Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Малкият стрък

Всеки стрък, който излиза от земята, ще види лъчите на слънцето.

Може да попитате: „Защо седим на този дъжд?“ – То е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат.

Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто; то е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може да оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете чистотата, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудят света. Господ е дал на всички хора ум. – Защо някои са разумни, а други неразумни? Защото едните са обработили ума си, а други не са го обработили. Онзи, на когото Господ е дал ум и той не го е турил на работа, върви по широкия, хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен.

Ние сме дошли на Земята да се учим. Земята е свещена, това трябва да се разбере! Човечеството с порочния си живот я опетни. Като не разбират какво нещо е Земята, хората казват: „Земята е нечиста, грешна“. Значи, те приписват греха на земята. А тази грешна земя, на която те вършат всички престъпления, всички грехове, постоянно вади из недрата си нещо ценно: жито, ябълки, круши, картофи и др. Всички благословения, които приема отгоре, тя ги дава на нас. При това мнозина казват: „Тази грешна земя!“ – и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? – Не, човек не трябва да плюва. Какво означава плюнката? – Тя означава всичко лошо, което се е събрало във вашия ум и във вашето сърце. Тя е отровен сок, който се изхвърля навън. Човешката плюнка е отровна, особено при раздразнено, гневно състояние.

Защо се качихте на Мусала? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? – Това е езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат“. Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие може да станете и демони, и крилати ангели, това са възможности за вас. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение по целия свят. Красиво е да реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души! Красиво е да вършим това, което Бог иска от нас. Ще кажете: „Ами как ти е говорил Господ?“ Не е важно как ми говори Господ, но трябва да знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл тия са думите, които Господ ви казва.

Аз виждам, между вас се заражда благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато излиза от непосятата нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мене недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? – Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията благост през тебе и да отиде у всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието благо“. Това е Божията воля, Бог иска Неговото благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемате слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя; ако са заковани отвътре, там е лошото. Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: От хиляди години хората са затворили душите си; в тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости, както за себе си, така и за окръжаващите. – Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: „Тия хора се качиха на Мусала. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега“. Клековете ще бъдат свидетели на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят. Помнете: те са живи същества. Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Тя е жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и на смирението“. От милиони години Божественият чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок. Вие ще кажете: „Ние не сме спящи същества; ние сме оживели“. Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусала? – Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: „Трябва да се обичате!“ – „Как трябва да се обичаме, Господи?“ Аз да ви питам: Как трябва да се обичате? – „Да си прощаваме всички грешки и обиди.“ Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва? Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре, ако слънцето го пече цял ден? – То ще се разложи и ще започне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише. Мъртвия трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си към този човек? Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно, ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: „Какво има? Защо ревеш?“ – „Сега вече може да туриш товар на гърба ми.“ А какво трябва да правиш с човека? И на него ще дадеш това, от което се нуждае. Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но то е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показа, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ни спънат. – Кога един човек може да ни спъне? Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите. Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? Докато е в закона на развитието. Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг. Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота и съвършенство; с чистота и святост в своите мисли, желания и действия. Само при съвършенство на духа и чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.

Питам: Как ще носите новото учение в света? Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си; ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете? Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мене? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие? Кажете коя домакиня, като работи вкъщи или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. – За кога? – Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, с най-чистите си дрехи – без никакво петно по тях.

Помнете: Когато нивата е посята, дъждът е благословение. – Защо днес вали дъжд? – Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. – Лош ли е човек? – Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. – Тогава да бъдем добри. – Към кого? Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучава изкуството да бъде добър към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? – Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? – Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия закон – да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне – нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично: къщичката си също наредила, изчистила; самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние му показваме жилото си. Значи отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука.

Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? – Косите ви ще настръхват от ужас и тази красива местност няма да ви побере. Знаете ли какви страшни работи бихте чули и видели? Това ще бъде цял ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганти, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? Само ще се ужасите – нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона за служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са на ближните си, но не са работили за Бога. Казвате: „Нали сме излезли от Бога?“ Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. – Тогава какво трябва да правим? Нали науката казва така. – Да, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на светиите, и на ангелите, но има наука и на Бога. Казваш: „Аз зная много“. – Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на светиите? Научи ли науката на ангелите? Науката на ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам и с науката на светиите, но започвам отгоре – с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с което се отличава моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука. Хората започват от най-малките числа. Учителят пита: „Иванчо, кажи колко правят 1 + 1?“ – „Едно и едно прави две.“ – „Две и две?“ – „Четири.“ – „Три и три?“ – „Шест.“ – „Три по три?“ – „Девет!“ Това е лесният път – пътят на лесната наука. От хиляда години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме. Който върви по лесния път, трудно добива резултати. За да започне с малките величини, човек трябва да има ума на Бога. Само Бог може да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини.

Ще изясня мисълта си със следния пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то да плаче? – Няма да престане. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е сърдито, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото едно по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция. Като извикам по име числото две, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия космос в хармония. В това се състои величието на Бога, че Той се занимава с нас – малки величини – бебета, и действа върху нас със своето изобилие. И за нас, още преди тръгването ни от София, Господ казал на своите служители: „Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе – на Мусала, ще ги приемете като добре дошли гости“. Затова тук имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, която работи с малките величини, няма ядене и пиене. В човешката наука, обратно, навсякъде има ядене и пиене. Хората са добри, когато ядат и пият.

Казвате, че трябва да си прощаваме. Хубаво е човек да прощава. Това е първото нещо. Велико е човек да прощава. Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. За вас е важно още да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш, както Бог обича: ще прощаваш и ще работиш само за Господа. Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Бога мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи: „Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная, че има Един в света, Който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа, както трябва“. Ако ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: Защото и Той ме обича. На любовта се отговаря с любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. Ако не Го обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи. Следователно, който работи, той е в Любовта. Който не работи, той е извън Любовта. Ние работим за Онзи, Когото любим. Бог работи отгоре, а ние – отдолу.

И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусала. Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата Божествена наука, ще напредвате в развитието си; ще научите много работи, необходими за вас, и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от началото на неговото битие. Как ще свършите, ако започнете с науката на ангелите и светиите? (Учителят откъсна едно стръкче тревица и каза: „Ще израстете нагоре, като тази тревица“.) Всяко цвете има двояк смисъл. Ако откъсна едно цветенце и се накича, това показва, че аз живея според науката на ангелите и светиите. Ако изучаваш тази наука, ще дойдеш до закона на растенето, на безкористието и на самопожертването. Стръкчето, което откъснах, се радва сега, защото е предметно учение за вас. Един ден тази тревичка ще ви срещне при Бога и ще каже: „Аз ще свидетелствам за тези хора“. – За какво ще бъде свидетел тя? Че ви е говорено за Бога и за великата Божия наука. Тази тревичка сама говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите. Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите си постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителят изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави; ако Учителят ги изправя, пак добре. Ако ученикът не довижда и не може да си изправи погрешката, Учителят ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. – „Ама аз имам много недостатъци.“ Нищо от това. Приеми, че тези недостатъци са допуснати от Бога. Например, вие се обиждате лесно. Защо се обиждате?

Като се върнете в София, какво ще занесете със себе си? Да изправим грешките си. Ще обичаме братята си, както Бог ни обича. Ще работим на Божията нива и ще направим една малка вадичка, през която ще прекараме Божието благословение в София. Всичко, каквото мислите, е вече проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. Водата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? – Тази сутрин аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е светлината. Това е свободата. Искам да запазите свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия? Затова ли ме е родила майка ми?“

Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости. Кой не иска свобода? Двама души се бият, карат се. – Защо? За свобода се бият. Като се набият, един другиму си казват: „Позна ли ме сега?“ Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи нужна ви е повече светлина. Като отидете някъде, започвате да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите. Днес ще дам на всички по един спомен – една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: „Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите“. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота е служене на Бога“. Ето, давам на всички от тази тревица. – „Да дадем ли на други от нея?“ – Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. Обаче трябва да разберете закона „служене на Бога“ като важен закон и да се спрете на него. Нямате ли тази идея в себе си, тревата сама по себе си е без значение. Така аз мога да ви събера цял кош трева. И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Като откъснете един лист, той трябва да представя образ на идеята „Божието Слово“. Тази тревица да ви бъде образ, символ на идеята „служене на Бога“. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде като свещена книга без съдържание на Словото. Щом в нея са написани Божествените слова, тя ще бъде ценна. В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята „служене на Бога“. Тя ще ви говори за закона на служенето. Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!“ Значи на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята да му бъде основа.

И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас. Сега да довършим работата си. В светлината на тази велика наука – Божествената наука, под думата „свършване“ се разбира започване на друга, нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. Като свършим дадената работа, ние няма да почиваме, но ще отидем на лозето да копаем. След копането има друга работа. Един ден ще отидем на лозе да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Казвате: „Да се освободим от света!“ – Няма какво да се освобождаваме. Щом работим за Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че ако поддържаме мисълта да се освободим от света, значи да се считаме слаби.

Основната идея на тази беседа е „служене на Бога“. Ще започнем с най-мъчната наука – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее и към което духът ни се стреми. Защо се правят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? – Над големите реки. Защо? Защото през големите мостове минават тежки товари. Колкото по-здрав е мостът, толкова по-големи тежести се пренасят през него. Колкото един човек е по-здрав, по-силен и по-учен, Бог го поставя на по-тежка и отговорна работа. Казваш: „Аз няма да стана мост!“ Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим. Думата „мост“ подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. Дръжте в ума си мисълта, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено, като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина за плодове, ще си носиш ли храна? Обаче като отиваш в пустинята, трябва да си носиш вода. Науката – това е храна за хората. Като казвам, че отиваме при Бога, аз разбирам, че не ни трябва наука. Под „наука“ аз разбирам живата наука; разбирам, че не ни трябват човешки знания, а Божествени – знания на живата природа. Казваш: „Аз не искам хляб“. – Разбирам, че не искаш обикновен хляб, приготвен от хората. То значи: „Отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от Него ще се храня“. – „Не искам наука.“ Подразбирам, че не искаш светската, човешката наука, но Божествената, във виделината на която ще се развиваме. Като мислите така, ще разбирате великото и Божественото в света.

Сега аз не ви казвам да бъдете добри, но всеки от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпросите. В Божествения свят става обратно. Когато не обичаш някого, най-много го храниш. А когато обичаш някого, най-малко му даваш. На небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена за малцина. Ако на земята не те нахранят, ти ще се оплакваш и ще разправяш навсякъде: „Оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме“. Ако не те нахранят на небето, ти ще се радваш. Това се случва рядко, на хиляди години един път. Това е особена привилегия. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука? Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко. Той може да дава на другите. Той казва: „Нека на всички да се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение“. На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме. – В какво да си отстъпваме? Писанието казва: „Молете се един за друг“. За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим, да даде Господ да ги сполети това-онова – все им пращаме благословение. Тъй щото и които обичаме, и които не обичаме, ние се молим за тях. Обаче има хора, които са по средата – тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените – за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: „Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо“. Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: „Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия“. Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И ние преодоляхме едно голямо препятствие – качихме се на Мусала в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни, как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно, на Мусала. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусала. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат: „Толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусала“, ще кажете: „Това е предметно учение“. Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си, като редките, паметни за вас. Ако тази екскурзия остане за вас мъртъв спомен, както паметниците по гробищата, нищо не сте придобили. Четете на някой паметник: „Тук почива млад герой, взел участие в 25 сражения“. Аз не искам такива паметници и надписи. Паметниците на нашите герои са живи, а не от камък. Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: „Излез вън и покажи своето геройство!“ Аз искам и вие да бъдете живи паметници. Искам първо да станете. Ставането е възрастване, т.е. процес на растене. После – да оживеете, и най-после – да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусала, ще оживеете. Като се върнете в София и ви питат какво научихте на Мусала, кажете: „Научихме как да станем и оживеем“. Ако ви питат от кои сте, ще кажете: „От тези, които са станали“.

Както виждате, ние сме обиколени с мъгла. – Какво означава тази мъгла? Когато Моисей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: „Външният свят не е готов още да види моето лице, нито да вижда какво става тук“. Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената светлина. За света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане на къщите им. – За какви покриви се говори? Това са оковите, веригите на хората. Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни. Има ли нещо лошо в това? Ще паднат веригите от ръцете и краката ви! Какво лошо има в това, че конят пасе свободно в гората, без никакви юзди и вериги? – Де да търсим коня? В гората. Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: Радвам се, че си свободен от веригите и юздите. Както си пасе, конят ме погледне, вдигне главата си нагоре и пак продължава да пасе. Това е говор. Аз се разговарям с коня. С вдигането на главата си конят иска да ми каже: „Ти научи ли науката на светиите и ангелите? Пасеш ли трева като нас?“ И волът казва същото. Питам: Като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. – Според мене човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си. Дъвченето е символ на живота. Като водиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа си към Бога и продължи пътя си. Ако видиш вол, направи същото. – Какво ще стане с нас? Чудно, какво ще стане с вас! Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за великото в света и ще се възрадвате. Само така ще познаете Бога. Ушите ви ще се отворят за Неговото Слово и умовете ви ще Го възприемат. Само така ще бъдете братя и сестри помежду си. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива и не остава следа от него. Аз говоря за онова братство и сестринство, което нищо не може го изтрие. Това е братство! И приятелство, което нищо не може го изтрие, то е приятелство.

Божието благословение да бъде над вас!

Божията Любов да бъде с всички ни! Да ходите с тази Любов през цялата година!

Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкувате с дясната ръка? Това значи: Когато двама разумни хора се съберат на едно място, всичко могат да направят. – „Искаме да имаме тази беседа.“ Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. – На кого да се даде тази беседа? На всички, които се занимават с Божията наука. Казано и свършено.

Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. Бъдете бодри, весели, радостни. От вас се иска служене на Бога.

Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не можа да се държи на Мусала. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите, всичко става – важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха – качихме се. Колкото и лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, гръмотевиците се оттегляха – постепенно намаляваха. Те казваха: „Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега!“ Ето на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път – да видим слънцето.

Обикновено хората се борят за първенство, кой да вземе първото място. Който върши Божията воля, той е пръв. Който не върши Божията воля, той е последен. От това гледище всеки може да бъде пръв.

Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: „Да се върнем ли назад, или да останем тук?“ Понеже съм за свободата, казвам: Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете. Аз можех да им кажа: Останете всички тук, утре ще има беседа. Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според закона на свободата. В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на своите обещания. Той не знае какво е „не може“. Ако Бог не проявява своята милост, то е, защото чака момента, когато всички могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска те да се пробудят и разберат защо е създаден светът. Например вие не знаете защо е създадена тревата. Не е грешно, че не знаете. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но още колко остават! Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат трева. Кой философ би ви казал това? Казвате: „Колко би било добре да сме всякога с вас!“ – Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче.

Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. – Има едно същество, което ви обича – то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Щом дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. За вас сега е важно да възприемете напълно всичко, каквото чухте. Важни са следните неща: Светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден. Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се явяват ред препятствия – това са все мокри крака. Речеш да си направиш къща, но пари нямаш – това е препятствие. Като започнем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще си направим такива къщи, каквито ни са нужни. Ще имаме толкова светлина, колкото ни е нужно.

Често вие се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме вече!“ Какво означава старостта? Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. – Защо? – Радостта е такова едно извеждане навън.

И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусала, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата, всички ще слезем долу. – „Колко е хубаво да останем тук!“ – Тук значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.

Беседа от Учителя, държана на Мусала (при Бистришките езера), 13 юли 1925 г.

По каталога на Елена Андреева беседата е изнесена на 3 август 1925 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help