Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Нарядъ и упътвания (вторникъ)

Вторникъ.

5 ч.с.

25 августъ

Утринна молитва.

Ще ви направя една бѣлѣжка. Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздухъ така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могатъ – поне на двѣ–три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молимъ, трѣбва да имаме присѫствието на духа, да бѫдемъ много тихи, да владаме ума си. Ние трѣбва да бѫдемъ тихи и разположени, за да бѫде и умътъ ни съсрѣдоточенъ: въ всѣка дума да се влага смисълъ. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращатъ навънъ, за да се привлѣче Божията сила, та Духътъ да работи повече. Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази радость, която търсятъ. Да прочетемъ една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи.

Сега, всички ще поемете дълбоко въздухъ и ще се концентрирате, като че нѣмате никакви връзки съ земния животъ. Земниятъ животъ е една раница, която не е толкова важна. Въ дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бѫдете като новородени. Слѣдъ молитвата може да турите по една, двѣ, три, десеть раници на гърба си, това вече зависи отъ васъ, но въ врѣме на молитвата – никакви раници. Ще бѫдете тъй будни, тъй свободни, като че живѣете на небето. Какво ще стане утрѣ, това не е важно, то не ни интересува. Днешниятъ день е Божи день. Този день именно ни интересува, за да можемъ да добиемъ едно Божие благо. Днешниятъ день трѣбва да се отличава съ едно благо, което Богъ ще ни даде.

Ще прочетете молитвата тихо, всѣки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи Боже нашъ“, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздухъ и ще продължите молитвата. Дѣто се спрете, отново ще поемете дълбоко въздухъ и пакъ ще продължите нататъкъ.

И тъй, по новия начинъ, чрѣзъ дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Нѣма да бързате.

Лозинка за прѣзъ деня: „Най-послѣ, братя мои, укрѣпявайте се въ Господа, и въ силата на Неговото могущество“.(Ефесяномъ 6 гл. 10 стихъ.) Днесъ за четиво ще имате: 14 глава отъ Матея; 9 глава отъ Марка; 15 глава отъ Лука; 14 глава отъ Иоана. Да се прочете и 22 бесѣда: „Той повелѣва на слънцето да грѣе“.

Любовьта е най-високиятъ върхъ въ свѣта.

Мѫдростьта е най-великата сила въ живота.

Истината съдържа най-красивия животъ въ себе си.

Който не се е качилъ на най-високия върхъ, може ли да знае нѣщо за Любовьта? Кой кѫдѣто се е качилъ, това знае.

Който не е опиталъ силата на Мѫдростьта, може ли да знае, какво нѣщо е тя?

Който не е възприелъ Истината въ себе си, може ли да опита красивия животъ? Задавайте си въпроса, безъ да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трѣбва да кажете: ще се кача на върха! Туй, обаче, не е отговоръ, защото „качването“ подразбира единъ вѫтрѣшенъ процесъ.

Какъ ще отговорите на втория въпросъ? Ще кажете: започвамъ да изпитвамъ вече тази сила. Ще отговаряте въ положителенъ смисълъ. Отговорътъ на първия въпросъ: – „ще се кача на върха“ – нека ви бѫде като моделъ. По този образецъ ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава азъ ви задавамъ въпроса: мога ли да бѫда добъръ? Какъ ще отговорите? Вие ще кажете: мога. Този отговоръ не е правиленъ. Ще отговорите: коренитѣ на моя животъ сѫ добри, и азъ съмъ добъръ. Подъ „коренитѣ“ подразбирамъ Божественото. Само отъ Божественото излиза добрината. На въпроса „мога ли да бѫда богатъ“, отговорътъ е: като събера всичкитѣ пари отъ земята, мога да бѫда богатъ. Или, като събера всичкото злато, ще бѫда богатъ. Питамъ тогава: може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по единъ начинъ. Всичкото злато е разпръснато въ човѣшката кръвь. Всичкото злато пъкъ, което се намира заровено въ земята, е съединено съ човѣшката кръвь. Тамъ то е въ разтворъ. Като обикнешъ всичкитѣ хора, ти ще имашъ всичкото злато, ти ще бѫдешъ богатъ.

На въпроса „мога ли азъ да бѫда силенъ“, отговарямъ: всичката сила е въ Бога. Азъ и Богъ едно сме. На въпроса „мога ли да имамъ най-красивия животъ“, отговарямъ: живиятъ всѣкога има Истината въ себе си. Всички хора, който нѣматъ Истината, сѫ мъртви – мъртви въ грѣховетѣ си. Живи хора сѫ само тия, който иматъ Истината. Животътъ, значи, носи Истината въ себе си. Безъ Истината нѣма животъ.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help