Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Нарядъ и упътвания (срѣда)

Срѣда

5 ч.с.

26 августъ.

Утринна молитва.

Лозинка за прѣзъ деня: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ“. Съвършенството на Любовьта ще бѫде смисълътъ на моя животъ. Съвършената Любовь изпѫжда всѣки страхъ отъ душата и внася миръ и веселие въ Духа. „Никой нѣма по-голѣма Любовь отъ тази, щото да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си“. Когато Любовьта прониква въ сърдцето ви, скърбьта се прѣвръща на радость. Който побѣждава, ще наслѣди всичко. Побѣда, добита чрѣзъ Истината, е придобивка велика.

Днесъ за четиво ще имате: 16 глава отъ Матея; 3 глава отъ Марка; 20 глава отъ Лука; 7 глава отъ Иоана; 12 глава отъ Послание къ Римляномъ; 5 глава отъ 1-во Послание къ Коринтяномъ; 4 глава 2-ро Послание къ Коринтяномъ; 2 глава 1-во Петрово Послание; 75 Псаломъ.

Сега ще ви дамъ едно важно правило: Като се събудите сутринь, прѣди да се измиете, направете едно добро дѣло. Извикай най-доброто чувство отъ сърдцето си и кажи му първата дума на любовьта! Извикай най-красивата мисъль отъ ума си и покажи и най-хубавата свѣтлина!

Това като сторите, ще произнесете слѣдната свещена формула: Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Свѣтлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. Едно отъ правилата при изговарянето на тази формула е да бѫдете много положителни и да имате дѣтински духъ. Нѣкой може да каже „многомилостиви“ вмѣсто „милостиви“. Не, нѣма по-силни думи отъ „Милостиви, Святи и Благи Господи“. Когато произнасяте тия думи, Господь ще ви слуша. Милостьта е качество на Бога. Всѣки, който призовава Бога въ Неговата Милость, Той му се изявява. И всѣки, който Го призовава въ Неговата Свѣтлина, Той пакъ му се изявява. Свѣтлината е Неговата святость. Святостьта Божия носи свѣтлина. Само святиятъ човѣкъ може да има знание. Чистиятъ човѣкъ може да има знание. Само чистиятъ човѣкъ може да бѫде святъ. Чистота и святость вървятъ заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие нѣкой пѫть се плашите отъ чистотата и святостьта, но тѣ сѫ най-красивата дреха, съ която душата може да се облѣче. Като се произнесатъ думитѣ чистота и святость, нѣкой пѫть ви е страхъ, вие почвате да треперите. Че кой отъ васъ би се отказалъ отъ тази хубава дреха? Кой отъ васъ може да се облѣче съ по-хубава дреха отъ тази? Чистота и святость – това е най-красивата дреха, съ която човѣкъ може нѣкога да се облѣче. И всѣки отъ васъ трѣбва да я желае. У нѣкои отъ васъ се е вмъкнала мисъльта, че като станатъ чисти и святи, хората ще ги избѣгватъ. Това не е вѣрно. Тогава именно ще се привличатъ хората отъ васъ. Чистотата и святостьта, това сѫ качества, който привличатъ тѣ сѫ качества, който даватъ благородство на душата. Душата се разширява и става привлѣкателна, нѣжна, блага, разумна. И онзи човѣкъ, който носи чистотата и святостьта, той е великъ човѣкъ въ всѣко отношение. Той и въ малкитѣ нѣща е великъ, и въ голѣмитѣ нѣща е великъ.

Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стѣснявате. Да добиете чистотата, това е най-лесното нѣщо. Най-естественото нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ! Че това е тъй, ще ви го прѣдставя картинно. Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя да бѫде чиста? Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина да ви показва пѫтя? Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма радость ще ви допринесе.

Сега, знаете ли защо по нѣкой пѫть вие изгубвате любовьта си? Наблюдавайте цвѣтята и ще намѣрите отговоръ на това нѣщо. Когато нѣкой цвѣтъ цъвне, случва се отгорѣ му да има нѣколко листа, които го засѣнчватъ, тъй че слънчевата свѣтлина не може да го огрѣва. Когато цъввашъ, гледай да нѣма листа отгорѣ ти, за да можешъ направо да възприемашъ свѣтлината. Цъвни надъ листата отгорѣ! Листата нека останатъ настрана. Не ви трѣбватъ никакви листа отгорѣ. Ще гледате да цъвнете надъ листата. И тамъ, като цвѣтъ, разтворете душата си. Това е едно състояние, което всѣки човѣкъ трѣбва да има. Сега, кои сѫ тѣзи листа? Ти цъвнешъ, но имашъ нѣкакъвъ споръ съ нѣкой твой братъ, или съ нѣкоя сестра. Тѣ сѫ листата, които сѫ се качили отгорѣ ти. Надъ тѣхъ цъвни, за да приемешъ Любовьта, която ще ти даде смисълъ въ живота. Тѣзи листа сѫ хубави, но отдолу да бѫдатъ, а не отгорѣ ти. Че имашъ споръ съ тѣхъ, това нищо не значи, но всичко да е на мѣсто. Не спирай Любовьта, която трѣбва да влѣзе въ душата ти! Листата нека стоятъ отстрани, само за сѣнка, тамъ тѣ сѫ на мѣстото си. Какво ще кажешъ на тия двамата братъ и сестра, съ които имашъ споръ? Ще имъ се молишъ ли да ти отворятъ малко пѫть? Какво ще имъ кажешъ? Нѣма да имъ се молишъ, нѣма да имъ казвашъ нищо, а ще продължишъ дръжката си нагорѣ. Ще се промъкнешъ прѣзъ нѣкоя дупка, ще се издигнешъ нагорѣ и тамъ, подъ прямитѣ слънчеви лѫчи, ще се разцъвтишъ. Вие често казвате: какво ще стане съ свѣта? Всичко, което става въ свѣта, да ви не смущава. Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива дума – и това да ви не смущава. Вие сте чудни! Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя горчива дума? Когато страдате отъ треска, и лѣкарьтъ дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хининъ ви дава, горчивъ хапъ. Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него. Сѫщото нѣщо е и по отношение обидата отъ този вашъ братъ. Вие имате духовна треска, този братъ ви е далъ единъ горчивъ хапъ – хапнете го, и треската ви ще прѣмине. Пъкъ ако нѣмате треска, турете този хапъ въ джеба си и намѣрете другъ нѣкой вашъ братъ, който има треска и му го дайте. Да си давате единъ на другъ горчиви хапове, на това поне сте майстори. Азъ ви похвалявамъ, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно да ги прѣглъщате. Рациновитѣ хапове, които взимате, трѣбва да сѫ малки, за да прѣминатъ лесно прѣзъ гърлото ви. Така също трѣбва да сѫ малки и горчивитѣ хапове, които взаимно си размѣняте. Ако сѫ голѣми, не можете да ги прѣглъщате. Както и да е, но този хапъ все трѣбва да се даде. Питамъ ви: ако имате кирь, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате? Каль, кирь имате отгорѣ, затвърдѣла е тази кирь, трѣбва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирьта, и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но то е масажиране. Умниятъ човѣкъ на всичкитѣ нѣща трѣбва да гледа разумно. Има нѣща, за които нѣма защо да се тревожишъ. Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ да използувашъ тази тревога. Тревоженето не е лошо нѣщо. Дѣтето ти се разплакало, ти се тревожишъ. Ами че кое е по-хубаво: да умрѣ дѣтето ти, или да плаче, а ти да се разтревожишъ малко? Ако Господь те попита: какво искашъ – дѣтето ти да подскача малко въ кѫщи, да поплаче, и ти да се разтревожишъ, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? Кое отъ двѣтѣ ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали?

Добрѣ, ще ви дамъ другъ примѣръ. Вие пѫтувате съ единъ братъ, който е много сприхавъ, говори, плещи навсѣкѫдѣ и за всичко, но като му турите на гърба нѣщо – носи. Имате и другъ братъ, който е сдържанъ, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нѣщо на гърба – нищо не носи. Да, но по пѫтя все ще трѣбва да се носи нѣщо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това сѫ крайности, разбира се, но крайности, който се срѣщатъ въ живота. Какво ще правишъ? Господъ ти е опрѣдѣлилъ да вървишъ съ този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държишъ въ ума си товара, който човѣка носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажешъ: този братъ е много добъръ. Той говори, но и товаръ носи на гърба си. Това е истинската философия на живота. Само по този практически начинъ вие ще можете да трансформирате енергиитѣ отъ едно състояние въ друго. Има и други, по-скѫпи, начини за разглеждане на нѣщата, но този начинъ е най-добъръ. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля ти се, снеми тоя товаръ отъ сърдцето ми“. Че се молишъ на Бога, това е много добрѣ, но Господь ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко отъ паритѣ си!“ Ти казвашъ: Господи, не зная кой е бѣденъ. Проводи Ти нѣкой при мене! Господь ти изпрати нѣкой бѣденъ, но ти го погледнешъ, казвашъ: ти не си отъ тѣхъ. Какво прави най-послѣ Господь? Изпраща ти нѣколко души разбойници, обератъ ти цѣлата каса, ти избѣгашъ и казвашъ: обраха ме! По-прѣди казваше: азъ не мога да дамъ. Не можешъ да дадешъ, но когато дойде неприятельтъ, оставяшъ касата и бѣгашъ. Питамъ: ако можешъ на неприятелитѣ да дадешъ всичко, защо на приятелитѣ си да не можешъ да дадешъ нищо? Туй е до разбирането на нѣщата. Щомъ дойде Божественото въ васъ, всички вие, който искате да имате Божието благословение, трѣбва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: отъ дѣ да зная, дали Господь ми казва да дамъ, или нѣкой дяволъ. Дяволътъ винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за тебъ“. Щомъ дойде Господь, Той казва: „Отвори кесията си и, каквото имашъ вѫтрѣ, давай!“ Божественото не може да се свърши. То е като нѣкой изворъ – постоянно избира, извира и не се свършва. Ти давашъ и никога не се свършва, все тече. Ти давай, и то ще си тече. Е, ще те е страхъ ли като давашъ отъ Божията вода, че ще се свърши? Нѣма да се страхувашъ, защото тази вода никога нѣма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиитѣ блага сѫ велики и неизчерпаеми. Казвате: ако давамъ тъй много, все ще дойде день, когато водата ще се свърши. Ти не разбирашъ Божиитѣ закони. Щомъ се страхувашъ, това показва, че дяволътъ е влѣзълъ вѫтрѣ и е турилъ печата си. Затворилъ е крана. Дяволътъ седналъ отгорѣ на крана, а ти казвашъ: нищо не давамъ! Но недоволенъ си. Отвори сърдцето си! Отвори чучура си, развърти крана, давай, давай, всѣки день давай! Пъкъ като се уморишъ, повикай единъ братъ, и той да дава. Кажи му: братко, давай сега ти. Послѣ повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредятъ стотина души и все даватъ, другитѣ ще кажатъ: този човѣкъ е много богатъ, всѣкога дава. Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?

(Запитватъ: когато нѣкой ти каже да пазишъ нѣщо въ тайна, Господь ли ти казва, или дяволътъ?) Кога се пази тайна? – Когато искашъ да кажешъ нѣщо лошо, пази тайна. Божиитѣ работи сѫ всѣкога явни. Когато Богъ направи небето, скри ли Той работитѣ си? – Не, изяви ги. Свѣтлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази въ тайна. Тъмнината е за онѣзи, който не сѫ готови. Когато нѣкой човѣкъ прѣслѣдва нѣкого, ти имашъ право да затворишъ свѣтлината си, за да не могатъ да го прѣслѣдватъ. Пъкъ като отива нѣкой човѣкъ да прави добро, дай му най-голѣмата свѣтлина. Това е практическо правило.

Прѣзъ тази година ще приложите и още едно правило. Щомъ станешъ сутринъ и се лѣнишъ да направишъ едно добро, ще си наложишъ глоба, ще платишъ 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземешъ тѣзи пари, ще ги туришъ въ специална за тази цѣль каса и ще си запишешъ: за неизпълнение на еди-какво си, азъ се глобявамъ. Всѣки отъ васъ ще си има една такава каса за глоба, и ще видите, колко деня прѣзъ годината ще се глобите. Може да кажете: за какво ще се употрѣбятъ тия пари? – Ще имъ намѣрите мѣсто. Хайде да видимъ колко лева ще донесете идущата година. Когато почнешъ да глобявашъ дявола, той става уменъ. Като станешъ сутринь и не направишъ туй добро дѣло, веднага ще си наложишъ глобата, нѣма да седнешъ да мислишъ, колко да туришъ. Колкото ти дойде на ума: 20 лева имашъ, 20 лева ще туришъ: 100 лева имашъ, 100 лева ще туришъ. И нѣма да мислишъ, отъ дѣ ще ги намѣришъ. Като се глобишъ 4–5 дена и платишъ 100-ина лева, ще почнешъ да се замисляшъ. Така правятъ и най-възвишенитѣ духове. Когато единъ възвишенъ духъ направи една погрѣшка, знаете ли какво прави? – Той рѣшава да слѣзе на земята, да се въплоти и цѣлъ животъ да прѣкара на земята, за да поправи грѣшката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрѣшка, която не е въ съгласие съ Божия законъ, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава отъ благата, които има горѣ. Та виждате ли, какъвъ примѣръ на доброволно самопожертвуване има въ тия духове? Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава животътъ ви щѣше да бѫде красивъ.

Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате единъ законъ. Той е слѣдниятъ: прави добро най-първо на този, когото обичашъ. Сутринь, като станешъ, направи добро на този, когото обичашъ, защото къмъ него ти имашъ естествено разположение. Направишъ ли на него доброто, ти ще можешъ да го направишъ и на този, когото не обичашъ.

Тази каса ние ще я наречемъ „каса на доброто“. Всички пари, които ще се събератъ отъ глобата за добритѣ дѣла, отъ тѣхъ ще се плащатъ билетитѣ на бѣднитѣ братя, които искатъ да дойдатъ тукъ, а нѣматъ пари. Ние ще кажемъ: нека дойдатъ и тѣ, ние ще имъ платимъ билетитѣ отъ касата на добродѣтелитѣ. Щомъ не знаете, какъ да правите добро, ще внасяте глобитѣ си въ тази каса на добродѣтелитѣ. Тѣзи пари ще се използуватъ за такива случаи. Азъ бихъ желалъ да правите повече погрѣшки. Тъй, поне по двѣ–три погрѣшки въ седмицата. И когато направите нѣкоя погрѣшка, да ви е приятно, да се зарадвате, че туряте нѣщо въ касата на добродѣтелитѣ, а не да се тюхкате прѣзъ цѣлия день: отидоха 20-тѣ лева!




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help