Да се не смущава сърдцето ви“!

Ще ви дамъ едно правило: Пази ума си чрѣзъ свѣтлината, душата си – чрѣзъ топлината, а тѣлото си – чрѣзъ чистотата!

Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.

И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.

Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ.

И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.

Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще и кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.

Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.

Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ. Гледайте да прилагате тия правила. Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи. Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день.

Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.

Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ.

Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ.

Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.

Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help